Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Две добри новини и една лоша, но типична.

Първата добра новина е, че Дейвид Камерън е започнал разговор за либерализация на режима на авторските и сродните права във Великобритания, с аргументи – да станат законите „адекватни на цифровото време“. Браво!

Втората добра новина е, че Нели Крус, член на ЕК с ресор цифров дневен ред е обявила „нужда от ревизия на действащата в ЕС уредба на авторските права“ пак в смисъл че системата не отговаря на истинската същност на изкуството и облагодетелства повече посредниците, отколкото авторите. Два пъти Браво!

Лошата, но типична новина, е че в България за пореден, наистина не знам за кой път, се събират ченгета и лобисти за да върнат часовника назад, преодолявайки „правните последици от промяната на член 251 в ЗЕС от м. февруари 2009г.", т.е. да ни лишат от отвоюваните с мъка цифрови права. Добре бе, нали предния път дърдорехте за хармонизация с Европа, сега що ще човек от щатското посолство на срещата?

Доволен съм, че ЕС се замисля точно за тези мерки, които предложих, за постигане на конкурентнто предимство пред другите глобални играчи.

Абсолютно втрещен съм от нашенските лобистки, ченгесарски, чиновнически и клиентелистки кръгове, които искат да ни занимават за пореден път с тая материя. Или „ако мине“, нали така, другари? Това, че връщате България години назад не ви прави впечатление, а?

Съжалявам колегата Уорлик (шега, бе, шега, ей!), че по поръчение на лобитата в Холивуд трябва да се включи и той в тоя театър. Се ла ви.

снимка

За някои времето тече напред, за други – назад.

Има ли право суверенна България да се разпорежда с Паметника на съветската армия в своята столица? Ето база за разсъждение във връзка с договора между двете страни в руския му оригинал – в частта, която засяга казуса. РАТИФИЦИРОВАН РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИЕЙ – ПОСТАНОВЛЕНИЕ ВС РФ ОТ 23.12.1992 N 4193-1 ДОГОВОР О ДРУЖЕСТВЕННЫХ ОТНОШЕНИЯХ И СОТРУДНИЧЕСТВЕ МЕЖДУ [...]

Оказа се, че Варна е имала крещяща нужда от истинско фънк парти. Е, получи си го. Под истинско фънк парти имам предвид вечер, изпълнена с автентична фънки музика: Funk, Soul, Boogaloo, Rare Grooves, Disco - от 60-те години до днес, грамофонни плочи и усмихнати хора, танцуващи до 4 сутринта. Funky Bites е месечната вечер с моя милост, която се случва всеки първи петък от месеца в уютния бар Bolla във Варна. На 05.11.2010 поставихме началото на това ново за варненския музикален живот събитие и, да си призная, имах известни опасения относно интереса към него. Те обаче се изпариха в момента, в който вдигнах глава от грамофоните. Препълнен бар с танцуващи хора е едно от значенията на думата парти. Адекватното отношение на всички към музиката също ми направи приятно впечатление, тъй като все по-рядко ставаме свидетели на подобно нещо. С две думи първото издание на Funky Bites беше една класическа тематична фънк вечер с необходимата атмосфера, създадена от жадните за танцувална фънки музика варненци.

Другият факт, който стопли сърцето ми, беше доста големият (и неочакван лично за мен) интерес към плочите за продаване. В един кашон до грамофоните имаше известно количество черно злато, което следващия път, уверявам ви, ще бъде доста повече. Над 15 човека преровиха кашона, а няколко от тях си купиха плочи – сигурен съм, че на следващото издание те ще бъдат повече. Идеята е и самите посетители да донесат плочи, с които могат да се разделят. Така ще се задвижи един обмен на грамофонни плочи, от който всички фенове на винила ще имаме полза.

Ами това е. Първото издание на Funky Bites вече е в историята. На 03.12.2010 ще се срещнем отново, за да си вземем поредната доза фънк. Ето и няколко снимки от петък:

Да завъртим прашния фънк!

Фънки хора

Още фънки хора

Плочи за продаване!

Peace & Funk

Пазарът в Кюстендил

Днес бях на гости в Кюстендил и с моите домакини решихме да се разходим до пазара на града. Речено-сторено. Пристигнахме там като на сафари (градът няма една здрава улица а и всички са само разкопани, не видяхме някой да асфалтира, а само да разкопава :) ), но както и да е. Пристигнахме там е силно казано, защото пазарът няма паркинг и ни се наложи да спрем на около 1 километър от него. До тук добре, решили сме и ще го направим въпреки, че всичко ни спира.

След като пристигнахме най-сетне заварихме "паякът" да вдига една кола, която не можела да спира там. Всичко хубаво и прекрасно ама се оказа, че и сергии няма. 5-6 сергии със зеленчуци на целия пазар :) (смях, като в някое изоставено село) ... Кметът бил забранил производители да продават на него и за това имаше само търговци, значи препродавачите могат да продават а самите производители имали отпуснати два дена, в които могат да продават продукцията си. Не си купихме нищо защото изборът беше мизерен, а и малкото сергии предполагаха високи цени (слаба конкуренция).

Никога повече няма да стъпя там, загубихме около час да се мотаме а в крайна сметка не свършихме нищо. Другия път като отида на гости ще си посетя най-обикновен хранителен магазин в който със сигурност ще има по-голям избор на зеленчуци.

Тази сутрин се прибирах от един рожден ден, да е било някъде към 4 часа. Две неща правят много силно впечатление събота срещу неделя в 4 часа сутринта.

Първо – в централната част на града е бъкано с камери. Кръгли, квадратни, всякакви. Търговските обекти са ясни, там има принципно, по кръстовищата е пълно и това е разбираемо, но има и много камери поставени на места, които изглеждат обикновено. По-разни малки уличи, на разни стари входове под нечии обикновено изглеждащи прозорци. Кой знае.

Второто – София през уикенда и по тъмна доба е пълна с луксозни коли, на чиито предни седалки са оклюмали шофьори – чакащи някого да излезе от някъде да го закарат нанякъде, та най-подир и те самите да се приберат.

Другите неща са ясни – София е такситено жълта през нощта и разни развеселени люде подвикват клатушкайки се.

Estonia rockets ahead

Красен Станчев, Отказвам се от пенсия, освободете ме от вноски

Митко пише на мама и тате

Първа рейтингова система на висшите училища

Синдикатите отчитат победа в (провалянето на) пенсионната реформа – и с право. Те постигнаха почти всичко, което поискаха…

Невероятно, но факт – премиерът вече знае коя е най-добрата пенсионна система: "една Холандия, където са изцяло частни фондовете, тя има натрупани милиарди от пенсионните фондове, тя няма такъв проблем."

Проблемът с ранното пенсиониране е толкова очевиден, че дори синдикатите вече си го признават: "Съзнава, че по въпроса за ранното пенсиониране решението не е дългосрочно"

111 дни – реформите на Лешек Балцерович

Георги Ангелов:

в. Труд: Пенсионната реформа – ще настигнем ли холандците

Нова ТВ: Недостатъчно реформа в пенсионната реформа

Блогът за икономика 2010

Бившият кмет на Москва, Юрий Лужков, който беше уволнен в края на септември от президента на Русия Дмитрий Медведев, заяви, че е изпратил децата си във Великобритания от съображения за сигурност, предаде АФП, позовавайки се на интервю на бившия кмет пред вестник „Сънди телеграф”. „Притесняваме се да ги оставим в Русия. Има причини, сериозни причини [...]

Дълго време в TBL ползвах единствено thumbshots за скрийншоти. Тази услуга обаче напоследък не скрийншотва каквото и да е. За това реших да направя свои автоматични скрийншоти. Оказа се трудна задача и обновяването ще е доста рядко – 4500 скрийншота се генерираха на домашната ми тестова машина за около 10 часа, при пълно натоварване на скромните й ресурси (384 MB RAM, вградена видео карта).

Ще видя, дали ще й намеря отнякъде допълнителна памет и някакво старо видео, или просто ще пусна програмата другаде. До тогава – скрийншотите ще се обновяват 1 път в месеца.

Икономическата политика – размисли за настоящето и бъдещето

Лудвиг фон Мизес

Година на издаване: 2010

Превод: Майя Маркова

ISBN: 978- 954-92618-3-7

Брой страници: 104

Цена: 9 лв

Марксизмът без маска – от заблуда съм разруха

Лудвиг фон Мизес

Година на издаване: 2010

Превод: Майя Маркова 

ISBN: 978- 954-92618-4-4

Брой страници: 148

Цена: 9 лв.

Блогът за икономика 2010

Тази седмица се чувствам особено. Чувствам се огромен, но не от преяждане, и се чувствам опиянен, но не от препиване. С една дума – горд. Толкова горд, сякаш България е голяма като планета и сякаш средният квотиент на интелигентност на кабинета е над 120, което не е много, но все пак е нещо. Горд не толкова за това, че южното Черноморие се очисти от 20 рибарски хижи (вероятно твърде луксозни и заснети от хеликоптер), не толкова за това, че Андрей Иванов обяви, че има само 15, а не 60 имота, дори не и за това, че пенсионната реформа ще започне след следващите избори. Чувствам се горд, защото Дилма Русеф стана президент на Бразилия!

Тя е изключителна жена, наша слава и наша гордост. Чувала е, че баща й бил български комунист, заминал на гурбет във Франция през 1922 и дори вероятно ще може да покаже на картата де е България, с което ще демонстрира на бразилците внезапна обща култура и ненужни познания по екзотични теми. Тя български не знае, но пък е била партизанка, което е особено важно за нашето национално самочувствие. Тя е една от нас. Когато тя управлява Бразилия, все едно я управляваме ние. „Една новина обиколи света!” – протръбиха медиите. – „Дилма президент!”, „Дилма Русеф – желязната българка на Бразилия!”, „Дилма Русеф зарадва и Бразилия, и България”, „Победата на Дилма Русеф – повод за гордост в Габрово”, „Дилма Русеф бразилската Маргарет Тачър с габровски корени” (интересно кой ли е английският Бойко Борисов с бразилски корени), „Дилма Русеф: Чувствам се донякъде българка”… Толкова е грандиозно, че дори Яне Янев не успя да намери лоша дума да каже!

Ето го нашият политически проект! Първанов няма какво да се напъва да събира около себе си политически маргинали и верни стари кучета (или стари верни кучета – както ви се харесва). Бойко Борисов няма какво да си поръчва розови рейтингови проучвания и да ги чете на Доган за заспиване. Станишев няма какво да разчесва подопашието на белия кон, върху който си мисли, че ще се върне. Синята коалиция няма какво да се драпа по темето и да умува опозиция ли е или не и ако не дали не изглежда като такава и ако да дали е правилно разбрана. РЗС няма какво ежедневно да прави маймунджилъци, за да я забележат, а Атака не е нужно да събира подписи за изключването на Франция от ЕС, защото била бивша колониална сила с преобладаващо мюсюлманско население. Нацията ще се консолидира около Дилма Русеф и България ще присъедини Бразилия като своя задокеанска територия! Бразилците ще станат европейски граждани, а македонците ще се пукнат от яд! А ние, интелигенцията, ние, народните будители, ще се надуваме и ще се гордеем. Ще се гордеем, че сме измислили компютъра, че управляваме Бразилия и че най-гъзарските вещества на този свят са киселото мляко и розовото масло. А ако някой се сети да организира и изпращането на SMS-и по гореизложените въпроси, може и някой лев да изкараме.

В-к “Пари“, 5 ноември 2010

Tweet

По покана на Диди (а както е ясно, не мога да откажа на сестра ми!) ще ви разкажа за къщата, в която искам да живея. И без това много хора започнаха да ми говорят, че е време да се задомя, та може да помисля малко по-сериозно по темата.

Има някои неща, за които не съм сигурна. Има и други, в които съм убедена:

Моят дом ще бъде апартамент/къща/стар склад, обновен от мен.
Искам да има френски прозорци.
Почти сигурна съм, че ще има поне една котка.

Спалнята ще е минималистична/барокова/мароканска.
Леглото ще е голямо и високо.
Гардеробът ще има много чекмеджета.

Холът ще е голям и модерен/уютен, с камина/слят с трапезарията и кухнята.
Ще има много лавици за книги.
На едната стена ще сложим стойка за вина.

Кухнята ще е метална/дървена/със стъклени шкафове.
Ще си купим най-страхотната кафе-машина.
Ще има голяма маса за вечеря с приятели.

Моят дом ще е в България/Европа/някъде там.
Ще ухае на прясно изпечен хляб и топло кафе.
Вътре винаги ще е топло.

Ето и още нещо по същата тема. Това е от мен – хвърлям ръкавицата към всеки, който иска да се включи.

Още по темата:

1. Моята гордост
2. Истината в Червената къща

Една от храните, които мога да ям непрекъснато е суши. Във всякакви форми и вариации. Обикновено, като ми се дояде суши отивам на суши бар. И у дома съм си правила, но не е същото. Трябва да разбираш от това. Приготвянето на суши не е за аматьори. Тънкостите са много, а майсторска ръка , много опит и много остър нож се изискват, от която и страна да го погледнеш. Затова престанах да се правя на лаик и си намерих майстора – Цветомир Николов. Цеци ги разбира тези неща и освен вкусната храна, която приготвя и съм имала честа да опитам, прави и невероятно суши с лекота. Защото е учил за това.

Като първо и много важно правило, разбира се е избора на правилните продукти.

И сега, като ми се дояде суши се обаждам на Цеци, който веднага слага ориза в голямата си тенджера за варене на ориз за суши (да и такава има, и е огромна, и е само за ориз за суши) и хуква към тайни места, откъдето пазарува всичко, което му  е необходимо за истинско суши. Сега, не ме питай за тези места, не ги знам. Но знам, че там има всичко онова, което няма по магазините. Все пак, аз попитах Цеци: „Добре, а как да обясня на читателите, откъде могат да си купят добри продукти за суши?“ Оказва се, че мястото е Пикадили за повечето продукти като ориз, нори, оризов оцет, морски дарове и риби, уасаби. Е, има някои продукти, които ги няма в Пикадили или в други магазини. Това са бананови листа, които използвахме за декорация и мирин – сладко оризово вино, което се добавя в омлет за суши. Използвахме го и за импровизираното сладко суши.

Следва съществената част за едно суши – приготвянето на ориза.

Това не се състои само в сваряване на шепа ориз. Трябва да работиш с него, като с нещо много нежно, което да внимаваш да не прекършиш. Имам ясен спомен и урок за това, когато веднъж Цеци приготвяше ориза за суши, а аз реших да му помогна. Скара ми се така, както аз се карам ако някой сбърка по моя рецепта за десерт и после трябва да му оправям бъркотиите. Абе, направо ме изгони, да си гледам сладкишите. Трябва да се работи наистина нежно с ориза.

Овкусяването му също е важно, както за текстурата и блясъка на ориза, така и за неговия вкус. Има няколко основни правила и пропорции, които трябва да се спазват, и които ще опиша по-долу. Готовият ориз за суши може да се съхранява в плътно затворена кутия на стайна температура за едно денонощие и в никакъв случай в хладилник. Ако това се случи, захарта, която се добавя в оризовия оцет кристализира и оризът вече не става за нищо.

По нататък е лесно. Да, ама друг път!

Да навиеш кора нори с ориз и разни морски дарове не е толкова проста задача, колкото си мислиш. Тънката част тук е да сложиш правилното количество ориз върху кората от водорасли и да го разпределиш така, че да бъде равномерно, но без да се мачка ориза. Правилното количество е на половин кора нори – 110 грама ориз. После добавяш каквото си пожелаеш и навиваш с помощта на рогозката за суши, която е добре, да бъде покрита със стреч фолио. (Целта е просто да не се цапа, нищо повече.)

Следва една от любимите ми части - нарязването. Любима, защото ми харесва да наблюдавам маниерите на суши майстора, докато го прави. Потапянето на ножа във вода, изтръскването на стичащата се капка по острието му, разрязването на рулото на еднакви парчета и финалното изстриване на ножа в кърпа, с оттренирани движения. После пак.

Другата любима част – хапването. Соев сос с уасаби, а между всяка хапка за прочистване на вкуса – маринован джинджифил. Всъщност, джинджифила почти винаги го пропускам. Не искам нищо на прочиствам от това удоволствие. А що се отнася до яденето с клечки – това също не е силната ми част. Винаги се опитвам, а след втория път ги захвърлям и започвам да облизвам пръстите си от стичащия се по тях соев сос. Сигурно в нито един предишен живот не съм била японка.

Суши вариации

Когато поканих Цеци за гост в моята кухня, знаех, че темата ще бъде суши и че ще бъде приготвено според настроението му в момента. Иначе казано – импровизации без край. Което разбира се не отменя важните правила, които ти обяснявах досега.

Аз помагах. Хм, да видя с какво – приготвих омлета (палачинките) и-и-и… и отворих бутилка розе. По нататък продължих да наблюдавам как се навива суши, най-вече през обектива. И докато надигах чашата с розе, май не внимавах много какво точно се случва. Но не ми и трябва, нали си имам Цеци.

Сега ще ти разкажа какви продукти използвахме за това дуо-суши-парти, а ти, спазвайки горните правила, може да добавяш и махаш каквото си искаш.

За оризовия оцет

Пропорциите са за 500 гр. ориз

• 180 мл. оризов оцет
• 100 гр. захар
• щипка сол

Всички продукти се смесват и се загряват докато захарта се разтопи. Охлажда се.

За ориза

Тук, Цеци съветва да се спазва описанието от опаковаката на ориза за суши.

Следва овкусяването му с оризовия оцет. Овкусеният оцет се добавя към ориза докато той (оризът) е топъл. Разбърква се внимателно и автентично се охлажда с ветрило, веейки докато оризът се разбърква. След като оризът се охлади е готов за суши или се съхранява за едно денонощие в затворен съд за да не изсъхва. И не забравяй – никога в хладилник!

За сушито

Използвахме различни продукти, които ще опиша по-долу. Разбира се комбинациите може да варират според индивидуалните предпочитания.

• кори нори
• скариди
• пушена змиорка
• манго
• крем сирене Филаделфия
• бял и черен сусам
• омлет (палачинка)

Както вече казах, за сглобяването на суши е важно колко и как е разпределен ориза върху кората нори. Необходима е купичка с вода, в която да се топят ръцете преди да се работи с ориза, защото е много лепкав.

Една стандартна кора нори се срязва на две равни части. Едната част е достаъчна за едно руло. Върху грапавата страна на кората (лъскавата страна трябва да остане от външната страна на рулото) се разпределят внимателно 110 грама ориз. (Опитните майстори правят това с лекота и загребват с ръка точното количество ориз.) Върху ориза се подреждат желаните морски дарове и риби. Може да се добавят лентички авокадо, краставица или манго. Също така и японски омлет, който се приготвя от яйца, мирин, саке и соев сос. Рулото се завива с помощта на рогозка за суши. Стяга се добре, отвива се и се нарязва.

Сушито може да се приготви в различни варианти, които си имат различни наименования. Цеци приготви футу маки (големи ролки суши), ура маки (ролки, при които ориза е отвън) и нигири – оформен ориз, върху който се поставя скарида, сьомга, пушена змиорка или нещо друго.

Относно сьомгата – може да се използва пушена, но най-добре е да се използва прясна. За целта се избира наистина прясно филе сьомга, което се нарязва (от майсторите) на много тънки парчета напречно на мускулните влакна под определен ъгъл. Трудна работа. Вкусът на прясна сурова сьомга е невероятен.

За десерт искахме да си приготвим сладко суши, но киселинността на ориза и солените кори нори, биха объркали вкусовете в комбинация с нещо сладко. Затова импровизирахме и си направихме палачинки с мирин, който придава допълнителен вкус и сладост. Завихме ги с крем сирене и сладко от диви ягоди. Това направо е божествено!

И така, вече не ходя на суши бар. Спретвам суши парти вкъщи, което хем е удоволствие, хем излиза и по-евтино. Обичам суши!

А ти, обичаш ли суши?