Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Дай боже революция, ама... нежно, pls!

Какъв ден е десети ноември?
Ден след девети. Ден преди единадесети. Нищо специално. А, сетих се - днес май е денят на българската дъвка. Ама разбира се! И добре че е той, защото кой знае какво щяха да пишат вестниците в седмицата преди него, на самия десети и в седмицата след него. Добре че е денят на българската дъвка, та да могат родните телевизии да издирват по градове и селца децата на демокрацията, да ги питат "Какво е за теб този ден?" и да очакват по-остроумни отговори от: "Ъ-ъ-ъ, ми имам рожден ден". Добре че е денят на българската дъвка, та да видим на екрана все по-остаряващата физиономия на Жельо Желев или да прочетем поредното интервю с Едвин Сугарев. Добре, че го има този ден, за да се осведомим какво е правил гражданинът Х на същия ден преди 20 години, колко време е клечал в тоалетната и как новината го била състигнала насред мазето, с буркан айвар в ръка, или на дивана в хола.

За незапознатите, да поясня: Денят на българската дъвка се празнува от 20 години в нашата страна. Първото лого на този нежен празник е разтворената паст на възрастния комунистически диктатор Тодор Живков, на когото тъкмо са съобщили, че е време да излезе в заслужен отпуск. После се появи онова прословуто лъвче, дето правеше с лапички "Peace!", появиха се спонтанни тълпи от хора, които да ознаменуват раждането на Деня. За справка - вижте снимките от края на 89-а и началото на 90-те. На снимка е внушително, прилича на Берлин или Будапеща сякаш.

Денят на българската дъвка лесно се утвърди като важна дата от най-новата ни история. Щото другите страни от източната част на вече съдраната желязна завеса имаха подобни. Не можеше да нямаме и ние. Ама те ги наричат революции. И с право. Поляците има какво да празнуват, защото дългогодишните им усилия за борба с натрапения "освободител" в крайна сметка родиха здраво отроче. До тях са и германците с пушливите трабанти, под натиска на които се пръсна на парчета омразната Стена. А, ей ги и унгарците - размазаха ги с танкове през 1956 г., защото им се бил загнездил вирус на гнилия капитализъм. Но вируса на гнилия социализъм успяха да го изметат и те 30 години по-късно (е, днес пак има едни гнили социалисти и там, дето ги лъгосват, ама те вече ядоха камъни). Чехите и те си завоюваха правото да празнуват промяната. Румънците пък стигнаха и до крайност в еуфорията - те пък рязаха глави.

Ми ние? Ние нищо не отвоювахме, така и не ядохме пердах. Имаше там едни майки с колички и едни еко-протести. Някой спомня ли си ги? Получихме си Промяната съвсем наготово. Друг е въпросът какво направихме с нея. Уви, нищо. Задъвкахме я. А можеше и ние да отрежем нещо - хайде, не глави, но някоя и друга привилегия на бившите първи, някоя и друга порочна практика - да ги отрежем, да ги оставим в миналото и после с лека ръка да си го задраскваме и плюем. Е, не се получи. Оставихме си и порочните практики, и привилегиите, а децата и внуците на някогашните първи и днес са си първи. Промяната я задъвкахме и започнахме да си правим балончета с нея всеки път, когато дойде Десети ноември. Нали и ние сме в Европа, ще правим като европейците.

Честит празник! Дъвчете здраво!