Петък е, хора! Отдавна не сме писали за игри и решихме, че този ден поради ред причини е подходящ за целта.

Има различни игри.

Петър си пада по сложни куести (Runaway, Monkey Island, Full Throttle), походови стратегически игри (X-COM: Terror from the Deep, Heroes of Might and Magic), симулатори (The Sims, SimCity 4, Spore, Transport Tycoon), гонки с коли (Need for Speed), ролеви/екшън игри (Diablo, Fallout 3)… Много си пада и по StarCraft-серията, но пък е много зле в реално-времевите стратегии, така че това все едно не сме го споменавали. За такива игри можете да прочетете на много места (препоръчваме ви блога на Strangera).

Биляна харесва добрите стари опростени игрички на 80-те. Малки, с простичък геймплей и графика, но пък приятни за игра: Tetris, Pinball, морски шах, Arcanoid, Space Invaders и хилядите им клонинги. Точно за такива прости игрички става дума в днешния пост – играят се лесно, бързо и ще  направят последните часове от досадна работна седмица по-приятни…

Наскоро попаднахме на един български сайт с игри, който се отличава от стотиците подобни с това, че голяма част от игрите са авторски, т.е. на български език и правени от българи.

Избрахме три от тях:

Рибар

http://back2game.com/game.php?act=143

Типична простичка екшън игрица: рибарят мята въдицата наляво-надясно, при щракване с мишката въдицата се спуска и каквото захване – захване. Различните неща носят различни точки, сандъците може да се окажат пълни с пари, но може и да са съвсем празни, така че са рисковано начинание, а времето обикновено не достига.

Инду Куест

http://www.back2game.com/game.php?act=142

Характерно за културата на индийците, тук времето не е решаващ фактор. Много по-важно е добре да премислите къде точно да цъкнете. Идеята е, че когато цъкнете на камък от даден цвят, всички съседни в същия цвят изчезват. Ако камъкът е самотен обаче, губите живот… Ето защо към края е важно да ги съберете поне по двойки, иначе животите свършват доста бързо. Много приятна логическа игра.

Балони над Кайро

http://www.back2game.com/game.php?act=233

Ако обичате да правите сапунени мехури, това е играта за вас. Идеята е да „надувате“ балони със задържане на мишката, които стават все по-големи и по-големи. Те обаче не трябва да бъдат докоснати от балон в друг цвят или от топче. Имате само един живот, т.е. не може да си позволите дори една грешка. На всичкото отгоре има и едно топче с ореол, което боядисва грижливо направените от вас балони в друг цвят. Печелите, ако покриете 50% от повърхността… Напомня на силно модифициран Xonix.

Е, това е… има и много други подобни игрици, IQ тестове, класации и т. н., но за тях няма да пишем. Ако толкова ви интересуват, вижте тук.

Подобни публикации

• 30.06.2010 — Поиграй си на Господ! (2)
• 01.09.2010 — Публикация No. 1000 (13)
• 09.01.2010 — Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 24.11.2009 — Имате ли точно око? (6)
• 14.01.2010 — FML – Да си таковам живота! (4)
• 22.12.2009 — The Company of Myself – Flash игра за шизофреници (5)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 12.10.2009 — Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 25.01.2008 — "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 17.07.2006 — Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)
• 29.06.2006 — Как се правят вестникарските заглавия… (1)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 06.09.2010 — Десет причини да празнувате на 6-ти септември (1)
• 19.08.2010 — Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 08.07.2010 — Виртуалният офис на КАТ (8)
• 01.07.2010 — Search Terms IV (7)
• 14.06.2010 — Конкурси, определени от броя гласове (14)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 30.04.2010 — Тайпе 101 и 2 билярдни топки (13)
• 26.04.2010 — Как да открием точно определен физически сървър (3)

Социални мрежи:

Днес при зъболекаря се отвори класическия разговор за руската военна мощ. Един чичо тръгна да ни светва, как през 70-те гледал секретен филм за супероръжието на руснаците – танкове, които се подреждат в каре и предизвикват земетресение 5-та степен по Рихтер.

50 години по-късно това звучи смешно, но той си го вярва, а наборите му го смятат за силно вероятно и цъкат с език. Лошото е, че само тези хора ходят да гласуват и на техната “желязна” логика се избира цялата държава.

Понякога свободната преса ни дава глас. Така е. Дори понякога имаме възможност да си кажем мнението. Явно на редакторите на различни медии им идва факсът от Космоса и те започват да мислят.

Това искат да покажат и от рекламна агенция Scholz & Friends от Берлин.

Медиите понякога отразяват и важни неща, а не само кой с кого се е оженил. Не знам дали сте забелязали, т.е. силно се надявам да сте, че ВУЗ-овете в България се тресат в едно социално желе, което си правим сами от над 20 години.

За щастие винаги се появяват хора, които успешно да покажат, че са недоволни, а не просто да псуват в кръчмата и да обвиняват държавата за това, че са без гражданско съзнание. Именно недоволни студенти от известно време смятам, че започват да дразнят господата с големи кореми и малко акъл, т.е. депутатите, които седят и нищо не вършат, въпреки заплатите, плащани от избирателите им. Тези студенти са се сетили, че нищо няма да се промени, ако се седим вкъщи и предпочитат да организират протести, които малко или много показват напрежението в т.нар. образователна система на България. Слагам преди това „т.нар.“, защото тази образователна система не е нито образователна, нито система. Напротив, тя изяжда плодовете си, не дава възможност на качествените преподаватели да вършат работата си и използва архаични методи, когато в цял свят вече са в дигиталната ера от поне 6 години.

И така, напук на всичко, има студенти, на които им пука. Сякаш нарочно от години наред се прокламира, че младото поколение не струва и едва ли не трябва да бъде изхвърлено извън града, подобно на недъгавите спартански деца.

Обръщам ви внимание на няколко клипа от медии, които представят отразяването на протестите в медийното пространство. Някак тези протести остават встрани от всичко, което „трябва“ да видим по програмите, но напоследък искат или не, медиите трябва да отразят исканията на студентите. Разбира се, че българските медии са още далеч от социалното ангажиране и редица проекти и инициативи, предприети от младежи, които си заслужават, остават незасегнати от телевизии и радио станции, освен разбира се БНР (Българско национално радио), което се опитва поне да представи случващото се.

И все пак, медии отразиха настроенията на студенти.

Първото видео е от сутрешния блок на TV7, които първи отразиха протеста още преди да се е състоял: Обектът на БНТ минути преди началото на протеста: По същото време снимаха и от bTV. БГНЕС са заснели и качили четенето на декларацията, за което сърдечно им благодарим! [youtube=http:// … Read More

via Инициатива срещу орязването на парите за образование

На 22 октомври (петък) ще се проведе протест на учени и студенти. Той ще започне от паметника на св. Кл. Охридски и ще прерасне в шествие около Народното събрание, пл. Независимост – Министерски съвет, МОМН, Министерство на финансите. Изглежда, че докато не започнат да се палят коли и да се чупят прозорци, никой няма да си отвори очите.

Да припомним какво стана на 19 октомври във Франция.

“Издателите на периодичните печатни произведения, излизащи в Българи, трябва да публикуват информация за действителния собственик на изданието, реши днес Народното събрание, за което се съобщава на интернет страницата на парламента. Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Информацията за действителния собственик на изданието трябва да се [...]

Добре че сме в Европейския съюз, макар и незаслужено. Добре че има съдебна власт, макар и зависима и корумпирана според някои, но все пак единствено способна да бъде коректив на творческите пориви на другите две власти. Иначе ме е страх да си представя в какво чудо щяхме да живеем. Творческите пориви на законодателната и най-вече на изпълнителната власт чета в днешния (21.10.10) преглед на печата:

Национализация на личните сметки в професионалните фондове. Тези сметки, както сочи думичката „лични”, са такива сметки, с които човек може да се разпорежда, да ги открива, да ги закрива и да ги наследява. Ако те подлежат на национализация, очевидно на такава подлежат и банковите депозити на гражданите, спестовните им влогове и дюшеците, в които си крият парите. Мотивът бил, че шефовете на тези фондове тънели в лукс и карали скъпи коли. Затова правителството решило благородно да отнеме нашите пари от тях и да ги влее в бюджета. Мисля си, че ако шефът на фонда, където са ми парите, е затънал в лукс, вози се в майбах, тъне в малолетни проститутки и черен хайвер и си пали пурите с банкнотите, които аз внасям във фонда, това си е работа между мен и него защото фондът е именно „частен”. Правителството няма какво да си вре носа в тези отношения. Ако преценя, че шефът на фонда ми се е олял, ще го дам под съд. Но ако правителството си търси повод да сложи ръка на тези пари, за да си кърпи с тях бюджета, това е друго. Нека поне не говори, че го прави за благото на вложителите във фондовете. Впрочем, не знам какво точно властта очаква да национализира, защото активите на частните пенсионни фондове са главно в ценни книжа, половината от които ДЪРЖАВНИ ценни книжа, тоест вече национализирани.

Двойно вдигане на местните данъци. Нямаше ли данъците да се вдигат само през трупа на финансовия министър? Нямаше ли Дянков да подаде оставка, ако данъците се вдигнат? Или местните данъци, данъкът „лукс”, туристическият данък и осигуровките не са данъци. Той ще си подаде оставката, ако се вдигне само данъкът печалба, за който много се гордеят че бил едва 10%, но Мартин Димитров им каза, че общата тежест достига до над 30%. А според мен е и повече. Но това не е интересно. Интересно е например как управляващата партия си представя местните избори догодина, като вдигне двойно местните данъци. Може би има основание да мисли, че за нея гласуват идиоти, които няма да направят връзката между двете събития – вдигането на данъците и издигането на кандидати за кметове.

ЕК може да не възстанови 230 млн. по САПАРД. Защото не сме успели да усвоим на 200 милиона. Питам се, ако е такова положението по предприсъединителните фондове, то как ли стоят нещата по оперативните програми след присъединяването, при положение че за всички е ясно, че при намален прилив на външни инвеститори (по обективни причини) европейските фондове стават още по-важни като източник на свеж финансов ресурс за икономиката и обществото. Отговорът е, че например само по Оперативна програма „Развитие на селските райони” по данни на земеделския министър Мирослав Найденов са договорени едва 1/3 от отпуснатите средства. А договорени далеч не значи усвоени.

ГЕРБ ще обложи с данък „лукс” голяма част от масовите жилища. Това ми е особено любим полет на мисълта. Идеята е всички имоти с данъчна оценка над средната за общината, в която се намират, да плащат с 30% повече данък. Тоест, ако средната цена е 50 хил. лв. и моят имот струва 49 999 лв. и 50 ст., а твоят 50 000 лв. и 50 ст., ти ще плащаш с една трета по-голям данък от мен за разлика от 1 лев в данъчната оценка. Или пък ако в една махала има три къщи от по 1000 лв. и една от 1500, то собственикът на последната е „луксозен” и скъпо ще си плати за това. От друга страна, големите имоти във „вилните зони” отвъд околовръстното (Бояна, Драгалевци и т.н.) имат данъчна оценка около 600 лв. на кв.м., докато панелките със зеещи фуги в „Люлин” са оценени за над 1000. Да не си помисли някой, че това е дясна политика в защита на богаташите от Драгалевци! Не, това е обикновено малоумие.

Но да се замислим какво всъщност е „данък лукс”. По време на предишното управление социалистическият министър Петър Димитров си направи устата за такъв данък, но много бързо го освиркаха и той си замълча. Сега „дясната” алтернатива на тогавашното управление иска да го наложи с болшевишка страст. Аз нямам нищо против да има такъв данък, но данъкът не е благотворителност, нито е подарък от някого за някого. Той е обществена вноска, която всеки плаща, за да получи нещо като например пътища, полиция и армия. Иначе говорим не за данък, а за рекет. И ако е така, не е ли редно онези, които плащат данък „лукс” да се движат по някакви луксозни улици и луксозни пътища само за тях, да ги пазят луксозни полицаи като швейцарските гвардейци във Ватикана и за тях да се сражава някаква луксозна войска – драгуни, хусари, гвардейци?

Годишен технически преглед на кола само след платени данъци. Този преглед е задължителен в името на безопасността на всички. Но излиза, че ако държавата не си е взела своето, безопасността на всички вече не е толкова важна. Разбирам да те лишат от ползването на някакво право, ако не си си изпълнил някое задължение, но да не ти позволяват да изпълниш едно задължение, докато не изпълниш друго, това е кретенизъм. Помня, че когато подменяха личните документи на хората, отказваха да го направят докато не си платиш глобата на КАТ, ако последният ти е заснел колата (без твое и нейно съгласие) с автоматичните си камери. По този начин лишават собственика на въпросната кола от възможността да докаже в съда, че в момента на заснемането не той е бил в колата, следователно не е извършил никакво нарушение. Ако пък човекът се запъне и иска да докаже невинността си, тогава държавата отказва да му издаде документи и после, като го хване без лична карта или шофьорска книжка, го наказва строго, но справедливо, задето самата тя не му е позволила да е редовен.

Въпросите към Цветанов се трупат. Съзнателно не желая да коментирам тази тема, но какво да правя, като я има в прегледа на печата! Добре е, че се трупат нови въпроси, но също така е добре да се отговори и на старите. Единственият отговор, който чухме, е че имотите на вътрешния министър са декларирани. Това безспорно е отговор на въпроса „Декларирани ли са имотите?”, но определено не е отговор на въпроса „Откъде са парите за тях?”, който е всъщност е важният. Пък и защо атаката на Алексей Петров е към Цветанов, а не към премиера? Да не би Трактора да прави лична услуга на Бойко Борисов, като му помага да се отърве от задминаващия го по рейтинг вътрешен министър? Да не стане така, че главата на Цветанов да отхвърчи и да осъмнем са Алексей Петров за вътрешен министър?… Спокойно, шегувам се…

Сидеров заплаши, че Атака ще зареже ГЕРБ. И това го има в прегледа на печата, макар че едва ли е останал човек, когото да го интересуват поредните заплахи на Сидеров или пък кого възнамерява да изоставя и на кого да се подмазва оттук нататък партия Атака. Повече от година „националистите” подкрепяха всевъзможни глупости на управляващите, но сега не могат да понесат позицията на ГЕРБ за членството на Турция в ЕС. Не разбирам какво толкова му е лошото за нас на това членство, но това е тема на друг разговор. Очевидно тази тема е останала единствената, по която Атака се надява да бъде разпознавана и обичана, затова се е вкопчила в нея. Но от друга страна не е лошо да спрат да подкрепят ГЕРБ в парламента, независимо по какви причини.

Затвор за писане срещу гейове. Тази новина не е особено интересна, защото скоро ще се лежи в затвора за почти всичко. По-интересно е какво значи „подбуждане”. Правителството предлага закон срещу журналисти, които подбуждат към всякакъв вид дискриминация. „Според българския Закон за защита от дискриминация тя може да бъде полова, религиозна, образователна, по политическа принадлежност, увреждане, семейно положение, сексуална ориентация или имуществено положение”. Ха! Според този закон данък „лукс” не е ли „дискриминация по имуществено положение”? И доколкото правителството „подбужда” към въвеждане на данък „лукс”, то по своите собствени предложения не трябва ли да лежи в затвора? Господи! Ела Си прибери вересиите! Откъде изпълзяха тези мислители!…

Ето защо си казвам: да е жива и здрава съдебната власт! Добра, лоша, тя е нашата последна надежда и нашето спасение да не се превърне всичко това в закони или ако, не дай Боже, се превърне, да не се допуска тези закони да се прилагат! Както казва един човек във форумите: „Национализация, масово следене и подслушване, извънредни съдилища, пламенна риторика срещу богатите… ето това е истинската демокрация, а не както през последните 20 години от които се възмущава Цецко Цветанов”.

Tweet

В България засега изглежда има само едно семейство, което отглежда реколтата си според принципите на биодинамичното земеделие. Това са Мария и Димитър Стоянови, които през 1998 г. наследяват от родителите си 3,5 декара земеделска земя в землището на село Бачково и започват да отглеждат плодове, зеленчуци и грозде, следвайки правилата на биодинамичното земеделие. Днес средногодишното им производство е около 600 кг. зеленчуци, 1500 кг. плодове и 1200 кг. грозде. Една трета от продукцията си предават, а останалото ползват за собствени нужди. Произвеждат компоти, сладка, конфитюри, лютеница, ракия (под името “джинджифирка”) и вино от сертифицирани биологични плодове и зеленчуци.

––––
Какво е хубавата храна?
Това е определение за външния вид на храната, което не показва качеството. Здравословна храна е нужното определение - екологически чиста,
произведена по биологичен начин.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Че качеството на храната се определя от количеството на месото в нея и от нейния външен вид - лъскави и дебели плодове, но пълни с нитрати.
Че режимът на хранене няма значение.

Какво е здравословно хранене за вас?
Използване на храни и продукти произведени по биологичен метод и по възможност в района в който живеем.

Трудно ли е да бъдеш земеделец?
В момента да! Но при добро желание и работа с много любов е възможно за всеки човек. Нужно е обучение на всички.

Коя книга/блог за хранене бихте препоръчали?
Малахов, Дънов, Пол Брег, Рудолф Щайнер, проф. Виши. Трябва да храним и тялото и душата.

Как и защо решихте да започнете да се занимавате с биодинамично земеделие?
Първата искра беше запалена на един семинар, проведен в с. Павелско, община Чепеларе от екип на Агроекологичния център към бившия ВСН гр. Пловдив, ръководен от професор Стойчо Каров. През 1998 г. поканих екипа в с. Бачково, където бях кмет. От двудневния семинар и личните контакти с проф. Каров ми стана ясно, че това е бъдещето на земеделието. Вероятно във всеки човек има заложен някакъв огън и е нужна искра за да го запали. Затова голям тласък ми бе даден и от опита, който бях натрупал като учител в областта на екологията и опазването на околната среда.
Биодинамичното земеделие е една от малкото човешки дейности, които зачитат природните закони, пазят и увеличават биологичното разнообразие и чистотата на земеделската земя – земята, която ни храни. При тази дейност, човек намира своето истинско място на партньор на съдружник с растенията и животните. Това не е само дейност, а специфичен начин на живот заедно с растенията и животните във фермата.

Регистрирай се за форум Храна!

Симеон Дянков и Бойко Борисов вчера казаха, че не искат да са като предишното правителство, да отлагат постоянно. Незнайно защо, според тях, алтернативата на отлагане е национализация – но това е друг въпрос.

Ето, обаче, доказателства, че по важните въпроси отлагането продължава:

1. Няма да се вдига пенсионната възраст/стаж

2. Няма да се намалят привилегиите за ранно пенсиониране

3. Няма да се увеличи възрастта за ранно пенсиониране

4. Няма да се спрат възможностите за източване

5. Няма да се спре практиката на постоянно отлагане на премахването на супер ранното пенсиониране

6. Няма да се увеличи делът на капиталонатрупването в пенсионната система

7. Няма да се насърчава отлагане на пенсионирането и полагането на труд след пенсиониране

8. Прави се опит за временно замазване на проблема с вдигане на осигуровки и национализация

9. Няма да се насърчава заетостта и бързият растеж на икономиката

 

Между другото, обърнете внимание на точка 1 от писмото на синдикатите, която вчера премиерът прочете:

"Първо, запазване условията за ранно пенсиониране за лицата, работили в условията на първа и втора категория труд, установени в § 4 на ПЗР на КСО до 2014 година."

Забележете, това е същият параграф, в който предишните правителства постоянно увеличаваха срока за супер ранно пенсиониране и отлагаха плащането на пенсии от професионалните фондове (като ги караха "временно" да плащат на НОИ). Така че всъщност сегашното правителство продължава едно към едно политиката на предишните правителство – удължава за пореден път привилегиите до 2014 година и вкарва пари от професионалните фондове в НОИ (но то вкарва всичките пари).

Ето и текста на параграфа (в черно са посочени сроковете, които постоянно се отлагат и ще продължат да се отлагат):

 

§ 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 33 от 2008 г.) До 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 33 от 2008 г.) До 31 декември 2010 г. включително лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68, при условие че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 и 52-годишна възраст за мъжете и 47-годишна възраст за жените.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 38 от 2005 г., бр. 33 от 2008 г.) До 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 1 от 2002 г.) В случай, че лицата по ал. 1, 2 и 3 са упражнили правата си, набраните средства в професионалния пенсионен фонд се прехвърлят във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване.

Забележете – пенсиониране при 10 години трудов стаж първа категория на 45-годишна възраст. Отмяната на тази привилегия за пореден път се отлага. Първоначално тя е трябвало да отпадне още през 2004 година.

Забележете и още нещо – 10-те години трудов стаж може да са натрупани преди 2000 година, т.е. преди създаването на професионални фондове. С други думи, практически е възможно да не се внася нищо или почти нищо в професионален фонд и пак да се стигне до пенсиониране. Пенсионните фондове бяха дали пример с такъв човек, който е внасял в професионален фонд 1 месец през последните 10 години и се пенсионира на 45 години. 

Как да се съберат достатъчно средства по партиди в професионални пенсионни фондове, ако се внася толкова малко време и се иска получаване на пенсия толкова дълго време?!? Същият въпрос важи със същата сила и за новия национализиран пенсионен фонд. Той ще фалира в рамките на няколко години – парите просто ще свършат.

Блогът за икономика 2010

Васко Василев се усмихва на публиката по време на концерта си в София. Повече снимки ще има по-късно в Дневник.

Ок, ОББ официално са идиоти. Как могат да ми изпратят SMS, че плащането на вноска по карта ми е прието и след 30 минути да получа пак съобщение от тях, че все още имам да им давам и да бягам да плащам незабавно. Хубаво сте ме наредили в опашката за заплахи, ама преди да ги пращате погледнете в базата, баси. Ало, лявата ръка какво прави дясната? Обърнахте го на Мтелски (муахахахахахха!) билинг това вашето.

Продължаваме пътуването на Неделчо и Мария към Италия. Първата част През Загреб към Венеция беше разказана от таткото, а днес Мария ще продължи разказа си за градовете на Тоскана. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват

част втора

Из Тоскана

Хубаво нещо е сънят.. . Още по-хубаво е обаче да се събудиш с очакването на нещо , за коеето си мечтал и което се сбъдва. Ставам рано да се полюбувам на морето и плажа. Подредени като войници чадърите са прибрани, а млади момчета подобно на Пираня и компания от „Синьо лято” чистят плажа. Когато след малко видях и трактора да заравнява... ехх. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Къщата на Жулиета във Верона"][/caption]

Закуска и е време да потегляме. За днес сме решили да посетим попътно

Верона

и после Монтекатини терме. Магистралата ни посреща натоварена яко. Километрите обаче не са много и около 11: „Здравей Жулиета!“. Паркираме на един от подземните паркинги в центъра и от там сме пред Арена ди Верона. Строен някъде през 5 век, днес той се използва за много оперни спектакли. Ако питате мен, няма смисъл да влизате, вътре не е нищо особено. Няколко снимки отвън мисля , че са напълно достатъчни. Пътят До къщата на Жулиета минава през много сувенирни магазинчета и джелатерии, от които си хапваме от най-вкусните сладоледи на света!! [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="С Жулиета :)"][/caption]

А къщата и при нея няма промяна от последните 4 години. Все същите тълпи от хора, все същите опашки пред статуята на Жулиета-японци, италианци, германци и ние българите... всеки чака да си направи снимка със статуята, като държи лявата гърда на Жулиета... от поверие, суеверие или не.. . но тълпите са факт. Стените отстрани са изпълнени с любовни послания и имена и продължават да се изпълват... може би всеки тайно се надява, че любовта ще се запази и в живота, не само на стената. Дай Боже! След къщата минаваме към близкия площад, на който също се продават много сувенири и има оставени окови за снимка на мястото, където са се изпълнявали екзекуциите. Не се задържаме дълго, връщаме се към Арена ди Верона, където правим кратка почивка за кафе и пътят отново ни зове. Километрите са около 250, но с хубавите магистрали и хубава книга не се усещат.. . поне не и за пътуващия.

В Монтекатини

пристигаме около пет вечерта. Хотелът, Grand Nitza and Suisse, се намира до киното в курорта, само на няколко минути път от главната улица. Първо забелязвам страхонтата книжарница, където има голямо разнообразие от италиански, английски, немски книги, карти, календари.. . изобщо.. всичко. В България чужда литература няма толкова... но там успях да намеря повече, отколкото очаквах. Самият балнеолечебен курорт Монтекатини Терме е изпълнен със 70+ туристи, но нищо, сега им е времето да живеят :) Ресторанти има много, пици, пасти... като навсякъде в Италия... [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Кулата в Пиза"][/caption]

Рано на другата сутрин отново се отправяме към магистралата с цел

Пиза

- възможно най-ранните билети за кулата. А като говорим за кулата... тя си е все още там, в двора на чудесата, и си е все така наклонена. Чудо или не.. . успяваме да си намерим билети за 40 минути по-късно и великото изкачване да започне. Имах си една мечта... и тя се сбъдна. Не се бях качвала до последния етаж на кулата, защото при предишното ни идване се качихме в 9 вечерта.. . но не и до последия етаж. Е, сега това се изпълни. Наклонът наистина се усеща, когато минаваш от лявата към дясната страна, където са стъблите и сякаш всеки миг ще се понесещ надолу към тълпата от хора, чакащи да се качат. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Кулата в Пиза"][/caption]

Гледката... красиво е. Да погледнеш това живописно кътче от Тосканския пейзаж от високо... прекрасно е. Да си направиш снимки… запомнящо се е. Не се задържаме дълго, а тръгваме надолу по стълбите, за да освободим кулата за другите нетърпеливи да я покорят. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пред паметника на Пучини в Торе дел Лаго"][/caption] Следваща спирка...

Торре дел Лаго

Още една мечта щеше да е осъществена, този път на майка ми. Да види къщата на Пучини, там, където ежегодно се провожда оперен фестивал само няколко дни след като ние щяхме да сме напуснали Италия. [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Езерото"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Торре дел Лаго"][/caption]

Факт, който по-късно научихме бе, че местността е известна като гей курорт, но това не пречеше езерото да е красиво. Съвсем наблизо е другият Италиански бряг, Тиренско море. Само на 12 километра се намира курорта

Виареджо („път на кралете”),

където след известни проблеми с намирането на място за паркиране, успяваме да стигнем до плажа. И тук пясъкът е като пудра захар, а водата топла, и тук времето е все още горещо, но някак не успява да ме грабне така, както Лидо ди Йезоло. Дали заради леко нелюбезните италианци, следящи ни къде ще седнем, или заради прекаленото емоции.. не знам. Знам само едно... въпреки това нашият плаж беше чудесен. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Морето край Виареджио"][/caption]

И като истински ден, посветен донякъде на Пучини, бяхме избрали да го завършим именно в родния му град -

Лука

Старият град се намира зад крепостни стени, а уличките са тихи, тесни и павирани-типично по италиански. Изкачването на кулички продължава и тук. Torre “Guinigi” беше този път жертвата или ние нейните. Стълбите никак не бяха малко и след всеки етаж се появяваше още един, докато накрая не стигнахме до върха. Беше тясно и всеки обикаляше, за да направи снимки от различните стени на града, но при вида на залязващото Слънце над Лука разбрах, че наистина си е струвало изкачването... [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Лука, Италия"][/caption]

Разходихме се още известно време из градчето, но накрая, изморени, изгорели от Слънцето, поехме към Монтекатини... за да измине нощта и да дойде най-очакваният от мен момент, истинската Тосканска приказка. Слънцето грееше, сякаш да напомни за невероятният ден, който беше пред нас. Ето за тези моменти си струва да живее и пожелавам на повече хора да посетят местата, които искат, да се докоснат до повече кътчета от света, защото това остава, спомените винаги са някъде в нас и при лоши моменти могат да ни накарат да се усмихнем. Сиена, Волтера, Сан Джиминяно... Тоскана.. . Италия.

Сиена

е крепостен град, издигнат на 3 хълма, предвижването с коли поне за нас бе трудно. [geo_mashup_map] Останахме очудени при вида на спрените по баири коли, но явно хората тук са свикнали с тези маневри. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Сиена"][/caption]

Самата Сиена също е хубав град. Всяка година тук, на Piazza di Campo, се порвежда конно надбягване. Самият площад не ми се стори толкова огромен като за състезания, ноо беше изпълнен с кафенета иии, разбира се, куличка за изкачване-най-високата в Италия. Този път ние щяхме я пропуснем, но нашите приятели не отказаха възможността да се изкачат до върха. Ние се разходихме до близката катедрала, където направихме няколко снимки, а след това не пропуснахме отново да се насладим на италианското кафе. [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Сиена"][/caption]

Следавща спирка...

Волтера

Да, градът доста нашумя покрай вампирската сага”Здрач”, но не за това бе желанието ми да отидем до там, просто нещо ново, различно, интересно. Да си призная и аз покрай „Здрач”научих за Волтера. Пътят до там... . все едно изкачваш връх Шипка... . остри завои, но съпроводени от китни селца и живописни зелени поляни наоколо. И точно на един склон... точно там е Волтера.. . именно за това я наричат и ветровитият град. [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Волтера"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Волтера"][/caption]

За моя радост освен няколко табели за “Twilight” и колоритният черен сладолед с черешова глазура, наречен “New Moon”, друго необичайно нямаше. Нямаше и толкова туристи. Тихият площад, спокойнисте странични уличи, изпълнени с малки магазинчета и джелатерии, старият античен театър и разкопки... всичко тук носеше поне за мен някакво различно, ново, непознато усещане, непознато въздействие... но то бе приятно. Гледката от различните склонове, откриваща ни пейзажите на Тоскана... невероятна... точно като от снимките на календарите. Впечатление ми направи, че повечето туристи, които се срещаха, бяха германци. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Волтера"][/caption]

Тук също имаше кула... но не беше действаща за изкачване... така че поне за нас днес бе денят без кули, макар следващият град да бе наричан „Средновековният Манхатън” със 17те си кули...

Сан Джиминяно

бе пред нас. Градчетата в Тоскана си приличат, всеко носи различен чар и опиянение поне за мен, но като цяло структурата им е подобна. Дали защото вече бяхме по-изморени, или заради повечето туристи, но Сан Джиминяно не успя да ме „грабне” така силно. Е да, оттук може да си купите вино, хубаво италинаско вино, много кожени неща имаше... да се насладите отово на тесните улички и на красивите площадчета. [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Сан Джиминияно"][/caption]

Тосканската ни приказка бавно изминаваше.. . дните летяха... като всяко точноопределено нещо. Оставаше ни само Флоренция... за двата пъти които бях ходила коренно промених мнението си. На 11, ми изглеждаше плашеща и странна с всичките гробници и сенчести улици... на 13... обожавах това място... какво ли щеше да е сега, две години по-късно... само времето щеше да покаже... а то течеше неусетно... [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="Сан Джиминияно"][/caption]

Автор: Мария Чешмеджиева

Снимки: авторът

P. S. Без да се натрапвам, само искам да допълня за най-хубавото накрая на деня. Когато зададох на навигацията да ни заведе от Сан Джиминяно до Монтекатини, тя ни отведе по най-прекия път, но не през магистралата, а през истинските тоскански селца, такава красота съм виждал само по филмите-тесни пътчета, по една-две къщи, кацнала на върха, а надолу сякаш художник е рисувал полята и лозята. Чували ли сте за Кастел Фиорентино, Сан Минято, Фучечио и накрая Винчи?Е, по тези пътчета минахме. Може би най-красивите 65 километра! Неделчо Още снимки от Италия: [nggallery id=47]

рецептата не е нова или моя, взех си я от мъфини и кексчета – страхотно място, пълно с много интересни рецепти за мъфини, приготвени с вкус и поднесени с много аромат и цвят. ето ТУК е и самата рецепта. тъй като имах идея да ги украсявам тематично, защото бяха подарък за РД на Мишел, импровизирах [...]

Нямам думи, описващи вредността на този “министър”.

Търговци на фондовата борса искат да бъде наказан от КФН, след предизвикания от глупавите му изказвания срив на борсата (дъно от 337 пункта). Георги Ангелов разви логорея да обяснява.

Продукти за 4 порции:
800г свинска карета
250г грах
1 морков
1 глава червено свекло
2с.л. краве масло
1ч.л. сол
100мл червено вино
100мл прясно мляко
1ч.л. сушена салвия
2- 3с.л. олио

Приготвяне:
Месото се реже на малки пържолки с дебелина 1 пръст. Слагат се в тавичка. Заливат се с червено вино и прясно мляко. Поръсват със сушена, стрита салвия. Покриват се с фолио. Оставят се за 3 часа да се мариноват. Грахът се измива. Морковът и череното цвекло се белят, измиват и режат на колелца с къдраво ножче. Слагат в тенджерка. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Налива се вода 1 пръст над нивото на продуктите. Похлупва се и съдът се поставя на включен котлон. Зеленчуците се варят на тих огън 50 минути. Накрая се отхлупва, добавят се 2с.л. краве масло. Похлупва се и се оставя да се задушат на изключен котлон. Свинското се поръсва допълнително с 1/2ч.л. сол и полива с 2- 3с.л. олио. Покрива се с фолио за печене. Пече се на умерен огън 60 минути. След това се маха фолиото. Връща се за допичане още 10- 15 минути. В порция се поднасят по 2 медальончета, гарнирани със задушени зеленчуци.

От много време насам процесът на продажба се разглежда по еднакъв или много сходен начин от маркетолозите. Стъпките, описани от класици като Котлър, все още се цитират наизуст и тяхната приложимост е факт и в съвременната маркетингова среда. Но днес този процес се разклонява след момента на покупка и се появяват нови интересни цели, които маркетинг-екипът трябва да преследва.

Преди

“Оригиналният” модел на процеса на продажба включва няколко етапа, през които минава купувачът. Мисля, че всеки начинаещ маркетолог знае за какво говоря:

Сега

Дотук основните цели на маркетолозите са свързани по един или друг начин с достигането на етапа на продажба. Умните маркетолози и устойчивите бизнес модели следват и желанието за гарантиране на повторна продажба и идващата с това лоялност. Наскоро обаче попаднах на едно интересно продължение за процеса на покупка, което е свързано със социалните медии и възможностите за споделяне на мнение. В своята книга Social Media Marketing: An Hour a Day Дейв Еванс посочва още няколко стъпки, които трябва да последват етапа на покупката. Те не са свързани директно с постигане на нови продажби (т.е. от същия потребител), а в стимулиране потребителят да заговори за марката и продукта. По този начин Еванс свързва директно дигиталния Word-of-Mouth с процеса на покупка.

Етапите

Последващите етапи са няколко и целят “преобразяването” на клиента в говорител. Това се случва в три стъпки. Първо (и колкото и иронично да звучи), трябва да превърнем клиента в истински потребител – т.е. да го стимулираме да използва продукта достатъчно, за да може да говори за него компетентно. Следващият етап включва формирането на мнение – естествено, тук основна цел е положителната нагласа. Последният етап и крайна цел на упражнението е да накараме клиента да говори – пред своите близки, приятели, познати, Facebook-приятели, Twitter-последователи, блог-читатели и т.н. Благодарение на интернет този разговор ще се разпространи сред много по-голяма публика и резултатите ще са много по-добри. Тази висока ефективност е ключов аргумент при разговор с мениджърите или клиентите. Тя може да насърчи инвестицията в дългосрочен план, който да стимулира постигането на тези нови нива от процеса на продажба.

Как да стимулирате процеса?

За постигането на всеки от трите етапа може да се приложат различни техники. За прехода клиент-потребител добра работа ще свърши допълнителна информация за функциите на продукта, интересни приложения или ползи, които той носи. Това е особено важно в сферата на услугите, които са доста по-сложни за обяснение и имат позитиви, изплъзващи се на пръв поглед.

При формирането на мнение от помощ са мненията на други. Хората обикновено следват общата линия на мнения и нагаждат собствената си представа спрямо мнозинството. Така множество негативни мнения в социалните мрежи (онлайн всички мнения се намират много по-лесно) може да променят мнението на потребителя в негативна посока, дори той да не е разочарован от покупката си. От друга страна, ролята на маркетинга предполага да покажете колкото се може повече позитивни взаимодействия (like-ове и коментари във Facebook, туитове или блог-постове на доволни потребители). Така първоначалното възприемане на продукта ще е много по-добро.

За постигане на последния етап трябва да предложим достатъчно начини на потребителя да се “изкаже”. Отново, социалните медии помагат: Facebook страниците на марките вече автоматично се възприемат като място за споделяне на впечатления. Възможността за коментари на корпоративната страница също е добър вариант. Максималното отваряне на диалога действа стимулиращо. Допълнителен успех е гарантиран, когато покажете, че слушате: отговорът на коментари говори, че наистина цените чуждото мнение, а с това “говорителите” се чувстват оценени и мотивирани да продължат.

Хайде, допълнете ме с още съвети за успеха на различните етапи!

___
снимка: markb120

Още по темата:

1. Brand Equity
2. Метрики за социални медии
3. Трите етапа на маркетинг в социални мрежи: Дали? Как? Защо?

Излезе поредният индекс "Отворен бюджет". Обобщението в няколко думи: България е между Аржентина и Уганда по бюджетна прозрачност

Повече за Бъгария – в тази информация, както и в следната презентация. Цялото изследване е достъпно тук: openbudgetindex.org

България попада в трета (от пет) групи страни – в нашата група са страните, които предоставят "известна" информация за бюджета. На следните графики могат да се видят всички групи, както и подреждането на страните в нашата група.

Графика 1: Групи страни според предоставяната бюджетна информация

 

Графика 2: Подреждане на страните в "българската" група

Блогът за икономика 2010

Веднъж на някакъв пазар в село по северното Черноморие, един от продавачите приближи към мен и мой приятел и ни каза, че колата ни е идеална за извършване на обири. И като видя глуповатите ни усмивки реши да поясни: “Хич не ви чух, бе момчета.” Колата беше Приус - автомобил с хибриден двигател, който може да се задвижва с бензин и с електричество. В този момент се движеше с електричество.

–––

Те не вибрират, не миришат на бензин, нито отделят газове. Тихи са. Доскоро бяха предимно атракция в парковете на западна Европа или ексцентрична гъзария на холивудски звезди поддържащи имидж на социално осъзнати. За нас, обикновените софийски представители на трудовата интелигенция, те бяха чисто и просто фантастика - нито повече, нито по-малко от Айрънмен, да кажем. Защото какво по-утопично от това да станеш в ранна майска утрин, да излезеш на улицата и въпреки задръстването да вдишаш чистия планински въздух, който идва от Витоша, да чуеш чуруликането на птичките, виковете на децата и виковете на тези, които ги правят.

–––

Всъщност аз лично с изненада открих, че тази фантастична картинка е направена по скица от далечното вече начало на миналия век. Първите комерсиализирани електрически автомобили са произведени от Electric Carriage and Wagon Company през 1897 година и са служили за таксита в Ню Йорк. Някъде около 1910-20 година електрическите коли са в тотален разцвет - 38 процента от автомиобилите в САЩ са  електрически и само 22 - с бензинови двигатели (ако се чудиш къде са останалите 40 процента - по това време все още се използват и парни двигатели). Сто години по-късно електрическата кола скромно и тихо, без излишен шум и вибрации (и без миризма, както стана ясно) отново се промъква към първите места, като съвсем скоро се очаква дори да стартира от пол позишън, ако ми позволиш тази леко несръчна алегорийка.

–––

Въпросът “как така технология, която още тогава е имала повече предимства, отколкото недостатъци, е останала забравена толкова задълго” е тема на друг текст - ще го оставя на любителите на конспиративни теории или на обикновените хейтъри-разбирачи. В този текст аз се опитвам да споделя въодушевлението си от триумфалното завръщане на колите с батерии. Най-малкото защото бензинът, както знаем, свършва.

–––

Завръщането наистина е триумфално - Нисан пускат модела Лийф - първият изцяло електрически масов автомобил - до края на годината. Следващата година идват модели на Пежо и Рено, като дори се очаква всички те да тръгнат безмълвно и по нашите улици. Наскоро софиянци гледаха наживо и Тесла Роудстър, а всички големи производители на автомобили са включили в списъка си и по няколко електрически модела (дори и германските). Няма да говоря за цифрите, които специалистите са извадили за понижението на емисии след преминаването от бензинови към електрически автомобили, това вече не е модерно. Ще спомена само едно друго число - 15 милиарда щатски долара. Точно толкова инвестиции в развитие на електрическата автомобилна индустрия е обявило правителството на Китай. А както знаем китайците разбират от тези неща.

–––

Ако си склонен към подобен род размишления вероятно вече си казваш “и какво нали електричеството, нужно за зареждането на батерията, също идва от някъде”. И ще трябва да си изкривя грозно душата, ако ти кажа, че не си прав. Електрическите коли не са най-доброто решение изобщо - те са просто по-доброто решение в този момент, при сегашните обстоятелства. Като се вземе предвид обаче все по-масовото навлизане на алтернативни източници на енергия, моментът, в който ще имаме автомобили с нулеви емисии в абсолютни стойности приближава като парния локомотив във филма на братята Люмиер (да уточня още веднъж - без пушека, вибрациите и миризмата).

–––

автор Веселин Трандов за Една седмица в София

Сутринта:

Бойко Борисов национализира пенсионни фондове, включително пенсионния фонд на една от най-големите баварски компании – Allianz.

Следобяд:

Бойко Борисов е в Бавария и кани още баварски инвеститори да инвестират в България заради предвидимостта в страната ни и добрия бизнес климат.

Блогът за икономика 2010

• В момента премиерът Борисов не е в положение да избира политически подходи и тактики, той е принуден да стреля едновременно по всичко, което мърда в държавата, а муниции в патрондаша си няма 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

За простите действия понякога се изисква особен талант. Мнозина смятат например, че да се прискрипеш на вратата е твърде лесно. И наистина, има хора, на които им идва отръки. Една сутрин, в бурното време на пубертета, мой приятел, сега небезизвестен пловдивски гражданин, се прибра с огромна жълто-синьо-зелено-лилава смучка от дясно на врата си. Майка му, която тъкмо тръгваше на работа, го видя и загрижено попита какво е станало. Пък той невъзмутимо отговори – ами, прискрипах се на вратата.

Не всички обаче го могат, питайте хората, които цял живот опитват да си прищипят  дори само пръстите и все не успяват – от страх ги дърпат в последния момент или пък просто не полагат достатъчно творчески усилия. Също като управлението на ГЕРБ. Доскоро то сякаш изглеждаше като някой, който все се опитва да си заклещи пръста, но не успява. Имам предвид, че колкото и нелепи неща да вършеше през последните петнадесет месеца в управлението, рейтингът му се държеше като пубертет, попаднал в женската баня – сочеше неизменно нагоре. През последните дни обаче това впечатление, в резултат от натрупване на поредица събития, започна да се размива:

- синдикати и работници недоволстват от увеличението на осигурителната вноска и намеренията за увеличение на пенсионния стаж, възрастта за пенсиониране или и двете;

- Българският лекарски съюз, който твърди, че говори и от името на целокупния български пациент, макар да не е съвсем така, скъса – буквално скъса – постигнатото неотдавна споразумение с правителството и се закани този път да не спира лекарската стачка, независимо от всичко;

- университетите настояват, че без да им се налеят още няколко десетки милиона лева, няма как да обучат подопечните си. Друг е въпросът, че през тази година те са приели 16 хиляди студенти повече от миналата, въпреки ранното предупреждение да не разчитат на по-голям бюджет;

- покрай дефектните тръби за АЕЦ “Козлодуй” и въпросът как става така, че ги купуваме от руснаците с гаранционен срок 2 години, а българският законен срок за тяхната профилактика е 4 години, част от бизнеса на енергийната мафия започна да се показва на светло, което винаги е опасно за управляващите, които и да са те. На всичкото отгоре покрай този скандал ще пострадат временно и приходите в хазната от износ на електроенергия;

- българският съд призна единия милион евро от “Цанков камък” на Ахмед Доган за законен и нарече лидера на ДПС “невинен” по обвинението за конфликт на интереси. В същото време пусна от панделата Алексей Петров, който чрез палето си Янев обвини вътрешния министър Цветанов в незаконни доходи и конфликт на интереси;

- Цветанов пък започна да се обяснява, с което създаде впечатление в обществото, че в цялата работа наистина има нещо необяснимо;

- тази драма позволи на президента Георги Първанов да застане в ролята на морален съдник и да каже, че очаква от ГЕРБ конкретни отговори на моралните укори от последните дни. Сякаш той самият е образец в това отношение и е отговорил поне на половината морални и други укори, засипали го през последните години;

- Първанов обаче е мек с правителството, защото неговото не се губи – той има полза кабинетът едновременно да се клати, но и да изкара мандата си поне докато договорите с руснаците за строителството на АЕЦ “Белене” и газопровода “Южен поток” навлязат в наистина необратима фаза. А това може да се случи доста скоро, ако се съди от заглавията в московската преса, че Русия пак е изработила България при последните преговори на Алексей Милер в София;

- единственият политически предвидим и, от европейска гледна точка, приемлив съюзник на ГЕРБ – Синята коалиция, заяви по този повод, че управляващите трябва да въведат фискален борд, което означава – да харчат само толкова, колкото имат в наличност, без да увеличават данъчните тегоби и задължително трябва да прекратят българското участие в руските мегаломански проекти;

- Синята коалиция удари управлението право в сърцето, като каза също, че предложеният от финансовото министерство бюджет за следващата година е неприемлив, защото запазва статуквото от времето на тройната коалиция и означава отказ от политиката на реформи;

- в същото време, по едно или друго стечение на обстоятелствата, управляващите са вкарани и в един дебат, който нито искат да водят, нито знаят как и защо да водят, нито реално сега му е времето – дебата за евентуалното провеждане на референдум по отношение на евентуалното бъдещо членство на Турция в Европейския съюз.

И това са само по-едрите събития от последната седмица, граждани, по-дребните даже не ги споменавам. Съгласете се все пак, че дори да сте в ролята на чутовния фолклорен герой Бойко Борисов, трудно ще се справите, ако по такъв начин всичко ви се струпа изведнъж на главата. Да, наистина, мъдрият писател Хемингуей дава практически съвет как най-правилно се действа в подобна ситуация. Една нощ, когато негов богат приятел китаец неочаквано му изпратил за подарък три красиви китайки едновременно, той самоотвержено уважил и трите. Но, както сам свидетелства, трите една по една, не и трите едновременно. Ако беше опитал едновременно, със сигурност нямаше да успее и славата му на мъжкар щеше да пострада.
Само че бат` Бойко не е в положение да избира. Нито има време да мисли и да търси съвети от сведущи писатели. В момента той е принуден да стреля едновременно по всичко, което мърда в държавата, а муниции в патрондаша си няма и “помощ отнийде взорът не види”. С други думи – прав е Иван Костов, който онзи ден на въпрос дали очаква все пак правителството да изкара пълния си мандат, отговори, че “при това положение ние не можем да правим далечни прогнози”.

Закономерно е да се попитаме дали Борисов изобщо имаше муниции в патрондаша си още преди повече от година, когато дойде на власт. Ами попитайте се, аз знам отговора и съм го казал още тогава. А сега не ми се навлиза в критика на чистия разум, онзи чист до бяло разум, свързан с електоралното поведение на българина, с готовността му да се поддава на манипулации, с нагласата му да очаква всички бъдещи управници да са по-умни, по-честни, по-подготвени и по-загрижени за самия него от самия него. И когато се окаже, че не е така, а то винаги се оказва, да ругае тежката си съдба и да се тюхка как не случихме на политици.

Още древните гърци са били наясно, че политиците не падат от тавана като хлебарки в супата, а се избират измежду същия този народ, който, като ги ругае после, всъщност ругае себе си, че е недостатъчно умен, не достатъчно честен, не достатъчно подготвен за предизвикателствата на живота и недостатъчно загрижен за собствената си съдба. Ама гърците са измислили демокрацията, затова го знаят, пък на нас демокрацията ни падна отнякъде си в лапите и тъй като не сме я изстрадали, много ни се ще да я удушим и стъпчем, вместо да я разберем и ползваме по предназначение. Така де, то за такова ползване се искат не само някои качества, а и постоянни усилия, пък аз `що да копам, като мо`ем и да не копам.

Закономерно е също да се попитаме защо и как изведнъж, след като съдбата досега някак закриляше Бойко Борисов и му даваше възможност да се измъква дори от тежки ситуации, но случващи се една по една, сега изведнъж му струпа едновременно толкова грозни китайки като подарък. Този въпрос има няколко отговора.

Първо, още с идването си на власт правителството каза, че ще разчисти Авгиевите обори, без да познава дълбочината на натрупаното в тях и да отчита нетърпимата степен на воня, която те разнасят. Тоест, управляващите направиха големи заявки за едновременни промени в много, прекалено широк кръг проблеми, а не си поставиха истински приоритети за действия последователни и разчетени във времето.

Второ, въпреки че постоянно декларираха обратното, управляващите нямаха и нямат херкулесовите сили и експертния капацитет на полубогове, за да се справят с купчините отпадъци в държавата. Когато това им се напомняше, те се подиграваха с пророците и се биеха в гърдите.

Трето, те нямаха и продължават да нямат стабилната опора на една ясна политическа идеология, която да бъде не само морален ориентир за действията и поведението им, но и съвсем естествено да им предостави готови стандартни инструменти за обществено действие, инструменти, каквито хората в нормалните държави са изработили и ползват от десетилетия, ако не и от столетия. Само да напомня, че, обратно на положението в другите изкуства,  стандартните, схематичните решения в изкуството на управлението често са за предпочитане, защото са по-ефективни.

Четвърто, Борисов и ГЕРБ очевидно не отчетоха вътрешната съпротива, която ще срещнат в самите системи, които се надяват да реформират, както и твърде малката външна подкрепа, която ще получат от страна на гражданското общество по пътя към реформите. Така е, защото истинско гражданско общество на практика в България няма, а ГЕРБ и лично Борисов са един от факторите, допринесли за неговата липса през последните години. И също защото страната ни е малка, та тук хората се чувстват разкъсани между позицията си на граждани, които искат реформи и позицията си на граждани, които пряко ще загубят пари или работно място поради реформите. Познайте от три пъти кой интерес надделява.

Пето, явно управляващите нямат хал хабер от малко парадоксалния на пръв поглед, но иначе напълно естествен управленски принцип, че когато реформите в дадена сфера са успешни, това не означава непременно, че те ще повлияят положително и на реформите в другите сфери. Но когато в една са неуспешни, задължително повличат неуспехи и в много други.

Шесто, те не отчетоха – или поне са склонни през цялото време да омаловажават -влиянието на съществен външен фактор като руските интереси в България и тяхното въздействие с различни лостове върху цялостния български политически и икономически живот.

Седмо – продължават да се отнасят високомерно към единствените си реални съюзници в дясно, но това изглежда нормална реакция с оглед всичко, казано дотук.

Осмото и останалите няма да ги кажа, граждани, защото от ГЕРБ не ми плащат, за да им бъда  политически анализатор. Казаното дотук го дължа само на вас, за да не се изненадате после, когато след лошите времена в държавата настъпят още по-лоши. И защото колкото и да ми се иска да бъда оптимист, не съм се научил още да си прищипвам езика с вратата.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

видеото във Vimeo

Любов Георгиева е мениджмънт консултант и създател на “Виолетовата жаба - място за деца и възрастни”. Провежда обучения на родители и учители с техники за работа с новите деца.

(детска притча, терапевтична приказка за деца, лъжа, честност)

В една страна в далечни времена живял мъдър и щастлив крал. Само едно нещо помрачавало старостта му - нямал деца. Веднъж кралят си помислил: "Ще избера най-честното дете в страната, ще го осиновя и ще го направя мой наследник". Той наредил да раздадат на всички деца цветни семена и обявил:
-Този, който отгледа от семената най-красивите цветя, ще бъде мой син или дъщеря!
Децата засадили семената и ги поливали сутрин и вечер.
Сон Ир също внимателно се грижел за своите семена. Но минали десет дни, минал половин месец, а семената в гърненцето не покълвали.
"Колко странно!" - недоумявал Сон Ир. Най-накрая попитал майка си:
-Защо семената ми не порастват?
-Пресади ги в друга почва - посъветвала го майка му.
Сон Ир пресадил семената, но те отново не покълнали.
Настъпил денят, в който трябвало да преставят цветята пред краля. Множество деца в празнични дрехи излезли на улицата, държейки пред себе си гърненца с цветя. Всекиму се искало да стане принц-наследник. Но какво е това? Защо кралят, оглеждайки цветята, преминавал покрай децата без сянка от радост по лицето? Изведнъж пред една къща той видял плачещият Сон Ир, който стоял с празно гърненце в ръце. Кралят заповядал да повикат момченцето при него.
-Защо гърненцето ти е празно? - попитал той.
Сон Ир, хлипайки, разказал, как посадил семената, но те не покълнали, навярно като наказание за това, че веднъж тайно брал ябълки от чужда градина.
Чувайки този отговор, кралят хванал Сон Ир за ръката и казал:
-Ето моят честен син!
Хората зашумели:
-Защо кралят осинови момченце с празно гърненце?
-Хора! Семената, които раздадох на децата, бяха варени.
И тогава всички одобрително закимали. А на децата, които стояли с прекрасни цветя в ръце, бузките пламнали от срам - та нали всички те посадили други семена.

корейска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

                                       &nb...