В името на зрителя се правят „ужасни неща“, заявява режисьорът Юрий Бутусов на връчването на ежегодните зрителски награди „Звездата на театрала“. Церемонията е била на 3 декември в московския театър „Вахтангов“. Бутусов става лауреат в една от най-важните категории – призът за „Най-добър спектакъл“ е присъден на неговата постановка „Хамлет“ в театър „Ленсъвет“. Работата на режисьора е позната и на българската публика – през 2012 г. той постави „Лов на диви патици“ в Народния театър в София. 

При получаването на наградата във „Вахтангов“ Бутусов произнася кратко слово, предизвикало овации, съобщава сайтът „Театрал онлайн“.

„За първи път в живота си получавам награда за най-добър спектакъл. Много благодаря на тези, които присъдиха на спектакъла тази наистина важна награда – казва Юрий Бутусов. – Разбира се, ние винаги работим за хората, които идват в залата. Каквото и да кажем, това е точно така. Но, за съжаление, в името на зрителя, за когото работим, сега се аргументират някакви ужасни неща.

Живеем в странни времена – над театъра се сгъсти мъглата от забрани, наказания, преследвания, някои по икономически причини, други по административно-естетически, както беше с мен и, мисля, с Дмитрий Кримов. Случват се немислими преследвания за музика. Някой предложи да бъде лишен Михаил Ефремов от званието „Заслужил артист“, защото той се осмелява да има свое мнение. Сега има някаква суматоха около театъра на Теодор Курентзис (Пермския театър за опера и балет – бел. ред.). Като че ли има някакви „чисти“ хора – тези, които ни ръководят: различни чиновници, имащи „божествена власт“, и „нечисти“ – режисьори, художници, музиканти.

Много уважавани хора говорят за необходимостта от компромис. Разбира се, такъв е необходим, но той трябва да бъде направен от хората, които имат власт, които са готови да работят не за своите постове, а за културата. И са готови да направят компромиси с онези, които създават тази култура.

Радвам се на възможността да стоя на тази сцена. В тази прекрасна, велика сграда живеят велики театрални духове. Наскоро към тях се присъедини човек, който бе един от най-важните в живота на няколко поколения режисьори. Тук се играеха неговите спектакли, тук работят неговите колеги, и литовският дух също е тук. Това братство е прекрасно. Говоря за Еймунтас Някрошюс. Би било добре да го споменем.“

"Площад Славейков"