Институтът за проучване на трудовия и професионален пазар (IAB) стига до извода, че разпространеният предимно в Западна Германия семеен модел, при който само мъжът работи, а майката се грижи за децата и домакинството, е един от факторите, водещ до тази бедност. Според учените, доходът на майката е от решаващо значение за това дали детето ще расте в бедност или не. "Действително бяхме изненадани да установим, колко силно финансовата ситуация на децата зависи от наличието на трудова дейност на майката“, казва ръководителката на изследването Сара Мене от фондация „Бертелсман“.

Според проучването, почти всички деца са финансово подсигурени, ако майката работи на пълен, или поне на половин работен ден. Когато майката задълго остава извън професионалния живот, почти една трета от подрастващите трайно изпадат в "положение на бедност". То настъпва, когато семействата са принудени да преживяват с по-малко от 60 процента от средните нетни доходи за домакинство, или когато живеят от социални помощи. За изследването са проучени информации за 3 180 деца в продължение на пет години.

Разкъсани между възпитанието на децата и работата

Положението при самотните родители е още по-тежко. Майката трябва да работи поне по 30 часа седмично, ако не иска децата ѝ да растат в крайна бедност. Точно в това обаче се състои проблемът на самотните майки: грижите за децата много често не им позволяват да работят на пълен работен ден.

Поне една пета от децата на самотни майки, работещи на непълно работно време, живеят в бедност, а когато самотната майка е безработна, децата са просто обречени на недоимък. Тези резултати са шокиращи. "Самотните майки все още имат неравностойно положение в обществото", казва Нина Олмайер за Германския фонд за защита на децата.

Тя настоява а повече данъчни облекчения за самотните майки и за увеличаване на минималната надница. "Самотните майки често упражняват типично женски професии, които не са добре платени. И в това отношение трябва нещо да се промени", казва тя.

Детската бедност има много тежки последици. Много често подрастващите се чувстват изолирани. "Децата, които живеят дълго в бедност, имат по-малко приятели. Те почти никога не членуват в спортни клубове, рядко ходят на кино, не могат да се отдадат на други хобита или да канят приятели у дома.

Който е беден, остава без приятели

Подобни деца имат много малко социални контакти и се чувстват изолирани от обществото", казва Сара Мене от фондация „Бертелсман“. „Растящите в бедност деца отрано забелязват, че имат много по-малко шансове за развитие в обществото в сравнение с децата на по-заможните родители. Затова настояваме за промени в социалното законодателство. Защото сегашната ситуация е такава, че детските надбавки се приспадат от социалните помощи. Всъщност парите за децата би трябвало да се насочват към онези семейства, които най-силно се нуждаят от тях“, казва Мене.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".