Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Сайтът WLcentral, който има роля на официоз на УикиЛийкс, преди два дни публикува статия, в която посочва изключително тежката редакция наложена от Гардиън на секретните дипломатически доклади, касаещи България, граничеща с цензурата. Предлагаме на нашите читатели превод на статията и коментарите към нея. 

Конфликтът между Уикилийкс и Гардиън по темата се изрази в кратки съобщения в Twitter, прочетени от стотици хиляди хора по цял свят.

Биволъ изрази мнението си по същия проблем в коментар към статията в WLcentral, подписан от Атанас Чобанов.

Това, което е трудно да се обясни на международната публика е тежката цензура наложена в българските медии след публикуването на грамата от Биволъ, което се случи точно преди една седмица.

Нито една от големите български медии не се престраши да публикува грамата и нашия коментар до петък, когато самите Уикилийкс публикуваха нецензурирания текст на доклада на Джеймс Пардю за българската организирана престъпност на официалния си сайт.

Имахме удоволствието да видим нашия превод на грамата копиран едно към едно в сайта на известна информационна агенция без никакво позоваване на източника.

Биволъ ще продължи да отразява безкомпромисно и без цензура всичко свързано със симбиозата на мафията и властта в България, която за съжаление е тотална и повсеместна.

Благодарим на многобройните си читатели за подкрепата и доверието.

УикиЛийкс коментира в Туитър статията, казвайки, че тя е "още един много сериозен пример за ‘подправяне на секретните дипломатически документи в нарушение на споразумението с УикиЛийкс". Редакторът на разследванията на Гардиън, Дейвид Лий отговори с: "поредната глупава лъжа на УикиЛийкс, Асандж се оправдава, че Гардиън ‘цензурирал секретните документи’ (заплахата от санкция от закона за клевета в Обединеното Кралство, както сам знае). Какъв лъжец!"

УикиЛийкс обаче, не обвиняват Гардиън в "цензуриране" на документите, а в подправянето им. По-обстойно разглеждане на случая с подправянето на секретните доклади и документи от Гардиън показва, че определението на Уикилийкс е по-близо до истината. Всъщност, изучаването на документите оставя чувството, че светът ще бъде готов за Cablegate 2.0 когато най-накрая видим всички секретни документи публикувани без редакцията на Гардиън.

Редакцията на конкретно документите касаещи България, най-добре е показана тук. Частите, редактирани от Гардиън са в зелено.

Преди да пристъпим към разглеждане на въпроса какво е направено с този документ е добре да си припомним възможните алтернативни решения, които Гардиън е можел да вземе, страхувал ли се е наистина, че закона за клевета, който не е сработил при публикуване на докладите за ботокса на Кадафи, присадената коса и украинската медицинска сестра, наистина изведнъж ще проработи, за да защити българската мафия?

Първият и най-очевиден избор би бил изобщо да не публикува тези секретни доклади и документи. Все пак е имало 251 287 различни документи, от които да избира и след редакцията на всички им ни информира, че имало престъпност в България, наблягайки на често повтаряното твърдение, че всички документи не ни казват нищо ново (освен клюката за ботокса на Кадафи). Друго, дори по-добро решение, би било да публикуват дипломатическата кореспонденция и да информират читателите, че виждат само 1406 от оригиналните 5226 думи, указвайки ‘рязаните’ места от текста с "..." или по друг подходящ начин, за да е видно, че там е правена редакция. Човек би си помислил, че това е единственият добър избор за всеки етичен източник на новини.

Вместо това, параграф 7, разтегнат до 3986 думи анализ на организираната престъпност в България, и от своя страна съдържащ параграфи от А до М и озаглавен "Кой кой е в българската организирана престъпност" е сведен до три кратки параграфа (357 думи), публикуван в Гардиън без дори намек, че редакция е била правена. Общото впечатление е, че първата и последващите части от текста взети заедно със заглавието, общо три параграфа, съдържат пълен анализ на организираната престъпност в България. Имайки предвид и, че този редактиран отрязък от документ е посочен като официален източник от щатското посолство в София, цялостното внушение е, че това е всичко, което щатското посолство съобщава за престъпността в България.

За да "подправи" този документ, Гардиън не публикува три последователни параграфа, или дори три самостоятелни параграфа. Вместо това, те са минали през хилядите думи в документите, вързали са няколко изречения заедно за да напишат собствения си текст, изкривявайки по този начин цялостното значение на дипломатическата документация. Текстът им е навързан така, че изречение, в което в оригиналния документ е имало препратка към личност, спомената в предходно изречение, вече се отнася за съвсем различен човек. Необятният и сложен свят на българската организирана престъпност е представен като дело на един руснак. Това прави определения като "цензура" и "редакция", за стореното от Гардиън, твърде меки и директно навежда на "лъжа", в което редакторът на Гардиън от своя страна обвинява УикиЛийкс.

Очевидно Гардиън смята, че българите, но не и руснаците, са защитени от закона за клевета на Обединеното Кралство; гледайки невероятния размер на редакциите и малкото използвани изречения, подборът на информация изглежда се е свеждал до изречения, съдържащи думите Русия / "Съветски съюз" (девет препратки) или "секс" / "проституция" / подобни (шест препратки). От трите изречения, които формират втория параграф две са на практика еднакви, но позволяват проституцията да бъде спомената два пъти, заедно с "трафик на жени за сексуална експлоатация" и "бизнес за ескорт и интимни услуги". Параграфи едно и три се въртят около думите "Русия" и "Съветски съюз".

Това навежда на много въпроси, първият от които е, разбира се, защо някой би чел Гардиън? А вторият ще е, защо Гардиън защитава българската мафия и пречи на хората да узнаят истината? Защо Гардиън умишлено подвежда читателите си, да не кажем, че направо лъже? И последно, ако вярваме, на претенциите, на редактора на Гардиън по отношение на закона за клевета на Обединеното Кралство, които чухме във всички разговори по въпроса, че е редактирал документите предоставени му от УикиЛийкс, за да предпази невинните граждани, защо не споменава и че тези документи са редактирани, за да предпазят Гардиън от делата, в които е въвлечен УикиЛийкс от самото начало?

Коментари към статията

Гардиън: Редактира, цензурира или лъже?

Изпратено от david leigh в събота, 03/19/2011 - 10:42.

Няма причина на земята, която да накара Гардиън да предпазва българската мафия от разобличаване. Процесът, през който минаха авторите ни преди да публикуват информация от дипломатическата кореспонденция, беше да напишат статии насочващи вниманието към т.нар. руска криминална мафия. Направихме това толкова добре, че кореспондентът ни в Москва, Люк Хардинг, беше изхвърлен от Русия заедно със семейството си. Публикувахме и текст от подкрепящи информацията други дипломатически документи, където беше възможно: това беше проучено от адвокатите ни специалисти по закона за клевета, където имаше твърдения срещу някого, които не могат да бъдат доказани, там трябваше да се редактира. Гардиън може да бъде съден за това, което публикува в Обединеното Кралство. УикиЛийкс от друга страна, може да публикува каквото си иска. Не ги спираме. Наистина има резон в това, че можехме, и може би трябваше, да обясним всичко това. Но никой в Гардиън не си е и представял, че ще бъдем обвинени в заговорничене с българската организирана престъпност!

Не заговорничите, а защитавате

Изпратено от GeorgieBC в съботе, 03/19/2011 - 18:18.

Дейвид, пак си играеш с думите. Никой не те обвинява в ‘заговорничене’ с българската организирана престъпност’, обвиняваме те в ‘очевидна защита на българската мафия’ и преднамерено или не, това е резултата от действията на Гардиън в този случай. Всеки четящ версията ти за документите е оставен с абсолютното впечатление, че това е същността на българската организирана престъпност, за най-обиграната в събирането на сведения държава.

Бих искал също да разбера, защо адвокатите ти сметнаха, че българите са защитени от закона за клевета, но не и руснаците? И чудесния въпрос на Атанас също заслужава отговор. А читателите ти заслужават да узнаят, най-накрая, какво си редактирал, защо си го редактирал и как си го редактирал.

Що се отнася до това, че УикиЛийкс може да публикува каквото си иска, същото важи и за Гардиън, ако вие, като Уикилийкс, сте готови да си понесете последствията. Истинската журналистика никога не е била за страхливци.

Професионалното предимство срещу обществения интерес

Submitted by Аtanas on Sat, 03/19/2011 - 16:31.

Уважаеми Дейвид,

Както написах в статията си (цитирана тук http://wlcentral.org/node/1480): ‘Можем само да гадаем каква е била причината на журналистите от Гардиън да прикрият хората и фирмите, които посолството смята, че са част от организираната престъпност.’

Благодаря ти, че изясни този въпрос. Ние също се консултирахме с адвоката си, специалист по закона за клеветата и знаем какво рискуваме според българския закон.

В по-обширният вариант на статията си написах следното:

‘Ще е много жалко, ако се окаже, че журналисти от реномирани уважавани международни медии използват информация, предоставена от УикиЛийкс като стока, чиято ценност зависи от избирането на точния момент да бъде пусната на пазара. ‘

Та, никой не Ви обвинява в заговорничене с българската организирана престъпност. Вместо това, имаме причини да вярваме, че Гардиън и други медии с подобна нагласа, имащи достъп до информацията на УикиЛийкс, могат да използват изключително информацията, недостъпна за обществеността, следвайки свои собствени цели.

Като пример мога да посоча Петр Смолър[5], журналист от Монд[6], писал по същите теми, но никога не публикувал съответните УикиЛийкс дипломатически документи от София, с дата 11.09.2009.

Два месеца по-късно като специален пратеник на Монд, Петр Смолър се появи в София и написа обширна статия за конфликта между ‘обществен враг № 1’ Алексей Петров (името му фигурира в редактираната дипломатическа кореспонденция от София) и министър-председателя Бойко Борисов, с подробности за голям скандал с подслушани телефонни разговори.

Несъмнено, в такъв случай, журналист от Фигаро[7] или Либерасион[8] ще има по-малко информация от журналист от Монд, нали?

Значи ли това, че професионалното предимство е по-важно от необходимостта от прозрачност и обществения интерес от разобличаването на престъпни дейности?

Благодаря Ви, че коментирахте това и извинете английския ми.

Всеки инцидент като този

Изпратено от JLo в неделя, 03/20/2011 - 09:20.

Всеки инцидент като този затвърждава твърдението на УикиЛийкс и други: Оригиналните документи, служещи за източник трябва ВИНАГИ да се предоставят с новината.

Нали знаете защо турските сериали са направени толкова добре, че да достигнат космическите рейтинги по българските телевизии, а вероятно и в други държави? Защото Турция следва една строга политика за образа си по света: светски, европейски имидж, който да привлича повече туристи и да докаже, че е готова да бъде член на ЕС. А какво пречи на България да направи нещо подобно, ползвайки своите културни посланици, сред които писателите са може би най-разпознаваеми? 

През юни 2003 г. Капитал публикува статия за приватизацията на Атоменергоремонт, българската държавна компания, която поддържаше атомната централа в Козлодуй. Под сугестивното заглавие "Крими-радиация" бяха представени два от главните кандидати: Васил Божков - Черепа и Константин Димитров - Самоковеца - противоречиви фигури, подозирани в криминални дейности.

Само няколко месеца по-късно Константин Димитров - Самоковецът беше застрелян в Амстердам. "Атомернергоремонт" в крайна сметка беше продаден на Български енергиен холдинг, фирма на друг противоречив бизнесмен - Христо Ковачки, който днес е обвиняем за данъчни престъпления и е на свобода под гаранция.

Наскоро Уикилийкс публикува нередактирана грама на американския посланик Джеймс Пардю. От нея научаваме, че според американците през 2005 г. Васил Божков "контролира Риск Инженеринг", друга ключова фирма в българския атомен бизнес.

Пардю твърди също, че Божков е глава на престъпна групировка. "Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет" - пише посланикът на САЩ, който се позовава на оперативни контакти и открити източници.

Официално директор на "Риск Инженеринг" е Владимир Манчев, който е също председател на Български атомен форум и един от най-активните лобисти за построяването на АЕЦ "Белене".

След катастрофата във Фукушима, АЕЦ "Белене" е във фокуса на внимание на българските и европейските медии. Еколози твърдят, че атомната електростанция ще бъде построена в сеизмична зона.

Много експерти смятат, че АЕЦ "Белене" не е изгодна икономически. Миналата година немският инвеститор RWE се оттегли от проекта. Въпреки това, проектът има финансова подкрепа от Русия, която обяви, че ще го финансира сама. АЕЦ "Белене" е важен проект за руското икономическо влияние в Европа. Това се подразбира и от коментара на руския представител в НАТО Рогозин, че България ще е "руският троянски кон в Европа".

През 2009 г. друг посланик на САЩ в София, Нанси Макълдауни изпраща дипломатически доклад,  в която пише, че "интересите на правителството на БСП, НЕК, свързани политици, български енергийни олигарси и руски инвеститори натискат за придвижването на проекта."

Но следващото правителство, избрано през 2009 г. с Бойко Борисов начело продължава да придвижва проекта, опитвайки се да свали цената.

Разговорите между Росатом и българското Министерство на икономиката продължават. Преди няколко дни зам.-министърът на икономиката Марий Косев обяви пред медиите, че на преговорите с Росатом в Москва през февруари е присъствал българският олигарх Валентин Златев, управляващ на рафинерията Лукойл България.

Златев не е бил представител на българската страна в преговорите, уточни Косев. Олигархът е известен с топлите си връзки с премиера Бойко Борисов. В края на 90-те, малко след като Лукойл купува рафинерията, охранителната фирма на Борисов ИПОН е избрана да охранява всички петролопроводи на компанията, което е съществен източник на приходи през следващите години.

Според нередактираната грама за българската организирана престъпност, дейностите на Лукойл не се ограничават с преработка на нефт. Както пише посланик Пардю: "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност."

Самият Златев определи връзките си с руснаците като "консултантски" и обеща, че пак ще присъства на преговорите за АЕЦ "Белене" през април в качеството си на "консултант" на Росатом.

Ядрен бизнес, руско разузнаване, организирана престъпност... наистина експлозивен коктейл, изтекъл от една единствена грама от София.

P.S. До момента Уикилийкс са публикували 8 от 978 дипломатически доклада изпратени от американското посолство в София.

Статията е публикувана на английски в WLCentral

http://wlcentral.org/node/1495

От два дни южният сирийски град Дара се тресе из основи. След сблъсъци с полицията, 6 души бяха убити, а над 50 ранени. Това разгневи още повече протестиращите и над 10 000 души излязоха по улиците на града, за да отидат на погребението на двама от загиналите. Това действие доведе в Дара повече полицейски части, а някои свидетели твърдят, че и армейски части са били разположени на изходите на града.

Кадър от видео, качено в YouTube, показващо протест в Дамаск. Все още няма ясни новини какво става в Сирия.

Гледайки новините от Южна Сирия, няма как да седя спокоен. Няма начин да не се замисля какво може да се случи в страната, ако протестите се задълбочат и разпространят. Като човек със сирийски произход и аз гледам, заедно с моите приятели тук, всички новини, които идват от Дара, където мнозина от нас имаме приятели, познати или семейство. Вълната от недоволство, помела Бен Али, Мубарак, предизвикала война в Либия, сътресения в Йемен и Бахрейн, нямаше начин да подмине Сирия. Не е изненадващо, че недоволството става именно в Дара – това е град, близо до Голанските възвишения и Йордания. В кралството вече имаше протести, а тези дни пак имаше напрежение, заради което бяха направени промени в правителството в Йордания. Този плам се пренесе и в Сирия, която досега седеше отстрани на събитията. Националната телевизия показваше в детайли случващото се в Египет, Тунис и Либия, но едва ли е смятала, че гледките ще вдъхновят мнозина младежи в самата Сирия, за да поискат правата си.

Аз и приятелите ми, въпреки подкрепата си за Сирия и президентът Башар Асад, няма как да не видим проблемите. Защото те съществуват и удрят по името на държавата. Корумпирани хора са по-силни от много политически фигури в страната, а от разговорите ми със сирийски депутати и интелектуалци, става ясно едно – мнението е единодушно, че най-голямата заплаха за Сирия за нейните тайни служби. Тяхната независимост от властта неведнъж е правела проблеми дори вътре в партията Баас, а какво остава за обикновените хора.

| Protests in #Daraa should've remained peaceful. Vandalism, sabotage, and fire do not support the peaceful call for freedom. #Syria #Mar15

17 minutes ago via TweetDeck

@Arabzy

Arabzy.

Сега, вече и след факта, че има загинали, хората в Дара няма да се приберат спокойни по домовете си. Една роза, за да бъде красива, трябва да бъде поливана, обгрижвана постоянно. Това е важно условие, за да може и желанието за права и свободна мисъл да съществува. Няма как обществото да не реагира срещу острите действия на силите за сигурност, разполагането на танкове, хеликоптери във въздуха, които следят всяко движение. Сирийците вярват на своите управляващи, но се разгневиха, че вместо да са на Голан, те са по улиците срещу сирийското население, което протестираше мирно. Паника ли можем да наречем случващото се? Нямам представа, още нямам представа за нищо. Надеждата е, че сирийците знаят много добре какво означава война, сблъсъци, надежда и загуба, и че това знание ще им помогне да запазят същността на мирните протести, за да не се обърнат те в омраза и насилие.

Като човек, свързан със Сирия, аз не искам да видя Дамаск как плаче, нито Палмира с потъмнели сенки, нито величието на крепостта в Халеб да бъде сломено. Аз искам силна Сирия, силно общество и държава – заветът на сирийските революционери от началото на XX век. Но това няма да се изпълни, ако властта не е със своите хора.

Русия, която безучастно наблюдаваше безогледното избиване на демонстранти в Либия и употребата на артилерия, танкове и самолети срещу граждански обекти ( довела до неизброими до момента жертви) изведнъж подкрепи официалните твърдения на Кадафи за страданието на гражданите от западната намеса. Говорителят на външното министерство Александър Лукашевич потвърди тезата на държавната телевизия на Джамахирията, според която [...]

Не знам за вас, но аз определено обичам Ричард Бах. „Джонатан Ливингстън чайката”, „Илюзии”, историите на феретите, „Мост през вечността” са само една малка част от най-любимите ми заглавия. Чрез тях преди няколко години нахраних наранената си душа и осъзнах колко силен може да бъде човек, стига да иска…

Ако трябва да съм честна обаче, напоследък не бях посягала към заглавията на Ричард в библиотеката ми. И искрено се изненадах, когато видях изключително красивата корица на „Живот под хипноза”. Защото се сетих колко ми е липсвал подтикът да разсъждавам върху него, Живота. И колко ми е липсвала подкрепата и приятелството, интересният стил на писане и неповторимият начин на представяне на истините от живота на мистър Бах.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът по еврофондовете Томислав Дончев откриха във В. Търново Европейски информационен офис на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Илиана Иванова. Това е вторият в страната офис на г-жа Иванова след този в Стара Загора, който работи успешно вече 2 години.

Започна операцията по налагане на демокрация в Либия. Въпросът е дали мнозинството от либийците наистина желаят да живеят в демократична държава? Друг въпрос е с какво ще бъде заменен кървавия режим на диктатора Кадафи. Все още хората писали сценария не са ни информирали за това. За сега знаем само как е било, а не знаем [...]

Книгата може и да не е мъртва, но много от библиотеките по света изглеждат като отломки от изчезнала цивилизация – мрачни, студени, обезлюдени. Светът, какъвто го познават, си е отишъл и те вече не са единствени пазителки на знанието. За да оцелее, тази благородна институция трябва да се промени. За един от многото любопитни експерименти, провеждащи се в днешните библиотеки, разказва „Ню Йорк Таймс”.

Българската авторска музика, особено тази, попадаща в стилистиката на това предаване, е твърде ограничена. Всъщност в последните две-три години се забелязва подем в това отношение и искрено се надявам той да продължи и в бъдеще. Част от тази нова вълна е и варненският продуцент и диджей Jokozzo, който заедно с певицата Lady Muse е в студиото за премиерата на новия им съвместен сингъл Road Chasing. Слушаме го и си говорим за авторска музика, за фънк-рок бандата Funkaround, чийто фронтмен е Lady Muse, след което Jokozzo застава зад пулта и на живо в студиото представя селекцията си от свежа джази музика.


45 оборота в минута #98 - плейлист:

Jamiroquai – Stillness In Time / Sony
Jokozzo feat. Lady Muse – Road Chasing / Promix

Jokozzo’s live set:
Gabin – It’s Gonna Be / EMI
St Germain – No Such Thing / Blue Note
Metropolitan Jazz Affair – Corovon / Disques Dreyfus
St Germain – La Goutte D'Or / Blue Note
Kruder & Dorfmeister – High Noon / Studio !K7
Kinny – Queen of Boredness / Tru Thoughts
Nina Simone – Can’t See Nobody / RCA
JD73 – Happy People / Wax On
De-Phazz – Hero Dead and Gone / Mole Listening Pearls
Kinny – Back Street Lust / Tru Thoughts
? – Boundaries / ?
Burning Giraffe – Smoking Jacket / Groove Gravy
Bebo Best & the Super Lounge Orchestra – Oh Jeje / Chinchin
Nu Braz – Saudade / La Douce
Bebo Best & the Super Lounge Orchestra – Bum Digi Bum / Chinchin
Nu Braz feat. Lo Greco Bros. – Borboleta Da Cidade / La Douce
De-Phazz – Jeunesse Doree / Universal Jazz
Batuk – Bossa Menina / Cool D:vision
Jimmy Smith – Got My Mojo Working / Foster
Bossasonic – Material Girl / First Floor
Mo’ Horizons – Oye Bossa / Agogo
Mo’ Horizons – Foto Viva / Agogo
Mo’ Horizons – Fever 99 / Agogo
Gypsy Brown – Life Is A Trip / Freestyle
Dinah Washington – Is You Is Or Is You Ain’t My Baby? (Rae & Christian Remix) / Verve
Reboot – Enjoy Music / D:vision
Mo’ Horizons – Ai Mi Morena / Agogo
Mo’ Horizons – Don’t Bring Me Down / Agogo
Mo’ Horizons – Nuday / Agogo
Mo’ Horizons – Ay y N’Ama / Agogo
Parov Stelar feat. Gabriella Hanninen – Charleston Butterfly / Etage Noir
Mr. Scruff – Get A Move On / Ninja Tune

Jokozzo feat. Lady Muse - Road Chasing / Promix


1 час:

След като вече от месец и половина съм извън милата родина, осъзнавам, че има неща, които много ми липсват. Не говоря за хора, а за места, неща и ритуали, които неусетно са ти влезли под кожата – бавно, с неумолимата и непреклонна сила на времето. Ето един кратък списък с всичко, което ми се ще да имах в момента. Помислете си внимателно какво друго бихте включили тук – ще ми е интересно да го чуя, а и ще разберете, че вкъщи винаги е хубаво

• Капитал, Мениджър и SignCafe: Обичам печатните издания и най-вече ритуала на четенето им през уикенда, особено за Капитал. Най-добре на кафе някъде навън. За най-добър ефект четенето трябва да включва разменяне на отделните списания и секции на вестника с компанията.
• Бисквити Анелия: Обсесията с този продукт започна през далечната 2008 година и до днес кафето сутрин е много по-малко истинско, когато наблизо няма бисквити Анелия. Мога да дръпна една дълга тирада за произхода на името, символа на морячето върху бисквитката и всякаква друга trivia. Но няма. Единственото важно нещо в случая е, че бисквити “Анелия” започват да ти липсват много бързо.
• Бяло сирене: Първото нещо, което ми стана много любимо в Англия е, че цената на всякакви видове сирена се побира изключително лесно в студентския бюджет. Съответно, в момента хладилникът ми обикновено съдържа крупни количества моцарела, чедър, гауда, едам, груйер, бри, ементал, синьо сирене… Само че гръцката фета хич не може да замени познатото БГ-сиренце. Така във вкусовите ми рецептори остава една сериозна празнина, която другите млечни продукти не могат да запълнят, колкото и да се опитват.
• Зеленчуци: Имам предвид зеленчуци, които имат вкус на истински зеленчуци. Всъщност с това вече свикнах, тъй като през декември доматите в България също не са особено прекрасни. Но винаги си спомням един приятел холандец, който щом видя Женския пазар, възкликна “Сега разбирам защо ядеш толкова много салати – просто доматите тук са страхотни!” Нямам какво да добавя
• Метрото: Може би звучи изненадващо, но това е едно от доста любимите ми места. Основно защото в метрото може да срещнеш всеки. Мисля, че поне 3 дни от всяка работна седмица започваха с фразата “Ей, да знаете какво видях в метрото днес!” при пристигане в офиса. Може би трябва да започна да си записвам – със сигурност в подземните влакчета има достатъчно типажи за една средно голяма новела. Любимият ми експеримент беше да се усмихвам на хора, за да видя дали ще успея да получа същото обратно. Обикновено не ми се получаваше – все пак дори The Economist обясни, че сме най-недоволната нация на света. Но за сметка на това когато някой от полу-заспалите пътници се усмихне, денят ти тръгва с титаничен успех още от сутринта.
• Бира в Борисовата: Няма по-хубав начин да си прекараш съботата от това да се проснеш на тревата в Борисовата. Предизвиквам ви да ме оборите! Важно е да има бира, солети “Хрус-Хрус”, както и шумна група младежи, които си подхвърлят произволен обект в непосредствена близост (фризби, хек, топка и т.н.) Пишат се бонус-точки, ако групата има и куче, което подскача лудо-доволно насам-натам.
• Разходки по Витошка: Друга съботна класика, която комбинира една от запазените марки на София със забавния навик да обсъждате леопардови щампи и коси тип “праз лук”. Действа доказано положително на настроението, особено ако в компанията има хора, които пускат достатъчно добри коментари. Но освен убер-модерни хора, по Витошка виждаш много шарена селекция персонажи – което прави разходката още по-интересна. Истината е, че никога не знаеш на кого ще попаднеш.
• Любими заведения: Добре де, няма как да минем без задължително споменаване на кафета, барове, клубове, в които ти е минавала голяма част от ежедневието. Не просто защото съответните кафета, барове и клубове са чак толкова прекрасни, а защото винаги се сещаш с кого за последно си седял на тази маса или как с компанията сте се смяли на възможно най-глупавия виц, или как сте написали верижна приказка на салфетка на бара, или как с някой сте си държали ръцете през масата, или как си обяснявала на изнервена/разплакана приятелка как “Няма нищо, и това ще мине!” Любимите кафета, барове и клубове са уютни, защото в мебелите се спотайват сенките на ценни мигове. А и защото е много яко да си говориш с барманите и сервитьорите на малко име и дори да не трябва да им казваш какво точно искаш.
• Приятелите/Родителите/Колегите/Средата: Все пак нямаше как да не мина без това. Знаете си кои сте, да не посочвам. Skype хич не се приближава до истината!

Хм, дългичък списък се получи, все пак. Не се оплаквам де – значи инвестицията в самолетен билет за връщане все пак е била оправдана Добре е да знаеш, че има при какво да се върнеш… Приятна неделя!

___
снимка: Победа АД

Още по темата:

1. За тези, които ти се изплъзват
2. Уплътнете нещата

„Животът не е само #000000 и #FFFFFF“ – това прочетох в един статус… и се вдъхнових! Започвам с точно тези два цвята:

И преминавам към по-хроматични:

И продължаваме с друга детска песничка:

Преминаваме към естрада:И една от любимите песни на Биляна, специален поздрав:

И за финал – Графа:

Разбира се, мога да продължавам така още дълго, но… ще ви оставя да кажете вашите идеи в коментар. Но понеже сме на Графа, една последна картинка (изцяло по идея на Биляна):

Подобни публикации

• 24.07.2010 -- „От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка! (3)
• 06.03.2010 -- Записки по българската чалга през отминалия век (34)
• 14.03.2011 -- Денят „Пи“ (2)
• 20.11.2010 -- 10 (крадени?) чалга-хита (8)
• 27.03.2010 -- One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) (8)
• 24.02.2010 -- Цветови тест за професионална ориентация (5)
• 22.02.2011 -- Случка в самолета (3)
• 19.11.2010 -- Какъв цвят ще са очите на детето ви? (12)
• 21.07.2010 -- Да перем ли чорапи и бельо заедно? (22)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 20.05.2010 -- „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 10.03.2010 -- Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 01.07.2009 -- Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
• 02.04.2009 -- 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (2)
• 06.01.2009 -- Ajabez – Never Walk Alone (2)
• 04.12.2008 -- Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 25.08.2008 -- Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 05.06.2007 -- Далтонист ли сте? (24)
• 03.06.2006 -- Михаил Белчев – Седем дни (0)
• 02.05.2006 -- Караоке (0)

ето и отговора на ТАЗИ загадка детето нарисува и подреди яйцата по този начин: ТАТИ, НИЯ и МАМА (Ния винаги е между мама и тати ) на тати бодлите са видни, мама не е ясно защо е плешива, със слушалки и се плези, а Ния освен слушалки с които слуша Матилда си има и мнооооооого [...]

От “Къв си ти бе, нямаш никакви комплекси” до “Пиян” на Борис Дали и “не тръгвайте, със женени” на Галена… това е все Мариета Ангелова, която е автор на текстовете на болшинството от чалгите.

Тя слага думите в устата на съвремените принцове и принцеси, а елита на медиите се реди на опашка, за да ги интервюира. Някои се потят да пишат книги, а нейните неща се знаят от половин България, наизуст.

Добра или лоша, дълбока или плитка, мъжка или женска, това е поезията, която е жива, днес.

Провокирано от тази публикация на di_ani .
Личното ми отношение е: Не анатемосвайте хляба, той е изконен!

В древни времена хлябът бил храна на боговете, а хората не познавали зърнените култури. Веднъж един смел момък се качил на небето и видял зърна, пръснати да се сушат на слънце. Той искал да вземе на земята поне едно зрънце, но небесните стражи не му позволили:
-Това е храната на боговете и не се полага на смъртните да я вкусват.
Но момъкът успял да ги надхитри. Тръгвайки си, минал по разпилените зърна. Стражите го пуснали, защото ръцете му били празни. И като се върнал на земята, обрал от босите си стъпала зърната, които били полепнали по тях.
Така хората се сдобили с храната на боговете.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

На 2 февруари 2011 година, грузинският президент Михаил Саакашвили лично участва в тренировките на личния състав от военна база на армията разположена близо до Тбилиси.