Бионсе и съпругът ѝ Джей Зи в момента са заедно на турне из САЩ и Европа. Изненадващо, семейството пусна първият си общ албум „Everything is love“ и отново предизвика учудването на милионите им фенове докъде се простират възможностите на двойката – видеото към песента „Apeshit“ е заснето в самия Лувър. Повечето критици видяха в новия албум един естествен завършек на последните продукции на артистите, създадени вследствие на сътресенията в отношенията им: „Lemonade“ на Бионсе и „4:44“ на Джей Зи.

Уил Гомпърц, критик на Би Би Си, предлага своето тълкувание на пълния със символи и препратки клип към „Apeshit“, оценявайки го с 4 от 5 звезди.

Над 8 млн. души посетиха Лувъра през 2017 г. Повечето от тях се тълпяха около шедьоврите, които виждаме във видеоклипа на семейство Картър (Бионсе и съпруга ѝ Джей Зи) към първия им общ албум „Everything is love“ („Всичко е любов“). Съмнявам се наистина, че много от тях ще се държат пред монументалното платно на Жак-Луи Давид „Коронацията на Наполеон“ (1805-1807 г.) така, както Бионсе във видеото, но предполагам, че е възможно да има и такива опити. Винете за подобно поведение самия Наполеон.

Когато тази картина му била представена (след няколко „поправки“, за които настоявал самият император: например намаляване на катедралата Нотр-Дам, за да се увеличи фигурата на самия Бонапарт), доволният от резултата Наполеон казал:

„Това не е просто картина. По нея може да се разхождаш“.

Семейство Картър провеждат една своя собствена „Нощ в музея“, за да запишат видеото към песента, чието название, така както е изложено в YouTube, има две звездички в заглавието.

В една сцена те се появяват в бели одежди, подобно на мраморни изваяния на върха на стълбата със скулптурата на Нике от Самотраки, като древногръцката богиня бди над тях, докато верноподаниците им са се разпрострели наредени на стълбите. В друг епизод изпълнителите се появяват при големия сфинкс, който бил изнесен от руините на храма на древната столица на Египет Танис, където са управлявали могъщите фараони от XXI и XXII династия.

Както и повечето посетители, от време на време те сядат, за да си починат – Джей Зи се разполага на някои от лувърските кресла, а съпругата му сяда до него. Съдейки по всичко, двамата си прекарват времето добре. Само че, докато гледаме видеото, започваме да осъзнаваме – в това тяхно посещение има нещо доста странно. Аз практически съм уверен, че всеки от милионите посетители на Лувъра се старае да се възползва от възможността да разгледа изложените там шедьоври. Но не и семейство Картър. Във всеки случай те не правят това чак до последната секунда на своето шестминутно видео, чак в самия му край те се гледат един друг и после бавно се обръщат с лица към Джокондата.

Очевидно това не е случайно. Те са дошли в Лувъра, не за да гледат шедьоврите на европейското изкуство със затаен дъх, те са там, за да създадат свой собствен шедьовър. Музеят и неговото съдържание не са главното в това видео, а само част от обстановката. Звездната двойка заедно с режисьора Рики Сайз създава серия от винетки, чиято цел е да се вкара гласът на чернокож артист в съществуващия наратив на западния свят, където преди това е доминирал белият мъж.

Не знам специално ли са избрали коронацията на Наполеон за своите танци, тъй като именно с указ на Наполеон през 1802 г. е възстановено робството в Хаити, но ми се струва, че този факт не е убегнал от вниманието им.

Символизмът на техните елегантно построени образи на фона на „Портрет на Мадам Рекамие“ (1800 г.) на същия Жак-Луи Давид е напълно еднозначен. Две чернокожи жени седят на пода в светлокафяви трика. Виждаме ги в профил, седят в гръб една към друга пред картината на Давид, на която той е изобразил една от най-знаменитите кокетки на Франция от XIX в. Жените са обединени в „стичащата се по тях бяла тъкан“, чиито краища са завързани на главата на всяка от тях в тюрбан. Над тях мадам Рекамие лежи на старинна кушетка, облечена в проста рокля без ръкави, полуобърната към зрителя. По форма кушетката напомня дълга шейна с извити краища. Именно тези краища повтарят с позата си седящите под картината жени, а отенъкът на кожата им съответства точно на цвета на дървото от кушетката в картината. Обединяващият ги плат символизира роклята на мадам Рекамие. Посланието е просто: именно благодарение на черните роби от френските колонии, мадам Рекамие е можела да се наслаждава на живота.

Щурмът на Лувъра, осъществен от Бионсе и мъжа ѝ, не е просто протест, тук става дума за това в чии ръце е властта. Срещаме се с тях в галерията, първоначално построена като част от апартамента на Наполеон III. Сега там се помещава сбирката с венецианска живопис от Ренесанса и картината, която идват да видят 80 процента от всички посетители в Лувъра – „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Именно там срещаме звездите. Бионсе в розово, Джей Зи в бледозелено. Мистър и мисис Картър не просто си присвояват статута на шедьовър, равен по значимост на шедьовър на Леонардо, те трансформират най-прочутата картина в света в триптих.

Самата песен също задава тона: нейното неприлично название „Apeshit“ (букв. превод: „Маймунски изпражнения“, употребявана в смисъл да се вбесиш) се повтаря в припева:

„Виждал ли си някога разярена тълпа?“
(„Have you ever seen a crowd going apeshit?“).

„Не можем да повярваме, че успяхме“, пеят те в дует, разхождайки се из това парижко хранилище на културни символи, което до тяхната поява практически нямаше в съкровищницата си тъмнокожо лице на артист.

„Ние живеем разкошно, разкошно – припява Бионсе, облечена в бяла коприна. – Скъпи платове, скъпи навици.“

Това не е извинение за прекаления материализъм, това е хвалба. Тук тя е цялата на показ, една преуспяла черна жена, демонстрираща своите големи желания пред самия Наполеон и всъщност неговия дом.

Видеото е направено доста добре, макар и на места да не е добре обмислено. Съвсем не всеки кадър в него е добър, не всяка мисъл е доведена до зрителя. Но общият замисъл е за много мощ, сила.

Времето на подобни институции си отива, били те Холивуд, Бродуей или Лувърът – ни казват Бионсе и Джей Зи – защото са институции, игнориращи черните артисти или отказващи им най-важното място на масата.

"Площад Славейков"