Ако следите новините редовно, сигурно са ви направили впечатление разликите в поведението на повечето български политици пред електората им в България и пред чуждестранните им партньори. Махленското ниво на “политическите” спорове в българските институции надали е много подходящо за външна аудитория.

Подобни различия обаче се забелязват и в начина, по който външната политика на страната е представяна пред българската публика, и този, по който изглежда пред външни наблюдатели и чуждестранни политици. И докато на нас все ни обясняват за външнополитическите успехи на правителството, партньорите от ЕС сякаш не са съвсем убедени.

Да председателстваш Европа

През последните месеци външната ни политика бе белязана от българското председателство на Съвета на Европейския съюз. То бе в и в центъра на изказванията на политиците в медиите. По едно време витаеше усещането, че успехът на председателството едва ли не бе заложен на карта...

Първо, няма нищо извънредно в председателството на Съвета на ЕС. Всяка страна членка на съюза го оглавява на ротационен принцип за срок от 6 месеца. Основните отговорности на страната председател на Съвета е да организира срещи, да ръководи заседанията, а заедно с още две страни, с които председателстват последователно, изготвя дългосрочни цели и план на темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от държавите членки в рамките на 18-месечен период.

Управляващите у нас използваха повода да ни поговорят за геополитическото значение на България и да обръщат внимание на всяка похвала от Туск или Юнкер. Досега обаче не е имало случай някое председателство да бъде обявено за неуспешно...

Посредникът

Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше очертаването на европейската перспектива пред страните от Западните Балкани. Затова и срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София на 17 май бе най-важното събитие в програмата на европредседателството.

Тя даде на българите самочувствие, за правителството на Борисов беше "признание", за държавите от Западните Балкани "надежда", а за европейските лидери - "обединение". В този дух министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова се изказа за срещата между лидерите на 28-те страни членки на ЕС и тези на шестте страни от Западните Балкани.

"Това е самочувствие, че сме достоен, пълноправен член на ЕС, че нашият глас има значение, че ни уважават", заяви Павлова.

Може би не е лошо да се отбележи, че която и страна ротационен председател на Съвета на ЕС да беше организирала лидерската среща, резултатът щеше да е същият.

Да припомним, че имаше и липсващ гост. Вече бившият премиер на Испания Мариано Рахой отказа да присъства на срещата на върха. Причината - Испания е сред петте европейски страни, които не признават независимостта на Косово. Мадрид отказа и да подкрепи декларацията от събитието, докато страните не се договориха подписи по нея да няма и там да се говори за “партньорите ни от Западните Балкани”, вместо за “страните от Западните Балкани”... просто защото пет членки на ЕС - Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия -  не признават Косово за държава.

Заговориха ни и за общоевропейско съгласие по темата. Което не е съвсем ясно как съществува предвид факта, че не всички членки на съюза признават една от държавите за независима. И българските политици бяха напълно наясно с това. Но е по-удобно да обясняват на избирателите за постигнатия „успех“, за новите върхове, до които европредседателството е издигнало страната ни.

Докато страните от Западните Балкани не решат вътрешните си проблеми и международните си спорове, няма да станат членки на блока, даде да се разбере председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер при представянето на стратегията за Западните Балкани. Допълнително отрезвяване трябваше да донесат и множеството изказвания на френския президент Еманюел Макрон, включително и в речта му пред Европейския парламент през април. Според него не бива да се бърза с разширяването на Съюза, преди той да бъде реформиран. В декларацията от срещата липсваха думите "разширяване", "присъединяване", "членство" и "интеграция".

Заедно с европейските си колеги българските управляващи се съсредоточиха върху инфраструктурните проекти в региона на Западните Балкани, а за световните медии основната тема на срещата бяха реакциите на европейските лидери на оттеглянето на САЩ от ядрената сделка с Иран.

Но ние дълго слушахме за „историческия дипломатически успех“, а някои сигурно дори му повярваха…

Една национална кауза…

По време на българското председателство почти половината от своя път из бюрократичните лъкатушения на европейските институции измина Директивата за командированите работници, която вкара в спор премиера Борисов и френския президент Еманюел Макрон, инициатор на приемането й. Ябълката на раздора бяха текстовете от т. нар. Пакет за мобилност за по-добро заплащане и почивка на шофьорите на камиони. Българските превозвачи определиха предложенията на Макрон като протекционизъм, чиято цел е да изхвърли от пазара източноевропейските фирми, а правителството се противопостави на тези текстове и внесе за обсъждане редактиран вариант, който изключва шофьорите от текстовете.

Гласуването на текстовете в транспортната комисия на ЕП беше обявено от евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков за "абсолютна и безусловна капитулация на пакета "Макрон". После обаче се оказа, че не е точно така. Чуха се призиви да не избързваме с еуфорията, но като цяло впечатлението бе, че сме “нанесли съкрушителен удар на френското национално достойнство“ (по Петър Курумбашев). Само дето никой не попита шофьорите дали според тях правата, които би им дала директивата, няма да облекчат труда им (въпреки че евродепутатът Новаков попътува в ТИР в знак на съпричастност).

Измислихме си национална кауза, която да браним със зъби и нокти и с авторитета на председателството… За пред своите обявихме победа предсрочно, а пред гостите – дайте да не бързаме.

Балансьорът

След отравянето на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му, повечето европейски страни се довериха на заключенията на британските разузнавателни служби и изгониха руски дипломати (и то не какви да е, а такива, за които се смята, че са шпиони). България (като председател на Съвета на ЕС) отново зае “балансираща позиция“ и привика посланика си за консултации, но бързо го върна, за да ходи на концерт.

"Стъпихме на твърденията на Тереза Мей за "високата степен на вероятност", че зад този атентат стои Руската федерация – коментира премиерът Бойко Борисов на среща на върха в Брюксел. - Аз и вчера поисках повече доказателства - от "висока степен на вероятност" да стане "пълна вероятност".

Дали твърденията на британската премиерка са били приети на доверие от другите държавни ръководители, за разлика от Борисов, или сътрудничеството между разузнавателните им органи е направило ненужно тя да ги убеждава на Европейски съвет – няма как да знаем. Очевидно е обаче, че те са повярвали “с пълна вероятност“, че Русия стои зад атаката. Българското правителство – не.

Любопитно е и друго – много авторитетни западни издания писаха, че България е сред страните, които ще изгонят руски дипломати. Дали журналистите погрешно са разбрали, или някой от българската делегация в Брюксел ги е “подхлъзнал“ също не можем да знаем със сигурност. Ролята на балансьор и посредник поне позволява да се избягват резки движения, които биха могли да отблъснат част от избирателите – с партньорите от ЕС и НАТО сме, но е важно Русия да не се сърди.

Лицемерието обаче става все по-трудно смилаемо – накрая маските трябва да паднат и да се говори по същество за ключови за страната въпроси – енергийна диверсификация, корупция, съдебна реформа. Вместо за мнимите дипломатически успехи - за проблемите, които ЕС ни напомня периодично със своя бюрократичен език и чрез своите дипломатически похвати – доклади (като този по Механизма за сътрудничество и проверка, който сякаш ни притесняваше малко, но бързо спря), някое и друго уж изпуснато предупреждение. Но ние все се правим на неразбрали или отклоняваме вниманието – ту с огромен дипломатически успех, ту с някоя нова национална кауза.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

„Генерация Z“ – с подкрепата на „Америка за България“