Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Липсващите лекарства за онкоболните деца

Три месеца и половина, изумително. Сага, сериал, досада, безумие, ...геноцид. Абсолютно демотивиращо ми действа да ходя всеки ден на работа и въобще да изпълнявам своята част от сделката. Може и да съм ви го казвала това вече, а? ;)

Така. Сега мога да продължа малко по-ведро с хубав материал за онкоболните деца в бр. 5 на сп. "Жената днес". Само вижте колко яка е корицата с Белослава!:)

Държавата срещу децата с левкемия - точно и ясно. Силният текст от Елица Матеева  можете да свалите от тук. Тя посвещава един ден от своята седмица на онкоболните деца в болницата във Варна отдавна, дълго преди да започнем тази кампания. Браво  и поклон, Ели! Докато има хора като теб тук, съм спокойна за бъдещето на децата си...

Какво се случва във Фейсбук групата? Взаимствах добрия пример от групата в защита на Аревик и актуализирах секцията Последни новини, както и отделих в Дискусии нова тема - ТВ медийно отразяване, където събрах всички ТВ предавания, свързани с казуса. Стана по-лесно достъпно и по-прегледно, трябваше да се направи отдавна.

Също - оставката на противоречивата личност на Мила Власковска бе тема на доста коментари, но лично у мен не остави чувство на удовлетворение или тържество. Напротив!  Не е редно да се явяваш в повече ТВ ефир от някои говорители, да обещаваш, да спориш, да участваш в дебати, в предавания по различни общественозначими теми, да водиш усилена кореспонденция, да каниш представители от групи на разговор и в един прекрасен понеделник просто да си ...подадеш оставката и да изчезнеш! Пълна амнистия, така ли? Това не знам, но пълно забравяне е малко вероятно. Нашата група се слави със здрава захапка и доказано търпение. Ще следим като кучета бъдещите кариери и обществени споменавания и появявания както на Власковска, така и на Нанев. Признавам, че изпитвам почти нездрав воайорски интерес!:)

Междувременно, изтичат последните дни за реакция от МЗ, дадени в Позицията по темата на Омбудсмана, г-н Гиньо Ганев. Без да дочакаме края на срока (3ти май), с чувство за изтичане на времето в големия пясъчен часовник на детските съдби, на 28.04.2010 подадохме писмо до новият здравен министър, проф. Анна Мария Борисова. Така ми се иска да й се доверя, ех...!

Накрая ще споделя - подписвайки предложената от страницата на инициативата "Спаси, дари на..." петиция  за запазване на Детския санаториум за деца с церебрална парализа, други неврологични заболявания и сърдечни проблеми  в гр. Банкя, ми направиха впечатление подателите на Отвореното им писмо. Цели 11 /единадесет/ сдружения, родителски колективи, организации и инициативи. Много добре, чудесно, успех, но... къде са тези в защита на онкоболните деца? Защо на една група хора, обединени в социална мрежа по дадена кауза, се вменява непосилната тежест да борави с правни, здравни и институционални материи, в неравна битка с чиновническите вятърни мелници? От друга страна, нещата щяха ли да са по-различни, ако имахме подкрепата на адвокати, експерти и неправителствени организации, а ние бяхме просто масата, придаваща тежест? 

Може би никога няма да разберем. А може би, дълбоко в себе си, знаем истината. А тя е, че - колкото и време и сили да ни отнеме - повече нямаме право да търпим, нито да мълчим, нито да бездействаме, това е.

Помните ли, когато финансовият министър Симеон Дянков каза, че ще увеличи акциза на цигарите, в името на народното и бюджетното здраве? На критиците, които твърдяха че това само ще напомпа контрабандата, Дянков пробута прословутото кабелче между Митниците и НАП и уверения, че се работи за повишаване ефективността на Митниците.

Сега, 7 месеца по-късно, „Булгартабак” извади данни, че контрабандата на цигари се е увеличила рязко от началото на годината и около 20 на сто от пазара на цигари вече е "на черно". Любопитното е, че вместо да попита правителството какво става с повишаването на ефективността на Митниците и борбата с контрабандата, „Булгартабак” иска драстични глоби за търговците на дребно и забележете-за купувачите.

Значи се случва следното: влизате в кварталното магазинче, питате за цигари, които вече не са изложени и ако минете „фейс контрола” се бърка в едно тайно кашонче. Плащате, слагате цигарите в джоба и излизате. И отвън –бам! Властта ви причаква и ви глобява, щото цигарите били с украински бандерол. Да сте чели внимателно. Можело е и да поискате на търговеца документ за произход на цигарите. И дори да сигнализирате компетентните органи!

Тъй като спрях да пуша, не знам каква е разликата в цената на цигарите на „белия” и на „черния” пазар. Но тъй като все още потребявам редица други стоки, следя внимателно нивото на предложенията за увеличение на ДДС в проценти. И ми прави впечатление следното: bTV цитира анализатора Тихомир Безлов, според когото само от цигарите бюджетът ще загуби около 500 милиона лева. Горе долу колкото се очаква да дойдат от евентуалното увеличение на ДДС на 23%.

Какво излиза: правителството вдига акциза, удря крайния потребител и стимулира контрабандата. В крайна сметка, губи държавата, защото приходите от акциз намаляват. Дупката в бюджета расте и правителството отчаяно решава да вдигне ДДС и пак да удари крайния потребител...за да върне онези 500 милиона, които загуби с вдигането на акциза.

Вие логика виждате ли? Аз никаква. Въпреки знаците за отдръпване от идеята за увеличаване на ДДС, впечатлението за отупване на брашнения чувал се засилва с всяка следваща „антикризисна” мярка на кабинета. Защото контрабадните канали оцеляха при всички правителства на всички партии. Сенчестият бизнес винаги е бил „тъмната страна” на властта и сега „прилапва” все повече от „белите хора” в държавата, които се опитват да оцелеят. На фона на съседите-гърци, които протестират ожесточено срещу орязването на 13-а, 14-а и т.н. заплати, при положение че държавата им е на ръба на банкрута, българският брашнен чувал се оказва направо бездънен. А търпението на гражданите-безгранично.

За съжаление, за разлика от Гърция, България не е член на еврозоната и МВФ и Европейската комисия няма да сложат чатал на врата на правителството, за да го принудят да извърши съкращения на публичните разходи. Затова трябва да го направим ние, гражданите. Единствено ако покажем воля за промяна ще бъдем нещо повече от брашнен чувал, отупван безпардонно от всяка следваща власт.

Доскоро живях в една много голяма заблуда: мислех, че има комунисти! И то не само по света, но и у нас, т.е. – български комунисти. Но ето че вчера ми просветна: ми то комунисти няма!

Кого съм попържал тогава през последните години? Ами никого! (Не разбирам само защо някои хора ми се сърдят, че пиша против някакви комунисти, след като комунисти няма, не е имало и не може да има.)

Моята заблуда е с много дълбоки корени, признавам чистосърдечно.  Като студент в първи курс учех и дори се явих на изпит по един много сериозен предмет, на който всички изключително държаха: „История на БКП”. БКП е абревиатура, която означава „българска комунистическа партия”. Много ми беше трудно да изучавам историята на БКП, защото тогава още не знаех, че няма нито БКП, нито комунисти, и се мъчех да запомня както нейната история преди 9 септември 1944 г., когато несъществуващата БКП взела властта чрез всенародно въстание и братската помощ на Съветската армия, така и след 9 септември 1944 г., когато тя (БКП, не армията) започнала да ръководи освободения народ как да строи социализъм като първа фаза на комунизма.

Когато единственият инструмент, с който разполагаш е чук, всеки проблем ти се привижда като щръкнал гвоздей. И почваш да го биеш с чука. Ами ако не е гвоздей?

Похвално е, че правителството прибира различни престъпни мрежи и техните покровители. Това е основната работа на едно правителство – да налага реда и справедливостта. Но не става само с арести.

С арести, например, няма да бъде направена реформата в здравеопазването. В една нереформирана система, дори да окошариш всички крадци, тя – системата – просто ще роди следващото поколение далавераджии. А реформираната система сама ги избутва встрани. Същото се отнася не само за останалите забатачени реформи – администрацията, съдопроизводството, пенсии, болнични – но и за наглед по-малко проблемни ресори, като екологията, например.

Поредният “въпрос-трепач” на ДАНС! Цяла седмица се чудя от къде и как да го подхвана този въпрос, щото да Ви стане по-ясен и разбираем дълбокият му смисъл, но с огромно прискърбие си признавам, че не успях. Както казах и в пр...

Ето, че подхващам наново модерната напоследък тема за пиратите, крадящи музика и филми по интернет, но този път под формата на сравнение, което би могло да обясни донякъде на незапознатите с хай-тека, виртуалната реалност и съвсем конкретните кюлоти на Лейди Гага какво, аджеба, са авторските права и имат ли те почва у нас.

Авторските права, другарки и другари, са своего рода ПАРНО ОТОПЛЕНИЕ, което трябва да се плати на ТОПЛОФИКАЦИЯ, за да не ти спрат парното и да не те тормозят със заплахи и т.н. И независимо дали ти е студено или не, дали ползваш парно или не, дали комшията краде или не, дали искаш или не, ЩЕ ЦАКАШ КАТО ПОП, защото Ваньо Топлото има нужда от сносен жизнен стандарт.

Сумите се отчитат по НЕВЕДОМ начин чрез загадъчното изобретение ТОПЛОМЕР, измерващо незнайно какво в незнайно какви мерни единици, които, приведени към общата абстрактно изразходвана топлинна енергия, разпределят разноските на всеки балама, разчитащ на Топлофикация в неистовата си борба с ревматизма. Стана ли ви ясно? Не нали?

Та, авторското право е същата ала-баланица. Първо трябва да приемем, че изкуството е ПРОДУКТ, след което да си изясним кой го е произвел, за да му платим за оказаната услуга.

Дотук добре...

Само че има няколко неясноти около статута на АВТОРА, защото много често авторските права също биват считани за материална придобивка и се предават, преотстъпват или продават точно като продукт. Така например авторските права на Бийтълс принадлежаха на Майкъл Джексън, който обаче се спомина и сега гореупоменатите авторски права принадлежат на хора, които нямат нищо общо нито с Бийтълс, нито с музиката като цяло. В такъв случай следва да си зададем въпроса доколко Авторските Права са наистина “авторски” и “права”.

Както е добре известно, при ТОПЛОПОДАВАНЕТО има огромна загуба на мощност по време на пренасянето на услугата до потребителите – досещате се, че повече от половината топлинна енергия служи за затопляне на междублоковите пространства. Така че хората плащат не толкова за радиаторите, на които бихме могли да изсушим според съответната необходимост кюлотите на баба Пена или Лейди Гага, ами за Глобалното затопляне и най-вече за битовите придобивки на хилядите велможи от рода на Ваньо Топлото, които без съмнение са ни истински благодарни за нашата щедрост. В изкуството пък едва 3% от платените парички отиват за изпълнителите на дадена песен, а останалото потъва в джоба на друг вид Ваньовци.

ЗНАЧИ изкуството също е своего рода ПРОДУКТ, който, щеш-не щеш, трябва да платиш на притежателя на авторските права, за да не ти спрат интернет и да не те тормозят със заплахи и прочие ексцесии.

Друг е въпросът, че още не са представили изкуствомер, способен да отчете кой, кому, колко и по каква логика се полага да плати.

Пък вие, ако сте съгласни и ако смятате системата за справедлива, плащайте.

...

Ходил съм десетина пъти на Шипка, но никога не успявах да нацеля да е отворен паметника. Този път беше отворен и успяхме да се качим на покрива, от където имаше чудна гледка към Мазалат и Бузлуджа. Съответно най-сетне подпечатахме книжките от 100-те обекта.

Долу някъде е имало Опънфест

Не бях ходил и в руската черква в град Шипка. Доста е поддържана. Предполагам, че не съм ходил като малък, защото е твърде руска Надписите не са на български и това е някак подтискащо – показва ти до какво води глобализацията. Нашата малка държавица съществува единствено в периодите на криза на големите съседни империи – римската, после османската и сега – съветската.

Някак по-добре е да не ходиш в храм-паметника и да не мислиш за битките на големите, културното им влияние и надписите “Атака” край пътя.

В Казанлък шосето е много лошо, трябва да се внимава.