Блогосфера @ Грамофон

Петър Добрев: Виктор Канзуров: Божидар Димитров е фурнаджийска лопата, в Македония се компрометира

noreply@blogger.com (Петър) — Wed, 10 Mar 2010 08:45:27 +0000

Неотдавна във Велес бе открит паметник на последния лидер на ВМРО Иван Михайлов. Паметникът отново е в къщата на Драги Каров, където преди две години беше поставен и бюст на Тодор Александров. За разлика от миналия път, сега почти нямаше българско медийно внимание. Вероятно защото в речта си един от организаторите, Виктор Канзуров, отправи критики към министър Божидар Димитров, които се посрещнаха с ръкопляскания. Партия ВМРО-БНД пък изобщо не бе поканена на събитието. На другия ден в интервю в агенция "Фокус" (естествено) министър Димитров обвини Канзуров, че е „професионален българин” и търгува с български паспорти. Канзуров няма българско гражданство. По темата излезе интересно интервю на Виктор Канзуров пред Светослава Банчева от е-vestnik.bg:

- Какво стана точно между вас и Божидар Димитров?

- Във Велес, на откриването на бюста на Иван Михайлов, поисках оставката на Божидар Димитров и казах, че той е фурнаджийска лопата. Сега е в ГЕРБ, преди беше в БСП, близък до Първанов. Когато Волен Сидеров беше в зенита на популярността, беше близък до Волен Сидеров. От нас, македонските българи, той само се опитва да извлече дивиденти – лепи ни се по един лигав начин, когато сме медийно атрактивни.

- Какво ще рече „медийно атрактивни“? Когато ви арестуват ли?

- Да, когато сме арестувани, когато откриваме някакъв бюст на български революционер от Македония, когато срещу нас има медийни атаки или управляващите в Македония ни подлагат на репресии. Тогава Божо иска да бъде много близък с нас. Аз поисках оставката му, защото той според мен с нищо не ни помага. По принцип е юридически легитимно България да не помага на македонските българи и въобще – на българите в чужбина. Може в морален аспект да не е етично, но е съвсем легитимно. Но нека България да каже откровено: „Братя, довиждане или сбогом“. А не Божо непрекъснато да е някакъв фактор по македонския въпрос. Значи – хем да е фактор, хем да не помага, хем да отправя такива глупави, фалшиви обвинения към мен. Когато му поисках оставката във Велес, последваха аплодисменти от хората. Поне в Македония, той вече е загубил всякаква легитимност.

Цялото интервю тук.

Krokotak: Малката фея

Wed, 10 Mar 2010 08:23:18 +0000

Ето как може да превърнете една малка госпожица в красива фея. За роклята имате нужда от шивач ( в случая е нашата баба:), а останало можете да си направите от тънка опаковъчна хартия, тел и лепило. За украсата на крилата и самата коронка, разпечатайте шаблон, за да ви е по-лесно с размерите. Използвайте сребърен/златен картон, бои с брокат и различни малки сърчица от плат.

За короната и вълшебната пръчица имате нужда от тънка диадема, пръчица ( няколко пъти нагъната тел и върху нея намотана розова лента от хартия), ножици, хартиено въженце и лепило. Разпечатайте шаблона на короната и се опитайте да я направите от цветен картон, обемни боички с брокат и сърчица от плат:). Прикрепете короната към диадемата, а звездата към пръчката. От хартиеното въженце направете лентички за вълшебната пръчица.

За да направите крилата имате нужда от тел, клещи, тънка опаковъчна хартия -2 листа, хартиено въженце, лепило, ножица. Вместо тел, може да използвате две метални закачалки, който дават в химическото чистене. От телта направете крилата. Намачкайте добре хартията. Изрежете парчета, малко по-големи от самото крило. Облепете внимателно всяко едно крило, като подгъвате и лепите близо до телта. Използвайте лепило С-200 и не се притеснявайте , ако малко нацапате хартията. Когато изсъхне, ще изчезне. С хартиеното въженце прикрепете към тялото.

Преди време част от тези снимки бяха публикувани в едно детско списание. Тъй като издателите не са платили авторските права над снимките ни, ние имаме пьлното право да ги публикуваме отново тук.

Баба Пена: Картофен пай с кисело зеле

Wed, 10 Mar 2010 08:16:37 +0000

Продукти:
1 кисела зелка
700г картофи
1ч.л. червен пипер
2- 3с.л. зехтин

Приготвяне:
Зелката се изкисва в съд с вода. След това се отцежда добре от водата. Почиства се от външните листа и кочана. Реже се на много тънки ленти. Картофите се белят и слагат за варене в подсолена вода. Варят се в продължение на 40- 50 минути. След това съдът се оттегля. Излива се по- голяма част от водата. Картофите се мачкат на пюре до гладкост. В тавичка за печене се зарежда нарязаното зеле. Поръсва с червен пипер. Отгоре се разпределя картофеното пюре /малко се оставя от него за украса/. Заглажда се добре. По повърхността се правят шарки с вилица. От останалото картофено пюре се щприцоват по краищата розички. Запеканката се полива с 2- 3с.л. зехтин. Пече се на умерена фурна 30 – 40 минути. Когато е готово се остав я за 30 минути да се изстине. Ястието се реже на парчета.

Пламен Асенов: asenov2007

Wed, 10 Mar 2010 07:22:09 +0000

Войната не е между Първанов и Дянков или между президент и правителство, а между желанието на българското общество да стане истински демократично, европейско, и силите, които го дърпат назад

Пламен Асенов – специално за frognews

Предстоящата война е онази стандартната, между Доброто и Злото. Тя можеше и никога да не започне, но тежък инцидент, инцидент на границата между честта и безчестието, между морала и неморалността, между демократичната политическа практика и тоталитарната политическа практичност, я направиха възможна.

Хименното общество пък е общество като българското, което се разкъсва и разпада на парчета дори при най-лек натиск. Ето защо истински граждански позиции в него се заемат трудно, а оттам – трудно се водят и истински войни. Разбира се, говорим за войни политически, войни на думи, идеи и принципи, а не за войни военни.

Войната, за която сега говорим, не е Първанов срещу Дянков, макар на някои все още да им изглежда така, а други пък да искат да я представят по този начин. Тя не е дори президент срещу правителство, въпреки че основните битки би трябвало да се водят точно на това поле. Войната в този случай е между необходимостта и желанието на българското общество да се превърне в истинско демократично, цивилизовано, напреднало европейско общество и онези сили в него и извън него, които го дърпат назад, за да продължат да възпроизвеждат слабостите му и да се възползват от тях.

От това следват и няколко основни характеристики на евентуалната предстояща война. Първо – тя ще бъде дълга. Ако наистина започне, нейният първи етап ще завърши най-рано през есента на следващата година, когато са президентските избори.

Възможността, за която отначало се заговори, но май набързо се разгледа и вече се отхвърли, е Борисов и Първанов едновременно да подадат оставки и да се ходи на предсрочни избори – както президентски, така и парламентарни. Тази опция е куха, та дрънка. Страната няма време пак да се занимава с глупости като кампании и свързаните с тях празни приказки, вместо с важните неща. А и с лансирането на тази идея премиерът Бойко Борисов отново се прояви като политически наивник, който смята, че ако джентълменски подаде оставка, президентът Георги Първанов ще стори същото. Някога да е бил известен той като политически джентълмен? И не му ли стигна на Борисов това, което Първанов му погоди с Дянков, за да разбере, че президентът действа не на принципа на джентълмена, а на принципа на акулата – като му подадеш пръст, отхапва ти ръката.

Много добре звучи другата възможност – да се стартира процедура по импийчмънт на президента Първанов, но, както всички са наясно, тя няма шанс да бъде реализирана при сегашната конфигурация на силите както в Парламента, така и в Конституционния съд. В Народното събрание, дори при пълна мобилизация на онези, които са против българската тегоба “Първанов-президент”, не им достигат 7-8 гласа. В Конституционния съд пък положението е още по-тежко, защото той е конструиран чрез политически квоти, включително президентска, вместо да се състави само от мъже достойни и не просто професионално подготвени, а и професионално морални.

Пък дори да се случи импийчмънт, това чудо невиждано в българския политически живот, какво следва? Както каза по този повод самият вицепрезидент Ангел Марин – ако Първанов си отиде, идвам аз, мен повече ли ще ме харесате. Дори само тази реплика вече показва, че няма как да го харесаме повече, щом е такъв комплексар, че сам не се харесва. Или щом е такъв умник – да си дава сметка, че за българската общественост струва по-малко дори от боса си Първанов. Но, така или иначе, прав е – по Конституция идва Марин.

Не че не си струва ходът с импийчмънта да се опита, той може да бъде разигран просто като част от позиционните битки, които не решават конфликта, но са необходими, за да се работи през това време за допълнителна промяна в съотношението на силите и обществените нагласи в полза на добрите.

От същия порядък е и третата опция, за която се заговори – Парламентът да гласува своеобразен “вот на недоверие” към президента. ОК, такава процедура също би помогнала обществото да бъде допълнително информирано по редица въпроси, свързани с характера, поведението и досегашните действия на Георги Първанов като президент и политик изобщо, за да започне то по-бързо и ефективно да се разделя с илюзиите си. Но и тя не дава изход.

Всъщност истината е, че бърз видим изход няма. Войната, която ни предстои, е като онази срещу тероризма, която цивилизованият свят води от 2001-на година насам – поредица от военни действия в различни точки, съчетани с реализация на поредица от пропагандни и образователни програми, които водят бавно и постепенно към целта.

Като втора базисна характеристика на евентуалната предстояща война трябва да се каже, че, освен дълга, тя ще бъде и трудна. От едната страна са трудностите, свързани с изтъкнатите вече чисто законодателни, институционални и персонални фактори. От другата страна е липсата на обща идейна платформа и добра координация, а поради това – характерните хаотични действия вътре в проправителствения лагер. От трета страна е споменатата вече “хименност” на самото българско общество – неговата склонност да действа импулсивно, без да се информира достатъчно и помисли добре, повече по симпатия или антипатия, отколкото съобразно логикага и принципите, неговата готовност да се разсейва и да забравя, да се хваща за подробности, а да отминава важното, с други думи – способността му да се къса и разпада лесно, а да се поправя и възстановява трудно. И от четвърта страна е факторът неизбежна и жестока съпротива.

Всъщност само изглежда, че президентът няма голям ресурс да води дълги и трудни политически битки. Не е така. Той е доста сериозно закрепен на мястото си по Конституция, има зад гърба си относително немалък политически ресурс в лицето на БСП и ДПС, има неизвестно колко голям финансов ресурс, докато на негова страна са разни бели, сиви и черни бизнесмени със засегнати в момента интереси, има възможности да търси и силна външна подкрепа от московските си другарчета. Тази подкрепа може да бъде реализирана и чрез политически, и чрез икономически лостове.

Третата основна характеристика на евентуалната предстояща война е, че тя няма алтернатива. След петнадесетина години в голямата политика, последните осем от които на самия връх, оказва се, че Първанов е особена фигура, фигура, в която се събират /или която държи в ръцете си/ много от нишките, изтъкали неуспешния български преход.

Във вътрешнополитически план това са всички безумни решения и действия на БСП през годините, реализацията на антипродуктивни за обществото политически проекти от рода на НДСВ, Лидер и други, сдушването и взаимодействията с Доган и върхушката на ДПС, създаването на Тройната коалиция. В институционален план са неговите действия за разграждане на самата тъкан и отслабване на имунната система на демократичните институции – с влиянието, което поддържа в съдебната система, в армията, в специалните служби. В икономически план дейността му се свързва както с отваряне на политически чадър върху главите на знайни и незнайни “бизнесмени” като пловдивския бос Георги Гергов, групата “Николов-Стойков”, Христо Ковачки, така – и най-вече – със защита и лобиране за тъй наречените “големи руски енергийни проекти в България”. Във външнополитически план пък президентът е един от основните фактори, за да продължи да съществува в Европейския съюз недоверието към България и опасенията, че тя наистина е руски троянски кон, преметнал юзди на коневръза в Брюксел.

Разбира се, всичко това президентът няма как да измисли и реализира сам, очевидно му помагат неговите колеги и наставници от бившата комунистическа Държавна сигурност, отдавна удобно наместени във всички власти – като се започне от политическата, та се стигне до онази, която се нарича четвърта, медийната. Но войната няма алтернатива, защото фокусът се събира в Първанов и изваждането на светло на всичко, свързано с него, е единственият начин да се разбере истината за това, което често наричаме лоша карма или заради което хулим националния си характер. Не е само до характер – и до целенасочено провеждана политика е.

Големият проблем обаче е, че все още не знаем дали войната, за която говорим, наистина тепърва предстои. Ако Бойко Борисов и ГЕРБ за пореден път намерят в себе си някакви страхове или измислени основания да я отложат, ще трябва да си дадем сметка, че войната не само е отдавна започнала, но дори вече е свършила. С победа на Първанов и всичко онова, което се крие в мрачната му сянка.

И тогава гоцетата ще продължат да ни управляват, докато ние ще продължим някак да се залъгваме, че рибешкият мехур, който те са ни инсталирали между ушите, е недокоснатата горда ципа на нашата човешка и обществена девственост.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Пътуване до...: София – Прага – Берлин лято 2009 (1)

Wed, 10 Mar 2010 06:55:32 +0000

Продължаваме с европейския пътепис на Ивайло. Прочетохме предисторията на това пътуване, а сега палим мотора (в случая – Ауди) и даваме газ към Прага. Приятно четене:

София - Прага - Берлин лято 2009

част първа Май месец 2009 г. след много години търпение най-накрая успяхме да се сдобием с малко по-нова кола. Ауди А4 Авант 2003 г. с турбо бензи и 4х4. Как ме кара да се усмихвам този автомобил! Но стига съм се фукал и да продължа. Мой много добър приятел работи в българското посолство в Берлин и все ми повтаряше, че ако разбере, че пак сме отишли до Прага и не сме „прескочили“ до Берлин (350 км) ще ме убие. :) Решението за лятната отпуска окончателно беше взето. Имахме колата, с която да се пътува спокойно (все пак климатроника при августовските жеги е задължителен), имахме две седмици отпуск, имахме отново покана за Прага, както такава и за Берлин и маршрута сам се подреди. София - Прага (оставаме няколко дни и зяпаме), Прага - Берлин (тук заделихме само един дълъг уикенд от петък до неделя, защото моя приятел е с кофти работно време), Берлин - Прага и Прага като отправна точка за някой друг град. На 02.08.2009 г. (неделя) в 03.30 ч.

тръгнахме от София за Прага.

Пътувах с колата, но новата, т.е. Аудито. Аз и жената, и един куфар. Нямахме много багаж като цяло. Вода, сандвичи, кафе бяхме приготвили от вкъщи. Маршутът беше проверен през ВиаМишелин и вкаран в навигацията. Влизането в Сърбия стана през Калотино, оттам към Ниш през Белград, Нови Сад и към унгарската граница. Тази отсечка е около 590 км като на три места има Путарини (платени магистрали). Първата е 8 евро, втората е 3 евро и последната (посока Унгария) е 4 евро. Ако човек си спазва ограниченията няма никакъв проблем с полиция. По магистралата ограничението е 120 км/ч и съм си позволявал само при изпреварване да вдигна над 140 км. Като цяло не мога да кажа, че съм бил светец, но не съм карал никъде с повече от 10 км/ч над ограничението. Пътищата в Сърбия не са върха на сладоледа, но като цяло са доста по-добри от нашите. На много места има ремонти и безумното ограничение от 40 км/ч, което е хипер изнервящо, особено на връщане, когато зад теб са останали 1000 км пробег и 10 часа зад волана.

В Белград явно бяхме доста рано

и не хванах час пик. Минава се през самия град. Имаше коли, но всички се движеха с ограничението и колоната си се движеше без никакво забавяне. [caption id="attachment_15293" align="aligncenter" width="516" caption="П-образен блок край магистралата в Белград"][/caption]

Някъде след Нови Сад заредих за първи път. Да кажа, че по целия път на отиване плащах навсякъде в евро. Със сигурност на бензиностанциите те маркират по дървен курс, но пък като те изцакат на чейнджбюрото с някоя комисиона или нещо подобно май пак е същото. Колата събра 38 л 95Н и платих 43 евро. Бензиностанцията беше OMV. Към 10.30 ч. (вече местно време) пристигнахме на

сръбско-унгарската граница

Бях във възторг, защото се движех по-бързо от предварителните ми сметки за необходимото време, а и поради факта, че няма много магистрали и средната скорост беше сравнително ниска, Аудито даде уникалния разход за тази отсечка от 6.4 л/100км. Все пак говорим за кола 1.5 тона, 163 кс и двойно предаване. май пак се фукам!? :) Но тук започна кошмарът. На вън беше 38 гр., а опашката от коли – около 4 км. Повечето хора бяха изгасили двигателите и при малките предвижвания напред си бутаха колите. Реших, че един път съм тръгнал на почивка и в тази жега няма да мъча нито мен, нито жената. И така около 4 часа колата работеше постоянно и климатикът бълваше "пингвини". Причината беше в унгарските митничари. Като първа граница на ЕС проверяваха щателно всяка торба, сак и куфар. Търсят основно контрабандни цигари и алкохол. Разбирайте такива без бандерол. Четете по–нататък>>>

Мартин Димитров: Облагане с осигуровки само когато има доход

Wed, 10 Mar 2010 06:31:15 +0000

Внесохме изменение в кодекса за социално осигуряване. След множество консултации стигнах до извода, че това ще реши кризата: Създава се нова ал. 4 в чл. 4 със следното съдържание: “ Ал. 1, т. 7 на чл. 4 и ал. 3, т. 2 на чл. 4 не се прилагат в случаите, когато срещу положения труд не [...]

Ганчо: Месопотамия – следи в пясъка

noreply@blogger.com (GaN) — Wed, 10 Mar 2010 06:04:35 +0000

От кой друг, ако не от Руслан ще науча за нещо интересно, което предстои. Казвам ви, абонирайте се за блога му - няма да съжалявате.

Та, с какво ме обогати този път интелигентният младеж...

Иде реч за, както изглежда, един интересен филм:

За да запази стила си и в този документален филм /15 пореден/ режисьорът Стилиян Иванов включи не само кадри „от мястото на събитието“, но и игрални сцени. Текстът зад кадър е задочен диалог между писар живял преди 5 000 години в земите на древна Месопотамия и съвременна изследователка. В една от старите зали на библиотеката на софийския университет героинята във филма попада на почти разпаднала се книга и глинени плочки, които съдържат непознати за нея символи и рисунки. Интересът й към тях се засилва, когато разбира, че това са текстове, в които се съдържат послания към човечеството от времето на шумерите и акадците. Екранният разказ започва от третото хилядолетие преди Христа, превръщайки десетки научни теории и приказни истории в документален филм.

„Месопотамия – следи в пясъка“ е разказ за боговете и вярата, за любовта и секса, за търговията и дипломацията на древния свят. Филмът е резултат на едно дълго пътуване подкрепено от Нажар травъл и Мото Пфое – 20 000 км., 3 000 музейни експоната, 30 археологични обекта, заснети от оператора Мирослав Евдосиев.

Особен интерес представляват разкритията за: истинския образ на богинята Ищар – жена-богиня покровителка на войната и секса, но не и на майчинството; за първообраза на библейския Бог – роден в пантеона на Месопотамия 2 000 години преди да го опише Стария завет; за човешките жертвоприношения – средство, с което хората общували с боговете в продължение на хиляди години; за живия и до днес език на Христос – ще чуете думите, с които божия син е проповядвал Словото; за най-старата азбука в човешката история…

Цък тук за източника.

Изглежда интересно. Ще го очакваме с интерес...

Борислав Цеков: Управлението на Борисов ни води към икономическа катастрофа

Tue, 09 Mar 2010 23:48:11 +0000

Под напора на справедливия гняв на лекарите, Борисов изхленчи, че по-зле е било само през войната. Това си е направо самопризнание! Наистина, по-некомпетентно и безпомощно правителство не сме имали скоро. Борисов е като каруцар, който трябва да управлява космически кораб… Бедата е, че хаоса в управлението и липсата на ефикасна икономическа политика вещаят задълбочаване на кризата. Фалити, масови уволнения, безпаричие… Държавата бездейства! Докато другите страни вече излизат от кризата, у нас калпавото правителство ни обрича на драстичен икономически срив. Може би по-тежък от катастрофата при Виденов…

Extreme Centre Point: Историята на еврейското ядрено оръжие: Израел има своя атомна бомба от 1967 година

Tue, 09 Mar 2010 23:19:00 +0000

Моля при цитиране на откъси от статията да се посочва източника ExtremeCentrePoint. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели. По никакъв начин материали от сайта не могат да бъдат публикувани на други сайтове, които разпространяват реклами на страниците си. След Холокоста и Хирошима, в контекста на малкия брой евреи във вражеския арабски регион, [...]

Милена Фучеджиева: текст на Захари Карабашлиев

milena.fuchedjieva@gmail.com (Милена Фучеджиева) — Tue, 09 Mar 2010 22:54:00 +0000

който ми припомни, че и аз пишех такива текстове...до не много отдавна. сега ми се виждат безсмислени. но благодарение на него ще си позволя да бъда глупава и да мечтая за времето когато хората в България ще имат чувство за отговорност и любов към ближния.http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=406580

Петър Събев: Графа… когато беше просто Владко Ампов

Tue, 09 Mar 2010 22:42:16 +0000

Понеже нещо ни е подхванала ретро-вълната, решихме да сменим жанра и да преминем към по-любим…

И сред купчината стари клипове, които изгледахме, решихме да се спрем (съвсем нарочно) на господин Владимир Кирилов Ампов (Графа). Прякорът му възникнал още в училище – кръстил се сам така… Макар и с претенциозен прякор, Владко не е с претенциозен характер, има много фенове, още повече фенки, женен е за дългогодишната си приятелка Мария, от която има син (Крис).

Песните на Графа са много различни и цветни! Ще ви го докажем в едно изречение: „Две сини очи“, „Жълт балон“ и „Черен чай“ са песни от албума му „Зелен хайвер“, но „Зелени и кафяви“ не е!

Ако проследим постиженията му през последните години, те биха изглеждали така:

През 2008 г. получава наградите „Изпълнител на десетилетието“ от телевизия „ММ“ и „Изпълнител на годината“ от БГ радио.

През 2007 г. е обявен за „Изпълнител на годината“ от телевизия „ММ“.

През 2006 г. се задържа шест седмици в класацията „Нашите 20″ по БГ радио.

През 2005 г. влиза в World Chart Express на MTV.

През 2004 г. се задържа 14 седмици на върха на българската класация „Топ 100″.

През 2003 г. Графа е на второ място в сайта за музика www.mp3-bg.com… Цяла седмица на първо място е Миксът с български песни на Петър Събев (как да не се похвали човек, а?).

И така, продължаваме назад във времето и минаваме през 1995 г., когато печели голямата награда на фестивала “Синята перла на Ровин” в Хърватска.

Накрая стигаме до дебютното му парче през 1988 г.

Казва се „Мама, татко и аз“ (а.к.а. „Вече 10 години съм на този свят“). Чуйте го, а пък ние черпим бира или боза (ако не е пълнолетен) този, който ни намери второто му парче – „Мандарини“. Enjoy!

Графе, Графе… какво дете си бил, какъв пич стана!

Подобни публикации

06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (22)
01.07.2009 — Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
02.05.2006 — Караоке (0)
21.02.2010 — Аватар (22)
22.01.2010 — Как се приготвя октопод… (16)
16.12.2009 — Група ФМИ – в медиите (2)
28.07.2009 — Приказки (2)
25.05.2009 — Giannis Ploutarxos (5)
02.04.2009 — 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (1)
24.03.2009 — Татко си има нов блог. (2)

Rating: 10.0/10 (1 vote cast)

Share and Enjoy:

Жюстин Томс: аз съм себе си

Tue, 09 Mar 2010 21:00:31 +0000

невероятно е понякога колко мъдрост извира от автоматизираните преводи ето как започва днешния спам, на който очевидно обърнах доста внимание, включая му посветих и пост: аз съм себе си разбира се сагата за момиченцето със седем милярда, които иска да приведе по моя сметка, а баща й "отровен до смърт" и ще получа ...

Иво Инджев: Протестирайте, но в десетката!

Tue, 09 Mar 2010 20:44:25 +0000

Във Велико Търново протестират срещу дупките по пътищата. Дупките не са новина. А и основателният гняв на хората, предизвикан от дупките, още по-малко е нещо ново. Защо тогава изобщо ви занимавам с тази тема? Няма нищо смешно в такъв протест и изобщо не искам да изглежда, че се надсмивам над протестиращите. Но… Би Ти Ви показа репортаж [...]

Руслан Трад: Sham

Tue, 09 Mar 2010 18:43:43 +0000

Filed under: Videos, World news

Яна Боянова: манифест за снега и кучетата

noreply@blogger.com (яна боянова) — Tue, 09 Mar 2010 18:38:00 +0000

Искам да съм швейцарска домакиня, която в неделя излиза да гласува на референдум за статута на домашните любимци, след което се връща да разчисти снега върху ливадата пред къщата и пече златист кейк в тишината на следобеда. А не слуша истеричните купони на съседите си, които опровергават слуховете, че чалгата залязвала. Вероятно нахапаната от улични кучета преди няколко дни в Смолян жена иска

Руслан Трад: Sham

Tue, 09 Mar 2010 18:37:52 +0000

Filed under: Arabs, Videos, World news

Борислав Цеков: ГЕРБ продължава да мачка бизнеса и хората

Tue, 09 Mar 2010 18:13:56 +0000

Хубав коментар на икономиста Яна Ангелона в блога на Института за модерна политика – прочети тук.

Мартин Димитров: Икономическа програма за излизане от кризата

Tue, 09 Mar 2010 17:12:43 +0000

СДС със съжаление отчита факта, че почти две години след проявлението на световната финансова криза върху българската икономика, страната ни все още няма ясна и цялостна програма за излизане от кризата. Изолираните, едни от други, усилия на отделни институции, макар и похвални се обезсмислят без генерална идея, която да ги обединява. България има спешна нужда [...]

Димитър Цонев: ДисQсия

Tue, 09 Mar 2010 16:22:26 +0000

Преди доста (вече) време, докато си четях емисиите от RSS-четеца, случайно попаднах на блог (някои неща просто не стават за четене в четеца и предпочитам да си ги чета „на място“, където са публикувани), в който освен съдържанието, ми направи особено впечатление и оформлението на коментарите. Сега, след толкова много време вече дори не помня къде се случи това.

След толкова време, обаче, продължавам да харесвам начина, по който Disqus се справя с коментарите на потребителите. По онова време още не подозирах, че мога да си забода разширението за WordPress и да заместя вградената система за коментари с нова, значително по-красива и удобна (по мое мнение). И се регистрирах, за да мога да не си пиша като загубен всеки път име, мейл, сайт… а и бях видял, че благинката се ползва на доста места, които следя.

Още от пръв поглед се харесахме, както се казва. После открих, че мога да ползвам Disqus и тук, в този блог. Преди това използвах куп разширения, които правеха само малка част от нещата, които сега Disqus върши с един замах. Всички тези разширения са вече в заслужена пенсия.

Инсталацията на Disqus мина бързо и неусетно, настройването също не представляваше някакъв проблем. И всичко си заработи прекрасно. На английски. После, след доста разменени туитове, се появи възможност за превод и локализация, която е леко недоклатена и не работи както трябва, предвид, че мераклиите да се включат за български са малко (а малкото опитват да налагат разни повелителни наклонения, които не са ми по вкуса, та битката е люта) и преводите се показват с доста закъснение, но ги има.

Първоначално май имаше отпор и коментарите тук бяха секнали за малко, вероятно заради факта, че на всяко ново нещо се гледа с недоверие. Независимо от това, че наред с типичния начин за коменттиране – с попълване на име, мейл и сайт – се предлагат и алтернативи за идентифициране като регистрация от Disqus, Facebook Connect, Twitter connect, OpenID, Yahoo! ID…

Страхът сякаш изчезна след време.

Сега съм доброволец за изпробване на БЕТА-версия на системата, та ако видите нещо нередно около коментарите, да знаете на какво се дължи. Ще съм радостен и ако го споделите, за да мога да го докладвам като проблем и да бъде отстранен.

Как ви се струва на вас Disqus? Какво ви допада, какво не ви харесва? Бихте ли си го сложили на вашия блог?

Комитата: Традициите се променят

komitata@gmail.com (Комитата) — Tue, 09 Mar 2010 15:21:29 +0000

Автентичен македонски народен танц. Благодаря на Стефан за линка.

Ганчо: Жълт сайт разтресе държавата

noreply@blogger.com (GaN) — Tue, 09 Mar 2010 14:27:00 +0000

или поне върховете ѝ. Няма как вече да не сте чули. От няколко дни е водеща новина. Сагата Първанов - Дянков: на кой му е по-твърд... Мускулът. Това е сега актуалното. Поне до следващите нагли, октоподи, подли и прочие интересни определения.

Юри Велев каза за този случай: Интернет е атомна бомба

И анализът му е наистина добър, макар и с дребни забележки. Но важното е друго. Човекът си е направил труда да проучи и да стигне до "истината". Нещо, което никой от "Дондуков" 2 не направи.

За да е всичко кристално ясно - Интернет не ви е виновен, нали няма нужда да обсъждаме това?

От тук вече можем да си мислим "разни неща". Тази искрица просто е запалила фитила? Преднамерена атака? Или по-скоро - да си гледат работата - не ме интересува.

Ключово: докато такива неща се случват (от една статийка някъде става грандиозен скандал) да знаете, че всичко е наред. Когато това спре да се случва, тогава може да се притеснявате...

Иво Инджев: Аудиоизстрелът срещу Дянков говори за президентския садизъм

Tue, 09 Mar 2010 12:31:07 +0000

Човек може да разбере личната наивност на един американски възпитаник по отношение на един български невъзпитаник. Американският възпитаник не си представя, че протегната му ръка ще бъде невъзпитано извита зад гърба от трима нападатели. Американският възпитаник явно не знае, че със съответните невъзпитани събеседници не трябва да се държи възпитано. Защото те са възпитани така, [...]

Руслан Трад: Sham

Tue, 09 Mar 2010 10:22:59 +0000

След добро хапване със сандвичи, почти задължително е да изпушим една наргиле. Аз лично пуша често, но най-приятно е с черен чай, след вечеря. Наргилето отпуска, особено ако цял ден си ходил нагоре-надолу по задачи. В следващите редове ще ви представя някои съвети за наргилето, както и къде можете да си набавите аксесоари за наргиле. За [...]

Евгени Динев: Утринни лъчи

Tue, 09 Mar 2010 10:12:48 +0000

Природата край яз. Голям Беглик сутрин е като омагьосана. От всякъде излизат пари, а слънцено си играе с тях, докато бавно се изкачва над хоризонта.

Евгени Динев: Копренски водопади

Tue, 09 Mar 2010 09:54:19 +0000

Направих този кадър след дълъг преход в мъглата по Копренската екопътека. Минута след това дъжда се усили толкова, че едва успях да се измъкна - изгубил път, под непрестанния тътен на гръмотевиците.

Асен Генов: "Добрият, лошият и злият" Първанов — или има ли такъв жанр "частна среща с Президента"?

asengenov@gmail.com (Асен Генов) — Tue, 09 Mar 2010 09:44:00 +0000

Президентът направи заявка за разширяване на основните родове в литературата, след като действията му след срещата с министър Дянков са на път да ги увеличат с още един - епос, лирика, драма и, естествено, стенограма. Много се изписа за "онази" стенограма, даже и аз не се сдържах. Мина време и се замислих дали совите са това, което са и с ужас установявам, че май не са!

Какво имам предвид?

"Злият" Първанов записва тайно гражднина Дянков и публикува стенограмата от разговора с него, секунди след като срещата е приключила, което нанася силен удар върху интегритета му. Това май е безспорно за всички, които недолюбват писателя-историк с творческия псевдоним "Гоце". Толкова очевидно, че се събраха и запалиха по една свещ.

"Лошият" Първанов можеше да излезе много ловко от ситуацията, която очевидно бе планирал: в края на разговора с министър Дянков президентът можеше да го "закопае" с фразата: "Господин министър, както знаете, това не е частна среща, а среща между президентската институция и тази на вице-премиера и министър на финансите, по въпрос, засягащ интегритета и облика на държавния глава. По тази причина смятам да разпоредя публикуването на стенограмата от разговора ни в Интернет, веднага, щом това е възможно технически!" Това, безспорно, щеше да е удар, далеч по-силен от това, просто да пусне записа... Нямаше да е "нарушил Конституцията", щеше да е спазил изискванията на своите критици, щеше да е обезоръжил в голяма степен опонентите си. Дянков щеше да изглежда далеч по-нелицеприятно, отивайки, изпратен от шефа си Борисов на срещата очевидно "обезоръжен" и със свален гард. Защо Президентът не избра този ход - остава да гадаем...

"Добрият" Първанов се срещна с Дянков - среща, която очевидно няма как да е тайна или частна. Писах по-горе - вице-премиерът, който при дадени обстоятелства може да поеме функциите на премиера, сиреч, да управлява държавата, и финансов министър отива на среща с Президента на републиката, на предварително оповестена и уговорена среща, провокирана от очевидния намек за финансовото състояние на Президента, направен часове преди това в едно шоу. Среща със същия Дянков, който уж разследва милионерите и милиардерите, а се оказва, че "тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г."

Няколко въпроса относно личността на министър Дянков възникват след срещата му с Президента и публикуването на стенограмата:

Как би се държал вице-премиерът и министър на финансите г-н Дянков, ако знаеше, че разговорът ще бъде публикуван в Интернет и кой от двамата щеше да е истинският Дянков?
Защо Борисов изпраща вицето си очевидно неподготвен и обезоръжен на подобна среща, давайки възможност на Президента да удари всички свои политически опоненти с един удар?
Защо на никой не му направи впечатление, че Дянков "посяга" на всички тези, които СА ДЕКЛАРИРАЛИ приход над 50 хиляди лева? Това са сериозна част от избирателите на ГЕРБ - представителите на малкия и среден бизнес, които ЧЕСТНО са попълнили декларации, че имат приходи над тази сума!
Кога министърът лъже? Когато твърди, че тече проверка на милионерите: "...Наистина, по предварителни данни има около 50-тина човека, които имат около 300 милиона евро. До сега обаче, подчертавам. Ние тези имена ги имаме и ще ги проверяваме. Така че по всички трябва да минем...", или при президента, извинявайки се като ученичка, че не ставало дума за тях, ами за приходи над 50 хиляди лева?

От срещата и стенограмата не научихме нищо ново за Президента - познаваме си го! Научихме обаче много за Дянков. Научихме и за шефа му Борисов! Цялата нечистоплътност на ситуацията е функция колкото на подлия план на Президента, толкова и на на двуличния подход на премиера Борисов, който публично обяви "Нека се карат. Така го разбират, така го правят", след което тайно звънна на президента с молба а да се срещне с Дянков, който да му поднесе извиненията си. Министърът пък, под заповедите на своя началник, публично заявява, че иска среща, която всъщност не желае, отива в президентството за да бъде унизен, стараейки се да изпълни волята на Борисов и да е "помири" с Първанов.

И така, кой от всичките тези личности всъщност е министър Дянков?

Снимка: Дарик Нюз

Иво Инджев: Червен пиар се композира, Първанов кара влака

Tue, 09 Mar 2010 09:30:53 +0000

Препечатвам информацията на агенция БЛИЦ, която често препечатва мои статии, без да мога да знам, дали самото твърдение за авторството на президентската секретарка по отношение на “номера със стенограма” е безспорно. Публикувам обаче този текст, защото всичко останало в него е вярно със сигурност . И е повод за някои разсъждения. —————————————————————————————————————– Мариана Добрева – гадже на [...]

Блогът за икономика: Бурно възстановяване на износа

Tue, 09 Mar 2010 09:17:04 +0000

Износът вече трети месец расте, което показва, че България върви към излизане от кризата. През януари по предварителни данни увеличението е над 13%.

Дано това възстановяване да не бъде убито от необмислени повишения на разходите, данъците и осигуровките, които да ни вкарат в гръцки сценарий.

Износ, увеличение на годишна база, %

Блогът за икономика 2010

Веселин Николов: Ако сте си вкъщи

Tue, 09 Mar 2010 09:14:44 +0000

Стойте си вкъщи.

За да стигна до работата бутахме мерцедеси, камиони, всякакви неща, дето на баир се движат трудно.

Руслан Трад: 21855_1319521220961_1018685024_973861_2402754_n

Tue, 09 Mar 2010 09:00:14 +0000

Доживях да опитам кебаб (дюнер, шауарма-както знаете), който ям в Сирия. Наистина много се радвам, още повече, че заведението е на моя добър приятел, Хасан Херех. Habibi Kebab House се намира в сърцето на Студентски град. Преди време на мястото на Habibi имаше друго заведение за дюнери, което всички помнят, ако са го виждали (срещу „Наргиле“)-беше [...]