Търсеният инвеститор за АЕЦ "Белене": Строи я 8 години за 9 млрд. евро и я дава на "Козлодуй"

Да построи АЕЦ "Белене за осем години срещу 9 млрд. евро на базата на сегашния технически проект с участието на български фирми и след това да даде ядрената централа за управление на АЕЦ "Козлодуй". Така изглежда предпочитаната оферта на бъдещия инвеститор или инвеститори в спрения през 2012 г. проект, който търси нов шанс за реализация и намеренията са в началото на 2019 г. да се обяви процедурата за тестване на интереса към рестарт на строежа. Това обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред депутатите от парламентарната енергийна комисия в четвъртък, когато ги запозна с разработената от ведомството й процедура за намиране на инвеститор в проекта. Този доклад й бе възложен именно от тази комисия и бе одобрен от правителството в началото на ноември. Предложение от стратегически инвеститор на стойност под 9 млрд. евро и срок до 8 години за изграждането на АЕЦ "Белене", който след това да възложи управлението на новата ядрена мощност на държавната атомна централа, ще бъде оценено най-високо, заяви Петкова пред депутатите. В доклада й е посочено, че цената за реализация на проекта не трябва да надхвърля 10 млрд. евро, а срокът за завършването на проекта е до десет години. Ведомството обаче смята, че строежът може да бъде завършен по-бързо, тъй като проектът е в напреднала фаза има необходимите лицензи, площадка и част от оборудването е готово. Изрично условие е да се ползва сегашният технически проект, който е изработен от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ), която остава основен доставчик и изпълнител на строежа и трябва да го въведе в експлоатация. Офертата на АСЕ при спечелването на проекта през 2006 г. бе за 3.997 млрд. евро, но години наред компанията не успя да се разбере с възложителя на поръчката – "Националната електрическа компания" (НЕК), какво да е оскъпяването на ядрения строеж през годините. Анализ на британската "Ейч Ес Би Си" (HSBC) от 2011 г. показа, че реалната цена на проекта е 10 млрд. евро и през март 2012 г. правителството, а после и парламентът решиха да прекратят проекта, тъй като държавата няма пари. Доколкото споразумението за строежа на АЕЦ "Белене" с АСЕ все още няма договорена ескалация, държавата явно иска да прехвърли този риск на евентуалния инвеститор и той ще трябва да се разбере с руснаците за крайната цена, за която в същото време се предпочита да не надхвърля 9 млрд. евро. Другото искане за предоставяне на управлението на бъдещата ядрена мощност на АЕЦ "Козлодуй", което ще е предимство в оценката на офертите на инвеститорите, изглежда като да е за компании, които нямат опит в експлоатацията на атомни централи. Защото няма логика играч с подобен опит да плаща на държавната ядрена централа, за да управлява активите му. Според Петкова обаче поставянето на такова условие "означава, че ние ще можем да ползваме целия капацитет, опит на АЕЦ "Козлодуй“ и така ще можем да приобщим атомната ни централа, новата, с опита и от гледна точка на сигурност, на експертиза и на икономическия ефект и за Козлодуй, тъй като той ще има договор за това да бъде оператор на тази централа и да може да оперира така, както се изисква". Разработената от Петкова процедура предвижда още предимство да се дава на инвеститори, които гарантират, че в реализацията на над 30 процента от проекта ще участват български компании. Това също е интересно искане, тъй като не зависи от инвеститора, а от изпълнителя АСЕ, който още в офертата си от 2006 г. е предвидил такъв дял от строителните дейности по проекта да се дадат на български подизпълнители. Така че това няма как да бъде разглеждано като предимство за инвеститора в оценка на предложението му. Участието на българската страна ще стане само и единствено с апортиране на всички относими активи, които НЕК притежава във връзка с този проект, в нова проектна компания, декларира отново енергийният министър пред народните представители. Самото апортиране на тези активи в новата проектна компания ще стане паралелно с разговорите с потенциалните инвеститори, обясни Петкова, но отново не стана ясно какъв дял за НЕК или държавата биха донесли досегашните активи по проекта. З атакава оценка НЕК нае фирма, но резултатите от работата й още не са ясни. От енергийното министерство смятат, че най-оптималният вариант за реализацията на такъв тип проекти е за 20 процента собствен капитал и 80 процента привлечен капитал. Петкова за пореден път обяви, че проектът ще трябва да бъде реализиран изцяло на пазарен принцип, без предоставяне на държавна гаранция, без предоставяне на корпоративна гаранция, без включването на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от страна на държавата. Петкова пак заяви, че "имаме готовност да се даде старт на процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене“ още в началото на 2019 г.".  "Ще направим всичко възможно да ускорим процеса“, каза тя. "Няма как да искаме от някого за две седмици да даде оферта, да направи анализ или да прояви интерес за такъв голям проект, който няма да бъде само национален“, коментира министърът. По време на заседанието тя припомни, че процедурата ще се проведе в девет етапа и в нея ще могат да участват и големи консуматори на електроенергия, от които се чака интерес към миноритарен дял или да сключат дългосрочни договори за изкупуване на тока от АЕЦ "Белене", за да може да се намери заемно финансиране при по-добри лихви. Обявеният досега инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене" е от Китайската национална ядрена корпорация, от Корейската Хидро Атомна енергийна корпорация, както и от Черна гора, която можело да поиска миноритарен дял, но не е ясно  през коя компания.

Прочети цялата новина https://www.mediapool.bg/tarseniyat-investitor-za-aets-belene-stroi-ya-8-godini-za-9-mlrd-evro-i-ya-dava-na-kozlodui-news287209.html

Свързани новини: