отскоро имам сайтче под justinetoms.com. мерси на Емо за дизайна и на Петя за останалото. също отскоро блогът Smiling (този блог) остава само място за темите общество и хора, деца и възпитание. другият ми блог blog.justinetoms.com ще събира темите за онлайн медиите, маркетинг, комуникации, Интернет. ето така. :)

  По-добре да покажеш милост на провинилия се, отколкото да се развикаш на невинния!    

Мъчно ми е да го кажа, обаче съветското копеле сякаш беше по-кадърно от Бойко.

Хубава статия на Радан

PS. хрумна ми идея как да се справим с пенсиите на МВР и МО. Пенсия в деня на завършване на съответното училище за военни, те са ТОЛКОВА заслужили, че изобщо няма смисъл да бачкат.

В Болгарии проверяют утверждения "атомного диссидента" - бывшего сотрудника АЭС чернобыльского типа, заявившего, что Россия поставляет в страну фальсифицированное ядерное топливо. После 2-х лет обращений к правоохранительным ор...

Дойде отново време българите да научават “пропуснати” от българските медии новини от радио “Свободна Европа”. Българската секция на американското радио, в която имах честта и удоволствието да работя 5 години, беше закрита преди 6 години от американския конгрес с аргумента, че България е вече демократична държава и не се налага САЩ да харчат средства за [...]

Дългоочакваната и още по-дълго организираната среща между скромната ми особа и министърът на икономиката, енергетиката и туризма се състоя. Това се случи на 14 октомври 2010 г., в сградата на МИЕТ (адрес: София, ул. Славянска 8) от 11:00...

Мдам, първият учебен ден е интересен. И тъй като днес започва славното ми гонене на магистърска степен в НБУ, реших петъчно да помогна с темата за финансирането на магистратурата. Ето една инфографика, дело на сайта PostGrad.com, която дава добри идеи за това как да финансирате обучението си.

Слагам поста с таг “смях”, но и в категория “Живият живот”, което само по себе си трябва да напомни, че някои смешни теми всъщност са доста сериозни. Но няма да се оплаквам – важното е да има хъс за усъвършенстване

Още по темата:

1. Обучение на клиента

По-старите помним, че двете книги по "Тун Пийкс" в началото на 90-те удариха гръмовни тиражи, съответно и печалбите на издателите са били нелоши - меко казано. Ако са платили авторските права, както и дължимите на държавата данъци. За което почвам да се питам, защото в мрежата намерих само следното инфо от Уикипедия за книгите по "Туин Пийкс" в България:

В България през 1992 г. са издадени двете книги по сериала от издателство Зодиак-Вн - „Тайният дневник на Лора Палмър“ и „Автобиография на специалния агент на ФБР Дейл Купър“.

Публична тайна е, че издателството Зодиак-Вн е на Кеворкян, но в нета има една единствена следа от него, която е също толкова енигматична, пак от Уикипедия - статията за Кеворкян:

Издава списание „Всяка неделя” / 1990 – 1993 г./, а издателството му „Зодиак В Н” издава някои от най-високо тиражните книги в българското книгоиздаване. [3]

Цитатът е към статията на Борислав Гърдев "Всяка неделя след третото възкръсване":

"...регистрираното от него издателство “Зодиак ВН” след фурора с “Разговори със Симеон Втори” /1990/, успява да завладее пазар с качествени бестселъри като “Съдията и неговият палач” /1991/ от Фридрих Дюренмат, “Семейство Юинг от Далас” /1992/ от Бърт Хършфелд, ”Първи умират мечтите” /1992/ от Харолд Робинс, ”Младият Индиана Джоунс и съкровището в плантацията” /1992/ от Уйлям Маккей, ”Полтъргайст” /1992/ от Джеймс Кан, ”Шантажът” /1992/ от Фредерик Форсайт, ”Сексуалният наръчник на Доменика” /1993/ и особено “Дневникът на Лора Палмър” /1993/ по нашумелия сериал “Туин пийкс” на Дейвид Линч"

След тази оскъдна информация у мен остава въпросът за авторските права и дължимите данъци. Не подозирам, камо ли да обвинявам Кеворкян, но ми се ще да зная за платените авторски права от "Зодиак-Вн", както и за платените на държавата данъци от същото издателство върху очевидно немалките му печалби.

Dear Readers,

I take the opportunity to inform you that I will be speaking at the first online travel conference our company (TravelStoreMaker.com) is co-organizing in Sofia next month. I will cover two topics - Trends in Travel Distribution Central & Eastern Europe and The Future of Hotel Websites. More details and registration options available at: http://www.ecommerceacademy.net/

Dear Readers,

I take the opportunity to inform you that I will be speaking at the first online travel conference our company (TravelStoreMaker.com) is co-organizing in Sofia next month. I will cover two topics - Trends in Travel Distribution Central & Eastern Europe and The Future of Hotel Websites. More details and registration options available at: http://www.ecommerceacademy.net/

„Монолози от Газа“ ще бъдат представени в Двореца на децата в София на 17 октомври от 16:00 ч.

Ахмад (р. 1993)

Преди войната усещах Газа като своя втора майка. Земята й, топлата й гръд, на която се сгушвам. Небето й – моите безгранични мечти. Морето й – отмива грижите ми… Но днес я усещам като свое заточение. Вече не я усещам като страната на мечтите си. И знаете ли защо? – Нека ви кажа. През войната главния електрически трансформатор хубавичко го удари снаряд. Всичките ми чичовци бяха у нас вкъщи, а токът угасна. Имаше обаче и втора линия, която си работеше, обаче беше далече от къщи. Отидох при съседа да му поискам електрически кабел, за да си прокараме от другата линия. След като го свързахме и вкъщи светна, дойде съседът да си иска кабела – вместо ние да сме свързани той искал да се свърже. Вдигна се тупурдия между мене и него до небето. Във война всеки почва да казва: „ Моята душа, Боже!”

През войната имаше много хора, дето имаха по 20 чувала с брашно и газта им не прекъсваше. Имаше и хора, дето нямаха и коричка хляб, искаха от съседите сух хляб, а ония не им даваха. Повечето от хората си заключиха това, дето го имат, с железен катинар, решиха да не дават на никого нищо… Имаше обаче и други, които имаха хляб и помагаха. Но да си дойдем на думата. Ние не се съгласихме да му дадем кабела, макар че си е негов. За пръв път откривам колко лоши можем да бъдем… Получихме си заслуженото на часа. Съседната къща я удари снаряд и се разцепи на две, половината рухна върху нас. Зарязахме и кабела, и тока – взехме каквото можем да носим и избягахме в къщата на чичо ми край общинския парк. Къщата на чичо ми е близо до Сарая – сградата на правителството.

По залез хората взеха да говорят, че Сарая ще го бомбардират. А бомбардират ли Сарая, къщата на чичо може да хвръкне, нищо да не остане от нея… Седяхме и не знаехме какво да правим, къде да идем… Баща ми почна да ни успокоява: Не се безпокойте, не се бойте, нищо няма да се случи. И така – до 12 през нощта. През цялото време слушахме ракетите и експлозиите. А баща ми продължаваше да повтаря „не се безпокойте, не се бойте”. И изведнъж рече: „Тръгвайте, връщаме се вкъщи”. И се разтрепери. Всички се разтреперихме с него. Майка ми взе да пищи, чичо ми го отнесе. Важното е, че всички побягнахме посред нощ – и ние, и чичови. Върнахме се вкъщи тичешком. Не повярвахме, че сме стигнали до къщата. И до днес не си спомням къде спахме, как спахме. Важното е, че се отдалечихме от Сарая. Установихме, че съседът си е прибрал кабела, прекарахме нощта на тъмно, а у съседите светеше. Тогава усетих, че той е имал правото да си вземе кабела. После баща ми се комплексира на тема кабели. Донесе 3 електрически кабела, 6 делви , 2 електрически тенджери, 20 неонови лампи, 20 пакета свещи, 6 стека консерви, 10 пакета глави за примуси?, 6 фенерчета и два кашона батерии за радиото. Така де, живеем във военновременни условия и трябва да се запасяваме, докато Господ не се смили. Аз обаче придобих комплекс, по-страшен от всички тия – всички човешки комплекси са на една страна, моят е на съвсем друга. Преди войната аз бях щедър, или може би не знаех стойността на нещата, ама след войната – Боже Господи, взех да треперя над всяко нещо и всички неща, защото не си бях представял че някой ден няма да намеря глътка вода или коричка хляб. Взех, когато правя чай, да го подслаждам едва едва; когато разделям хляб, изключено да го изям целия, загубих си апетита, взех да икономисвам абсолютно всичко, което може. Баща ми казва: Ахмад винаги си има дневни… – разбира се, защото ги вземам и ги скривам, да не вземе да дойде някоя нова война! Взех да се чувствам все едно съм женен и имам десет деца. Боя се от живота… от всичко… и от най-дребните неща. Постоянно съм в тревога. Имам чувството, че цяла Газа е върху подвижни пясъци. Всякаква лудост, каквато можете да си представите, може да се случи във всеки момент в тоя град. Но в него могат да се осъществят и много мечти. Странен град, няма логика в него… Китай стана една трета от света – всичките работят, а не смогват да има за Газа обувки и ризи. А истината е, че Газа е пълна с беднотия, има хора които си събират за ядене от кофите за боклук. Бедата е, че ние изобщо се връщаме назад, а още по-голямата беда е, че няма нищо, което да ни спре. Всяка пропаст има дъно, Газа няма дъно. Аз си мечтая да преживея един единствен ден свободен и мисля, че това не е кой знае колко голяма мечта, но трудно може да се осъществи. Мечтая си също да ликвидиране палестинското разцепление, което ни причинява раздвоение на личността. Уморих се да мисля, а не мога да спра да мисля. Обаче човек предполага, а Господ разполага. Хайде, със здраве.

Интересна поза за спане.

Глас зад кадър в реклама:

Взехме “Стара Планина” и решихме да го подобрим. Добавихме соята на Златна Добруджа. Водата на Белия Дунав и Снежно бялата хартия на Белово. Кренвирши “Народен”, 2 лева за килограм.

Представям си българския сценарий*:

1. Обявяване на шест месечен срок за държавна поръчка кой да пусне капсулата.

2. Един месец умуване кой е нашият човек.

3. Един месец да му отпусне банката кредит-защото собствени пари няма да даде за тази капсула.

4. Купуване на капсула – втора употреба.

5. Опаааааааааа, ама то трябвало първо държавна поръчка- кой ще изкопае тунела…редуват се същите срокове.

6. В това време капсулата вече е ръждясала, защото нали помните-тя е втора употреба…

7. Минава година и половина или две години…

8. За какво ставаше въпрос?

Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни.

 

*Коментарът дойде през скайп, защото както съм казвал – най-добрите мисли идват в тоалетната и социалните мрежи. Благодаря на Петър Николов!

Искате ли да станете особено популярен в интернет? Направете форум или кауза във Facebook срещу Турция, турците, турския език, Турция в ЕС… Ще се изненадате от огромния брой последователи, които ще привлечете. И затова не се изненадахте от все по-настойчивите и шумни предложения за провеждане на референдум За и Против присъединяването на Турция към Европейския съюз. А той е излишен.

Приемането на Турция в Европейския съюз е полезно за България, за целия Европейски съюз и за един дори по-широк регион. И това, че една голяма група хора мисли обратното, изобщо не е гаранция, че това е разумната позиция. Присъединяването на Турция към Европейския съюз ще донесе много повече инвестиции в България, ще създаде нови възможности за българския бизнес, ще добави още един двигател на растежа в съюза. В същото време някои бизнеси за краткo ще бъдат притиснати от конкуренцията. Извън числата - България ще има демократична и свободна държава за съсед, а Европейският съюз ще се отърси от имиджа си на ксенофобски клуб, запазен само за християни.

Рецепта срещу кризата

“Влезе ли Турция в ЕС, инвестициите в България ще се увеличат 10 пъти, дори 100 пъти”, прогнозира главният оперативен директор на Smart Group Халил Демирдаг. От 14 години той развива различни бизнеси в България и партнира с фирми от целия регион. Оптимизмът му е споделян и от икономиста Красен Станчев от KC2 LTD, според когото възможностите за инвестиции и дългосрочен растеж са сигурни и очевидни, защото икономиките на двете страни са силно свързани. “Освен това България ще спести бюджетни средства от опазване на външната митница и граница на съюза”, допълва Станчев.

Един конкретен проект показва посоката, в която може да се развие бизнес партньорството между български и турски компании. Smart Group вече изгражда логистичен център, чиято цел е да привлече турски фирми да изберат София като свое представителство за Балканите. “Оттук с помощта на транспорта за няколко часа стоките ще стигат до 72-милионен пазар. България вече няма да е малък пазар от 8 милиона, а център на много по-голям пазар,” планира Халил Демирдаг. Неговата рецепта звучи така: Ако България иска да излезе от кризата, просто трябва да премахне визите за турските бизнесмени.

Не всичко е пари все пак

Преговорите на Турция с Европейския съюз са полезният натиск, с чиято помощ страната може да стане по-демократична и по-свободна. Ограничаването на властта на военните и стъпките към гарантиране правата на малцинствата и свободата на словото са безспорно добри новини за Турция. Тя обаче нямаше да тръгне по този път, ако не беше принудена от Европа. Ключовите проблеми остават непризнаването на Кипър и на арменския геноцид от 1915 г. Турците са изключително чувствителни по тези теми и едва ли скоро ще има правителство в Анкара, което да направи такива компромиси и да рискува да загуби сериозна подкрепа от избирателите. Това прави евентуалното приемане на Турция в ЕС твърде отдалечено във времето.

Страховете

“При всички положения турските компании ще могат да си позволят да диктуват цените на една малка територия като нашата,” казва Тошко Тотев, управител на Български строителни маркети. “Сега, дали ще има чак фалирали фирми, не знам. Но ще бъде трудно за известен период от време. Турските колеги имат много по-големи възможности за инвестиции. Но заради тези страхове да затваряме границата, не си струва,” смята Тотев. Според Красен Станчев, силен натиск от турската конкуренция ще усетят транспортът и логистиката, текстилната промишленост и пазарът на квалифициран труд. “В дългосрочен план обаче българските фирми ще спечелят от конкурентния натиск,” прогнозира Станчев.

Турция като лекарство за Европа

“Без сътрудничество от страна на Турция е много трудно да си представим енергийната диверсификация и сигурност в региона на Европа,” казва анализаторът Владимир Шопов от Sophia Analytica.  ”Турция ще обезсмисли субсидиите от Брюксел”, прогнозира Красен Станчев. По думите му с приемането на Турция Европейският съюз по-лесно ще се освободи от скъпоструващия протекционизъм и ще се превърне в зона за свободна търговия с водеща пазарна позиция в света. Това според Станчев ще освободи 150 млрд. EUR годишно, които вместо за субсидии ще отиват за потребление и инвестиции.

Изгодна сделка и за двете страни

Процесът на преговори между ЕС и Турция, колкото и дълго да продължи, със сигурност ще промени и двете страни. Повече пазар в Европа, повече демокрация в Турция - сделката е изгодна. Силните гласове Против обаче не затихват. Страх от 80 милиона нови европейци със средна възраст 28 години, страх от конкуренцията на турските компании, страх от… различните. Докато преговорите се протакат, подкрепящите присъединяването в Турция също намаляват и от над 60% преди години вече са под половината избиратели.

В тази история България има много ясен интерес и е време да го заяви. Това звучи неразбираемо за хората, за които думата Турция предизвиква асоциации само с баташкото клане. И докато има такива избиратели, ще има и политици, които ще бягат от разумния разговор за Турция.

още данни тук

публикация от днешния брой на в.Пари

Сподели във Facebook

Днес продължаваме обиколката на Любо из най-високоте върхове на балканските страни. Наред е албанско-македонския първенец – връх Кораб на Кораб планина. А ако изразът Кораб планина ви се струва познато име на софийска улица – това се дължи само на исторически събития, които няма да разглеждаме днес ;-) Приятно четене:

Съботно- Неделна разходка из Кораб планина

Македония и Албания с изкачване на първенеца й - връх Кораб - 2764 м

Ден 1 И така идеята за това пътуване се зароди в Понеделник и намери своето изпълнение в Петък на 1.10.2010 . След работа към 20:00 ч бодри и с добро настроение се запътихме към македонската граница – 2 коли и 5 човека народ (Аз - Любо, Краси, Боби, Калоян и Ники). Осъществяването на идеята за изкачването на Македоно-Албанския първенец някак изглеждаше мътно и неясно повече от друг път. Може би заради почти нулевата организация този път и липсата на читава ГПС карта незнам, но както и да е поехме към Гюешево и каква изненада ни чакаше. Заради строежа на магистралата при Перник имаше нечувано задръстване, което отне малко под 2 часа.Ужас, до тук с идеята за пристигане към 0:00 ч и спане в околностите на планината, но какво да се прави път време няма. След безкрайното задръстване пътят до Гюешево мина неусетно, но там нова изненада - чакане и после още чакане и накрая за десерт много чакане. Какъв й е проблема на тая граница не знам, ама винаги си отвисявам. Може би лош късмет, а може би лоша организация.По-скоро и двете май, кой знае? На границата обръщам пари за магистралата и ми става много смешно. Служителнката в ‘Менувачницата’, едра и мощна македонка е заспала зимен сън като доволна Мецана на малко столче с отворена паст. Комична гледка. Едва се въздържам да не се засмея с глас. Бутам вратата и скърцащият звук я изважда от блажената дрямка. Много мила женица се оказа. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Кораб планина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="571" caption="Кораб планина"][/caption]

От тук трябва да достигнем до

курортното градче Маврови анови

и от там по коларските пътища да се доберем до изходния пункт за върха. Вече времето много напредна и май хич няма да се спи. Наближавайки до Маврови анови ГПС-а ни предложи като оптимален вариант едно пътче, приличащо повече на пътека през почти изоставено македонско селце. Сякаш се телепортирахме назад във времето в това селце. Толкова откъснато изглеждаше от съвременния живот. Стана ясно, че оттук няма да го бъде и хайде назад. Намерихме верния път и се отправихме към

селцето Ничпур

Лашкайки се по черните пътища стигаме до пост на гранична полиция. Като разбраха къде отиваме се държаха много дружелюбно, записаха ни данните от паспортите, черпихме ги с шоколад Милка и ни пожелаха приятен път. А какъв образ беше единия – изпусна си шоколада на земята, веднага захвърли автомата на една страна като ненужна вещ и се наведе да си вземе сладкишчето. Е, така е спор няма, шоколада си е по-важен! Този път води до границата с Косово, която в момента е изоставена. Пристигаме и опъваме палатките точно до самата бариера. Часът е към 4:00 и има за спане по-малко от 2 часа. Какво пък, не сме дошли да спим. Минавам в Косово на кратка разходка. Не бях стъпвал досега в тази страна. Поглеждам бариерата и установявам, че ктинара, който я заключва е отворен и спокойно можем да си минем с колите, но какво да правим в Косово сега.[geo_mashup_map]

[caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Към Кораб планина"][/caption]

Ден 2 След найстина кратка дрямка ставаме, стягаме багажа, хапваме и поемаме нагоре. По пътеката няма маркировка, а би трябвало.Това не ми харесва особено, но продължаваме. Времето е чудесно и се разкриват хубави гледки към Косовско – Македонската шир. Вървим нагоре, а маркировка така и не се появява. И ГПС-а нищо не казва, а ни ориентира само за посоката. Решаваме да съкратим малко – ГОЛЯМА ГРЕШКА. Забиваме се в едни трънаци по някакви стръмнотии. Започва едно падане и ставане. Абе чудесия голяма, а отвисоко изглеждаше много добра идея.

[caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Кораб планина у кучето Македон"][/caption]

За пореден път се убеждавам в това - ПРЕКИТЕ ПЪТЕКИ ВИНАГИ ТИ ИЗЛИЗАТ ПРЕЗ НОСА ПОСЛЕ или поне в 90 % от случаите. Е, неприятно беше де,ама сме в планината,което е най-важното и това не може да помрачи настроението ни. На Боби й дойде малко в повече, ама бързо се съвзе. Пресичаме по паднало дърво една рекичка и започва стръмно изкачване. Скоро пътеката изчезва съвсем и положението не е много розово. Спираме за обяд и да вземем мъдро решение за излизане от ситуацията. Такова естествено не се появява и правим каквото ни дойде на акъла, а то май не е най-правилното. Аз и Краси продължаваме без пътека, а другите се връщат в лагера.

[singlepic id=6610 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6611 w=320 h=240 float=center]

Часът е 14:00 и няма много време за мотане като се има впредвид, че трябва да намерим друг по-кратък път за връщане, че по този ще отнеме твърде много време и бая ще замръкнем. Появяват се алпийските пейзажи и гледките стават приказно красиви.Вече сме доста нависоко. ГПС- а ни подсказва, че пресичаме границата с Албания и продължаваме да вървим твърдо навътре в страната. Наоколо се мотат стада от овце, но овчарите са се скрили нещо и няма кой да се попита. Нещо не се връзва спомням си, че като разглеждах за маршрута в интернет не се влизаше толкова в Албания. Вече е 17:00 ч, а нито връх сме изкачили нито път за обратно сме намерили. Спираме и седим загледани в планината, чудим се какво да предприемем и взимаме разумното решение да се върнем. Уфф, много тъпо, ама ги има и тези моменти. Поемаме обратно и най-накрая срещаме младо момче овчар. Оказва се албанец, а аз нищо не отбирам от този език, ама съвсем нищо даже и една дума и виж ти изненада – говори савсем малко английски.Ураааа! Показва ни в каква посока е върха! Да това обаче е подхода от албанска страна и от тази точка е около 2 часа. Благодарим и се разделяме.

[singlepic id=6612 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6613 w=320 h=240 float=center]

Няма време за днес, ако тръгнем ще сме горе по тъмно, а за връщане съвсем няма как да стане. Тогава между камъните виждаме табела, на която е описана посоката за върха за желаещите да се качат от Албания. Поляци са направили тази добрина. Щях да се учудя, ако бяха албанци. В този момент узрява идея в главите и на двама ни. Да се върнем при лагера, да станем към 3:00 ч и да се качим на челници до някъде, за да има време да се върнем. Решаваме го и с приповдигнато настроение, че още нищо не е загубено тръгваме да търсим по-удачен път за надолу. И той се появява! Върви точно по границата между Македония и Албания по билото на планината. Срещаме още овчари, които ни показват посоката, но те не говорят и грам чужд език, но все пак се опитвам да завържа диалог. Контактът с местните винаги ми е бил интересен като съм в друга държава и съм се стремял да разговарям с хората. Прави ми впечатление, че всички албанци поздравяват сърдечно подавайки ръка! Бяхме много интересни за тях. Обръщаха се след нас, гледаха ни и се усмихваха! Дали заради планинското облекло и големите раници или просто, защото бяхме различни? Кой знае, но беше забавно? По пътеката бързаме и на места даже тичаме. Идеята е да отметнем максимално път преди да се стъмни, защото, въпреки че имаме челници пътеката би била трудна за намиране на места. Пък и е непозната освен това. И ето идваме до момента, в който пак се натрисаме в онези чудесни трънаци от по-рано днес. Явно тук е тяхното царство и трябва да бъдем наказани, че сме го осквернили така подло:-)Ех, какво да се прави писано ни е днес да се търкаляме в трънаците и това си е! Времето напредва неусетно и настава мрак. Челниците веднага влизат в действие. След известно време се вижда лагерния огън запален от нашите спътници. Гледката радва окото, а краката започват автоматично да вървят по-бързо и сякащ цялото тяло се мобилизира в очакване на безценните глътки топла супа или чай. За момент се замислям, че е някак странно, както сме опънали палатките, та и огън сме си напалили точно на метър от граничната бариера с бараките до нея, а на още 2 метра се издига табелата Република Македония. Вечерта минава в приказки и смях, а плановете ни за ставане в 3:00 ч и качване към върха започват да избледняват. Всички казват, че ще дойдем пак и тогава ше се качим. Така е прави са, но не мога да се примиря с неуспеха. Просто обичам да постигам целите си и се стремя към това. Край лагерния огън се навърта и симпатично овчарско куче, което непрекъснато намазва по нещичко за хапване. Е, това е да напипаш мекото на хляба. Бая си хапна животинката, ама нека! Толкова малко е необходимо, за да доставиш радост на едно животно. Идеята за следващия ден е лежерна почивка и мотане около Мавровското езеро, но не стана така! Ден 3 Ден трети започна с късно ставане като никога. След като разкопчах ципа на палатката и зърнах планините наоколо топло чувство на радост се настани в сърцето ми, въпреки хладното време. Слънцето се раздаваше максимално, сякаш като за последно и обливаше планините с безброй лъчи. Последва голямо мотане, хапване и приготвяне на багажа. С Краси направихме една малка разходка в Косово до техня граничен пункт, който ваче се рушеше. Към обяд потеглихме надолу, а кучето, което Калоян кръсти със звучното име Македон тичаше неуморно след колите.Горкото стана ми много жал. Сякаш сме го предали, но никой не подозираше, че това не е края на историята! Малко по-надолу по пътя срещнахме група от македонски туристически клуб. Спряхме и се заговорихме. Казаха,че пътеката за върха тръгва малко по-надолу по пътя и с добро темпо може да се качим за 4 часа до горе.А ние 12 часа се лутахме предния ден. Ами да, то нормално посред нощ да не видим маркировката и стартовата точка, а и по някои източници в интернет всичко сочеше, че старта е, където бяхме предния ден. Както и да е взехме решение аз и Краси да тръгнем към върха, а останалите да се ориентират към прибиране в България с другата кола. Бързо пренареждане на багажа, хапване в бързината и с Краси вече крачехме към върха, а наш верен спътник беше кучето Македон! С доста бодра крачка на моменти клоняща към лек тръс и понякога преминаващ в почти галоп се

добрахме до върха за 2:50 ч, вместо за 4 ч

Срещнахме македонски планинари, които казаха, че много късно сме тръгнали и няма да успеем, ама взехме, че успяхме. А върховете наоколо бяха феноменални. Остри високи зъбери изникваха от равнините и се криеха сред облаците. Сякаш сме в Алпите. Направихме няколко снимки, нахранихме кучето и тръгнахме малко по пътеката, която идва от Албания. Личи се, че маркировката е съвсем прясна и до съвсем скоро не я е имало изобщо. Абе добра работа са свършили поляците! Похвално! Всъщност часът беше към 17 и нещо и беше хубаво да се връщаме пак по същата схема – бодра крачка,тръс и глаоп. За 2:10 ч слязохме заедно със времето за снимки. Това прави общо 5 ч в двете посоки.Добре беше! Без да се мотаме поехме към България и за жалост се разделихме за постоянно с нашия верен спътник – кучето Македон. Скоро се стъмни, хапнахме Русенско варено (а Краси го подправи и с боб), пийнах едно кафе и потеглихме към България. Пътят не е дълъг – към 350 км, но се взима супер бавно. За 6:30 часа се прибрахме като за разнообразие минахме прес Сърбия и после през Трънския ГКПП. Легнах си в 5 ч и в 7 ч алармата ми звънна да ходя на работа. Направо не повярвах, че е истина, но пък не това са важните неща. Общо километрите, които минахме са 730 км. След тази екскурзия в списъка остават само Хърватския и Косовския връх и всички балкански първенци ще са обходени :)Да видим! Автор: Любомир Петров Снимки: авторът Още снимки от Албания: [nggallery id=56]

Странна работа е това параноята. От известно време имам проблеми да зареждам страниците на Google (а и някои други) от всеки browser на Macbook-а ми. Значи историята е следната : имаме малка локална мрежа в офиса (4 устройства на ethernet) която е вързана към един ADSL модем на VIVACOM. Имаме и wifi (от модема директно). [...]

Продукти:
1 опаковка многолистно тесто
7 ябълки
3с.л. краве масло
150г захар
1с.л. канела
100г смлени орехи
2с.л. бренди
2с.л. стафиди

Приготвяне:
Стафидите се слагат в чашка. Поливат се с 2с.л. бренди. Ябълките се измиват, белят и срязват на 2 половини. Почистват се семенниците. Тестото се разстила на кухненски плот. Срязва се през средата на 2 равни половини. Едната се прибира във фолио и се слага обратно в камерата. Другата част тесто се оформя с точилка по големината на дъното на тавичка за печене. Слага се в нея. Тестото се изтегля така, че да се покрие леко околния ръб. Смлените орехи се омесват заедно с канелата и алкохолните стафиди. С тази плънка се пълнят кладенчетата на половинките ябълки. След това ябълките се подреждат върху тестото, с плънката отдолу. Махат се с разтопено краве масло. Поръсват се със захар. Пекат се на умерена фурна 20- 30 минути. Оставя се за 10- 15 минути да изстине. Реже се на парчета. Десертът се поднася, като се поръсва по желание с пудра захар или полива с шоколадов сос.

На пуст път срещнах мъж на бял кон. С изтрита броня и меч на пояса, а миризматааа ..., не се е мил сигурно цяла вечност.
Видя ме и казва:
-Аз съм Вашият принц! Поръчахте ме, нали?! Взимайте ме! Че така съм жаден, а и няма къде да нощувам! О, и нахранете коня, той яде само пшеница! И ме наричайте "Ваше Височество"! Може и просто "Принце". Или Гошо. Вие сте вече моята невеста. Аз, разбира се, живея в замък. Вярно, там не е правен ремонт от сто години, а има и привидения, но пък можете да се изкъпете в бъчва два пъти в годината. А, и като тръгна на поход, ще Ви слагам пояса на целомъдрието. Хайде, приготвяйте се по-скоро, любима!
Замислих се: даже и тази консервна кутия с животинска тяга да е принц, по-добре да се омъжа за Васко ..., не обичам да се мия в бъчва!

Никол Голдфинч

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Виолета Колева и децата от 1 група на ОДЗ”Пролет” гр.Севлиево ни изпратиха тези Весели Плодчета и Зеленчици, които сами са направили.

Човечета от чушки на Маргарита Цекова и Дариа от Стара Загора. За да си ги направите са ви нужни- чушчици, камби или други с подходяща форма и различен цвят, няколко зрънца бахар и много  фантазия.

Смешните портрети на Ермина от ВРАБЧО, които тя правила заедно с дъщеря си Дариа.

Вижте още:

ЗА ЕДНА КНИГА, ПРЕДИЗВИКВАЩА РЕАКЦИИ

Evolution without Development. New York, Cambridge University Press, 1997. xvi, 415 pp.)

Когато екипа на сайта ANAMNESIS.info ме помоли да напиша отзив за книгата на Майкъл Паларе, аз се порових из web-пространството и on-line книжарниците за повече информация относно автора. Но вместо търсените биографични данни попаднах на следното изречение, с което се рекламираше – и в българските и в англоезичните сайтове – изследването: „Балканските икономики 1800-1914: еволюция без развитие е силно „ревизионистична” книга” Защо ревизионистична и какво се ревизира?

Сравнителното изследване на М. Паларе, както подсказва и самото заглавие, разглежда стопанското развитие на Балканите в периода 1800-1914. Интересът на автора се концентрира не върху целия Балкански полуостров, а върху Черна гора, териториите на османската империя, върху които с течението на ХІХ век се оформят държавите България и Сърбия и географските области Македония и Босна и Херцеговина. Позицията, от която тръгва изследвача е, че през изследвания период разглежданите балкански икономики минават през две големи институционални трансформации. Първата е преодоляването на децентрализацията в османската административна система, което според М. Паларе е и основният импулс за балканския икономически растеж. А втората е създаването на независими балкански държави, което води до забавяне на стопанското развитие. На този принцип е подчинена и структурата на цялото изследване – две части, едната до 1878 г. (стр. 12-180) и втората след 1878 до 1914 г. (стр. 181-392), общо 12 глави. Основната теза, прокарвана последователно в целия текст и защитена аргументирано от М. Паларе, може да бъде формулирана по следния начин – постигната политическа свобода на балканските държави не им носи и икономически просперитет. Основните доказателства, които Паларе излага в подкрепа на този свой възглед са резултат от сравнението между сръбското, българското и босненското икономическо развитие.

До 1878 г., както Паларе показва, османските институции са силно ангажирани с организацията на политическия и икономическия живот. Тези институции ретърпяват между 1790 г. и 1878 г. промени, които имат значителен ефект върху икономическото развитие на Балканите. Във века, предшестващ 1914 г., нископродуктивното селско стопанство представлява основата на икономиката. Авторът, обаче, убедително твърди, че е погрешно да продължава да се подържа тезата за периода на османското владичество като период на феодална стагнация. В България преди 1878 г. османските институции подпомагат подобряването на възможностите за развитие едновременно на прото-индустрията и земеделието, което прави тази територия най-проспериращата в рамките на империята. Факторите, подпомагащи подобно развитие, които М. Паларе посочва, са следните: сравнително високата урбанизация на османските владения в англоезичните представяния книгата е определена като „дискусионна” (controversial), докато в България книгата е рекламирана като „ревизионистична”.

Европа и съответно пазара за занаятчийска и прото-индустриална продукция, който се осигурява като следствие; предвидимостта на данъчната тежест; ориентирането на земеделието към пазарна реализация на добива; добрите географски условия за създаване на текстилна промишленост. Контрапункт на подобно развитие е стопанската ситуация в Сърбия, развиваща се извън Османската империя след 1815 г.

Едно оригинално обяснение за тази разлика, предложено от Паларе, е, че селяните от западните Балкани са по-мързеливи в сравнение със селяните от други части на Европа. Много едновремешни наблюдатели и съвременни специалисти подкрепят върдението, че съществува своеобразна култура на мързела в по-голямата част от западните Балкани. Изводите, който Паларе прави въз основа на използваните извори са, че упоритият труд за подобряване на жизнения стандарт се възприема от общността като неестествено поведение и че тази нагласа подсилва традиционната съпротива срещу промените в начина на живот. Като особен случай е разгледана Черна гора и специфичната „героична” менталност, оформила се в резултат на исторически сложили се обстоятелства сред черногорците. Що се отнася до Босна, то неуспехът на османските власти до към 50-те години на ХІХ век да преодолеят съпротивата на местния мюсюлмански елит, в допълнение към гореизложеното, предопределя изостаналостта на областта в сравнение с другите разглеждани области (с изкл. на Черна гора).

През 1878 г., в резултат на решенията взети от Берлинския конгрес, Османската империя е лишена от значителни части от своите владения. Със създаването на българското княжество като самостоятелна, макар и васална в началото, държавна единица настъпват значителни промени. Османските институции, съдействали за благоприятната среда, в която се развива икономиката до този момент, са премахнати. Основната теза, развита от М. Паларе във втората част на книгата е, че създаването на България като отделна от Османската империя държава има отрицателен ефект в дългосрочен аспект върху стопанското развитие, тъй като по този начин се забавя прото-индустриалният растеж. А именно прото-индустрията и нейното успешно развитие са определени от автора като „основен източник на икономически динамизъм” в България (стр. 181). В селскостопанския сектор Паларе говори за „сърбизиране” т. е. за раздробяване на поземлената собственост, което не подпомага интензификацията на земеделието и ориентирането му към пазара. На другия полюс е босненската икономика, която започва да се индустриализира в резултат на австро-унгарското управление. Развитието й е такова, че към 1914 г. по основни показатели босненската икономика надминава тези на България и Сърбия едновременно, достигайки 54 % от общото индустриално производство на трите държави. Босна под управлението на Австро-Унгария е пример на М. Паларе какво би могло да бъде развитието на България и Сърбия. Като фактор за босненския напредък авторът посочва по-високата търпимост на босненците към чужденците в сравнение с българи и сърби, намерила израз и в по-голямата търпимост към чужди инвестиции и предприемачи.

Основният извод на М. Паларе, макар и само имплицитно загатнат, отнасящ се до несъстоялото се стопанско развитие въпреки растежа на балканските икономики е, че политиците от този период не съумяват да определят правилно дългосрочните стратегически цели, които независимите държави трябва да следват. Или с думите на автора „триумф[ът] на политическата над икономическата рационалност” е в основата на „еволюция[та] без развитие”.

Може би именно това се има предвид с определянето на книгата като „ревизионистична”, тъй като ако се приемат нейните изводи то логично би следвало да се ревизират голяма част от оценките за успешното социално, политическо, икономическо и културно развитие на балканските държави в периода 1878-1914 г. И за да не остане впечатлението, че всичко е безпроблемно с тезите и доказателствата на М. Паларе следва, обаче, да се отбележат и някои дискусионни моменти.

На първо място би следвало да се изтъкне, че изследването е богато подкрепено със статистическа информация, но не бива да се забравя, че поне за периода до 1878 г. този род информация е твърде откъслечна и фрагментирана. Това прави почти всякакви изводи и обобщения, основани на тези данни, по-скоро хипотетични и отворени за бъдещи дискусия и доуточнения, отколкото сигурно доказани факти. Друг момент, който не може да не направи впечатление, е до известна степен изолирането на икономиката от цялостната социална и политическа ситуация в балканските страни и по-точно неотчитането на националистичните и патриотични настроения, доминиращи в обществата на Балканите и пречките, които тези настроения поставят пред едно по-„рационално” икономическо развитие. И нещо по-конкретно, отчитайки ниското ниво на съпротива срещу чуждите инвестиции в Босна, не трябва да се забравя, че за разлика от българите и сърбите, босненците не вземат сами решения за стопанското си развитие. В същото време в Сърбия и България на присъствието на чуждестранни инвестиции се гледа като на загуба на суверенитет, нещо което съвсем не е лишено от основание.

Все пак най-голямото достижение на всяка една книга е не толкова да достигне до колкото се може по-голям брой читатели, а по-скоро да накара някои от тях да си зададат въпроси, на които да търсят отговор, да ги провокира да мислят, да доразвиват или оборват идеите на автора. Изследването на Майкъл Паларе е именно такова и за радост е преведено вече и на български. Ерудицията на автора и разнообразието на използвания разноезичен изворов материал я правят особена ценна за студенти и специалисти по стопанска история. Прочетете я, защото това е книга, която предизвиква реакции.

--------------------

Мой пропуск, за който се извинявам:

Автор на рецензията е Христо Беров

   Еей, добре че е Блогосферата на Az.jenata и по-специално Жюстин, че да се светвам и аз за всички хитри и хубави неща, в които може да се включва един блогър. Blog Action Day 2010? Че как без мен! Регистрирах се, подписах петицията и сега слагам линк.

   Жюстин наистина е приложила интересни факти, свързани с темата за тази година - водата. Хм хм... Гадост. 1500 литра вода за производството на всяка шъртка? WTF?? Егати разхищаващите животни, дето сме...

   Абе, да ви кажа честно, изглежда ми мааалко дребнаво да изброявам така, 'щото то си е ясно, ама хайде - ще си кажа какво продължавам да правя по принцип. За  пране и почистване ползвам само сапунени ядки, сода, оцет, т.н. Козметика - всичко е био и разтворимо (е, добре де, без декоративната козметика). Карам колело всеки ден до работа и училище (е, добре де, днес във Варна вали!), пазарувам само с платнената си торбичка, която винаги нося в чантата си (а когато съм я изпрала и забравила, си отрупвам ръцете с бутилки мляко, маслини, лимони и ...деца!). Събрала съм една торбичка изхабени батерии, които все се каня да пусна в някой от специалните контейнерчета (да не говорим, че е крайно време да използваме зареждащи се, ама и без това не съм голям фен на свирещите пластмасови играчки и ги държа без батерии), имам няколко изгорели енергоспестяващи крушки в шкафа под мивката, които трябва да видя къде мога да изхвърля безопасно. Нямаме сушилня (е, стига де - не е, защото няма място, има комбинирани, знаете, а защото не искаме!), в килера имаме две каси със стъклени бутилки - едната с бира, другата с кола, хаха - които си зареждаме редовно (е, да, до магазинчето отиваме с колата:). Офисът ни е малък, затова носим използваните от едната страна листи в къщи за рисуване на децата, а ако започнем да генерираме повече, ще се включим в инициативата на ОЦОСУР Варна -  "Лист по лист".

   Сигурно има и още, но когато това мислене стане част от ежедневието ти, вече правиш разликата по-трудно. 

   Ето какво съм писала на днешния ден преди година. 

   И така: Earth Day - Every Day:)