Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Спомням си една съветска комедия от самия край на комунизма, в която съветски шпионин, изпратен в латиноамериканска държава трябваше всеки ден да чака свръзката си в заведение в центъра на столицата и да яде банани, за да го познаят. В момента, в който свръзката наистина се появи, шпионинът беше развил фобия към бананите, защото беше ял банани няколко месеца на едно и също място.

Сетих се за тази комедия, защото тези дни в САЩ се разиграва нещо, което просто чака да бъде филмирано. В САЩ са арестувани 11 агенти на Службата за външно разузнаване на Русия, които са се домогвали до големите тайни на държавата. Цитирам ви избрано от статията в „Коммерсантъ“, особено пикантните моменти:

„Съгласно документите на ФБР, всички обвиняеми са получили задача „да се американизират максимално“, за да получат достъп към документите на администрацията на САЩ, а също и да „установят контакти с центровете на планиране и взимане на политически решения“

...

Както смята ФБР, всички арестувани са минали курс на интензивна подготовка, включващ обучение по чужди езици, работа със свързочни средства, методи за избягване на следене, използване на шифри, невидими мастила и тайници. Групата, задържана в един от районите на Ню Йорк, по данни на контраразузнавачите, понякога е използвала „морзовата азбука“. Всички останали са предпочитали по-съвременна техника: тайните кодове се записвали в компютърни изображения и открито се качвали в общодостъпни сайтове или са се пращали по електронната поща. В компютрите, иззети от дома на Доналд Хисфилд, агентите на ФБР са открили отчети за разходите на разкритите агенти: „Получени от Центъра $64 500. Доход $13 940. Разходи: наем $8500, комунални услуги $142, телефон $160 изплащане на лизинг за автомобили $2180, бензин $820, образование $3600, разходи във Франция $1000, медицински услуги $139, за адвокати са похарчени $700, за храна и подаръци $1230, за електронната поща и консумативи за компютрите $460, за бизнес $4900, за пътуване до срещата $1125“

Както се вижда от документите на обвинението, „Центърът“ нееднократно е напомнял на нелегалните за това, с каква цел са изпратени зад граница. „Вие бяхте изпратени в САЩ в дълга служебна командировка, – се казва в шифрованото съобщение. – Вашето образование, банкови сметки, коли, къщи – всичко съществува за една цел: изпълнението на главната задача. Да се намерят и установят връзки в политическите кръгове и да се докладва за това в Центъра.“

...

Свръзките на агентите са ги снабдявали със средства при лични срещи. Така, на 6-ти юни 2009-та година камерите за външно наблюдение на жп гарата North White Planes са зафиксирали среща на Мърфи с човек, наречен в документите „сътрудник на руските правителствени структури №3“. Те се срещнали на стълбите, агентът за секунда си отворил раницата, а минаващият наблизо ловко пъхнал в нея обемист найлонов пакет. След няколко месеца Мърфи предал част от получени пари на Зоттоли. Както следва от прехванатата от ФБР радиограма, страните е трябвало да обменят следните фрази: „Извинете, а не сме ли се срещали в Бангкок през април миналата година?“ – „Не знам за април, но в Тайланд бях през май същата година.“

...

Минимум двама от заподозряните, както следва от материалите по делото, са били задържани след като с тях са встъпили в контакт агенти на ФБР, представящи се за сътрудници на посолството на Русия – шпионите приели контакта и дори се съгласили да сложат исканата информация в тайника, указан от агентите на ФБР.

Значи да уточним. Русия харчи грамадни пари за да обучи агенти, да ги изпрати в САЩ и да им създаде нови самоличности. Пристигат агентите в Америка, 10 години се „американизират“ харчат и си живеят живота. Шефовете в Москва напомнят много пъти, че агентите не са в отпуска, и че парите им са дадени с цел, а не за лайф. Накрая агентите с 10-годишен стаж и специално обучение се хващат на въдицата на ФБР (като че ли никога не са били обучавани на кого точно да вярват и на кого не). Отделно, си играят с невидими мастила, тайници и морзова азбука.

Да, и най-сериозното обвинение е в „пране на пари“, което означава, че дори не са могли да си легализират приходите като хората... Смях.

Това се случи точно след като Медведев си тръгна от Калифорния, с намерения да строи нова Силициева долина близо до Москва. Не много деликатно ФБР показа какво мисли за руските си колеги и за смешника Медведев. Индиректно и Обама излезе смешен, че взима насериозно такива хора.

Радан доста реалистично си е представил нещата в този националноотговорен сектор.

С този постинг искам да благодаря на всички, които ми честитиха ден дена още в първия час. И още от сега благодарности на всички останали, без които няма да мога да продължа напред!

За поздрав си пускам песента „Мабрук“ (Честито!) в изпълнение на Саад Рамадан.

Народът трупа пари в банки, а това намалява потреблението и вреди на икономиката – това е тезата на Бойко Борисов, повторена неколкократно през последните месеци. Истината, обаче, е точно обратната. 

Спестявания и приток на капитал, % от БВП

Графиката е на Лъчезар Богданов

За да се развива икономиката, има нужда от инвестиции. А инвестициите се финансират със спестявания – един човек трябва да спести, за да може друг да инвестира. И от тази гледна точка, спестяванията в България са ниски. И точно това пречи на икономиката.

В добрите години икономиката успяваше да привлича чужди инвестиции и така се осигуряваха инвестиции, въпреки ниските местни спестявания. Но сега чужди инвестиции много-много не идват. Ако няма и вътрешни спестявания, няма никакъв начин тази икономика да расте.

Блогът за икономика 2010

Читател на блога повдигна въпроса защо паднаха лихвите в последния аукцион на държавни ценни книжа – дали това показва подобрение след предходния аукцион, който беше канцелиран и предишните, на които лихвите се покачваха.

На сайта на Министерството на финансите четем:

Активно участие на аукциона бе регистрирано от страна на институционални инвеститори в лицето на пенсионни фондове, застрахователни дружества, инвестиционни посредници, а така също и на някои държавни фондове и общини, които участваха както със състезателни, така и с несъстезателни поръчки. 

Участието на "някои държавни фондове и общини" в аукциона за ДЦК би могло да обясни рязкото подобрение – но от друга страна, не сме наясно дали реално има подобрение, тъй като точно това държавно "участие" изкривява резултатите. В крайна сметка, цената по който държавата купува ДЦК от себе си едва ли е най-точният пазарен сигнал.

Блогът за икономика 2010

Случаят около сайта „Читанка“ е толкова брутален, че не остава нищо освен да се смеем. Тази пародия ми попадна днес.

Дайте ми 5 секунди!

5 секунди, в които да прочетете, че това не е поредният пост, в който някой си е харесал песничка в YouTube и е решил да я изпляска в блога си, вие сте я видели и сте цъкнали хиксчето… Благодаря!

Сега, след като вече четете, ще ви кажа: Не може да не сте гледали световното и поне веднъж да не сте чули песента-химн на Мондиал’2010:

Give me freedom, give me fire, // Дайте свобода и огън
give me reason, take me higher // дайте смисъл и високо ме вдигнете,
See the champions, take the field now, // Нека видим шампионите на терена
you define us, make us feel proud  // и със тях да се гордеем!

In the streets are, hands uplifting,   // С високо вдигнати ръце по улиците
as we lose our inhibition, // губим всякакви задръжки…
Celebration its around us, // Празникът е навсякъде около нас,
every nation, all around us   // всички нации са около нас.

Singin forever young, // Пеем вечно млади,
singin songs underneath that sun  // пеем песни под това слънце,
Lets rejoice in the beautiful game. // нека се радваме на красивата игра
And together at the end of the day.  // и си кажем заедно в края на деня:

We all say     // Хайде, всички!
When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom. // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Когато чух песента за първи път си казах: „Много приятна песен, с дух на световно, свежа, с приятна африканска ритмика…“

Чух я и втори път и звученето наистина ми хареса. За съжаление, текстът ми звучеше малко много плосък…

По-Google-их се малко и открих следните неща:

1. Изпълнителят Кейнан (K’naan) е сомалиец, който живее и твори в Канада. Кейнан означава „пътешественик“ на сомалийски и името му доста оправдава биографията на певеца, отраснал в Сомалия, емигрирал в САЩ, а след това заживял в Канада…

2. Когато отива в Щатите, Кейнан не знае английски. Типично за музикалните африканци, започва да го учи пеейки, наподобявайки фонетично звуците от известни хип-хоп изпълнители.

3. Хитът му „Wavin’ Flag“ достига второ място в канадския топ-100, т.е. „Hot 100″, след което канадски изпълнители правят римейк на песента с благотворителна цел, който пък достига и No. 1 в класацията. Не след дълго песента е избрана за промоционална от Coca Cola, става официален трак на играта FIFA 2010 и в крайна сметка – химн на Световното първенство по футбол в Южна Африка…

ОБАЧЕ!!!

Текстът й е тотално променен. Сравнете текста по-горе с оригинала на Кейнан:

Born to a throne, stronger thаn Rome // Роден в империя, по-жестока от Рим,
A violent prone, poor people zone  // сред грубост и насилие, в бедняшки квартал -
But it’s my home, all I have known // това е домът, който познавам,
Where I got grown, streets we would roam // там съм израснал, бродейки по улиците.
Out of the darkness, I came the farthest // От тъмнината избягал, стигнах далеч,
Among the hardest survivors // оцелял сред най-трудното.
Learn from these streets, it can be bleak // Поучете се от тези улици – може да са тъмни,
Except no defeat, surrender, retreat // но на тях никой не отстъпва и не се предава.
So we strugglin’, fightin’ to eat  // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger. // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom. // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

So many wars, settlin’  scores // Толкова много войни, уреждане на сметки,
Bringin’ us promises, leavin’ us poor // носят ни обещания, оставят ни беднотия,
I heard ‘em say, love is the way  // казват, че „любовта е пътят“,
Love is the answer, that’s what they say // че „любовта е отговорът“, така казват…
But look how they treat us   // но вижте как се отнасят към нас:
Make us believers, we fight their battles // Карат ни да повярваме, да се бием за тях,
Then they deceive us // и ни мамят след това.
Tried to control us,     // Опитват се да ни контролират,
they couldn’t hold us // но не могат да ни спрат,
Cuz we just moved forward // защото напред се стремим,
like Buffalo Soldiers // като чернокожи войници…
So we strugglin’, fightin’ to eat // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom. // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag // като развят флаг,
And then it goes back // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Е, какво мислите?

Лично за мен е брутален фактът, че песента, в която се пее за контрола и измамата на „благоразположените“ към Африка държави е изменена в утопичен сингъл не от друг, а от хората, свързани с Кока Кола и FIFA.

За мен това е все едно следната песен:

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

да я превърнат в:

Maчът наближава и сърца туптят,
шампиони на стадиона ще се появят.
Нека да подскочим, радостно, с песен,
че футболът, това е спорт нелесен!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
знамената да развеем, нека запеем,
че сме свободни, а не робове!

Минимална промяна в думите, огромна промяна в контекста…

Ясни са ми поне част от причините оригиналният текст да бъде сменен… Не знам колко са платили на Кейнан, за да осакатят песента му така, не знам и дали е бил съгласен или не… Не знам и колко хора по света ще чуят оригиналния и колко – модифицирания вариант на песента… Вторите обаче ще са повече от първите (съдейки по посещенията в YouTube, много повече)…

Знам обаче, че на хората в Африка едва ли им пука толкова за това. И на мен едва ли би ми пукало, ако:

• Повечето ми братя под 5 години са умрели от малария и средно двама са умрели още при раждането;
• 6 от 10-те ми оцелели братя и сестри са болни от СПИН;
• знам, че трима от тях ще умрат от туберкулоза така или иначе;
• живея затворен в нещо като концлагер, където 10 души умират всеки ден;
• няма как да споделя с вас тези факти, защото нито мога да пиша, нито мога да смятам, а за компютър и мобилен телефон и дума не може да става…

Никога не съм бил в Африка. Но знам, че много хора ще чуят „singing forever young“ вместо “among the hardest survivors“… а и дори тези, които го чуят, едва ли ще осъзнаят, че риалити шоу „Survivor“-ът няма нищо общо с този в Африка. Аз съм един от тях, признавам си. Не мога да си представя какво е да живееш и да оцелееш на Черния континент.

Но знам за един човек, който е бил там. Знам за едни хора, на които им пука…

Казват се „Аявис“ и вече няколко години са приели присърце проблемите на африканските деца, правят благотворителни концерти, а Милен от групата дори отиде на място в Уганда…

Пращам им искрени поздрави и ги заклевам да не спират да се занимават с това, което правят!

Подобни публикации

• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 06.07.2010 — Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (4)
• 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (2)
• 22.06.2010 — Световното по футбол: временно класиране (2)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 06.01.2009 — Ajabez – Never Walk Alone (2)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)

Дайте ми 5 секунди!

5 секунди, в които да прочетете, че това не е поредният пост, в който някой си е харесал песничка в YouTube и е решил да я изпляска в блога си, вие сте я видели и сте цъкнали хиксчето… Благодаря!

Сега, след като вече четете, ще ви кажа: Не може да не сте гледали световното и поне веднъж да не сте чули песента-химн на Мондиал’2010:

Give me freedom, give me fire,    // Дайте свобода и огън
give me reason, take me higher   // дайте смисъл и високо ме вдигнете,
See the champions, take the field now,   // Нека видим шампионите на терена
you define us, make us feel proud  // и със тях да се гордеем!

In the streets are, hands uplifting,   // С високо вдигнати ръце по улиците
as we lose our inhibition,   // губим всякакви задръжки…
Celebration its around us,   // Празникът е навсякъде около нас,
every nation, all around us   // всички нации са около нас.

Singin forever young,     // Пеем вечно млади,
singin songs underneath that sun  // пеем песни под това слънце,
Lets rejoice in the beautiful game.   // нека се радваме на красивата игра
And together at the end of the day.  // и си кажем заедно в края на деня:

We all say     // Хайде, всички!
When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.    // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Когато чух песента за първи път си казах: „Много приятна песен, с дух на световно, свежа, с приятна африканска ритмика…“

Чух я и втори път и звученето наистина ми хареса. За съжаление, текстът ми звучеше малко много плосък…

По-Google-их се малко и открих следните неща:

1. Изпълнителят Кейнан (K’naan) е сомалиец, който живее и твори в Канада. Кейнан означава „пътешественик“ на сомалийски и името му доста оправдава биографията на певеца, отраснал в Сомалия, емигрирал в САЩ, а след това заживял в Канада…

2. Когато отива в Щатите, Кейнан не знае английски. Типично за музикалните африканци, започва да го учи пеейки, наподобявайки фонетично звуците от известни хип-хоп изпълнители.

3. Хитът му „Wavin’ Flag“ достига второ място в канадския топ-100, т.е. „Hot 100″, след което канадски изпълнители правят римейк на песента с благотворителна цел, който пък достига и No. 1 в класацията. Не след дълго песента е избрана за промоционална от Coca Cola, става официален трак на играта FIFA 2010 и в крайна сметка – химн на Световното първенство по футбол в Южна Африка…

ОБАЧЕ!!!

Текстът й е тотално променен. Сравнете текста по-горе с оригинала на Кейнан:

Born to a throne, stronger thаn Rome  // Роден в империя, по-жестока от Рим,
A violent prone, poor people zone  // сред грубост и насилие, в бедняшки квартал -
But it’s my home, all I have known  // това е домът, който познавам,
Where I got grown, streets we would roam // там съм израснал, бродейки по улиците.
Out of the darkness, I came the farthest // От тъмнината избягал, стигнах далеч,
Among the hardest survivors   // оцелял сред най-трудното.
Learn from these streets, it can be bleak // Поучете се от тези улици – може да са тъмни,
Except no defeat, surrender, retreat  // но на тях никой не отстъпва и не се предава.
So we strugglin’, fightin’ to eat  // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.    // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

So many wars, settlin’  scores   // Толкова много войни, нагласени резултати,
Bringin’ us promises, leavin’ us poor  // носят ни обещания, оставят ни беднотия,
I heard ‘em say, love is the way  // казват, че „любовта е пътят“,
Love is the answer, that’s what they say // че „любовта е отговорът“, така казват…
But look how they treat us   // но вижте как се отнасят към нас:
Make us believers, we fight their battles // Карат ни да повярваме, да се бием за тях,
Then they deceive us    // и ни мамят след това.
Tried to control us,     // Опитват се да ни контролират,
they couldn’t hold us    // но не могат да ни спрат,
Cuz we just moved forward   // защото напред се стремим,
like Buffalo Soldiers    // като чернокожи войници…
So we strugglin’, fightin’ to eat  // Мизерстваме, бием се за храната си,
And we wonderin’, when we’ll be free  // чудим се кога ще сме свободни
So we patiently wait for that fateful day // и търпеливо чакаме съдбовния ден,
It’s not far away, but for now we say… // който не е далеч, но засега само казваме:

When I get older, I will be stronger.   // Когато порасна, ще стана по-силен.
They’ll call me freedom.    // Ще ме наричат свободен,
Just like a wavin’ flag     // като развят флаг,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак,
And then it goes back      // и пак, и пак…

Е, какво мислите?

Лично за мен е брутален фактът, че в оригинала на официалния химн на Световното се пее за „нагласяне на резултатите“ (settlin’ scores). По-бруталното обаче е, че песента, в която се пее за контрола и измамата на „благоразположените“ към Африка държави е изменена в утопичен сингъл не от друг, а от Кока Кола…

За мен това е все едно следната песен:

Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!

да я превърнат в:

Maчът наближава и сърца туптят,
шампиони на стадиона ще се появят.
Нека да подскочим, радостно, с песен,
че футболът, това е спорт нелесен!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
знамената да развеем, нека запеем,
че сме свободни, а не робове!

Минимална промяна в думите, огромна промяна в контекста…

Ясни са ми поне част от причините оригиналният текст да бъде сменен… Не знам колко са платили на Кейнан, за да осакатят песента му така, не знам и дали е бил съгласен или не… Не знам и колко хора по света ще чуят оригиналния и колко – модифицирания вариант на песента… Вторите обаче ще са повече от първите (съдейки по посещенията в YouTube, много повече)…

Знам обаче, че на хората в Африка едва ли им пука толкова за това. И на мен едва ли би ми пукало, ако:

• Повечето ми братя под 5 години са умрели от малария и средно двама са умрели още при раждането;
• 6 от 10-те ми оцелели братя и сестри са болни от СПИН;
• знам, че трима от тях ще умрат от туберкулоза така или иначе;
• живея затворен в нещо като концлагер, където 10 души умират всеки ден;
• няма как да споделя с вас тези факти, защото нито мога да пиша, нито мога да смятам, а за компютър и мобилен телефон и дума не може да става…

Никога не съм бил в Африка. Но знам, че много хора ще чуят „singing forever young“ вместо “among the hardest survivors“… а и дори тези, които го чуят, едва ли ще осъзнаят, че риалити шоу „Survivor“-ът няма нищо общо с този в Африка. Аз съм един от тях, признавам си. Не мога да си представя какво е да живееш и да оцелееш на Черния континент.

Но знам за един човек, който е бил там. Знам за едни хора, на които им пука…

Казват се „Аявис„…

Пращам им искрени поздрави и ги заклевам да не спират да се занимават с това, което правят!

Подобни публикации

• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ‘2010 – Групова фаза (0)
• 22.06.2010 — Световното по футбол: временно класиране (2)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 06.01.2009 — Ajabez – Never Walk Alone (2)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (10)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (30)

В българската печатно-медийна традиция има една голяма грешка. Най-тъпият материал в едно списание го слагат на първа страница.

В това свещено каре Редакторът има привилегията да направи безпрецедентно словоизлияние, в което да опише какво е искал да каже в броя, но не е успял. Строгата цензурна линия, която се налага на другите статии, тук изненадващо не важи. Персоналното не е табу, изведнъж става основа. Получава се нещо като блог, паразитна страница, за сметка на изданието. Редакторът става конферансие, адвокат на броя и актьор, който нахално се покланя без аплодисменити, преди представлението. Някои по-самовлюбени Главни дори си ги събират и след време си ги печатат в книги. Други слагат снимки от уикенда си, но не споменават как на колене са молили Шефа, за отпуска в Понеделник. Мъдростта извира отвсякъде.

Животът ме е научил да прескачам тази страница, иначе се случвало да се натоваря психически и да захвърля цялото издание. Драги редактори, пишете си статиите, не пишете заглавки.

С Бате Анди не може да се спори!

превю / торент / клип

Арабски лидери от Катар, Египет, Либия, Йемен и Ирак се срещнаха на конференция в Триполи.

Иракският президент Джалал Талабани, йеменския президент Али Абдула Салех, либийският лидер Муамар Кадафи, египетският президент Хосни Мубарак, емира на Катар шейх Хамад бин Халифа Ал Тани и Амр Муса, генералния секретар на арабската лига, присъстваха на пет странната конференция на която се обсъди предложението за създаване на “Арабски Съюз” между държавите от Лигата на арабските държави.

Република Йемен представи чернова на конституция за Съюза на арабските държави, която включва, “принципите и целите на предложеното сливане, неговата структура, условията на работа и правомощията на институциите.”

Автор: Arabian Business

Превод: AraBiz

Карикатура на Shadi Ghanim от The National. Според мен илюстрира идеално какво (не) се реши на срещата на страните от Г-20.

Вижте:

Икономиката: Добро утро,Г-20!

24 часа: Г-20 дава глътка въздух на банките

Кросс: Срещата на лидерите от Г-20 в Торонто

Знаете ли, че В САЩ са арестувани 10 души тайни агенти на руското разузнаване, а още един е обявен за издирване ? Арестите били резултат от многогодишно разследване, водено от ФБР, прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк и контрараразузнавателния отдел на управлението за национална сигурност на министерството на правосъдието. Членовете на разбитата шпионска група [...]

В своя статия Джонатан Кук (журналист и автор, базиран в Израел, чиито публикации намират място в Guardian, Observer, Times и Le Mond Diplomatique-личен сайт) пише за т.нар. мирен план, предложен от израелския външен министър Авигдор Либерман, според когото арабските граждани на Израел трябва да напуснат страната, да им бъде отнето също и гражданството.

Крайно десният молдовец  Либерман предложи този план, наречен от него „проект за резолюция по конфликта“, като изтъкна, че се изисква палестинското малцинство да бъде изкарано извън страната и гражданството им да бъде отнето, а населението да бъде преместено „извън бъдещите граници на Израел“.

Тези граници явно не са определени. Все пак още Бен Гурион казва, че една нова нация, като еврейската, не може да се ангажира с граници, защото не знае докъде ще стигнат. Джонатан Кук продължава:

Либерман обвинява около 1,3 млн. палестински граждани на Израел, че действат срещу срещу Израел, като техните лидери „активно подпомагат тези, които искат да унищожат еврейската държава.“

Лидерът на Yisrael Beiteinu заяви в кампанията си на изборите миналата година, че „ако няма лоялност, няма гражданство“.

Това добре. Но след това той предложи пакет от законопроекти, които да изискат правила, чрез които да се проверява лоялността към държавата. Една наистина расистка мярка. Според Михаил Варшавски, основател на Alternative Information Centre, това ще доведе до разцепление вътре в Израел, като общественото мнение ще се оформя за или против всичко това.

Другото му предложение е да бъдат продължени заселническите строжи в Западния бряг на р. Йордан. Според Джонатан Кук, Израел може да изпадне във вид международна изолация заради последните събития от войната в Газа миналата година до днес -нападението над флотилията. Още повече влошаването на отношенията с Турция влияят сериозно на световната общественост спрямо мнението за Израел и неговата политика.

Още повече, премиерът Нетаняху все още не е дал отговор дали след изтичане на споразумението за спиране на строежа на заселнически селища в Западния бряг, те ще бъдат пуснати отново или не. А отговор е нужен, още повече днес. Цялата статия на Джонатан Кук, прочетете тук.

Вижте:

• Кой е Авигдор Либерман?
• Какво е Yisrael Beiteinu?
• Telegraph: Far-right Israeli party enjoys surge in polls to become election kingmaker
• Haaretz: A new Jewish state
• Haaretz: Lieberman: U.S. will accept any Israeli policy decision

Вече е официално: в събота, 25 септември 2010, в Модерен театър в София, от 9:30 до 17:00 организираме еднодневно събитие “Родителство”. Елате, за да чуете дузина истории, да срещнете интересни хора, да зададете свои въпроси.

Водещите на събитието ще са Маги Малеева и Василена Доткова. Ето какво ни казаха те:

“В Горичка вярваме, че начинът, по който отглеждаме децата си, е пряко свързан с бъдещето на обществото, в което живеем. В този смисъл, има доста неща, които бихме искали да се случват различно и в България. Затова решихме да поканим най-различни хора, които работят, играят, мислят и учат за отношенията между възрастните и децата и говорят за това със собствен глас, който звучи вдъхновяващо.”

“Родителство” е опит да пренапишем ролите си на майки и бащи, за да ги направим по-адекватни на предизвикателствата на времето, по-освобождаващи и обогатяващи както за децата, така и за нас самите. Да видим децата си като пълноценните човешки същества, каквито вече са, и да споделим радостите и поуките от непринудения контакт с тях.”

За да дойдете, е достатъчно да ни изпратите мейл на yes@gorichka.bg. Вход за целия ден е 20лв. за един човек и 30 лв. за двойка. Очаквайте скоро още подробности.

С борови иглички естествено! Събота и неделя децата ме научиха как точно се прави това. За нас възрасните това може да няма никакъв смисъл, но децата бяха много горди със своите “тропосани” листа. Помолиха ме да го снимам и за КРОКОТАК. Изпълних желанието им, а  самата аз поших по този начин няколко листа навън.

По същият начин облекохме  две малки горски феи!

Продукти:
1 домашно пиле
80г краве масло
3с.л. брашно
2бр. яйца
1 глава зрял лук
60мл кисело мляко
1/4 лимон
1- 2 моркова
1 връзка магданозени стъбла
2- 3 зърна черен пипер
150г ориз
1ч.л. сол

Пилето се измива и слага за варене в тенджера с подсолена вода. Нека количеството вода бъде 1лт. Когато кипне се обира кървавата пяна, изплувала на повърхността. Морковът и луковата глава се почистват, измиват. Добавят се цели в тенджерата с вареното пиле. Магданозените стъбла, както са на снопче, се измиват и пускат в тендежрата, заедно с 2- 3 зърна черен пипер. Пилето се вари на тих огън, в продължение на 90 минути. След това се изважда и нарязва на порции. Взема се дълбок тиган. В него се слага 50г краве масло. Добавя се 3с.л. брашно. Запържва се за 5 минути /до порозовяване/. Наливат се 2- 3ч.ч. прецеден полешки бульон. Разбива се с тел докато се получи гладък сос. Оставя се на топлия котлон до сгъстяване, след което се оттегля. Яйцата се разбиват с киселото мляко и щипка сол. Добавя се млечната смес към белия сос. В него се слага и четвъртинка лимон.
Оризът се почиства и змива. Слага се в тенджера с прецеден пилешки бульон. Съотношението е 1:2.5 или в случая на 150г ориз се пада около 400мл прецеден бульон. Поръсва се сол. Добавя се 30г краве масло. Съдът с ориз се похлупва и слага на бавен огън да се задуши /около 30 минути са достатъчни/.
Взема се плоска квадратна чиния. При поднасяне оризът се оформя като канапе с подходяща купичка. Отгоре се поставя порционно парче пиле и се полива със бял млечен сос.

Европейското икономическо чудо свършва с масирано увеличение на данъчното бреме (и протекционизъм):

Европа излезе от Втората световна война с ниво на БВП на човек, което беше над два пъти по-малко от това на САЩ: 42%. През първите 30 години след войната Европа намали дистанцията наполовина. До края на 80-те години, нейният БВП на човек стана 80% от американското ниво. Оттогава конвергенцията спря. Всъщност, през последните 20 години Европа загуби почва: БВП на човек днес е около 70% от американското ниво, позиция, която Европа достигна още в края на 70-те години…

През 60-те години Европа изглеждаше като модел за света. С висок растеж и сплотени общества, европейците бяха сред най-щастливите в света…

През 60-те години общите държавни разходи бяха 29% от БВП; през 70-те години бяха 37%; през 80-те години бяха 47%; а през 90-те години бяха 50% от БВП. Съпътстващото увеличение на разходите депресира икономическия растеж…

Вместо да ускори загиването на старите фирми и да поощрява създаването на нови, по-иновативни предприятия, европейците продължиха да подкрепят старите и да бленуват за индустриална политика…

Извадката е от чудесната книга на Алберто Алезина и Франческо Джаваци "Бъдещето на Европа – реформи или упадък"

(The future of Europe: reform or decline, Alberto Alesina, Francesco Giavazzi, MIT Press, 2006)

Блогът за икономика 2010

Знам, че не всички от вас са ме виждали на живо, затова смятам да се похваля с най-голямото си постижение в последната година.

Преди: