Босия – ден 13

Кольо е човек като че от друго време и от друга мая. Той никога не се е примирявал с това, с което мнозина са се примирявали и се примиряват, и по времето на комунистическия режим, когато лежи по затворите, и по времето на прехода в страната, когато държавата се превръща в разграден двор за крадене и грабене. Босия не осребри по никакъв начин своето дисидентско минало с никакъв пост или облага, или кариера, както направиха мнозина, които се опитваха да се изкарват големи дисиденти и борци за правда и демокрация. Той не се интересува от това, че ние в България вече в нищо не вярваме и във всичко виждаме двойно дъно. Но не знам дали, дори ако накрая си отиде по начина, по който е тръгнал към небето, към оня свят, дали бихме могли да се стреснем достатъчно и да повярваме, да си спомним, че битката между доброто и злото винаги се води и в самите нас. И да дойде време, в което да няма нужда от такива мъченици и дисиденти, които да ни бодат очите с това, което са.

Прочети цялата новина http://www.eurochicago.com/2018/06/bosia-n/

Свързани новини: