Правителството дава зелена светлина за влизането на България в банковия съюз

Правителството ще гласува в сряда кандидатурата на България за влизане в банковия съюз на ЕС. Това съобщиха за Mediapool от Министерството на финансите. След като бъде одобрена от правителството зявката ще бъде подадена в Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейският банков орган, държавите от еврогрупата и Европейската комисия.  Крайното решение за приемането на страната ни в банковия съюз ще бъде взето от ЕЦБ. Влизането на България в банковия съюз е едно от шестте условия, които страната ни пое пред евроинституциите, за да бъде приета в чакалнията на Еврозоната, т.нар. механизъм ERM ІІ през юли 2019 г. Влизането на България в банковия съюз означава, че страната ни се съгласява безусловно да изпълнява нарежданията на ЕЦБ.  Според договорите за ЕС България е длъжна да се присъедини към банковия съюз към момента на присъединяване към еврозоната. Въпреки това обаче държавите извън еврото могат да влязат частично в банковия съюз и преди това чрез механизма на т. нар. "тясно сътрудничество". С внасянето на искането София се съгласява да спазва безусловно всички нареждания и искания на ЕЦБ по отношение на банките си и да предоставя пълна информация на институцията във Франкфурт за тази цел. В същото време страната няма право на глас в управителния съвет на институцията. Ако БНБ не изпълнява нарежданията на ЕЦБ, Франкфурт може да преустанови тясното сътрудничество. Ако веднъж влезе в банковия съюз, България може да излезе от него най-рано три години след влизането. Ако България твърдо не е съгласна с конкретно решение на ЕЦБ, например за фалит на банка, и възражението ѝ не бъде прието, тя може да поиска незабавно да прекрати тясното сътрудничество и няма да бъде обвързана с решението на Франкфурт. В този случай в ново тясно сътрудничество може да се влезе най-рано след три години. До момента отговорните българските институции – Министерствто на финансите и БНБ не са обяснили какво означава за България членството в банковия съюз, срещу което БНБ се съпротивляваше. Според подуправителя на БНБ Калин Христов подобна стъпка е рискова, тъй като води до известни асиметрии при вземането на решенията за държавите извън еврото. Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврозоната, която да е влязла в тясно сътрудничество с ЕЦБ. "Страна с "тясно сътрудничество" ще бъде изправена пред изключително асиметрично третиране. Тя ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в управителния съвет на ЕЦБ. Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Последният ще носи отговорност при спорове. Ще остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ. Няма да има достъп до единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките", смята Христов. От 2014 г. насам банковият съюз си стои незавършен и на този етап се свежда основно до два елемента. Първият е единният надзорен механизъм, чрез който ЕЦБ контролира директно трите най-големи банки в съответната страна, но може да прави проверки и на по-малките. Реално институцията във Франкфурт контролира пряко 120-те най-големи финансови институции в еврозоната и непряко – към 3400 по-малки банки.За България това означава, че „Уникредит Булбанк“, ДСК и ОББ ще бъдат контролирани директно от ЕЦБ. Вторият елемент е единният механизъм за преструктуриране на банки, чиято цел е фалитите да бъдат съпътствани от минимални щети за данъкоплатците и икономиката. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да определи и обяви, ако дадена банка е във фалит или е вероятно да фалира. Въпросният механизъм разполага със специален фонд за преструктуриране, който се пълни от вноски на банките и поема част от разходите при фалит. Задължително условие това да се случи обаче е големите депозанти и акционерите да банките да отпишат поне 8% от собствените си средства във фалиращата банка. За да се присъедини към Европейския фонд за преструктуриране, в чието управление ще има глас, България трябва да прехвърли част от създадения преди три години национален спасителен фонд, който към момента разполага с около 400 млн. лв. С тези пари ще могат да се преструктурират при фалит чужди банки, например италиански, гръцки и т. н. При фалит български банки също ще могат да получават пари от фонда. До 2024 г. Европейският фонд за преструктуриране трябва да натрупа 55 млрд. евро. Въпреки че ЕЦБ решава коя банка да фалира, а Европейският съвет за преструктуриране определя какви средства да се отпуснат от фонда, Съветът на министрите на ЕС може да се противопостави на решението за преструктуриране и тогава фалитът става по националното законодателство. Това, за което държавите в еврозоната не могат да се разберат обаче, е обща схема за гарантиране на влоговете, защото тя изисква създаването на общ фискален капацитет в еврозоната, тоест правителствата на едни държави да плащат влоговете в други, за което няма консенсус. Така на практика се получава, че ЕЦБ ще решава за фалит на дадена банка у нас, но гарантираните депозити ще се плащат от националния фонд за гарантиране на влоговете в банките. Освен това, за разлика от държавите в еврозоната, България няма да има достъп до другите възможности за финансиране на ЕЦБ, включително кредитни линии за български финансови институции. България няма да участва и в Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който предостави милиарди евро на правителството на Гърция, която обаче е част от еврозоната.

Прочети цялата новина https://www.mediapool.bg/pravitelstvoto-dava-zelena-svetlina-za-vlizaneto-na-bulgaria-v-bankoviya-sayuz-news281573.html

Свързани новини: