Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Или, как Фюрерът надви кремълския диктатор в битката за България  Автор: Пламен ПЕТРОВ След катастрофата в Първата световна война България вече не представлява значителна военна сила и затова временно остава в периферията на големите геополитически игри на великите сили. От 1939 обаче събитията вземат друг обрат. С подписването на пакта Молотов-Рибентроп и началото на Втората световна [...]

Един от най-големите съвременни български майстори на словото отказа държавен орден със следното кратичко писмо.

Георги Първанов видя “последователна кампания за натиск върху медиите” с промените в Закона за радио и телевизия, с които беше намален състава на Съвета на електронни медии.

Бойко Борисов пък изпрати писмо до медиите и ги призова да си кажат.

Въпросите:

1.Първанов сериозно ли си е позволил да употреби израза “натиск върху медиите”?

2.Когато през 7-те от общо 8 години президентстване за Първанов се пишеше и говореше като за мъртвец (да е жив и здрав човекът), той наистина ли вярваше, че всичко това се случва само от любов и възхищение?

3.Медиите трябва ли да включат в отговорите на въпросите и разпечатка с всички обаждания на Бойко Борисов до журналистки, редактори, собственици на медии?

Сподели във Facebook

През юни 2007 г. Кустурица прави пънк операта "Цигански времена" (по мотиви от едноименния филм) заедно с нетрадиционната и талантлива сръбска банда "The No Smoking Orchestra" (мисля, че адекватният превод е Оркестър "Пушенето забранено"). Те си партнират отдавна с режисьора - тяхна е например музиката в "Черна котка, бял котарак".

Премиерата е в парижката Opéra Bastille с успех, сравним със златните палми от Кан за "Баща в командировка", "Цигански времена" и "Underground", и берлинската Златна мечка за "Аризонска мечта".

Музиката е навероятeн органичен микс от балкански фолк, автентична циганска музика, хард рок, Бродуей стил... Абе, няма точни термини...

Много добро ревю (което ме мързи да превеждам, щото трудно го правя) -- > "New York Times".

Сайтът на операта --> timeofthegypsies.com

За феновете на Кустурица (а защо само за тях?) - свободен download от Megaupload (67 MB rar; mp3, variable bitrate).

Андон Иванов пита защо ползвам социалните медии.

Ползвам:

Twitter – комбинира социалния буукмарк с мрежа за кратки вицове.

Форума на Рено клуб – защото обичам да карам моето 14 годишно ренде и да чета споделения опит на себеподобните ми.

Goodreads – вече не чета много, но обичам книгите, въпреки това.

TopBlogLog – защото блоговете се поддържат главно от хора, които имат какво да кажат.

Не ползвам вече:

Facebook – спамилка за хора без работа.

Svejo – сърдя им се за rel=”nofollow” към всичките им връзки.

LinkedIn – у нас не върши никаква работа. По света може да е иначе.

Професионални форуми – в българските форуми практически няма теми, които ме вълнуват. Изключение донякъде е SEO раздела на webmasterbg, но там пък има хейтърство и някакви червени точки, които ме дразнят.

Предвещавам интересни следващи дни. ДО и СЛЕД отговорите на Главните редактори на медиите до Началника на кабинета на министър-председателя. 

   А, да, резултатът. Нулев. Нищо. Ни-щи-чко. Ако не броим кратък изблик на далечна надежда в разменените реплики между г-н Борисов и г-жа Борисова: "Премиерът ми се обажда и пита: Как си? РЕШАВАШ ЛИ ПРОБЛЕМА С ЛЕКАРСТВАТА?", измъкнати от контекста на едно, само по себе си, нелепо интервю със здравния министър от 14.05.2010. Още тогава го отразих в Групата, а после Нуша е писала достоен коментар. И какво от това, а? След като нямаме отговор от гусжата, ни от гусина... За резултат да не говорим. Подхвърлят неща, които всички искаме да чуем - оправяне на батака с лекарствата, прехвърляне на търговете от МЗ към НЗОК и т.н. Добре, но кога, КОГА?

   Затова пък тези (хм!) повече от две седмици от предишния ми пост бяха наситени със случки, откъслечни проблясъци от информация и надежда, както и с появяването на хоризонта на нови, подобни каузи.  От тях най-абсурдната (т.е. и смешна, и тъжна) случка безспорно е уволняването на никога-не-назначаван-доброволец. Знам, знам, откровена тъпота. За българските ...как да кажа... сраснали се с поста си чиновници  обаче, явно си е съвсем в реда на нещата. Елица Матеева - юрист, драматург, режисьор, артист, доброволен клоун, журналист, общественик и трън в задника на всички страхливци - бе освободена от доброволните си аниматорски услуги от детската онкохематология на УМБАЛ "Св. Марина", а.к.а. Терапията. Да, точно заради статията си в бр. 5/10 на сп. Жената днес. Бе уволнена без да е назначавана от шефа на това отделение - доц. Валерия Калева (по ирония или не - в момента сама освободена от другата си административна длъжност в болницата и под разследване за случая с Дани).  Тази доц. Калева, която за една година нито веднъж не е присъствала на занимание на Елица с децата и която за една година нито веднъж не й е казала 'Благодаря" (за разлика от родители и деца). Тази доц. Калева, която се е съгласила на интервю за статията, но така и не е намерила време да го даде. Тази доц. Калева, която е дала съгласието си на Елица да снима в отделението. Ето как - в случай, че странна, не съвсем разбираема статия със снимка на дадена болница съвпадне със съдебно производство срещу нея - се опровергава приказката "И отрицателната реклама е реклама". Не и в този случай, който е точно толкова несправедлив, дребнав и неблагодарен, колкото чак не бихме повярвали.

   След това с Елица ходихме в Дарик Радио Варна, от ефира на което с интерес изслушахме телефонните уверения на същата тази доц. Калева, че "да, би върнала Елица при децата, но след известно време" или нещо подобно. (WTF??) Е, разбира се, че ще звучи нелепо и неискрено, как иначе? Аудиофайловете са тук и тук, ако ви е интересно, забавни са. 

   Междувременно се установи, че директорът на Център Фонд за Лечение на Деца д-р Джурова вече не е такъв. Д-р Джурова пое поста след като той бе безнадеждно компрометиран от предишния директор и започна да праща деца за лечение в чужбина бързо и ефективно. Тя категорично се застъпи за каузата на онкоболните деца по време на дискусията при Омбудсмана и търсеше мнението на хората от "Спаси, дари на..." по заплетени казуси. Накратко - работеше. Явно това се е сторило неприемливо на шефовете й от МЗ или Мила Власковска от Марс сериозно й се е обидила и е помогнала отстраняването й. Не знаем. Както казва Деси Хурмузова: "Просто свестни хора не им трябват. Щото работят, а това прави лошо впечатление."  Сега отново има деца в заварено положение, отново времето минава, човешки съдби се прекрояват и мъката и ужаса остават. Добре дошли в българското здравепогазване!

  На този фон съвсем случайно попаднах на една дискусия (разбирай караница) между Мая Манолова от БСП и д-р Пламен Цеков от ПГ на ГЕРБ по Нова ТВ. Депутатчета. Мастит, мазен мажоритар срещу агресивна опозиционерка, спорят за народните пари. Винаги грозна гледка. Този път обаче прибавете нетърпимо арогантните думи на т.н. д-р Цеков: " Има достатъчно лекарства за онкоболните" и положението става нетърпимо. Става ти тъжно първо за самия тебе (че такива индивиди са ти "избранници"), после за децата, после за всички болни и накрая за целокупните български нещастници, извинете - народ. 

  Донякъде успокоение от това намерих в личното си откровение за тази седмица - интервю с Шефа на Дружеството на психолозите доц. Пламен Димитров. По-скоро не успокоение, а обяснение. Силно, горчиво, брутално и о, така вярно. Горещо ви го препоръчвам, въпреки че май няма указани начини за противодействие на политическата сган. Все пак, да прочетеш така добре изказани, облечени в точни думи и термини своите мисли е успокоително. Поне това.

  Преди сравнително малко време бях попаднала на един годишен хороскоп за България за 2010. Направи ми впечатление един аспект в него - че през тази година ще се засили влиянието на гражданското общество, че хората няма да чакат и ще вземат нещата в свои ръце, ако искат да ги видят постигнати. Беше писано декември 2009-та. Ето, че в средата на периода сме свидетели на категорично потвърждение. Каузите са толкова много, една от друга по-безумни, а бездействието и безпомощността на управляващите - толкова очевидни и опасни, че ние поемаме инициативи, надвишаващи пряката ни компетентност, изпиващи малкото ни свободно време, уморяващи ума и тревожещи сърцата ни. Сравнително нова такава е тази за закриването (т.е. заменката от обществено полезно и съответно мизерно, в  частно и луксозно) на санаториума за деца в гр. Банкя.

  Писах за това в по-предния си 'геноциден' пост, писали са от 'Спаси, дари на...', а ето че вече има и Фейсбук група по проблема. Подкрепям изцяло, въпреки че ми писна и нямам сили и воля. Така или иначе, вече не мога да стоя и гледам отстрани, повредих се окончателно, пак съм там :) 

  Иначе тази седмица продължаваме по план. Защото болните деца резервен план освен здравето си нямат!

Новите ми музи! До скоро не ги бях чула и видяла. Пък те били модерни. И взеха... че ми харесаха. Много! Не заради модерното. Даже чух, че ги харесват малките руси старлетки, а аз не съм нито много малка, нито много руса :) Дори не харесвам филма с вампири, на който скоро направиха саундтрака.
Музиката ми харесва. Някак си политам...

Не знам на колцина говорят нещо имената Петър Семерджиев, Панайот Панайотов, отец Благой Топузлиев, Едуард Генов, Жерминал Чивиков, Асен Игнатов, Петър Бояджиев, Фреди Фосколо, Антон Машев, д-р Любомир Канов и още... неизвестни на широката българска публика. Е, все пак някои се знаят - Г.М.Димитров, Камелия Тодорова, Любомир Далчев...

Други като Георги Заркин бяха убити в затворите или застреляни на границата. Най-много, близо стотина, бяха не наши, а източногерманци - те, наивните мислеха, че тук е по-лесно, а граничарите ги отстрелваха като дивеч...

Ако сега се изследва представителна извадка българи, безспорно ще се установи, че мнозинството смята, че властта е мачкала безжалостно свободомислещи или просто различни хора, които с нищо не са предизвикали това и добре, че са се измъкнали. Добре за тези, които са успели...

Е, сега също има хора в същото положение. Не българи, а бежанци и нелегално влезли и пребиваващи (баси бюрократичният термин, но няма човешка дума) . Иранци, иракци, афганистанци, палестинци, кюрди, измъкнали се от разните африкански идиотски полудържави... На тия хора, меко казано, им ебаваме майката. Демократичната еврочленка БГ им ебава майката.

Ако така се държаха навремето западните държави към сънародниците ни (много малка част от които изброих), баси... По какво комунизмът щеше да се различава същностно от нормалните държави? А нали, божем, за това - че е коренно противоположен - се отказа от него цяла Източна Европа (и донякъде - засега - Русия, Китай, Виетнам) ?

Повечето от нас не знаят колко дивашки се отнася властта към бежанците и нелегално влезлите хора. А те са преди всичко хора - гонени, преследвани, бягащи към някакъв що-годе нормален живот; бягащи било заради физически заплахи - смъртни даже; било заради непоносими условия за живот, унищожаващи ги бавно, но неизбежно и мъчително.

Ако ви пука - макар със закъснение - за избягалите от комунистическия ни режим , а още повече за загиналите неуспели - можете днес да направите нещо:

Защитете ясно, публично, на висок глас правата на чужденците в България. Можете да го направите на 6 юни.

Не ми харесва да препубликувам съобщения, но в случая си струва:

ДО
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СОФИЙСКА ОБЩИНА


УВЕДОМЛЕНИЕ

от Инициативен комитет в състав:
Иван Кулеков, Виктор Лилов, Яна Бюрер Тавание, Светла Енчева


Уважаема госпожо Фандъкова,

Инициативен комитет от граждани планираме да проведем митинг пред СДВНЧ – Бусманци на 06.06.2010 г. от 11 до 13 часа.

Целите на митинга са следните:

1. Изразяване на несъгласие с практиките на незаконно и произволно задържане на чужденци в „дома“ - задържане на чужденци в процедура по предоставяне на статут, чужденци, които не представляват обществена опасност и няма данни, че ще се укрият, чужденци в тежко здравословно състояние, бременни жени, майки с деца.

2. Призив за приемане на добавка в Закона за чужденците в България, с която да се регулира статутът на нелегалните имигранти у нас, така че те да имат достъп до образование, здравеопазване, възможност за легален труд и защита на правото на личен и семеен живот.

3. Призив за изменения в Закона за чужденците в Република България, в съответствие с европейското законодателство, за въвеждане на:
а) правни гаранции срещу произволната свръхупотреба на административното задържане на чужденци в България и
б) ефективни средства за защита срещу продължителността на това задържане.

4. Призив за уважение на човешкото достойнство на задържаните в „дома“ в Бусманци – гарантиране на правото им на информация относно причините и периода на задържане, възможностите за защита, здравословното им състояние, подобряване на санитарните и битовите условия в „дома“, редовен достъп на доброволци, които да оказват медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, осигуряване на достъп до интернет.

5. Призив за съобразяване на Закона за народната просвета с Конституцията на Р. България посредством предоставяне на достъп до безплатно средно образование на чуждите граждани, независимо от вида статут, страната на произход и възрастта им.

6. Призив за гарантиране на правото на всички легално работещи чужденци у нас на социално и здравно осигуряване и достъп на всички деца на чужденци до здравеопазване, равен на този на българските деца.

София,
23.05.2010 г.

С уважение,

Иван Кулеков
Виктор Лилов
Яна Бюрер Тавание
Светла Енчева

Десните преди някое време разтревожени установиха, че са загубили битката за миналото. Изборът на 9 септември за суперважно събитие, съпроводено от туземната мегаломания "Димитровград" плюс купчина други умствени и морални безумия, въздигнати като "топсъбития", ги шокираха. Не се усетиха, че може би по-същностно е, че малък Тошко щеше да спечели "Биг Брадър", ако продуцентите (шокирани и те от неизбежния исторически реванш на фамилия Живкови) не фалшифицираха вота.

Късно, чадо - както се казва. Всичко им е късно на десните. За съжаление това значи, че е късно и за всички нас. Защото десните (при цялата им недоразпадност/неединност) са единствената ни смислена възможност за що-годе нормално бъдеще. Настоящето... Абе майката...

Но десните пропускат нещо по-важно. Че паралелно с битката за ония 45, загубиха и битката за последните 20.

Хората на 20-30 години не знаят, че тукашното население бе единственото от бившите соцнароди, което на първите свободни избори доброволно си избра комунистите, като даже им даде абсолютно мнозинство, за да диктуват каквото си щат (за междувременното им прекръствне на социалисти дори и те си знаят, че е пунта мара).

Младите не знаят, че месеци наред след преврата на 10 ноември най-високият рейтинг - около 70%, имаше генерал Добри Джуров - несменяемият 28 години комунистически военен министър; единственият българин с 4 армейски звезди; 13 години (до 1989 г.) член на Политбюро (висшияткомунистически орган); съпартизанин на Тодор Живков от бригада "Чавдар"; по произход от така наречената по комунистическо врабевска мафия.

От село Врабево, Ловешко бяха куп високопоставени комунистически функционери, "отличили се" в т.нар. партизанска борба; неколцина промаоистки заговорници срещу Живков, когото смятаха за изменник на комунизма; заместник-министърът на МВР ген. Стоян Савов, който се самоуби (?), защото бе основният замесен в унищожаването на досиетата на Държавна сигурност в първите месеци след 10 ноември.

Ох, колко неща не знаят младите... Не секретност, полуслухове, полуистини, а факти не знаят. Факти , известни на всечки разумяващи 50 и кусур годишни люде. И когато тези люде си отидат, с тях ще изчезне безвъзвратно паметта за тези факти. Защото никой днес не говори за тях. Безвъзвратно ще изчезнат, защото никой не ги съхранява за поколенията.

Поколения без памет...

60-70 годишните помнят пък други, и то потресающи факти, говорещи за българите повече, отколкото томове академични писания.

През 1941 г. в България влизат като наш съюзник германските войски. И българите ги посрещат с цветя и радост. През 1944 г. влизат съветските войски и българите ги посрещат пак така - с цветя и радост.

Когато през 1943 г. умира цар Борис, българите плачат и страдат всенародно. През 1948 г. умира Георги Димитров - всенародните плачове и страдания са същите.

Няма го това в никой учебник. А би следвало. Защото е своеобразен, но много важен ключ за разбиране както на днешните ни нескопосности, така и на вероятната ни обреченост да си останем такива едни никакви.

Колко още неизказани публично, на висок глас, подобни случки имаме - в последните демократични 20 години след 1989 г., в предишните комунистически 45 години, в по-предишните 70 години на царска България. А преди това, през така нареченото турско робство?

Само в архивите, познати на неколцината историци османисти, са забутани безспорните факти, че така наречените масови насилствени потурчвания са късен възрожденски мит. Приемалите исляма в голямата си част са го правили доброволно - по икономически причини (плащали са по-малък данък). Ужасяващите събития от култовия филм "Време разделно", базирани на също култовия едноименен роман, който пък претендира да е написан по летописа на поп Методи Драгинков, са къснокомунистическа идеологическа пропаганда. Талантлива, но фалшива пропаганда. Историците отдавна са установили, че летописът е по-късен фалшификат. От което пропагандата става по-перфидна.

Но аз много се отплеснах, ядосана от закъснялата и слабовата констатация на десните, че - видите ли - били загубили битката за миналото. Ако бяха като десните в Полша, абе дори като естонските десни, щяха да възстановят истината, категорично и единодушно да отхвърлят извратената прокомунистическа, просъветска и проруска версия на историята си.

Мисля си дали да не сторя като Евгени Тодоров с великолепните му "Записки по българския преход... този скапан начин на живот". Те се родиха пред очите ми от постингите по темата в блога му. Евгени е великолепен журналист, съпруга му е също великолепният журналист Нери Терзиева - 50 и нещо годишните ги помнят от също великолепното тв предаване "Адрес 4000".

Не е реалистично да се изсилвам с намерение за книга, а да започна тук да разказвам нещата, които знам и помня. Мисля, че ще го направя.

Мълчах около година, защото ми се отврати да пиша за мизерното ни днес.

Но миналото си струва.