Капитане, ти знаеш пътя…

Несправедливо, биха възкликнали някои. Подхлъзване, падане и топката вече е далеч. Изправяш се и тръгваш обратно, но всичко е притихнало, свършило. „Коп“-ът смутено подслушва молитва до Аллах. Един тункван войник сипе благодарност след благодарност. Вярващият получава наградата си в миг, когато много малко вярваха в него. След това става, и то бързичко. Личният триумф не е по-важен от спартанския строй. Несправедливо. Грешката още отеква в съзнанието, макар кълбото вече да подскача от крак на крак. „Синята“ мъгла отсреща обвива всяко кьоше, пот...

Прочети цялата новина

Свързани новини: