Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Руският шпионаж същия както и руската военна техника – спрели са развитието си през 70-те години на 20 век. Московците от КГБ в САЩ използвали морз, невидимо мастило, явки за получаване на пари. Връзката с Москва пък се осъществявала със специални компютри произведени в Русия! За сметка на това, Бога ми, какви красавици има между тях!   Share [...]

Горенето на книги е традиционен „управленски инструмент” за религиозния фанатизъм и политическата диктатура. То не би трябвало да е част от ежедневието в едно демократично общество.

За щастие никой не е горил скоро книги пред Народното събрание, но група тежко въоръжени полицаи „нападнаха” и унищожиха сървъра на една виртуална библиотека, която разпространяваше знанието безплатно, безвъзмездно и на доброволни начала. Някои хора може би не схващат общото между казуса „читанка” и нацистките клади, но за мен единствената разлика е в липсата на пепел върху жълтите павета.

Естествено, получи се точно обратният на търсения ефект. Свободните медии подхванаха широк обществен дебат, който се пренесе и в някои от традиционните медии.

Като резултат дори слепите и глухите разбраха за „читанката”, архивът й се мултиплицира до безкрайност, сървърите й „мигрираха” към по-топли страни и, ако издателствата действително са губили милиони от безплатната виртуална библиотека преди, то сега вече би трябвало да губят милиарди…

Съмнявам се, обаче, това да е така.

Играчите на шах знаят, че патовата ситуация е положение, в което не като да си мат, но нямаш нито един полезен ход.

Намираме се в абсолютно патова ситуация по отношение на книжния пазар и проблемите с авторското право в България, според мен.

Защо?

Ами защото всички въвлечени в конфликта са прави. По един или по друг начин.

Дори службите са прави.

Твърде лесно е да се хвърли вината върху лицето Явор Колев, чийто портрет се разпространи в медиите след акцията на спец службите, а издателите, които уж стоят в основата на тази акция, се покриха зад общата безлична маса на асоциации, сдружения и професионални обединения.

Твърде лесно и твърде глупаво, защото Явор Колев е човек под пагон, който изпълнява заповеди, отчита дейност и оправдава бюджет. От гледна точка на закона неговите действия са напълно обосновани. Той също е „прав”. Разпространението на авторски продукти без съгласието на притежателя на авторските права е престъпление по силата на действащото у нас законодателство.

Да, но общественото мнение показа силна нетърпимост към показното „опожаряване“ на книги, пък било то и само виртуално. Историята ни учи, че идеологическото противопоставяне между силовите органи на държавата и общественото мнение никога не е в полза на първите, дори тоталитарните режими изгубиха тази битка, а законите се пишат от и за хората, не обратното. Да не забравяме това.

Какво трябва да се направи тогава?

Очевидно се нуждаем от по-гъвкав закон по отношение на авторските права. Докато ние тук унищожаваме виртуални библиотеки американският съд, който толкова много ни вдъхновяваше в борбата за защита на авторските права създава прецедент след прецедент в либерализацията на достъпа до авторското съдържание онлайн. Веднъж съдът оправда ютуб срещу обвиненията, че подпомага видео пиратството, втори път Гугъл успя да  защити правото си да дигитализира световната литература. Знаем, че американското право е прецедентно. Тези прецеденти потвърждават тенденцията, че Америка избра да стъпи здраво в 21 век, докато ние тук продължаваме да си затваряме очите за факта, че само един от всеки десет читатели е не-виртуален.

Останалите просто не ползват хартия. Нуждаем се от реформи, които да узаконят техния достъп, независимо дали ще е платен или не, защото той вече отдавна е факт, при това – необратим.  Правната теория винаги изостава от правната действителност и непрекъснато трябва да наваксва. Властта си вкарва автогол с показните акции срещу виртуалните библиотеки в едно общество, което е изнервено до краен предел от факта, че апашите и главорезите продължават да демонстрират самолюбие и просперитет по време на криза, а на „унизените и оскърбените” им беше отказан дори достъпа до книги, които не могат да купят, защото тези книги са абсолютно неоткриваеми в разпространителската мрежа. Казано с думи прости: на едни им беше забранено да четат, а на други им беше разрешено да крадат…

Но да разгледаме останалите страни в конфликта:

Авторите и преводачите – те също са прави. Прави са в желанието да избират сами какво ще споделят с аудиторията безплатно и какво ще й предложат срещу заплащане. Не изглежда съвсем читаво някой друг да решава вместо тях.

Какво трябва да се направи тогава?

Трудно ми е да говоря от името на други автори, затова ще говоря от свое собствено име. Читателите на този блог знаят, че качвам романите си безплатно в интернет. Така те достигат до многократно по-голяма аудитория и трябва да призная, че за един световно неизвестен, прохождащ автор като мен, този факт е важен. Разбира се, погрижил съм се хартиеното копие да е на два клика разстояние и от хората, които искат да имат романа ми с автограф за личната си колекция. Еднакво ценни са ми двата типа читатели, защото аз пиша, за да има кой да ме чете. Всеки автор, който твърди обратното е грозен лицемер. Естествено е да давам предимство на хората, които са склонни да инвестират някой лев в творчеството ми. Затова качвам пълното съдържание на романите с известно закъснение и често ме питат как бих реагирал, ако някой сканира книгата ми и вземе, че я качи в интернет преди мен. Отговорът ми винаги е бил един и същ – ще открия този човек и няма да му счупя главата, а ще му благодаря и ще му стисна ръката. Защото неговият хамалски труд ще е показателен за мен. Никой няма да си играе да сканира, ъплоудва и разпространява триста страници текст, които не стават за четене. Такива неща се случват само на големите автори и аз бих възприел подобно действие като комплимент, като добър знак за писателската ми кариера, а не като кражба или обида. Никой не е достатъчно наивен, за да мисли, че е възможно да забогатееш от самиздат в България. По-скоро трябва да си благодарен, ако излезеш на нулата и не, никой читател няма да предпочете електронния вариант, ако обича да се излежава с книжка в леглото или на плажа. Ако харесва аромата на мастило и хартия. Ако е колекционер. Аз обаче не поставям бариери пред никого.

Издателствата също са прави, но не вярвам в мокрите им сънища за милиони левове пропусната печалба. Всъщност вярвам, обаче не мога да унижа интелекта си дотам, че да приема „читанката” за източник на всички беди. „Читанката” не е виновна за това, че баничарите у нас печелят повече от печатарите. Виновна е средновековната система за книгоиздаване, разпространение и търговия, която се опитваме да съхраним на всяка цена в началото на 21 век. За издателите имам лоша новина:

Светът се променя и технологиите се развиват. Целият свят няма да забави развитието си, за да защити икономическите интереси на издателите. Издателите ще трябва да ускорят развитието си, за да настигнат света.

Какво трябва да се направи тогава?

Ще дам няколко примера, за да не бъда голословен:

Първо, крайно време е да се помисли за платен достъп до електронния вариант на книгите, които се издават на хартия – много по-евтин, при това. Аз лично направих достъпа до книгата ми възможен за портативните устройства за четене на книги, виждал съм хора да четат „Душа назаем” и на мобилните си телефони в трамвая. Направих достъпа безплатен и не съжалявам за това, но нищо не пречи на издателите да разпространяват книгите си в електронен формат срещу заплащане с SMS, например. Едва ли някой ще тръгне да сваля и форматира файлове, само и само да спести лев-два. Всеки има мобилен телефон и повечето читатели ще предпочетат да платят символична сума еднократно, за да получат книгата лесно и законно. Тъкмо издателствата ще се сближат с по-младата и прогресивна аудитория, вместо да й обясняват, че „сиренцето е с пари”. Защото фактите говорят, че именно тази аудитория има последна дума по въпроса дали сиренцето наистина е с пари. Когато й отнемеш възможността да притежава електронен вариант на книгите законно и срещу заплащане, тя няма да се върне обратно към хартията, а ще похапва от сиренцето безплатно. Издателствата може и да се сърдят, но Сърдитко-Петко е известен с празната си торба и едва ли има търговец, който е спечелил от това, че се е разсърдил на своите клиенти…

Второ, да наемеш коректор, дизайнер, редактор, печатар и разпространител не те превръща автоматично в успешен издател. Всеки може да го направи. Трябва да се мислят начини за пряк контакт с аудиторията, читателите трябва да се ангажират лично. Полезно е да се организират онлайн и офлайн кампании, нужно е да се осигуряват участия на авторите в литературни четения, дискусии, срещи с читатели, премиери, медийни изяви, уоркшопи, културни проекти, литературни конкурси, лекции, семинари, панаири на книгата, изложения, трябва да се мисли за пи ар на книгата. Всички тези мероприятия представляват източник на приходи не само от продажба на книги, но и от билети, спонсори, реклама, хонорари, фондове и награди. Защо повечето български издателства пропускат този факт, не знам.

Не бива да забравяме също, че София не е единственият град в България. Преди време успях да организирам срещи с читателите в няколко града, от които софийската премиера, макар и успешна, не беше на първо място по интерес и посещаемост.  Театралните трупи обикалят малките градове и именно оттам получават основните си приходи. Не знам защо издателите пропускат този факт. Не знам защо един автор може да организира премиери в седем града, а един голям издател – не. Но едно нещо знам със сигурност – не бива да се сърдим на читателите. Трябва да им даваме възможност да четат – евтино, скъпо или безплатно, това е въпрос на маркетингова политика.

Читателите също са прави. Те живеят с усещането, че имат правото на свободен достъп до човешкото знание, до световното културно наследство и до информацията във века на информацията. Освен усещането, читателите имат и техническите средства да се възползват от това свое право, а хората, които им предоставят техническите средства са като ламята от приказките – на мястото на всяка отсечена глава изникват поне още три.

„Не се гаси туй, що не гасне”

И, ако съвременният читател е готов да плаща за нещо, то той е готов да плаща не толкова за самото съдържание на книгите, колкото за тяхната форма, опаковка и за начина, по който им е поднесено съдържанието, за привилегията да прочетат един роман преди всички останали, за удобството да разполагат с предимство пред останалите интернет потребители, за удоволствието да вдишват от аромата на мастило и хартия, за наслаждението да обогатят личната си колекция, за изключението да притежават автограф. За всичко друго, но не и за самото съдържание. Дори дискетите вършат по-добра работа като носител на текст от една  книга.

Единствено разпространителите не са прави. Защо? Защото не е правилно разпространителят да решава кое ще се чете и кое – не. Тези работи ги решава онзи, който „поръчва музиката”, човекът с парите, клиентът, който винаги е прав, читателят с голямото Ч.

Не може да се получава така, че два дни да обикалям десет книжарници и никъде да не откривам копие от световен бестселър, а по вестникарските будки да се продават фантазиите на неизвестни автори за живота на известни престъпници. Не може да става така, че десет пъти да звъня на „онлайн книжарница” и накрая пак да не получавам поръчаната книга, за която искам да си платя. А после някой да ми се сърди, че свалям безплатно съдържанието й от интернет. Не може търговецът в кварталния магазин за хранителни стоки да инвестира в кашкавала, който продава, а търговецът в кварталната книжарница да държи книгите на консигнация, да бави плащанията към издателите, да не отчита продажбите навреме и да стои като бариера между автори, издатели и читатели. И всичко това срещу 40% от коричната цена! И този човек да се нарича „разпространител” при положение, че прави всичко друго, но не и да разпространява. Да не говорим, че консигнацията по закон вече е забранена, но книжарите масово продължават да работят на консигнация. Оказва се, че само сиренцето е с пари. Книгите може да ги търгуваме спокойно и без да плащаме за тях…Ето защо разполагаме с лъскави книжарници, в които има климатик, но няма нищо за четене. Липсват дори копия от световните бестселъри! Чудя се какъв е смисълът от всички браншови организации на издатели, автори и преводачи, ако не могат да окажат колективен натиск върху разпространителите и да ги дисциплинират поне малко…

Тихомир Димитров

Заминавам за Сирия след протакане. Та, ето, че най-накрая заминавам. Какво ще правя там?

Не само, че това е първият въпрос сред приятелите ми, но и е запитване към всеки блогър, който е решил да ходи някъде и знае, че може да го сподели.

В Сирия първо ще видя роднините си. Това е отговор на първо четене, както се казва. На следващо място ще се възползвам да се разхождам повече, да пътувам около Дамаск и Халеб. Възнамерявам да се отбия и през Бейрут, дано стане.

Това, което искам е да споделям пътуването си с вас. Надявам се да мога да пиша редовно или поне да отбелязвам интересни неща, които съм видял по пътя.

Маршрутът ми минава през Истанбул, Анкара, Аксарай, Адана, влизане в Сирия около Халеб и на юг към Дамаск.

Минат-не минат година-сто и сядаме да си гледаме кой с какви ключови думи е попаднал в блога ни…

Направихме го три пъти досега:

Search Terms

Search Terms II

Search Terms III

Тотално шашнати и зашеметени от това какви хора четат блога ни, представяме именно на тях (или поне на по-готината част от тях) четвърта поред представителна извадка с бисери и интересни ключови фрази за изминалата година… Ето ги и тях:

петър събев баща - coming soon, всъщност;
биляна имен ден - според Биляна са два: веднъж на Цветница по логиката Цветница-цвете-растение-билка-биле-Биляна и втори път на Еньовден като празник на билките;
бягам от бетона - и ние, но той продължава да ни преследва;
розови хипопотами – млякото и кожата на истинските хипопотами са розови, потта – червена;
графа мандарини mp3 - черпим с бира, ако някой ни я намери;
прилеп вкъщи – вече сме го обсъждали този проблем;
варене на великденски яйца - сварете като обикновено яйце. Боядисайте.
джон смит пазарджик - и Джеймс Бонд от Своге;
има ли „afl“ opel - има, но е опция;
родопи 24*7 – и други планини работят нон-стоп;
уши муши – а суши?
котка в скайп - не е проблем да се ползва заедно с компютърна мишка;
надървено магаре - ние можем да предложим единствено напластмасовена кравичка;
октопод събев - така ще кръстим осмия си син;
онлайн магазин за офроуд гуми софия - предпочитаме офлайн магазини за онроуд гуми, но и avtogumi.bg ползваме от време на време;
от къде да се кача на цариградско през студентски - по кръговото на четвърти километър е добра идея;
пикаещото момиченце – ние знаем само за момченце, намира се в Брюксел;
правих секс с по-възрастна - честито!
примерни фрази за бебешки албум - „Гу-гу!“, „Агггууу!“, „Мама“, „Аки“, „Папу“, „Ду-дууу“….
„велика събота“ работен ден - Велика събота, както и не чак толкова великите съботи са почивен ден;
„къде са женските“ - гледат „Сексът и градът 2„;
,уеишщксдзц; - не знаем какво търсиш, но се радваме, че си го намерил(а);
13 mart hybav den li e za godej - зависи за кого ще се сгодиш;
15 дециметра са - около метър и половина;
50 стотинки за 50 лв - става! Давай левовете.
andjelina djoli-kolko kubika ima - в устните, в гърдите или в гаража?
boq za markirane na galabi - със сребърни йони против бактерии или без?
dade v momtama ima magazin za tutun za cigari - Непушачи сме и двамата, но бихме казали „да“.
darta jena za sex  – …търси млад, атлетичен мъж за почистване на домове и гледане на внучета;
dulga duma s bukvata a - жокер: избери си дълга дума с която и да е буква и сложи „анти-“ отпред, за да я направиш още по-дълга;
frappe бяло как се прави - като черното, но слагаш прясно мляко вместо вода;
gei pravi seks s kotka-6umen - котката е мъжка и се казва „Шумен“, нали? Иначе не си представяме какъв ще е тоя гей.
gotini misli za bivshi gadjeta - „Нека забравим миналото и да отидем заедно в Павликени на разходка“
izvestni ciganii – крадене на жица, хвърляне на гюбеци и псуване на „сикиджам“;
jenska putka snimki - на нас по-интересно би ни било да видим снимки на мъжка такава;
kade da namera rodopski kravi - все едно да питаш „от какво се прави сливов компот“: естествено, че в Родопите;
kakvo da vzemem za ekskyrziq - half the luggage, double the money;
lesno i evtini mandji - яйца на очи: трябват ти само яйца и очи;
pesnite na hisarskiq pop no vsi4kite - ние имаме само „Дай си сърцето“;
peugeot ламинирана серия - повечето автомобилни производители пускат лимитирани серии, но явно Peugeot са хитри, помислили са за честите чуквания на брони в големите градове и са измислили и „ламинирана серия“. Не знаехме!
pravih sex sas mama - това не считаме, че е много за хвалене;
pravih sex sas sina si - да, разбрахме вече, какво търсите в блога ни след секс обаче, извратеняци такива?!
stramni fakti - странни, срамни или страшни факти? Предишните два са си точно „страмни“.
varnenskata doktor kuin lechitelkata - не ни интересува, всички сме заслепени от русенската Анелия;
viene na patrylki -  а в доброто старо време се чуваше вълчи вой от гората;
алгоритми за таратор – и ексепшъни с копър;
асеновград=широка лъка - не сме съгласни – най-малкото едното е село, другото – град (няма да ви кажем кое какво е);
биляна пратчет - не и преди да се появи Тери Събев (Тери е кратко за Терабайт);
визуална картина на земята - първо искаме да видим невизуална такава, за да направим разликата;
детско филмче с блондинка и тъгъдък - това най-вероятно е „Старла и сияйните ездачи„, шъ знайш!
децко имацийоно фюмче за белия зъб - абе сигурен ли си, че не е „зъп“ накрая?
деца които правят любовно чукане - тук даже и ние оставаме безмълвни;
дразнещия звук- пълен член - защо просто не написа „дразнещият“?
една песен нещо си to africa - коя? „Words to Africa“, „Go to Africa“, „Send ‘Em All Back To Africa“?
защо българия не е на европейско футбол - а, де?
защо във фотото орязват снимките - щото съотношението на хартията и екрана е различно и иначе ще изглеждаш много дебел!
защо искате да учим в леуварден - щото там можете да пушите трева напълно законно;
защо ми гори толкова много колата - провери центровката на двигателя, маслото, съединенията, връзките, гарнитурата, компресията…
защо нямам путка - сигурен ли си, че искаш да имаш?
искаме кебапчета на старите цени - и ние, с ПКС!
как да ея истински блек металист - „еянето“ е глагол, който още не ни е съвсем ясен;
как да махаме сутиен със photoshop - викаш мацката вкъщи, за да й покажеш новата версия на Photoshop, зареждаш примерен графичен файл с романтична картинка или сладко котенце, тя казва: „ау, че хубаво“, ти казваш: „като теб“ и й махаш сутиена…
как да накарам мама да ми купи кученце - бъди послушно дете;
как да накараш детето да ме слуша - кажи му, че ако слуша, ще му купиш кученце;
как да направя детектив - правете секс без презерватив, с белезници и огромна лупа – току-виж се пръкнало детектив след време;
как да пиша znamena v skype - „знамена“;
как да реша задачата 124:2 – като вместо да кибичиш във Facebook внимаваш повече в час по математика;
как да си направим светлини от prezarvativ - и ние ден и нощ все това се чудим;
как да си отворя пениса - НЕДЕЙ!
как да спечелим от тото - има три начина: пускаш си фиша и се надяваш на минималния шанс, не си купуваш фиш и печелиш 2 лв. или пък просто си правиш собствен тотализатор и печелиш винаги!
как да стигна по-бързо от враца до горна оряховица - с мисъл;
как да хакна поща в gmail - а, че те Google не са ли го вкарали това в раздел „Често задавани въпроси“ още?
как да чуя радиото си - включи ли го в контакта? натисна ли бутона Power?
как дишат охлювите - с кожата си и чрез пневмостома;
как е ортак на английски - Partner
как се вкарват в семейство и приятели на мтел - ами трябва да се ожениш за някой, който работи в тази компания, как… или поне да ожениш брат си/сестра си;
как се казват седемте хълма на пловдив - Тепета, ама отдавна не са седем…
как се писхе гъби на англииски - Mасхруумс
каква изненада да направя на младоженеца - избягай пред олтара
каква ще стана като голяма и какъв ще мие животът - като гледам как пишеш, най-вероятно ще „мие“-ш кенефи…
какво има в центъра на софия – павета. жълти;
капитан падналими - и подполковник седнахлити;
карта на новата граница с гърция - а ние си мислехме, че границата на България не се е променяла от 1945 г.
картинки за телефон които се сменят готини дяволи - кажи си номера, ще ти ги пратим като MMS;
класация най-добър малък градски джип - извинявай, ама джип се свързва с голямо и извънградско; това, дето го търсиш, най-вероятно е SUV или кросоувър;
кокиче с ракия - и от време на време минзухар с уиски;
колко струва един дюнер - малките по 2, 30 лв.; големите по 3,50лв. Насам, народееее!
костенурките experian - поздрав за колегите на Петър;
лесбийки с много сперма - да се чудиш откъде са я взели…
магия с катинар - ключът е в магьосника, съжаляваме;
мисли за тъпотията на хората - тук има доста такива;
ммм велосипед - не, напоследък сме на диета, ядем само нискокалорични храни…
много вкусно в широка лъка - вкусно, я! Това да не ти е Асеновград…
много детски песнички патета не пинко - тези песнички ние не ги знаем;
може ли да ми откраднат еърбега - може, ами… всичко крадат вече! Ние като слезем от колата, винаги си взимаме документите, радар-детектора, GPS-а, панела на касетофона, еърбега и летите джанти…
морсki oktopod ukrasa i masa v kilogrami - ние се занимаваме предимно с речни октоподи и столове в унции;
моята среща с извънземна цивилизация - взе ли й номера?
най добрата семейна кола на старо за едри хора два метра - децата и те ли са до два метра, или само за предните седалки говориш?
най хубавата сватба – ето я…
парти момиче „духа“ -“в духа“ -“на духа“ -“от духа“ свирка - не е важно дали духаш, или ти духат… важното е да се води духовен живот!
песни за коне на руски – за тъгъдъци ли, бе човек… Търси с „Самые лучшие руские песни для тъгъдъками“
петър машината - този прякор ни харесва и на двамата;
петър сушито - този – не!
петър ходи по водата - „… и когато завали…“ (Слави Трифонов)
пи-пи-пиленце - ко-ко-котенце?
по4ивни и прзни4ни дни за велигден - пи4, те6е не ти тре6е йoker, ти си велиг!!!
поговорки za opel - „Oпелите са най-бързите автомобили, щото ако се забавят, ръждата ги настига…“ – Народна мъдрост;
схема датчици на опел тиква - тиквите (Panthera tikvis) са бозайници. В диво състояние сибирската тиква достига 350 кг, според някои източници. Достигат до 3,8 м дължина, от които 0,8 се падат на опашката…
телескоп комшийка - ей, воайор!
чалга проститутки - хем ти свири, хем ти пее!

Подобни публикации

• 30.12.2009 — Сватбата ни… (10)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 14.01.2010 — FML – Да си таковам живота! (4)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (2)
• 22.12.2009 — The Company of Myself – Flash игра за шизофреници (5)
• 17.10.2009 — Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 12.10.2009 — Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 14.07.2009 — Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ… (15)
• 05.10.2008 — Белгийска бира – дегустационен пост наживо! (6)
• 11.05.2006 — Вие питате, Петър Събев отговаря (25)

Share and Enjoy:

Минат-не минат година-сто и сядаме да си гледаме кой с какви ключови думи е попаднал в блога ни…

Направихме го три пъти досега:

Search Terms

Search Terms II

Search Terms III

Тотално шашнати и зашеметени от това какви хора четат блога ни, представяме именно на тях (или поне на по-готината част от тях) четвърта поред представителна извадка с бисери и интересни ключови фрази за изминалата година… Ето ги и тях:

петър събев баща - coming soon, всъщност;
биляна имен ден - според Биляна са два: веднъж на Цветница по логиката Цветница-цвете-растение-билка-биле-Биляна и втори път на Еньовден като празник на билките;
бягам от бетона - и ние, но той продължава да ни преследва;
розови хипопотами – млякото и кожата на истинските хипопотами са розови, потта – червена;
графа мандарини mp3 - черпим с бира, ако някой ни я намери;
прилеп вкъщи – вече сме го обсъждали този проблем;
варене на великденски яйца - сварете като обикновено яйце. Боядисайте.
джон смит пазарджик - и Джеймс Бонд от Своге;
има ли „afl“ opel - има, но е опция;
родопи 24*7 – и други планини работят нон-стоп;
уши муши – а суши?
котка в скайп - не е проблем да се ползва заедно с компютърна мишка;
надървено магаре - ние можем да предложим единствено напластмасовена кравичка;
октопод събев - така ще кръстим осмия си син;
онлайн магазин за офроуд гуми софия - предпочитаме офлайн магазини за онроуд гуми, но и avtogumi.bg ползваме от време на време;
от къде да се кача на цариградско през студентски - по кръговото на четвърти километър е добра идея;
пикаещото момиченце – ние знаем само за момченце, намира се в Брюксел;
правих секс с по-възрастна - честито!
примерни фрази за бебешки албум - „Гу-гу!“, „Агггууу!“, „Мама“, „Аки“, „Папу“, „Ду-дууу“….
„велика събота“ работен ден - Велика събота, както и не чак толкова великите съботи са почивен ден;
„къде са женските“ - гледат „Сексът и градът 2„;
,уеишщксдзц; - не знаем какво търсиш, но се радваме, че си го намерил(а);
13 mart hybav den li e za godej - зависи за кого ще се сгодиш;
15 дециметра са - около метър и половина;
50 стотинки за 50 лв - става! Давай левовете.
andjelina djoli-kolko kubika ima - в устните, в гърдите или в гаража?
boq za markirane na galabi - със сребърни йони против бактерии или без?
dade v momtama ima magazin za tutun za cigari - Непушачи сме и двамата, но бихме казали „да“.
darta jena za sex  – …търси млад, атлетичен мъж за почистване на домове и гледане на внучета;
dulga duma s bukvata a - жокер: избери си дълга дума с която и да е буква и сложи „анти-“ отпред, за да я направиш още по-дълга;
frappe бяло как се прави - като черното, но слагаш прясно мляко вместо вода;
gei pravi seks s kotka-6umen - котката е мъжка и се казва „Шумен“, нали? Иначе не си представяме какъв ще е тоя гей.
gotini misli za bivshi gadjeta - „Нека забравим миналото и да отидем заедно в Павликени на разходка“
izvestni ciganii – крадене на жица, хвърляне на гюбеци и псуване на „сикиджам“;
jenska putka snimki - на нас по-интересно би ни било да видим снимки на мъжка такава;
kade da namera rodopski kravi - все едно да питаш „от какво се прави сливов компот“: естествено, че в Родопите;
kakvo da vzemem za ekskyrziq - half the luggage, double the money;
lesno i evtini mandji - яйца на очи: трябват ти само яйца и очи;
pesnite na hisarskiq pop no vsi4kite - ние имаме само „Дай си сърцето“;
peugeot ламинирана серия - повечето автомобилни производители пускат лимитирани серии, но явно Peugeot са хитри, помислили са за честите чуквания на брони в големите градове и са измислили и „ламинирана серия“. Не знаехме!
pravih sex sas mama - това не считаме, че е много за хвалене;
pravih sex sas sina si - да, разбрахме вече, какво търсите в блога ни след секс обаче, извратеняци такива?!
stramni fakti - странни, срамни или страшни факти? Предишните два са си точно „страмни“.
varnenskata doktor kuin lechitelkata - не ни интересува, всички сме заслепени от русенската Анелия;
viene na patrylki -  а в доброто старо време се чуваше вълчи вой от гората;
алгоритми за таратор – и ексепшъни с копър;
асеновград=широка лъка - не сме съгласни – най-малкото едното е село, другото – град (няма да ви кажем кое какво е);
биляна пратчет - не и преди да се появи Тери Събев (Тери е кратко за Терабайт);
визуална картина на земята - първо искаме да видим невизуална такава, за да направим разликата;
детско филмче с блондинка и тъгъдък - това най-вероятно е „Старла и сияйните ездачи„, шъ знайш!
децко имацийоно фюмче за белия зъб - абе сигурен ли си, че не е „зъп“ накрая?
деца които правят любовно чукане - тук даже и ние оставаме безмълвни;
дразнещия звук- пълен член - защо просто не написа „дразнещият“?
една песен нещо си to africa - коя? „Words to Africa“, „Go to Africa“, „Send ‘Em All Back To Africa“?
защо българия не е на европейско футбол - а, де?
защо във фотото орязват снимките - щото съотношението на хартията и екрана е различно и иначе ще изглеждаш много дебел!
защо искате да учим в леуварден - щото там можете да пушите трева напълно законно;
защо ми гори толкова много колата - провери центровката на двигателя, маслото, съединенията, връзките, гарнитурата, компресията…
защо нямам путка - сигурен ли си, че искаш да имаш?
искаме кебапчета на старите цени - и ние, с ПКС!
как да ея истински блек металист - „еянето“ е глагол, който още не ни е съвсем ясен;
как да махаме сутиен със photoshop - викаш мацката вкъщи, за да й покажеш новата версия на Photoshop, зареждаш примерен графичен файл с романтична картинка или сладко котенце, тя казва: „ау, че хубаво“, ти казваш: „като теб“ и й махаш сутиена…
как да накарам мама да ми купи кученце - бъди послушно дете;
как да накараш детето да ме слуша - кажи му, че ако слуша, ще му купиш кученце;
как да направя детектив - правете секс без презерватив, с белезници и огромна лупа – току-виж се пръкнало детектив след време;
как да пиша znamena v skype - „знамена“;
как да реша задачата 124:2 – като вместо да кибичиш във Facebook внимаваш повече в час по математика;
как да си направим светлини от prezarvativ - и ние ден и нощ все това се чудим;
как да си отворя пениса - НЕДЕЙ!
как да спечелим от тото - има три начина: пускаш си фиша и се надяваш на минималния шанс, не си купуваш фиш и печелиш 2 лв. или пък просто си правиш собствен тотализатор и печелиш винаги!
как да стигна по-бързо от враца до горна оряховица - с мисъл;
как да хакна поща в gmail - а, че те Google не са ли го вкарали това в раздел „Често задавани въпроси“ още?
как да чуя радиото си - включи ли го в контакта? натисна ли бутона Power?
как дишат охлювите - с кожата си и чрез пневмостома;
как е ортак на английски - Partner
как се вкарват в семейство и приятели на мтел - ами трябва да се ожениш за някой, който работи в тази компания, как… или поне да ожениш брат си/сестра си;
как се казват седемте хълма на пловдив - Тепета, ама отдавна не са седем…
как се писхе гъби на англииски - Mасхруумс
каква изненада да направя на младоженеца - избягай пред олтара
каква ще стана като голяма и какъв ще мие животът - като гледам как пишеш, най-вероятно ще „мие“-ш кенефи…
какво има в центъра на софия – павета. жълти;
капитан падналими - и подполковник седнахлити;
карта на новата граница с гърция - а ние си мислехме, че границата на България не се е променяла от 1945 г.
картинки за телефон които се сменят готини дяволи - кажи си номера, ще ти ги пратим като MMS;
класация най-добър малък градски джип - извинявай, ама джип се свързва с голямо и извънградско; това, дето го търсиш, най-вероятно е SUV или кросоувър;
кокиче с ракия - и от време на време минзухар с уиски;
колко струва един дюнер - малките по 2, 30 лв.; големите по 3,50лв. Насам, народееее!
костенурките experian - поздрав за колегите на Петър;
лесбийки с много сперма - да се чудиш откъде са я взели…
магия с катинар - ключът е в магьосника, съжаляваме;
мисли за тъпотията на хората - тук има доста такива;
ммм велосипед - не, напоследък сме на диета, ядем само нискокалорични храни…
много вкусно в широка лъка - вкусно, я! Това да не ти е Асеновград…
много детски песнички патета не пинко - тези песнички ние не ги знаем;
може ли да ми откраднат еърбега - може, ами… всичко крадат вече! Ние като слезем от колата, винаги си взимаме документите, радар-детектора, GPS-а, панела на касетофона, еърбега и летите джанти…
морсki oktopod ukrasa i masa v kilogrami - ние се занимаваме предимно с речни октоподи и столове в унции;
моята среща с извънземна цивилизация - взе ли й номера?
най добрата семейна кола на старо за едри хора два метра - децата и те ли са до два метра, или само за предните седалки говориш?
най хубавата сватба – ето я…
парти момиче „духа“ -“в духа“ -“на духа“ -“от духа“ свирка - не е важно дали духаш, или ти духат… важното е да се води духовен живот!песни за коне на руски – за тъгъдъци ли, бе човек… Търси с „Самые лучшие руские песни для тъгъдъками“
петър машината - този прякор ни харесва и на двамата;
петър сушито - този – не!
петър ходи по водата - „… и когато завали…“ (Слави Трифонов)
пи-пи-пиленце - ко-ко-котенце?
по4ивни и прзни4ни дни за велигден - пи4, те6е не ти тре6е йoker, ти си велиг!!!
поговорки za opel - „Oпелите са най-бързите автомобили, щото ако се забавят, ръждата ги настига…“ – Народна мъдрост;
схема датчици на опел тиква - тиквите (Panthera tikvis) са бозайници. В диво състояние сибирската тиква достига 350 кг, според някои източници. Достигат до 3,8 м дължина, от които 0,8 се падат на опашката…
телескоп комшийка - ей, воайор!
чалга проститутки - хем ти свири, хем ти пее!

Подобни публикации

• 30.12.2009 — Сватбата ни… (10)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 14.01.2010 — FML – Да си таковам живота! (4)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (2)
• 22.12.2009 — The Company of Myself – Flash игра за шизофреници (5)
• 17.10.2009 — Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 12.10.2009 — Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 14.07.2009 — Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ… (15)
• 05.10.2008 — Белгийска бира – дегустационен пост наживо! (6)
• 11.05.2006 — Вие питате, Петър Събев отговаря (25)

Share and Enjoy:

Тема в новините тази вечер е „Има ли море в Перник и как посрещнаха там „джулая”?”. Извинете, но какво ме интересува това? Новина ли е? Коментар ли е? Скандал ли е? Светска хроника ли е? Единственото интересно нещо в този анонс е въпросът „има ли море в Перник” и то само заради очакването, че току-виж се оказало, че има. Но понеже не са се стопили полярните шапки и нивото на световния океан не се е покачило до такава степен, че Перник да стане пристанище на България, остава само сензацията, че „джулая” е посрещнат на място, което не е на морето. Но къде е казано, че „джулая” трябва да се посреща на морето? И как постъпват с „джулая” в градове като Лос Анджелис и всички останали, чиито морета гледат не на изток като нашето, а на запад – посрещат ли го или го изпращат?

Къде по-важна е новината от същата емисия, че 18-годишният Лъчко е станал кмет на селата Горна и Долна Секирна!

След сериозното подобрение през април и през май месец има леко подобрение в бюджета – растежът на бюджетните разходи намалява от 4.4% на 2.2% на годишна база. Явно при желание може да се правят смислени неща. Още няколко месеца в тази посока, и бюджет 2010 щеше да изглежда прилично. Обаче, това няма да стане, тъй като с актуализацията на бюджета разходите ще се увеличават. А трябваше да се намалят. Автогол за правителството.

Увеличение на консолидираните бюджетни разходи, % кумулативно на годишна основа

Блогът за икономика 2010

DoubleTwist е медия мениджъра, който използвам напоследък за Nokia-та и съм много доволен. Целата далавера е, че не исталирам нито лайната на Стив Джобс, нито същите на Нокия. Програмата сама разпознава какво устройство е закачено към компютъра и при прехвърляне на аудио/видео го конвертира (без да пита за опции) в оптималния формат. Също има функции и podcast клиент и ако имаш повече от 1 телефон или ако слушаш в колата музика от флашка, направо нямаш друг избор. Направо от нея можеш да купуваш легална музика и Адндроидски приложения. Програмата е написана от двама или повече трудолюбиви норвеждци, единият от които е небеизвестния (за ЦК на БСП) “хакер” DVD Jon. Безплатност, опън-сорсност и лекота в чист вид.

Industry Watch:

Повече прозрачност в разходите за мобилни комуникации могат да помогнат за свиване на разходите за издръжка на държавната администрация

В момента значителна част от държавните институции не публикуват информация за възложени поръчки в Регистъра за обществени поръчки. Понастоящем има информация за 50 проведени процедури за възлагане на поръчки за мобилни комуникационни услуги през последните 5 години, на стойност малко над 16 млн. лева, става ясно от проучването на компанията.

Данни в регистъра са предоставили администрации, заемащи едва около 40% от общо заетите лица в публичния сектор. Останалите или не спазват закона по отношение на прозрачност на обществените поръчки, или не са провеждали процедура за последните 5 години.

Блогът за икономика 2010

Споменах, че мисля да започна тук да разказвам нещата, които знам и помня. Заради отвращаващото ме "Безпомнене. И за онези 45, и за последните 20. И за всичките откак има нова българска държава".

Е, за Първанов ми е първият спомен. (Не е ласкателно за него, по-скоро обратното, тъй като извиквам спомените си поради отвращение.) Беше някъде през 1992 г. БСП бе в глуха опозиция. Така съм устроена, че съжалявам слабите, гонените, необичаните и затова тогава им симпатизирах (е, не на партията като такава, а на хората, които ми изглеждаха читави). По тая причина се озовах на една червена сбирка в т.нар. Клуб "Червена бабичка" - кафе на последния етаж на Полиграфическия комбинат. Беше нещо обявено за социалдемокрацията. Тогава за БСП (NB! - когато казвам "БСП", имам предвид ръководната върхушка, а не редовите й членове и симпатизанти) "социалдемокрация" беше почти мръсна дума, официалната идеология, лансирана от тогавашното гуру на червените Лилов, бе "модерна лява партия", за което още тогава подозирах, че и той самият не знае какво е. Според мен бе своего рода вариант на култовото Живков "снишаване и принизяване":

"Приземяване, приземяване, приземяване! Може некои да кажат: "Абе, другарю Живков, партията така ли ще остане, бе? Нема ли партията нещо да направи?" Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме... (Неподправен смях в залата - бел.ред.) и най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. (Смях.) Нека така да погледаме, да видиме... Така ще се поснишиме да мине тая буря, па след това ша видиме какво да правиме. (Смях.) Но ние чакаме, така че ние ако накрая нещо... ако не мине бурята, тогава ше се преустройваме...

Тодор Живков в историческо слово пред актива на профсъюзите по време на перестройката

Та и след 1989 г. БСП така продължи да се снишава, оглеждайки се какво ще стане, за да реши какво да прави. Червеният гуру Лилов не схващаше, че Русия е аут от Европа и европейската интеграция увлича целия континент, следователно проруските левичари (независимо дали се наричат комунисти или социалисти - щото в началото на 1990 г. родните комунистите се прекръстиха на социалисти, но си останаха същите проруски левичари) са исторически обречени. Другата силна фигура в БСП - Андрей Луканов, бидейки безскрупулен прагматист, разбираше това и си направи социалдемократическа фракция в БСП, наречена Обединение за социална демокрация (ОСД). Част от лидерите й не съзнаваха, че са Луканови марионетки (за Луканов и кукловодството в БСП ще си спомня отделно), а се изживяваха като автентични социалдемократи, които искат да променят партията. Повечето бяха добре ориентиращи се кариеристи, които усещаха световните тенденции, но нямаха достатъчно смелост да действат самостоятелно и Луканов като покровител им бе добре дошъл - типични представители на този род оседейци бяха Елена Поптодорова и Александър Томов.

Та на тази сбирка в "Червената бабичка" бяха поканени и ОСД, но дойдоха малцина - щото те се преживяваха като своего рода аристократи на фона на плебейската червена маса (мнозина от тях бяха и такива - по силата на родословието като Луканов и Георги Пирински, ли по силата на привилегированото си номенклатурно положение като Елена Поптодорова, Александър Томов, Филип Боков и т.н.) некфи бекбенчъри като Велислава Дърева. Там бе и Гошо Първанов, седяхме на една маса. "Гошо" - така му викаха. С него танцувахме един танц и през цялото време той ми се оплакваше, мрънкайки, чеи не било честно да не го смятат (ОСД да не го смята) за социалдемократ, щото бил писал дсисертация за социалдемокрацията. Той не вдяваше, че те не бяха никакви социалдемократи, а клика на борещия се за власт и влияние Луканов и като такива естествено, че не можеха да допуснат при себе си отявлени хора на Жан Виденов - а Гошо бе точно такъв.

Какъвто си бе Гошо тогава такъв си и остана - дребен завистник, драпащ за признание, който не може да се ориентира в голямата ситуация поради ограничеността си. И плаче на журналистка за всичко това.

Е, сега като президент поне може да не плаче, а да чука журналистки. Това не променя същността му - журналистките като критерий за успешност - ебаси!

Забелязах че skype започна да ми взима пари за обаждания до наземни линии в България независимо от абонамента ми за skype unlimited world. Поогледах се в нета и се оказа че според skype България не е вече в Европа (Skype Unlimited Europe) или дори на този свят (Skype Unlimited World). Не че не си го [...]

Забелязах че skype започна да ми взима пари за обаждания до наземни линии в България независимо от абонамента ми за skype unlimited world. Поогледах се в нета и се оказа че според skype България не е вече в Европа (Skype Unlimited Europe) или дори на този свят (Skype Unlimited World). Не че не си го [...]

Според новина на сайта на фондация “На ТИ с природата” сме свидетели на първото в България образувано дознание за убийство на куче. Престъплението е по чл.325 ал.1 от НК – хулиганство. За разлика от други случаи, потресли обществото, този е срещу конкретен извършител - 24 годишен мъж от Шумен, който пребил до смърт бездомно куче пред жилищен блок, пред очите на деца и майки.

Ако Николай Каменов-Коко стигне до съд и бъде признат за виновен по този член чл.325 ал.1 от НК, може да отнесе затвор до 2 години, пробация или обществено порицание.

И ето, нещата си дойдоха н а мястото...

Помните, нали, как ни убеждаваха Станишевчетата: колкото повече сме обвързани с тайни договори с руските енергийни източници, толкова по-независими сме били в енергийно отношение.

Е, видя се – колко. Докато по света цената на газа си стои на мястото и от време на време дори пада, у нас – ето ви едно шоково вдигане на цените. Да здраствует болгаро-советская братская дружба...

А руснаците изобщо още не са започнали да раздват шамарите за това, че правителството на ГЕРБ би отбой за техните енергийни проекти. Интересното тепърва предстои. Най-вероятно, щом отлагат удара си толкова време – или се надяват да се договорят (гледайте министър Трайков как се врътка като обран циганин...), или просто чакат зимата. За да ни стегнат за гушите, докато дежурните патриоти пак започнат, както правиха по време на зимната газова криза: „Русия е мечка, България е буболечка, да си налягаме парцалите да не разсърдим руснаците”. 

Иран прие извънредни решения и обявяви военно положение на своята северозападната граница. Това съобщава  израелският мозъчен тръст DEBKA. Войскови части от корпуса на иранската революционна гвардия (IRGC) и големи количества бойна техника се концентрират в района на Каспийско море. Източникът заяви, че американските сили и Израел прехвърлят самолети във въздушни бази на Азербeйджан, в готовност [...]

всъщност Пловдив не е моят град, София е моят град, но снимката на Красимира Петрова от виртуалната изложба на Kafene.bg по повод 3-тата година на сайта ми харесва много и затова я споделям с вас :) важно е да обичаме своите градове. така те ще са по-красиви.

Докато настройвах контраста на снимката, случайно избрах филтъра "Indian Summer". Есентта настъпи преждевременно и зелената лятна гора се изпъстри в червени цветове. Това е оригиналът.

Напоследък всеки се оплаква от цени на мобилни услуги. Аз пък реших да се похваля. Помните ли разходката ми до пистата за Формула 1 в Турция ? По време на състезанието разичтах на моя верен iPhone да ме осведомява за позициите на болидите в реално време благодарение на The Official 2010 Live Timing App. Ще [...]

Напоследък всеки се оплаква от цени на мобилни услуги. Аз пък реших да се похваля. Помните ли разходката ми до пистата за Формула 1 в Турция ? По време на състезанието разичтах на моя верен iPhone да ме осведомява за позициите на болидите в реално време благодарение на The Official 2010 Live Timing App. Ще [...]

След като минаха 4 работни дни откакто разпратих имейлите с въпросника, ето и какво се събра в пощенската ми кутия и facebook акаунта.

1. Undelivered status: ananiev@izdatelstvobititehnika.dir.bg, offise@infodar.com, mab@slovar.org.uk, sales@klasikaistil.com, colibri@mtel.net, offis@novchovek.com, atanasov_atanas@abv.bg, offis@pe-bg.com, lomgman-bulgaria@mbox.contact.bg, nauk_izk@sigma-bg.ocm. Някои от издателствата не можах да достигна просто заради сгрешени публикувани имейли, но от АБК отрекоха да има сгрешени имейли, така че ето, да преценят читателите.

2. АБК -  Tsvetelina Decheva, петък, 26.06.2010

„[...]имейлите са си наред, ние всички получихме вашите многобройни въпроси, част от които са доста подвеждащи с цел дискредитиране на издателите и книжарите[...].“,(facebook)

3. Издателство „Архимед“, петък, 25.06.2010, в пощенската ми кутия.

Krajbata na intelektualna sobstwenoste tejko prestaplenie waw wsichki normalni darjawi. Krai na komentara. Ne wijdam nishto interesno w temata.

Пламен Георгиев Паскалев
управител

4. Издателство „Бяло Братство“, неделя, 27.06.2010, в пощенската ми кутия

Издателство Бяло Братство няма качени  книги във виртуалната книжарница, но има много за сваляне от други сайтове.

Вяра Стефанова

5. Г-н Козарев ми изпрати имейл в понеделник, че ще ми пише по-подробен имейл, когато го получа, ще го публикувам тук.

Здравейте,
пак ще ви пиша след няколко дни. Вие също подсещайте.Поздрави!

Димитър Козарев

И така, от 84 издателства и АБК, само 3 издателства ми отговориха, виждате на какво ниво бяха самите отговори. (Изобщо няма да коментирам, че получих отговор на латиница от официален имейл от УПРАВИТЕЛ на издателство, относно публична дискусия, просто оставям имейлът да говори сам за себе си).
Тук би трябвало да извадя от общата сметка 6 издателства, защото точно 6 отрекоха да са били уведомени за акцията, твърдят, че не я подкрепят и че никой не ги е потърсил за мнение по темата (от АБК). Което означава 75 издателства за 4 работни дни не са намерили за нужно да отговорят на въпросите ми, интересното е, че тази информация, която аз търся, не е изнесена никъде. Склонна съм да приема, че отговорите на някои от въпросите ми са поверителни, но от друга страна, след като излизат с публично обвинение към „Моята Библиотека“, би трябвало да са готови и да защитят позицията си и най-малкото, да се опитат да се включат в дискусията по темата.

Тъй като темата е важна за мен, преравям интернет пространството, блогове, форуми, сайтове, онлайн медии и врънкам разни приятели и познати да преглеждат вестниците издавани в България, които нямат виртуални страници. За сега има една огромна, кръгла нула за действителна реакция от страна на издателствата.

Междувременно управителят на издателство Бард пусна публично писмо. Подчертавам, че издателство Бард е сред неотговорилите на въпросника ми (нещо повече, от тяхна страна не последва абсолютно никаква реакция).

Уважаема госпожо,
Скъпа ми Милена,

За духа и материята

Наясно сте, предполагам, че всяка книга е дух в материя. Всяка опера, филм, картина, песен, малка пластика – също.

Дали материята е глинена плочка, папирус, велен, хартия, целулоидна лента или цифров файл, е несъществено.

Духът е силата.

Знанието е силата.

Пред тях няма прегради.

Когато ходите на опера, на театър или посещавате НХГ, за да се обогатите духовно, респ. да станете по-силна, може би си плащате и то с чувство за добре изпълнен морален дълг. Защо не искате представленията да са Ви безплатни. Защото с парите за билета сте помогнали, макар и с малко, да запазите Изкуството и Духа.

Защо по тази логика да не си плащате и за книгите. Защо не помогнете и на тях.

Нима те са по-малко Култура или по-нисше Изкуство.

Ами дори да ходите на фитнес, за да станете по-силна, си плащате.

Щом искате нещо, си плащате, а не крадете, предполагам.

За плащането

Употребих пет пъти думата “плащате“. Никак неслучайно. Знанието априори не е безплатно, а информацията е дори по-скъпа. Ако твърдението ми е невярно, защо тогава ни занимавате ежедневно с парите за образование. Защо като преподавател в СУ не убедите колегите си да преподават без пари или да няма такса обучение, или дори да се откажете от десетките милиони левове държавна субсидия.

Защо (без да се заяждам) сте взели авторски хонорар за деветте си книги и защо тези девет книги се продават, а не се раздават безплатно, след като сте апологет на безплатното четене.

Може би защото във всяка книга има овеществен труд. В България с такъв труд се занимават над 2 000 живи писатели и поети. Над 10 000 печатари, преводачи, издатели, книжари, редактори, художници, които разчитат на този си труд, за да се изхранят. И не искат трудът им да се ограбва.

За автора, мантрата “закон” и юридическия монополизъм

Именно Законът за авторско право защитава Вас и други родни писатели като Антон Дончев, Дончо Цончев, Радой Ралин, Йордан Радичков (неспоменатите – извинете!) и регулира взаимоотношенията писател – издател – читател. Все още не по най-удачния начин, но и това ще стане.

Ако го нямаше този закон, още утре Стивън Кинг може да се обяви безнаказано за автор на “Постписмената книга”. Нали?

За библиотеките и читалищата

Пазарна цензура няма. Тук не сте ме цитирали правилно.

Говорех за икономическа цензура, дължаща се на ниски или никакви доходи на хора, които искат да четат. И затова ги има библиотеките и читалищата.

И не е вярно, че четенето в тях е безплатно. Всеки читател плаща абонаментна такса. Обидно ниска от моя гледна точка, но я има.

Всяка библиотека закупува книги, вестници, списания.

През 2007 г. за около 2,5 млн. лв., през 2008 – за около 4,7 млн. лв., през 2010 все още за 0,00 лв., но са обещани около 4 млн. лв. Плаща ток, вода, заплати. Това е регламентирано чрез мантрата “закон” и не е никак безплатно. Всяка държавна дотация излиза и от моя, и от вашия, и от читателския джоб.

По европейското законодателство всяка библиотека (респ. държавата) трябва да изплаща възнаграждение за отдаване в заем на авторите, чиито произведения са ползвани за четене, а вносителите на копирни машини трябва да отчисляват обезщетения за копиране. България е подписала Бернската конвенция и се задължава да съблюдава Закона за авторско право в останалите европейски държави. Вие, като преподавател в специалността “Книгоиздаване” в Софийския университет, би трябвало да сте запозната с правилата в бранша! Би трябвало да знаете също, че дигиталните библиотеки (които все пак трябва да се регистрират по надлежния ред) изплащат на авторите правото за дигитално заемане! И то независимо дали ще предоставят услугите си безплатно, или срещу заплащане.

Дори “безплатното раздаване на книги от правителствата на Франция и Канада” е безрезервно финансирано, т.е. платено, както правилно сте забелязали. Уважени са и читателите, и авторите, и издателите.

Както виждате, “безплатното“ във всички случаи е косвено платено.

И затова по-добре пледирайте за ЕВТИНО четене.

От написаното от Вас всъщност останах с впечатление, че искате някой друг да Ви плати. Четенето. Билета за кино. Яденето. И т.н.

Това, макар и с физиономия, отговаряща на зодията ми, го казвам без възторг.

Последно и най-важно.

ЗА Читателя

Той е VIP.

Той даже не е VIP.

Той е Н.В. Читателят.

Той даже не е Н.В., а Господ.

Бог.

Всичко се прави за него. Нему се кланят автори, преводачи, коректори и редактори. Художници и дизайнери. Знайни и незнайни издатели у нас и по света. Храм-паметник биха му издигнали. Обграждат го с уважение, внимание и обич. Не крадат от него.

И очакват, и се надяват на взаимност.

Това е горе-долу всичко, което имах да Ви кажа, доцент Цветкова.

Искрено Ваш:
д-р Йордан Антов
ИК “БАРД”

ПП. Това с ГМО-то не го споменавайте, защото не го разбирате.

* Отворено писмо на управителя на ИК „БАРД“ Йордан Антов до доц. д-р Милена Цветкова във връзка с нейната позиция по казуса „Читанка.инфо“. Тъй като писмото е публично, не съм търсила разрешение за препубликуване на текста.

Този отговор изключително много ме разочарова. Защото допреди да пратя въпросника, издателството би могло да се защити, че никой не се е свързал с тях, за да поиска техен коментар, за да чуе тяхната гледна точка. Това обаче не е така, въпросник беше пратен, дадена им беше възможност да изложат аргументите и доказателствата си пред онлайн обществото. И беше игнориран. Вместо доказателства, получаваме дълги, витиевати празни приказки.

- Според господин Йордан Антов знанието не е безплатно. Интересно, че го споменава, защото българското начално и средно образование са безплатни (според Конституцията и законника на РБ), същото важи и за висшето образование, пак според споменатите документи.  Та за какво знание точно говори, е меко казано неясно. Достъпът до библиотеките в самите училища и университети също са безплатни за учениците и студентите.

- След като темата за знанието е отмината, говори и за „авторското право“, твърдейки, че защитавало авторите. Авторите, които се свързаха с мен и ми отговориха на също толкова многобройните ми въпроси обаче бяха на друго мнение. Та ми е интересно на каква база ги изказва тези твърдения. Законът за авторското право защитава издателите и прекупвачите, закон срещу плагиатство би защитавало в действителност авторите.

- После говорим за библиотеки и читалища. За информация на г-н Антов, достъпът до библиотеките в Англия е напълно безплатен за всеки (включително достъп до виртуални книги), достъп до компютри, връзка с интернет и прочие подобни. Минималната работна заплата в Англия за пълен работен ден е 1117 евро. В България минималната работна заплата на пълен работен ден е 240 лева (122 евро).** Ако за вас пет лева са смешни, за мен в гимназията представляваха горе долу седмичните ми джобни.

Интересното е, че до този момент Нели Огнянова (която ми преподаваше в СУ „Медийно Право“) и доцент Цветкова, която пък преподава (макар не и на мен) „Книгоиздаване“ пак в СУ, подкрепиха „Моята Библиотека“ а не вас и изразиха несъгласие в тълкуването ви на закона. Същото направиха още огромен куп хора (някои известни автори и преводачи, включително и издателства). Каква е вашата академична подготовка? Най-малкото, те имат академичния гръб, къде е вашия, за да подлагате на съмнения думите им и позициите им, за да говорите пренебрежително и неуважително?

Не твърдя, че вие грешите напълно и по всички параграфи, че издателствата са виновни по дефиниця. Не твърдя, че ситуацията е напълно ясна и перфектна. Това, което казвам, че изключително много мразя хора на позиция, хора, които уж заемат някаква отговорна дейност да приказват глупости, да се крият зад патетични слова и да имитират активност. Искате някой да ви повярва? Излезте напред и покажете тези загуби, за които говорите. Излезте напред и осъдете „Моята Библиотека“, излезте напред и НАПРАВЕТЕ НЕЩО, а не само да говорите празни приказки.

Разбирате ли, аз съм студент. Като такъв давам огромни суми на месец за книги, защото трябват за образованието ми, освен че съм страстен библиофил. Като студент обаче, освен всичко друго ме учат, че трябва да аргументирам твърденията си, че трябва да представям доказателства, че трябва да доказвам тезата си. Учат ме също така да не приемам на доверие нечии авторитет, а да проверя лично, със собствените си ръце, да погледна със собствените си очи и да помисля със собствения си разум. Аз го правя това и оставам крайно разочарована от вас.
Защото заведено дело няма, а според законите на България, човек е невинен до доказване на противното. В една друга дискусия стана на въпрос, че според българското законодателство, ако отидеш в полицията с твърдение, че колата ти е открадната, трябва да докажеш, че колата е твоя.

Ако няма обвинение, можете да бъдете обвинен в клевета и уронване на доброто име (в същото могат да бъдат обвинени и онези медии, които писаха за онлайн книжарницата впрочем). Законът, който много пъти беше цитиран показва недвусмислено, че темата е казус, че дали „Моята Библиотека“ се класира според дефиницията на закона за библиотека или не, е спорно и съдът трябва да се изкаже. Загубите, които твърдите, че имате, за да може да бъде проверено, трябва да съобщите колко книги издавате годишно в дадена сфера и да видим колко посещения има годишно виртуалната библиотека, по сфери. Чак тогава може да се говори за евентуална възможност да се проверят думите ви.

Според вас читателят е бог. Какъв бог е обаче? Аз си мисля, че сте превърнали читателя в един бог Ом*. Построили сте около него огромна изкуствена конструкция (религия), вярвате в нея, кланяте й се, вярвате, че може би наистина се интересувате от нея и че правите каквото е нужно. Но аз ви препоръчвам да се вслушате в споменатия бог. Защото досега не сте го правили. Богът ви ви прати имейл, на който не пожелахте да отговорите. Богът ви ви зададе простият въпрос „Къде са виртуалните онлайн библиотеки и книжарници, откъдето да купуваме български книги? Къде е възможността, която издателствата предоставят, та „Моята Библиотека“ да е излишна, да пречи и да вреди?“.

Тишината е оглушителна, като ехо в празен храм.

*Бог Ом, герой на Тери Пратчет, бог на религията омнианство, която е аналогична с католическото християнство. Богът една сутрин се събужда като костенурка, защото се оказва, че в самия бог вярва само един човек, а всички останали се прекланят пред огромен и тромав конструкт- Църквата, която обаче няма много общо със самото божество.

** Ето и минималните заплати на останалите държави от Европа, за да може да поставим нещата в контекст.

След като се свързах с автори, преводачи и издателствата, утре ще публикувам и въпросника, който изпратих на Борислав Манолов, създателят на chitanka.info („Моята Библиотека), заедно с отговорите му.

Filed under: аз/Еneya, култура уж, политическaта отговорност Tagged: chitanka.info, АБК, Асоциация българска книга, Йордан Антов, библиотеки, въпроси, дискусия, издателства, издателство Бард, имейли, отговори, пиратство, реакции

В статията „Американците ни вдигат газа пак- да се вдигнем на протест пред паметника на американската армия“ представих огледалния образ с „вината на американците“ за рязкото поскъпване на руския природен газ. Всички схванаха сарказма. Не и другарите от тройната коалиция. Бившият отговорник за настоящия скъп газ др. Петър Димитров оприличи днес политиката на България спрямо [...]

Продукти за 4 порции:
12 свински ребра
2с.л. унисос
1с.л. мед
200мл червено вино
щипка сол
1ч.л. сух, стрит риган
50мл олио
1 лимон

За салата:
1кг домати
1кг краставици
2 зелени чушки
1 глава лилав лук
1/2ч.л. сол
2с.л. зехтин
100г обезкостени маслони
4- 5 клонки магданоз
150г твърдо сирене

Приготвяне:
Взема се тиган за пържене. Дъното се маже с олио и съдът се поставя на загрят котлон. Ребрата се запържват от всички страни, за 5 минути. Запечените ребра се слагат в тава. Поливат се с марината, съставена от: 2с.л. унисос, 1с.л. мед, 200мл червено вино. Поръсват се със щипка сол и сух, стрит риган. Покриват се с домакинско стреч фолио. Оставя се на хладно място за 3 часа да се мариноват. После се пекат на скара. Опечените ребра се разпределят в порция по 3.
Доматите и краставиците се измиват. Краставиците се белят, като се оставят 4 тънки симетрични ивици. Те се издълбават внимателно, за да стане като прорез. Когато краставиците се режат напречно се получават детелинки. Доматите се режат на дребно. Готовите зеленчуци се слагат в обща купа. Луковата глава се бели, измива и реже на кръгчета. Чушките се почистват, измиват и режат на късчета. Лукът и чушките се слагат в купата. Добавят се маслините. Салатата се поръсва с 1/2ч.л. сол, ситно нарязан магданоз и 1- 2с.л. зехтин. Обърква се добре. Разпределя се като гарнитура в чиниите с ребра. Всяка гарнитура се поръсва щедро с настъргано сирене. Върху ребрата се слага четвъртинка лимон.

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Ясен повод за оптимизъм лъха от имотните декларации на политиците – щом елитът вече успешно излиза от кризата, то скоро и ние, простосмъртните, ще излезем 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

1. ПОВЕРИТЕЛНО И ЛИЧНО

Както всеки нормален човек, много обичам красивите изненади. Разбира се, в личния ми списък на първо място са изненадите, които могат да дойдат от страна на две красиви тайландки, докато ми масажират ходилата, но оттам нататък нямам претенции. Въпросният ми списък дълго стоя празен, но през последните дни взе да се запълва. Ето с какво. 

2. ЕВТИНИЯ ЦАРИ НАОКОЛО

Не мечта, а реалност. Според Евростат България е най-евтината европейска страна по отношение на храната, алкохола и тютюневите изделия. Цените на яденето ни са по-ниски с 30-40 процента от средните за Европа, алкохолът – с 25 на сто, а за цигарите плащаме наполовина от средния европеец. Е, ние още от Алеково време знаем, че т`ва средният европеец е и среден будала, та вече дори не се чудим `що ли седи в онези тежки европейски условия, а не дойде тук да си живее царски на евтинията. Разбира се, ентусиазмът ми бързо се дръпна и то по цели три причини.

Първата е, че изследването на Евростат е от миналата година и не отчита повишения скоро акциз на цигарите и неистовата борба за държавния бандерол, водена от родната полиция срещу гадните спиртовари, които доскоро заливаха пазара с евтина ичкия. Не отчита и повишението на енергийните цени сега от 1 юли, което също ще дръпне всичко нагоре.

Втората причина е, че не се говори за разликата в качеството. Например един англичанин си купува истинска прясна ирландска бира в кръчмата в Лондон за 2-3 паунда, а като дойде в България, за същата бира плаща почти двойно, при това почти никъде не му я точат прясна. Така стоят нещата и с френското сирене, с полския салам, с норвежката сьомга. Но англичаните не са капризни хора, затова тук пият местната бира, а тя пък им излиза по-малко от 1 паунд.

И третата причина да ми се вгорчи е, че Евростат дава  съотношение на цените като номинални стойности, а не през призмата цени-доходи. Давам си сметка, че ако се погледне така, вече съвсем загазваме. Защото при скъпия хляб от 1 евро в Германия, с нетната си месечна заплата един немски учител може да купи към 2 до 3 хиляди хляба, докато при ниската българска цена от 1 лев българският му колега би хапнал едва около 400 – 500 хляба. Ако реши да се тъпче само с хляб, де.

В тази ситуация направо се натрапва изводът, че България наистина е ценови рай, но само за другите европейци или за хората, които си вадят парите там, а ги харчат тук. Обаче не бива да се поддаваме на песимизъм, а трябва да гледаме оптимистично – аз например приемам факта, че по този един показател сме водеща нация в Европа, като повод за национална гордост.

3. ПО ДВА, ПО ДВА

По два, по два показателя сме първи – ще опонират паметливите, защото съвсем неотдавна друго изследване пък доказа, че сме и страната с най-ниски доходи в същата тази Европа. Ама то не може всичко наведнъж, бе, граждани, първо да се вдигнат цените, че по тях изоставаме наистина много, пък когато му дойде времето, ще им дойде времето и на доходите. Пък и в края на краищата – криза е, трябва да се затягат коланите. 

4. КРИЗАТА НЕ ЗАСЯГА ПОЛИТИЦИТЕ

Политиците в България не затягат коланите, а ги разпускат – душата ми се възрадва от тази красива изненада, дошла от декларациите пред Сметната палата на нашенския политически и управленски елит. Плюх си три пъти в пазвата и се помолих горещо и нас, редовите българи, да ни сполети такъв вид криза, при която отделни хора за година да получат извън заплатите си от стотина хиляди, та до милион лева. Хубава криза би било, а? Разбира се, трябва да се признае, че не всички, наредени покрай властовата тава, са на това ниво, масово преобладават по-скромните спестявания – до стотина хиляди лева. Ама и така не е лошо.

Но да оставим цифрите, да не гледаме пряко в канчето на старшината, както все ни подтиква националният ни характер, а да обърнем внимание на начините, по които канчето се пълни. Някой веднага ще каже – ние като данъкоплатци им плащаме прекалено големи заплати на политиците, та затова могат и да спестяват. Не се заблуждавайте, граждани, парите, които нормално им плащаме – примерно 2, 3 или 4 хиляди лева, не са прекалено големи, а само джобни, те иначе за нищо не стигат. Как от тях ще спестиш 120 хиляди, както е направил заместник председателят на Парламента и председател на Здравната комисия Лъчезар Иванов. Че той дори пеша да ходи и нищо да не яде и пие, пак не може да спести повече от 50-60 хиляди на година. И наистина, не са от заплата – човекът коректно е отбелязал в декларацията си, че това са пари от “друга стопанска дейност”.  

Питам се обаче – кога на г-н Иванов му остана време да развива друга стопанска дейност и каква по-точно е тя. Този въпрос е малко неофициален, между нас, той в политическите среди не се задава, защото дори бърз поглед показва, че почти всички останали политици също са декларирали по нещичко в тази графа. Даже освен “друга стопанска дейност”, има и още няколко интересни графи – например как ви се струва “доходи от дейност извън заеманата длъжност”. Или пък – “доходи от други източници”.

Пази, Боже, не намеквам, че министър Цветанов трябва малко или много да се поинтересува от това какво точно значат въпросните графи, защото пък и в неговата собствена декларация четем за едни близо 35 хиляди лева, получени от “трудови правоотношения извън тези за заеманата длъжност”. Трудно ми е да си преставя къде още, освен в правителството, се е хванал на работа един цял вътрешен министър, не вярвам в свободното от полицейски акции време да дава наряд като бодигард на някоя мутра, пък и тогава нямаше да получи само 35 хиляди. Почти съм сигурен обаче, че онези 15 хиляди лева, които пак той е декларирал в графата “друга стопанска дейност” идват от някое малко лозенце, на което министърът ходи да копа в почивните дни – така хем си почива от грижите, хем накрая продава гроздето и печели.

В случая съществува и въпрос как премиерът Борисов за една година успя да изплати ипотеката от 440 хиляди лева, пари, които тегли като кредит срещу обезпечение и използва за предизборната кампания на ГЕРБ през миналата година, но този въпрос всъщност не го задавам. И не го задавам не заради друго, а защото пак ще изпаднем в някакви типично български работи да надзъртаме тук и там, вместо да обърнем взор единствено към ясния повод за оптимизъм, лъхащ от имотните декларации на политиците – щом елитът ни вече успешно излиза от кризата, то скоро и ние, простосмъртните, ще излезем. 

5. ДЪРЖАВАТА – ПАК НАД ВСИЧКО

Наистина предстои да излезем вкупом от кризата, особено ако премиерът Борисов успее да втълпи на чуждите инвеститори, както се опита онзи ден, че като дойдат в България, те трябва не само да лапат лакомо от гражданите, а и да отделят сериозен дял от налапаното и за държавата като такава. Убеден съм, че премиерът е съвсем добронамерен и в случая идеята му е следната – да откъсне от тях колкото може по-голям залък, та от него пък да останат много трохи за всички нас, които чакаме, зяпнали към държавната трапеза.

Е, някои хлевоусти граждани коментират, че този модел веднъж вече се провали по времето на Живков и ще продължи да се проваля, докато държавата не се откаже от излишните си функции, за да освободи личната инициатива. Твърдят също, че по-лесно е да имаш богата държава, ако хората в нея са богати, не обратно. Ама на тези хлувоустите не бива да им се вярва, защото те и за ЕРП-тата твърдят, че са шайка мародери, пък те не са. Не са само те, де – както стана ясно. 

6. НЕ САМО ЕНЕРГИЙНИТЕ ДРУЖЕСТВА СА ШАЙКА МАРОДЕРИ

Досега и аз като повечето заблудени граждани мислех, че само ЕРП-тата са шайка мародери, но както заяви Гюнтер Шуберт, шеф на Управителния съвет на Е.ОН, сегашното повишение на цената на тока не е заради тях, а заради държавната НЕК. От обяснението му се разбра, че НЕК има финансови проблеми и иска да ги реши, като вдигне цената на тока, но да го извърти така, че народното недоволство пак да се стовари на гърба на горките еони, ивиени и прочие.

В този случай няма причина да не се вярва на г-н Шуберт. И без него се знае, че държавната НЕК има нужда от пари, за да плаща заема, който взе от французите, та да построи прочутия гьол в “Белене”, без правителството да знае за този заем, но и без държавата да е ангажирана по какъвто и да било начин с него – както пък се разбра от устата на бившия премиер Станишев. Така де, държавата не е ангажирана, хората в държавата обаче са ангажирани да плащат допълнително за ток, както виждаме. Но в България държавниците кога ли са разглеждали хората като държава? Или поне като цел и смисъл на държавата?.

На тази база сред обществеността се появи убеденост, че не само енергийните дружества, но и НЕК са шайка мародери. По-буйните критици добавят и ДКЕВР към списъка, а някои екстремистки елементи причисляват и държавата като цяло към шайката. Аз предлагам обаче да не избързваме с крайните изводи, а да почакаме да ни издоят докрай и тогава пак да си говорим.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com