Любимци в новините: постоянни и променливи величини

това са част от записките ми от вдъхновяващата лекция на Христо Попов на StartUP@Plovdiv 2011. споделям напълно вижданията му. мисля, че може да е от полза на младите предприемачи, за тях е този пост. дефиниция за предприемач? луд човек. от 10 проекта, с които се захаване само 1 оцелява повече от ...

Всяко добро нещо си има начало. България се сдоби с първата си магистрала въпреки Тройната коалиция. Един добър ден за Родината. Благодарим на Дневник за прекрасните снимки.

Европейската комисия ще разгледа в следващите седмици ограниченията за български работници в 10 страни от ЕС. На 13 май 2011, евродепутатът Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ) внесе въпрос с искане за писмен отговор от страна на ЕК. Темата на въпроса е в продължение на кампанията, която г-жа Иванова поде още в края на 2009 година и е свързана с третия етап от ограниченията за работа в част от старите страни- членки на ЕС, за българи и румънци.

12 трупа.

Това е резултатът от днешните сблъсъци между про-палестински активисти и израелските сили за сигурност. При няколко протеста имаше ранени и жертви, като изненадата за Израел дойде откъм сирийската граница, която бе пробита от няколко стотин души, искащи да стигнат до селището Маждал Шамс в Голанските възвишения, населено със сирийци, останали зад границата, определена през 1967 г., когато Израел окупира тази част от Сирия.

При последвалите сблъсъци, са убити между 4 и 6 души, а десетки са ранени. Този случай ще създаде казус, който сериозно може да застраши мира в региона. От една страна трябва да се обясни пробива на границата, от друга Израел със сигурно трябва да обясни действията си. Тел Авив побърза да обвини Дамаск, че е изпратил хора, с цел да отклони вниманието от себе си. Едва ли е така, тъй като сирийските власти имат достатъчно проблеми на територията си, за да рискуват война с Израел.

По всичко личи, че инициативата “Трета интифада”, която се създаде в атмосферата на арабските протести от началото на 2011 г., изпълнява плановете си. Замисълът да се притиснат израелските управляващи по всички граници на държавата, в деня за отбелязване на Накба(Twitter резултати, Nakba Day – Wikipedia), се изпълни – протести имаше в Газа, Западния бряг, по границите с Египет, Йордания, Сирия, Ливан.

Зад всички тези събития стои едно единствено нещо – желанието на палестинските бежанци да се завърнат по домовете си. Те нямат това право от 1967 г. насам, като Израел нарушава редица международни закони. Организаторите, също младежи, както в Египет и Тунис, са вдъхновени от арабските протести, залели арабския свят, и настояват да бъде признато правото на завръщане на палестинските бежанци. В момента Израел няма силен съюзник сред арабските държави, тресящи се от вътрешни сблъсъци, и може би най-накрая ще разреши проблема с палестинските бежанци. Всяко друго решение ще доведе до още повече кръв, тъй като едва ли “Третата интифада” ще спре сега, т.е. протестите и демонстрациите ще се засилват, още повече, че има жертви.

CNN: видео, показващо сблъсъците в Каландия.

Следващо видео на CNN, в което се чуват изстрели покрай репортерката на телевизията. Мястото е Марун Ал-Рас, на границата между Израел и Ливан. Там загинаха 4 души.

Колекция от снимки на инициативата “15 март” във FLickr. Следва видео от Russia Today.

…и хич да не ти пука.

"As happens sometimes, a moment settled and hovered and remained for much more than a moment. And sound stopped and movement stopped for much, much more than a moment.

And then the moment was gone."

"As happens sometimes, a moment settled and hovered and remained for much more than a moment. And sound stopped and movement stopped for much, much more than a moment.

Then gradually time awakened again and moved sluggishly on."

Джон Стайнбек, "За мишките и хората"

Колко важен може да е един ден, за живота на двама души, един единствен ден?

А какво се случва, когато този единствен 15 юли се повтаря всяка година?

Повтаря се не със случките и топосите, а с мислите и хората, с неизказаното и всичко, което то носи със себе си – надежди, страхове, мечти, провали и променливи житейски възгледи.

„Външната ни политика е в състояние на ликвидация Американският посланик Джеймс Уорлик задряма, докато слушаше идеите на опозицията”. Това са заглавието и подзаглавието на в. „Дума“, който е намерил какво още да добави за безобразията на Каулбарс , както президентът им Първанов нарече американския посланик Джеймс Уорлик. Ще рече някой: пак ли?! Ами да: те [...]

Въпреки че мразя предразсъдъците и се стремя да давам шанс на всеки и всичко да ми допадне, един грях ми тежи на душата. Далеч не съм литературен сноб, но и за мен има жанрове, автори и един конкретен тип литература, които предизвикват желанието ми, ако не да горя книги, поне да ги предам за вторични суровини. Няма значение кои са тези книги – в крайна сметка липсата на топли чувства помежду ни е наш проблем, които дори и да не решим със времето, ще запазим, обвит в дипломатично мълчание.*

Така че: „Тъгата на сукубата“ на Ришел Мийд е приятна, неангажираща книжка, която е прекрасно допълнение към един мързелив следобед на терасата. Разказва се за Джорджина Кинкейд, която изкарва прехраната си като книжар. Но само през деня. След залез Джорджина е сукуба – прелъстява невинни мъже, поглъща енергията им и обрича душите им на вечни мъки.

Професията на дипломат не е само почивка, поне не всеки ден от седмицата. Американският посланик в София Джеймс Уорлик го знае от личен опит. Спомняте си, нали, за Негово превъзходителство Уорлик, посланикът, който умее всичко и е толкова лесно да го срещнеш в модните места в българската столица, дори да пиеш бира в неговата компания? Толкова е лесно, че представителят на българската крайна десница Волен Сидеров му организира истинска клопка. Неговата цел? Да връчи неочаквано на посланика на Съединените Американски Щати "сметката" изписана от самия него с цифрата, която Вашингтон трябвало да плати на България за използването на военните бази от американската армия. Или според аритметиката на Сидеров, поне 2 милиарда долара за последните пет години.

"Не е нормално най-богатата страна в света да продължава да използва безплатно нашите бази, докато България е в криза и няма пари за да плати пенсиите и да оправи здравеопазването" - казал той.

Тъй като Волен Сидеров е депутат, той избра парламентарната трибуна, за да разкаже този анекдот, случил се според него вчера вечерта в софийски ресторант. В българския парламент неговата партия Атака има 20 депутата. Атака подкрепя днес дясно-центристкото правителство на Бойко Борисов, но Сидеров има понякога проблем да се държи като "уважаван политик" - какъвто вече претендира, че е. Бивш журналист и опозиционер на комунизма през 90-те, Волен Сидеров има опит с провокативните декларации, въпреки че избягва призивите като "Циганите на сапун" от началото на политическата си кариера. Българите, които имат чувство за политически шарж, му намериха удачно название, замествайки първата буква от името му В, с Б, или "Болен Сидеров".

Ако може да се вярва на "болния Сидеров", американският посланик е реагирал "нервно, гадно дори". Той хвърлил прословутата сметка и заплашил Сидеров да го унищожи. Поради това последният поиска от НСО да му назначи охрана. "Когато ви заплаши посланикът на най-могъщата страна на света, имате основания да се чувствате застрашен".

На 500 км оттук, в Белград, съпругата на Джеймс Уорлик, Мари, също се среща с политици в ресторанти, но в много по-малко напрегната атмосфера. Да, защото Мари Уорлик е посланик на САЩ в Сърбия - една уникална ситуация в историята на дипломацията, която освен предимството на географическата близост дава възможност на двамата съпрузи да правят интересни сравнения.

В един от първите си доклади от Белград, изпратен на 5 февруари 2010, [10BELGRADE21] г-жа Уорлик разказва с подробности обяда на който е поканена от младия и блестящ външен министър Вук Йеремич.

За тяхната първа среща сръбският дипломат избрал шикозния ресторант Madera, отлично разположен за външните погледи в самия център на Белград. Госпожа посланикът има право на истинска очарователна постановка, придружена с малък сюрприз: по стечение на обстоятелствата на съседната маса обядва министърът на отбраната, атлантистът Драган Султанович, което позволява размяната на непредвидени, но твърде интересни реплики.

"Този избор на Йеремич е също толкова информативен, колкото коментарите му" - пише в заключение Уорлик, която подчертава, че сръбският дипломат търси "ново начало" в отношенията и иска да бъде публично възприет като "приятел на САЩ". Дори и ако това не винаги съвпада с политическите му декларации, по-специално по въпроса за Косово.

Американската посланичка в Белград има шанса - или малшанса, според гледната точка, да работи в "русофилска страна ръководена от про-американско правителство", както сръбските управляващи сами определяли актуалната ситуация. Дали в България е обратното? Скоро ще го узнаем, четейки прозата на нейния съпруг. В Белград, във всеки случай, историята не ни казва кой е платил сметката.

Превод: Биволъ

Утре ще откриват магистрала Люлин, а днес се възползвах, че е празна и направих обиколка по нея с колелото. Доста мостове, три тунела и тук там недовършена маркировка. Имаше водоноски, с които миеха около тунелите и като цяло нещото изглежда спретното и готово за ползване, но 19 км. си е смешно за магистрала. Зорът е да се стигне до втория тунел след това е само спускане, където могат да се вдигнат над 50 км. без много да си даваш зор. Цялото упражнение с леката отбивка от центъра на Перник беше 62 км., минати за три часа и половина. Отдавна не бях правил сериозно каране.