Любимци в новините: постоянни и променливи величини

It’s a new dawn, it’s a new day, it’s a new life.. for me. Оптимизъм. Красота. Спокойствие. Блаженство. Ново начало.. Все хубави и силни емоции вдъхва тази песен… поне на мен.

тази нощ със сигурност музеите бяха повече посетени отколкото моловете по Коледа. изумително, да. поводът - Нощта на музеите в музеите и галериите имаше много хора. много млади хора, много семейства с деца, много възрастни хора. хора любопитни, усмихнати, оживени въпреки късния час. разговаряха, изчакваха реда си без да се блъскат, ...

Като дете българският президент се комкал. Баба му го водела в черквата на селото си Косача. Тогава там още имало местен свещеник и храмът, за разлика от сега, бил отворен на всеки празник и в неделя. Гошко бил 2-3 годишен, когато посветената в Христовата вяра негова баба,се грижела за душата на внучето си и то приемало редовно причастие. И сега го правя, но по протокол, призна днес президентът, учуден, че негова връстница знае какво е комка.

Подобно на повечето българи и Георги Първанов си има село. Няма своя селска къща, но имал наследствени имоти. Не тях дойде да нагледа обаче днес в родния си край. Тръгнал бил на прощално турне из страната, преди да сдаде втория си президентски мандат.

Последната му по градове и паланки започна от родния му край, може би по стратегически съображения - ден преди премиерът Бойко Борисов да пререже лентата на магистрала „Люлин”.

Бил поканен за по-ранна дата, но заради обследването на рогата и копитата, които притежава в личната си колекция от ловни трофеи, визитата се отложила. Пак така случайно или не, точно в този ден в село Сирищник отбелязаха 100 години откакто се била основала местната организация на социалистическата партия.

От администрацията му обясниха, че не това е събитието, ами бил дошъл, за да поднесе цветя на войнишки паметник (точно в този ден и на това място).

Обиколката по селата из родния си край Първанов започна от село Косача. Всеизвестно е, че той е проплакал в здравната служба в Сирищник, но селото му е Косача. Оттам са фамилиите и на майка му и на баща му. Там Първанов е раснал до седмата си година и после се преместил в града, за да тръгне в първи клас.



Кортежът с който се движи спря в подножието на храма „ Св. Архангел Михаил”. След ръкостискания и размяна на поздрави Първанов влезе в черквата, съпроводен от кметицата на селото Лозинка Томова. Купи си свещичка и запали една на свещника пред иконата на Христос. Постоя безмълвен закратко. Дали влезе в молитвен разговор с Бога, само той си знае, но изглежда това му е чуждо щом може да взема причастие без изповед и по някакъв светски протокол. После попита къде да запали свещичка за мъртвите и потърси жертвеник на пода. И други пъти пред обективите на журналистите Първанов пали свещ в храма за мъртвите. Сигурно в душата си пази спомен и за бабите си донка и Параскева и дядовците си Първан и Методи…

На излизане от храма го спряха приятелки на майка му. Ще я доведа на манастирчето за курбана на Свети Дух, обеща им президентът и им каза, че напоследък боледувана. После пред журналистите сподели, че ще помогне за възстановяването на параклисче над Косача. Неговите руини са единстевон оцелелите от някогашен манастир над селото. Това нямало да стане с държавни средства, а с подкрепата на други хора. Първанов искал да направи нещо, което да остане за бъдещето.



Преди години той помогна за ремонта на черквата в Косача. Тя е от 1861 година. През 1997г. започват да я потягат. Тогава кесията зарзвъзва и Димитър Савов, президент на „Елпида-3”. На обновяването на храма беше владиката Йоан, сега викаиен епископ на Негово Светйшество българският патриарх Максим. Първанов доведе в Косача и първата дама Зорка. Подариха на храма скъпа икона. Днес той остави 50 лева за две свещички в касата за дарения, но не целуна нито една икона. Обеща обаче с инициативен комитет да събере пари за магерница в двора на черквата. Навесът е необходим, за да има къде да се подслонят хората през ноември, когато е храмовият празник.

Преди да тръгне към Сирищник. Първанов приседна на скромна закуска в кметския кабинет с Лозинка Томова и кмета на Ковачевци Васил Станимиров. А под кабинета е селския хоремаг, с празни витрини...



И други спомени сподели Първанов днеска. Сети се, че някога в Сирищник имало воденица. Там с дядо му отивали от вечерта , за да си запазят място за мливото.

А преди 100 години прадядото на Първанов Стоичко Иванов изкарал повече от един мандат като кмет на Сирищник. От документите и фактурите, които праотецът „скропулярно” запазил, се разбирало, че тогава в Сирищник имало 64 дюкяна и кръчма във всяка махала.

Странна беше обиколката на Първанов по селата в родния му край. Така и не се разбра защо точно беше дошъл. Обясни, че започвал обиколка из страната, за да отчете пред електората двата мандата. Преди изборите щял да публикува отчета си в малка книжка, за да може да стане част от дебата за вота. Каза че в Ковачевския край, защототук била Долината на маските, трябвало да се направят мини културни туристически коридори. Може би така той ги очерта като разходи по тях охраната си и хората от своята администрация. (Колко ли стрева това на данъкоплатеца?

В Сирищник една баба му подари стръкчета люляк и той й каза, че това му е любимата китка. Друга пък попита дали не е обрала целия храст.



Възрастна жена със стръкчета здравец в ръцете искаше нещо да му сподели, но той я отпрати да го каже на някого от неговите хора.



73-годишен дядо му се похвали, че лекари, чиито имена старателно спомена, го върнали към нов живот и го покани на по биричка. Е, чукнаха се пластмасови чаши.



Състоя се и протоколното поднасяне на цветя на войнишкия паметник. Китки туриха и други хора, и местни младежи. Може би президенсткия тур е бил с възпитателна цел по-често да се сещаме за синовна признателност към падналите във войните.




И оркестър с певица имаше в Сирищник. Поздариха Първанов с парчето „Сбогом, роден край”. На хоро не се хвана, макар да го провокираха и след празни приказки и откровения за АБВ и американските бази в България, за които наем не бивало да се иска, както говори Волен Сидеров, защото за сигурността не се плаща, Първанов продължи по маршрута си.

Сърцат кмет – Георги Шияков, трети мандат управлява в Лобош. Селцето е китно, добре подредено и чисто. Личи си, че има добър стопанин. Работата му била много, оплака се управникът. Хората били възрастни и го дърпали за всичко – за хляба и за лекарствата, и на доктор да ги води.



На Първанов показаха възстановено с много мерак старо килийно училище, потегната църква на св. Харалампия, на с празник на празника Свети Спас (Воснесение на Господа). Похвалиха се и с маските, а Първанов ги поправи, че по тоя край маскираните са сурваскарье, а не кукери. И попита за колко време се прави такава маска и дали по нея има рога от архар.



Професионална археоложка му разказа за прооучванията си из този край и заедно се дивиха на предхристиянските украси по вратите на храма.



В центъра на Лобош има паметник на основания тук лично от Левски таен революционен комитет. И там Първанов поднесе цветя. Той проучвал тая тема и не било много сигурно, че Апостола е дохождал по тоя край, но така разказвало преданието, а с народната памет небивало да се спори.

Кой знае, може би пък за това да беше дошъл в родния си край държавния глава – за да остане в народната памет, без значение какво точно е вършил. Нали два мандата Първанов не крие, че иска да остане в историята като държавник, но дали?

След разходката той се покри в луксозно частно имение в Дебели лаг. С него отиде отбрана компания местни социалистически величия, сред които не бяха лидерът им Ненко Темелков, нито кметицата на Перник Росица Янакива, но пък беше неговия съветник и ректор на УНСС Борислав Борисов, номиниран от пернишки социалисти за президент. Не се знае дали пък не за това беше дошъл Първанов насам с цялата си кохорта – да пообядва в селска реномирана кръчма. Пушка не се видя, сигурно не е ловивал по родните полета, където като дете е пасъл добитък. Отчет по смисъла на социалистическата традиция с доклад не направи.

Мисля си, ако беше наясно какво е комка и че когато си параснал, а не дете ,трябва да се пречестиш с кръвта и тялото Христово само след честна изповед, по друг начин щяха да му минат мандатите на Първанов.

Снимки с баровски коли, паркирани на инвалидни места, се срещат често за България. Оптимистичното в случая е, че навсякъде е така

Надлъгването продължава.

Всеки трети сайт би ти казал какво трябва да правиш в Facebook. Всъщност, това е тъпо, безмозъчно и противно, пък и е безкрайно експлоатирано от разни начинаещи маркетолози, които смятат, че комбинация от twitter и facebook може да продаде всичко.

И все пак всеки е свободен да използва facebook както иска, стига това да не пречи на други хора, така че моите съвети са просто моята гледна точка. И така, раз-два-три.

1. Не е нужно да натискаш лайк бутона под всяко късче информация, което публикуваш. Пo-скоро е нормално да харесваш това, което правиш, така че набирайки се на харесващия бутона няма да направи нещата ти по-хубави. Само ще те постави в смешната ситуация, в която изпадат едно кило хора всеки ден.

2. Не слагай етикети на приятели, които нямат facebook акаунт. Това е адски некоректно, а и ти едва ли би се радвал да те набухат в няколко албума и всякакви анонимници да те гледат. Добре, че facebook предлага средства за ограничаване при настройките, но въпреки това, ако си го правил, трябва да знаеш, че е гадно. Аз лично тагнах няколко познати на снимка около Кондьо, като се замисля – гадно беше.

3. Използвай лични снимки на профила си. Сложи лицето си, дори да си художник или скулптор. Или авто механик. Дори малките деца може да си преведат какво означава facebook, така, че ако присъстваш там – сложи някъде и без това перфектната си визия.

4. Не създавай измислени събития, още повече не ангажирай с тях своите приятели. Ако все пак си фен на групата “писна ми да вали, защото искам да дойде лято и да ходим на море в Гърция, преди да е фалирала” – Сезам стой си там, но не товари другарчетата с писмен боклук.

5. Децата. За бога братя и сестри – ДЕЦАТА. Децата ви са прекрасни, кои деца на са? Но съвсем не е прекрасно, ако 80% от снимките са на бебета в пелени, в колички, в детски паркове, облечени като малки елфчета и т.н. Някои ден тези деца ще пораснат и едва ли ще им е приятно да намерят първите си стъпки в този свят… в интернет. Оставете на вашите деца спокойствието, от което имат нужда. Ако искате да споделите снимки на бебета с вашите приятели през океана, използвайте лични групи. И не, не може в снимката на своя профил да изшиеш снимка на невръстно пеленаче.

6. Не харесвай чужди неща, само за харесването. Този бутон е там, за да отразява някакви симпатии, а безсмислената му употреба го лишава от своето значение, а именно да бъде барометър на съдържание.

7. Публикувай само това, което наистина си заслужава. Ако си бил на екскурзия в Занзибар със сигурност ще е интересно да качиш няколко снимки, но не всичките хиляда, нали? В бъдеще все повече ще се замисляме относно информацията, която може да се намери за нас в пространството. Ако си на 20 години и на всяка втора снимка си замъглил фаровете, трябва да помислиш в две посоки – или да ограничиш пиенето… или това, което публикуваш в facebook. Ако не ми вярваш то попитай първия срещнат HR или всеки действащ работодател.

8. Актуализация на профила. Или още известно в Facebook като what`s on your mind въпроса. Няколко пъти на ден може би е окей, но представа си отстрани как изглежда следната актуализация:

10:05 – На летището съм

10:30 – Влизам в самолета

10:45 – Егати няма нет, гася, излитаме!

12:00 – Кацнах! Оглеждам се за такси до хотела…

12:20 – Возя се в таксито…

Колкото и интересна личност да си, на хората все някога ще им писне микро блогинг дейността ти.

9. Facebook приложенията. Използвай ги умерено. Ако започнеш прекалено много да седиш в фермерската игра може би е по-добре да отидеш лятото при баба си на село и да и помогнеш на женицата. Всъщност цялата магия на facebook приложенията се развива на няколко фази. Първата опасна фаза стигаш, когато започнеш всеки ден да инсталираш нови приложения. Втората фаза, е когато осъзнаеш, че си започнал да плащаш истински пари, за виртуално сирене, с което да залагаш виртуални капани за виртуалните си мишки във виртуалния си facebook свят. Третата фаза не знам каква е, но някъде по света имаше майка, която беше забравила да храни бебето си няколко дена, защото трябвала да пожъне реколтата, виртуалната. Няма смисъл да казвам, че историята е с фатален край.

10. Приятелите. Добавяй главно хора, които познаваш. Все пак това е идеята, нали? Ако добавяш нови хора, не е лошо да разгледаш профила им. Ако ти си човек, който виси в заведения тип fans няма много смисъл да добавиш разни елементи, които хвърлят салфетки в заведения с гръмки имена на френски дворци/музеи. Въпреки рекламата на Шуменско.

Днес се хванахме със Силвия, взехме Косето и се засилихме към “Шуменско плато”, за да участваме за втори път в почистването на парка, което разбира се, беше и широко рекламирано по всички медии.

Закъсняхме малко и съответно на сборното място нямаше никой. Качихме се до управата на парка, където по принцип се започва почистването, но там беше солидно затворено, миришеше на кебапчета от сеседната чалга кръчмица и хора опушваха с барберю наоколо.

Никой не беше чувал и за днешната акция. Минахме 320 километра за нищо. Няма и да идем повече. Като се замисля, това е точно Глобул стил – много приказки -никаква организация.

No related posts.

Преди няколко месеца писах за „порно“ и споделих, че нямам никакъв проблем с него, стига да е между съгласни възрастни, които не го правят защото нямат друга опция, не е деградиращо към тях и не е болезнено за тях. Иначе казано, говорех за т.нар. „феминистко порно“.
Наскоро пак зачесах темата с мой познат, който, след като му споделих моята гледна точка, ме изгледа и ме попита кога и къде точно съм виждала такова чудо и може ли да му цитирам някакви примери, защото той досега не бил срещал.

Ако на някой му се прави упражнението и напише “feminist porn”, излизат някъде около 330 хиляди резултати, които основно са феминистки дискусии относно съществуването на това митично същество – феминисткото порно и няколко сайта, които твърдят, че представят на света “feminist friendly porn”. Ужасяващият момент е, че ако обаче се потърси например “rape porn” (1 милион и 860 хиляди резултата), “brutal porn” (2 милиона 810 хиляди резултата) или дори “dog porn” (47 хиляди и 600 резултата), резултатите са показателни, никой всъщност не иска да гледа „феминистко порно“ или нещо, което влизаше в моята дефиниция за толерируемо порно.
Nine Deuce е написала интересен пост по темата какъв е шансът да се срещне феминистко порно, който препоръчвам за четене и е развила темата нататък.

Тъжен факт е, че целта на порнографията не е да бъде просто еротично видео на хора, които се наслаждават на секс, не, те демонстрират на практика и специфично взаимоотношение между половете, което винаги е повтарящо се.
За тези, които са готови да аргументират, че има разнообразие от порно филми, за различните вкусове, аз искам да им задам въпроса – намират ли те сексуалното насилие (или дори на уж) за нещо, което трябва да бъде стимулирано? (цифрите, които споменах, ясно ми е как работят търсачките и индекса, но да не забравяме, че за да се случи това, някой трябва да е търсил и цъкал).

Много хора, които защитават порнографията твърдят, че изнасилванията и девиациите биха скочили, ако го нямаше порното, което да е вид клапан. При положение, че в момента 1 на 4 жени е жертва на сексуално насилие, като процентът осъдени е ужасяващо малък, на каква база обосновават това си свое мнение? Да не говорим, че културата ни, която третира мъжете по начин, които възприемат секса като средство за контрол/насилие, не е нещо, което се е зародило спонтатнно и съществуващо във вакуум, че има конкретни причини и че подлежи на промени.
Според мен от настоящата ситуация към мъжката и женската сексуалност всяко изменение би било по-скоро в положителна посока (не говоря за забрана, просто говоря за дискусия, за анализ и за разбирането му, за промяна на взаимоотношенията по тази линия, а не гледането в другата посока или имитирането, че двойните стандарти не съществуват. В порно филмите най-често използваната дума между участниците е whore, следвана от skank, и двете са изключително обидни изразни средства, които импликират, че жените нямат стойност, защото са сексулно промискуитетни, независимо, че използващите думите в момента също са промискуитетни. Можем да говорим, че когато има клапан за избиване, това е по-добре от нищо, но това не решава проблемите).

Определено започвам да си променям отношението към порнографията. Бих оценила една дискусия по темата, защото би ми било интересно да чуя български мнения по-порнография.
Има терен да се спори, че е възможно моята гледна точка да е изкривена (представете си, интересувам се от феминизъм и съм на мнението, че сексът е нещо, което е удоволствие, а не да бъде използвано като оръжие за унижаване или насилие срещу някого).

Е?

…за да намерим този рак в реката. Витоша продължава да ни изненадва, като това е второто “диво” животно, което виждаме след препускащите сърни около Копитото.

Държавният ни глава, който „даде тон за песен“ да бъде руган американският съюзник в лицето на посланика Уорлик, сега смята, че следовникът му в този почин Сидеров е произвел с пратеника на Обама „измислен скандал“ като го атакувал в софийски ресторант. На пръв поглед- нормално е да се разграничи. Но всъщност ехидничи. Защото използва същата [...]

Нежна и изящна, "Токио: Отменен" е втората книга на Рана Дасгупта, която илюстрирам, след "Соло". 13 невероятно красиво описани истории с тънки нишки, прокарващи връзката по между им. 13 души, блокирани на пусто летище в очакване на полета си до Токио, убиват времето, разказвайки истории. Многобройните преводи дават възможност да надникна през английска, американски, италиански, френски и немския поглед за корици.

Харесвам Урсула Ле Гуин. Когато бях малка и литературните ми предпочитания се изчерпваха с „Гъбарко“ и „101 далматинци“, мислех, че „Магьосникът от Землемория“ е написана от магьосница, толкова вълшебно ми се виждаше дори името й. После пораснах и прочетох една по една всички книги за Землемория. И въпреки че обичам най-много „Гробниците на Атуан“, мисля, че първо трябва да ви разкажа за „Магьосникът от Землемория“, която четем през май в Литературен клуб "Книга за теб".

 Преди малко наш сътрудник успя да улови и разчете секретна грама на Посолството на САЩ. Документът не е бил хванат даже от хакерите от „Уикилийкс”, така че нашите читатели са първите, които могат да се запознаят с него....

Настрадин Ходжа бил в гората за съчки. Натоварил магарето и тръгнал към къщи. По пътя му хрумнало да провери сухи ли са пръчките. Драснал една клечка кибрит и те пламнали като барут. Магарето се стреснало и хукнало да бяга. Ходжата се опитал да го настигне, но като видял, че няма да успее, викнал след него:
-Ако имаш някакъв разум, бягай към реката!

„I have a general policy that if something hurts, restricts my movement, or is likely to cause long-term health problems or discomfort, I won’t do it if that’s at all possible. I’m pretty sure that anyone who reads this will agree that this is a fairly sound policy, and one that dovetails with common sense and basic human instincts and tendencies. So why, then, do everyday women’s fashion and grooming practices seem to contradict such a simple set of guidelines?“

_

This quote isn’t mine, it’s Nine-Deuce‘s, who’s a radical feminist with views in regards to porn to ring really close to home recently with me. (That’s a rather telling story I will write some day about… probably, porn is quite complicated issue for me, not just as a feminist and a woman, but as a human as well.)

Anyway, this particular quote is about something I usually have issues dealing with and it’s the part of performing femininity which makes the women/girls suffer, indulge painful treatments and wear uncomfortable shit all in the name of fuckability… I mean feeling good as herself, after done all the things recommended to change that self as much as possible without cutting herself up, bleaching something and the other little treats which no lady is expected not to do on everyday basis.

The first time I commented this with a co-student in high school she looked at me and asked me with a really unpleasant voice „Are you a feminist or something?“
I really thought about it… is the idea behind the quote such a radical idea in regards to women?

_______

Причината текстът да е на английски е проста, написах го като коментар на дискусия в австралийски блог.
Нейсе, нека преведем:

„Имам правилото, че избягвам да правя неща, от които ме боли, ограничават движенията ми или е възможно да ми създадат здравословни проблеми в дългосрочен план. Предполагам, че всеки който прочете правилото ми, ще се съгласи, че е доста разумна идея и се припокрива със здравия разум и основните инстинкти за оцеляване. Тогава защо женската мода и разкрасителни процедури противоречат на това толкова просто правило?“

Цитатът не е мой, а на Nine Deuce, която е радикална феминистка с мнения по темата за порнографията, които напоследък започват да се припокриват с моите (Това е интересна метаморфоза, която ще опиша някой път… евентуално. Темата за порнографията за мен е доста важна и сериозна, не просто като жена или феминист, а и като човек.)

Както и да е, цитатът е относно нещо, с което по принцип имам проблеми, по-точно, частта от „женствеността“, която кара жени и момичета да изпитват дискомфорт, да се подлагат на болезнени процедури, както и да носят неудобни дрехи в името на фъкабили… да де, искам да кара, за да се чувстват добре като себе си, след като преди това са направили всичко възможно, за да променят себе си до неузнаваемост, без да включваме да подлагат телата си на операции, да избелват отделни елементи и всички други подобни, които се очаква да бъдат правени всекидневно от жените.

Първият път когато к0ментирах тази тема с моя съученичка, тя ме изгледа и ме попита с неприятен тон „Ти кво, да не си феминистка?“
Което ме шокира, нима идеята дори да се дискутират проблемните практики от „женствеността“ е толкова радикална идея?

-

Коментар:

‘Женствеността“ за мен лично е изключително кошмарно понятие, защото съдържа идеята, че е нещо, което ние заучаваме, а не че просто СМЕ. Самата идея, че за да бъдеш третирана като жена, трябва да се държиш по изключително специфичен начин напълно обезсмисля идеята, че полът е нещо, с което сме родени, нещо, което много хора използват като аргумент, за да спорят, че има характеристики специфични за различните полове относно поведение, интелект и пр.

Въпреки тази очевидна непоследователност, тези хора си прекарват живота, без изобщо да се замислят. Как го правят??

Идеята хората да имат право сами да избират как да се обличат е нещо напълно нормално – неудобните дрехи и обувки не са основният ми проблем – фактът, че повечето практики очаквани да бъдат изпълнявани от жените са буквално опасни за здравето:
- Носенето на грим съсипва кожата, с каквото и да се мажат впоследствие няма как да се възстанови.
- Носенето на неудобни обувки водят до проблеми с гърба и краката, да не говорим, че напълно съсипва стойката на тялото.
- Носенето на прекалено тесни дрехи създава проблеми с кръвообращението.
- Спазването на диети, които умишлено изискват недохранване е опасно за тялото и здравето както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
- Слагането на чужди вещи в телата и/или отрязването на части от плътта е опасно (процентът неуспешни или буквално катастрофални операции е притеснително висок) – възможността да се умре на операционната маса и/или да се прихванат болести е изключително голям.

От 50 хиляди трафични данни (разпечатки от телефонни или Интернет комуникация, проведена между потребителите, включваща данни за физическото им местоположение, дейността им в мрежата, с кого си комуникират и други), които нашата полиция е ползвала миналата година, ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ били БЕЗ СЪДЕБЕН КОНТРОЛ. 

Носителят на Нобеловата награда за литература за 2006 г. Орхан Памук ще бъде награден с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет в четвъртък, 19 май. Тържествената церемония ще започне в 14:00 ч. в Аулата на университета, а желаещите да присъстват трябва да заемат местата си до 13:50 ч.