Решения на Министерския съвет

Решения, взети на днешното заседание на Министерския съвет:

Правителството одобри Плана за действие за държавните концесии за периода 2019-2020 г.

Министерският съвет одобри Плана за действие за държавните концесии за периода 2019-2020 г. Документът е разработен в съответствие с Националната стратегия за развитие на концесиите и служи за определяне на концесиите, чрез възлагането на които ще се изпълнят целите и приоритетите, включени в стратегията.

Очакваните резултати от изпълнението на Плана са: привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги; използване на професионалния опит на икономическите оператори в областта на организацията и управлението на строителството и предоставянето на услуги и на тяхното финансово управление; освобождаване на администрацията от несвойствени дейности, в резултат на които се изразходват неефективно публични средства; задоволяване на належащите нужди на обществото от качествени инфраструктурни, рекреационни и други обществени услуги, при най-добро съотношение качество-цена; развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес чрез партньорство между публичните органи и икономическите оператори; икономическа ефективност при управлението на публичната собственост в защита интереса на гражданите и обществото.

Останалите очаквани резултати от изпълнение на Стратегията за концесиите, която е с хоризонт на действие до 2027 г., се предвижда да се изпълнят през следващия програмен период.

Одобрен е План за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността за 2019-2020 г.

Правителството прие План за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване за периода 2019-2020 г. и Отчет за изпълнението й през 2017 и 2018 г.

Сред основните приоритети в новия двугодишен план са създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите от труд чрез активно включване на пазара на труда, както и осигуряването на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование. Предвидени са мерки и дейности за повишаване на пригодността на безработните към заетост чрез обучения за придобиване на квалификацията, които ще се финансират със средства от държавния бюджет и оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Включени са и дейности за осигуряване на работни места за уязвими групи на пазара на труда – продължително безработни, хора в предпенсионна възраст и младежи до 29 години, хора с увреждания.

Сред приоритетните области в плана е и осигуряването на равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване, премахването на институционалния модел на грижа и развитието на междусекторни услуги за социално включване, както и осигуряването на устойчивост и адекватност на социалните плащания. Предвидени са дейности за повишаване на минималната работна заплата и пенсиите. Документът включва също мерки за създаване на условия и гаранции за равнопоставеност и пълноценно участие на хората с увреждания във всички области на обществения живот и осигуряване на социално-икономическата им защита.

Приет е План за действие за 2019 г. за изпълнение на стратегията за борба с нередностите, засягащи финансовите интереси на ЕС

Правителството прие План за действие за 2019 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2014-2020.

Планът за действие за 2019 г. е изготвен в тясна комуникация с всички членове на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и с Прокуратурата на Република България, и е одобрен на 28 ноември 2018 г. на редовно заседание на Съвета.

Като инструмент за изпълнение на Националната стратегия, Планът поставя годишната рамка за достигане на заложените стратегически и оперативни цели. Дейностите, включени в него, надграждат постигнатите до момента резултати и осигуряват необходимата приемственост с предходния План за действие за 2018 г.

Агенцията по вписванията става обект със стратегическо значение

Правителството включи Агенцията по вписванията в Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност като измени свое Постановление № 181/2009 г.

Гарантирането на нормалното функциониране на Агенцията налага преосмисляне на съществуващата система за сигурност и въвеждането на допълнителни мерки, роли, верификационни и контролни механизми. Изграждането на такива механизми за защита ще стане възможно след включването на Агенцията в списъка на обектите от стратегическо значение. Същевременно промяната ще спомогне да бъдат предприети всички възможни мерки за бързо и ефективно предотвратяване и ограничаване на риска от нов срив, подобен на случилия се през август 2018 г.

На Агенцията е възложено да води и поддържа следните регистри: Имотен регистър; Регистър БУЛСТАТ; Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел; Регистър на имуществените отношения между съпрузите. Всеки от тях съдържа важна информация относно правния статут и правата на изключително широк кръг от правни субекти, а вписванията в тях имат определено от закона правопораждащо, защитно или оповестително действие. В този смисъл воденето и поддържането на регистрите от Агенцията по вписванията има основно значение за обезпечаване на правната сигурност в страната.

Правителството разреши пребиваването на сръбски военнослужещи и техника за провеждането на съвместни бойни стрелби на полигона „Шабла“

Правителството разреши пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на въздухоплавателни средства, въоръжение и техника и личен състав от Военновъздушните сили на Република Сърбия.

Решението на Министерския съвет е във връзка с провеждането на съвместни бойни стрелби с формирования за ПВО на Република Сърбия на зенитен полигон на ВВС „Шабла“ през месец юни 2019г.

Oткриват се два института в структурата на Софийския университет

Министерският съвет откри два института в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Югоизточноевропейски институт по право, икономика и интелектуална собственост и Институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“.

Предложението е въз основа на решения на Академичния съвет (АС) на висшето училище и мотивирани писма на ректора му за необходимостта от създаването им.

В Югоизточноевропейския институт по право, икономика и интелектуална собственост ще се извършва дългосрочна научноизследователска дейност чрез обединяване усилията на преподаватели от различни научни специалности и факултети на Софийския университет. Създаването му ще позволи провеждането на научноизследователска дейност с национално и международно значение по проекти и програми. Ще се насърчи изготвянето на съвместни изследователски проекти с чуждестранни партньори, ще се повишат обемът и качеството на научните разработки, включително чрез създаване на нови научни знания и научно-приложими продукти.

В института не се предвижда обучение на студенти по специалности от акредитирани професионални направления във висшето училище. В изпълнение на Закона за висшето образование АС на университета е приел Правилник за устройството и дейността на новия институт.

Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ се създава с цел развиване на интердисциплинарна научноизследователска и иновационна дейност в областта на големи данни и изкуствен интелект съвместно с правителствени организации, индустрия и предприемачи. Звеното ще способства за създаване на цялостна научноизследователска среда и стимулиращи възможности за осъществяване на научна дейност и предоставяне на услуги, отговарящи на потребностите на обществото, както и за разширяване и укрепване на връзките на университета с бизнеса и индустрията чрез трансфер на технологии и научни резултати.

Предвидено е в основното звено да работят най-малко 15 души в четири структурни звена: секция „Анализ на големи данни“, секция „Интегриране на големи данни“, секция „Визуализация на големи данни“ и секция „Методологии и технологии за големи данни“.

Академичният съвет на висшето училище е приел Правилник за устройството и дейността на институт „Големи данни в полза на интелигентно общество“.

Откриването на научните институти съответства на изискванията в Закона за висше образование, на мерките в Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2014 – 2020 година и на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020.

Откриването на институтите в структурата на висшето училище няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.

Министерски съвет отмени свое решение № 823 от 2017 г.

Във връзка с отмененото от Върховния административен съд Решение № 821 на Министерския съвет от 29.12.2017 г. за изменение и допълнение на Плана за управление на Национален парк „Пирин“, Министерският съвет отмени свое решение № 823 от 29.12.2017 г. за предприемане на спешни действия по реда на екологичното законодателство при наличие на инвестиционно намерение за изграждане на нова туристическа кабинкова линия в Ски зона – Банско.

Одобрен е отчетът за изпълнението на Плана за действие с мерките за подобряване на инвестиционната среда

Правителството одобри отчет за напредъка в изпълнението на Плана за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите.

В рамките на отчетния период към 29 декември 2018 г. са изпълнени две мерки от проблемна област „Време за плащане на данъци“.

Прието е изменение на Закона за счетоводството, с което от задължителен независим финансов одит се освобождават финансовите отчети на акционерни дружества и командитни дружества с акции, които са микропредприятия.

Разработена и внедрена в реална среда е нова електронна услуга на Националната агенция за приходите, свързана с подаване на искания за удостоверения за местно лице по електронен път.

Правителството утвърди годишните разчети на сметката за средствата от ЕС на Националния фонд за 2019 г.

Министерският съвет утвърди годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд за 2019 г. С решението се осигурява финансов ресурс за приключване на САПАРД и Кохезионен фонд (Регламент (ЕО) № 1164/94), както и за ефективно и ефикасно изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз за финансовата рамка 2014 – 2020 г., програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз и други инструменти за финансова помощ, като по този начин ще бъде гарантирана прозрачност при разходването на публични средства.

Решението се приема в изпълнение на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година

Одобрени са промени във финансирането, приема и отпускането на стипендии за държавните висши училища

Правителството прие промени в четири постановления, свързани с финансирането, приема и отпускането на стипендии в държавните висши училища и научните организации.

С промените в ПМС № 328/2015 г. се прецизират отделни елементи и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране, запазвайки концепцията, заложена в Закона за висшето образование и подзаконовите нормативни разпоредби. В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. е предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 55 на сто през 2019 г. и да достигне 60 на сто през 2020 г.

Комплексната оценка за качеството на обучението се формира на базата на индикатори със съответна тежест, групирани по основни дейности в образованието като учебен процес, научни изследвания и реализация на пазара на труда. За информационна база на индикаторите се използва Рейтинговата система на висшите училища в Република България, администрирана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени индикатори, за които е налице пълна, точна и проверима информация.

В Постановление № 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления предложените промени се изразяват в изменението на коефициентите по професионални направления „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Туризъм“, по които се умножава базовият норматив за издръжка на обучението. Към настоящия момент коефициентът за тези направления е 1,00, като предложението е той да стане 1,15.

Направените промени са израз на усилията, които Министерството на образованието и науката полага за повишаване ефективността на публичните разходи в системата на висшето образование. Необходимостта от корекция на съотношенията в нормативите между отделните професионални направления произтича от възникващ към момента дисбаланс в държавното финансиране.

Предложената промяна в Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 година за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации касае актуализирането на размера от 200 лв. на 240 лв. месечно на стипендията за студентите, приети на основание на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 година за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, на Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 година за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България и на чуждестранните студенти по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен. Увеличаването на размера на стипендията ще допринесе за осъществяването на националната политика за привличане към родината на млади сънародници зад граница. То ще допринесе за повишаването на конкурентоспособността на българските държавни висши училища в условията на силна международна конкурентна среда и ще стимулира трансграничната студентска мобилност и интернационализирането на обучението в системата на българското висше образование.

С измененията в ПМС № 64 от 25.03.2016 г. се създава възможност приемът във висшите училища да се диференцира в зависимост от качеството на провежданото обучение и нуждите на пазара на труда.

Максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти по приоритетни професионални направления в зависимост от реализирания прием през предходната година може постепенно и трайно да нараства при определено съотношение на оценката от програмната акредитация, оценката за научната дейност и оценката за реализацията на завършилите студенти от Рейтинговата система на висшите училища. В резултат на това в средносрочен план се очаква пазарът на труда да се обезпечи постепенно с необходимите кадри, придобили висше образование по специалностите от направления в областта на педагогическите, хуманитарните, техническите, аграрните, природните науки, математиката и информатиката.

Във всички останали професионални направления, с изключение на „Социология, антропология и науки за културата“ и „Социални дейности“, приемът на студенти може да намалява в средносрочен план.

В Списъка на защитените специалности се добавя специалността „Хидростроителство“ от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“. Определянето на специалността „Хидростроителство“ за защитена е от значение не само за компетентната експлоатация на водните басейни и безопасността на населението, стопанската инфраструктура и околната среда, но има пряко отношение и към националната сигурност.

Друга от предлаганите промени има за цел да даде възможност на междуведомствена експертната комисия, въз основа на оценка на потребностите на пазара на труда, да определя максимално допустимия брой на приеманите за обучение студенти и докторанти за новооткрити професионални направления и специалности от регулираните професии за срока до получаване на редовна програмна акредитация.

Всички промени в цитираните постановления на Министерския съвет са израз на държавната политика, очертана в Стратегията за развитие на висшето образование, приета от Народното събрание, и направените анализи на висшето образование и пазара на труда.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството прехвърля на община Пловдив собствеността върху държавни имоти на територията на общините Пловдив и Марица за реконструкцията и разширението на „Голямоконарско шосе“. С реализирането на проекта ще се подобри организацията на движението и ще се повиши пропускателната способност на една от най-натоварените входно-изходни артерии на град Пловдив, която е основна пътна връзка с автомагистрала „Тракия“. Общината разполага с необходимия финансов ресурс за управлението и поддържането на предоставените имоти, а в бюджета й са предвидени средства за изпълнението на проекта.

На община Казанлък се прехвърля собствеността върху имот – частна държавна собственост в гр. Крън за изграждането на велосипедна алея – Крън – Шипка, по Оперативна програма „Региони в растеж“. Алеята ще бъде продължение на съществуващата и ще обслужва туристическите обекти в така наречената „Долина на тракийските царе“.

Също за изграждането на велосипедна алея община Септември получава безвъзмездно имоти – частна държавна собственост, намиращи се в селата Варвара и Ветрен дол, с обща площ 21 046 кв. м. Върху терените ще бъде изградена велосипедната алея, свързваща двете села. С реализирането на проекта районът ще бъде облагороден и ще се стимулира развитието на спорта и местния туризъм.

Поради отпаднала необходимост от Министерството на вътрешните работи се отнема управлението върху имот – публична държавна собственост. Той се намира в гр. Ямбол и представлява поземлен имот с площ 5 659 кв. м, заедно с построените в него три сгради с обща застроена площ 999 кв. м. Имотът се предава в управление на областния управител на Ямбол съгласно Закона за държавната собственост.

Друг имот, управляван от Министерството на вътрешните работи, променя статута си от публична в частна държавна собственост. Имотът се намира в село Средногорци и представлява едноетажна сграда – административна част и контролно- технически пункт, със застроена площ 17,20 кв. м. Имотът не се използва от МВР и промяната в статута му ще даде възможност за предприемане на действия за продажбата му по реда на Закона за държавната собственост.

Държавната агенция „Електронно управление“ получава за управление едноетажна сграда – Дом № 3 в комплекс „Бояна“. Сградата – публична държавна собственост, е с площ 1337 кв. м. До момента имотът е управляван от Министерския съвет, но е с отпаднала за него необходимост. Сградата ще се използва от ДАЕУ за изпълнение на нейните функции.

България и Черна гора ще си сътрудничат в сферата на международните автомобилни превози на пътници и товари

Правителството одобри проект на Спогодба между България и Черна гора за международни автомобилни превози на пътници и товари. Това е първият документ, с който се регламентират отношенията между двете държави, засягащи автомобилните превози от или до територията на договарящите се страни, както и за транзитното преминаване.

Спогодбата няма да засяга правата и задълженията, произтичащи от други международни споразумения, в които участват България и Черна гора и е съобразена с действащото законодателство в ЕС.

Смесена комисия от представители на компетентните органи на двете страни ще осигурява изпълнението на спогодбата чрез обсъждане и решаване на възникнали проблеми при осъществяването на международните автомобилни превози на пътници и товари между България и Черна гора и транзит през техните територии.

Отбелязано е като задължение на двете страни да насърчават използването на превозни средства, отговарящи на стандартите за безопасност и опазване на околната среда.

Правителството одобри сключването на Споразумение за извършване на Икономически преглед на България от ОИСР

Правителството одобри сключването на Споразумение за извършване на Икономически преглед на страната ни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Осъществяването на Икономически преглед е задължителна стъпка по пътя на членството на България в Организацията. В края на миналата година правителството потвърди сътрудничеството на България с ОИСР и конкретизира действията, които страната ни следва да предприеме за присъединяване. Едно от тях е именно Икономическият преглед.

В рамките на прегледа се очертават макроикономическите предизвикателства, пред които страната е изправена и областите, в които се очаква подобрение: пазар на труда, конкуренцията, иновациите, човешкия капитал, финансовите пазари, устойчивото развитие, социалното осигуряване, данъчното облагане и др.

Очаква се в резултат на прегледа да се подобрят реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на България и да се привлекат нови инвестиции.

Одобрен е годишният доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2018 г.

Министерският съвет прие Годишен доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси (СЕВ) през 2018 г. Годишният доклад съдържа информация за взетите от СЕВ решения и за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, през 2018 г. През изминалата година СЕВ проведе общо тридесет и едно редовни заседания и двадесет и четири процедури за неприсъствено вземане на решения, по време на които прие общо 613 решения.

През 2018 г. тенденцията за нарастване обема на работата в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС продължи да бъде възходяща, като периодът беше интензивен и белязан от провеждането на първото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на отчетната година. Координационният механизъм по въпросите на ЕС в България запази своята основна роля, както за изготвянето на единни и съгласувани национални позиции и тяхното последователно отстояване в ЕС, така и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.

СЕВ имаше ключова роля при формулирането на приоритетите, изготвянето и отчитането както на Програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., така и на 18-месечната програма на Съвета на ЕС (1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.).

СЕВ беше форматът, в който бяха координирани и дискутирани ключови дейности и събития с хоризонтален характер във връзка с първото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., в допълнение към създадения с Постановление № 190 на МС от 1.09.2017 г. Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Правителството одобри резултатите от три заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от три заседания на Съвета на ЕС, проведени през декември миналата година в Брюксел.

На 17 и 18 декември в рамките на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство бяха обменени мнения относно актуализираната стратегия на ЕС за биоикономиката. Министрите дискутираха доклад за напредъка по пакета за реформа на ОСП след 2020 г. Постигнато беше и политическо споразумение по предложението за регламент относно определянето на възможностите за риболов и квотите за Атлантическия океан и Северно море за 2019 г.

В рамките на заседанието на Съвета на ЕС по околна среда, проведено на 20 декември, министрите постигнаха общ подход по предложението за Регламент за определяне на стандарти за емисиите на СО² от нови тежкотоварни автомобили. Държавите-членки приеха частичен общ подход по предложението за Регламент за програма LIFE за финансиране на дейностите в областта на околната среда и климата за програмен период 2021 -2027 г. Европейската комисия представи своята Стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика.

Съвет „Общи въпроси“ проведе заседание на 11 декември. Подготвено беше заседанието на Европейския съвет за 13-14 декември, като вниманието бе фокусирано върху темата „миграция“. По отношение на Единния пазар Съветът призова за приемане на възможно най-много законодателни предложения до края на настоящия мандат на ЕК. Беше откроено значението на гражданските консултации по бъдещето на ЕС, чиито резултати следва да бъдат отчетени в Стратегическия дневен ред на ЕС. Министрите подкрепиха Плана за действие на ЕСВД за борба с дезинформацията и проведоха политически дебат по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г.

Правителството одобри също така българската позиция по предложение на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка за извършване на промени в Устава на банката.

Приета е шестмесечна програма с приоритетните за България теми и досиета по време на Румънското председателство на Съвета на ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Румънското председателство на Съвета на Европейския Съюз (януари – юни 2019 г.).

Програмата е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на новото Председателство.

Шестмесечната програма включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите общи въпроси; икономически и финансови въпроси; правосъдие и вътрешни работи; транспорт и телекомуникации; околна среда и климат; социална политика, заетост и свободно движение на хора; конкурентоспособност и култура.

В Програмата са включени общо 68 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на Румънското председателство на Съвета на ЕС, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.

С друго свое Решение правителството прие Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 година.

Програмата определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения на ЕС и последователното прилагане на европейските политики.

Годишната програма е разработена при отчитане на Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., приоритетите на тройката Председателства на Съвета на ЕС – Румъния, Финландия и Хърватия (1 януари 2019 г. – 30 юни 2020 г.) и програмата на Румънското председателство на Съвета на ЕС (1 януари – 30 юни 2019 г.).

Изменя се наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата

Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Наредбата за критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса.

С изменението на Наредбата се въвеждат изисквания за предотвратяване на умишлено превръщане на суровини в отпадъци, които да се използват за производство на биогорива от ново поколение. Определят се правила за изчисляване на емисиите на парникови газове от непреки промени в земеползването.

Новите изисквания ще осигурят прозрачност и отчетност за спазването на критериите за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса. Ще допринесат за насърчаване на производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта и за постигане на заложените в националното законодателство цели в сектора.

Измененията са насочени и към стандарти за създаване на доброволни схеми за сертифициране на производството на биогорива и течните горива от биомаса.

Предвидените промени произтичат от Директива (ЕС) 2015/1513 на Съвета от 9 септември 2015 година за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

НСИ стартира подготовката за преброяването през 2021 г.

Правителството прие Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт (НСИ) през 2018 година, и както и програма за 2019 година.

През изминалата година НСИ стартира подготовката и осигуряването на необходимите условия за успешното протичане на преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., включително чрез разработване на проект на национален закон.

През 2018 г. НСИ осъществи 267 статистически изследвания, като за първи път бяха публикувани данни за „Районни отоплителни и охладителни системи“, компютърната осигуреност, предоставянето на достъп до Интернет и наличието на зали за представления в читалищата. Наред с това НСИ постави като приоритет повишаването на информационната сигурност и внедряването на Система за управление на сигурността съгласно ISO/IEC 27001. През 2018 г. НСИ проведе обучения, предназначени за млади статистици, от страни от Европейската политика за добросъседство и Балканския регион.

Съгласно програмата на НСИ за 2019 г. ще бъдат проведени 271 изследвания, сред които се открояват нови статистически данни за сметки за субсидиите и трансферите за околната среда и наблюдение на структурата на заплатите. Същевременно институтът ще продължи участието си в различни проекти на ЕК като наблюдение на работната сила, подкрепа за подобряване на статистиката за престъпността, национални сметки и платежен баланс, Програма за европейски сравнения 2019 г., установяване на нови индекси на производство в услугите и търговията, подобряване на краткосрочната бизнес статистика.

Одобрен е съставът на българската делегация за първата сесия на българо-египетската комисия за икономическо сътрудничество

Правителството одобри позицията и състава на българската делегация за първата сесия на българо-египетската междуправителствена Смесена комисия за икономическо сътрудничество. Тя ще се проведе от 31 януари до 1 февруари в София под председателството на министър Румен Порожанов и д-р Сахар Насър, министър на международното сътрудничество и инвестициите на Арабска република Египет.

По време на сесията ще бъдат обсъдени перспективите и възможностите за сътрудничеството в областта на търговията, енергетиката, транспорта, информационните технологии и съобщенията, земеделието, храните и горите, туризма, труда и социалната политика, образованието, науката и културата.

Сред обсъжданите теми е двустранно съгласуване и одобрение от египетска страна на сертификатите за износ за Египет на редица български селскостопански продукти.

Двама български съдии в Люксембург с нови мандати

България подкрепя предложенията за подновяване мандатите на двама български съдии – г-жа Марияна Кънчева и г-н Александър Корнезов, в Общия съд на Европейския съюз в Люксембург.

Това одобри правителството днес като част от българската позиция за предстоящото заседание в Брюксел на ниво постоянни представители към ЕС (КОРЕПЕР II). На заседанието на 30 януари 2019 г. ще бъде разгледано назначаването на двама съдии и един генерален адвокат в Съда на ЕС, както и назначаването на осем съдии в Общия съд на ЕС.

Марияна Кънчева е съдия в Общия съд на ЕС от 19 септември 2011 г., а Александър Корнезов – от 19 септември 2016 г. България предложи подновяване на мандатите им до 31 август 202S г. с решение на МС от 9 август 2018 г. Кандидатурите им трябва да бъдат подкрепени и от останалите държави-членки.

България подкрепя и предложенията за останалите кандидатури за Общия съд на ЕС: г-н Стефан Гервасони и г-н Лоран Трушо от Франция, г-жа Инга Рейне от Латвия, г-н Фредрик Шалин и г-н Улф Оберг от Швеция и г-жа Мирела Станку от Румъния. Страната ни подкрепя и кандидатурата на Естония за генерален адвокат в Съда на ЕС – г-н Прийт Пикамае, както и тези на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и на Финландия съответно – г-н Кристофър Вайда и г-н Нийло Яскинен, за съдии в Съда на ЕС.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г.

Във връзка с изпълнението на разпоредбата на чл. 4 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход бе създадена нова дирекция в Министерството на икономиката – дирекция „Регулиране на икономически дейности“. Отпуснатата сума по бюджета на ведомството в размер на 2 676 708 лв. ще бъде за осъществяване дейността на дирекцията.

Одобрен е проект на споразумение между КЕВР и ЕБВР

Правителството одобри проект на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Със споразумението КЕВР ще получи консултантска помощ от ЕБВР за подобряване на аналитичния и технически капацитет, както и за регулирането на цените и ефективността на електроенергийния пазар.

В рамките на споразумението ще бъдат разработени методики и анализи за мониторинг на пазара, разходите и ползите от инвестиционните проекти, капиталовите и оперативните разходи на мрежовите предприятия за регулаторни цели, методика за обвързване на регулираните приходи на мрежовите предприятия с показателите за ефективност и качество на услугите. Предвижда се развитие на капацитета на КЕВР в посока провеждане на проверки, изземване на електронни доказателства, снемане на устни обяснения, налагане на наказания, уреждане на спорове и начини за обжалване от страна на дружествата, както и други процедурни и правни въпроси.

В рамките на проекта е предвидено да бъде извършен преглед и анализ на законодателството и да бъдат изготвени предложения за нормативни промени с цел подобряване на регулаторната рамка на електроенергийния пазар и респективно на регулаторната дейност на КЕВР.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/mE_fO1wPCS8/

Свързани новини: