Има нещо гнило в Дания

10/21/18 07:57
(http://www.klassa.bg/)

Има нещо гнило в Дания

ПЕТЪР ЙОВЧЕВ, текстът е публикуван в Investor Digest

От години някои експерти представят европейския надзор като панацеа, способна да излекува в зародиш всякакви потенциални проблеми на българския банков сектор. Очевидно до някаква степен това мнение се споделя и от правителството, което това лято се съгласи на безпрецедентното условие да влезе в банковия съюз - тоест да предостави на ЕЦБ сериозна част от надзорните функции върху финансовата си система - още с влизането в механизма ERM II, преди фактическото приемане на еврото.

Но по ирония на съдбата този ход, който според някои би трябвало да увеличи спокойствието и доверието в българските банки, съвпадна по време с няколко от най-големите финансови скандали в новата история на Европа, накарали мнозина да се усъмнят открито в ефективността на надзора на ЕЦБ. Последната капка, преляла чашата, бе подновеното разследване в Danske Bank, което изкара наяве една от най-крупните схеми за пране на пари в последните десетилетия. Според предварителни оценки става дума за близо 200 милиарда евро съмнителни трансфери, направени между 2007 и 2015 година от естонския клон на банката. Европейските банки са се превърнали в мечтата на перача на пари, коментира банковият редактор на The Financial Times Патрик Дженкинс, като напомня, че Еврокомисията дори не е успяла още да създаде единна база данни за прането на пари.

"Европейската централна банка не може повече да се крие зад гърбовете на националните надзори", заяви още през пролетта Свен Гийголд, говорител на групата на зелените в Европейския парламент. "Бизнес моделите на всички банки в еврозоната трябва да бъдат систематично проверявани за рискове, свързани с финансови престъпления. ЕЦБ вече има компетенциите да го прави". Според Гийголд е "унизително и злепоставящо", че се налага Съединените щати да действат като действителния надзор срещу прането на пари в Европа.

Строго погледнато Danske Bank не е сред банките в еврозоната. Дания и Великобритания са единствените страни в ЕС със специални клаузи в договорите за присъединяване, които не ги задължават да приемат еврото. През 2015 правителството в Копенхаген обяви намерение да присъедини страната към новосъздадения банков съюз, но после промяната на парламентарното мнозинство блокира този процес и сега той е оставен за 2019 - евентуално.

Само че Естония, където местният клон на Danske е извършвал съмнителните трансфери, е член на еврозоната. Гуверньорът на националната й банка Ардо Хансон е член на управителния съвет на ЕЦБ; вицегуверньорът Мадис Мюлер е член на надзорния съвет, който именно би трябвало да следи да не се случват толкова очевидни схеми като разработваната от филиала на Danske в Естония. По размер на активите този филиал е петата най-значима банка в страната (от общо 16). Няма обяснение защо е останал под радара.

Защо говорим за "очевидна" схема ли? Дори най-повърхностният поглед върху числата ще ви даде отговора. Подозрителните дейности се отнасят до чуждестранните клиенти на естонския клон. По данни на самата банка тези клиенти са около 15 000, най-много от Русия, Великобритания и Британските вирджински острови. След проучването на първите 6000 сметки Danske призна, че "голямото мнозинство" от тях са съмнителни. През тези 15 000 сметки са превъртени 200 милиарда евро - десет пъти повече от Брутния вътрешен продукт на Естония. Само през 2013 година тези трансфери са надхвърлили 30 милиарда евро - на фона на всички депозити в естонската банкова система, които едва надхвърлят 19 милиарда евро.

Възвръщаемостта на капитала на Danske от чуждестранните клиенти през 2013 година е била смайващите 402% - при средно 60% за Естония и едва 7% в съседна Латвия.

Още през 2014 вътрешен информатор разкрива схемата и естонският регулатор бие тревога. Пред 2015 Deutsche bank се отказва от партньорството във валутните операции с Danske в Естония и предупреждава датската банка, че само един на десет нейни клиенти изглежда извън подозрение. Преди това същото предупреждение отправя JPMorgan.

Самата Danske Bank обаче не предприема нищо. Всъщност тъкмо обратното: Томас Борген, който като шеф на международното банкиране управлява естонския бизнес през 2009-2012, през 2013 е избран за главен изпълнителен директор на банката. Едва през 2017, след поредица сензационни разкрития във вестник Berlingske, банката започва вътрешно разследване по случая. Борген подаде оставка през септември 2018. Вероятно го очаква съдебно обвинение, че е пренебрегнал множеството подозрителни сигнали.

След оставката на Борген банката призна, че "редица пропуски" в механизмите й за управление и контрол са позволили естонският клон да бъде ползван за пране на пари, и обеща да дари печалбата от дейността му - около 1.5 милиарда крони, или 200 млн. евро - на независима фондация за борба с финансовите престъпления.
Berlingske се добра до доклада на първоначалния вътрешен информатор в Danske и съобщи и някои от имената на тези "подозрителни" чуждестранни клиенти. Сред тях е регистрираното в Лондон Lantana Trade, чиито действителен собственик според доклада е семейството на руския президент Владимир Путин. На запитване на The Financial Times от Кремъл отговориха, че президентът "няма нищо общо със споменатата банка".

Някои от клиентите съвпадат с имената от предходния скандал с "огледалните сделки" на Deutsche Bаnk, заради които германската банка бе глобена над 670 милиона долара от щатските и европейските регулатори. И в двата списъка например личи дружеството IC Financial Bridge на Александър Перепилични - нашумелия информатор по делото "Магнитски", който умря край дома си в Англия през 2012 при съмнителни обстоятелства.
Като цяло британските дружества с ограничена отговорност (LLP) са били предпочитаният инструмент при прането на пари. Това вероятно обяснява и защо броят на регистрираните на Острова компании от такъв тип е набъбнал с 236% между 2009 и 2016 година.

Впрочем скандалът с Danske е само поредното доказателство, че надзорът в Европа не работи особено ефективно. В началото на септември оставка подаде и Коус Тимерманс, финансовият директор на холандската ING Bank. Банката, този път от еврозоната, бе глобена 775 милиона евро от националния си регулатор заради допуснато "серийно" пране на пари. В предишни години подобни глоби бяха налагани на Deutsche bank, френската BNP Paribas, британските HSBC и Standard Chartered. Тази пролет латвийската ABVL, която също бе под директния надзор на ЕЦБ, обяви доброволна ликвидация под натиска на щатските финансови органи. И това са само редките случаи, когато банките все пак са хващани в нарушения. Повечето подобни схеми минават безнаказано през "разхлабената" европейска банкова система, отбелязва Патрик Дженкинс. Същото намеква и доклад на ООН, според който прането на пари в световен мащаб надхвърля 2 трилиона долара годишно.

Европа има 5 основни проблема в областта на банковия надзор, отбелязва Дженкинс в коментар за The Financial Times. Първо, директивата за борба с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие, и в отделните страни членнки е приложена твърде разпокъсано. Второ, качеството на разследващите органи в отделните държави варира, заради което се смята, че едва 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на властите. Освен това в Европа има страни (Дженкинс назовава Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито икономики разчитат на привличането на чуждестранен капитал и съответно не разследват твърде ревностно произхода на този капитал. Четвърто, между националните надзорни органи има твърде слаба координация - в случая с Danske и датският, и естонският регулатор са знаели за проблема от години, но всеки е сметнал, че решаването му е задължение на другия. И накрая, завършва Дженкинс, няма единна база данни в ЕС за прането на пари.

Към тези пет ключови проблема ние бихме добави и шести: в ЕЦБ е настъпило безвремие заради изтичащите мандати на няколко от основните фигури. Даниел Нуи, която е начело на надзора, трябва да се оттегли на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио вече го стори на 1 юни, Петер Прат си заминава през май догодина, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят битките кой да ги наследи и каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще. Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от чиновниците във Франкфурт едва ли могат да се очакват решителни действия в каквато и да било посока. Което впрочем важи с пълна сила и за пътя на България към ERM II. И поне отчасти обяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отложи влизането ни в механизма с поне една година.