Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Малко импровизирано с група туитърблогъри (между които iffi, ju, marfuzii, zaveqna, на другите не ви знам координатите)се организирахме да посетим "Нощта на музеите". Досега винаги съм бил гузен, защото не намирах време за това събитие, което звучи интересно и някак по-европейски.

Как мина тази година?

Събрахме се в дъждовната вечер в събота пред хотел Радисън. Неприятното време предизвика известна припряност в групата, които ми звъняха точно на секундата, за да ме питат дали съм наблизо.

Първата ни спирка беше галерията към Националната художествена академия - входът е откъм градинката между Парламента и Университета, зад паметника на Климент Охридски. (Има ли още хора, които не знаят че фигурата с двете ками/факли е на св. Климент Охридски?!)

Марфуций и сестра му бяха дошли с велосипедите си. Сложна задача, да се обикалят музеите с велосипед и то в дъждовно време, така че бързо отпаднаха.

В заличката на НХА имаше няколко дърворезби и се обикаляше буквално за минути. Някои от резбите напомняха едни пана в НДК, може би авторът е същият. По-интересното беше във фоайето, където първокурсници се упражняваха в мултимейдийно изкуство, прожектирайки различни кадри върху мраморен релеф на конник. Идеите бяха ок, включително и тематичният "син екран на смъртта"

Очаквахме още един човек и аз останах да го чакам на дъжда. Той така и не се появи а аз подгизнах и леко понастинах.

Следващата спирка беше криптата на св. Александър Невски, където има специално изложение на икони от Тракия. Не бях влизал в криптата от 20 години сигурно и не помнех много какво има там. Сега посетих с малко по-богат багаж в главата и ми беше далеч по-интересно.

Най-много икони имаше, като че ли, от Несебър, Пловдив и Велико Търново.

Не знам хората от криптата как си представят нощта на музеите, но рано-рано към 21 часа ни изгониха от вътре, а магазинчето на входа се бореше героично с наплива. Хора, вие луди ли сте?!

Тръгнахме към НХГ - бяхме чули че за нощта на музеите ще има специално извадени платна на Златю Бояджиев и Владимир Димитров - Майстора.


Стигнахме. Тълпите бяха задушаващи. Понеже имах бледи спомени отпреди 1-2 години, че лявото крило беше затворено, първо нахълтахме там. Недобро попадение – оказа се етнографският музей, с експозицията си, която не е мръднала технологично никак в последните 20-30 години. Някакъв връзкар се беше уредил да изложи висша мода с фолклорни мотиви? Отдавна съм спрял да се вълнувам от такива комбинации.

Втората експозиция - в централната част, обаче наистина си заслужаваше. Беше на Ясен Гюзелев - български художник и илюстратор, когото не бях чувал. Невероятно добра изложба. Такъв детайл, такова внимание към всяка подробност, такива елегантни рисувани шрифтове и орнаменти - направо не можех да повярвам, че това е работа на български илюстратор. Повечето книги бяха с чужди корици, но имаше и една българска "Алиса в страната на чудесата", прекрасно издание, което ме изпълни, срам не срам, с национална гордост. Толкова съм бил впечатлен, че не съм направил нито един кадър, установявам с учудване.

Давам безплатен съвет на разните фенове на онлайн игри с десетки и стотици хиляди играчи – съберете по долар да платите на Ясен да ви илюстрира вселената и размажете конкуренцията с един прост ход ;-)

Постоянната експозиция на българска живопис в дясното крило не може да ме развълнува, а и помещенията определено не са подходящи за целта - не знам какви ремонти са им правили, но всичко изглежда доста вехто и мрачно и с неподходящо осветление. Не може ли бутафорното чудовище на Партийния дом да се превърне в художествена галерия и да приключим с мъките по търсене на предназначение?

Няколкото картини в повече, които бяха гръмогласно рекламирани, специално за нощта на музеите не ме впечатлиха. Може би защото съм абсолютен художествен илитерат.

Следваща спирка - галерията за чуждестранно изкуство. Там трябваше да има някаква изложба на кирилска епиграфика - но не я намерихме, освен един голям транспарант във фоайето.

Любимият ми последен етаж, където по принцип се излага модерно чуждестранно изкуство, беше тотално съсипан с изложбата на Емил Стойчев  - може би това е световно известен гениален художник, но на мен не ми допада, и не можах да видя любимата си картина.

В подземието имаше изложба на Николай Рьорих, която подсили една моя стара теория на конспирацията за теософите, които са се укрепили в духовното сърце на България (бившето име на галерията е „Людмила Живкова“).

Приключихме, доста изморени и пълни с впечатления.


Климатиците никъде не могат да издържат наплива на подгизналата тълпа и на места не стига кислород за дишане.

От друга страна шарената тълпа създава неповторима атмосфера, можеш да се засечеш със стари познати а и да разгледаш кой ходи по музеи в София.

Завършихме разбира се с разбор на ситуацията в Кривото на Университета. И това определено беше най-приятната част, защото откарахме докъм 2,30.

Общи впечатления - съпътстващата програма е слаба и не може да оползотвори огромния интерес на публиката. Книжарниците към галериите бяха затворени (в деня, в който могат да реализират сериозен оборот?!), само в НХГ имаше бар с алкохол (ако бяха добавили и красиви албумчета с репродукции, сигурно и те щяха да вървят). Не се прави така, другари. Вижте всеки музей в Америка колко добре се ориентира в обстановката. Че и в Европа. Както по време на Великден църквите правят половината оборот от свещи за годината, така и по време на нощта на музеите можете да заработите нещо и да не плачете за пари цяла година. Но, това, надявам се, да отшумява с времето и със смяната на поколенията в музеите.

И Военноисторическият музей, моля ви, колко млади човека привлякохте с концерта на Веселин Маринов, Росица Кирилова и Панайот Панайотов? Нас само времето ни спря да дойдем да куфеем ;-)


Догодина пак.

Diego Lorenzini is the man!!!

Получих интересен въпрос в Slideshare от Ивелина Атанасова:

Имаш ли идея защо според Google AdPlanner, Twitter юзърите от България би трябвало да надхвърлят 160 000?

Според Twitter класацията на TopBlogLog, в момента са активни 1759 потребителя (с туит в последната седмица). TBL следва още няколко хиляди неактивни потребителя и вероятно не знае за известно количество хора, пишещи на английски и неуказали, че са в България.

Според Google Trends for Websites, посещаемостта на Twitter от България е около 22-26 000 уникални дневно:

Такава посещаемост чудесно се връзва с 2-3 хил. активни регистрирани потребителя, още толкова посещения от референции и 70-80% посещаемост от google search.

160 000 вероятно е числото българи, които попадат по някакъв начин в туитър (клик на линк, търсене) поне 1 път годишно или може би месечно. Не са никак близо до Facebook.

   

   По принцип не се ориентирам особено добре в блогърските игри, не се и вписвам особено добре в блогърските групи и общества. Пък и, съгласете се, игрите и в двата поканили ме блога, се казват по подобен начин, а условията са съвсем различни. Ласкателно, но и доста объркващо:) Затова, елегантно ще се измъкна и ще се опитам да комбинирам условия и послесловия, пък да видим какво ще стане. Накратко - ще напиша каквото аз си реша, хаха.

    {BTW, извинявайте за забавянето, бамбини. Тук мога да изтъкна няколко основателни причини и две-три поговорки, но истината ще си остане една - аз наистина съм много важна!}.

    Та, при Криси играта се казва The Sunshine award.  При Astilar се казва The Bright Side. С една дума - все награди, благодаря!:)

 

- Венци the fan - слънчев и позитивен тип, признавам, много го харесвам... Май най-редовно го каня, но това е положението.

- Тишо the writer - оо, хайде, съвсем премерено дразнещ е, само когато той самият иска. Иначе е доволно смешен, дори мъдър. Духовните му писания съвсем импонират на моята светла личност, а чувството му за хумор е точно толкова самокритично, колкото одобрявам:)

{Абе, само на мен ли ми се струва странно да говоря за тях в трето лице, след като се предполага, че ще го четат? Е, какво да се прави...}

- Госпожа Лю Чан Порасналия Ян Бибиян - за слънчевата й същност и несломима доброта, въпреки всичко.

- Ама, разбира се - Preor Разказвачът. Той май държи първенството по слънчева и на моменти чак озадачаващо мила и щастлива личност, мда... Не му знам оправданието, но май се сещам, де ;)

- Ама, разбира се и Деничка от "На ти с парите". Тя сама си е признавала, че накрая се е предала на Новозеландската позитивност. Личи си и е чудесна! Да не говорим колко е умна, какви невероятно яки предложения и идеи има, освен трите деца, нали, и въобще...

   Ок, сега към светлата страна на нещата. Кое, кое? Еее, стига де, засрамете се! Така. Герданонизката Раличка е била така добра да ме сложи в този път по-краткия списък. Само че в тази игра условието е по-коварно. Да изброя десет неща, които ме правят щастлива, ама това сериозно ли? Да ям сладко от смокини и слънчогледови семки без сол, да пия кафе с мляко без захар и да бъда оставена на мира. Другите са подобни:))) Виж, нещата, които не знаете за мен провокираха ексхибиционизма ми, о, да. Да видим:

1. Преди доволно много години бяхме най-добри приятели с Димо от П.И.Ф.  Ама от тези, които се чуват по няколко пъти на ден, говорят с часове и вечерта се мотаят заедно по концерти и купони. Тогава бяха славните времена на група Resemblance, ех... После Димо и Иван заминаха за София, аз се омъжих за Басиста и останалото е история:)

2. В първия семестър на първи курс в Икономическия Университет, получих първата оценка. Ама, буквално - Лош 1. Не, по висша математика. Да, заради нескопосано преписване, много ясно. Даа, хвана ме асистентката, която ми беше вдигнала мерника заради безсрамно слабите ми резултати. Не, наистина не знам защо влязох да уча икономика, като не ме влече и не обичам математиката. Хайде, гледайте си вашите неща, а? Освен това не ми вярвате?? Моля, трети ред:

 

 

3.  Не ям месо от 31.05.1993та. Голям праз!:-))) Само че аз помня датата и с друго - с концерта на Faith No More в Budapest, брат ми, Angel Dust Tour, брат мии... Forever знаменателен ден за мен!

4.  Никога не съм пушила, каквото и да е, гадост. Това никога не ме е притеснявало, нито навличало проблеми. Е, подигравки от кръгчето - да, изгонване да не хабя напразно цигарата - да. Много важно!

5. Имам доста точен мерник. В гимназията събирах погледите на момченцата с баскетболните си тройки и биех всички наред на 21, а през далечния период, в който с Жоро се мотаехме по билярд клубовете, бях станала сериозен противник.  

   А сега прехвърлям задачата на Василена, Бу и Дачи. О,  добавям и Светла Енчева с нейния Неуютен блог, да. Чисто женско любопитство, може би съчетано с капка проклетия, съжалявам. 

   Предварително се извинявам на всички засегнати и - естествено - можете да се направите, че не сте прочели поста, лесна работа. А най-добре, ако вече сте писали.

   Бачи и леканочи!

 

Спомняте ли си, че по едно време DOF-ът на някои сцени от House M.D. рязко отъня? Докато гледах 16-тия епизод от последния сезон, няколко пъти погледнах към моя Nikon D200. След края дори се измъкнах навън, за да поснимам. Ъъъ, поомажа. Пс, canon-ци, тихо! Знам, че мазането става с Canon, не с Nikon, ама аз съм упорито магаре!

Преди малко се опитах да изровя информация за онзи епизод, но не успях. Спомням си, обаче, че някъде тогава тръгна и слухът, че са сменили видео-камерата с фотоапарат.

Вгледайте се и в този кадър.

Разправят, че са използвали няколко твърди обектива (canon-ците ще кажат кои), както и 24-70 2.8L и 70-200 2.8L.

Безспорно хитър и много успешен ход на Canon. И ако Nikon продължават да се чудят и маят, нищо чудно да почна да спестявам не за D700 (или D900, когато и да е това), а за 5D.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Случи се веднъж по абсолютна случайност да съм буден към 6 часа сутринта и да си пусна по още по-голяма случайност БНТ. Оказа се, че все още има предаване с Васа Ганчева. Гост беше писателят и драматург Пламен Павлов, който със стабилен патос сподели, че отдавна не ходи на театър, защото не иска да се мърси, но пък за сметка на това пише и то на исторически теми.

„От Вера Мутафчиева се научих да гледам на историята по друг начин”, похвали се Павлов.

Какъв е този друг начин? Оказа се, че е написал роман е за цар Тодор Светослав - „Орел сред гарвани” и действието се развива през 1299 и 1300 г. Авторът обясни: „Безпокоя се, че когато го прочетат хората, ще видят, че там е същото, каквото става и днес”.

Васа Ганчева пък се възрадва, че няма друга като БНТ, „да остане един стожер, една крепост, един бункер на културата”. После спомена и, че българският език в тази телевизия винаги е „кристален”.

Само да споменем, че на 23 януари във вестник "Уикенд" същата г-жа Васа нарече друг телевизионен журналист - Мон Дьо - „задник”, „мазен” и „физически отблъскващ”. Всичко това на „кристален” български.

Но не за Васа е думата. Интересни са ми вманичаванията на много хора в античната и средновековната история и опитите им да вадят преки заключения за днешния ден - както в случая Пламен Павлов е решил, че при Светослав Тертер е "същото, каквото става и днес".

Кое по-точно е същото както в края на 13 вeк?

- И днес в Европа няма национални държави, а само някакви постоянно сменящи границите си владения, където изцяло селското население няма никакви политически права?

- И днес в Европа единствено важни са владетелите, които на своя глава водят постоянни войни за територии, без да подлежат на контрол?

- И днес в Европа има нон-стоп кръвопролития, хората живеят докъм 30 годишна възраст и боледуват от всичко възможно, като между другото са 99,9 процента неграмотни?

- И днес няма една българска държава, а всъщност пет територии, които се предполага, че се управляват от българи, повечето от които всъщност са от кумански род - Търновско царство, Браничевско княжество, Видинско деспотство, княжеството около Копсис и Крънското деспотство?

- И днес въпросните пет български "царства" воюват помежду си и с всички останали?

- И днес те на всичкото отгоре граничат с огромна империя, наследник на Римската, която от време на време взема синовете на владетелите за заложници или пък директно им обявява война ?

- И днес петте български "царства" са току завладявани от татарската "Златна орда", а владетелите им бягат в чужбина или са вземани за заложници?

- И днес ли владетелят на най-голямата от петте български държави (въпросният Светослав Тертер) има навика да убива патриарси, като ги хвърля от скалите край Царевец?

- И днес ли в съседна държава пребивават трима претенденти за короната на най-голямото българско царство - напомням, едно от петте?

....

Примерите са доста. Общото е, че и в 13 век и в 21 век има власт и съответно взаимоотношения между нея и поданиците. Всякакви преки политически изравнявания и народопсихологически обобщения обаче са просто абсурдни.

Това не означава, че историците не трябва да изследват 13 век, не означава и, че писателите не могат да пишат романи за това време. Обаче, ако може, да не натякват, че с труда си отговарят на фундаментални въпроси от съвремието, защото това просто не е така.

Държавната агенция за сигурност на ядрената мафия (ДАСЯМ=ДАНС) в тандем с висшето тъководство на АЕЦ “Козлодуй” явно невярно тълкуват един от законите на диалектическият материализъм, който гласи: “Количествените натруп...

Музикални предпочитания имаме всички, обаче хубавата музика не се слуша, ами се чувства. Снощи гледах интересен репортаж за някакво индианско племе, живеещо в дебрите на Амазония. Журналистът им прожектираше на лаптопа си различни кадри, пресъздаващи важни елементи от живота на "юдейско-християнската цивилизация", а туземците наивно коментираха.

Зидан ли? Кой пък е този и какво толкова му се радват... Майкъл Джексън – младите, които са отскачали до съседния град, го знаят. Атентатите от 11.09 - атентаторите са хора без сърце, способни да убиват дори и непознати... Нийл Армстронг стъпва на Луната - от какъв зор? Войните – сигурно са за собственост... и за всички тези ненужни изобретения (дрехи, автомобили, оръжия...).

И така стигат до Casta Diva (от «Норма» на Белини) в изпълнение на Мария Калас. Индианците се опулват и изслушват арията докрай. Вождът признава, че му е трудно да разбере изкуството на белите, но с учудване установява, че чрез Мария Калас е усетил нещо свещено, което силно го е развълнувало.

Та, това е в общи линии всичко, което търсим в музиката – универсалната и неподправена красота на човешката природа. Така че, колкото и да дерзаем с реклама и маркетинг, колкото и да се напъваме да налагаме норми и да подбутваме «нашите хора» нагоре по ненужните класации, Мария Калас ще бъде оценена дори и от диваците, а фалшът ще се търкаля нейде из бунището на историята заедно с формациите на Балкантон, идеологиите и идеолозите.

Слушайте с мен!