Вечерен бюлетин – 18 януари 2019 г.

Днес прокурор Гешев ни изнесе урок по… древни парични преводи?

“Системата хавала е древна система, наричана от арабите хавала, в Китай се нарича по друг начин, във Филипините по втори, но общо взето принципът е един. Още не е ясно дали е възникнала в Индия през VIII в. или от еврейските търговци през Средновековието в Европа. При едно лице хавалдар, това е арабският термин, идват определени хора, които носят определени суми и ги дават на това лице и искат тази сума да пристигне примерно на другия край на света. Няма физическо преместване на пари. Оставят ги при това лице хавалдар, той им дава или код, или определена информация, с която лицето, което ще ги получи в другата държава, се легитимира пред друго такова лице хавалдар, което се занимава с тази ситуация. Може да си представите тая система като своего рода древна система за бързи преводи, като Уестърн Юнион, не точно по същия начин, но това дава някакво образно описание”.

Така Иван Гешев обясни как организирана престъпна група, арестувана у нас, е прехвърляла в чужбина пари, с които се финансира тероризъм.

При мащабна акция са задържани 43-ма души заради парични преводи към организации, за които има данни, че се занимават с тероризъм. Акцията е в ход в градовете София, Плевен, Благоевград, Разград, Хасково, Пловдив и Ловеч, съобщиха от прокуратурата.

Разследващи твърдят, че били правени нерегламентирани парични преводи от България към чужбина в особено големи размери по т.нар. метод “хавала” в рамките на международна организирана престъпна група.

Подробности.

Гебрев бе обвинен за сделката на Цветан Василев за “Дунарит”

Оръжейният търговец Емилиян Гебрев е обвиняем за пране на пари заради купуването на русенския оръжеен завод “Дунарит”. Разследващите не са се концентрирали върху парите, с които бизнесменът е придобил предприятието от собственика на КТБ Цветан Василев, а върху това, че е знаел, че Василев го е купил с престъпни пари. Това разказа самият Гебрев на излизане от Националната следствена служба, където в петък му бе предявено прецизирано обвинение.

“В далечната 2010-11 година “Дунарит” е бил придобит от кръга на КТБ. След колапса на банката на нас ни беше предложено да го купим и стабилизираме. Обвинението се състои в това, че “Дунарит” е бил придобит с престъпни пари. След като “Дунарит” е бил придобит с някакви престъпни пари 2010-2011 година, то значи и аз съм престъпник, че съм го купил. Това бяха години, когато банката беше обявявана за номер едно, номер едно, номер едно и самият мажоритарен собственик винаги номер едно, ако не сте забравили, и той ходеше само по червения килим. След като аз съм го купил, след това “Дунарит”, значи аз съм участвал в това пране на тези пари. За моите пари, с които съм купил “Дунарит”, никой не спори, те са ясни, те са доказани, че са 1000% чисти”, заяви Гебрев пред репортери.

Още по темата.

Шест пъти над нормата беше нивото на фините прахови частици в отделни райони на столицата тази сутрин.

Най-мръсен въздухът беше в квартал ”Младост” – при норма от 50 микрограма за денонощие, измереното ниво на фини прахови частици е близо 300 микрограма, но за по-малък период, сочат данните на ”Еър Куолити” индекс.

Замърсяване има още в ”Надежда”, ”Павлово”, ”Хиподрума” и ”Дружба”. Според официалните данни, публикувани на сайта на Столичната община, наднорменото замърсяване на въздуха се отчита и в по-късните часове на деня. От местната власт съобщиха, че продължават миенето на улици и премахването на наноси от пътните платна. Това се прави в последните няколко ни, в които температурите през деня са над нулата. Миенето е една то мерките на общината при наднормено замърсяване с фини прахови частици.

Българската версия на Европейския регламент за защита на личните данни (GDPR) все още представлява огромна заплаха за налагане на недопустима цензура върху медиите в страната. Такава е позицията на “Програма Достъп до информация” (ПДИ) по приетия от вътрешната комисия на второ четене законопроект за промяна Закона за защита на личните данни.

Най-големият проблем са останалите в законопроекта десет критерия, въз основа на които Комисията за защита на личните данни ще преценява дали медиите са нарушили защитата на нечии лични данни. Критериите и преценката са доста субективни. Медиите могат да бъдат преследвани заради: естеството на личните данни, които са разкрили; влиянието, което разкриването им ще окаже върху “собственика” им и доброто му име; как журналистите са се сдобили с данните и т.н.

Още по темата. 

 

 

Прочети цялата новина https://terminal3.bg/vecheren-bjuletin-18-januari-2019-g/

Свързани новини: