Нямаше как да не ми направи впечатление миналата неделя, че докато румънците отхвърляха с референдум опита да им бъде наложена мракобесна версия на християнството, в България се провеждаха масови кръщенета под заглавието „Направи го за България”. Имаше и нещо за „българското ДНК”.

Не че съм християнин, но имам три дипломи по история. И отчетливо си спомням, че християнството – поне във версията, разпространявана от Христос и неговите апостоли – не е замислено само за една отделно взета нация. След Христос, авторитетни историци, философи и теолози винаги са твърдели, че християнството произвежда революционни последствия именно, защото е религия, която не е „закачена” за един народ, етнос или племе. Отворена е към всички хора, тъй като гледа на тях като на отделни индивиди – т.е. не като на членове на някакъв кошер – които са способни сами да си вземат решенията. И оттук: всеки отделен човек, където и да се намира и какъвто и майчин език да говори, може да се приобщи към Христовата вяра. 

А самата Христова вяра, пак имам отчетлив спомен, е инструмент не за укрепване на национално ДНК, а – за намирането на спасение в Съдния ден чрез воденето на праведен живот преди него. 
Нещо бъркам ли дотук? Някъде в Евангелието да пише за България, българския народ или българското ДНК? Няма такова нещо – поне не и в християнството на Христос. 

А щом е така, то масовото „кръщене” от оня ден, проведено под горепосочения „патриотичен” лозунг, е чиста проба ерес. И участвалите в това мероприятие, включително и най-вече свещениците, са в тежък грях. Или – както отдавна подозирам – нашите свещеници нямат кой-знае колко общо с Христовото учение. И затова не ги е страх да изпадат в ерес и, отвреме-навреме – в откровено езичество. 

Има, обаче, и още. Ако оставим богословските аспекти на богословите (ама на истинските, не на изпадащите в ерес и езичество), все пак за нас остават социо-политическите въпроси. Като например: Какъв, според организаторите на масовото кръщене, е статутът на онези почтени български граждани, които не са християни? Те не са българи? Нямат „българско ДНК”? Нищо, което правят, не е „за България”?

България, да не забравяме, има най-голям процент не-християнско население сред всичките страни-членки на ЕС. Най-голямото, като процент от населението, мюсюлманско малцинство живее именно тук, у нас. Ако тези хора са не-българи, какво правим с тях? Масово ги кръщаваме с християнски имена, както правеше режимът на Тодор Живков? Отваряме наново лагера в Белене? 

България има най-голям процент не-християнско население, защото за разлика от други страни – като например прехвалената от нашите „православни” Унгария – не е изтребвала своите жители заради тяхна принадлежност към друга религия или етнос. Напротив, тя е приютявала такива. Дори в първата ни Конституция е написано, черно на бяло, че всеки роб, влезе ли веднъж на наша територия, става свободен гражданин. Да не говорим пък за онова, на Васил Левски: 

„Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”

Мероприятието „Направи го за България” не е нито българско, нито християнско. Напротив, отвсякъде мирише на най-мрачен обскурантизъм и на най-безобразна ксенофобия. Участниците си взеха грях на душата и сега трябва да помислят как да го измият.