С бензин в кръвта, вятър в платната и любов в сърцата!

Вики навърши една годинка! И заедно с партито за рождения й ден, решихме да й направим прощъпулник – типично българска традиция, която бихме искали да се запази…

И така, традицията повелява: прощъпулник се прави след като детето започне да ходи без чужда помощ; подходящи дни са понеделник, сряда и неделя; майката замесва обредната погача предишната вечер, а детето стъпва в тестото, за да остави отпечатък от крачето си.

Идеята на прощъпулника е детето да си избере бъдещата професия, като за целта се събират предмети, олицетворяващи различни длъжности (виж по-долу). Ние помолихме всеки гост да донесе по един предмет (или няколко, в случай, че се получат повторения) – така прощъпулникът беше интересен за всички. Все пак е добра идея да си подготвите основните предмети за „по-ясно предсказание“.

След като сте готови с всичко това, трябва да наредите предметите на земята или на ниска повърхност (старайте се да ги подредите на равно разстояние от детето). От детето до предметите се застила бяло платно, по което родителите търкулват питката и детето тръгва след нея…

Първият предмет, който хване (питката не се брои), ще бъде свързан с бъдещата професия на малкия човек.

Вики си избра лекарство (т.е. очакваме да стане фармацевт, лекар или „просто“ да открие лекарство срещу рак и СПИН)…
Ето и нашия списък с предметите и професиите към тях, които използвахме за празника:

• Книга – писател, учен
• Учебник – учител, научен работник
• Химикал – директор, писател
• Вестник – журналист
• Игла/конец/дреха – дизайнер, стилист
• Компютърна мишка – компютърен специалист
• Кубче/линия – архитект
• Медицински слушалки – лекар
• Лекарство – фармацевт
• Паста/четка за зъби – зъболекар
• Плюшено животинче – ветеринарен доктор
• Черпак – кулинар, готвач
• Микрофон – певец, журналист
• Маска – актьор
• Диск – музикант
• Гримове – гримьор
• Четка/бои – художник
• Ножица/гребен – фризьор
• Топка – спортист
• Бижу – бижутер
• Фотоапарат – фотограф
• Портфейл – банкер
• Международен паспорт – дипломат
• Трикольорка лента – политик, държавник
• Калкулатор – финансист, счетоводител
• Телефон – професия в сферата на телекомуникациите
• Старинна вещ – историк
• Цвета – цветар
• Сборник „Закон за съдебната власт“ – адвокат, прокурор
• Инструмент – техник
• Глобус – географ, пътешественик

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (9)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – „Red Robin“ (3)
• 27.10.2010 -- За майките-пушачки (12)
• 19.03.2011 -- Седалката на Вики – Kiddy Infinity Pro Design Edition (6)
• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (21)
• 26.06.2010 -- Анкета: Имате ли деца? (4)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (30)
• 04.08.2010 -- Книги за родители и бебета (5)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 24.03.2009 -- Татко си има нов блог. (3)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (15)
• 19.11.2010 -- Какъв цвят ще са очите на детето ви? (13)
• 12.10.2010 -- 13 октомври – International Suit Up Day (1)
• 12.08.2010 -- За една детска площадка (3)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 28.10.2009 -- Броеници (20)
• 01.10.2009 -- Три свежи реклами от улиците на Барселона (2)
• 15.05.2009 -- Frédéric Lagrange (2)

След като написах последното изречение в този пост ми дойде заглавието „Огън от любов“. А дали е възможно наистина? Възможно е! (Ако ти се слуша музика докато четеш – клик!)

Миналото лято, някъде по това време, една колежка ми даде да чета три книги. Едната от тях беше „Моето семейство и други животни“, която неизменно свързвам със случилите се събития описани тук, която се опитах да чета в автобуса, и която така и остана непрочетена. Втората книга просто и я върнах, защото вече я бях чела, а и филмът съм гледала и мисля че може да отлежи още малко преди да я препрочета пак. Става въпрос за „Парфюмът: Историята на един убиец“. Но третата книга! Третата книга прочетох на един дъх (добре де, на повече), но е факт че ме развълнува и стоях до късно докато не стигна до края. В нея най-добре се описват емоциите на храната, или по-скоро емоциите, които тя може да ни донесе. Да подейства върху нас като лавина от любов, смях или сълзи. Но всъщност не храната стои зад това, а този който я приготвя. Досещаш се, че говоря за „Като гореща вода за шоколад“.

Още тогава си мислех дали не мога да приготвя някоя рецепта от книгата. Но откъде да намеря всички тези екзотични съставки или пък три вида висококачествени какаови зърна за топъл шоколад. Не че щях да ги стривам на метате, но ми се иска да опитам. Е, няма как. Отказах се.

Няколко месеца по-късно Рос ми подхвърли идеята да сготвя нещо по книгата. И аз реших да дам втори шанс. Този път трябваше да си я купя. Прегледах всички рецепти една по-една, обмислях как и откъде мога да се сдобия с някой продукт, измислях варианти. Но по-добре ще е да не са варианти. И тогава видях най-интересната и най-приложимата рецепта. Тази за фазан с рози. Фазанът, всъщност е заменен от Тита (главната героиня) с пъдпъдъци, но по стара индианска рецепта са се използвали фазани.

И оттук насетне всичко тръгна като по ноти. Намерих каквото ми трябва и то без особени усилия. Но реших, че търпеливо трябва да изчакам да цъфнат розите. Розите цъфнаха, отидох да си набера и нямах търпение да приготвя и опитам тази комбинация. Само питахая (драконов плод) не можах да открия, но не го приех като незаменимо. Важното е че имам фазан и рози. (По късно открих този плод на две места. Винаги после!)

Фазан със сос от рози

По идея от книгата Като гореща вода за шоколад

Рецептата е изготвена за Lady Zone, а статията написа Росица Николова.

За фазана:

• 1 фазан
• 50 гр. меко краве масло
• сол, черен пипер
• 100 мл. розе
• 50 мл. вода

Фазанът се измива и почиства много добре. Подсушава се с кухненска хартия и се поръсва от всички страни със сол и черен пипер. За да остане цял по време на печенето, бутчетата се притискат към тялото и се завързват с памучен конец. Фазанът се намазва обилно с краве масло. (Може да се покрие с парченца бекон.) Поставя се в дълбока тава, в която се наливат виното и водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио. Фазанът се пече в предварително нагрята фурна на 180ºC за около 50 минути до 1 час.

За соса:

• 1 шепа пресни розови листенца
• 1 супена лъжица анасонови семена
• 8 броя консервирани натурални (неподсладени) кестена
• 1 супена лъжица краве масло
• 4 скилидки чесън
• 100 мл. вино розе
• 1 супена лъжица мед
• 1 супена лъжица розова вода
• сол и черен пипер

Розовите листенца и анасоновите семена се счукват в хаванче.
Кестените се стриват с вилица с малко вода, докато се образува пюре.
Маслото се загрява в касерола и в него се запържва чесънът за около минута. Добавят се виното, пюрето от кестени, медът и счуканите розови листенца с анасона. Посолява се със сол и пипер на вкус. Сместа се разбърква за кратко и се маха от огъня. Претрива се през цедка. Накрая в соса се добавя розовата вода.

Изпеченият фазан се намазва със соса и се декорира с пресни розови листенца.

Нещо за вкуса сигурно искаш да питаш? Ами, интересен е. Сосът много ми допадна и макар в него да преобладава анасон, то силният аромат на розите се включи като допълващ елемент към основния. Месото на фазана ми дойде малко по-остро отколкото очаквах, но за сметка на това плътният вкус на соса перфектно се сля с него. Като Хертрудис и нейният капитан.

Това ястие храни не тялото, а сетивата. И ти трябва малко, наистина много малко. После запалваш всичко що е покрай теб. Но не! Не само това ястие. Всяко едно, приготвено с чувство към теб, може да те накара да се запалиш.

Огън от любов или история за фазан и рози от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Все по-масова е практиката лекарствата на пациентите в САЩ да се изписват не чрез хартиена, а с електронна рецепта. По този начин рецептите се изпращат веднага до аптеката и когато пациентът стигне до там, всичко е готово и няма нужда от чакане, информира PhysOrg. Електронните рецепти се изпращат по интернет в момента на написването им и по този начин целият процес по закупуването на лекарството се улеснява, а шансът за допускане на грешки намалява, защото вече не се разчита на докторския почерк. През 2007 година в Ню Джърси 3% от рецептите са били електронни. Процентът е скочил до 10 през 2009 година, а до три години се очаква половината от рецептите там да се изпращат по интернет, вместо на хартиен носител. В близко бъдеще се очаква новият метод да замени изцяло стандартните рецепти. Личните лекари се насърчават да преминат към електронната система за да намалят шансовете за грешки и да улеснят пациентите си. Един от недостатъците на системата е, че лекарите трябва да отделят по 20 – 30 хиляди долара за да я въведат в практиките си. В тази сума не е включено обучението им как да използват системата. В Съединените щати умират по седем хиляди души годишно заради грешни лекарства. Част от смъртните случаи се дължат на нечетливо написани рецепти, които са били интерпретирани погрешно от фармацевтите.

По време на парламентарно гласуване председателстващият помолил помощника да извика депутатите от бюфета, защото нямало кворум. - А какво да им кажа, за какво ще се гласува? - попитал помощникът. - Как за какво?! - учудил се председателстващият. - Разбира се, че "за". Усмихни се, България! Проучване показа, че жените у нас са настроени демократично преди изборите наесен. Те няма да гласуват сексистки за кандидатки от собствения пол, а за силни обществени фигури. Тук, разбира се, също се крият някои рискове, маркирани в следващия диалог: - Защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? - Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!

Съобразителни хакери се възползваха от старта на новата функция за видеочат в социалната мрежа Facebook и създадоха схема за измама, която атакува най-любопитните и непредпазливи потребители на услугата, информира Mashable. Цялата престъпна схема е базирана факта, че новият видеочат, който е плод на съвместното сътрудничество между Skype и Facebook, все още не е достъпен за всички потребители. Някои от тях постоянно търсят начини да видят за какво става въпрос, но ръководството на сайта предупреди, че пускането на новата функция ще отнеме няколко седмици. Има само един легитимен начин за включване на видеоразговорите и той минава през urlhttp://www.facebook.com/videocalling/url. Опитът за измама на хакерите е свързан със съобщение, пуснато на стените на потребителите. Това е първият сигнал, който трябва да покаже, че става въпрос за нещо нередно. Съобщенията съдържат линк, който е придружен от съобщението „Enable video calls”. На връзката не трябва да се щрака с мишката, защото точно на това разчитат хакерите. Тези, които щракнат на линка получават искане за достъп до личните данни във Facebook и разрешение за пускане на съобщения на собствената стена. След това, потребителят бива засипан с различни анкети, от които печелят пари измамниците. Същевременно те използват получените права за да разпространят лъжливото си съобщение сред абонатите на вече заразения потребител.

Стартът на модифицираната ракета носител 'Съюз-2.1а' с 6 американски спътника Globalstar-2 е отложен с едно денонощие по технически причини.

 

  КАКВО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ: Само цветя и рози, разбира се, какво друго. Градинско парти, усмихнати момиченца в роклички, кротки момченца, прекрасни подаръци, пухена огромна торта (розова!), весело играещи си дечица току в краката на спокойните си родители, пийващи биричка на зелената поляна... Идилия, за която после всички дълго и благоговейно говорят, благодарят и благославят.

 

 

  А КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА: Господи! Детските рождени дни са най-голямата досада на света! (Или поне стават такива почти веднага, едва след втория-третия път). Обаче са неизбежни. Чакаме ги, вълнуваме се, искаме да зарадваме детето, купуваме невъобразими подаръци, за които обикновено не бихме помислили, каним десетки гости на градинско парти, което по принцип не можем да си позволим... Година след година като луди правим ужасяващо банални и еднакви снимки с торти, духане и други безумни физиономии на омазани ухилени деца и истерични възрастни, които после трепетно качваме в очакване на редица възторжени коментари... Порасналите деца бързо се усещат и от един момент нататък вече не са пасивни субекти на пощипване по бузата, гледащи гостите само в ръцете, а стават изискващи, с ясни представи за това кои и колко точно гости искат, на кое място и какъв точно вид да е партито човечета...

  А от очакванията само частта с бирата никой не можА да ни отнеме. Иначе - страхотните роклички бързо са омърляни край декоративния басейн, навсякъде по поляната са нахвърляни безименни сандали, момченцата - макар и малко на брой в сравнение с момиченцата, дават всичко от себе си в дърпането на въже и нечовешкото викане за ужас на съседите на отсрещния хълм, бързо загубваме края кой подарък от кого е, а тортата е синя и едновременно с плодове и със шоколад - много яко:)

 

 

  Гостите остават на поляната на малките масички, сложени за рисуване, а големите маси до шведската остават празни. Малката люлка се обръща и едното мъничко си удря лошо главата, а дървената къщичка на бадема побира повече деца едновременно, отколкото някога майсторите са предвиждали (и оцелява, къщичката)...

 

 

  И ВСЕ ПАК: И все пак, балансът и страхотното преживяване са постижими, особено ако е лято, ако родителите ви поддържат чудна градина в къщата си извън града, над морето, има много почерпки и питиета за малки и големи и няма проблеми с мазането и разливането на горните навсякъде. Умереност и лежерност, повече балони за пукане и - внимавайте сега - бързо рязане и раздаване на тортата. Това е:)

  От прекаляването с празнуването на детските рождени дни би ни спасявало също и - както бях прочела скоро в едно изследване (самото то по отношение на родителската вина) – да имаме повече деца!:) Ако имаме повече деца, няма да изпитваме голяма вина и няма да правим разточителни празненства за всяко от тях, всяка година, нали така, хаха. Е, ние вече приключихме за тази година, благодаря.

 

 

Просията, въпреки нейните грозни проявления като всяко нещо, извършвано от човеците, еволюира. Колкото и да е странно, със своето развитие тя става по-малко нелицеприятна. Вместо мръсните ръце, които искат сякаш да извадят очите на минувачите и хората, просията ни се явява някак плоска и далечна. Подобно на модерната техника и тя става плоскоекранна и също толкова нереална, както и телевизионните образи, които излъчват изобретенията на цивилизацията. Не си мислете, че ромчетата, инвалидите, възрастните и всички улични хора са се превърнали в просешка мафия, която е подкупила медиите и затова може да ни облъчва ежечасно от телевизионните екрани. Те все още са по тротоарите, но са настръхнали и изплашени за работното си място, тъй като политическият елит у нас им подготвя нова конкуренция, която скоро ще застане наедно с тях на просешката линия. Развитието на просията може би е провокирано от чувствителните сетива на политиците. Проявата на съжаление към образ от екрана е доста...

На Международната космическа станция живее и работи екип от астронавти, които прекарват без прекъсване там поне по половин година, а понякога и много повече време. Станцията е разделена на две части. Едната принадлежи на американците, а другата на руснаците. Към момента командир на цялата е станция е руският астронавт Андрей Борисенко. Когато стане въпрос за посрещане на гости, целият екипаж се събира заедно за да приветства новодошлите. Точно на такъв момент станаха свидетели зрители по целия свят благодарение на телевизионния канал на NASA, информира Space.com. Совалката Atlantis се скачи успешно с Международната космическа станция, а малко след това екипажът на космическия кораб влезе в нея. На вратата астронавтите бяха посрещнати от командира Андрей Борисенко и останалата част от постоянния екип на станцията. Въпреки, че на пръв поглед посрещането изглежда формално, то има много важна роля. По време на него, заедно с поздравленията за успешното излитане, екипажът на совалката получи и важни инструкции, относно безопасността и сигурността при работата на станцията. Едва ли някой би искал в единствената космическа база да се носят неинформирани астронавти, които биха могли да направят някоя поразия. В долното видео можете да видите кадри, на които стават свидетели малцина. Те показват първите емоционални минути от посрещането на гости в Международната космическа станция.

Философът Зенон биеше слугата си, че открадна едно нещо. И той се оправдаваше и думаше, че му е било писано да открадне.
-Писано ти е било и да те бият! - рече му философът.

Петър Берон "Рибен буквар"

Футболната легенда Христо Стоичков и съотборниците му от незабравимото лято на 1994 подкрепиха кампанията на евродепутата Илиана Иванова за премахване на ограниченията за Български работници в чужбина. Преди бившите национали да изиграят планирания приятелски мач в неделя, 10.07.2011, в прес-залата на стадион „Хаджи Димитър“ Христо Стоичков заедно с г-жа Иванова и министъра на труда и [...]

Очаква се утре Microsoft да пусне своята планова колекция от множество кръпки и обновления за различните софтуерни продукти, които предлага компанията, информира NeoWin. Традицията на редмъндската компания повелява ъпдейтите да се пускат във вторник. И този път тя ще бъде спазена стриктно. Налице ще бъдат четири бюлетина с обновления. С тях ще бъдат оправени 22 пробива, които представляват потенциален проблем за сигурността на потребителите. Повечето от кръпките са предназначени за различните версии на операционната система Windows. Ще има важен бюлетин с обновления и за популярния пакет с офис програми на Microsoft. Потребителите, които са включили инструмента Windows Update ще получат обновленията автоматично. Останалите ще трябва да извършат това ръчно. Ъпдейтите са важни, тъй като някои от тях запушват пробойни, които биха могли да позволят на хакерите да получат дистанционен контрол над клиентската машина. В пакета с кръпки са включени ъпдейти за Microsoft Windows XP, Server 2003, Vista, Server 2008/R2 и 7, както и за Microsoft Office 2003. Пакетът с обновления е доста по-малък от този, който видяхме през юни, но съдържа доста важни поправки и потребителите не трябва да отлагат инсталирането дълго. Хакерите вече са наясно с характера на уязвимостите и са готови да ги използват. При три от четирите бюлетина ще бъде необходим рестарт на системата след инсталирането.

Новата социална мрежа на Google, която все още се намира в затворен бета статус, повиши общата себестойност на компанията с цели 20 милиарда долара. Благодарение на Google+, цената на информационния гигант за малко достигна ниво от близо 550 долара за акция, но по-късно отново падна, заради притеснения на инвеститорите, че социалната мрежа няма да донесе толкова големи печалби, колкото се очаква, информира TechCrunch. В деня преди анонсирането на проекта Google+ акциите на Google се търгуваха по 482.80 долара парчето. До седми юли нивото стигна пик от 546.60 долара, което се равнява на общ скок от 20 милиарда долара. След това цената падна малко, до нива от 532 долара и към момента поскъпването на компанията е в рамките на 15.8 милиарда долара. Това разбира се е при условие, че мрежата Google+ все още не е стартирала официално. Трудно е да се предвиди каква ще бъде реакцията на пазара когато това стане след няколко месеца. Движението на акциите се определя и от множество други фактори, като позициите на Google в сферата на търсенето на информация. В последните седмици обаче, водеща е ролята на социалната мрежа и се очаква тенденцията да се запази и занапред. Около новия проект на Google кипи пълна истерия. Всеки иска покана за да го пробва, а който не успее да получи безплатно прибягва до търговете в eBay, където може да се купи почти всичко – от остров в океана, до покана за Google+.

Google ще пусне и електронен четец, анонсира официалния блог на компанията днес. Устройството ще носи името iRiver Story HD и е създадено съвместно с производителя на електронни устройства iRiver. Така в САЩ от 17 юли любителите на електорнните книги вече ще могат да закупят интегрирания четец на Google за отворената платформа за електронни книги Google eBooks.

iRiver Story HD ще позволи на читателите да купуват и четат и разглеждат книги от директно Google eBooks чрез WiFi връзка, а не както до сега - първо да свалят книгите на своя компютър и след това да ги качват в съвместим четец. Новото устройство ще показва книгите във висока резолюция чрез e-ink екран, а за пълно удобство при употреба е вградена и QWERTY клавиатура.

iRiver Story HD ще се продава в магазините от веригата Target и онлайн на Target.com на цена $139.99, като ще дава достъп до хиляди платени Google eBooks и над 3 милиона безплатни заглавия.

От декември, когато беше лансиран проектът Google eBooks, платформате е достъпна за използване на всяко устройство с модерен браузър, в това число с операционните системи Android и iOS, мобилни приложения чрез Chrome Web Store app, Android Market и съвместими електронни четци.

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

Създателите на WordPress са направили броячи, позволяващи им бързо да разберат популярността на своята блог-платформа. Съвсем наскоро, един от тях отчете свалянията на WordPress 3.1 (15 милиона пъти), а сега общият брой на WordPress сайтовете надвишава 50 млн. Тези 50 милиона включват сайтове, разположени на WordPress сървъри и такива, които създателите обслужват самостоятелно. При това, пропорциите им са почти еднакви. Около 14% от сайтовете в интернет работят на WordPress. Можете да видите статистиките от тук. Всеки месец приблизително 287 милиона души преглеждат повече от 2.5 милиарда страници на базата на WordPress. Броят на новите записи се увеличава ежедневно с 0,5 млн, и броят коментари расте с 0,4 млн. Има блогове базирани на WordPress на повече от 120 езика, а 66% от тях са на английски.

Аз пак си внесох здравната осигуровка... Докога ще правя така? Докога ще бъда келяв и омърлушен роб, който кара по течението и се съобразява и навежда глава и от мързел и от нехайство все маха с ръка и все казва: Абе да правят каквото щат! И ще си плаща здравните осигуровки, ще си изтърпява безобразията, ще изяжда изпражненията, които неговите сънародници, понаграбили отнякъде власт, му изтърсват с цели кошници. Докога? Докога ще бъда българин? Затъпял и примирен изрод, който не се бунтува дори когато усети, че изотзад му събуват гащите? Докога ще гледам ножовете в кухненския шкаф с трепет, без да имам смелост да извадя най-големия и да скокна, та да извадя езика на крадливия и алчен гад, който ме язди, та да го отрежа и да го закова на стената – за да се зарадват сънародниците ми? Докога? Тия думи се казват от всеки мой смел връстник и задочен приятел от времето на Паисий насам. Но – за конкретния случай. Майка ми е доста буйна за възрастта си дама и ето – при поредните й...

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката. - Господин Пенчев, защо според вас парламентът бламира проектозакона за конфискуване на имуществото, придобито от престъпна дейност на първо четене? Това отношение към министъра на правосъдието Маргарита Попова ли бе или към самата норма? - Вие знаете колко беше спорен този законопроект, знаете колко пъти различни обществени организации, правозащитни организации, както и адвокатският съвет отправяха критики срещу него. Общественото мнение беше против този закон за разлика от чуждите посланици, които го подкрепиха, така че за мен това, което се случи в парламента, е очевидно някаква...

Организацията HDMI Licensing, занимаваща се с лицензирането на интерфейса HDMI (High-Definition Multimedia Interface), заяви, че кабелите-преходници Mini DisplayPort- HDMI се явяват нелицензирани. Затова производителите на такива устройства трябва незабавно да спрат с производството, а всички пуснати по-рано кабели трябва да бъдат изтеглени. За това изявление съществуват няколко причини. На първо място, спецификацията HDMI определя HDMI кабела като такъв, който съдържа и от двете страни конектор HDMI. Всички други разновидности на кабела, в които един от конекторите е HDMI, а другият някакъв различен, който не съответства на спецификацията съответно се явява нелицензиран. Второ, всички HDMI продукти са тествани за съответствие със спецификацията Compliance Testing Specification и HDMI Specification. Но тъй като указаните кабели Mini DisplayPort-HDMI не съответстват на изискванията, то тези тестове не могат да се проведат. HDMI Licensing отбеляза, че осъзнава от нуждата на пазара за кабели-преходници от други стандарти към HDMI. Затова в бъдеще могат да бъдат направени промени в спецификацията и да позволи пускането на такива устройства. Въпреки това, за този момент те се явяват нелицензирани.

Космическата совалка 'Аткллантис' , на 10 юли 2011 , в 18:07 наше време , направи последно за своята история скачване с МКС. По информация от НАСА, 'Атлантис' се е скачила с МКС успешно в планираното време.

Вече 10 години откакто Костов не е премиер и фактор в политиката, а още го разнасят по вестниците. Превърнал се е в нещо като Торбалан. Неслучайно има 150 вица, които иронизират цялата тая работа.

Каква случайност, точно докторът по политикономика, да е единственият държал дясно правителство в “демократична” България, цели 2 години.

По негово време също се крадеше, но от по-малко хора, нещата бяха тръгнали да се нормализират.. Поне депутатите знаеха от коя страна в парламента да сядат и за коя групировка работят.

Не вярвам с пособността му да спечели каквито и да било избори, но го уважавам, защото е сред двамата политика, опитващи се да противостоят на руското енергийно лоби. Което купи Бойковци, Първанковци и останалата част от “политическия спектър” за няколко тиквени медала и шепа жълти стотинки.

„Преди двадесет години в България сме обучавали в пъти повече чуждестранни студенти по медицина. Ако бях на мястото на министър Игнатов, щях да помисля да се предложи дали когато една държава дотира един студент, той да може да стане и да си тръгне, без да има ангажимент към тази държава. Защо да го дотираме, вадим от парите на данъкоплатеца, за да подготвим специалист за друга държава." „Вземете футбола, така ли е? Не, има трансфер." Това са думи на Бойко Борисов. Премиерът ни. Относно бъдещето на българските студенти. Освен натрапчивите в негов стил твърдения някак си на заден план остава твърдението: „Вадим от парите на данъкоплатеца, за да подготвим специалист за друга държава”. Congratulations, but wait a second, Mr. Borisov! Какви точно специалисти според Вас подготвят университетите? Как може да не знаете? Нали сте кандидат на науките? Нали сте бил преподавател? Тогава би следвало да знаете, че университетите никакви специалисти не произвеждат. Ако случайно се извъдят...

Днес се навършват 16 години от кланетата в Босна. Научихме ли нещо от тези деяния?

Днес сме склонни да пренебрегнем фактите от миналото, особено ако се отнася за годините, близки до нашето настояще. Гледаме с недоверие на снимковия материал, на филмите и документите, потвърждаващи една от основните черти на човека – омразата.

И може би в голяма степен това недоверие е оправдано- днес инструментите за манипулация са развити до такава степен, че дори Хитлерова Германия би завидяла. Телевизия, Интернет, масови медии – всички се състезават, за да спечелят трофея, наречен обществено мнение. Омразата може да има различни аспекти и навярно човешкият род е видял всички нейни черти и проявления. Но страшно става, когато тази емоция се смеси с политиката и религията. Тогава сме свидетели на най-грозната страна на човешката същност – етническото прочистване, геноцидът и убийството, като прост начин за задоволяване на хищничеството. Такъв е случаят и със Сребреница, войната в Босна и всички злини, извършени там. Това деяние за съжаление не е единственото по мащабите си, извършено в периода след Втората световна война, когато човечеството смята, че е видяло най-зловещите мигове.

За кланета след Втората световна война можем да посочим редица случаи в Африка, Азия или Латинска Америка. От Камбоджа, през Палестина, до Аржентина – случаите на масово избиване на себеподобни явно е станала характеристика на човека. В същото време, в Европа, където се смята, че подобно нещо не може да се случи, една война води до гротеските на етническия сблъсък. През 1995 година е извършено клането в Сребреница от страна на сръбските националисти срещу бошнаците – босненските мюсюлмани.  По онова време дори в Белград интелектуалци предупреждават, че може да се стигне до зловещ сценарии, ако властите не бъдат озаптени в националистическите си възгласи и желания за прочистване на родината. Когато се случва клането, Сребреница е вече 3 години под обсада от страна на сръбските сили. През юли 1995 година идва най-жестокият епизод от тази война, в който загиват над 8 000 души – буквално изтребени. В средата на юли едни са избити край Сребреница, други край Братунац или Биелина. На 14 юли 1995 холандските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него “нито един жив мюсюлманин”. Това клане се смята за най-голямото след Втората световна война. За мнозина най-ужасяващото е, че се случва в сърцето на Европа, под погледите на международните сили. Това деяние е зловещо, където е да бъде изпълнено. Но дълго време европейците дори не разбират за Сребреница, докато не са открити масовите гробове. 11 юли бележи годишнината на този черен акт, който трябва да служи за урок на всички онези, които призовават за мъст, омраза, разплата и гонение. И дано се поучим, въпреки, че за 16 години сме извървели прекалено малко.

Ако се интересувате от опасните явления в близост до вас, ето тази добавка, може да ви е интересна.

Тя ви показва какво (ще) се случва във вашия регион по скалата на опасностите, които са описани в описанието на добавката.

Ще се радвам, ако е полезна на някого – винаги е добре да знаете, дали ще има буря, наводнение или нещо други притеснително във вашия регион, нали? Особено, ако тръгвате на път.

Още по темата:

1. Имам нужда от 15 човека за тест.
2. Ай-Бого – мобилен блог

През периода януари – май 2011 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 45.5% спрямо съответния период на предходната година и надвишава 6.1 млрд. лева, съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ).Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Република Македония, Китай и САЩ, които формират 51.6% от износа [...]

Във втората част на текст-драйв пътуването ми с новия Форд Фокус, се отправям към североизточния край на България. От Белоградчик отбивам през Годеч, от там за Велико Търново. Пътем се спирам в Котел.

Сега ще се запознаете с най-пресният случай от дейността на европейската ядрена мафия, която успява да „легализира” консумирано от години престъпление и да му осигури безоблачно бъдеще. Случката е датирана на 22 и 23 юни 2011...

По решение на съда концернът Apple трябва да заплати 8 милиона щатски долара заради нарушение на патентни права, свързани с мултимедийните плейлисти в полза на компанията Personal Audio. Първоначално от Apple настояваха, че патентите на Personal Audio са недействителни, но в петък съдът на Източния окръг на щата Тексас се произнесе в полза на Personal Audio, като наложи на Apple гореспоменатото наказание. През 2009 година самата Apple подаде иск срещу Sirius XM Radio, Archos и Coby Electronics, като обвини трите компании в нарушаване на два от своите патенти, имащи общи спецификации с патентите на Personal Audio от октомври 1996 година. И двата патента описват сходни системи за плейлисти, които могат да бъдат изтегляни на различни устройства, позволяващи възпроизвеждането на универсално съдържание независимо от конкретното устройство. Интересно е да се отбележи, че първоначално Personal Audio поиска от съда да започне да преизчислява загубите, започвайки от първите модели на iPhone, което като сума се равняваше на 84 милиона долара, но адвокатите на Apple представиха в съда рекордните 6 300 страници документация, доказваща, че първите модели на iPod и iPhone са използвали система от плейлисти, което е била изцяло базирана на собствени разработки на Apple.

Американската асоциация на звукозаписните компании (RIAA) предприе мащабни действия срещу няколко торент тракери наведнъж. Под ударите на организацията попаднаха потребителите и собствениците на порталите Monova.org, Bitsnoop.com и Limetorrents.com. RIAA е поискала и е успяла да получи от Окръжния съд на окръг Колумбия разрешение за получаване на информация за потребителите на гореспоменатите портали. Данните за всеки потребител включват неговия IP адрес и електронната му поща по които, след запитване към доставчика на интернет услуги могат да бъдат открити и физическият адрес и самоличността на самия потребител. Освен това, RIAA е започнала да издирва информация и за собствениците на торент тракерите. Асоциацията е изпратила писмо до сътрудниците на портала Whoisguard.com, в чиито услуги влиза и скриване на данните за регистрацията на всеки сайт. В писмото се казва: "Ние смятаме, че Вашите услуги се използват от един от горепосочените портали. Той предлага на своите потребители преки линкове за сваляне на музикални композиции. В списъка с изпълнители, чиито песни се предлагат нелегално, са включени имена като Лейди Гага, Майкъл Джексън, Мадона, Кени Уест и групата Coldplay. Както е посочено в приложеното съдебно решение, Вие сте длъжни да разкриете информацията за собственика на сайта на нашата организация, така че ние да можем да идентифицираме нарушителя. За целта е необходимо да знаем IP адреса на собственика и неговата електронна поща". В разговор със сътрудници на сайта TorrentFreak, посветен на света на торент тракерите, собственикът на тракера Bitsnoop е заявил, че той винаги реагира своевременно на запитванията, свързани с авторските права, въпреки че авторите на исканията свидетелстват за обратното. "RIAA преди често се е обръщала към нас с подобни запитвания и ние винаги сме отговаряли на тях. Сега тя изведнъж започна де се интересува и от нашите личности", добавя собственикът на Bitsnoop. Макар засега да не е съвсем ясно, как именно Американската асоциация на звукозаписните компании възнамерява да използва информацията за притежателите на торент тракерите, може с голяма степен на сигурност да се предположи, че в близко бъдеще срещу тях ще бъдат заведени искове за изплащане на обезщетения за компенсиране на претърпените потенциални загуби.

Навярно, на всички вече е известно художественото оформление на паметника на "съветската" армия в бившата "царска градина" срещу университета. Това "важно събитие" разбуни духовете на българската "политическа класа", на газетарите, общинарите, прокуратурата и полицията по един многозначителен начин. Преди да извърша дисекция на мненията на участниците в разгорялата се "национална дискусия", ще добавя някои щрихи към идеята на незнайния, но безспорно талантлив художник. Вместо да се изтрива, за да бъде още по-весела и жизнерадостна неговата творба, можеше да се обяви всеобщ конкурс за идеи, с които народният гений да продължи замисленото префасониране на паметника със солдата и автомата. Например, след като се изреже "Калашников" и предаде за "Отпадъци", в ръката му би могло да се напъха букет от магарешки бодили. Нямаше да е трудно да се пребоядисат в жълторозови широки раета и дрехите му, като на накогашния Август от цирка, без да се забравя червената пиянска топка на лицето, вместо нос. От там надолу, от фигурите на ансамбъла лесно щеше да се получи една истинска, величествена клоунада в "кърваво червено". Уверявам ви, че центърът на столицата би се освежил и щеше да падне голяма всенародна веселба, ако нашенските ибрикчии не бяха избързали...

До тук с майтапа, а сега сериозно. На "събитието" реагираха традиционните "освободители на народите" от Москва, обявявайки дружеския шарж за цинизъм. Така е, като са намерили стадо от овце без кучета. Стадо, което търпи безмълвно назидателния господарски тон на многократните окупатори на "Татковината", наричайки ги гальовно "братушки", "дядо Иван", "Съюза" и т.н. С помощта на истинолюбиви историци, стадото е забравило, ако изобщо някога е знаело, че става дума за четворни "освободители".

За първи път руските и наемнически дружини на киевския княз Светослав I в съюз с византийския император Йоан Цимисхий, "освобождават", тоест с няколко удари в гърба и корема виждат сметката през 969 – 972 г. на Първото източно българско царство на "свети" цар Петър I и наследниците му.

Следващото "освобождение" се извършва по време на руско-турската война през 1877-1878 г., когато руският "цар освободител" и самодържец Александър II иска да завладее Проливите и Цариград, тъй като те били "законно наследство на Третия Рим" (Москва), поради бракосъчетанието на Иван IV Грозни с щерката на последния византийски император Константин ХI Палеолог през ХV век. След победата, нашият "Освободител", който едновременно с това е и палач на въстаналия срещу московското иго през 1863 г. полски народ, назначава министерски съвет, съставен изцяло от руски генерали и на овакантеното место от скоропостижно починалия на 3 март 1878 г. княз Черкаский (шеф на "временното руско управление") поставя княз Дондуков-Корсаков за губернатор на "свободна България", която много преди 1944 г. щеше да си остане една "Задунайская Губерния", ако да не бяха попречили на тези планове другите "велики" имперски сили на Европа, които имаха свои претенции и апетити към "наследството на болния човек" – разлагащата се Отоманска империя. В знак на признателност, българската "политическа класа", воглаве с първия Кобург Фердинанд, издига и освещава през 1907 г. друг паметник и на този пореден "Освободител", който и досега стърчи необезпокояван и ненарисуван... срещу така нареченото Народно Събрание.

Третото, и може би с най-трайни последици, "освобождение", е това в края на Втората световна война (на 9 септември 1944 г.), когато след нахлуването и окупацията на страната от красните богатири на Толбухиновата армия, Сталин назначи на власт своята Пета колона – БКП. Въпросният "цинично" боядисан паметник е проектиран, издигнат и открит от нея през периода 1949-1952-1954 г. в чест на това ново "освобождение" по нареждане на тогавашния сталински лакей и гаулайтер на така наречената НРБ – Вълко Червенков.

И последното, четвърто "освобождение" в чиито условия продължава агонията на "храбрия, трудолюбив и героичен български народ", дойде на 10 ноември 1989 г. по заповед на тогавашния наемател на Романовските палати в Кремъл през 1985-1991 г. Михаил Горбачов, който нареди на своя генерал от КГБ Шарапов да подаде оставката на последния диктатор от епохата на "реалния социализъм" – така наречения "Тато".

Толкова за историята, а сега за различните реакции по повод културния артефакт, наречен "хулиганска проява".

Първи започнаха да пригласят на своите благодетели от Москва младите (и не чак толкова) "социалисти" от БСП, "бойците против фашизма и капитализма" на Велко Вълканов, щерката на бившия полковник от ДС и съпредседател на дружеството за "Руско-българска дружба" – Шаренкова, която на времето, временно бе назначена от колегите на баща й за опозиционерка в СДС (в Петко-Симеоновата партия, чието име съм забравил), така нареченото "движение Че Гевара", различни оз-"разведчици", номенклатурни изтърсаци, "антифашисти", "независими медии" и т. п. Московски шпиони, политически недоразумения, гангстери и мошеници. На повечето от тях реакцията е разбираема – цялата им власт и привилегии, получени в наследство от деди и бащи, бяха дарени от Сталин и епигоните му. "Щит и меч" им бяха въоръжените сили на Варшавския пакт и "братските" спецслужби, командвани от политбюро на ЦК на КПСС и КГБ. На някой пъпната връв с Москва все още не е отрязана, а други имат успешен "бизнес" с остатъците от "Третия Рим". Както винаги, има и множество "полезни идиоти" по сполучливото определение на В.И. Ленин, страдащи от втълпяваното им русофилство от писанията на "учени", от училището или от средствата за масова дезинформация. Губене на време е да спорим и убеждаваме такива. Клизмите на времето ще прочистят много от неизпраните им мозъци.

По-интересни са реакциите на днешните властници. Министър-председателят с убития си дядо, който е слуга поне на двама господари, голямите патриоти-русофили от "Атака" и нашите закъсали и закъсняли "антифа-анархисти" мълчат благоразумно, оставяйки решението на неблагодарната задача на "културния" министър и виден "мултак" Вежди Рашидов, който нарече творбата "вандализъм", на шпицкомандите от Цветановото министерство и на софийската кметица, която веднага обяви, че е намерила "ефтина фирма" за измиването на "осквернения" паметник срещу 800 лева, но беше изпреварена от бойците на тихия фронт на Шаренкова и Митьо Гестапото. Нощем, при подсилена полицейска охрана, те развалиха художественото поизведение. От прокуратурата, изоставила затлачените 800 хиляди дела, с небивала скорост постановиха "досъдебно производство срещу неизвестния извършител", когото заплашват със затвор и глоба от пет хиляди лева.

Окаяната ни "опозиция от дясно", която за последните две десетилетия имаше кметството на Столицата повече от 17 години и на два пъти всички власти и не направи нищо за премахването на паметника на окупаторите от Центъра, сега се е сетила (предизборно) да иска преместването му в музей, защото накърнявал... националното им достойнство. Жалки политически лилипути, които заслужават напълно забвението, което ще им донесат предстоящите избори!

Що се отнася до нашето мнение по въпроса, аз мисля, че е необходимо да се посочи количественото, а защо не и качественото сравнение между престъпленията против човечеството, извършени от болшевизма и фашизма по време на тяхното съществуване (съответно от 75 и 12 години). То би показало едно приблизително съотношение от порядъка 3 : 1. Срещу всяка жертва на световния фашизъм се "падат" по три на болшевизма. Ето къде се крие цинизмът на всички гореизброени защитници на "поругания паметник" на империалистическите армии на Сталин. С делата и думите си те отричат тези престъпления, като бързат да ги измият и заличат следите. Само затова, би следвало да бъдат поставени на подсъдимата скамейка, както това става с всички "ревизионисти на Холокоста" в Европейския Съюз, макар оттогава да са изтекли 66 години.

Колкото до паметника, ако у нас имаше повече мъже, те би трябвало, вместо да го пребоядисват или да искат преместването му от Центъра, да го издинамитят още в далечната 1954 година, когато Софийските слуги на Москва го откриваха. За съжаление, през предишната 1953 година, след като на 3 март взривихме бронзовия истукан на Джугашвили – главнокомандващия на увековечените с паметника армии, предатели клети ни предадоха (както у нас това става често) и копоите на ДС ни арестуваха, поради което не можахме да довършим несвършеното дело. Сега подобна пряка акция би била жалка и смешна, като "вадене нож на умряло куче".

Днес, би било по-уместно, ако отечествените политически и културни "елити" поискаха с една петиция до президента-агент "Гоце" да издаде едно ираде за награждаване на незнайния художник с всички ордени, които са в обръщение в така наречената РБ и да му издействат височайше разрешение да въстанови и довърши заличенатата своя живописна творба, която би могла да съперничи на "Страшния съд" на Микеланджело. А на възмутените и протестиращи срещу "цинизма и вандализма" имперски дипломати и тяхните туземни слуги може да се каже, че никой не ги задържа. Те могат да си приберат паметниците и да отпътуват за Москва по всяко време, като Фандъкова може да им плати пътните и дневни разноски. Само, че за подобен, не дотам дипломатичен демарш нашите управляващи дупета нямат необходимия нравствен и политически кураж.

Продукти за 4 порции:
4 цели пилешки бутчета
1 бира
1 щафетка пушен кашкавал
1ч.л. сол
няколко сухи листа розмарин
1 лимон

За салата:
4 домата
2 топчета Моцарела
щипка сол
няколко листа пресен босилек

Приготвяне:
Бутчетата се измиват и натриват от двете страни сол. Слагат се в тавичка. Поръсват се стрит розмарин. Поливат се със бира. Оставят се в хладилник за 4- 5 часа да се мариноват. После се поливат с 1с.л. зехтин и 1/2ч.ч. вода. Тавичката се покрива с парче домакинско фолио. Пекат се на умерена фурна 40 минути. После се изваждат, отделя се фолиото. Върху месото се подреждат парчета пушен кашкавал. Връщат се във фурната за още 15 минути. Поднасят се топли. В чиния се слага по 1 печено бутче, гарнирано отстрани с кръгчета домати и Моцарела. Върху доматите се поръсва ситно нарязан босилек. До бутчето се слага по четвъртинка лимон.

На различно мнение съм от сайтовете „Гласове“ и e-vestnik, които враждебно нарушиха мълчанието на българските медии и публикуваха недобронамерено въпросника на ГЕРБ, раздаден на верни хора в Русенска област, за да събират данни за политическите врагове. Отнасям се положително към тази прогресивна идея. По следните причини: -Демонстрира сериозното намерение на властта за борба с нас, [...]

Честно казано, не съм чела историите за Малкия Никола на Госини. Знам, че звучи тъпо, но явно съм ги пропуснала покрай стотиците книги с приказки, разкази и какво ли не на баба, в семейната ни библиотека и в градската библиотека. Затова, когато видях заглавието включено в списъка на Малкото голямо четене, доста се изненадах. Но когато ти е писано да се срещнеш с някоя книга, това неизбежно се случва…

По време на сбирката за „Патиланци” на литературен клуб „Аз чета детски книжки”, едно момиченце сподели, че новото издание с истории за Малкия Никола много я е впечатлило. Даже постоянно правеше съпоставка между историите от двете книжки. И аз реших, че щом е така, ще взема и аз да прочета „Малкият Никола тръгва пак на училище”.

Никола е малко момче, което си има семейство, ходи на училище, играе си с приятелчетата - Жофроа, Клотер, Алсест и естествено прави бели. Нищо необикновено, ще си кажете. Така е, но забавният начин, по който преживяванията на Никола са поднесени, страхотните илюстрации на Семпе и добрите идеи за пакости явно успяват без проблем да спечелят детските сърца.

Аз какво мисля? В крайна сметка моето мнение няма огромно значение, щом децата я препоръчват на познати и не толкова познати. И все пак, понеже съм в категорията на възрастните, през цялото време търсех поука; нещо, за което да се закача и да го повтарям по 300 пъти на ден на Карин. Не успях да открия точно онова, което исках, но пък много се забавлявах с главата, в която семейството на Никола просто реши да върне телевизора, защото се изпокараха още преди той да е монтиран. До голяма степен книгата ми напомни на „Малкия Хектор и уроците на Живота”, само че докато тази за Хектор е наръчник за родители и е написана от психолог, книжката за Никола е леснодостъпно четиво за млади патиланци 

P.S. Родители, внимавайте какво разказвате на децата си за вашето детство и не се правете на някого, който не сте били, за да не се окажете в комичната ситуация на бащата на Никола 

Честно казано, не съм чела историите за Малкия Никола на Госини. Знам, че звучи тъпо, но явно съм ги пропуснала покрай стотиците книги с приказки, разкази и какво ли не на баба, в семейната ни библиотека и в градската библиотека. Затова, когато видях заглавието включено в списъка на Малкото Голямо Четене, доста се изненадах. Но когато ти е писано да се срещнеш с някоя книга, това неизбежно се случва…

По време на сбирката за „Патиланци” на литературен клуб „Аз чета детски книжки”, едно момиченце сподели, че новото издание с истории за Малкия Никола много я е впечатлило. Даже постоянно правеше съпоставка между историите от двете книжки. И аз реших, че щом е така, ще взема и аз да прочета „Малкият Никола тръгва пак на училище”.

Никола е малко момче, което си има семейство, ходи на училище, играе си с приятелчетата - Жофроа, Клотер, Алсест и естествено прави бели. Нищо необикновено, ще си кажете. Така е, но забавният начин, по който преживяванията на Никола са поднесени, страхотните илюстрации на Семпе и добрите идеи за пакости явно успяват без проблем да спечелят детските сърца.

Аз какво мисля? В крайна сметка моето мнение няма огромно значение, щом децата я препоръчват на познати и не толкова познати. И все пак, понеже съм в категорията на възрастните, през цялото време търсех поука; нещо, за което да се закача и да го повтарям по 300 пъти на ден на Карин. Не успях да открия точно онова, което исках, но пък много се забавлявах с главата, в която семейството на Никола просто реши да върне телевизора, защото се изпокараха още преди той да е монтиран. До голяма степен книгата ми напомни на „Малкия Хектор и уроците на Живота”, само че докато тази за Хектор е наръчник за родители и е написана от психолог, книжката за Никола е леснодостъпно четиво за млади патиланци 

P.S. Родители, внимавайте какво разказвате на децата си за вашето детство и не се правете на някой, който не сте били, за да не се окажете в комичната ситуация на бащата на Никола 

Часът е някъде към 10 и нещо сутринта. Смъквам се от колелото след яко спускане и влизам в магазина на Лисичарка да купя сок за Коската, листи за баница и две млека.

Ако не знаете какво е селски магазин – значи никога не сте излизали от София и е време да се замислите за какво живеете, но все пак в селския магазин може да намерите всичко, което ви трябва от гвоздеи до сирене и дори русенско варено, в срок на годност ако имате късмет.

Освен да си купите нещо, можете разбира се и да седнете да изпиете по една ментичка с тоник или с една малка ракия, ако не ви е кеф да правите друго.

Та същия ден, по масите в магазина ме посрещна милата гледка на бат’ Бойко (да се свети името му, амииин) и на Цецко меверееца (и него и него), както и 3 баби и един дядо, настанени, на най-близката маса до тезгяха. Приближавам се да си поръчам аз намисленото и дядото казва на бабите:

- Ей, за тая работа в затвора се ходи

Наострям аз уши и си викам – Еха, нова история за блога. Едната баба му вика, обаче:

- Е, глупости сега – и чете – подписка за явяване на партия ГЕРБ на изборите за президент и вице….

- Виж го комуниста му с комунист – ми се подсмихва в същото време магазинерката, докато ме пита какво искам и ми подава страшно замразени кори за баница – мисли си, че всичко е незаконно и всички са за затвора.

- Мен не ме е страх да кажа, че ще гласувам за ГЕРБ – гордо заявява едната бабка, гордо пъчеща нови очила.

Тръгнах си с мисълта, че наистина няма как да те вкарат в затвора, защото именно за милиционерите събираш подписи, виж обаче, ако не се подпишеш, това вече е друга работа.

Качих се на колелото. Чакаше ме 10 минути леко изкачване за да си ида на село.

Още по темата:

1. Президент, президент.
2. Ден на народната милиция
3. Румен Христов в Дряново

В един от най-любимите ми моменти от любимия "Хич" счетоводителят Албърт Бренаман казва на героя на Уил Смит "Ти самият не вярваш в нещата, които ми продаваш". Започвам с това не защото е един от принципите, които Дейл Карнеги също поставя като първостепенни в книгата, за която ще ви разкажа - ако говориш за неща, които самият ти вярваш, ще си много по-убедителен. А просто като илюстрация на това, че сам Карнеги изпълнява препоръките си в "Изкуството да говорим пред другите".

За мен тази книга е явление. Вземете структурата на всяка от главите - увод, съставен от мъдри мисли на известни лица, които задават общата тематика на главата, после обясняване с повторение и разширение на микротезите, и накрая - обобщение на всички тези микротези с по 2-3 изречения.

Това всъщност е основната структура, която авторът предлага и за създаването на реч. Ударно начало, което да въведе в темата, но и да впечатли аудиторията, позоваване на известни имена, говорене само по темата с конкретика, накрая обобщаване на вече казаното. Е, изпълява го, нали?

Как да подготвим предварително речта си и да я запомним, как да започнем добре, как да задържим вниманието на публиката, как да направим запомнящ се финал - в "Изкуството да говорим пред другите" Дейл Карнеги не ни занимава с отвеяни теории, а ни учи стъпка по стъпка как с упражнения и постоянство да се превърнем в доста убедителни говорители. Едната от главите дори съдържа кратка лекция по психология на убеждаването. А примерите - те са подбрани сред най-емблематичните в американската история, включително на първите президенти и най-впечатляващите конгресмени.

Дейл Карнеги сглобява "Как да говорим пред другите" в края на 30-те, но вътре ще намерите и доста съвременни съвети за поведение пред публика - от предварителната подготовка с ползване на източници в интеренет и упражнения пред камера до правилно говорене пред микрофон. Просто защото е обновена и адаптирана от доктора на философските науки Артър Р. Пел, който се е справил наистина добре (и се надявам да не е попрекалил с намесите, защото наистина не става ясно кои тези на кого от двамата са принос).

Книга, задължителна за мениджъри, PR консултанти, имиджмейкъри, копирайтъри, преподаватели, търговски представители и въобще за всички, които си изкарват прехраната с говорене.

P.S. Един много важен цитат от последната, може би дори най-важна глава "Подобряване на речника": "В този свят аз и ти имаме само четири точки на контакт. Нас ни преценяват само по четири неща: какво работим, как изглеждаме, какво казваме и с каква лекота го казваме".

P.P.S. Искам колкото може повече хора да прочетат тази книга, затова в "Книга за теб" тя е с по-голяма отстъпка.

С настоящия финал на разказа на Адриана, завършваме и седмицата на Англия в нашия сайт. Искрено се надявам да ви е харесало. В първата част на разказа обиколихме Лондон, днес ще видим замъка Лийдс, Стратфорд на Ейвън и Оксфорд. Приятно четене:

Англия

едно зелено пролетно изживяване

продължение     Събужда ме ромоленето на лондонския дъжд. Зад завесите ме посрещат мрачните мокри шипове на кулите на парламента. Късмет! А днес е ден за разходка до легендарния Leeds Castle. Но докато дойде време да се качим на корабче до Гринуич, дъждът спира. Само че неизменният вятър край реката напомня нашата ранна пролет, нищо че тук е краят на май.

Разходката с корабче по Темза и посещението на квартала Гринуич

  са твърде популярни за туристите. Минава се покрай интересни обекти, гайд те насочва къде какво можеш да видиш, както в повечето Европейски столици, които са построени на реки. Набелязахме да посетим непременно Tower of London. Виждат се новото кметство, Ситито, Тауър бридж. Видяхме рибарската къща, в която е наемал стая Чарлз Дикенс, за да бъде по – близо до своите прототипи. [caption id="" align="aligncenter" width="622" caption="Гринуич"][/caption] На пристанището на Гринуич вятърът е още по – безпощаден и усещането е февруарско. На прочутата обсерватория с нулевия меридиан не бих се спирала. Оттам се открива панорамна гледка към част от града, под нея са Кралският морски колеж и къщата на кралиците – част от Гринуичкия дворец, построена за ежедневните дейности и забавления на кралиците. В далечината е участък от града с много строителни кранове. Там е трескаво подготвяната база за Олимпиадата догодина. Единственият открит обект е само стадиона. В Гринуичкия дворец е роден крал Хенри VIII, както и децата му. Интересна личност е бил този крал, представител на английския абсолютизъм. След сувенирите със снимки на Кейт и Уилям, тук – там на Елизабет, останалите са с лика на Хенри VIII. Има всякакви куче – касичка, коте – касичка. Например бисквити или конфитюр с прочутия крал и Ан Болейн, до всякакви китайски ключодържатели и химикали. Хенри VIII се е женил 6 пъти. Силно било желанието за наследник син, с какъвто Катерина Арагонска не успяла да го дари. Папата отказва хда му даде развод с нея и да утвърди женитбата му с Ан Болейн. През 1534г кралят скъсва отношения с папата и е провъзгласен от парламента за глава на Англиканската църква, запазила католическите традиции. Ан Болейн също не родила момче и след няколко години била провъзгласена за магьосница и обезглавена в Лодонския Тауър. По ирония на съдбата след смъртта му последователно управляват двете му дъщери – Кралица Мария I Тюдор от брака му с Катерина Арагонска и Кралица Елизабет I от брака му с Ан Болейн. През 1537г от брака му с Джейн Сиймур – любимата кралица, с която е погребан в Уиндзор, се ражда бъдещият крал Едуард VI. След посещенито на Обсеваторията преминаваме през зеления и спокоен Гринуички парк и потегляме към

замъка Лийдс

Пътуването е около час.

Leeds Castle

  повече от 30 години е отворен за посетители. Издига се на два острова насред живописно езеро. Денят е неделя и на паркинга пред замъка има много автомобили. Разбираме, че този ден тук има изложение на градинарски стоки. Но територията на парка се простира на такава площ, че вътре изобщо не е пренаселено. Тръгваме по алеите покрай красиво езеро с черни лебеди и невероятни градини. Кокетно е разперил опашка царствен бял паун, който така е привикнал с посетителите, че позволява спокойно да го снимаме. По китни полянки отмарят семейства. Деца карат велосипеди или играят с птиците от парка.

Легендата за този неслучайно наречен „Дамски замък“ разпалва любопитството ни. За 300години кралско владение през средновековието Лийдс кясъл е бил дом на шест английски кралици. Крал Едуард I купува замъка през 1278г и го подарява на своята кралица Елинор. Това се превръща в традиция на следващите владетели, което дава нарицателното име „Дамски замък”. Крал Хенри VIII подарява Лийдс на първата си съпруга Катерина Арагонска. Той отсяда тук при пътуванията си към Франция. Тук се е състояла и знаменитата среща между Хенри VIII и краля на Франция Франсис I, увековечена в известната картина „Полето на златната тъкан”, която и до днес е в банкетната зала на замъка. Последователно собственици на Лийдк кясъл са били редица английски изтъкнати фамилии. Последно през 1926г го закупува Лейди Бейли, богата наследница от Америка. До края на живота си през 1976г тя е напълно отдадена на замъка. Гостували са й известни личности като Чарли Чаплин, Ерол Флин и др.

Насладата от разходка в градините е неописуема. Черният лебед, една от най – екзотичните птици на острова, е емблема на Leeds castle. Наесен тук се провежда празник на цветята. В замъка има помещения запазени в старо обзавеждане като спалнята на Екатерина дьо Валоа. В столовата са поставени бюстове на Хенри VIII и тритему деца, портрети на Лейди Бейли и дъщерите й. Безспорна атракция са библиотеката и балната зала. Жаклин Кенеди е копирала тукашните интериори при реконструкциите си в Белия дом.

Навън английският ветрец е станал по – благосклонен . По алеи покрай езерото продължаваме към птичарника. Тук са събрани повече от 100 вида папагали и други екзотични птици. Заслужава си. С дъщеря ми продължаваме към лабиринта. Но съпруга ми вече е уморен и се противопоставя на нашата ненаситност да обиколим всичко. Нещата не вървят в наша полза, защото навлезли веднъж в този лабиринт е истински кошмар да достигнеш крайната цел – възвишение, от което пещера те води към изхода. Добре, че англичаните не разбират български! Една любезна служителка, която стои на възвишението ни предложи помощ и сравнително бързо се ориентирахме. Ако не разполагате с много време по – добре не се набърквайте в този лабиринт.

Връщайки се в

Лондон

  решихме да се отправим към  

Ковънт гардън

  Тук имаше разминаване с очакванията ни. Покритият пазар не е кой знае каква атракция, а операта в сравнение с Виенската и Парижката не може да ни впечатли. Може би защото е прилепена към друга сграда. Продължаваме към Трафалгар скуеър, където си харесахме заведение за хапване.

На следващия ден набелязяхме няколко обекта, които да посетим. Започваме с  

Лондонската кула.

  Отваря в 10 ч. Отпред има няколко автомата за билети, но закупуването от тях е малко объркано. Към 10 отварят и каси, а с карта могат да се закупят билети и от информационният център. Посрещат ни охранители в бийфитърско облекло – наричат ги така, защото навремето им е заплащано с говеждо месо. Интересна е съкровищницата от кралкси бижута и короните. За да няма струпване около експонатите посетителите преминават покрай тях по автоматично движещи се пътеки. Отвън може да се види мястото, където са обезглавявани осъдените, вкл. и Ан Болейн. Черните гарвани, символ на монархията не са страхливи и позволяват снимка. Те не бива да останат по – малко от 9 на брой, за да не загине и кралската власт. Разбира се, този брой се поддържа.

Отправяме се към  

Британския музей

Видяхме египетската експозиция, но търсихме нашето четвероивангелие на Иван Александър. От информацията ни насочиха към Бритиш лайбръри, недалеч от музея. Огромна сграда. Но разбира се нашето четвероевангелие е било в изложбена експозиция миналата година. Така и не видяхме таци ценна за България книга. Останахме с допълнителна разходка по лондонските улици.

Шопинг по Оксфорд стрийт

не е от най – приятните преживявания. Много народ, различни магазини, някои от които доста евтини. Въпросът е какво търсиш. Може да си купиш маркови маратонки от естествена кожа на цени по – ниски от тези у нас. Предпочитам разходка в парк, напр. Сейнт Джеймс. Зеленина, езера, спокойствие. Катериците са много, свикнали посетителите да ги хранят и сами идват при теб. Жалко, че не носехме поне солети, за да им дадем.

На следващата сутрин се отправяме към  

Стратфорд на Ейвън

  да посетим родната къща на Шекспир. Пътят до там е около 2 часа. Равно, зелено. Няма планини . [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Малко, спокойно градче. Къщата –музей е интересна. Служители са облечени в старинни облекла и разказват в няколко от стаите. Бащата на шекспир е бил майстор на кожени изделия. Имал е и чираци. Подът на стаите е абсолютно автентичен. По времето на поета не е имало стъклени прозорци и дебели завеси са предпазвали от вятъра. Като чуеш това ти става още по – студено, а този ден си беше един от поредните за по – топло облекло. В двора ни посрещат преоблечени Ромео и Жулиета. В сувенирния магазин можеш да си купиш от книжка със сонети до вафлички и конфитюри с лика на поета – любимец на Елизабет първа. Срещу къщата на Шекспир има постоянен магазин за коледна украса. Ухае на канела и карамфил и звучат коледни песнички.

Потегляме към  

Оксфорд,

  който е на половината от разстоянието от Стратфорд ъпон Ейвън към Лондон. Тук всичко се измерва в мили. Оксфорд е приятно градче – стари сгради, много университети. Тук характерна е индивидуалната работа на преподавателите със студентите. Много известни политици и други личности са завършили образованието си тук. Влязохме в един от най – старите и престижни университети – Christ Church College. В неговата трапезария са правени част от снимките на „Хари Потър”. За жалост тя не беше отворена за посещения същия ден. Студентските общежития са също старинни сгради. Около тях е тихо и не е осеяно с торбички с отпадъци както е в българските общежития. Ние имахме късмет да влезем в залата, където става връчването на дипломите на завършващите студенти. Изкачихме се дори до покрива, откъдето се открива панорамна гладка към града. Управителят на залата като чу, че сме от България, каза с възхищение: „О, майка ми сега е на почивка там”. Добре е, че все пак се споменаваме с нещо и навън. Известно българско име тук е и Бербатов, който произнасят по много интересен начин. Тъжно е, когато завършва всяко едно пътуване. Прощална вечер по лондонските улици. Е, все пак вече сме европейци и се пътува много по – лесно. Ако и заплатите ни се доближат малко до техните... Вечерни снимки на нощния Биг бен и Лондон ай. Всяко пътуване си заслужава, дори и да поемеш риск. Надявам се и заболяването ми да отплува по водите на студената Темза. Беше чудесно! Край Автор: Адриана Чешмеджиева Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата Англия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Англия – едно зелено пролетно изживяване
2. Из Англия (2): Лейкок и Оксфорд
3. Десет дни в Лондон и Англия
4. Из Англия (1): Стоунхендж, Лонглийт
5. Към Европа с влака (6): Коледа в Англия
6. Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )
7. Англия? Не, merci! (1)
8. Англия и англичаните – кратко и пристрастно
9. Фенове на Етър на мач в Англия:-) – част втора
10. Халкидики – пролетно море в Гърция
11. Фенове на Етър на мач в Англия:-)

Това е камила от кофички за мляко и сламки за крака. Снимките, за нашия ЛЕТЕН ЕКО КОНКУРС, ни изпратиха  Любомир и неговата дъщеря Анна. Ето част от тяхното писмо:

“Първо пробвахме да я оцветим върху пластмасата, но след като боята не хвана добре, предложих да я увием в кухненска хартия и пак да я оцветим. Този път се получи доста сполучливо ”

Вижте и другите наши нови участници в конкурса:

Преди две седмици, 10 години след навлизането на американските войски в Афганистан, Барак Обама обяви плановете си за започване на изтеглянето от страната. Войната не е евтина – почти 4 трилиона долара (което включва и социалните помощи към ветерани). Убити са  повече от 2500 войници от НАТО (1644 от тях са американци), както и цивилни [...]