Църквата почита днес паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден. 

Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени "първовърховни престолници и вселенски учители". Петър - беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. 

Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67-ма година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим. 

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня. 

В представите на българския народ двамата апостоли се възприемат като братя, от които Петър е по-младият. Някъде се смятат и за близнаци. В иконографията Свети Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е. 

В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. На някои места те се раздават като помен за починали деца. 
Имен ден празнуват Петър (от гръцки "камък"), Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.