Иван Колев – последният рицар

Преди 104 години на 28 юни се случва събитието променило хода на историята – старите велики сили започват своя разпад – за последен път ще чуем за Османската, Австро-унгарската и Руската империи, надигат се комунизмът и Съветският съюз, а скоро и фашизмът и нацизмът ще започнат своя марш към европейските столици.

Преди 104 г. един предотвратим атентат става поводът за „Великата война“ – австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево от сръбски националист. И желанието за преначертаване на картата, възхода на нови сили, реваншизма на стари и най-вече слаби лидери, неспособни да прозрат последиците зад ходовете си, водят до Първата световна война.

Те очакват, че това ще е кратка война. Нещо повече, мнозина от тях не са осъзнали, че е настъпил XX в. и какво носят новите технологии.

Още в началото на войната френската армия научава кървав урок, който отнема живота на десетки хиляди. Армията, останала с разбирания от времето на Наполеон – в изкрящи сини униформи, с пълководци гордо носещи саби и войници наредени в големи формации, маршируващи на открито – посреща непрестанния огън на германската артилерия. Заради неразбирането за съвременната война на 20 август в битката при Моранж 66 хил. франзуци биват на практика изклани от немските сили без никакви жертви за ответната страна. 

У мнозина войната се е свързвала с историите за чест и доблест, храбри сражения, битка със саби, кавалерия и съвременни рицари покосяващи врага на открито бойно поле.

И мнозина разбират, че светът се е променил – воиниците рядко виждат своя противник, стрелящи артилерийски куршуми докато не остане никой жив от другата страна, величествените униформи са заменени от облекло, с което да останеш скрит, а битката, наместо легендарно сражение на открито е престой в кални окопи.

Бързо идеите и разбиранията на вчерашните сражения остават в миналото – с тях за недоумение на благородническата класа на Европа си отива и кавалерията – дотогава основа на всяка битка и достойнство за всеки офицер, който възкачил се на кон може да нанесе смъртосния удар върху противниковата армия.

В Първата световна война – кавалерията все повече започва да се използва за разузнавателни мисии, отколкото да е основна единица за война.

Един генерал, обаче, променя това – и кавалерията му не само е победоносна и няма загубена битка, но побеждава далеч по-многочислени и добре въоръжени противници.

Това е историята на ген. Иван Колев.

Когато България влиза в Първата световна война на страната на Германия, Австро-Унгария и Османската империя кавалерията вече се смята за непригодна към съвременната война.

Но ген. Колев я модернизира – към всяка кавалерска дивизия той прикрепя моторизиран пехотен и картечен отряд. И кавалерията става ключова, за победите на България срещу Румъния.

В битката при Тутракан кавалерията на ген. Колев спира помощните румънски отряди наброяващи 4000 воиници като убиват 600 и залавят 1000 души. Ген. Колев връща гр. Добрич, който дотогава е румънска територия на България.

Скоро – армията му се изправя не само срещу румънци, но и срещу руснаци.

Когато руската армия тръгва към Балканите тя вярва, че българите няма да се сражават с тях – не само това, но и ген. Колев е русофил – роден в Бесарабска България, тогава част от руската империя, участвал активно и в русофилския преврат срещу княз Александър I Батемберг.

Но руснаците разчитат грешно симпатиите на Колев с неговата вярност.

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България.“ казва той през септември 1916 г.

И воиниците на ген. Колев ще победят далеч по-многобройните руски отряди. За няколко месеца Първа българска конна дивизия изминава над 1000 км. – дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 воиници и едно бойно знаме.

На 30 септември 1916 г. ген. Колев е награден с германския железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен.

„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!” казва фелдмаршал фон Макензен.

Неговите тактики и методи за модернизация остават дълго изучавани във военното дело. Германските военни ще ги разучават подробно при разработването на танковите тактики при Втората световна война. Генерал-полковник Хайнц Гудериан, твърди, че „При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа”.

Ген. Колев остава известен и с това, че през повечето бойни сражения лично води конната дивизия в атака. През дългата си кариера той рядко си е взимал отпуска и е обичал да споделя масата си с воиниците от конната му дивизия.

На 10 май 1917 г. ген. Колев оглавява 3-та българска армия в Добруджа, но бързо след това е принуден да напусне фронта и заминава на лечение във Виена. На 28 юли е произведен в чин генерал-лейтенант „За особени заслуги през войната в Добруджа” и е награден с орден „За храброст”. На следващия ден на 53-години той умира, а в последствие останките му са пренесени и погребани с военни почести в София.

Стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“ е посветено именно на него.

„Не конница – морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница – буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница – хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура – цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница – лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!“

Може би най-голямото признание за него идва от омразата на неговите противници. След 9 септември 1944 г. името му е заличено от историята, офицерските преклонения пред паметника му престават. 

Съветския съюз започва да разказва друга история – как българите, видели руската армия в Добруджа, са се отказали да се сражават със своите братя. Ген. Колев няма място в тази история. 

Гробът му е изгубен и чак през 2009 г. е октрит отново. Съвременна България започна да изважда паметта за ген. Колев от съветската цензура. Негов паметник бе октрит в Добруджа на 100-годишнината от смъртта му, а днес има инициатива паметник на Иван Колев да бъде поставен в алеята на генералите в Борисовата година до Генерал Тошев.

Иван Колев – „бащата на българската конница“, водещ своята „бура от бесни демони“ – остава не просто герой на България, но и офицер, доказващ че няма вечни истини, нито неизползваеми реликви – а със находчивост, смелост и тактика дори по-многобройният и модерен противник може да бъде сразен.

Ген. Колев и неговата конница са последните рицари, във време, в което от войната вече са свалени всички доспехи.

 

 

 

Прочети цялата новина http://terminal3.bg/ivan-kolev-poslednijat-ricar/

Свързани новини: