Ако парламентът беше търговско дружество, със сигурност щеше не само да се самоиздържа, но и да внася дивиденти в държавния бюджет. Вместо да ни тежи ненужно с разходи за 62.150 милиона лева за 2018 г.

Това би станало, ако първият парламентарен шеф на ГЕРБ - Цецка Цачева, беше спазила обещанието си за закон за лобизма. Тогава депутатите може би щяха да се пререгистрират като лобисти, вместо да се чудят в коя офшорна зона да складират парите, припечелени с подписи под внесен законопроект (за изменения и допълнения). И сега не е късно да го направи - все пак е правосъден министър.

Грандиозен скандал на Острова. Депутат прибира по 6800 евро на ден за скрит лобизъм

Ако трябва да се изброят законите, обслужващи нечий частен интерес, трябва да се издаде алманах. Най-честите ЗИД-ове са свързани с четири теми: тютюн, алкохол, превози и земи. “Гръбнакът” на българската икономика - както правилно забелязвате, сектори, които не са с висока добавена стойност.

И ако парламентът на тройната коалиция ще се запомни със Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници, "най-лобисткият", както отбеляза Бойко Борисов 5 години по-късно, то парламентите с принципали ГЕРБ/Борисов имат много по-сериозен принос в лобизма. Който у нас се практикува като проституцията - извън закона. (Нали знаете, не е престъпление, че проституираш, наказанието е за този, който склонява към проституция.)

Пеевски нае US лобисти да бранят него и Цацаров от закона „Магнитски“

При това интересите, които обслужват различни кръгове от управляващите са толкова различни, че понякога ЗИД се внася в същия ден, в който се приемат други подготвени за приемане законови промени. Пример - по Закона за рибарството и аквакултурите. Или пък управляващите не могат да решат кое лоби да подкрепят - и като Буридановото магаре предпочитат да не вземат нито една, нито друга позиция. Пример - приетият на първо четене закон за храните, който така си и стои на трупчета от миналия ноември заради спора на две компании, бутилиращи изворна и минерална вода и подкрепящите ги.

Или пък - решават да подкрепят едно лоби, но работата се размирисва, както стана преди години с поправката “Лим”. Тя беше наложена заради ужасната катастрофа, при която загинаха 12 дечица при ученическа екскурзия, а транспортното лоби в ГЕРБ се опита да върне отново старите автобуси в бизнеса. Но Синята коалиция попречи. Както попречи и на поправката, облагодетелстваща арендаторите. Ами поправката, която удари по селските казани - в интерес на родни производители на твърд алкохол. Или онази, с рекламата на марихуана - без прецедент в парламентарната история, депутати на ГЕРБ подмениха текст в закон, който после беше публикуван в Държавен вестник без указ на президента. Един от замесените е още в ПГ на ГЕРБ, а друг пъпкува в други партии. 

Брюксел предлага задължителен регистър на лобистите

Особено често в парламента се вдига пушилка. В буквален и преносен смисъл. За забраната за пушене на обществени места, за забраната на търговия с цигарени гилзи или за акциза на цигарите, който парламентаристите не смееха да пипнат, докато “Булгартабак” беше собственост на Делян Пеевски. Справка - четири поредни години акцизът върху цигарите се отлагаше. И през 2014 г. 43-ти парламент реши да започне с бавни стъпки от 2016 г. - защото България трябва да догони средните акцизни нива в ЕС. А в края на 2015-а, когато се приемат традиционно данъчните закони и бюджетът за следващата година, Министерството на финансите начело с Владислав Горанов наложи календар на акцизите, в който цигарите, произведени от пеевския “Булгартабак” и пещерните “Кингс”, сиреч българските, поскъпваха с най-малко, за разлика от вносните. Без значение, че този календар беше различен от приетия преди година.

iQOS - по-малко вредни ли са за нас и околните?

Тютюневият лобизъм има дълга парламентарна история. Особено в последните 5-6 години. И ако ГЕРБ не бяха решили да одимят средата с предложението си за нов по-висок акциз на бездимните цигари, и то в средата на годината - което е прецедент, а го бяха направили, когато му е времето - при подготовката и приемането на данъчните закони наесен, нямаше да бие толкова на очи.

Бездимните цигари станаха законни в България от 1 януари т.г., а миналата година за тях беше договорена по-ниска акцизна ставка от тази за обикновените цигари. От Института за пазарна икономика (ИПИ) дори настояваха за нулева ставка с аргумента, че били по-малко вредни. Тютюневите компании вече бяха направили свои проучвания и срещи - и макар председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова да настоя за стандартна акцизна ставка, в крайна сметка накрая беше прието ставката за бездимните цигари да е като за рязания тютюн - 152 лева за килограм, което прави под левче за кутия стикове.

"Булгартабак" продава водещите си марки на "Бритиш американ табако"

От миналата пролет собственик на 23 марки на “Булгартабак”, на дистрибуцията и износа е “Бритиш Американ Табако” (БАТ). А производител и единствен засега вносител на бездимните цигари (технологията IQОS) в България е американската “Филип Морис”. БАТ също имат такава технология - и завод в Румъния, който произвежда бездимни цигари, но още не са пуснати в България. Като цяло, това е част от стратегията на големите в бранша да се насочват към нови технологии като бездимните изделия.

Бездимните цигари на "Филип Морис" обаче бяха отхвърлени през януари тази година от всемогъщия регулатор в САЩ - Американската агенция за храни и лекарства (FDA), която не ги допусна до американския пазар. Наред с това десетина американски сенатори от Демократическата партия призоваха FDA да го направи и да не допусне концернът да предлага устройствата с рекламата, че са по-малко безопасни от традиционните цигари.

На българския цигарен пазар, вече изцяло доминиран от международни компании, именно марките на БАТ и на “Филип Морис” се конкурират и са най-предпочитани. Единственият български производител - пловдивската КТ Интернешънъл, не успява да увеличи и бездруго малкия си пазарен дял, който е под 10%. Пазарът на цигари и тютюн е благодатен в България поради високия процент пушачи и корупционната среда, където контролът е силно занижен. Тези условия осигуряват бизнес на много производители и търговци - и български, и чуждестранни.

Пушачите на цигари на "Булгартабак" вече ще купуват Rothmans

По данни на Евробарометър, България е втора в ЕС по дял пушачи - 36%, първа е Гърция с 37% при средно за ЕС 26%. Но пък страната ни е на първо място по “дневни” пушачи - 36 процента срещу 35 на сто в Гърция и 33% в Хърватия. Но докато средно за ЕС броя на изпушените цигари спада от 14.7 през 2014-та на 14.1, то в България се увеличава на 15.9 цигари средно на ден.

В битката за пазарен дял в обращение са пуснати всякакви аргументи, в това число и опазването на здравето, върху което акцентират защитниците на ниския акциз за IQOS. Цитират се проучвания. Но в свят, в който научните изследвания, също както и социологическите, често се финансират от заинтересовани от резултатите страни, трудно може да се вярва безусловно. В писмото на сенаторите-демократи са изявени съмнения относно изследванията, представени от "Филип Морис" пред FDA например.

Преди две години The Guardian публикува статия, в която съобщи, че Фондацията за захарни изследвания, известна днес като "Захарна асоциация", е платила на учени да изготвят проучване през 1967 г., което игнорира ролята на захарта в сърдечните заболявания.

Газовите лобисти похарчили €100 млн. в Брюксел през 2016 г.

Лобизмът не е присъщ само на българския парламент. През 2010 г. евродепутатите отхвърлиха маркирането на junk food - храните, в които има твърде много мазнини, захар и сол, с  подобна на светофар система с червени, жълти и зелени етикети. Червеното - "консумирайте го от време на време". Жълтото - "няма проблеми през повечето време", а зеленото би означавало "вземайте го без притеснения". И цялата кампания, която да предотврати маркирането, струваше 1 милиард евро, разкри EU Observer - една от най-скъпите лобистки кампании.

Така че извод първи. Лобизмът да се легализира. (И проституцията). Извод втори. Цигарите вредят на здравето. И тези, които ги продават, трябва да правят големи и силни кампании за това.

*Наречие. Диал. На дребно, на парче, по малко.

*Парлама (диал.) - Съществително нарицателно име. ЗНАЧЕНИЕ - гюрултия, ж.р., (разг.) Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия. Вдигам парлама. СИНОНИМИ: (същ.) кавга, крамола, разпри, раздор, разправия, каране, виканица, спорене, препирня, сбиване, бой, скандал, несъгласие, разногласие, пререкание, конфликт, шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха, препирня, крамола, разпра, свада, спречкване, счепкване, разрив, конфликт, прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане, сцена, разправия, схватка, борба, избухване, пререкание, препиране, виканица, глъч, крясъци, писъци, викане, патардия, тупурдия, дандания, врява, глъчка, викове, веселба, гуляй, бъркотия, суматоха, кавга, караница. Уикипедия.