Ще трябва сериозно да ви излъжа, ако ви призная, че много слушам джаз. Обичам, слушам, но не много - джазът иска концентрация, с който да следиш мисълта и настроението на музикантите, а това не винаги е възможно.

Но пък много обичам в някое заведение да ми пускат джаз, и това е една от причините да харесвам много Starbucks. Там пускат. Ако някой знае бар с мека мебел, където тихичко да пускат джаз, да се обади, защото отдавна търся ;-) Да не се отвличам много обаче от темата.

Когато бях ученик, джазът беше нещо като „позволеното“ дисидентство. От една страна, никак не се вписваше нито в партийните химни, нито в комерсиалната соц естрада, от друга – беше предмет на национална гордост, имахме биг-бенд на радиото и няколко джаз фестивала. Джазмените, за разлика от хипарите, рокерите и пънкарите, се обличаха добре и миришеха добре, не изразяваха бурни емоции извън инструментите, не им се налагаше да пеят песни със съмнителни текстове, което ги правеше „по-годни“ за показване по телевизията или на концерти.

Почвам да се плаша всеки мой текст с какви предисловия се сдобива.

Снощи бях на джаз феста в Докторската градина. (A to jazZ). Много яко.


 Появих се в паузата между две групи.

 Хора имаше страшно много. Приятна изненада, при положение че в Южния Парк върви и „Цвете за Гошо“

 Вляво от сцената има и интересна изложба на фотографии на джаз изпълнители.

Наливната бира се точеше едва-едва. Който искаше кенчета или бутилка, беше обслужван веднага. Аз избрах наливните блага и почаках ;-)  Цените бяха съвсем приемливи.

 Тъмнината не прогони никого, но фестивалът приключи в 22,00 часа. Джазмените си лягат рано, а и наоколо са жилищни сгради.

 Да ама купонът беше твърде готин, за да си тръгнеме. Така че останахме на сладки приказки и бири до посреднощ.

Към полунощ се изсипа проливен дъжд, който успешно изигра ролята на последно напомняне да си ходим ;-)

Продължавам да си мисля защо толкова народ се изсипа на фестивала. На мен ми идват наум няколко обяснения.

– Започват да се натрупват хора, които се дразнят от твърде голямото сваляне на летвата на добрия вкус и искат да се насладят на нещо по-скромно, но с повече вкус и с по-малко словоблудство.

– На някои им трябва се уверят с очите си, че все още живеят от правилната страна на „желязната завеса“. (и аз като че ли съм от тях)

– Трети пък искат нещо ново, любопитно и интересно. „Цвете за Гошо“ вече сме го гледали.

Има още една вечер от фестивала – днес. Надявам се да не вали точно по време на концерта.
Облечете се добре, вземете си чадърите и заповядайте. Безплатно е!