Защо 60% от българите се имат за бедни?, пита Боряна Димитрова в “24 часа”.

Преди дни социологическата агенция “Алфа рисърч” обяви, че 60 на сто от българите се смятат за бедни.

Икономистите от “Индъстри уоч”, които измерват собствеността на българите, изчислиха, че в жестоката криза на 2010-а сме спестили 4,5 млрд. лв. Боян пък пусна добър коментар за статията на “Икономист”, която има какво да ни каже. Какво стана с парите на българите през годината, кой обедня, кой забогатя?

Интересен въпрос, който аз се питам също. Най-изпърво трябва да се запитаме кой бива смятан за беден и по какви критерии. Е, ли сивата икономика нужният байпас за разнебитения български джоб? Това е важен въпрос, имайки предвид всички по-горни изследвания и онези, които тепърва ще излязат наяве.

Преди малко се прибрах, т.е. към 22:30 и заведенията бяха пълни. Същото съм виждал и в други български градове. Това, мен ме радва. Но пък се разминава с данните, оповестявани от медиите. От друга страна в петък се прибирах пеша от Централна гара и два пъти видях хора, които се топлеха на огън, сврени край входовете на блоковете и други картинки, които са ни познати единствено от американските филми, в които гладни престъпни елементи бродят по улиците на Бронкс или Джърси.

Как тези две лица съществуват толкова различно? От една страна четем от новините, че ставаме все по-зле. Излизаме навън, опитваме се да намерим място в заведението-и не можем да открием такова. Прекалено много въпроси, а отговорите не са толкова разнообразни.

В крайна сметка кое е реалното положение? Аз лично смятам, че много българи губят работата си, парите си и заживяват зле. Другото го виждаме по улиците, независимо колко са пълни заведенията или колко магистрали са построени.

Още:

• February 22, 2010 -- Студенти към Амр Муса:Арабската лига ни предаде (0)
• January 15, 2010 -- ?????? ??? ?? ???????? ???????? ???? (0)
• November 4, 2008 -- САЩ, дайте ни демокрация! (0)
• October 23, 2009 -- The Iron Wall, movie by Mohammed Alatar (1)
• January 23, 2010 -- Програма на фестивала "Цветята на Корана" в Пловдив (0)

На министър Божидар Димитров му се клатят краката. Работодателят му открито го подкани да си ходи, но Божо се снишава. И чака да отмине бурята. Както казваше на времето Стефан Продев, в България не сме свикнали да си подаваме оставките....

И какво стана сега – рязко се засили борбата с миналото несъвършено време заради несвършената работа по незапочналия разговор за комунизма! Министърът на външните работи Николай Младенов, сякаш ( с извинение за нескромността) прави резюме на книгата ми “Президент на РъБъ”), обобщи, че президентът Първанов лично е отговорен за безобразията с марка “ДС” . И [...]

• Е,няма такива лайнари като служителите ни в посолството в Бейрут! #
• Братовчед ми,който чакам от Бейрут,бива третиран като терорист,за да дойде тук му бавят визата,документи,проверяват го.Ега ти! #
• The Intidar Daily is out! http://bit.ly/93j1bu ? Top stories today by @ifikra @rujazagorska @boycottahava @guardian_world #
• Abuse 'widespread' in Kashmir jails http://is.gd/iTrCr #
• The United Nations Security Council passed on Wednesday a resolution permitting Iraq to have a civilian nuclear program. http://is.gd/iTooT #
• RT @yurukov: Е па какво да се похвалиш… http://bit.ly/i0M8m4 #
• Малко меланхолични размисли около окончателното изчезване на кино „Изток” http://is.gd/iTmx0 #
• RT @ibnezra US State Department Silent on Bil’in’s Abdallah Abu Rahmah http://bit.ly/gQCb80 #
• 18 December- International Day of the Migrant http://is.gd/iTm00 #
• Christmas in Bethlehem. http://is.gd/iTkvS #
• Приятели,препоръчайте ми заглавия,свързани с лидерство,изграждане на екип и подобни.Благодаря! #
• Julian Assange Speaks After Release on Bail http://is.gd/iRRcH #
• БлогоКоледа: http://t.co/gA0tgyd Найс,а? #
• Canadian security agencies mounted #WikiLeaks defence documents http://is.gd/iROwT #
• Big Bang Theory -Check out Jim Parson's reaction to his Golden Globe nomination! http://bit.ly/fNjEZ6 #
• 2011: The Year Social Media Comes of Age… http://t.co/Z82DXhI via @socialmedia2day #
• Blog early, share late: research findings… http://t.co/H73xyhF via @socialmedia2day #
• Can`t open Facebook page. #fb #
• Не се отваря Facebook,пф #
• Хашим Тачи – кръвожадният стопанин на Жълтата къща: http://bit.ly/i2OO4T #
• Блогът на Мариян: Интересни статии за Сомалия: http://bit.ly/e0GcCK #
• Read: Twitter Updates for 2010-12-16 http://goo.gl/fb/rKvXF #microblog #

Още:

• June 19, 2009 -- Arabicpod: един добър самоучител по арабски език (2)
• June 7, 2010 -- Декларация на Извънредната сесия на Съвета на Лигата на арабските държави (3)
• November 13, 2008 -- Покана (0)
• March 25, 2010 -- Global Voices и България (0)
• February 1, 2010 -- Radio Rofto, the voice of the Free Palestine (0)

Стефан Иванов е определено сред малкото български съвременни поети, които мога да чета. Вероятно защото е поет и мислител от бъдещето. Затова ми беше много важно да разберете каква е била неговата книжна 2010 година. Ето какво ни сподели ли Стефан, започвайки с дълъг списък от книги-събития.

Винаги сме избягвали да сме клиширани, но този път избрахме да влезем в клишето и да направим равносметка на годината. Даже ще влезем много-много надълбоко и ще направим много-много голяма равносметка на книжната 2010 година в нашия блог. 

Всъщност, няма да я направим ние, а хората, които видяхте през последните 12 месеца на сайта. Зададохме им няколко ориентировъчни въпроса, с които да опишат своите книжни впечатления. И кръстихме серията "Моята книжна 2010". 

Винаги е странно да се пише за музика. Почти същото като да се пише за вино. А хубавото вино има свойството да се подобрява с времето и мнооого често да повишава стойността си точно по този показател. А живата музика има и възможността да прави нови интерпретации и така към качетството на старото вино да добави още цвят, усет и ритъм.

Точно такъв спектакъл ни показа снощи оркестърът на Глен Милър. Имах късмета да мисля, че започва в 19:00, въпреки, че на билетите пишеше 20:00 – какво да се прави като по радиото от една седмица насам твърдят седем вечерта, а не осем. Точно по този повод стегнха домашните в 6 и половина да сме в НДК, за да разберем, че има Коледен пазар там, и че концерта почва все пак в осем J Коледният пазар в НДК тази година има полезното свойство да предлага наденички с греяно вино, иначе останалото си го знаете как изглежда – и затова нямаше какво толкова да се прави, след като мушнахме наденичките, де – и, заситили материалните реишхме да влезем в залата много преди определения час за удовлетвотворение на духовните потребности.

Не че някой ни спря, но вътре оркестърът на Глен Милър правеше последна репетиция, настройки на микрофоните и баланса на колоните (абе, вие знаехте ли, че тестовите звуци освен обичайните „еен, твее, дрии“ (уан, ту, три... едно, две, три, проба) се тества и с много съскащи звуци (ССССА!, зессссс, зевен*)? Това добре, но си е съвсем друго да видиш и певицата Рос Йонкерс по маратонки на сцената J По същия „цивилен“ начин изглеждаха и музикантите, начело с Вил Сандерс, човекът, който ръководи Glenn Miller Orchestra в последните десетина, ако не повече, години.

Но пък залата беше празна и оркестърът на Глен Милър свири САМО за мен и двете ми жени Glenn Miller-"Don't Sit Under The Apple Tree" и Glenn Miller Orchestra -Moonlight Serenade Кажете, че не е късмет J

Репетицията свърши, нас не ни изгониха и когато почнаха да пускат, си заехме официалните места. А те бяха на 4-и ред J

Концертът започна с приветствие на диплимат от американското посолство – не беше посланика, а някой друг, не помня кой. Приветствието беше на български и, защо така?, никой не го освирка... Аз мислех, че като има концерт и трябва и приветстващия д абъде освиркван ;-) (бате Бойко май още не разбира, че светлината пред него е от влак)

И... се почна J

Мисля, че и друг път съм казвал, а и едва ли ще учудя някого, но музиката на живо няма нищо общо с музиката на запис! (Не знам как е с чалгата, но там злите езици твърдят, че винаги е на запис ;), но даже и баналната (т.е.обичайната) музика, изпълнпвана и слушана на живо вече не е банална, пък какво да говорим за биг бенд или пеене с глас.

В този ред на мисли, напълно си заслужава да платиш 60-100-160 лева за концерт на живо, отколкото 10 лева за запис. Музикантите е крайно време да го разберат J

Започна с няколко глен милъровски класики, доколкото произведения на Верди и Римски–Корсаков могат да бъдат наречени „глен милъровски“, но фактите са налице: джазът е начин на свирене, а не толкова конкретна мелодия. И Бах и българската народна и всякаква друга музика може да бъде изсвирена добре като джаз и може това да е общото на този вид музика с чалгата – както знаете всичко може да бъде чалгирано, включително и политическият живот. Е, разликата е в качеството J А и във вкуса на публиката J

А публиката беше като извадена от архивите на Белене – тия фашистки гадове, до един са за лагер! Е, освен фашистките отрепки имаше доста американци (личат си) и достатъчен брой по-млади от мен хора. Та даже имаше и деца.

Винаги съм се чудел – тия хора дали гласуват за БСП на избори? ;-) (Хм, по-интересно е, слушателите на концертите на Веселин Маринов за кого гласуват в днешно време ;)

За разлика от миналата година, когато имаше „чиста“ глен-милъровкса класика (изсвирена като по учебник) плюс много интерпретации на чужди парчета (напр. Берт Кемпферт и Фетс Домино бяха „представени“ тогава), таз годишния концерт беше с повече „не-чиста“ класика (сравнително свободни интерепретации на глен-милървските парчета) и доста коледни песни, но сериозно джазирани J Много добре J

Имаше кратка пауза, в която моя милост се уреди с диск – мърчандайзингът е американска дума J Подобна продажба по време или във врзъка с концерт съм виждал само при Мадона и когато Уолт Дисни имаше представение в София. И е много жалко, че другите изпълнители не го правят. (Друго си е да си вземеш диск от концерта на Иглесиас – дискът в такава ситуация има и допълнителната стойност на сувенир, ясно е, че записите можем да ги свалим)

Всъщност фукам се с диска, за да мога да ви кажа, че измъкнах автограф на него от Вил Сандерс, ръководителят (диригент и пианист) на оркестъра на Глен Милър J

Втората част продължи с нови интерпретации, имаше и няколко напълно непознати скоро композирани парчета и да ви кажа... певицата Рос Йонкерс е ЯКА! (като глас и като певица, иначе е мнооого фино гадже. Пък и я видях и по маратонки преди концерта, нали? ;-) За официалните ѝ рокли, по време на концерта, нека ви разказва друг, а вие ми вярвайте – страхотен глас! (и крак)

Завършиха със запазената марка In the mood, което според мен трябва да се превжда На кеф, защото е точно това КЕФ

* Оркeстърът на Глен Милър се състои от холандци :) В крайна сметка – кой основа Ню Йорк? ;-)

Две изявления* в един ден на водещите политически фигури у нас ми дойдоха твърде много и ме парализираха како замръзнал образ на уиндоус прозорец, след който всеки по-дълбок опит за анализ на т.нар. вътрешнополитическата ситуация става съвсем излишен. Единият по навик започна „а ла Комуналец“ да презентира футуристични и грандиозни визии: „Ние имаме проекти!“ Другият, като някакъв депресар в задимено кафене, с реплики от нискобюджетен уестърн от типа на „Един пробит долар“: „Ако стреля някой по мен,.. по-добре да пропусне...“

По белия свят пък, се изсипа един филмов сценарий, научнофантастичен трилър с шпионски елементи. Като отблясък във витрината на голям мол виждаме силуета на беглец, докато по същото време на щанда с телевизори се появява същото лице с надпис — „wanted, dead or alive“ (търси се, жив или мъртъв). А и обвинен за изнасилване на шведки като евтин опит за компрометиране от страна на естаблишмента, който номер няма да мине пред днешната публика.

Както би казала Карълайн Ламб за Байрон: луд, лош и познанството с него носи истинска опасност. Един мистериозен хакерски барон в постоянно заточение, вагабонт, който спи по летища, антигерой с месианска нагласа, дисидент и любовчия, ексцентрик, напускащ интервюта, арогантен и бисексуален либертинец, с външен вид, който от пръв поглед излъчва леден магнетизъм. Публикува ужасяващи снимки на гадните империалистически войни, фактография на истината, която всички добре познаваме, но за която ни липсваше визуално потвърждение. Публикува дипломатически депеши на най-могъщата държава: ако е изоставила основните принципи на свободата и правдата, какво пък, нека пропадне. Направи заявка, по дилинджърски маниер, за банковите машинации. Джулиан Асанж, пост-постмодерният Прометей, първата противоречива личност на 21-ви век, олицетворението на суровия прометеизъм, възприеманият като човек с вдигната глава към небето и с поглед към звездите (Овидий).

Разпнато на личния си Кавказ, хубавото лице на нарциса Асанж не е без етични бенки: той носи противречивостта на героизма и известна доза аморалност, която върви ръка за ръка с нея. Документите като истинолюбив архив на демократични блага, но и клюките на американските дипломати, yahoo електронната поща на Сара Пейлин, секси MILF, и въобще ровичкането в личната поща е отражение на злобеене, на етични недостатъци и на възможен евтин антиамериканизъм.

Като при Прометей, откраднатият огън от боговете в случая представлява прозрачността на публичната администрация и правителствата, и все още е неясно — дали обществото ще съумее да се справи с тези придобивки, с даровете на Титана. Досега от това, което беше публикувано, съвсем малко успява: ловът на тривиалности е водещ.

Междувременно Македонолийкс тръби: среща с президента на Зимбабве и в свободното си време —укротител на лакоми крокодили, Мугабе. Ах, чета и как така никой не разбра за какво иде реч: Тито и необвързаните! Някои от по-умните левичари - събеседници, гледам че поддават на тоталната релативизация, че няма лош диктатор, ако САЩ и международната общност го изолират.

Окей, смяташ западната либерална демокрация за несъвършена и сгрешена в сърцевината си, но това не значи, че някой африкански или южноамерикански маниак-диктатор е здравата алтернатива или е по-малко диктатор, само защото Американците го мразят!

Асанж иска да публикува веднага и иска да публикува всичко - неговият пример и саможертва вдъхновява и става модел на смелост при Новите Хора.

Това е текст на Алекс Букарски, публикуван в македонския Дневник.

—————————————————————————————————————————————
* Бранко Цървенковски се оплака, че има заплахи за подготвян срещу него атентат и Груевски, който говореше за плановете на правителството.

Откакто компютрите поевтиняха, стегнати редици рицари на словото и войни на перото подеха триумфален марш в Интернет и по-специално във форумите и коментарите под публикациите в електронните издания. Вчера попаднах на една статия за закона за осиновяването. Строго юридическа статия, която нямаше и да прочета, ако авторката не беше моя близка приятелка. Текстът не правеше нищо друго, освен да съобщи какви промени са приети в новия закон по отношение на осиновители, които живеят в България и осиновители, които не живеят в България. Без да се обижда моята приятелка, статията не беше по-вълнуваща от бюлетина за нивото на р. Дунав по радиото. Въпреки това отдолу се натъкнах на клокочещ казан от страстни коментари!

Дискусията беше открита от някакъв анонимен, избрал за свой аватар портрета на наркотрафиканта Ernesto Guevara. След неговото яростно изказване по адрес на българските емигранти се разрази люта свада с петолъчки по челата и пр. Разбира се, нито един коментар нямаше нищо общо с темата на статията. Стана ми интересно и реших да погледна и в други форуми.

Аз форуми не чета, може би защото съм, както ме били нарекли в някаква кабелна телевизия, „самообявил се софийски аристократ, който слуша Перголези и Хендел” (представяте ли си какъв изрод!). Ето защо ми стана особено интересно да се запозная със страстите, които се вихрят там и с които се отстояват схематични обществени и политически позиции, все едно се карат запалянковци на „Левски” и ЦСКА.

Ситуацията във форумите, в общи линии, е следната. Представете си новинарски сайт. На първата страница имаме горещи новини, политика, икономика и прогнозата за времето. Кликваме на прогнозата за времето и четем: „Днес над страната ще преобладава слънчево време с увеличение на облачността в следобедните часове. Минимална температура 8, максимална – 15 градуса”. Превъртаме по-надолу и четем коментарите под текста:

- Мръсни ченгета и комунисти! Да ги пратим при родата им в Сибир!

- Да се направи цялостна лустрация.Нали уж си против гоце!

-  А Иван Костов да не е по-добър. Те с ББ и ЦЦ са се договорили вече.

- До №2: какъв си ти бе нещастник! Изпи ли си днеска хапчетата?! Изрод! Боклук!

- Аман от хейтъри по форумите! Модераторите спят ли!

- Даааааааббббббббееее спрете ченгетата, да не шпионират горките чужденци. Хахахахахахахаха :))))))))))))))))))

- 4erveni bokluci. Si4ki ste ednakvi 6e e* maa vi 6e e*…

Това продължава поне на десетина страници и ако бъде копирано, може да се постави под всяка статия в Интернет, без някой да забележи нещо нередно. Признавам, че като четиво ме отегчава и даже омерзява на моменти. Това дори не е Opera buffa и затова ще предпочета да си пусна нещо от Перголези с риск да си навлека всеобщата омраза и презрение на коментаторите.

Tweet

 

 

Снимки: БНТ, Референдум

Блогът за икономика 2010

Продължаваме с пътуването на Росица из Босна и Херцеговина (по-точно: Херцеговина). Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, както и към дервишкия манастир при извора на река Буна. Днес ще стигнем основната ѝ цел на това пътуване – богомилите в Радмиля – и през Мостар ще се върнем обратно към София. Беше ми невъзможно да намеря Радмиля на картата, затова съм маркирал разказа като от Мостар – ако някой може да я покаже на гугълската карта - ще се радвам да сложа Радмиля в разказа Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част трета:

Богомилският некропол при Радмиля и връщане към Мостар

Домакинът ни беше забелязал в Благай указателна табела към Стечки (Stećci, мн. ч.). Стечки-те са надгробните плочи на босненските богомили, наричани патарени (преди всичко от католиците). Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия. И ето тук се изправям пред един смущаващ въпрос – очевидно е, че историята ни се пренаписва и преразглежда, но аз, българката на почти средна възраст, се намирам в изключително затруднение да изговоря категорични думи за българското богомилство и влиянието му на запад от България; не мога смело да заема патриотична позиция и да кажа убедително: ето, след изгонването им от България, богомилите тръгват към Сърбия, Косово и Албания, усядат в Босна, после или междувременно, или по-рано достигат до северна Италия, южна и северна Франция... Не мога да го направя, защото не знам, защото източниците, с които разполагам са противоречиви, защото виждам една (научна?) мъгла или историческо-политическо табу около това явление, защото в крайна сметка пак не знам, а това ме кара да се срамувам. Не мога също да твърдя със сигурност дали е истина, че богомилите приемат исляма първи – както в Босна, така и у нас, било поради ненавист към официалната църква, било заради идейна близост с исляма. Помаците. И още – богомилите и нестинарите... Не мога също да съм сигурна какво точно означават орнаментите и символите върху стечките – вариантите на тълкуване са многобройни и покриват пространството от Космоса до орфизма, от прабългарската култура до оригиналната космогония на богомилите. Ето по тези причини само ще покажа какво успях да заснема близо до Благай, в една обрасла поляна, намираща се срещу разрушено село и в открития музей-некропол до Радимля. [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Стечки в близост до Благай"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Стечки в близост до Благай"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Разрушеното село срещу стечките"][/caption]

[singlepic id=7369 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=7370 w=320 h=240 float=right]

Стечките в некропола в Радимля

[singlepic id=7371 w=320 h=240 float=left]

Едно момче от Сараево ми написа в Каучсърфинга, че онова, което търся (стечките), ще го намеря в западната част на страната, а именно около Bileća, Stolac, Trebinje, Gacko, делтата на Неретва..., а най-известният стечек (ед. ч.) ще видя в музея в Сараево – това е прословутият “Zgošćanski stećak”. Но в Босна и Херцеговина стечките са сякаш навсякъде – и в източната, и в централната, и в южната, и в западната част. Преди да напусна тази невероятно интересна тема искам да обърна вниманието ви върху две интересни находки:

1. На 5 ноември 2009 г. четири държави постигат рядко споразумение – да номинират стечките за общо културно наследство с идеята да бъдат включени в списъка на световното културно наследство. Тези държави са: Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Излиза, че у нас, родината на богомилството, спомени за материалната култура на богомилите НЯМА, въпреки че (надгробната) богомилска символика може да бъде открита върху сандъка от Терачина – дар от княз Борис I за римския папа Николай I, накити, надгробия, надгробни кръстове, каменни плочи, икони, християнски черкви (Белоградчишко, Добричко, Драгоманско, Врачанско, Приморско, Пловдивско, Еленско, Пернишко, Великотърновско, Плиска, Преслав, Лопушански Манастир, Радомирско, Монтанско, Източни Родопи...). Видка Николова, автор на изключителната книга „Богомилството: Предобрази и идеи”, простичко казва: „От гледище на живота на идеите стечките въобще не са излизали вън от българското етнокултурно пространство – само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.”.

Но!  България не присъства в подобно споразумение за “общо” наследство. Ето линк към новината, за която  говоря: http://www.balkantravellers.com/en/read/article/1554

1. Втората находка направо ме шокира. В ТООП (тест за общообразователна подготовка, вариант 7А, 2009 г.) за Международно висше бизнес училище е включен текст за проверка на езиковата култура, който се отнася до стечките:

В Босна и Херцеговина могат да се видят голям брой надгробни камъни от Средновековието, наричани от местното население “стечки”. Различни по форма, те достигат тегло 30 тона и височина 3 метра. Украсени са със стилизирани изображения на слънцето, луната, земята и боговете. Върху някои от тях са изсечени надписи, които разказват алегорично за починалия и същевременно разкриват представите на средновековния човек за живота и смъртта, за човешката съдба и връзките между хората. “Цял живот бях на кръстопът, размишлявах и се колебаех”, споделя един от тези надписи. “Отдадох живота си на другите, сега искам да съм сам”, добавя друг. Някои изследователи смятат, че появата на тези надгробни камъни е свързана с бързото разпространение на богомилството в Босна през XI и XII век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България. Според тях видимият свят е творение на Сатаната, те отричат християнските ритуали като кръщаване с вода и смятат кръста за символ на лицемерна вяра. “Стечките” са част от културно-историческото наследство на Босна и Херцеговина. Техни образци са изложени в Националния исторически музей в Сараево. Но този любопитен културен феномен участва и в съвременния живот на страната – един от най-четените седмичници, издаван в Сараево, вплита в емблемата си мотив с човешка фигура, взет от такъв надгробен камък. За онези, които проявават интерес към тази тема, ще предложа и два текста, които открих преди време, публикувани в «Литературан форум» от 2001 г.: http://www.slovo.bg/old/litforum/142/hmilcheva.htm http://www.slovo.bg/old/litforum/143/hmilcheva.htm С хиляди въпроси в главата се върнах на шофьорското място. Тръгнахме към Мостар, за да го видим на светло и да обядваме в някоя ахчийница или приятно ресторантче. Слънчевото време още беше с нас и това ни радваше. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Заварихме Мостар оживен и пренаселен!

[caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Мостар"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Мостар"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624" caption="Мостар*"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="416" caption="Чаршията в Мостар"][/caption] Разходихме се, хапнахме вкусно, опитах пълнен лук, пълнен като чушка, тиквичка, цвят от тиквичка и пр. Този град е наистина покъртително красив! После тръгнахме обратно към Сараево. На другата сутрин поехме пътя към България рано, в дълбока мъгла. Беше красиво и мистично – толкова, колкото цялата тази прекрасна страна, в която един ден ще се върна!

Повече снимки можете да видите тук: Drvengrad http://royak.snimka.bg/europe/serbia-mokra-gora-drvengrad-mecavnik-oct-2010.549650 Sarajevo http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-sarajevo-2010.549659 Mostar http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-mostar-2010.549667 Blagaj http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-blagaj-buna-river-2010.549677 Stolac http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-stolac-radimlja-stecci-2010.549678 Visegrad http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-visegrad.549656 Край Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът *Редакцията с чиста съвест може да препоръча сниманата кръчма с чадърите :) Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="373"]– на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="373" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="373"]

Според изследването на “Economist”, България е едно уникално за планетата място. Имаме пари колкото Бразилия, Русия, Южна Африка и Китай, а живеем мизерно колкото Ирак, където има война и Хаити, където земетресение изби половината паплач, а другата половина гние от холера

Един поглед през прозореца или във произволен вестник го доказват – тук е Ада. За съжаление това си е нашият Ад, в него врим най-комфортно и колкото и да бягаме, пак искаме някой ден да се топнем в него. Последните 20 години се сговниха нещата, иначе винаги е било доста по-добре.

Големият Въпрос още стои неотговорен: защо така се получи Прехода?

Лесният отговор е: Ченгетата са виновни.

Трудния отговор е: Защото ние всички сме ченгета, половината с фуражки, другата половина без.

Мирослав Найденов, като виден представител на популизма и комунизма в правителството, решил чрез операция "Респект" да натиска надолу цените на хранителните стоки чрез проверки. Основанието:

България е единствената страна, в която по празниците, най-вече Коледа и Нова година, цените драстично се покачват, отбеляза днес министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов при подписването на пакта за кампанията "Коледата безопасна 2010".

Освен че идеята е глупава по принцип, има и още един проблем – министърът дори не си е направил труда да провери твърдението си, че само в България се вдигат цените.

Ето какво казва Евростат:

- повишение на цените на храните в България: 4.8% за една година

- средно повишение на цените на храните в десетте нови страни членки: 5.9% за една година

Въобще, какъв респект да имаш от министър, който говори наизуст и не влага грам разум?

Блогът за икономика 2010

Продукти:
6 филии по- стар бял хляб
1лт прясно мляко
3 яйца
1ч.ч. настъргано сирене
1ч.ч. настърган кашкавал
2с.л. краве масло
щипка сол
1/2ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Филиите хляб се надребняват на трохи. Слагат се в пластмасова купа. Налива се 1лт прясно мляко. Обърква се с хлебните трохи. Яйцата се разбиват с тел. Наливат се в купата с млечната каша. Добавят се настърганите сирене и кашкавал. Поръсва се щипка сол и червен пипер. Сместа се обърква наново. Взема се тавичка. Намазва се дъното и околния ръб с краве масло. Разпределя се пудинговата маса. Отгоре се слагат равномерно малки парченца краве масло. Пече се на умерена фурна 30 минути. Оставя се за 30 минути да изстине. Реже се на парчета.

Сред наградените от Epica Awards определено има доста добри идеи. Днес, например, ще ви покажа колко полезен може да бъде охранителният скенер при набиране на служители. И идеята дори не включва преглеждане на анатомичните особености на кандидатите!

Съществува един определен тип компании, които трябва да набират кадри в доста специализиран сектор – така е и при охранителните компании (които не се намират в България и не са стартирани през 90-те). Затова Supreme Security започват интересна директна кампания за набиране на персонал, насочена към служителите на летища – една от по-трудните сфери за охрана. В пътнически куфари са поставени метални табели с предложение за работа. Тези куфари са използвани от служители на рекламната агенция Advico Y&R, чиято работа често налага пътуване в чужбина. Въпреки че съобщението се вижда от много малко хора, те са точно тези, които трябва да го видят – охранителите. Така вниманието на тясно сегментираната аудитория се привлича по нестандартен, но високо ефективен начин. Себестойността е малка, а обхванатия процент от целевата аудиторията е значителен, тъй като служителите на агенцията са пътували през множество летища на територията на Европа.

Скучно ли ти е? Попитай за работа при нас.

Между нас да си остане, но при нас ще печелиш повече. / Откри го! С това премина първия тест за работа при нас.

Поздравления за агенцията!

Още по темата:

1. Човешка външна реклама
2. Реклама ли? Не, филмче!
3. "Не, благодаря" на безплатната реклама???

С помощта на цветен хартиен шнур с тел могат да станат много интересни релефни коледни картички.

Изрежете с ножичка парченце от шнура и направете някоя лесна формичка. След това, с лепило Ц200 я залепете върху цветен картон и силно притиснете , за да се залепи добре. Когато изсъхне,  украсете с пайети, мъниста и цветни хартии.

Вижте още: