Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Докато другите политици мрънкат, оплакват се, хленчат, плюят и правят “коалиция на омразата” между комунистите, Костов и ДПС или с две думи през цялото време политиканстват и приказват, в ГЕРБ работят. Спортната зала вече има редица събития само до края на годината. Метрото стартира през март-април 2012 година. Ам ТРАКИЯ и тя през 2012 година. [...]

Тези дни КомДос публикува поредния списък с някои повече или по-малко известни имена от българския културен и научен живот, свързани с комунистическата Държавна сигурност преди 1989 г.

Очевидно е, че аз ще съм последният, който може да си позволи да дава оценки или да коментира с осъдителен тон агентурното минало, моралната или политическата страна на прегрешенията през онези години на когото и да било.

Не мога и не желая да го правя сега, а колкото и да се взирам в текстовете си от последните 10-на години, мисля, че не съм го правил и преди.

Вместо това за мен са били важни действията и изгражданият от всекиго свой публичен облик през последните 20 и кусур години. Време, когато всеки можеше да формулира позициите си и поведението си свободно, без принуда – по съвест и според разбиранията си. И когато съзнателно можеше да се прави изборът между финансовото процъфтяване в посткомунистическо-рубладжийската леха и трудното, но достойно съществуване на полето на честно формулираните и защитавани убеждения. Или – за да снижа патоса, нека използвам пак метафората – времето когато всеки публицист можеше сам да избере какво предпочита – да издава вестник “Чук-чук” или вестник “Анти”…

Затова се обръщам не към по-далечното минало на една от фигурите от актуалния списък на КомДос. Него съзнателно го оставям без внимание. Интересува ме нейното съвсем скорошно, дето се казва, вчерашно проявление. Изводите (вече и за миналото) оставям на разсъдливия читател.

Става дума за търновския многоучен художник, почти вълшебник Пламен Легкоступ. Той, както ми съобщава моят Фейсбуковски френд Юлиан Петров, току що бил избран с голямо мнозинство за втори ректорски мандат на старопрестолния университет. Че известието на КомДос не е повлияло на избирателното академично тяло – не съм аз да ги съди. Но, че са забравили не толкова отдавнашните и публикувани в не едно печатно и интернет издания  разкрития за скорошното минало на лекостъпващата и нискокланяща се артистична натура, това не мога да пренебрегна.

Затова ще се наложи пак да припомня текста от 2009 година, пък после нека търновските байновци в черни тоги и с провесени златни вериги на шия се оправят сами с гузните си образи в огледалата на своите нужници, бани и будоари. Ако имат такива. Гузни образи, имам предвид.

Милен Радев

03 Февруари 2009

Нов почетен доктор-юрист

След поредица мрачни и мразовити новини напоследък, най-после медиите зарадваха петимната публика и с радостна вест. На руския министър-председател вече няма да му се налага при срещите си с многоучени световни колеги да пристъпва срамежливо от крак на крак. Не след дълго и той ще има правото да се нарича д-р Путин. Макар и само „хонорис кауза“, но кой ти гледа подробности там, където се решават съдбините на човечеството.

Трогателно за нас като българи е, че новият принос към добруването на великото северно племе и в полза на световното равновесие на силите е оригинално наш. Той се е пръкнал на бял свят не къде да е, а в старопрестолното Търново – град, свидетел на възходи и на падения. Едва ли има съмнение към кой вид събития следва да причислим новината, споходила ни сега от тамошния университет.

Както научаваме, неговият ректор проф. Пламен Легкоступ предложил, а учените му колеги приели единодушно на заседание на Академическия съвет (да не се бърка с познати от миналото съвети на работническите и селски депутати!) да се присъди званието „почетен доктор“ на руския премиер Владимир Путин. Лека сянка на неудовлетворение остава у читателя, искащ да знае – а имало ли е акламации? Зер, такова събитие – сподобяването с чест и почит на политик, загубил ги изцяло през последните 8 години – хич не бива да мине без акламации! Вярваме все пак, че великотърновските приятели на Русия не са се поленили и със сърдечно усърдие са похлопали в ладоши.

Вярата ни се обляга преди всичко на едно име – това на ректора Легкоступ, Пламен Анатолиев – внук на белогвардееца Легкоступ, Гавраил Тирентиевич, както той сам се е препоръчал в интернет. Проф. Легкоступ, този внук на побягнал от болшевиците и приютил се в братска България самодържавен дядо, е гаранция за тясна сърдечна връзка и извезана в сърма вярност към страната на Победоносцев, Аксаков и Каулбарс, на Александър Трети, Николай Втори и Владимир Първи (Улянов). И, разбира се, на всички техни днешни наследници. Нека хвърлим бегъл поглед към неговата неуморна научна дейност в полза на славянското единство:

Ще видим проф. Легкоступ да гостува през 2008 г. в Твер. Той участва и докладва на организирана от руското министерството на културата, от Московската патриаршия и от пр. Богоугодни заведения Международна научно-практическа конференция „Славянският свят: общност и многообразие“. Приносът на великотърновския професор е достоен: „Православие и славянство –единство в различията“. Е, малко чоглаво ни стана да прочетем за някакви „различия“, нали от години повелителите на българската държавност и култура работят за изчезването на всякакви различия със северните братя, но, нейсе! Бързо се успокоихме, като си представихме нагледно каква ще да е била „практическата“ част на славянската конференция: газене из блата в навуща от брезова кора,наливане с водка от буркан и замезване с вкиснат квас, стрелба с лък по чучело на западен рицар-завоевател и непробудно спане от по една седмица на печката. Такива упражнения укрепват единството …

Докато се запознавахме с дейността на професора, който ни осигури новия доктор хонорис кауза по юридическите науки, у нас възникна чувството на известна празнота. Липсваше ни някоя заслужена награда за усилията на този татко, нарекъл, както ни учи отново интернетът, своя първороден син естествено по славянски Анатолий.Решихме да поровим из аналите на популярната и в България Академия за безопасност, охрана и ред (АБОП), организация на бивши и активни КГБ-исти и ФСБ-исти, специализирана днес в цивилното проникване там, където в миналото бяха нужни изнурителни усилия на цивилни експерти с горещи сърца и хладен ум.

И ето: оказва се, че на 23 март 2007 г. АБОП, наред с личности като Сашо Дончев, Валентин Златев и Вежди Рашидов, е присъдила и на проф. Легкоступ своя орден „Ломоносов“. Вярно, че сайтът на Великотърновската община твърди, че професорът бил удостоен с ордена от „Руската академия на науките“, но бърза справка в архивите на АБОП потвърждава, че орденоносецът е бил отличен именно от подразделение на тази академия. Не можем да си обясним търновската неточност освен като проява на срамежлива скромност.

Немного далечното минало на нашата страна помни построяването на паметник в центъра на София (в нарушение на забраната за издигане на паметници на живи личности) на съветския вожд, отличаващ се с особено членоразделната си реч, Леонид Брежнев. Сега, след като неговият наследник в Кремъл, многозаслужил в прилагането на правото на по-силния, е удостоен със званието „доктор хонорис кауза“,пред нас се открива нова перспектива за укрепване на дружбата и подчертаване на челопреклонността: София не бива да остави на Велико Тырново да я изпревари! Наложително е софийският кмет, самият той също носител на орден на АБОП, да побърза и предложи издигането на подходящо скромен, но суров и правдив паметник на новия доктор – Владимир Втори  Ленинградско-Лубянски.

Защо пък не – в градинката пред Кристал?

Косо по диагонал на паметника на един друг търновец. Някой си Стамболов, Стефан Николов, например …

Свикнали сме през последните години, веднага щом прочетем или чуем думата “Ал Кайда” да се стряскаме. Последните събития – убийството на Осама бен Ладен, провъзгласяването на нов лидер на организацията и нападенията в Пакистан- допълнително вляха свежа струя в параноята, обхванала голяма част от западното общество. Спомените за атентатите в Лондан, Мадрид и Ню Йорк все още са силни, а най-вероятно няма и да бъдат забравени.

Все пак, да се върнем към въпроса. През последните няколко дни вестниците бяха залети от заглавия от типа: “Организацията на Ал Кайда има нов лидер”. Трябва да се уточни, че Ал Кайда никога не е била организация, не и от типа, който ние познаваме. Движението, което бе създадено под вещото ръководство на Осама бен Ладен е най-вече идеология, феномен, група, всяваща страх сред опонентите си, но не и организация. Това е важно да се разбере и уточни при тълкуванието на действията на Ал Кайда.

Името на Айман ал-Зауахири е свързано отдавна с Ал Кайда, Осама бен Ладен и сега най-вероятно ще оглави групата. Той е египетски лекар, образован и беше дясната ръка на Бин Ладен. Най-вероятно той ще продължи амбициите на Ал Кайда да постигне целите си, чрез тероризиране на населението в Близкия изток и Западния свят. За момента наградата за залавянето на Зауахири е 25 милиона щатски долара.

Въпреки, че новината предизвика реакции на тревожност във Вашингтон, реално този човек е страничен, външен. Ал Кайда – независимо как западната преса или правителства я охарактеризират – винаги е била ключът към оправдано навлизане на външни интереси в Близкия изток. Тревожен е фактът, че дори арабски лидери използват името на Ал Кайда, като средство за манипулация, за да оправдаят избиването на протестиращи. Най-бързо можем да се сетим за Али Салех в Йемен и Муамар Кадафи в Либия, които обявиха, че бунтовниците имат връзки с терористичната група. Странно или не, САЩ пък доскоро обвиняваха тези двама лидери за “инженери на тероризма”. От своя страна Салех и Кадафи разпространяваха информация, че американската политика е създала арабските протести тази година. Чудни ли са всичките тези рокади, тактики, словесни атаки и отстъпления? Никак дори.

Да се върнем отново на въпроса за Ал Кайда. Името на организацията (да я наречем така, за улеснение) се използва за оправдание за различни престъпления, които се случват по ял свят – безпилотен самолет удря къщи в Афганистан, убийства в Ирак, потискане на граждански движения и т.н. (Scott A. Hill). Затова, в интерес на обществото, отново и отново трябва да се повтори, че Ал Кайда не е организация – тя няма щаб, няма членове, можете буквално да се събудите един ден и да обявите, че сте създали държава на Ал Кайда, няма кандидатстване за прием в Ал Кайда – тези характеристики не успяват да излязат на бял свят при анализ на терористичната идеология и това е голям проблем за предвиждане на действията на Ал Кайда и всички нейни поддръжници. Именно заради това режимите и лидерите в арабските страни могат спокойно да манипулират световната общественост (като ООН, например), за да получат или запазят подкрепата за правителствата си от страна на западните сили.

Ал Зауахири, по време на последната си реч, заяви, че се възхищава на бунтовете в Близкия изток. Но това не ги обвързва с името му или Ал Кайда. Това е типична техника, целяща да се обединят или подбудят анти-западни настроения. Това, което успява да държи Ал Кайда далеч от протестите е фактът, че те са граждански инициативи, които не предвиждат окупация на арабските земи, нито пък са свързани с арабско-американските отношения. Всъщност голяма част от младежите, организирали протестите са завършили добри университети, с традиции в светското образование и явно им е омръзнало от несправедливостите в страните им (Египет, Тунис, Бахрейн, Мароко, Алжир).

Ал Зауахири бе обявен за наследник на Ал Кайда, но с по-малко чар и не толкова динамичен от предшественика си. И какво от това? Всъщност кой се интересува точно от това и защо му бе дадена такава медийна подкрепа? За да се появи лицето на войнствения Зауахири, който има белег от много молитви, който обещава мъст и убийства, и който ще потвърди тезата на Ноам Чомски, че за една политическа кампания днес е нужно само едно нещо: страх. Без Ал Кайда и техните предполагаеми сили по целия свят, няма да има извинение за оставането на американски и други войски в Афганистан, няма да може да спре влиянието над Ирак (все някой трябва да добива петрол, защо да не са чужди фирми), няма да има оправдание финансирането на удобни диктатори.

Ето защо Зауахири се появи в страхотен момент, много подходящ. Днес ще има нова, добре забравена цел – да се унищожи Ал Кайда. Със сигурност обществото ще заеме позиция с положителен отговор. А единственото, което трябва да се направи, е чуждите войски да напуснат Близкия изток. По този начин цялата доктрина на Ал Кайда би отишла на вятъра (или в морето, ако Бин Ладен е още там под някаква форма), а западната общественост ще може да си поеме дъх, тъй като няма да й се налага да плаща вечните войни на разни правителства (със сигурност никой французин не се е радвал, че министрите, които е избрал са ходели на почивки при разни диктатори в продължение на над 20 години).

Разбира се едно изтегляне на войските и преосмисляне на доктрината за  ”тотална война срещу терора” би означавало загуба за доста хора с много възможности. В момента няма политик в Близкия изток или Запада, който да има изгода от подобен сценарии. Войната срещу терора бълва пари, електорална подкрепа, повече производство на оръжие, фабрикуване на страх и разбира се, нови терористи, към които куршумите да полетят. Затова Зауахири наистина няма значение – той е просто поредният “ръководител на Ал Кайда”.

Свикнали сме през последните години, веднага щом прочетем или чуем думата “Ал Кайда” да се стряскаме. Последните събития – убийството на Осама бен Ладен, провъзгласяването на нов лидер на организацията и нападенията в Пакистан- допълнително вляха свежа струя в параноята, обхванала голяма част от западното общество. Спомените за атентатите в Лондан, Мадрид и Ню Йорк все още са силни, а най-вероятно няма и да бъдат забравени.

Все пак, да се върнем към въпроса. През последните няколко дни вестниците бяха залети от заглавия от типа: “Организацията на Ал Кайда има нов лидер”. Трябва да се уточни, че Ал Кайда никога не е била организация, не и от типа, който ние познаваме. Движението, което бе създадено под вещото ръководство на Осама бен Ладен е най-вече идеология, феномен, група, всяваща страх сред опонентите си, но не и организация. Това е важно да се разбере и уточни при тълкуванието на действията на Ал Кайда.

Името на Айман ал-Зауахири е свързано отдавна с Ал Кайда, Осама бен Ладен и сега най-вероятно ще оглави групата. Той е египетски лекар, образован и беше дясната ръка на Бин Ладен. Най-вероятно той ще продължи амбициите на Ал Кайда да постигне целите си, чрез тероризиране на населението в Близкия изток и Западния свят. За момента наградата за залавянето на Зауахири е 25 милиона щатски долара.

Въпреки, че новината предизвика реакции на тревожност във Вашингтон, реално този човек е страничен, външен. Ал Кайда – независимо как западната преса или правителства я охарактеризират – винаги е била ключът към оправдано навлизане на външни интереси в Близкия изток. Тревожен е фактът, че дори арабски лидери използват името на Ал Кайда, като средство за манипулация, за да оправдаят избиването на протестиращи. Най-бързо можем да се сетим за Али Салех в Йемен и Муамар Кадафи в Либия, които обявиха, че бунтовниците имат връзки с терористичната група. Странно или не, САЩ пък доскоро обвиняваха тези двама лидери за “инженери на тероризма”. От своя страна Салех и Кадафи разпространяваха информация, че американската политика е създала арабските протести тази година. Чудни ли са всичките тези рокади, тактики, словесни атаки и отстъпления? Никак дори.

Да се върнем отново на въпроса за Ал Кайда. Името на организацията (да я наречем така, за улеснение) се използва за оправдание за различни престъпления, които се случват по ял свят – безпилотен самолет удря къщи в Афганистан, убийства в Ирак, потискане на граждански движения и т.н. (Scott A. Hill). Затова, в интерес на обществото, отново и отново трябва да се повтори, че Ал Кайда не е организация – тя няма щаб, няма членове, можете буквално да се събудите един ден и да обявите, че сте създали държава на Ал Кайда, няма кандидатстване за прием в Ал Кайда – тези характеристики не успяват да излязат на бял свят при анализ на терористичната идеология и това е голям проблем за предвиждане на действията на Ал Кайда и всички нейни поддръжници. Именно заради това режимите и лидерите в арабските страни могат спокойно да манипулират световната общественост (като ООН, например), за да получат или запазят подкрепата за правителствата си от страна на западните сили.

Ал Зауахири, по време на последната си реч, заяви, че се възхищава на бунтовете в Близкия изток. Но това не ги обвързва с името му или Ал Кайда. Това е типична техника, целяща да се обединят или подбудят анти-западни настроения. Това, което успява да държи Ал Кайда далеч от протестите е фактът, че те са граждански инициативи, които не предвиждат окупация на арабските земи, нито пък са свързани с арабско-американските отношения. Всъщност голяма част от младежите, организирали протестите са завършили добри университети, с традиции в светското образование и явно им е омръзнало от несправедливостите в страните им (Египет, Тунис, Бахрейн, Мароко, Алжир).

Ал Зауахири бе обявен за наследник на Ал Кайда, но с по-малко чар и не толкова динамичен от предшественика си. И какво от това? Всъщност кой се интересува точно от това и защо му бе дадена такава медийна подкрепа? За да се появи лицето на войнствения Зауахири, който има белег от много молитви, който обещава мъст и убийства, и който ще потвърди тезата на Ноам Чомски, че за една политическа кампания днес е нужно само едно нещо: страх. Без Ал Кайда и техните предполагаеми сили по целия свят, няма да има извинение за оставането на американски и други войски в Афганистан, няма да може да спре влиянието над Ирак (все някой трябва да добива петрол, защо да не са чужди фирми), няма да има оправдание финансирането на удобни диктатори.

Ето защо Зауахири се появи в страхотен момент, много подходящ. Днес ще има нова, добре забравена цел – да се унищожи Ал Кайда. Със сигурност обществото ще заеме позиция с положителен отговор. А единственото, което трябва да се направи, е чуждите войски да напуснат Близкия изток. По този начин цялата доктрина на Ал Кайда би отишла на вятъра (или в морето, ако Бин Ладен е още там под някаква форма), а западната общественост ще може да си поеме дъх, тъй като няма да й се налага да плаща вечните войни на разни правителства (със сигурност никой французин не се е радвал, че министрите, които е избрал са ходели на почивки при разни диктатори в продължение на над 20 години).

Разбира се едно изтегляне на войските и преосмисляне на доктрината за  ”тотална война срещу терора” би означавало загуба за доста хора с много възможности. В момента няма политик в Близкия изток или Запада, който да има изгода от подобен сценарии. Войната срещу терора бълва пари, електорална подкрепа, повече производство на оръжие, фабрикуване на страх и разбира се, нови терористи, към които куршумите да полетят. Затова Зауахири наистина няма значение – той е просто поредният “ръководител на Ал Кайда”.

Свикнали сме през последните години, веднага щом прочетем или чуем думата “Ал Кайда” да се стряскаме. Последните събития – убийството на Осама бен Ладен, провъзгласяването на нов лидер на организацията и нападенията в Пакистан- допълнително вляха свежа струя в параноята, обхванала голяма част от западното общество. Спомените за атентатите в Лондан, Мадрид и Ню Йорк все още са силни, а най-вероятно няма и да бъдат забравени.

Все пак, да се върнем към въпроса. През последните няколко дни вестниците бяха залети от заглавия от типа: “Организацията на Ал Кайда има нов лидер”. Трябва да се уточни, че Ал Кайда никога не е била организация, не и от типа, който ние познаваме. Движението, което бе създадено под вещото ръководство на Осама бен Ладен е най-вече идеология, феномен, група, всяваща страх сред опонентите си, но не и организация. Това е важно да се разбере и уточни при тълкуванието на действията на Ал Кайда.

Името на Айман ал-Зауахири е свързано отдавна с Ал Кайда, Осама бен Ладен и сега най-вероятно ще оглави групата. Той е египетски лекар, образован и беше дясната ръка на Бин Ладен. Най-вероятно той ще продължи амбициите на Ал Кайда да постигне целите си, чрез тероризиране на населението в Близкия изток и Западния свят. За момента наградата за залавянето на Зауахири е 25 милиона щатски долара.

Въпреки, че новината предизвика реакции на тревожност във Вашингтон, реално този човек е страничен, външен. Ал Кайда – независимо как западната преса или правителства я охарактеризират – винаги е била ключът към оправдано навлизане на външни интереси в Близкия изток. Тревожен е фактът, че дори арабски лидери използват името на Ал Кайда, като средство за манипулация, за да оправдаят избиването на протестиращи. Най-бързо можем да се сетим за Али Салех в Йемен и Муамар Кадафи в Либия, които обявиха, че бунтовниците имат връзки с терористичната група. Странно или не, САЩ пък доскоро обвиняваха тези двама лидери за “инженери на тероризма”. От своя страна Салех и Кадафи разпространяваха информация, че американската политика е създала арабските протести тази година. Чудни ли са всичките тези рокади, тактики, словесни атаки и отстъпления? Никак дори.

Да се върнем отново на въпроса за Ал Кайда. Името на организацията (да я наречем така, за улеснение) се използва за оправдание за различни престъпления, които се случват по ял свят – безпилотен самолет удря къщи в Афганистан, убийства в Ирак, потискане на граждански движения и т.н. (Scott A. Hill). Затова, в интерес на обществото, отново и отново трябва да се повтори, че Ал Кайда не е организация – тя няма щаб, няма членове, можете буквално да се събудите един ден и да обявите, че сте създали държава на Ал Кайда, няма кандидатстване за прием в Ал Кайда – тези характеристики не успяват да излязат на бял свят при анализ на терористичната идеология и това е голям проблем за предвиждане на действията на Ал Кайда и всички нейни поддръжници. Именно заради това режимите и лидерите в арабските страни могат спокойно да манипулират световната общественост (като ООН, например), за да получат или запазят подкрепата за правителствата си от страна на западните сили.

Ал Зауахири, по време на последната си реч, заяви, че се възхищава на бунтовете в Близкия изток. Но това не ги обвързва с името му или Ал Кайда. Това е типична техника, целяща да се обединят или подбудят анти-западни настроения. Това, което успява да държи Ал Кайда далеч от протестите е фактът, че те са граждански инициативи, които не предвиждат окупация на арабските земи, нито пък са свързани с арабско-американските отношения. Всъщност голяма част от младежите, организирали протестите са завършили добри университети, с традиции в светското образование и явно им е омръзнало от несправедливостите в страните им (Египет, Тунис, Бахрейн, Мароко, Алжир).

Ал Зауахири бе обявен за наследник на Ал Кайда, но с по-малко чар и не толкова динамичен от предшественика си. И какво от това? Всъщност кой се интересува точно от това и защо му бе дадена такава медийна подкрепа? За да се появи лицето на войнствения Зауахири, който има белег от много молитви, който обещава мъст и убийства, и който ще потвърди тезата на Ноам Чомски, че за една политическа кампания днес е нужно само едно нещо: страх. Без Ал Кайда и техните предполагаеми сили по целия свят, няма да има извинение за оставането на американски и други войски в Афганистан, няма да може да спре влиянието над Ирак (все някой трябва да добива петрол, защо да не са чужди фирми), няма да има оправдание финансирането на удобни диктатори.

Ето защо Зауахири се появи в страхотен момент, много подходящ. Днес ще има нова, добре забравена цел – да се унищожи Ал Кайда. Със сигурност обществото ще заеме позиция с положителен отговор. А единственото, което трябва да се направи, е чуждите войски да напуснат Близкия изток. По този начин цялата доктрина на Ал Кайда би отишла на вятъра (или в морето, ако Бин Ладен е още там под някаква форма), а западната общественост ще може да си поеме дъх, тъй като няма да й се налага да плаща вечните войни на разни правителства (със сигурност никой французин не се е радвал, че министрите, които е избрал са ходели на почивки при разни диктатори в продължение на над 20 години).

Разбира се едно изтегляне на войските и преосмисляне на доктрината за  ”тотална война срещу терора” би означавало загуба за доста хора с много възможности. В момента няма политик в Близкия изток или Запада, който да има изгода от подобен сценарии. Войната срещу терора бълва пари, електорална подкрепа, повече производство на оръжие, фабрикуване на страх и разбира се, нови терористи, към които куршумите да полетят. Затова Зауахири наистина няма значение – той е просто поредният “ръководител на Ал Кайда”.

Пролетта си отива, а най-добрият начин да я изпратим е с поезия. Най-хубавото обаче е, че "София: Поетики" няма да се случи веднъж тази година. Този път организаторите са решили, че само едни Поетики няма да ни стигнат и са съвсем прави! Затова преди традиционното лятно издание, ще се радваме и на пролетно - на 19 юни от 18 ч. в двора на Националната художествена академия.

В четенето ще се включат най-активните именна в съвременната ни поетическа сцена: Андриана Спасова, ВБВ, Валери Валериев, Галина Калчева, Guy de July, Димитър Божков, Димитър Калчев, Захари Захариев, Иван Димитров, Иван Ланджев, Иван Христов, Камелия Спасова , Лидия Кирилова, Лора Шумкова, Мария Калинова, Мария Липискова, Мартин Колев, Мирослав Христов, Надежда Московска, Никола Петров, Octavian von August, Петър Топуров, Петър Чухов, Платон, Стефан Иванов, Христо Бойкикев, Яница Радева, ЯRсен Василев, Ясен Атанасов. Те ще представят проекта "Утопии", „изработен” в Литературната работилница на „Литературен вестник”.

"Акцентът на София: Поетики този път ще бъде в неговата тематичност. Поети и прозаици, създали произведения по конкретно зададена тема ще представят своите произведения пред публика, съвместно с музиканти и студенти от академията, които са създали своя интерпретация на текстовете", разказва организаторът на фестивала Ясен Атанасов.

Миниизданието на "София: Поетики" ще наблегне много повече на връзката текст-визия. Организаторите са решили този път да се обърнат малко повече към електронния звук и са поканили със свои сетове да се включат BLUBABOX, Бalkansky и wayab.

Департаментът по правосъдие на САЩ ще разгледа предложеното от Google придобиване на компанията Admeld, съобщават Bloomberg и Wall Street Journal. Технологията на Admeld e предназначена издателите да могат да управляват и настройват фино начина, по който продават display реклама. Департаментът по правосъдие на САЩ иска да установи дали конкуренцията в онлайн рекламния пазар ще бъде нарушена, ако Google придобие Admeld. Гигантът в търсенето обяви сделката само преди броени дни. Google, който е традиционен лидер в рекламата в търсещи машини, в последните години навлезе стремително и на пазара на display реклама – сегмент, в който в продължение на дълги години бе малък играч. Инвестирайки милиарди долари в компании като YouTube и DoubleClick, Google подобри силно позициите си на пазара на display реклама. В края на май IDC отчете, че Google изпревари Yahoo! по дял от пазара на визуална (display) реклама. През първото тримесечие на годината Google заема първо място по display реклама в САЩ с пазарен дял 14,7% ($396 млн.) – ръст от 13,3% през четвъртото тримесечие на миналата година. Yahoo заема 12,3%. ($330 млн.) от пазара през първото тримесечие на 2011 г., което е спад от 13,6% през Q4 на 2010 г. Не е учудващо, че правителството на САЩ проучва сделка на Google, която е за купуване на компания, специализирана в display рекламата – област, в която търсачката разширява дейността си.

Червеят MyDoom, за първи път беше засечен през януари 2004-а година. Той се разпространява, чрез имейли и отваря т.нар. задна врата на компютъра за получаването на отдалечен достъп. Червеят също сканира хард диска за други имейли и се самоизпраща отново. Тогава той се разпространи в целия свят за нула време, което беше голям проблем за фирмата SCO, чиито сайт беше атакуван с DDoS атака, благодарение на MyDoom. SCO предложи 250 000 долара възнаграждение за намирането на автора на червея. На по-късен етап сайта на Microsoft също имаше вероятност да пострада и бяха добавени още 250 000 долара към наградата. Разбира се антивирусните компании направиха дефиниции за зловредния код и то преди седем години. Но дори в днешни дни MyDoom продължава да се разпространява. И не само той, а и вируси за пръв път засечени преди години, като W32/Bagle-CF и W32/Netsky-P. Ако всеки си ъпдейтва антивирусната програма поне... веднъж на пет години, то тези вируси нямаше да могат да се разпространят. Ясно е, че има компютри по света, които нямат абсолютно никаква антивирусна защита или не са я актуализирали от 1990-а година.

В четвъртък двама германци са били осъдени от съд в град Дуисбург в Германия, защото са проникнали в компютри, съдържащи материали, които принадлежат на Лейди Гага, Доктор Дре и други музиканти и са откраднали техни банкови данни и са проникнали в електронните им пощи. Единият от мъжете, идентифициран като Deniz A., е осъден на осемнадесет месеца лишаване от свобода, съобщава Международната федерация на фонографската индустрия (International Federation of the Phonographic Industry – IFPI), която е подпомогнала разследването и често публикува информация за съдебни казуси, засягащи пиратството. Другият мъж – Christian M., е получил осемнадесет месечна условна присъда. Двамата са обвинени за кражба на материали, защитени с авторски права и проникване в компютър, докато Deniz A. е бил обвинен и в изнудване, съобщава Международната федерация на фонографската индустрия. Deniz A., който се представял като DJ Stolen, е обвинен, че е взел снимки от компютъра на американската поп певица Kesha и след това я е изнудвал. Justin Timberlake също е бил цел на хакерите. Детективите на Международната федерация на фонографската индустрия са забелязали нарастващ брой записи, разпространени предварително. По време на двугодишното разследване те са открили, че двамата цитирани по-горе са изпращали фишинг електронни писма с файлове, които са изглеждали като музикални, но в действителност са били троянски коне, събирали лични данни за автентикация в електронните пощи на знаменитостите. С тези детайли осъдените са свалили записите и са ги продали за не повече от хиляда щатски долара, според Международната федерация на фонографската индустрия.

Mozilla работи по проект, който ще добави към Firefox PDF рендериране с помощта на HTML5 и JavaScript. Това ще елиминира нуждата от инсталиране съответната добавка на Adobe. PDF четецът може да бъде включен във Firefox до три месеца, е съобщила Mozilla. Ако начинанието бъде осъществено, Mozilla ще се превърне във вторият от водещите браузъри, след Chrome на Google, който предлага вътребраузърно рендериране на PDF. За разлика от Chrome, който разчита на приложно програмен интерфейс (API – application programming interface) за създаване на собствена добавка, Mozilla ще използва само HTML5 и JavaScript за показване популярния формат на Adobe.Освен всичко останало, Mozilla твърди, че нейният начин е по-безопасен. Безплатният PDF четец за браузъри от Adobe беше актуализиран пет пъти само от началото на настоящата година, за да бъдат отстранявани слабости в сигурността му, които може да бъдат използвани от кибер престъпници за проникване в системата, кражба на данни и др. подобни. Три от тези пет обновления бяха „критични” и разпространени спешно, преди редовната датата, предвидена в графика за актуализация на продукта. Проектът е наречен „pdf.js” и детайлни подробности са публикувани в source кода.

България рядко произвежда новина със световен отзвук ( освен при някоя голяма трагедия), а още по-малко пък цветна такава, придружена със съответна снимка. Но това се случи все пак! Фотографията на иронизирания съветски паметник в София попадна в световния информационен обмен и дефилира вече къде ли не. Само една илюстрация ( от коментар на читателя [...]

Само три дни след като Майкрософт закърпи единадесет дупки в интернет браузъра си Internet Explorer (IE), хакерите използват една от тези слабости, съобщи в петък компания за компютърна сигурност. На 17 юни Symantec съобщи, че с CVE 2011-1255 – идентификационният номер в базата данни Common Vulnerabilities and Exposures на компанията, вече е било злоупотребено. Symantec съобщава, че е открил exploit в очевидно компрометиран интернет сайт, който автоматично сваля криптиран зловреден файл на компютъра на всеки, който браузва с незакъпрен IE8. Откритият зловреден софтуер показва следи от роботизирана мрежа (botnet), защото след свалянето на компютъра установява контакт с отдалечен сървър, от който получава команди. Изследователите са открили работещи exploit-и на CVE 2011-1255 само в IE8, въпреки че слабостта засяга IE6, IE7 и IE8. Браузърът IE9, който Майкрософт пусна в средата на март през настоящата година, не е засегнат. Microsoft определи бъга като „критичен” – най-високото ниво на заплаха съгласно класацията на компанията, за IE7 и IE8 на машини с всички версии на Уиндоус и IE6 на XP. Майкрософт определя бъга за IE6 на Windows Server 2003 като „умерен”.

Модел на Интернет, в който Пентагонът може да практикува игри на кибер войни – завършен пълнофункционален софтуер, който наподобява човешко поведение в условия на военни заплахи от различни нива, ще бъде въведен в експлоатация през следващата година. Компютърната мрежа е наречена National Cyber Range. Тя наподобява архитектурата на Интернет, така че военните плановици да могат да видят ефектите от кибернетичните оръжия, проигравайки сценарии на отбрана и нападение, съобщава агенция Ройтерс. Cyber Range е планиран от Lockheed Martin и Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory. Първата компания е спечелила финансиране в размер на 30,8 млн. щ. д. от Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA), а втората организация – университетската лаборатория – 24,7 млн. щ. д. Според програмата на проекта, Lockheed и Johns Hopkins вече трябва да са създали прототип на Cyber Range и Advanced Research Projects Agency (DARPA) ще избере единия от тях. DARPA е издала две версии на проекта – една публична и друга секретна с приложение, съдържащо повече изисквания. Неотдавна институции от ранга на Международния валутен фонд бяха засегнати от кибер атаки, както и бяха разкрити бъгове в IT системите на АЕЦ, химически заводи и др. съоръжения с критично значение, които биха могли да бъдат използвани от хакери за да причинят тежки щети.

Юни традиционно е месец, в който се отбелязва гордостта на лесбийките, гейовете, би- и транссексуалните, а днес по-специално ще се проведе и българският прайд. И тъй като всяка форма на дискриминация и агресия е породена от незнание и невежество, дори от известна доза страх от това, което не познаваме, публикуваме тук няколко заглавия от ЛГБТ автори, които разказват истории на хора с различни сексуални предпочитания. За да не се страхуваме от истината.

"Преход" (Transition). Чаз Боно. Авторът, син на Шер и Сони Боно, разказва за смяната на пола, която е претърпял, и промените в живота, до които това е довело. Книгата проследява пътя на Чаз от сладката дъщеричка на двойка знаменитости през лесбийството в пубертета и усещането, че нещо все още липсва до финалната промяна. „Преходът винаги е пълен с болка, гняв, изумление и радост. Дори на моменти малко ти омръзва. Освен това има и някои доста неудобни моменти“, казва Чаз.

"Приятели и Приятелки" (Boyfriends with Girlfriends). Алекс Санчес. Художествена творба, която третира темата за бисексуалността с прямост и уважение. Книгата разказва историята на две момчета и две момичета – Ланс, който винаги е знаел, че е гей, но досега не е имал приятел, Серджо, който е бисексуален, но досега е ходил само с момичета, Али, която има дълга връзка с мъж, но откакто среща Кимико, не може да спре да мисли за нея.

"Песен към дома" (Sing you home). Джоди Пику. Драматична история за любов, толерантност и семейството. Главната героиня става музикален терапевт, след като спонтанен аборт довежда до краха на брака й. Малко след това тя се влюбва в своя колежка, с която заедно помагат на тийнейджърка със самоубийствени наклонности.

Гледайте трейлър на книгата:

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

"Момчета като нас" (Boys like us). Гей писатели разказват за самите себе си и как са излезли на светло.

"Да си го кажем направо" (Let’s Get this Straight). Тина Фахрид-Дийн и COLAGE. Книга, която е предназначена да помага на децата и тийнейджърите, отгледани от родители с различна сексуална ориентация.

Всяка година се провеждат и Наградите за Литература Стоунуол. Носители на приза за 2011 са Ник Бърд с книгата „Необятните полета на обикновеното“ (Vast fields of Ordinary) и Браян Катчър за „Почти перфектни“(Almost Ordinary).

Наградите носят названието на едноименния гей бар в Гринуич, Ню Йорк, който става сцена на прочутия Стоунуолски бунт. Историята разказва, че на 28 юни 1968 в Стоунуол нахлува шайка полицаи, но среща отпора на посетителите на бара. Събитията в Стоунуол практически дават началото на организираното движение за защита на правата на лесбийките, гейовете, би- и транссексуалните в Америка.

Вижте и кои са 20-те класически заглавия в гей-литературата.

Общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 6.8% през първото тримесечие на тази година, спрямо първото тримесечие на 2010 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В състава на общите разходи за труд разходите за възнаграждения за един отработен час се увеличават със 7.0%, спрямо [...]