За някои неща на това Световно можеш да критикуваш треньора на националния ни отбор. Прав е обаче при краткия му анализ след 0:2 срещу отбора на Южна Корея:

“В тази група просто не заслужихме да продължим напред.”

Точно така е.

Да си последен в една група с преодолимите противници Мексико, Швеция и Южна Корея е свидетелство, че в Русия този отбор не беше във форма да защити световната си титла. Ранното напускане на надпреварата е обяснимо и спестява на тима на Льов битка с действителните фаворити на турнира.

Йоахим Льов: Дали оставам? Утре ще говорим

Единадесеторката на Льов не намери начин да се възползва в мача срещу Южна Корея - един отбор, който направи поредица от грешки, не довеждаше контраатаките си докрай и разполага само с един единствен състезател от световна класа. Отборът ни беше безсилен, бездушен, липсваха му идеи. Досега не сме били свидетели на подобна липса на креативност на този даровит германски отбор, както беше през тези 90 минути в Казан.

“През цялото време на отбора му липсваше лекота и класа”, каза Льов.

Сега е много лесно да се твърди, че това можело да се предвиди. В действителност обаче след Европейското първенство преди две години на този отбор му липсват качества за завоюването на титла. Прекалено много футболисти са прехвърлили зенита си, като Сами Кедира и Томас Мюлер. Това, което видяхме, беше пълно затъмнение.

В бъдеще Германският футболен съюз трябва да залага на млади състезатели, като Джошуа Кимих, Леон Горецка и Антонио Рюдигер. Както видяхме сега на Световното, не е достатъчен само опит, когато противниковият отбор играе със страст, бързина и навреме се перориентира. Тези три атрибута липсваха на тима ни в Русия. От тези кадри не би могло да се очаква ново начало. Почти всички са на възраст около 30-те и теоретично биха могли да участват при следващи турнири. Но ако положението се обостря, както го видяхме в Русия, това не е добра идея. 

Ето защо не е учудващо, че за разлика отпреди 6 години сега Льов реагира на поражението почти спокойно, като че ли го е очаквал. Може би трябва да му се вмени вина, че въпреки това се довери на доказали се състезатели. От друга страна досега те не са го разочаровали. Льов прекалено дълго е разчитал на тях и е вярвал, че и при тежък случай те пак ще са на ниво. Капитална грешка!

Льов е треньор на националния отбор от 12 години, а от 14 е в състава на Германския футболен съюз. Голяма част от неговия щаб също са толкова дълго в системата - от психолога до ортопеда Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт, който и на 75-годишна възраст неизменно е на скамейката, стискайки докторския си куфар.

Досега точно това беше голямото предимство на германците. Всеки в тима можеше да разчита на другия, тъй като след дългогодишно сътрудничество прекрасно знае какво прави другият. Но още по време на Европейското първенство преди две години стана ясно, че обичайното води след себе си и удобното. Сега на никого не му е удобно.

Френски журналист попита треньора на националите ни дали сега не настъпва мрачен период за германския футбол. В отговора си Льов посочи, че “през последните 10, 12 години Германия е имала най-постоянния тим в света”.

Но това е поглед към миналото. Що се касае до бъдещето, трябва да се погледне в противополжната посока.

----

Петер Аренс е спортен редактор на онлайн изданието на сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме коментара му с незначителни съкращения. Преводът и заглавието са на Клуб Z.