Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми господа Съдебни заседатели,

Желая да дам обяснения по делото, като представя и доказателства за твърденията си.

Контекст на средата – общи бележки за здравеопазването с акцент върху фармацевтичния сектор:

В края на месец януари 2017 г. бях поканен за служебен заместник министър-председател и министър на здравеопазването от новоизбраният президент на РБългария, г-н Румен Радев, който беше мотивиран от необходимостта тежката криза в здравния сектор, която ежедневно заемаше място в националните и регионални медии, да бъде овладяна. Най-общо изброени, кризисните характеристики в сферата на фармацевтичния сектор и бюджета бяха следните: 

Липса на заплатени от НЗОК (реимбурсни) животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа основно от групите на инсулините, антикоагулантите, противоепилептичните; противоревматичните средства и други – общо над 60 вида липсващи лекарства; 

Липса на достатъчно и качествени ваксини за задължителния имунизационен календар на РБългария;

Преразход на финансови средства в бюджета на НЗОК при лекарствата за домашно лечение в размер на 155 млн. лв.;

Преразход на финансови средства в бюджета на НЗОК за лекарства за лечение на злокачествени заболявания в болничната помощ в размер на 79 млн.лв.; 

Едновременно с преразходите за 2016 г. в лекарствения бюджет на НЗОК в размер общо на 234 млн.лв., се беше разгърнала активна прекупваческа дейност във фармацевтичния сектор и мащабен реекспорт на лекарства (както легален, така и криминален), надхвърлящ 400 млн.лв. годишно по експертни оценки. Този реекспорт беше една от причините за липса на лекарства в аптечната мрежа за амбулаторно лечение и за дефицити в болничното лекарстволечение; 

Рестриктивни бюджетни и структурни лимити в болничния сектор; 

Натрупани дългове на държавни и общински болници към доставчици – 509 млн.лв.; 

Натрупани дългове на НЗОК към български болници – 123 млн.лв.;

Натрупани дългове на НЗОК към чужди болници – около 250 млн.лв. в края на 2016 г.; 

Преразход в размер на 270 млн.лв. в болничния бюджет в НЗОК; 

Общ дефицит на НЗОК за 2016 г. (отчет към планиран бюджет) – (-) 466 млн.лв.;

Общ дефицит на здравната система (публични разходи) – (-) 1.225 млрд.лв.;

Увеличаване на частните плащания в сектора въпреки нарастването на публичните здравни разходи – разходвани са по около 260 лв. на човек за здравеопазване през 2016 г. при 50 лв. на човек през 2000 г. или общо около 1,820 млрд.лв. частни разходи за 2016 г. В същото време публичните здравни разходи са нараснали от 997,7 млн.лв. по отчет през 2000 г. на 3,938 млрд.лв. през 2016 г. по план, а по отчет – около 4,404 млрд.лв.;

Общ дефицит на здравната система за 2016 г. (публични + частни разходи) – около (-) 3 млрд.лв.;

Подготовка за председателството на Съвета на ЕС от страна на РБългария и заварени намерения за преместване на европейската агенция за лекарствата (ЕМА) в България;

Липса на финансово обезпечаване на системата за обществено здравеопазване;

Проблемна организация в системата на здравеопазването съпътствана от постоянно напрежение и недоволство изразявано публично от пациенти, лекари, съсловни организации, пациентски организации, протести и конфликти, съдебни дела и пр.

В смисъла на гореизброеното едно от основните предизвикателства (освен организационни, административни, управленски и подзаконови нормотворчески действия) се явяваше спазването на бюджетната дисциплина и пресичането на всички опити за измама, за криминално присвояване на финансови средства, и криминално присвояване в натура от здравната система. 

По предмета на настоящето дело особено значение имат ежедневните медийни сигнали подавани в началото на 2017 г., както и жалби от пациенти, граждани и аптекари за липса на над 60 лекарства в аптечната мрежа, част от които се заплащат (реимбурсират) от НЗОК. Този факт освен заплаха за здравето и живота на пациентите сигнализираше за криминална злоупотреба с публични средства от здравни вноски: Приложение №1 – едно лично писмо до мен; 13 бр. медийни публикации по тази тема и Петиция с над 1200 подписа.

Най-общо казано, огромно количество български граждани не можеха да намерят лекарства в аптечната мрежа заради което спираха лечението си, а над 80 000 диабетици от общо около 400 000 диабетно болни, които не могат да прекъснат терапията си ходеха в други региони на България, в Гърция и в Турция, за да се снабдяват с инсулин.

Извън кризата в горецитирания период следва да се отбележи и трайната тенденция за увеличаване на публичните разходи за лекарства от 182 млн. лв. през 2001 г. на 905 млн. лв. през 2016 г. или с около 500% увеличение за последните 15 години.

Бързо нарастваха и частните разходи за лекарства – с над 200% за последните 10 години, което свидетелства за лошо системно управление, неефективност и продължителна липса на контрол във фармацевтичния сектор. 

Всичко това налагаше да се вземат бързи административни и управленски мерки за справяне с тежките заварени дефицити на животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа, за ограничаване на засилващите се в последните години тенденции за преразходи и злоупотреби с публични и частни средства във фармацевтичния сектор, вкл. и за интервенции върху неконтролируемия легален и тежкия криминален реекспорт на лекарства.

В допълнение се налагаше да се подсили и административния капацитет на ИАЛ във връзка с предстоящото ни през второто полугодие председателство на Съвета на ЕС поради  факта, че в дневния ред бяхме включили теми свързани с фармацевтичния сектор като цяло и иновативните лекарства в частност. Ето защо реших, че свободната от години длъжност зам.-изпълнителен директор на ИАЛ е една възможност за включване на професионалист с качества, опит и доказани възможности, какъвто се явяваше д-р Доганов към въпросния момент, който би могъл да помогне отвътре за реализацията на задачите изброени по-горе.

За да подобрим управлението на тези процеси и особено с цел справяне с острата липса на медикаменти в аптеките още в самото начало на мандата на служебния кабинет в МЗ подготвихме Меморандум за преодоляване на дефицита на лекарства, който представихме за обсъждане и  подписване от дистрибуторите. На 15.02.2017 г. представителите на държавата и на фармацевтичния бизнес (Министерство на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса,  Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, Българския фармацевтичен съюз и притежатели на разрешения за употреба на лекарствени продукти от ARPharM) проведохме съвместно заседание в МЗ, на което се обединихме около предприемането на принципни и конкретни мерки, и общи действия за преодоляване на кризата и възстановяване на лекарствените наличности в аптечната мрежа: Приложение №2 – „Паралелният износ на инсулин и други жизненоважни медикаменти трябва да се ограничи, за да бъдат задоволени здравните потребности на българите“

На това заседание г-жа Асена Стоименова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), сама признава, че във фармацевтичния сектор отдавна е налице липса на контрол, а именно: „Досега строги проверки не са правени, а са останали само в сферата на намеренията.“, като беше разкрила и фрапантен пример: „Засечена е фактура за закупуване на лекарства на стойност над половин милион лева“.

За мен беше ясно, че трябва да се даде и някакъв публичен сигнал, който да покаже, че гореописаните феномени са видни за служебния кабинет и ще бъдат взети съответните мерки за справяне с проблема, което винаги оказва дисциплиниращ ефект върху „играчите“ в сектора, и особено върху злоупотребяващите.

Ето защо приех поканата от в-к „24 часа“ и списание „bg/Иноватор“ да открия на 17.02.2017 г., петък, тяхна конференция в хотел „Маринела“ на тема „Фармацията - между иновативните и генеричните лекарства“, където ясно заявих и бе масово отразено от медиите, че темпът на нарастване на разходите за лекарства е неприемлив, а секторът спешно се нуждае от порядъчност, дисциплина и баланси: Приложение №3 – „Д-р Илко Семерджиев: Брутният продукт расте с 30% за 10 г., а разходите за лекарства - с 200%“

В допълнение уточних, че: „Когато става дума за публични средства, първо трябва да отговорим как се изразходват те и отговорът не би трябвало да е чрез лобизъм, лоши решения и механизъм за придърпване на ползите, а чрез основния въпрос – как да върнем на потребителя онова, което е гарантирал чрез данъците и осигуровките си“. Тези изявления според мен създадоха сериозно напрежение сред представителите на фармацевтичните корпорации – производители, търговци на едро и търговци на дребно с лекарства. 

На тази конференция присъстваше и г-жа Асена Стоименова, която поканих на среща в МЗ, защото дотогавашните разговори с нея провеждани от зам.-министрите на здравеопазването, очевидно не даваха резултат по отношение на контрола на аптечната мрежа и търговците на едро на лекарства.

На свои нарочни срещи с нея до този момент, зам.-министрите доц. д-р Атанас Кундурджиев и г-н Любомир Гайдов ѝ бяха възлагали конкретни проверки на аптеки и търговци на едро с особено голям оборот, но изпълнение не последва, нито пък резултат и те ми бяха докладвали за това.

Изпълнителната агенция по лекарствата, всъщност, е упълномощената институция за упражняване на контрол върху фармацевтичния сектор и наличието на лекарства в аптечната мрежа, т.е. неефективността или занижения контрол, липсата на лекарства, както и стремглаво повишаващите се разходи бяха индикатори, че там нещо не е наред.

Ето защо реших лично да поема инициативата въпреки натовареността ми с множество други ресори като вицепремиер. Допълнително поисках помощ и от министъра на финансите г-н Кирил Ананиев с цел да упражним контрол, но вече не само чрез ИАЛ, а и с Националната агенция по приходите (НАП) и Агенция „Митници“, към този състав приобщих и представители на НЗОК и на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО), което впоследствие даде решаващ проблема резултат: Приложение №4 – „Със 70 % са намалели сигналите за дефицит на инсулин и други жизненоважни лекарства“

По този начин кризата с липса на лекарства в аптечната мрежа към края на м. март 2017 г. беше преодоляна в значителна степен – около 70%. 

Междувременно, на 16.03.2017 г., вече бях подписал като министър на здравеопазването „Меморандум за сътрудничество и партньорство“ с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), което също беше стъпка за постигането на по-добър краен резултат, гарантиране на наличие на достатъчно лекарства и упражняване на контрол върху наличието им в аптечната мрежа: Приложение №5 –„Министерство на здравеопазването и ARPharM подписаха меморандум за сътрудничество и партньорство“  

През цялото това време, обаче (февруари – март 2017 г.), моят екип и аз констатирахме, че ИАЛ проявява пасивност и неефективност специално в дейността си по контрола, а в предходния период, още от 2014 г., очевидно бяха допуснати пропуски довели до бюджетни преразходи, злоупотреби, прекупваческа дейност, кражби на лекарства реимбурсирани от НЗОК, криминален реекспорт и липса на лекарства в аптечната мрежа, което беше прераснало в тежка криза през последните месеци на 2016 г. и началото на 2017 г. Тези факти и констатации се нуждаеха от проучване на причините и вземане на адекватни мерки за пресичането на лошите резултати, защото те рефлектираха негативно върху здравето и живота на стотици хиляди болни български граждани, като в същото време се реализираха злоупотреби с публични финанси.

До момента преди срещата ни по време на конференцията на в-к „24 часа“ и списание „bg/Иноватор“ на 17.02.2017 г., петък, не познавах лично г-жа Стоименова и нямах лични впечатления от нея, но там изрично ѝ казах да бъде спокойна за работата си и я поканих за професионален разговор в МЗ.

Втората ни среща, съгласно моята покана, се състоя на 20.02.2017 г., понеделник, от 8:30 часа, в кабинета ми в Министерство на здравеопазването. За този разговор отдавна имах достатъчно предварителна подготовка, която се изразяваше в брифиране от зам.-министрите на здравеопазването доц. д-р Атанас Кундурджиев, г-н Любомир Гайдов и д-р Галин Каменов относно резултатите на ИАЛ и спецификата на досегашните взаимоотношения с изпълнителния директор.

Отделно от това бях направил обстоен преглед в автоматизираната електронна деловодна система „Eventis“ на министерството относно проверките на „Инспекторат“ и дирекция „Вътрешен одит“ в ИАЛ. Оценките, които получих не бяха задоволителни, бях информиран за затруднения в комуникацията с г-жа Стоименова, за неизпълнение на ключови възложения и за взети лоши решения. 

При прегледа на 4 (четири) доклада на „Инспекторат“ на МЗ  от 02.09.2014 г.; 06.10.2014 г.; 03.11.2014 г.; 15.12.2014 г. и 1 (един) доклад на дирекция „Вътрешен одит“ на МЗ относно ИАЛ, останах изненадан от констатациите за неизпълнение на указанията и препоръките на МЗ, за неспазване на трудовото законодателство, за лошо управление на човешките ресурси, за субективно разпределение на средствата за възнаграждения, за неадекватна структура на ИАЛ спрямо законовите изисквания, за опорочена функционалност, за прояви на субективизъм при контрола и избора на подконтролни обекти за проверки, за създаване на практики, които дават възможност за съществуването на черен склад за лекарства в ИАЛ и др.

В допълнение на гореизброеното в Доклада от 15.12.2014 г. беше отбелязано, чег-жа Асена Стоименова не е предприела действия за отстраняване на констатираните нарушения и несъответствия, че препоръките дадени с предишните доклади не са изпълнени и не са предприети действия по сигнали постъпили в МЗ, МС и „Главен инспекторат“ на МС, съответно препратени в ИАЛ.

Във връзка с извършваните през 2014 г. проверки в ИАЛ ми беше обяснено от контролните структури на МЗ, че те протичат крайно напрегнато, при заплахи от страна на г-жа Стоименова и г-н Спиров с полиция и прокуратура, отказ за предоставяне на документи, изпращане на сигнали срещу проверяващите в МЗ, в прокуратурата и към други административни органи.

За проблемите при проверките на ИАЛ имаше и публикаци като тази в „Банкеръ“ от  10 – 17.10.2014 г., качена и на сайта на БФС Приложение №6 - „ЛОБИТА РАЗБИВАТ ЛЕКАРСТВЕНАТА АГЕНЦИЯ“ където директно се казва, че: „В лекарствената агенция сега всичко е с краката нагоре - разхождат се ревизори, борят се лобита, говори се за чистки, а някои от висшите администратори вече си заминаха с еднопосочен билет. Директорът Стоименова обаче много хитро реши да предотврати очертаващия се като фатален за нея ход на събитията. Тя своевременно подаде сигнал до прокуратурата за скандални нарушения в работата на ведомствената дирекция “Контрол на лекарствените продукти”, преди да излязат резултатите от проверките на здравното ведомство и Министерския съвет.“ 

Подобен тип поведение ми бе докладвано и на мен, след възлагане от страна на зам.-министрите доц. д-р Атанас Кундурджиев и г-н Любомир Гайдов на проверки на аптеки и търговци на едро с особено високи обороти по времето на острия дефицит на лекарства в аптечната мрежа – изпълнение не последва, напротив, вместо доклад с резултати на 01.03.2017 г. се появи някаква не много ясна, но агресивна и обидна форма на атака спрямо тях и служители в МЗ от страна на г-жа Стоименова чрез нейната Фейсбук-страница, в която те бяха наричани „мишоци“, които „За едното сиренце бленуват…Някои си мислят, че са луксозни хамстери, но са най-обикновени плъхове, които скоро ще напуснат “кораба” (Приложение №7).

Веднага след този „сигнал“ към „приятелите и съмишлениците“, в социалната мрежа започнаха неформални защити за нея, съпроводени с организирана атака към МЗ и към мен. Още на 02.03.2017 г. получих отворено писмо от Управителните съвети на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска асоциация на търговците на едро в България (БАТЕЛ), Българска Генерична Фармацевтична Асоциация (БГ ФармА) и Български фармацевтичен съюз (БФС), в което те се обявяваха против промени в ръководството на ИАЛ (Приложение №8), а именно: „...промени в ръководството на ИАЛ биха били нецелесъобразни“.

Акцията беше „изпреварваща“, тъй като в Ръководството на МЗ не е имало намерение за смяна на г-жа Стоименова. На 06.03.2017 г. в МЗ постъпи писмо от Български фармацевтичен съюз – Регионална фармацевтична колегия, гр. София, в което неговият председател маг. фарм. Сапунаров заявява, че „във връзка с оповестената в медиите неофициална информация за възможните промени в ръководството на ИАЛ изразява категорична позиция против“и също си позволява да квалифицира подобна евентуалност като„нецелесъобразна“ (Приложение №9) – за чии цели, обаче, от писмото не става ясно.

Подобни писма се получиха и от други подконтролни на ИАЛ субекти, появиха се и множество медийни публикации очевидно организирани с рекламните бюджети на търговците на лекарства: 

Приложение №10 – „Фармацевтичният сектор отново въстана срещу готвена смяна на директора на лекарствената агенция“  и Приложение №11– „Фармабизнесът скочи на Семерджиев“ 

Всички тези атаки бяха подготвени и мотивирани чрез една изпреварваща статия публикувана още на 26.02.2017 г. в сайта clinica.bg, един ден преди да се състои първата и единствена среща между д-р Доганов и г-жа Стоименова: Приложение №12 – „Готвят промени в ръководството на ИАЛ“

В тази статия съвсем в стила на клюките и интригите беше написана невярната информация, че подготвям смяната на г-жа Стоименова и г-н Спиров, с д-р Доганов и д-р Чипилски. 

Горецитираните реакции от производители, търговци на едро и дребно, съсловни организации и корпоративни асоциации, обаче, будеха сериозно притеснение, тъй като се създаваше впечатление за тясна връзка и активна колаборация между контролен орган и подконтролни субекти.

Единственият извод, който се оформяше от наблюдението на подобен тип поведение е, че във фармацевтичния сектор действа организирана група за дезинформация и интриги, че се е сформирал своеобразен картел на нерегламентирана власт и взаимодействие, състоящи се от контролен орган и подконтролни субекти, които действат синхронизирано, по сигнал подаден от йерархично по-високото контролно звено и изпълняван както институционално, така и корпоративно чрез конкретни медии с ресурсите на подконтролните.

Това впечатление се обективизира в някаква степен и от справка, която получих от дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ в МЗ, от която става ясно, че значителни средства дължими постъпления в ИАЛ от подконтролни субекти не са коректно събирани, отчитани и управлявани.

Този факт предоставя възможности за злоупотреба с несъбрани и съответно безотчетни финансови средства вкл. корупционно мотивирано спестяване на разходи на притежатели на Разрешения за употреба и Удостоверения за регистрация. Така например, са останали несъбрани такси за годишно поддържане по регистрите на ИАЛ от притежатели на Разрешения за употреба на лекарства в размер на хад 4 мин.лв. в периода от 2010 г. до 26.08.2016 г., като в рамките на периода 2014 – 2016 г. при управлението на г-жа Стоименова дължимите, но несъбрани вземания бяха в размер на 1,708 млн.лв. (Приложение №13 – ИНФОРМАЦИЯ относно неплатени такси за годишно поддържане от притежателите на РУ на ЛП).

По инициатива на г-жа Асена Стоименова с писмо до МЗ от 17.07.2014 г. – само три дни след назначението си на поста изпълнителен директор на ИАЛ, са предложени промени в Устройствения правилник на ИАЛ (УП на ИАЛ), вследствие на което са специфицирани длъжностите „изпълнителен директор“ и „заместник изпълнителен директор“ на ИАЛ, който е подпомагащ и заместващ изпълнителния директор на Агенцията.

Предложенията са приети, публикувани са в ДВ, но от 2014 г. до есента на 2017 г. длъжността заместник изпълнителен директор на ИАЛ е вакантна и не са предприети действия за заемането ѝ (за кратко през 2014 г. тази длъжност е заемана от г-жа Златина Георгиева, но почти веднага е уволнена от г-жа Асена Стоименова), За първи път през ноември 2017 г., в последните дни от мандата на министър Петров докато той е в оставка и не се явява на работа в МЗ, е извършено назначение на зам.-директор на ИАЛ след съгласувателна процедура със зам.-министър Ненков.

Предвид необходимостта от справяне с гореописаните неблагоприятни констатации и проблемни факти, както и за да се осигури изпълнение на нормативното изискване за наличие на зам.-изпълнителен директор предвиден в УП на ИАЛ, беше абсолютно необходимо субектът на това изискване да е конкретизиран, съответно предложен като определено физическо лице, за да заеме съответната длъжност.

Трябва да се отбележи в допълнение, че през различни периоди на отсъствие, директорът на ИАЛ е възлагал своите правомощия (а ако не ги е възлагал значи е блокирал дейността) на конкретни служители на ИАЛ, заемащи длъжността „главен секретар“ или „директор на дирекция“ (всички по служебни правоотношения), което е в разрез с изискванията на УП на ИАЛ и прави атакуем всеки индивидуален административен акт издаден от неправомерно упълномощеното лице.

Определянето на служител на длъжност „главен секретар“ или „директор на дирекция“ за заместване на изпълнителния директор на ИАЛ е в несъответствие счл.5, ал.6 от УП, според който правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие се осъществяват от заместник изпълнителния директор, както и с чл. 5, ал.7, който не допуска друг да изпълнява правомощията на изпълнителния директор в негово отсъствие освен зам.-директорът.

От проверката на фактите се установи, че г-жа Асена Стоименова системно е нарушавала УП на ИАЛ и фактически е практикувала еднолично и безконтролно управление, както и възлагане на функции и правомощия на лица, които нямат нормативна делегация за целта.

От справката, изготвена от „Човешки ресурси“ в МЗ е видно, че общо за периода от своето назначаване на през юли 2014 г. до края на февруари 2017 г. г-жа Асена Стоименова е отсъствала общо 190 дни, 79 от които е в платен годишен отпуск, 41 дни е във временна неработоспособност и 70 дни е в командировки в чужбина – Франция, Великобритания, Швейцария, Латвия, Белгия, Полша, Германия, Хърватия, Албания и Малта (Приложение №14 – Справка отсъствия от работа). През целият този период на отсъствия на изпълнителния директор и при липсата на назначен заместник изпълнителен директор, всеки издаден административен акт от ИАЛ е атакуем поради незаконосъобразност. 

Съществуващите проблеми от една страна, и липсата на заместник-директор, какъвто следва да има ИАЛ съобразно УП ме мотивираха да инициирам назначаването на зам.-директор, който би могъл бързо да се запознае с дейността на ИАЛ. Основната цел беше да се да се въведат подобрения в администрирането, дейността, контрола и резултатите на ИАЛ.

Такова назначение нормативно изисквано и съответстващо на УП на ИАЛ по мое мнение щеше да допринесе значително за нормализиране на функциите

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител