Известия: ЕС се страхува да не бъде купен от Русия и Китай

Европейският съюз се страхува да не бъде купен от Русия и Китай. Ще съумее ли евробюрокрацията да огради ЕС от „нежелателните“ инвестиции, по този въпрос разсъждава Владимир Добринин в анализа си в руското издание „Известия“.

ЕС ще започне да контролира чуждестранните инвестиции в компаниите от стратегическия сектор на „общността на 27-те“. Терминът „стратегически сектор“ в разбиранията на депутатите в Европарламента и представителите на Европейската комисия е достатъчно хлъзгаво нещо, което при желание може да бъде пратено под всичко, което е изгодно.

Така в списъка на особено важните сфери могат да се окажат не само отраслите, фигуриращи сега в него /предприятията за производство на продукция за военно-промишления комплекс, компаниите монополисти в енергетиката, цифровизацията и водоснабдяването/, но и всички други в съответствие с потребностите. Да се определи „мярката за необходимост“ няма да бъде сложно: щом държавните компании от „вероятния противник“ или фирмите, регистрирани на нейна територия, излязат с предложение за инвестиции в един или друг сектор от икономиката на страна членка на ЕС /в т.ч. за производството на сладолед, на бира и отглеждане на домати/, този сектор може незабавно да бъде признат за стратегически. В Брюксел вече е подготвен проект под работното заглавие „За контрола над чуждестранните инвестиции“.

Както отбелязва испанският El Pais, който разполага с черновата на важния документ, въпросът ще бъде обсъждан на ниво ЕК и Съвета на Европа в близко време. Операцията по добиването на група връзки, компании за съхраняване на данните /big data/ или предприятия, разработващи цифрови технологии за изборните процеси, ще бъдат поставени под особено стриктен надзор.

Тихата финансова атака от Изток

Причина за напрежението са основно две страни – Китай и Русия. Изследващите ситуацията по поръчка на ЕС аналитици отбелязват, че през последните няколко години именно тези две държави държат в своите ръце приоритетния дял от инвестиционния пазар в Европа. Едва ли не половината от страните в състава на „съдружието на 27-те“ считат за свой дълг да разказват страховити истории за намесата на Кремъл в техните избори, а Новият път на коприната, активно рекламиран от Китай, е признат от много като „стратегически опасен за суверенитета на ЕС“. В частност, испанският премиер Педро Санчес, който прие преди дни китайския лидер Си Цзинпин на път за Аржентина към форума на Г-20, но не подписа споразумение за участие в този гигантски проект. Иначе определи преговорите с китайския лидер като съдържателни и плодотворни.

„Поведението на Санчес отразява общата позиция на ЕС, според която сътрудничеството с Китай в Новия път на коприната може да бъде само частично, с включване в не много като количество конкретни операции. В крайна сметка, споразумението ще се превърне във фактическо поглъщане на Евросъюза от азиатската супер-държава“, допускат експерти пред мадридския тв канал La sexta.

През лятото на миналата година китайският транспортен гигант COSCO придоби 51% от акциите на компанията Noatum Ports, който притежава контейнерни терминали на пристанищата на Валенсия и Билбао, а също и товарни жп терминали при Сарагоса и Мадрид. Операцията се състоя в периода на управлението на Народната партия /с премиер Мариано Рахой/ и се считаше за изгодна за пиренейското кралство. Позицията на сегашния кабинет, съставен от социалисти, обаче е съвършено противоположна.

Ако се абстрахираме от междупартийните дразги и оценим сделката обективно, за испанската държава тази операция почти нищо не е променила: контролните пакети на споменатите пристанища принадлежаха на чужденци и продължават да са тяхна собственост. Преди китайците тези акции бяха владение на американския конгломерат JP Morgan, което видимо даваше спокойствие на испанските власти – все пак са съюзници в НАТО. Още година по-рано Париж и Берлин биха тревога, и подтикнаха властите в ЕС да се формира експертна група, която трябва да изясни степента на реалната опасност от „потъването“ на Европа в надигащата се вълна на китайския капитал. Към този момент аналитиците констатираха, че „заплахата“ от китайските /и руските/ инвестиции съществува реално за 12 страни в ЕС, които заемат челните места по икономически рейтинг – Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Унгария и някои други.

Русия задушава с култура и медии

Колкото до руските капитали, все още не звучат конкретни суми за инвестиции, нито имена на определени отрасли или предприятия. Не е изключено „парите на Москва“ /ако действително постъпват/ в техните отрасли да се окажат не съвсем излишни и поради това няма никакво основание за отказ от тях. Днес в Европа главният страх е от „внедряването и проникването в страните от ЕС на руските средства за масова информация /Sputnik, RT/. Все още не се е стигнало те да бъдат признати за агенти с чуждестранно финансиране, но както е известно, мултипликационният филм „Маша и Медведь“ не по детски силно възбужда умовете на западните стратези, организиращи антируската истерия.

Затова разговорите за свободата на пресата, спазването на плурализма на мненията и изопачаването на събитията от страна на медийния сектор в източния съсед на ЕС бяха напълно сериозно включени в проекта за посочения по-горе регламент. А после, по предложението на френския евродепутат Франк Пруст, бяха добавени указания, задължаващи специалната комисия за предотвратяването на нахлуването на критичен инвестиционен поток от страните, представляващи заплаха за икономиката на ЕС, да се заеме също и с въпросите за отбраната от целокупната руска културна сфера, в т.ч. кино, театър и балет.

А Китай завзема пристанищата на ЕС

В ЕС считат компанията COSCO за ударен китайски щурмови отряд. През април 2016 г. тя придоби 67% от акциите на най-големия гръцки порт Пирея за 368,5 млн.евро. През същата година китайската компания купи 35% от акциите на контейнерния терминал ЕСР на пристанището на Ротердам, Холандия за 125 млн.евро, а в началото на 2018 г. – пакет от 10% от контейнерния терминал на Зебрюг, Белгия, като достигна собствен дял в него до 85%.

По оценките на специалистите, COSCO вече претендира за званието на най-големия терминален оператор в света, а делът й в сумарния капитал на европейските пристанища представлява 10%. И изобщо, ЕС има от какво да изпитва уплах. В момента ЕС силно се тревожи заради флирта на водещото китайско енергийно предприятие China Three Gorges Corporation (CTG) с португалската „невеста“ Energias de Portugal S.A. (EDP). CTG вече владее 23% от EDP и се готви да изкупи и останалото от нея за 9,07 млрд.евро. Германия проявява безпокойство от възможното придобиване на немския производител и доставчик на полупроводникови устройства Aixtron от китайския инвестиционен фонд Fujian Grand Chip.

Когато статистиката мами честно

Ако се разгледа общата сума на средствата, постъпили в ЕС от чужди страни в периода 2003-2016 г., се посочва в отчета, изготвен от консултантската компания Copenhagen Economics, то излиза, че до неотдавна главен инвеститор са били САЩ, следвани от Швейцария и Норвегия. Китай и Русия са били на 4-а и 5-а позиция за същия период. Но статистиката хитрува, уверяват евроексперти. Според тях, „не следва да се приема на доверие, че парите се влагат именно от компанията, която се позиционира като инвеститор, а трябва да се определи кой стои зад гърба й, т.е. реално притежава влаганите средства“. И при този подход на копенхагенските специалисти неочаквано се оказва, че първото място по инвестиции в ЕС принадлежи на Русия с 16,6% от общия им обем за посочения период. Норвегия и Швейцария запазват местата си в списъка, но ето САЩ изпадат от първата тройка. Първенството на Русия изплаши Брюксел, който сега е зациклил в изясняване на цялата вторична структура, предлагаща да финансира нещо в европейската икономика.

А ситуацията е такава, че активността на Китай действително силно се увеличи напоследък. Ако през 2003 г. в ЕС бяха фиксирани едва 20 инвестиционни сделки с китайско участие, а обемът на вложените в ЕС капитали бяха в размер на няколко десетки милиони евро, то през 2016 г. бяха регистрирани 160 „вливания“ на стойност почти 12 млрд.евро. „В периода 2003-2016 г. Китай зае 4-о място по размера на инвестициите. Но през следващите 2 г. ситуацията е коренно променена. Пекин почти догони Москва към 2016 г., но после малко се увлече по вложения в Казахстан и поради това малко охлаби възела в Европа. Последните 2 г. показват, че Китай вече се е заел с Европа по-зряло“, считат анализатори в El Pais.

Какво да се прави?

С приемането на новия регламент Брюксел получава още един мощен инструмент, с помощта на който не само ще диктува икономическите правила на страните членки, но и ще възпрепятства персоналните им контакти с други държави, като ще обявява неодобрените отношения за противоречащи на интересите на ЕС.

Например, няма да е сложно да се пусне документ, в който ЕС ще предложи Унгария да блокира изграждането на АЕЦ „Пакш“, оглавено от Русия. Няма съмнение, че ще се намерят държави от общността, които с удоволствие ще разкажат каква опасност ще създаде за околните унгарската атомна централа. За „Северен поток 2“ и за „Турски поток“ няма и смисъл да се говори. Дори ако двата газопровода бъдат въведени в експлоатация преди да влезе в сила регламентът за чуждите инвестиции, за Брюксел остава шансът да зачертае двете линии – в проекта на документа има норма, позволяваща преразглеждането на една или друга сделка 3 години след приключването й, да оцени резултатите или да събере жалбите на всички недоволни. Като се знае, че при гласуванията Германия, Италия или Франция тежат толкова, колкото Малта, Дания, България или Румъния /една страна – един глас/, то да се съберат 9 недоволни съвсем не е трудно. Особено ако иде реч за руската заплаха. Според доклада, чуждите публични компании проявяват най-голям интерес към секторите: производствен /22%/, финансов /14%/ и дървесина /13%/. Но са фокусирани също и към ключови отрасли като транспорт и логистика /11%/, енергия /10%/ и средства за масова информация /8%/.

Източници от Европейската комисия твърдят, че първото обсъждане на проекта за контрола над инвестициите от страните – потенциални конкуренти на ЕС може да се състои още в близките дни, а окончателното приемане на документа трябва да стане възможно най-бързо, тъй като „врагът не спи“. В крайна сметка, евродепутатите ще бързат – през май 2019 г. са новите избори за европарламент и как ще разхвърлят картите там, още никой не е наясно.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//evropa/izvestia-es-se-strahuva-da-ne-bade-kupen-ot-rusia-i-kitaj-693632.html

Свързани новини: