Мечта

Мисля си тази сутрин...: Мечтата на пишещия човек е да бъде свободен. Да има оная свобода, която е като вдишване на лек планински въздух в шест сутринта – когато гледката пред нас се простира до края на света. Мечтата на пишещия човек е да бъде свободен - да казва точно това, което съвестта му подсказва, че трябва да каже. Свободата да казва това, което е Самата Истина и звънти в главата му като стотонна, лека като самия чуден свят камбана. Това е мечтата на честния човек, който се занимава с писане. А дали е точно това? А дали това не е само моята мечта? И дали и моята мечта е точно това? Дали всъщност пишещият човек – журналист или писател - по-скоро не иска да каже неща, които ще му донесат пари, слава или поне одобрението на другите? Още мисля по тоя въпрос. Тежък въпрос е това. Понякога да казваш Самата Истина и да имаш пълна свобода не е никак сладко. Робството, особено за българина, така хубаво свикнал с него – е много по-уютно и приемливо. Като китна къщичка,...

Прочети цялата новина

Свързани новини: