Собственикът на “Софарма АД (Sopharma Pharmaceuticals) Огнян Донев и издателят на “Дарик Радио” (осветлен като агент “Карак” на бившата Държавна Сигурност) Радосвет Радев стават топ банкери в Република Молдова. Тяхната съвместна компания „Доверие – обединен холдинг“ АД (DOVERIE UNITED-HOLDING AD) купува 63,9% дял в молдовската „гнила ябълка“ – Moldindconank S.A. (MICB). В периода 2010 – 2014 втората по активи банка в Молдова бе замесена в мащабни международни скандали, за които Биволъ писа. Става дума за пране на $22 млрд. пари от Русия – т.нар.„Ландромат“ (Перачница). Както и за източване на над $1 млрд. от банковата система на Република Молдова – афера наричана от местните медии „Кражбата на века“.

За сделката стана ясно от официалното прессъобщение на Националната Банка на Молдова (НБМ) за издаденото разрешение за придобиване, появило се на сайта във вторник, 22 януари.

„Изпълнителният комитет на НБМ утвърди във вторник, 22 януари 2019 г., решението за предварително придобиване от страна на компанията DOVERIE UNITED-HOLDING AD на пакета акции в обем 63,89 от акциите на Moldindconbank“, гласеше прессъобщението.

Очаровани от българския инвеститор

Съобщение на банковия регулатор на Молдова също така гласи, че „инвеститорът прояви интерес“ към MICB, след като на 18 януари 2019 г. НБМ е осъществил

„последното удължаване с три месеца на срока, допускан от закона, за продажбата на отново емитираните акции от дадената банка“.

По този начин, според НБМ продажбата на дела в MICB „ще се осъществи в изгода за дейността на банката и последващото и развитие“. A също така „ще създаде предпоставки за подреденото излизане на банката от режима за специално управление, без да нарушава дейността на Moldindconbank».

От НБМ увериха, че MICB е стабилна: “Банката продължава да функционира в нормален режим, предоставяйки всички услуги, в това число и свързаните с депозитни, кредитни и разплащателни операции“.

„DOVERIE има намерения да дойде с екип от управляващи, които имат богат международен опит в банковия сектор“, пише още в прессъобщението на НБМ.

Според молдовския регулатор, става дума за „значителни възможности за дългосрочно развитие“ на MICB, както и за „повишаването конкурентоспосбността й и качеството на предоставяните услуги“.

„DOVERIE има намерения да навлезе в банковия сектор на Република Молдова след щателно изучаване на динамиката на пазара и икономическия контекст на страната ни“.

НБМ също така застава зад компанията на Огнян Донев като инвеститор: „DOVERIE е една от най-важните компании в България“. От молдовския регулатор поясняват, че компанията е създадена през 1996 г. в качеството си на „приватизационен фонд с дялови участия в 20 предприятия в различни икономически области, действащи в няколко страни от региона“.

На 23 януари властите в Кишинев трябваше да се съберат в Комитета за финансовата стабилност, за да решат само един формален въпрос. „Правителството ще реши дали да провежда преговори за начина на осъществяване на сделката – дали държавата да изкупува ли акциите от MICB, а след това да ги продаде на инвеститора, както това беше с Moldova Agroindbank (най-голямата банка, която беше под специален надзор)“, писа по темата онлайн изданието Newsmaker.md.

От аптеки към банки

Новоназначеният управител на НБМ (досега беше министър на финансите) Октавиан Армашу лично се похвали със сделката с българите пред молдовски журналисти. Той увери медиите, че „инвеститорът мина всички проверки“ и ставало дума за „надеждна компания“.

Според гуверньора на молдовския банков регулатор, „Доверие“ можело да си позволи такава сделка: [той]„Разполага с достатъчно средства, за да изкупи акциите на банката и да поддържа дейността й“.

Армашу също така бе категоричен, че „Доверие“ няма дори потенциален конфликт на интереси като чуждестранна компания.

„Бъдещият купувач не е свързан с Молдова, а в ръководството на компанията няма молдовски граждани“, заяви той.

Октавиан Армашу забрави да спомене, че през април 2017 г. Sopharma, в която Огнян Донев е основен акционер, успя да купи в Молдова контролния пакет акции от 51% на верига от 10 аптеки от местната RAP Pharma International. Сделката е била одобрена от местния регулатор – Съвета по конкуренцията на Република Молдова.

Веригата от аптеки държеше към онзи момент около 3% от пазарния дял в търговията с медикаменти на дребно в Молдова. Както писа тогава молдовската агенция Mold Street, създадената през 2004 г. компания RAP Pharma International също е имала акционери от България. Става дума за фирма „Mолфарм“ ООД (‘Molfarm’ OOD), която е била контролирана от българския гражданин Пламен Миланов.

Неговата фирма е държала 80% в RAP Pharma International, а другите 20% са били на молдовеца Виктор Алергуш. През 2014 г. RAP Pharma International е изградила верига от 10 аптеки, след като е получила съответен лиценз за търговия с медикаменти на дребно. А през 2017 г. контролният пакет от 51% е купен от българската Sopharma Pharmaceuticals.

Справка на Биволъ в Търговския регистър показа, че, “Молфарм“ ООД наистина е била регистрирана в българската столица от Пламен Стефанов Миланов през 2014 г.: София 1330, на адрес: р-н „Красна поляна“, бул. „Възкресение“, No.5. Уставният капитал е 20 000 лв.

Като „Предмет на дейност“ е посочено: „Търговия на едро в страната и чужбина с лекарствени продукти, фармацевтични изделия, медицински изделия, консумативи, козметика и други, търговско посредничество и представителство, консултантска дейност, както и всяка друга търговска дейност, която не е забранена от закона“.

На същия адрес Миланов има регистрирани още две дружества – „Хоспис Вяра и Надежда“ ЕООД (2013 г.) с „Предмет на дейност“, които са с подобен предмет на дейност.

Третата фирма на Миланов също има връзка с Молдова. През 2008 г., на същия адрес в „Красна поляна“, той регистрира фирма „Фърст Къмпани“ ООД в съдружие с молдовеца Руслан Павлович Ротар. Учредителният капитал е 5 000 лв. Като „основна икономическа дейност от КИД“ е посочено: „Търговия на едро и дребно с фармац.; мед. и ортопед. Изделия“.

Специален надзор над MICB

Moldindconbank от юни 2015 г. се намира под специален надзор на НБМ заедно с още две банки, за които е водела преговорите „Доверие“ – Moldova Agroindbank (MAIB) и Victoriabank.

Спецнадзорът се въвежда „ако е установено, че банката или акционерът й или ръководството й са нарушили Закона за финансовите институции на Република Молдова или други нормативни актове на НБМ, в т.ч. лицензионните условия.

Тогава НБМ блокира тези 63,89% акции на MICB и още 43% от акциите на най-голямата в Молдова банка Moldova Agroindbank (MAIB). Собствениците и на двете водещи банки в Молдова бяха уличени в наличие на „сговор“ или картелно споразумение.

На акционерите с блокираните им дялове бе наредено в рамките на три месеца на 2015 г. да си продадат акциите, но те не го бяха направили. Затова MICB и MAIB са анулирали тези акции и са провели допълнителна емисия акции. Те са издали нови акции в същия обем с анулираните, след което те са били изложени за продажба. Но купувачи не са се намерили веднага.

Още през 2015 г. правителството на Молдова обяви, че ще играе ролята на „посредник“ между банките и потенциалните стратегически инвеститори. Целта бе да се избегнат опасенията на купувачите, че банковите активи в Молдова могат да бъдат съмнителна инвестиция.

От НБМ признават в прессъобщението си, че през септември 2017 г. компанията от България е получила предварителното разрешение на НБМ за придобиване на пакет акции в „друга лицензирана банка на Република Молдова“: „По обективни причини дадената сделка не се състоя“.

„Обективната“ спънка се заключава в придобиването на четвъртата по големина молдовска банка Viktoriabank от страна на една от водещите финансови групи в Румъния – Banca Transilvania (BT). В началото на 2018 г. Victoriabank е продадена на румънците срещу около 766 млн. леи (около €40 млн).

Според информацията на журналиста Ион Пряшка от партньорския на Биволъ Център за репортерски разследвания RISE Moldova, българите наистина са преговаряли не само за Victoribank, но и за най-голямата в Молдова банка MAIB с кредитен портфейл от около 20 млрд. леи (€1,2 млрд.). За целта представителите на българския купувач са се срещали с НБМ. Но до сделка се стига едва в началото на 2019 г., когато страните са се разбрали за придобиване на MICB.

Банката, в която се краде

През 2015 г. съвместното разследване на партньорите по OCCRP — RISE Moldova и „Новая газета“ освети мащабното пране на пари, станало известно като „Ландромат“ или „Перачница“. Ставаше дума според RISE “за най-мащабната схема за пране на пари в историята на Източна Европа“. От целия „Ландромат“ за около $40 млрд., малко над половината средства ($22 млрд.) са минали през молдовската MICB.

Схемата се е осъществявала в периода 2010 – 2014 г., когато различни криминални кръгове и корумпирани политици са успели да преведат от Руската федерация милиарди през „механизма за пране“, състоящ от подставени юридически лица – собственици на фирми, финансови институции и фалшиви дългови обезателства.

„Чадър“ за схемата е бил разпънат от пословично корумпираните молдовски политици и чиновници. На последния етап се е създавала видимостта за спазване на законодателството. За целта се издавали съдебни решения, позволявали средствата да се изтичат към Западна Европа и офшорни структури.

Същевременно според молдовските прокурори, над 90 различни компании от РФ са били участници на схемата „Ландромат“ – те са направили хиляди парични транзакции към банкови сметки в Молдова, откъдето през MICB тези пари са се пренасочвали към различни офшорни юрисдикции.

Бившите акционери и част от останалите в банката са свързани с руско-украинския бизнесмен Вячеслав Платон, който през 2017 г. е арестуван в Киев по взаимно разбирателство между президента на Украйна Петро Порошенко и неговия съратник по региона – молдовския олигарх Владимир Плахотнюк, който в качеството си на главен спонсор на управляващата Демократична партия (ДПМ) е и едноличен „владетел“ в републиката.

След това Вячеслав Платон е екстрадиран в Молдова, където продължава съдебният процес срещу него, докато самият той е в арест в Кишинев. Той е обвинен за пране на пари и издаване на необезпечени кредити, като аферата „Ландромат“ му се вменява като основен епизод от злоупотребите в MICB.

“Украински и молдовски граждани, някои негови приятели, представители на различни украински и руски компании, всички те като акционери тип „Прокси“ са влизали в т.нар. ОПГ на Платон“, коментира за Биволъ дългогодишният икономически журналист, автор на RISE Moldova, Йон Пряшка.

Нов живот със старо име

Според молдовския журналист, днес MICB се намира в много прилично състояние за банка, която е под специален надзор – през 2018 г. е отчела печалба от 500 млн. леи, което е около €25 млн. „Това прави над една трета от печалбата на целия банков сектор на Молдова през изминалата година“, пояснява Йон Пряшка.

Според него цената за пакета акции на MICB е установена още от НБМ – става дума за 760 млн. леи (около €39 млн). „Цената бе установена на борсата и това е много добра цена за такава банка с добри показатели, изненадващо добри показатели по кредитния портфейл, дори по-добри от купената от румънците Victoriabank”, коментира Йон Пряшка.

Точно затова според неговите източници, румънската Banca Transilvania, за разлика от „Доверие“, най-много е искала да придобие точно MICB като втората по активи в Молдова, а не Victoriabank, която днес е четвърта (трета е Mobiasbanca на френската група Societe Generale).

Молдовският журналист също така поясни, че основните разходи за възстановяването на банката са вече изчислени: „Миналата и по-миналата година са проведени и процедурите по независим международен одит, дю дилиджънс, в това число от американската KPMG”.

Но въпреки перфектното състояние за една банка под специален надзор, придобиването на MICB може да доведе до сериозни репутационни проблеми за „Доверие“.

„Рисковете от политическо и правно естество са свързани с потенциалните претенции на бившите акционери на банката, които евентуално биха могли да водят нови дела по възстановяване на правата си или за компенсиране на акциите им“, поясни Йон Пряшка.

Причината е в скандала с „Ландромата“, който повлия върху имиджа на банката в международен план. Журналистът от Молдова коментира, че едно от решенията би било свързано с ребрендинг на банката, с цел смяна на името. „Но таково ребрандиране може както да се отрази добре, така и да навреди на една банка, тук акционерите ще трябва да обмислят много сериозно всички рискове“.

Йон Пряшка припомни, че продажбата на MICB е била заложена още през 2016 г. като едно от задължителните условия за получаване на финансиране от Международния валутен фонд (МВФ) за Молдова. „Това е един от ангажиментите по меморандума с МВФ – новите акционери да са лица или компании с добър и проверен имидж“, каза журналистът на RISE.md. Властите в Кишинев решили, че последната проблемна банка, която не е продадена на инвеститорите не бива да се превърне в спънка за ново финансиране от МВФ, от което зависеше и наличие на грантове от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и ЕС.“

Доверие” към Биволъ: Не сме дъщерна фирма на Sopharma

На 23 януари Биволъ се опита да се свърже с ръководството на „Доверие – Обединен холдинг“ АД за коментар. Но на телефоните, посочени на сайта, не вдигна никой. Затова пратихме на имейлите на кабинета на председателя на съвета на директорите на “Софарма“ АД Огнян Донев списъка от 9 въпроси за необходимостта от сделката в Молдова от страна на “Доверие”, в което Радосвет Радев и сина му Иван Донев са членове на надзорния съвет. На мейла получихме следващите отговори, препратени от мейла на “Доверие”.

Каква е целта на “Доверие” в придобиването на MICB?

Както Ви е известно, в последната година Република Молдова реализира няколко решителни стъпки в изсветляването на банковия си сектор. В рамките на тези усилия беше извършена продажба на най-голямата молдовска банка – Moldova Agroindbank – на нестратегически инвеститор – латвийски и американски нефинансови институции, като миноритарно участие беше придобито от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Третата по големина банка – Victoriabank – също беше продадена на инвеститор – финансова институция от Румъния. Считаме, че участието в този процес е една добра възможност за Холдинг Доверие, който има сериозни позиции в българския финансов сектор.

Вярно ли е, че цената за пакета е 760 млн. леи?

За момента не може да се говори за каквато и да било цена. Акциите не са предмет на продажба и тепърва Република Молдова ще определи основните параметри на евентуална сделка – тръжна процедура и купувач. При всички положения, доколкото сме запознати, ако се стигне до продажба, тя ще бъде организирана от молдовската държава чрез публичен търг, на който могат да се явят всички заинтересовани лица. Продавач може да е само молдовската държава, чрез молдовската Агенция за държавна собственост.

Не се ли притеснявате, че ще се наложи да се ребрандира банката, след като има репутацията на най-скандалната молдовска финансова институция, през която са минали $22 млрд. от Русия – аферата “Ландромат”? В течение ли е ръководството на “Доверие” за ролята на банката в т.нар. “Кражба на века” с източване на над $1 млрд. от молдовската банкова система?

Що се касае до репутацията на актива, който може да е обект на евентуална продажба, считаме, че след 2 години пряко управление от Националната банка на Молдова, са взети необходимите мерки организацията на банковата дейност в Молдова да бъде приведена в съответствие с европейските стандарти. Разбира се, че сме запознати със скандалите, подробно описани в интернет пространството, но считаме, че те засягат конкретни длъжностни лица, които към настоящия момент не са служители на банката. Още повече, двете банки, които бяха предмет на сделка, са имали същите или сходни проблеми, но това не попречи на инвеститори от ЕС и САЩ да закупят дялове в тях. Не на последно място е факта, че като съакционер по двете сделки фигурира ЕБВР.

Не ли е нарушение, че Националната банка на Молдова изискваше инвеститорът да няма бизнес в Молдова? Но компанията – майка Sopharma контролира верига от аптеки в Молдова, тоест не отговаря на условията?

Не сме запознати с цитираното от Вас изискване на Националната банка на Молдова потенциалния инвеститор в банковия сектор да няма бизнес в Молдова. Считаме, че не сте информирани правилно, но независимо от това, държим да посочим, че Софарма не е компания-майка на Холдинг Доверие и доколкото ни е известно не контролира верига аптеки в Молдова.

Има ли «Доверие“ репутацията на “стратегически инвеститор” в банковия сектор, необходимото ускловие за придобиване на намираща се под надзор MICB?

Считаме, че отговорът на този Ваш въпрос дава предходно решение на Националната банка на Молдова, която през 2018 г. издаде разрешение на Доверие да бъде потенциален купувач на пакета акции от Victoriabank, който впоследствие беше закупен от консорциум с участници ЕБВР и румънската Банка Трансилвания.

Имало ли е съдействие от българските власти за сделката в Кишинев?

Българските власти нямат отношение към нашите бизнес активности в Република Молдова.

С какви мотиви на “Доверие” е отказано придобиването на Moldova AgroindBank и VictoriaBank в Република Молдова?

Не е вярно, че на Доверие е отказвано придобиването на Moldova Agroindbank или на Victoriabank. Точно обратното – на Доверие беше издадено официално разрешение от Националната банка на Молдова да купи пакет акции от Victoriabank, който факт е проверим в регистъра на Националната банка на Молдова, а по отношение на Moldova Agroindbank – никога не сме подавали заявление за издаване на разрешение за закупуването на последната.

Какви са плановете на “Доверие” за стабилизиране на банката – дългосрочното развитие или препродажбата?

Плановете на Доверие са за дългосрочно развитие на дейността на холдинга в Република Молдова, в случай че бъдем избрани за купувач.

Въпреки, че в отговорите си към Биволъ от “Доверие” отричат директната връзка със “Софарма”, акционерната собственост и присъствието в Надзорния съвет на Иван Донев демонстрира потенциалното наличие на конфликт на интереси съгласно молдовското законодателство.

Но не е случайно, че МВФ изискваше в Меморандума с Република Молдова, НБМ да не допуска компании, които вече работят в Кишинев. Това потвърди и цитираният горе от Биволъ управител на НБМ Октавиан Армашу, според когото решаващата е била “липсата на бизнеси на инвеститора” в страната.

Но фактите говорят за себе си: Sopharma Parmaceuticals, в която един от собствениците на “Доверие” Огнян Донев, е управител и мажоритарен акционер, вече работи в Молдова от 2017 г., когато купи горепосочените аптеки.