Пламен Деянофф, австро-българският художник, известен у нас с „Бронзовата къща“, която издигна на мястото на бившия мавзолей, не бе много склонен да говори пред медиите в България през последните месеци.

„Първо искам да видя какво се писали за мен досега и тогава ще реша“, ни каза той в началото на юни, когато започна за втори път да строи така наречената си къща.

Добре, че беше по-разговорлив във втората си родина. Без видеото от Кунстхале, Виена, така и нямаше да научим как художникът разбира и решава административните и когнитивни проблеми на българската публика със съвременното изкуство. Вчера Деянофф отново е проговорил – но не пред българска медия, а пред австрийския вестник „Дер Щандарт“ и съобщава интересна информация, която у нас пестеше.

"Дер Щандард": "Бронзова къща" за милион евро свързва София и Виена

Сега вече знаем защо работата на площадката срещу Двореца тръгна чак след ултиматума от Общината.

„Основата вече е поставена грешно, грешно излята, насипана, каквото и да е. „Поне половин метър“, мърмори Пламен Деянов невярващо и се взира в бетонната плоча“, пише изданието.

Кривата основа наложила „Бронзовата къща“ да бъде поставена на месингова конструкция, която да компенсира неравенството. И за Деянофф, който „обичал съвършенството“, „делото на живота му“ се превърнало в „кошмар“.

Друга интересна новина е подхвърлена почти между другото в това изречение:

„Поредица австрийски и европейски компании спонсорират проекта за милион евро, той е одобрен и от градския съвет и кмета на София“.

Важното тук е, че имаме спомената цената на проекта – поне милион евро, а дали някой би дал толкова, за да я притежава, е друг въпрос. Вероятно само спонсорите знаят колко пари са похарчили.

Измамата с "Бронзовата къща" (ВИДЕО)

Изглежда дори и след като вече построи „Бронзовата къща“ (основа 4,2/4,2 м, височина 11 м, според „Стримона строй“), авторът ѝ продължава да съобщава различни размери – или пък журналистите са объркали числата от проекта и готовия обект, защото са писали „7/7 м, 11 м височина“, но са напълно прави за тежестта на скулптурата – „тежаща тонове“.

Може да се спори и по твърдението, че „това е първата поява на съвременно обществено изкуство в България, построено на едно от най-чувствителните места на Балканите“ – най-малкото, защото едва ли „Бронзовата къща“ има шанс да постигне световната известност на „В крак с времето“, творбата на „Destructive Creation“ от 2011 г., която просъществува само няколко дни. И преобрази още по-„сакрално“ място, което за разлика от мавзолея на Георги Димитров, и досега никой не се наема да демонтира.

В текста има и безспорни твърдения:

„Някои от местните творци се чувстват пренебрегнати. Социалистите не харесват идеята да има инсталация на модерното изкуство на мястото на мавзолея. Националистите пък предлагат Деянофф да гравира имената на български царе в бронза. Някои са разочаровани, че къщата няма да е златна.“

Но последното изречение очевидно е плод на езиково и терминологично недоразумение:

„В държавния бюджет на България тази година са предвидени най-малко 75 млн. евро за разпространение на модерното изкуство в страната.“

Подвели са се по следния текст в сайта на Министерството на културата:

„Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование – 151 366 900 лв.“.

Нито Деянофф, нито австрийските журналисти знаят, че под „съвременно изкуство“ в българското Министерство на културата разбират всички сценични изкуства, киното, новата литература… и дори съвременните археологически разкопки – но не и това, което останалият свят разбира като „съвременно изкуство“.

От Столична община не отварят дума за официално откриване, но в австрийското посолство се готвят да го направят в средата на юли.