Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Под последната ни публикация със седмичните класации на трите книжарници, които ви представяме от известно време насам, получихме много интересен коментар от Иван. Знаете добре, че има коментари и Коментари, а мнението на Иван в случая е по-скоро от втория тип. Неговите предположения около подрежданията са, че "продадените "бестселъри" са много малко, което означава че другите продадени заглавия са още по-малко. Което означава че читателите са много малко" и "класациите не са представителни, т.е. българските читатели да имат различен вкус от посочения, т.е. да пазаруват от други места". Мнението на Иван е напълно резонно и има своите обяснения.

Снимка: в-к Дневник

Излязлата тези дни новина, че ГЕРБ са обсъждали името на Борисов за президент засили усещането за приказка, в която живеем! Принцът и принцесата, облечена във вълшебно красива рокля, се целунаха и най-сетне се взеха, дворецът отново е на народа, а злото чудовище беше убито (по "Голямото жури" на Дарик от миналия четвъртък)... Приказка!... Всичко бе толкова приказно тази седмица, че и добрият юнак, дал заявка преди почти две години да пребори триглавата ламя, пардон, коалиция, все убил-недоубил змея, а вече се оглежда да се намърда в бърлогата ѝ, намираща се на "Дондуков" №2.

Това си е новина!..

ГЕРБ обсъждали името на Борисов за президент. Сякаш на всички ни не ни е ясно отдавна, че на фона на пълната административна парализа, главоломно растящата контрабанда, почти нулевата прозрачност и честност при държавните поръчки, баснословното, надминаващо дори мащаба на Тройната коалиция, източване на ДДС, все по-обедняващия враждебен електорат и увеличаващата се данъчна тежест, единственото убежище на премиера е в президенството...

Нима някой се е съмнявал, че премиерът, все по-ярко играещ ролята на началник на пътно-строителна фирма, в краен случай на спортен министър, раздаващ пари за футбола и строящ стадиони и спортни зали, има само една възможност да дезертира от задълженията си, прикривайки се свенливо зад привидно по-големи отговорности — тези, на почти безполезния и безсилен президент. Нима някой се е съмнявал, че за лидера — жизнената сила на партия ГЕРБ, премиера Борисов, все по-дълбоко затъващ в управленско безсилие и безскрупулна политическа безпринципност бягството от премиерския пост в сградата насреща е единствения безопасен изход... За да илюстрираме управленския хаос и политическата безпринципност на ГЕРБ и лидера ѝ, достатъчно е например да проследим мутациите в позицията на премиера относно АЕЦ "Белене". Мнението му варира от това, да спрем този "корупционен проект", довел до "стотици милиони загуби", през "Първанов е виновен", до окончателното "без Белене българската икономика ще фалира, а токът ще поскъпне 18 пъти..." Последните му беленски изяви доближават Борисов до БСП със страшна сила, тъй като, според лидера Станищев, "отказът от Белене е национално предателство", а Румен Овчаров пък ни уверява, че "Белене е най-добрият европейски проект..."

Друг проблем, способен да откаже премиера, обладан от чувство за историческа роля и функция, е пълният провал на гръмко декларираната и подплатена със багери и друга селскостопанска техника безмилостна битка с организираната престъпност. Не само, че опорочените обществени поръчки клонят към 100%, не стига, че източването на ДДС е нараснало двойно спрямо Тройната коалиция, ами на всичкото от горе и контрабандата се е увеличила 100%, при това, парите се събират централизирано, а "редовите" митничари просто получават нареждане от най-високи нива да пропускат тировете. Вицето Цветанов пък, борейки се с бандитите, стигна до баснословните 50 хиляди разпечатки на трафични данни за 2010, от които 30 хиляди без съдебен контрол. СРС-тата пък са нараснали за същата година управлението на ГЕРБ с близо 60%, а вътрешният министър пък лично е подписвал по едно разрешение за подслушване на всеки 3 дни...

Това е реалността, прокрадваща се в иначе сервилно благоразположените медии, описващи приказни сюжети.

Не му стигат проблемите на премиера, остава и за Цветанов да мисли, който пък, разпасан и с чифте пищови на голия тумбак, видимо съвсем го е ударил през просото... Доказал-недоказал собствените си приходи ловко ги прехвърли на тъстовете си, министърът пък взе да става все по-недоволен и видимо изнервен, започна да се кара на журналистите, осмелилите се да му задават въпроси за полицейското насилие...

Малко му е това на Борисов, ами в WikiLeaks взеха да излизат и телеграмите от американския посланик, издаващи го в слабост пред неудържимия руски натиск...

В контекста на всичко това, на пълния хаос в страната, на компрометиращите телеграми за Борисов, изтекли в BalkanLeaks и Bivol.bg, президентството изглежда единствения полезен за премиера ход, където да се скрие от собственото си политическо и управленско безсилие и безидейност. Ако все пак, въпреки признаците за предстоящ срив на доверие към него, Борисов успее да се скрие в президенството, това ще е вероятно последния пост, който той има шанс да изкара до край. За разлика от всичките му досегашни, прекъснати преждевременно...

Освен, ако не иска да се кандидатира за Патриарх, по идея на Комарницки...

Христо Комарницки, в-к СЕГА

В Афганистан НАТО доказва на практика съвместимостта на въоръжените сили от различни националности. Унгарците: Американците: Грузинците: Българите: Канадците: Латвийците: Поляците: Румънците:

„София е домакин на международната конференция „Уроците на прехода на Централна и Източна Европа: полезен опит за държавите и обществата в Северна Африка и Близкия Изток“. Форумът събра над 150 представители от Европа, Северна Африка и САЩ – политически лидери, активисти, журналисти, представители на НПО, които обсъждат промените в Арабския свят и опита от прехода [...]

Преди седмица две се чудя, какво да гледам вечерта в „прайм-тайма”. Цъкам на национален канал – двамина опосуми се суетят покрай чалгаджийка, която им раздъвква смисъла на живота със самочувствието на един същий Хегел. Цъкам нагоре, на друг национален канал – пак чалга, с кючеците барабар, сервирана като едва ли не американски тип „ток-шоу” от хора, които знаят английски толкова, колкото аз знам азърбейджански.

Цъкам пак нагоре, без всякаква надежда – все пак отивам към БНТ. И получавам културен шок.

Гледам и не вервам на очите си. В разгара на вечерта, истинска национална българска телевизия не ми натрапва мутри, мутреси, футболисти и проститутки – а ми показва нормални хора с дълги коси и китари. Хем си приказват някакви цивилизовани неща, хем току удрят по някое парче – на живо, както се прави, а не на плейбек. „Е, поне една нормална вечер в тази чалгарница”, викам си. На следващата вечер обаче – пак. Вместо бандити, крадци, пачаври и намигащи типове с шкембета – образовани хора с дълги коси и китари!

По време на дискусията за Читанка миналата година и наскоро, при дискусията ми относно историята с преводачката, „Колибри“ и книгата на Лаура Ескивел, бая народ се изреди да ми обяснява как аз съм нищо и никой и нямам терен да задавам въпроси относно публична дискусия, която засяга мен като гражданин, че никой няма причина да ми отговаря и изобщо, какво си въобразявам.

Като ответна реакция искам да препубликувам един текст на Григор Гачев, който много ми допадна, описва реакцията на Mozilla, когато от Homeland Security се опитват да им стъпят на врата относно услуга, която предлагат:

Трудно ли е да си гражданин?

… а не поданик?

Мъничко страшно е. Но никак не е трудно. Ето и историята:

Напоследък “големите” (тайни служби, агенции за авторски права и други подобни) започнаха просто да отнемат домейни, които не им харесват по една или друга причина. “Белите” държави не са пощадени от този процес – напротив, той се вихри основно в САЩ и Великобритания.

Сред тези домейни има и наистина използвани за престъпни цели, и често те биват посочвани като пример колко полезно е “пазителите на реда” да са “с развързани ръце”. Други обаче са в категорията “на еди-кой си Голям Шеф или на спонсорите му им изнася този сайт да го няма”, или сродни. Трети пък са “един Праводържател реши, че някой му нарушава Интелектуалната Собственост”. Съответно, “пазителите на реда” и техните “спонсори” треперят от мисълта това отнемане да бъде поставено под съдебен, или – о, ужас – граждански контрол. Особено в държави, където съдът не се оглавява от бивши комунистически политченгета и мафиотски донове, и пази закона, а не интересите на мафиотите. Което говори доста за истинската идея зад операцията.

Белите държави обаче са бели именно защото там хората не чакат друг да им пази интересите, а си ги пазят сами. В конкретния случай, на бял свят бързо се пръква екстенжънче за Firefox, наречено MAFIAAfire.com. Опиташ ли се да отвориш домейн, отнет по линия на ICE, то пренасочва заявката ти към друг домейн, на който е преместен сайтът. По-новите му версии даже позовляват на собственици на сайтове, които е вероятно да бъдат атакувани, предварително да си регистрират алтернативни домейни. Резултат: отнемането на домейна се оказва по същество без ефект – потребителите продължават да могат да си го ползват.

Естествено, отнемачите на домейни никак не са били щастливи, и намесили най-голямото плашило в американския пейзаж – Department of Homeland Security. Като резултат, корпорацията Mozilla получава от тях писмо с ултиматум екстенжънчето да бъде свалено от сайта на Firefox. Звучи много страшно, нали? Типичният българин в такива случаи се на*ира и изпълнява, и после се оправдава с “ама аз какво можех да направя?”.

От Mozilla обаче са направили нещо много простичко, легално и обикновено. Те изпратили до DHS списък с въпроси относно това искане. За тези, които не разбират английски език, превеждам тук въпросите (ужасно набързо, и сигурно с куп грешки):

За да ни помогнете да преценим искането на Department of Homeland Security да свалим от нашите сайтове екстенжъна MAFIAAfire.com, бихте ли ни изпратили следната допълнителна информация:

1. Издадено ли е решение от съд, че MAFIAAfire.com е незаконно или нелегално по някакъв начин? Ако да, на каква основа? (Моля, приведете съответните съдебни решения.)

2. Издадени ли са решения от съд, че отнетите домейни, които се обсъждат във връзка с MAFIAAfire.com, са незаконни, нелегални или нарушават нечии права или собственост по някакъв начин? (Моля, приведете съответните съдебни решения.)

3. Задължена ли е юридически корпорацията Mozilla да свали този екстенжън, или тази заявка е базирана на друга основа? Ако основата е друга, моля укажете я.

4. Предприели ли са DHS, или ангажираните в този спор праводържатели, юридически действия срещу MAFIAAfire.com или отнетите домейни, включително предупреждения съгласно закона?

5. Какви мерки са взети за защитата на свободата и правата на MAFIAAfire.com или на собствениците на отнетите домейни, ако в крайна сметка съдът реши, че те не са незаконни?

6. Можете ли да представите копия от показанията, на чиято база съдът е издал съответните заповеди за отнемане на домейните?

7. Можете ли да представите копия от съдебните заповеди за отнемане на домейните, на които базирате вашето искане към Mozilla да свали от сайта си MAFIAAfire.com?

8. Моля, укажете в какво точно се състои нарушението, извършено от собствениците на отнетите домейни, съгласно изискванията на законите, които постановяват, че действията на тези собственици представляват противозаконно нарушение на авторски права.

9. Дал ли е някой от собствениците на авторски права официални съдебни показания под клетва във връзка с отнеманията на домейни? Изпратил ли е някой от собствениците на авторски права офицално предупреждение съгласно закона до отнетите домейни, или до MAFIAAfire.com? (Ако да, моля, изпратете ни копие.)

10. Изпратила ли е подходяща правителствена служба на собствениците на отнетите домейни официално предупреждение за отнемането, давайки им по такъв начин стандартният период от време за юридическо оспорване на заповедта? Ако да, кога и как, и какви отговори са получени от собствениците на домейните?

11. Изпратила ли е подходяща правителствена служба пряко до MAFIAAfire.com искането си, заедно с обосновка за него? Ако да, какъв отговор са върнали те?

Вярно е, че американското законодателство е различно от българското, и точно копие на тези въпроси не би било юридически перфектно за България. Но дава достатъчно добра идея как може да се противодейства на беззаконието на “големите”. И най-вече че може. Защото ужасяващите DHS са предпочели да забравят за искането си, отколкото да отговорят на въпросите.

Много лесно е да се каже “Тук е България, закони няма, правото е на силния”. Но не е така. Закони има, и силните на деня треперят от мисълта, че може да им бъде държана сметка за нарушаването на закона. За тяхно крайно неудоволствие, да си в Европа означава не само тлъсти еврофондове за братовчедските фирми, но и върховенство на закона по европейски.

Ако, разбира се, някой поиска от тях да са отговорни. Не им ли бъде поискано, естествено, ще ни танцуват по главите. Но спомним ли си, че ние сме собствениците и господарите на тази държава, а разните премиери и президенти са просто мениджърчета на срочен договор, които ние назначаваме и уволняваме, и покажем ли им го, моментално ще започнат да ни козируват. Без никаква нужда от насилия, революции или каквито и да е незаконни неща. Време е да знаем, че правото е на наша страна, и ние сме собствениците. Че законът пази нас, и още повече, че имаме силата да разпореждаме и изискваме какво да пише в него.

Ясно е защо ми харесва – те не премълчават и не преглъщат дадена ситуация, просто защото така са им казали, а искат да знаят основанието, искат да знаят аргументацията.
Ако искаме да не бъдем просто зрители в собствената си държава и реалност, трябва да задаваме въпроси, да искаме отговори, да искаме да се поеме отговорност.
Въпрос на навик е – ако се реагира на глупости и не се толерира глупостта им, количеството простотии, които се опитват да пробутат няма как да не намалее. Ако обаче за всяко нещо продължим да си обясняваме едни на други как нямаме никакво право да задаваме въпроси и да искаме отговори, ами нормално е, че никой, никога няма да ни дава отговори, защото няма да имат причината да го правят, така или иначе ще скачаме като ни кажат скачай, има ли изобщо нужда да ни обръщат внимание?

Да зададем въпроси по важна тема и когато те биват игнорирани може да ни накара само да се чудим. Защото ако отговорите ги има, какво им пречи да ги споделят? Не само ще привлекат повече хора на своя страна, когато демонстрират, че са в правото си и че имат причина, но и ще прекратят караници, скандали и спорове в последствие. Премълчаването по-скоро говори за пълно пренебрежение към обществото като такова и нежелание да покажат доказателствата си. Тук екстраполирам, но възможна причина да не искат да ги покажат, може да е, защото нямат такива или не са същите, като това, което твърдят че са.

За да научиш нещо, което не знаеш, питай тези, които знаят.

Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: въпроси, закони, критика, общество, отговорност, политика, последствия

Добрите маркетолози знаят, че потребителят не си търси нова бормашина – той си търси дупка. Затова успешните кампании се фокусират повече върху ползите от продукта отколкото върху характеристиките му. В момента ми се налага да обяснявам това с много думи, но илюстрирането му с пример е толкова лесно – просто трябва да си Google

Компанията пусна ново видео за Google Chrome и отново бързо събра интереса на феновете. Историята мълчи дали малката Sophie Lee е плод на онази любов в Париж, която видяхме преди една година на Super Bowl Но първите години от живота й са разказани визуално по много приятен и докосващ начин – естествено, през услугите на Google.

Този тип видео работи, защото извиква силна емоция като разказва съвсем човешки истории. Google са го ползвали и преди, но когато нещо работи, защо да го сменяш? И, наистина, усещането за платформата става много по-човешко и топло. Изпълнението на клипа не е трудно, но сценаристите определено са се постарали, което си личи и по бързия viral успех – само за пет дни клипът вече е видян над 400 000 пъти и е споделен над 22 000 пъти в социалните мрежи (Viral Video Chart). За този успех със сигурност допринасят и феновете на Google, но популярността не се дължи само на тях. Накратко: фокусирайте се върху ползите и ще спечелите вниманието!

Още по темата:

1. “Мъжът, на който вашият мъж може да мирише” се завръща
2. Как Google да ти уреди интервю за работа
3. Google с най-обичливата реклама на Super Bowl

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Протест срещу изключително лошите условия на живот организираха неотдавна жителите на пловдивския квартал “Столипиново”. Кварталът се смята за най-голямото ромско гето може би не само в България, а и изобщо на Балканите.

Всъщност никой не знае колко точно хора живеят в “Столипиново”. Преди десетина години се твърдеше, че жителите му са около 40 хиляди, а сега се сочи вече цифрата 60 хиляди. За сметка на тази неизвестност обаче мизерията и ужасяващите картини от живота в квартала са видими с просто око за всички. Стига, разбира се, някой да направи усилие и да поиска да ги види.

През миналата седмица Пламен Асенов се опита да ни опише картината на живота в известното пловдивско ромско гето, засегнахме някои от причините за лошото състояние на нещата с ромската общност в България и обсъдихме две от основните мерки, които съвсем наскоро Европейският съюз заложи като програма за ромска интеграция пред правителствата на страните членки. 

- Пламен, ти беше скептичен за това, че ако ЕС изисква да се осигури на ромите недискриминационен достъп до социални помощи и на ромските деца завършване поне на начално образование, тези мерки ще проработят. Продължаваш ли да смяташ така?

 - Много ми се иска да кажа, че от миналата седмица до сега се е случило нещо кардинално различно, което е променило перспективите за интеграция на ромската общност от никакви към малко по-светли. Само че не е така, Фили.

Да, аз бях скептичен на базата на резултатите, които дават досегашните усилия. Защото на практика в България по тези два основни пункта нещата изглеждат осигурени, даже в повече, отколкото са европейските изисквания. Брюксел например казва, че за ромските деца трябва да се осигури достъп до начално образование, което значи – завършен четвърти клас, докато българският закон предвижда завършване на задължително основно образование от всички, не само от ромските деца – конкретно това означава осми клас.
Пари за социални помощи също се раздават, без да се дискриминират ромите, напротив, дори сред българите понякога се чуват гласове, че държавата прекалява с помощите за тях, които средногодишно са в размер на над 300 милиона лева.

В интерес на истината, българското законодателство, може да се каже, е изпреварило европейската визия и по третата точка – осигуряването на равен достъп на ромите до трудовия пазар и възможностите за професионална квалификация. Тук законът от доста години насам предвижда например съдебно преследване за работодател, който откаже да назначи някого на работа само заради етническия му произход при равни други условия. И българските бизнесмени с времето се понаучиха, така че напоследък вече не отказват на никого да го назначат само заради етническия му произход, а винаги намират някакви други поводи за отказа си. Така дискриминацията от явна се превръща в скрита и от това ефектът за обществото е не нулев, а дори отрицателен.

По подобен начин стои въпросът и с достъпа до жилища, включително социални. Никой в община Пловдив например по никакъв начин няма да откаже на бедно, многодетно или по друг начин нуждаещо се ромско семейство да го запише в списъка на чакащите за общинско жилище, само защото е ромско семейство. 

- Но предвиждам, че ще кажеш нещо, което започва с “но”…..Например – но къде се къса връзката? 

- Така е, Фили, връзката се къса най-малко на две места. Първото е свързано с факта, че ако се запишеш в един такъв списък, редът ти за получаване на въпросното жилище ще дойде например след 20-30 години. Имам предвид не само редът на ромите, редът на всеки, който се запише в този списък идва в този времеви порядък, защото общината на практика няма свободни жилища, а тъй като няма и пари – не строи нови. Така че тук – ако Европейският съюз може да дойде и да ги построи – да заповяда, никой няма да бъде дискриминиран и редът по списък ще се спази.

Второто скъсване на връзката идва от факта, че когато дадено ромско семейство заживее в квартал, населен основно с българи, то се чувства там изолирано и самотно. Най-малкото – никой не се сприятелява с него, не го кани и не му ходи на гости, в магазина го гледат, сякаш ще изцапа или ще открадне нещо. Освен ако, разбира се, същото семейство не се чувства директно притиснато от презрение, неприятни думи, казани зад гърба или направо в лицето, от това, че децата в кварталното училище често бият или се упражняват в подигравки над единственото различно дете в класа….. 

- Пламен, искаш да кажеш, че всъщност сме изправени пред истински парадокс – европейските изисквания за интеграция на ромите са вече изпълнени в България, а видимо никаква интеграция не се е състояла и няма изгледи да се състои. 

- Не просто сме изправени, а сигурно вече като общество направо сме си блъснали носа в този парадокс, Фили. И сега чакаме горната му половина да ни падне върху главата, а долната – върху краката. 

- Имаш предвид, че проблемът е болезнен и предстои да става още по-болезнен? 

- Категорично, Фили. Смятам, че наред с базисните за българското общество теми като силните поражения, нанесени от комунизма, руското влияние тук и опита да бъдем откъснати от европейската орбита на развитие, дейността на уж разформированата ДС, която ражда корупция, организирана престъпност и разяжда самата тъкан на демокрацията, нерешеният ромски проблем е една от най-важните спирачки по пътя на България напред.

Казвал съм го, мисля, и в един наш разговор преди две или три години – ако приемем за вярна теорията, че дадено общество, също както дадена машина, се движи с оборота на най-бавната своя част, това означава, че българското общество в момента се развива точно със скоростта, която може да си позволи обективно изостаналата, ниско образована и деморализирана ромска общност.

Ако някой пък не приема тази теория, ще му предложа друг поглед към проблема – когато едно общество се развива силно напред от едната страна и изостава силно назад от другата, центробежните сили и вътрешните напрежения в него се засилват до неимоверна степен и в даден момент ще избухнат по един или друг начин. Простото изпускането на парата с половинчати мерки може и да е ефективно за известно време, но не може да бъде ефективно през цялото време. 

- Добре, какво тогава според теб трябва да се направи, как трябва да се подходи при решаване на проблема? 

- Комплексът от необходими мерки е прекалено сложен, за да можем просто за няколко минути да изчерпим дори една малка част от нещата, свързани с него, Фили, затова само ще маркирам няколко основни мерки.

На първо място, но като най-важно, а не по реда на действията, изглежда трябва да има обществен консенсус, че нещата с ромската интеграция – по-скоро с ромската неинтеграция – не могат да продължават както до сега и трябва непременно да бъдат променени. Този най-общ консенсус всъщност няма как да се постигне предварително, а до него може да се стигне постепенно, в хода на работата.

Той обаче трябва задължително да съществува в самата държава – и като казвам държава, имам предвид не само всички институции на властта, а и основните политически сили и лидери в страната. Защото стратегията за решаване на ромския проблем може да бъде само дългосрочна, тя трябва да се предава и продължава от управление в управление, независимо от техните различия в чисто политически план.  

- Пламен, каза, че една такава стратегия задължително трябва да бъде дългосрочна. Колко време според теб би отнело решаването на проблема и довеждането му поне до поносими граници? 

- Ако се подхожда както досега, Фили – никога. Ако се стигне наистина до изграждане и прилагане на комплексния и стратегически подход, за който говоря, необходимото време вероятно ще бъде между 50 и 100 години. 

- В реалния политически и обществен живот това изглежда като немислима перспектива, не смяташ ли? 

- А перспективата да оставим на децата си огромен социално-икономически проблем, който в даден момент може да достигне дори други, още по-неприятни измерения, ако започне да прераства в открити конфликти, тази перспектива по-мислима ли е, Фили? По-лесна ли е за преглъщане?

Естествено, така погледнато, аз и ти няма да дочакаме решението на въпроса, но поне сегашните български поколения могат да положат началото на нещо съществено, нещо, което, впрочем, според мен дори само да започне да се движи в правилната посока и положителни ефекти от него веднага ще се усетят от обществото като цяло. 

- Постигането на такъв консенсус, освен заради времевата перспектива, не изглежда ли като чиста социална наивност, като се има предвид колко са силни предразсъдъците спрямо ромите в цялото българско общество, а съответно и в тъй наречената българска политическа класа? 

- Така изглежда, Фили, но аз не пледирам за това някой да промени чувствата си и изведнъж от човек, който мрази ромите, да стане човек, който ги обича. Философията на този абстрактен вид любов също е донесла на човечеството доста злини. Говоря тук за проява на разум, при това не абстрактен, а чисто практически, обществен и политически разум.

Тези хора са родени тук, сред нас, това е тяхната родина, това е тяхното общество и те са граждани точно колкото и всички ние. Само дето са по-малко от нас на брой. А като се разграничаваме крайно от тях и повече или по-малко на висок глас заявяваме, че те са мръсни, крадливи, необразовани и престъпници, излиза, че самите ние сме едно чисто, не крадливо, образовано и спазващо законите мнозинство на българите. Те са виновни, а ние невинни – така излиза. Само че и много по-големи патриоти от мен, които обаче все пак държат на обективността, не биха се подписали под такова твърдение. Затова – да помислим още веднъж по въпроса, може пък и да измислим нещо.  

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Назначенията на президента Първанов в армията през 2009 г. никак не са очаровали американците, става ясно от дипломатическа грама изпратена от посланик Нанси Макълдауни на 7 юли 2009 г. [09SOFIA362]

Тогава ген. Симеон Симеонов беше назначен за началник Щаба на отбраната, въпреки несъгласието на военния министър Николай Цонев. Президентът наложи и други спорни назначения на висши военни.

Според Макълдауни това показва липса на желание за реформи. Симеонов е характеризиран като "класически късоглед бюрократ", който се е провалил в постигането на натовски стандарти докато е бил начело на управлението на ВВС.

Другите назначения също не очароват американците, които смятат, че Първанов и близкият до него ген. Колев целят да сложат зависими хора на ключови позиции в армията, за да контролира хода на реформите. Ген. Самандов, командващ на Съвместното оперативно командване (прочул се с изпуснатия пред журналисти пистолет) не е "най-добрият изпълнител" и край него витаят слухове за корупционни сделки. Новоназначеният Главен инспектор Володя Цветанов, брат на Румен Петков, също е смятан за корумпиран.

В замяна на тези назначения "близките и конструктивни" генерали Люцканов и Пехливанов губят постовете си, което е оценено като "дълбока загуба" от американците.

Все пак, не всичко изглежда толкова черно, тъй като сред новоиздигнатите генерали има "умни, енергични реформатори с международен опит".

Анализът на посланик Макълдауни отчита, че новите назначения са "политически изпълнители", а не "създатели на политики", така че едва ли ще променят общата политика на страната в отбраната, по-специално разгръщането на български сили в Афганистан.

Става ясно "неконструктивното влияние" на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на "мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)"  и не е подкрепил твърдо истинските реформи.

Прогресът ще зависи от следващия военен министър, който ще трябва да се бори с преплетените интереси на президента и неговите съюзници - пише още Макълдауни.

Последвалите събития потвърдиха прогнозите на посланика. Отношенията между Първанов и военните министри Младенов и Ангелов прерастнаха в  "открита война" в медиите, блокиране на назначения и интриги, които пречат на реалните реформи в Българската армия.

Варта рекла на кирпича:
-Подръж ме осем години, аз ще те държа осемстотин.

Ако камък удари гърнето - тежко на гърнето. Ако гърнето удари камък - тежко пак на гърнето.

Попитали кучето какъв плет може да прескочи.
-Според кърпела - отговорило то.

Попитали арнаутина:
-В рая ли искаш да отидеш или в пъкъла?
-Да видим къде дават по-голям айлък - отговорил той.

Мечката се хвалила, че ще се родят много дренки. Като я попитали защо, казала:
-Защото ми се е прияло.

-И тоя грозник се хванал на хорото!
-Бабо, ами че той е синът ти.
-Ох, колко му прилича гърбицата!

Сватовете повели момата към къщата на младоженеца и тя се разплакала горчиво по пътя. Попитали я:
-Ако искаш, да те върнем при вашите?
-Вие ме водете, аз ще си плача! - рекла тя.

-Де отиваш, много?
-При много.
-Чакай и аз да дойда - казало малкото.

Попитали щъркела защо са му толкова черни краката.
-Не съм по-черен от заврян зет - отвърнал той.

-Хванах, татко, хайдутин.
-Доведи го, синко!
-Не мога.
-Остави го!
-Не ме пуща!

Карали една жена да си купи магаренце.
-Доде ми е венчаното, що да давам пари за друго! - рекла тя.

Попитали камилата:
-Защо ти е толкова крив вратът?
-Че то кое ли ми е право! - отвърнала тя.

-Откъде си, дядо Иване?
-Чакай да питам жената!

от "500 български пословици и поговорки", изд. "Наука и изкуство",1969