В България, Кипър и Малта действат схеми, които предоставят на инвеститори гражданство при условия, които не са достатъчно стриктни като обичайните режими за натурализиране.

Това се казва в огласен преди малко доклад на Еврокомисията. За него събщи и еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова.

ЕК: Продажбата на български паспорти носи риск от пране на пари

В тези държави не съществува изискването за физическо пребиваване, нито за някакви други връзки със съответната страна, необходими за получаване на гражданство.

Тези схеми представляват особен интерес, тъй като всеки, получил гражданство на държавата членка, автоматично става гражданин и на ЕС. Решението на една членка на предостави гражданство срещу инвестиции автоматично дава права по отношение на други членки на Съюза, най-вече на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС за упражняване на икономическа дейност, както и правото да гласуват и да бъдат избирани на европейски или местни избори. На практика тези схеми често биват рекламирани като начин за получаване на гражданство на ЕС заедно с всички права и привилегии, свързани с него.

С критиките за "златни визи" за инвеститори Европа биела най-малките

Кои сфери застрашават схемите

• Сигурността. Проверката на кандидатите не е достатъчно задълбочена. Самите европейски централизирани системи за информация като Шенгенската инфорационна система (ШИС) не се използват толкова често, колкото и трябвало.

• Прането на пари. Необходими са проверки, които да гарантират, че не се заобикалят регламентите и правилата, насочени срещу това явление.

• Укриването на данъци. Необходимо е наблюдение и уведомяване, за да се гарантира, че лицата не се възползват от тези схеми, за да получат данъчни облекчения.

• Прозрачността и информацията. Липсва ясна информация как точно действат схемите, включително за броя на подадените, удовлетворените или отхвърлените молби, както и за произхода на кандидатите. Отделно страните членки не обменят помежду си информация за кандидатите, нито се информират взаимно за отхвърлените кандидатури.

България не е издавала много „златни визи“

„Златните визи“

Това са схеми за пребиваване на инвеститорите. Те се различават от схемите за гражданството в сферата на правата, които предоставят. Но представляват същата заплаха за страните членки и за ЕС като цяло. Валидно разрешение за жителство дава на гражданите на трети страни правото да живеят във въпросната членка на Съюза, но също така и правото на свободно пътуване в Шенгенското пространство. Докато ЕС регулира условията за влизане на определени категории, предоставянето на правото на жителство на инвеститори в момента не е регулирано на ниво ЕС и остава от компетенция на отделните държави. В момента такива схеми действат в 20 държави – България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърци, Испания, Франция, Хъвратия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта,Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Великобритания.

В доклада на ЕК са посочени опасения за следните сфери.

• Проверките за сигурност. Има определени изисквания,свързани със сигурността, които трябва да бъдат изпълнени преди издаването на виза или разрешение за пребиваване на чужди инвеститори. Липсва обаче информация за практическото прилагане и дискретността в начина, по който страните членки се справят с този проблем.

• Изискването за физическо пребиваване. Разрешенията за пребиваване, получени срещу инвестиции, с ограничено или не изискване за физическо пребиваване, на инвеститора във въпросната страна може да се отрази на молбата и правата, свързани със Статута за дългосрочно пребиваване в ЕС. То може да доведе дори до ускорено получаване на гражданство на съответната страна, а следователно и на ЕС.

• Липса на прозрачност. В доклада се изтъква липсата на прозрачност и на наблюдение на схемите, най-вече на статистика колко хора получават разрешение за престой по тези схеми.

България - по-добре от Кипър и Малта

България е най-малко проблематичната от трите страни, стана ясно от отговора на Вера Йоурова на журналистически въпрос. Тя бе попитана дали има конкретна информация за страната ни.

Комисарката отговори, че при проверката на действието на тази схема самата тя била принудена да зададе много въпроси. Това обаче било направено преди всико в Кипър и Малта. Йоурова се интересувала от конкретни кандидати, дали има някакви годишни квоти или ограничения, до каква степен извършват проверката за сигурност.

„В България също имахме срещи. Откровено казано, не можах отблизо да проследя българската схема, тъй като получих предварителна информация, че България ще я премахне и ще продължи в тази насока. И ще видим осезателни резултати“, каза чешката комисарка.

Очаквайте подробности.