Един от най-хубавите романтични текстове, които съм превеждала някога. :)
Преди малко го намерих на видео и реших да го споделя. Загубили са един абзац, вероятно пропуснат слайд. Пълният текст е тук. И авторът се казва Олег Михалин. Все ги пропускаме тези автори, все ги пропускаме, а приказките не се пишат сами!

Приложението за четене на електронни книги в iOS се радва вече две години на голям интерес от страна на потребителите. То разполага с изключително атрактивен интерфейс и е достатъчно лесно за управление, за да осигури нужната простота и удобство при четене на книга. Сега iBooks получи най-голямото си обновление от както Apple за пръв път го представиха пред публика. Обновлението 1.5 има няколко основни функции една от които е режим на четене на тъмно, която е изключително полезна за тези от вас, които обичат да четат нощем преди сън. Приложението Kindle за iOS отдавна разполага с такава функция и беше въпрос на време и Apple да предложат своя вариант в iBooks. Така очите ви няма да се изморяват толкова много, а и функцията регулира светлината от дисплея. Изгледът в цял екран е другата нова важна функция, която ще ви осигури по-голямо удобство и ще премахне рамката, която съществува в стандартния интерфейс на iBooks. За да се възползвате от четенето без рамка, обаче ще трябва да активирате функцията от менюто, тъй като дори и с новия софтуер, приложението използва по подразбиране стандартния режим. Версия 1.5 разполага и с няколко нови шрифта- Athelas, Charter, Iowan и Seravek, както и нов облик на книгите във виртуалната библиотека.

Mr. Projectile – Love Here /Semisexual

По-рано през лятото Nintendo обещаха да представят обновление на мобилната конзола 3DS през есента като се очакваше това да се случи най-късно през ноември. Изглежда обаче, едва сега, потребителите ще получат достъп до новия софтуер, който ще позволи на мобилното устройство да заснема 3D видео с помощта на двете стереоскопични камери на гърба си. Разбира се, освен да заснема, 3DS ше получи и възможността да възпроизвежда триизмерното съдържание без нуждата от ползване на специализирани очила. Освен това обновлението ще позволи и прехвърлянето на данни между отделните конзоли, което досега не беше възможно. Мобилната конзола не получи достатъчно успешен старт и поради факта, че няма голямо разнообразие от триизмерно съдържание. Сега обаче, Nintendo ще представят допълнително съдържание чрез приложението StreetPass Mii Plaza. В първите месеци след представянето си 3DS не получи очаквания успех, но последвалото понижение на цената на конзолата през юли тази година, повиши продажбите й. Дотогава устройството се продаваше за $249, а след края на юли цената му спадна с близо $100. По-ниската цена и новото обновление вероятно ще направят 3DS по-атрактивна през празничния сезон.

Журналистката Барбара Уолтърс от ABC news направи интервю със сирийския президент Башар ал-Асад, в което той отрече да е имало заповеди за убийства на активисти и протестиращи, както и, че повечето загинали в продължаващите вече 9 месеца протести в Сирия, са поддръжници на властта. Интервюто с ABC е всъщност и първото с американска медия от началото на политическата криза в Сирия. В него президентът заявява, че жертвите на насилието по улиците не са били цивилни протестиращи, борещи се с еднопартийната система на страната. “Повечето от хората, които са били убити, са поддръжници на правителството, а не обратното”, заяви той. Според официални данни 1100 войници и полицаи са били убити от началото на протестите. Но тези данни не се отнасят до убитите на улицата… Асад признава, че някои от въоръжените сили са стигнали твърде далеч, но са били наказани за техните действия. “Има разлика между политиката на репресия и грешки измежду длъжностни лица. Има голяма разлика.” “Ние не убиваме нашите хора… нито едно правителство в света не убива хора, освен ако не е водено от луд човек”, допълва Асад в отговор на въпроса дали са издавани заповеди за убийства на протестиращи. Цялото видео:  

След като политиците в Испания задушиха страната с огромни дългове, решиха, че е крайно време да научат най-малките прахосници в държавата - децата - да пестят. Затова според новата им мярка за ограничаване на държавните харчове на учениците в училищата вече ще се отпускат само по 25 метра тоалетна хартия месечно. И нито сантиметър повече, независимо от съвсем естествените биологични нужди на малчуганите. Жалко, че испанските лидери не въведоха нужните ограничения в не толкова естествените огромни административни харчове през последните години. Ако мерките за икономии не бяха толкова строги, политиците в Испания можеше да се поучат от добрите българските тоалетни традиции и да вземат на щат по една лелка пред вратата, която да къса хартия на входа и да води отчет на всяко хлапе. За да са съвсем икономични, можеше да питат децата по каква нужда отиват до „онова” място, та да не решат да им отпуснат някой друг сантиметър повече от необходимото. Ето дотук могат да стигнат мерките...

Бати Мангасарян получил социалните помощи, почерпил се подобаващо и прибирайки се, купил една точилка за баница - подарък за жената. Айше, като го видяла какво е купил, взела да се вайка: - А бре, Манго, какво си направил бе, децата вкъщи гладни стоят, а ти мебели купуваш. Усмихни се, България, скоро ромските Кирил и Методий ще дарят мургавите ни братя с азбука. Бедните, те няма какво да ядат, но за сметка на това им готвят шукаритетно писмо по френски образец. Дано само да не е като македонската азбука, ама нейсе. Какво ще кажат малките ромчета, които ще трябва да учат два пъти буквите - ромските и кирилицата? Нищо, бате, няма да кажат, те просто не ходят на училище. Доволни все пак ще има. Това ще са координаторите на няколкото проекта, по които ЕС продължава да налива щедро пари.

Изненадващо за осведомените, българският ядрен специалист от Виена Георги Касчиев съобщи в телефонно интервю за Би Ти Ви в предаването „Код криминално” снощи ( 6 декември 2011 г.), че изтичането на радиация от блок 5 на АЕЦ „Козлодуй” на 26 април тази година е причинено от разхерметизиране на ядрена касета. Тъкмо това твърди и ядреният [...]

Редмъндският гигант Microsoft се похвали днес, че предварителната версия на Windows 8 към момента е била изтеглена повече от 3 милиона пъти. Новината едва ли ще е изненада за някого, тъй като настолната платформа Windows е най-популярната в света. Наличната за изтегляне версия на Windows 8 е предназначена главно за разработчици, които трябва да имат време за запознаване с новостите в операционната система, предаде Neo Win. Предварителната версия на Windows 8 дебютира през септември и вече е разпространена сред почти всички разработчици, както и сред по-любопитните потребители. Новата операционна система е очаквана с нетърпение. Тя ще предложи освежен интерфейс, който ще е фокусиран към устройствата със сензорни екрани. Windows 8 ще се появи върху някои таблети, а е възможно от него да се възползват и смартфоните. Настолните машини ще могат да работят и под класическия интерфейс, като същевременно потребителите ще се възползват от значително подобрена производителност. Новият Metro интерфейс ще помогне на хората, притежаващи таблети да работят с лекота и да управляват интуитивно приложенията и файловете си. Всичко става на принцип, подобен на този, който можем да открием в мобилната операционна система Windows Phone 7. Microsoft хвърли много усилия през последната година да забърза работата по Windows 8, за да вкара по-бързо иновациите, които са планирани. Целта е да не се загуби базата от почитатели на продуктите на редмъндската компания. Потребителите все повече са изкушавани от конкурентни продукти, които ги отдалечават от това, което предлага Microsoft.

Иран напоследък пак влезе в световните новини и съответно в българските политически форуми. Коментарите са не крайно негативни, а откровено злостни и, за съжаление, не само за побъркания Ахмадинеджад, а за целия ирански народ - рязани били, шибани фундаменталисти и прочие подобни. И това го пишат не само невежи и глупави хора.

Очевидно у нас малцина знаят, че Иран има хилядолетна традиция и култура, сравнима само с китайската и индийската, и че днешен Иран е всичко друго, но не и тоталитарна страна. Личен режим - да. Силно авторитарен - да. Силно влияние на фундаменталисткото ислямско крило във висшето духовенство - да. Затова десетки хиляди иранци бягат да търсят свобода в западния свят. Но други, мнозинството продължават да живеят под управлението на смахнатия и аятоласите - не може цял народ да избяга :-( И този народ живее - противно на масовата примитивна представа - модерен живот. Забрадки се посят само на публично място, у дома и в частните клубове - не. Да, частни клубове - в Иран е пълно с дискотеки и клубове. В Интернет - с блогове на фарси. Иранската попмузика е същата като европейската - рок, мейнстрийм поп, фолк, със своите звезди. А киното... - неслучайно в последните години иранските филми получават редовно награди на големите фестивали.

Разбира се, цялата нормалност не е толерирана от смахнатите, които управляват, и мнозина заплащат със затвори и преследвания. Преди две години брутално смазаха бунта на иранските младежи. Осъдиха световноизвестен кинорежисьор за "подриване устоите на иранския режим", фетвата над Салман Рушди още е в сила...

Но обикновените иранци нямат нищо общо с мракобесния режим, те са негови жертви. Противното би означавало например да се твърди, че 8 милиона българи са били мракобесни комунисти преди 1989 г. Нелепо, нали? Но така мисли масовият българин за иранеца...

Затова гледайте клипче с една от култовите ирански групи Kiosk. Песента е Agha! Nigah Dar ("Hey Man, Pull Over"). Музикантите от Kiosk са емигранти, живеят в САЩ и са изключително популярни не само сред голямата фарси общност. Песента е от последния им албум "Triple Distilled". За съжаление, не превеждам, защото не разбирам някои реалии на днешния ирански живот, за който пеят Kiosk. Знам например, че "Sweet Scent of Servitude" campaign означава кампанията за утвърждаване на подчиненото робско положение на жената в съответствие с Корана. Но не знам какво общо има майката на Ахмакдамаджан с корупцията, а че има нещо се вижда от стиха "Speaking of corruption, Mr. President, how's you mother?" Досещам се какъв е смисълът на "The Great Plan to Secure Our Society", както и на "the era of Reconstruction" и "the era of Justice", но това не намалява незнанието ми :-(

Както и да е, следва Kiosk - :

[видео]

[край на видеото]

Agha! Nigah Dar

Between the red of finances
and the red of the tape
I'm stuck at a crossroad
A war path, straight to famine
The other straight to misery
I can't move forward, and I can't move back
The good Samaritan could use a job,
He could use a hand
Which should we have chosen, knowledge or wealth?
Knowledge plows for money,
money bows to power
As power and money spin the world

(Refrain)
Hey Man, Pull Over,
Hey Man, Pull Over,
I'll get out right here...
Come on, Brother, Pull Over,
I don't want to be a bother...

Exellency,
exalted Speaker,
Savior of economies
Our most pressing issue involves
women and their arousing boots!
And this is packaged and labeled as
"The Great Plan to Secure Our Society"
Crooks in the village,
villains in the city
Corruption in the books, corruption at the office
Speaking of corruption,
Mr. President, how's you mother?

(refr)

Mafia of futball,
Mafia of Oil,
Mafia of Music, Mafia of Sugar...
You "Sweet Scent of Servitude" campaign
is suffocating us
Civic participation turned to Physical Abuse
We thought things would improve - but we thought wrong
They bought the era of Reconstruction
and sold off the era of Justice
In the end reform was "reformed"

(refr)

Още съвременна иранска музика:

Eendo - Eshgh e Aasemaani
Любов и смърт в епохата на Фейсбук
Benyamin Bahadori
Съвременна иранска музика за даунлоуд
Benjamin - "85"

И два размисъла за съвременен Иран:
Непознатият Иран
Защо съм фен на Иран

Архив на деня: снимка от футболната среща Ботев (Враца) – Славия (София), стадион “Христо Ботев” – Враца, 14 септември 1930 г.

Според данните от последния отчет на компанията Symantec, през ноември количеството на спама в пощенския трафик е било най-ниското за последните три години, тъй като спамерите са започнали да се ориентират към други, по-ефективни канали като социалните мрежи, например. По информация на Symantec MessageLabs, през ноември глобалното ниво на спама е било около 70,5% - доста висок показател, но тук трябва да се има предвид, че той е значително по-нисък в сравнение със същия период на изминалата година, когато спамът е достигал до 90 на сто от общия трафик. В отчета на компанията се казва, че цифрите са били получени чрез анализ на приблизително осем милиарда електронни писма, проверени за спам и вируси от MessageLabs. В данните, публикувани от компанията, се казва, че нивата на спам са намалели значително от месец март тази година, когато Microsoft съвместно с правоохранителните органи и други компании блокира работата на бот-мрежата Rustock, отговорна за около 30 милиарда електронни съобщения на ден. И макар спамерите обикновено доста бързо да заменят загубените мощности с нови бот-мрежи, досега те все още не са успели да възстановят загубата на Rustock. Ще припомним, че преди Rustock бяха затворени и други големи бот-мрежи като Waledac и Bredolab. Наскоро бяха обезвредени и мрежите Coreflood и Kelihos. От Symantec твърдят, че спамерите са принудени да преминат към социалните сайтове, тъй като в тях ефективността на рекламата в момента е по-висока, отколкото при класическия спам. В доклада се посочва също, че през ноември спамерите са започнали активно да използват услугите за съкращаване на линове с цел маскиране на крайните ресурси. По данни на Symantec, днес най-голямата мрежа за разпращане на спам е Grum, на която се пада 25% от спама по целия свят. Според предварителните оценки мрежата се състои от 470 000 заразени компютри. Най-големият източник на спам през ноември са били Съединените щати, откъдето е изпращан 28% от световния спам, следвани от Индия - 9%, Русия - 5,7%, Бразилия - 4,3% и Китай - 4%.

В първия ден от декември сонда на NASA засне вълна от заредени с електромагнитна енергия частици, които изригнаха от Слънцето и връхлетяха върху планетата Меркурий. Апаратът STEREO изпрати снимките от събитието до учените на Земята, които публикуваха някои от тях за обществено ползване. Явлението привлече вниманието на уфолози, които твърдят, че са видели маскиран космически кораб с огромни размери, който е паркиран до Меркурий, предаде Space.com. Меркурий е най-малката планета в нашата система и се характеризира с това, че се намира най-близо до Слънцето. На снимките от STEREO се вижда, че плазмата, която залива планетата сякаш се разсейва от някакъв невидим обект. Снимките подсказват, че маскираният обект вероятно има цилиндрични краища с някакво удебеление в средната си част. Внимание на явлението е обърнато от YouTube потребител с прякор siniXster, който е качил снимки от изригването и своите коментари в най-големия портал за споделяне на клипове. Според siniXster няма никакво друго логично обяснение на явлението, което е запечатано от космическата сонда на NASA, освен предположението, че до Меркурий има голям маскиран обект, който е останал скрит за нашите очи, докато не е бил залят със слънчева плазма, заредена с енергия. Обяснението на учените е стандартно. Според тях става въпрос за дефект в изображенията от телескопа, заснел явлението, а невидимият обект не е извънземен кораб, паркиран до Меркурий, ами показва къде се е намирала планетата предния ден.

Д-р Цветан Райчинов е завършил Медицинската академия през 1986 година. Там специализира и акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център в Русе. До октомври 2007 г. е зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), откъдето подава оставка. През 2009 г. той бе избран за председател на съсловната организация по време на извънредния събор на БЛС. - Доктор Райчинов, защо лекарският съюз клекна пред пациентските организации за независим орган, който да разследва лекарските грешки? - Абсолютно не е вярно. Първо, въобще не сме клекнали и второ, не става дума за разследване. - Така поне пише във вестниците. Каква е истината? - Става дума за това, че пациентите искат да има независим орган, който да обработва някаква статистика и да преценява доколко обективно някои институции са дали верни заключения. А иначе, какво значи спецсъвет, както го кръстиха? Ако в него само една трета от хората са лекари, значи в него няма нищо...

През тази седмица дебютира новата версия на браузъра Opera, която предлага на потребителите си много подобрения в производителността и функционалността си. Първото, което се набива на очи е, че Opera 11.60 се затваря и отваря по-бързо от своите предшественици. Интересна подробност е, че тази версия на браузъра е позната под кодовото име Tunny, което идва от английската дума за риба тон, предаде Tech Spot. Разработчиците на браузъра твърдят, че с новата версия се увеличава стабилността и сигурността при работа в световната мрежа. Всъщност сега трябваше да излезе версия 12 на браузъра, но разработчиците решиха да пуснат още една малка версия, чрез която да изпробват повечето от новостите, които бяха планирани за по-късно. Opera 11.60 може да отваря по-чевръсто страници, които предлагат съдържание с повишена сигурност и криптиране. Подобрена е и съвместимостта със стандартите в световната мрежа. Това е добре, тъй като коректното изобразяване на някои сайтове е един от големите проблеми на Opera. Версия 11.60 е направена така, че да хаби по-малко от паметта на клиентската машина. Адресната лента е обновена и е добавен нов бутон, който прави съхраняването на полезни сайтове по-бързо и лесно. Вграденият клиент за електронна поща също е пипнат и при него се забелязва по-изчистен интерфейс. Въпреки опитите на разработчиците да предложат нещо уникално браузърът Opera е слабо популярен и според последните данни на StatCounter има дял от пазара, който е под 2%.

Финансовата, а впоследствие и икономическата криза сатанизираха образа на банките по цял свят. И не без основание. Чудовищните доходи на служителите в тези институции, особено тези на най-високите стъпала на управление, предизвикват нелицеприятни крясъци по време на уличните протести от САЩ, през Европа, та и в по-мирни доскоро региони. Отделно стои въпросът за виновниците на кризата, а те са преди всичко именно от тези среди. И то далече от нас, в онези държави, за които мечтаехме не от вчера. Цивилизованият свят се тресе, споровете продължават, Европа изживява своите кошмарни 10 дни и с неимоверни усилия се опитва да спаси еврото си. Банките от „онази” Европа дават указания за стягане на коланите или дори изтегляне от страните от Източна Европа, където доскоро клоновете им бяха стожери на финансовия пазар там и основни кредитни институции. В България българските банки се броят с незначителни числа. Но клонове на чужди банки има достатъчно. И у нас се знае, че заплатите на...

Снощи чрез Facebook съобщение разбрах за състоялата се в столичния хотел Радисън конференция на тема „Стимулиране на бизнеса в дигитална среда”.

От учудващо оскъдната информация

в мрежата (как може да не е направен сайт за събитието?) се разбира, че отново основно е предъвквано свободното (или нерегламентираното според правоносителите) споделяне на съдържание, най-вече въз основа на добре известните не само у нас, но и по света сайтове Arena и Zamunda.

Снимка News.bg
Нейсе, събитието не би имало необходимия за заглавието си flair, ако на него не бе участвал баш-душманинът на българското интернет пиратство и шеф на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП Явор Колев.

Не бях изненадан от генералното му послание на конференцията.

Може би все пак с едно изключение:

“Необяснимо е обаче защо обществото няма непримиримост към тези два пиратски сайта.”

Дали го е казал на сериозно?

Питам се, защото искрено се чудя на Явор Колевата невъзможност да си обясни липсата на непримиримпост у българското общество.

За каква непримиримост изобщо може да става дума, когато в доста райони на милата ни татковина единственият достъп до мейнстрийм културата се осъществява чрез цитираните два сайта?

Погледнах Alexa ранкинга на zamunda.net и arenabg.com. Регионалният (BG) ранкинг на Zamunda е 6, а на Arena 13. Зад тези числа не се крие никаква непримиромст, а пълният пазарен провал (market failure) на развлекателната индустрия.

Мигар правоносителите не са наясно, че в днешно време ползвателите желаят да консумират съдържание тук, сега и на възможно най-достъпни условия?  И че не задоволявайки тази пазарна потребност, правоносителите създават ниша, в която потребителите тутакси вземат нещата в свои ръце и започват (дори и с цената на закононарушения) да обменят съдържание помежду си. Необходимият за целта посредник също не чака втора покана, а директно започва да гради бизнес модела си около споменатия пазарен провал.

В тази връзка на конференцията интересно изказване  е направил Негово Превъзходителство Посланикът на САЩ у нас.

И не, нямам предвид поднесената като бомбастична информация, че Уорлик си бил свалял филми от въпросните сайтове.

По-скоро ме впечатли мнението му, че при решаването на проблема, наречен “споделяне на съдържание” са нужни

нови, разумни решения

Уорлик изглежда е говорил в типичната за един политик абстракция, като или не е споменал конкретните решения, или новинарите просто ги премълчават.

Аз си мисля, че е по-скоро първото.

Всуе, неотдавна и Нийли Крус имаше същия проблем.

Заради това ще вляза в ролята на advocatus diaboli и ще предложа следните идеи:

Правоносителите трябва час по-скоро да превъзмогнат пазарния си провал, който до голяма степен се дължи на назадничавата и репресивна политика, която те преследват, а именно да наказват ползвателите си наместо адекватно да се ангажират с техните потребности.

Това, разбира се, не ще бъде лесно, защото вече налице са цели поколения, за които е напълно в реда на нещата да консумират съдържание, за което да не плащат нито стотинка. За тези ползватели Zamunda и Arena не са някакви дигитални злосторници, а най-удобният канал за достъпване на развлечение.

Защо правоносителите не използват тази маркетингово добре утъпкана пътека, а се опитват да я заринат с фадромите на авторскоправната защита?

Защото там някъде според мен се очертава границата между нетърпимостта и новите, разумни решения.

Колкото по-скоро правоносителите се занимят с нея, толкова по-вероятно е задействането на функциониращи и задоволителни за всички участници бизнес модели.

Related posts:

1. Линкова отговорност по испански

Със сигурно всеки се е питал: „Защо аз съм точно Аз, а не някоя мравка, някое цвете или Василка Иванова, която и да е тя?”. Това е фундаменталният въпрос на самоосъзнаването и аз също съм си го задавал. Задавал съм си го, за разлика от въпроса „Защо аз не съм социалист, защо съм десен, а не ляв?”. Този въпрос не съм си задавал, защото винаги съм смятал отговора му за аксиома: да, аз съм десен, не съм ляв и не съм социалист. Това се подразбира, както и че имам две ръце и два крака. Но, защо? Да си задам най-сетне този въпрос, съвсем встрани от потока на актуалните събития, ме накара корицата на последното списание „Тема”. На нея е изобразен Сергей Станишев във връзка с обстоятелството, че наскоро стана председател на социалистите в Европарламента. На фон като финален кадър на анимационно филмче на Уолт Дисни или Уорнър Брадърс, издържан в по-тъмно и по-светло червено, Станишев е изобразен с лукава усмивка иззад очилцата и таке с алена петолъчка като на Ернесто Гевара, както го изобразяват по потниците на наркоманите и анархистите. Отдолу пише „Стани шеф” очевидно заради наскорошното му евросоциалистическо шефство и „Forever” вече и аз не знам защо.

Какво му е лошото на социализма? Имам предвид какво й е лошото на социалистическата идея, а не на социалистическия обществен строй, защото какво му е лошото на обществения строй знаем всички и през близките десетилетия няма да имаме възможността да забравим. Социалистическата идея проповядва солидарност на онези, които имат, към онези които нямат и обратно (при марксизма винаги трябва да има „и обратно”). Социалистическата идея проповядва загриженост и справедливост и това не само не е лошо, но е и прекрасно. Наистина, идеята за диктатура на пролетариата донякъде компрометира кротката и слънчева картина, но ако отнесем тази идея не към социализма, а към комунизма, то социализмът си остава неопетнен.

Какво им е лошо на социалистите, в частност на професионалните династични социалисти, какъвто е Станишев? Както казва един мой приятел, забележителен консерватор, като дете Станишев си е играл с децата на Борис Велчев по плажовете на Евксиноград и сега му е все тая дали ще е премиер или не. Той е функция на средата си и повечето му въпроси се решават от само себе си, от самата тъкан на средата и без никакво осъзнато усилие. Средата му го държи на определено ниво и не му дава да падне под него. Станишев е от хората, родени и обучени да управляват тази древна, но революционна земя.

Защо тогава човек като мен, който уважава морала, традицията и йерархията, не е социалист? Отговорът е: заради поне две от нещата, които проповядва социализма.

Социализмът проповядва безбожие. Не се връзвайте на телевизионни репортажи, в които Първанов, Станишев и прочие люде се черкуват, кръстят се и смирено гледат в небесех. Социализмът се основава на „диалектическия материализъм” и ако се отрече от него, значи не е вече социализъм. А диалектическият материализъм учи, че човек е еволюционно постигнатият връх на всичко и от него няма нищо по-висше. Интелектът му е жлезиста секреция, а душата му даже и това не е. Душата му е категория на религията, а религията е опиум за народите. Да, социализмът учи на безбожие, но безбожието унищожава морала, отнема смирението, а с него и мъдростта. Хората спират да се обичат, защото не гледат един на друг като на Божии творения, а като на самотни и озлобени венци на еволюцията, в каквито в крайна сметка наистина са се превърнали. Понеже човекът е създаден така, че да има вродено понятие за Бог и безсмъртие, когато те му се отнемат, той търси да ги замести с нещо друго – вещ, идея, народ, държава или човек – и по този начин си прави кумири. Култът към личността на Сталин (в частност Червенков и Живков) е форма на правенето на кумир, заради което Мойсей се е смразил с брат си. Има съвременни живи български политици, които много хора също ги издигат в култ, но и това е правене на кумири. От него не е произлязло нищо добро. То ражда само вражда и омраза.

Социализмът проповядва и равенство. За религията не знам, но ако има някакъв опиум за народите, то това е социалистическото учение за равенството между хората. Хората не са равни и слава Богу, защото неравенството между хората е основният двигател на прогреса. Стремежът на човека да става по-добър, по-способен, по-богат и по-щастлив би бил абсолютно неразбираем и изобщо нямаше да съществува, ако всички хора бяха еднакво добри, еднакво способни, еднакво богати или еднакво щастливи. Има милиони хора, по-глупави от мен, както и милиони по-умни. Милиони по-грозни и милиони по-красиви, милиони по-зли и милиони по-добри. Стремежът да постигаш е стремеж да изпъкваш и да печелиш уважението и възхищението на себеподобните си. Хората са равни само в една ситуация и в още една би трябвало да са равни, но не са. Би трябвало да са равни пред закона, но понеже обективно не са еднакви, според способностите и талантите си успяват да не са равни и пред закона. Хората са равни единствено пред Бог и то са равни в отговорността, която всеки носи за спасението на безсмъртната си душа. Но понеже социализмът е безбожен, то не може да приеме и обясни единствения случай, в който е възможно проповядваното от него равенство.

Ето защо не съм социалист: защото социализмът проповядва безбожие и равенство. Второто е лицемерие, а първото – откровено зло. И двете правят хората нещастни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Преди 11 години китайската фирма Proview Technology регистрира думата iPad като запазена марка в родината си. В наши дни обаче, тази дума се асоциира не с Proview, а с хитовия таблет на американската компания Apple. Разбира се в Китай нещата стигнаха до съд, но дори и могъщият Apple не можа да убеди съдията, който гледа делото, че има право да използва думата iPad, след като тя е регистрирана от друга компания доста години по-рано, предаде Neo Win. Ръководителите на Proview Technology заведоха дело срещу Apple за злоупотреба с търговска марка и през тази седмица патентният съд в Шенжен отсъди, в полза на китайската компания. Apple купи световните права върху запазената марка iPad през 2006 година, но в крайна сметка се оказа, че покритието на правата не е толкова широко, колкото са си мислели в технологичния гигант. Големият въпрос е какво ще прави Apple отсега нататък. Вероятно компанията ще обжалва решението на патентния съд, но едва ли ще се стигне до някакъв по-различен резултат, тъй като става въпрос за китайски съд, разглеждащ иск на китайска компания, който освен всичко останало изглежда повече от основателен. Proview Technology държи марката iPad от 2000 година и е в правото си да я защитава. Пред Apple има две възможности. Първата е да плати на китайската компания голяма сума пари, за да откупи запазената марка. Втората възможност е таблетите iPad да се продават в Китай под друго име.

Пламен Даракчиев+

07.12.11

Днес празнува своя двайсет и втори рожден ден най-старата и единствена оцеляла демократична партия в Източна Европа. По ирония на съдбата, нейното дълголетие е призвано да напомня с всяка изминала година за несбъдната синя мечта. Ако трябва все пак да се разкаже приказката  с няколко думи, то тя изглежда така:
В едно далечно време, когато още не е ясно дали се е зора зазорила или са се две нощи смесили, демократичните хора у нас решили да се разделят на партии, да направят коалиция, да обкръжат режима отвсякъде и така по-лесно да му видят сметката. Задачата се оказала невъзможна, защото всяка партия имала своя идея за бъдещето. Един искал партията му да управлява с таланта на целия народ, друг – само с енергията на предприемчивите, трети настоявал за връщане на земята в реални граници…..Поради тези и други неща, коалицията била здраво ошамарена на първите свободни избори. Когато дошъл сюблимният момент и трябвало да се наливат основите на новата държава, партиите в синята коалиция отново не се разбрали. Едни пили шампанско, другите пък гладували. Партията, която единствена не се разцепила, поела изцяло строителните дейности. Тя вдигнала демократична фасада над стария дом, ударила синята баданарка и, както си му е редът поканила вътре партиите, а после и гражданите.
И така партиите, включително демократичните, вече имали стряха над главата си. И спечелили изборите с малко и завинаги, каквато приказка излязла по онова време. И, разбира се,  въпросът за неуютния дом и за тежките врати на институциите, които редовно хлопвали под носа на гражданите, престанал да бъде актуален. Съвсем скоро обаче изскочили ченгета, скрити като коварните гърци във фасадата на новия стар дом. Правителството паднало. След дълго лутане демократичните партии забелязали надписа на фасадата на парламента „Съединението прави силата? Те последвали посланието и този път си направили само една партия. Синя. После се върнали пред парламента, ударили му шута и даже спечелили изборите.
Новите стопани знаели, че вътре в дома цари разруха и безстопанственост, затова изнесли имуществото на търг. Явили се най-вече кандидати на все още неразцепилата се Партия и го изкупили. Остатъците били бонус за стопаните и заминали по линия на работническо-мениджърската приватизация. Правосъдието, бидейки част от управлението на дома, тактично си замълчало.
Новото управление имало правилно отношение към Европейския съюз и поради това всеки божи ден преминавал в изпълнението на от трудни по-трудни хармонограми.
В края на мандата гражданите се умълчали. В изборния ден една част приветствала новодошлия стопанин с царствена осанка, а друга поела за гъби.
И така вървели дните, а с тях и годините, докато в синята партия се оказали отново с различни виждания. Но не относно бъдещото на Синята идея, а по скоро по въпроса кой да говори от нейно име. Вместо на щестнайсетинки, този път те разцепили само на половина. После събрали отново половинките, нарекли ги Синя коалиция, после пак ги разделили, защото не слепвали идеално, после пак ги събрали…
Но междувременно хората забравили за синята мечта. Гражданската държава останала мираж някъде в далечината. А когато една мечта стане мираж, хората нямат нужда от партии. Ерго, нямали нужда и от синята..
Ами това е приказката. И понеже няма щастлив край, не става да я разказвате на внуците. Не става и за възрастни, защото започнете ли, ще чуете твърде скоро едно равно и дълбоко и всенародно дишане. Ето защо моят съвет е – пренапишете приказката. Намерете щастливия край и започнете отначало.
Ами….. Ами наздраве на онези, които празнуват. Аз ще почакам още седмица, до 14 декември.
А може би и много повече.

+ Забележка: Поради технически проблеми с блога на Пламен Даракчиев, този негов текст се появява днес първо при мен.

 

На 6-ти декември Френският културен институт се превърна в дом на поезията, осиновил уютно мотото „Под върха на щастието няма време“. За поредна година Никулден почете един от именниците си в лирична прегръдка – традиционното четене в чест на поета Николай Кънчев. Съпругата му Федя Филкова, която е и организатор на събитието, го откри с думите: „Не знам кога е рожденият ден на поезията, но един от именните й дни със сигурност е днес.“

Малката зала на института отвори обятия за разнородната публика, приветствана от френският културен аташе Давид Вейзман. Поезията преодоля и задуха, и техническите неизправности – микрофоните отказаха, но не успяха да я заглушат. Светлозар Игов представи новата си книга, посветена на Николай Кънчев, а Пламен Дойнов прочете не много критичен критически текст за човека, „толкова самотен, че още малко ще е вселена“.

Пръв от поетите бе привикан Йордан Ефтимов, който противно на мотото бе категоричен, че „има време за всичко на този свят“. Последваха тихата Екатерина Йосифова; емоционалната Божана Апостолова; Палми Ранчев; кратката Рада Александрова, чийто глас се преля и в думите на Кънчев; Марин Колев; Силвия Чолева, която някак между другото предложи от следващата година да звучи само лириката на именника; пламенният Пламен Дойнов; Георги Господинов, който прочете „едно свое светло стихотворение“ с ухание на щрудел и поезия; Илко Димитров; Роман Кисьов; цветната Мирела Иванова, която с неподправения си стил чете за тъгата; Кристин Димитрова излезе със специално написан за вечерта стих „на върха на щастието няма време... миг е времето, дадено на всички“; Яница Радева; Иван Христов, който ни върна на кота нула в Ню Йорк; детайлно описателния Николай Бойков; краткият Петър Чухов обяви, че ще прочете „едно стихотворение за щастието“, наречено „Горчиво“; Стефан Иванов; Иван Ланджев, който освен себе си сподели и Валентин Вишим, перифразирал Мария Антоанета в „ако няма реалност, яжте думи“; Ясен Иванов тематично ни отнесе в Париж; Йорданка Белева; различната Яна Пункина; Надежда Искрова пък посвети стиховете си на Федя Филкова; Валентин Стамов, който изстихоплетства заглавията на Николай Кънчев.

Когато кислородът бе изцеден до краен предел, Федя Филкова се превъплъти в Кенет Уайт и прочете виртуалното му присъствие с писмо, изпратено за Поетичния Никулден. Поетът завърши с единствената българска дума, която знае – „наздраве“ и така направи прелюдията към фоайето с бяло и червено вино, което е вече друга поезия.

 

Грешка на програмистите, които работят по поддръжката на най-голямата социална мрежа Facebook позволи на всички потребители да получат достъп до албуми със снимки, които са с ограничени права за достъп. Достъпни са били дори личните албуми с фотоси на Марк Зукърбърг, създател и шеф на Facebook, предаде Mashable. Инцидентът е станал вчера и е продължил сравнително кратко време. Не е известно колко потребители са пострадали, заради грешката на Facebook, но вероятно броят им е много голям. Оказа се, че причина за проблема е била нова функция за докладване на неподходящо съдържание. На потребителите, които докладват дадено изображение заради „голота и порнография” е била предоставяна възможност да изберат други снимки на съответния потребител, без значение дали те се намират в албуми с ограничени права за достъп. Новият инструмент за докладване не е взимал под внимание настройките за сигурност на потребителите. След като проблемът излезе наяве Facebook премахна обновената функция за докладване. Тя ще бъде върната в действие само след като е сигурно, че бъговете в нея са напълно изчистени. В мрежата се появи снимков блог с лични снимки на Марк Зукърбърг, които до този момент не бяха виждали бял свят. Целта на създателя на блога е била да покаже на шефа на Facebook, че нахлуването в личното пространство не е никак приятно.

Джон Ленън: „Не е странно, че "Бийтълс" се разделиха, необяснимо е, че "Стоунс" продължават!!!“ - 1980 г. „Джагър е смешко, когото обичам.“ Мик Джагър: „Бийтълс" ли? Аз мисля, че светът е достатъчно широк за тях и нас. Знаете притчата за Каин и Авел!“ 1965 г. За Джон Ленън са написани толкова неща, понякога разминаващи се по време и дати и бъркащи събития и хора, че и един заклет меломан би се объркал. Да се проследи неговият път в музиката, дискографията му или личният му живот е доста трудно днес, както и преди десет, двадесет или тридесет години. И все пак един поклон от името на 50-годишните днес застаряващи момчета, каквито сме ние, е най-малкото, което можем да дадем срещу прекрасната музика, с която ни дари Ленън. Ленън и Битълсите влязоха в легендата, по-скоро връхлетяха през времето като “най-добрата поп-група в света”, “по-добри от Шуберт” и дори ”четирима братя от Ливърпул” – по онези улични легенди на 60-те години (какви времена бяха само а, една плоча на...

Компанията Adobe Systems потвърди днес наличието на новооткрита уязвимост тип "zero-day" в софтуера Adobe Reader. Бъгът вече е "приет на въоръжение" от интернет-престъпниците. В изявление на Adobe се казва, че компанията ще пусне кръпка за Windows-базираните версии на Reader и Acrobat 9 до края на следващата седмица. Ще припомним, че във вторник Microsoft също ще пусне ежемесечната порция ъпдейти за своите продукти. Според описанието на Adobe, критичната уязвимост е била открита в Adobe Reader X 10.1.1 и по-ранните му версии за Windows и Mac, както и в Adobe Reader 9.6 за всички поддържани операционни системи (Unix, Windows, Mac). Уязвимостта позволява препълване на системния буфер и евентуално получаване на контрол над системата чрез прихващане на файловете на потребителя. Засега компанията е публикувала бюлетин за безопасност по повод откритата уязвимост. В бюлетина се казва, че към днешна дата използването на дупката в сигурността има много ограничен и целенасочен характер. Повечето опити за атаки са регистрирани в Reader 9.6 за Windows. Самата компания определя бъга като "U3D memory corruption vulnerability". U3D представлява технологията Universal 3D и файлов формат за съхраняване на триизмерни графични данни. Уязвимостта се дължи на това, че хакерите създават специфично зловредно U3D съдържание, чието изпълнение предизвиква препълване на системния буфер. Ще отбележим, че първи за откритата уязвимост алармираха техническите специалисти на компаниите Lockheed Martin и Mitre, където U3D се използва за триизмерно моделиране съхранение на данни. От Lockheed заявяват, че са открили дупката в сигурността, работейки над изтребителите F-22 Raptor и F-35 Lightning II; от Mitre - по време на работа с данни на Федералната авиационна администрация на САЩ. През месец май тази година Lockheed вече стана жертва на сложна хакерска атака.

Компанията Google продължава да разширява възможностите на търсачката си. Поредното нововъведение е показването на графики на някои функции директно на страницата с резултатите. Това се съобщава в официалния блог на компанията. За да се построи графиката е достатъчно да се напише функцията в полето за търсене. Пълен списък на поддържаните функции не е известен, разработчиците споменават само за тригонометричните, експоненциални, логаритмични функции и техните комбинации. В допълнение, потребителите могат да определят границите на графиката („от х до y”), а също и да построят графиките на няколко функции едновременно, изброявайки ги със запетаи в полето за търсене. Разработчиците посочват, че тази възможност е достъпна в модерните браузъри, но не се уточнява в кои точно. Търсачката вече умее да изпълнява ролята на калкулатор и да конвертира валути и мерни единици. Засега новата функция показва графики само на изрази с една променлива. Изображенията могат да бъдат мащабирани, изместени, а също е възможно да се види стойността на променливата във всяка точка.

Фрайа Клийр

Авторката – писателка, публицистка, театрална и кинорежисьорка, една от най-известните дисидентки на бившата ГДР, бе така любезна да предостави по молба на блога “Де зората” свое голямо есе, писано тази есен за 50-годишнината от построяването на Берлинския зид.

Публикуваме с нейно разрешение в превод откъси от размишленията й за годините на прехода, за днешното социално-психологическо състояние на германското общество, за трудностите при преодоляване наследството на комунизма на Изток.

Както писах при последната публикация на статията на Фрайа Клийр от Ди Велт тук, не ме напуска усещането, че много от нейните наблюдения не са валидни само за социалистическа и постсоциалистическа Източна Германия, но имат видими паралели и с една някогашна страна на розите и шумкарите, днес – на ромите и мутрите…

М. Р.

---

Годината 2011  преминава под знака на един болезнен спомен: Преди 50 години бе построена Стената, разделила за десетилетия Източна от Западна Германия. 1400-те километра на вътрешногерманската граница бяха оборудвани така, че да изключат всяка възможност за бягство. Бетон, телени мрежи, преградни съоръжения, пехотни мини, самострелящи устройства, граничари-снайперисти – всичко това донесе неизмерими страдания за хората в Източна Германия. Спомняме ли си днес с необходимата почит за тях?

По линията на някогашната Берлинска стена сега цъфти някакъв странен Дисниленд-свят: в него се провеждат т.н. трабант-сафарита с флот от 120 екзотични двутактови возила. Срещу заплащане може да побръмчите в колона от няколко трабанта по  трасето на границата. Пътниците са предимно международни туристи, на които рекламата внушава, че по този начин могат да се запознаят най от близо с „последните отломки на реално съществувалия социализъм“.  Дали обаче докато се въртят с картонените таратайки из някогашната гранична зона японските, белгийските или баварските и рейнски гости на Берлин ще усетят какво означаваше някога за нас чувството, че си постоянно затворен под ключ? Ще разберат ли усещането за опасността при опит за бягство?

Конвоят на днешните погранични туристи спира от време на време по знак на маскирани „катаджии на ГДР“ и на граничари за фиктивни проверки на паспортите и визите. Кой знае, може би някой от именитият ни кинорежисьор Леандер Хаусман е заел статисти от своя продукция из ГДР-ското минало? Най-новото са „бюрата за смяна на западна валута“. Там туристите могат да заменят своите евра в стари източно-германски марки…

Питам се докъде могат да стигнат този тип забавления? Колко му е догодина на туристите да се предложи инсценировка на застрелването на последния убит край Стената – младия Крис Гефрой, загинал в Берлин през февруари 1989? С увиснало на телените мрежи чучело, по което любознателният турист да може да погърми на автоматичен огън с калашников?

Като 18-годишна аз самата направих опит за бягство – в тежка душевна криза след като брат ми вече беше осъден по политически присъди на строг тъмничен затвор. Исках да се измъкна през Балтийско море, на шведски кораб. Бях се вече свила в каютата. Но моето бягство се провали, защото ме предаде един моряк от ГДР…

У всеки един от нас, хилядите на брой бегълци от ГДР, миговете на бягството са като жигосани в паметта ни, навярно за цял живот. Спомняме си страшни, жестоки моменти от затворническите килии. Не можем да забравим безкрайните унижения, на които ни подлагаше охраната, тъпите и брутални физиономии на пазачите, отразяващи всевластие и произвол.
Един летен ден затворническият транспорт, в който пътувах по етапен ред в миниатюрна килия от крайбрежието  до родния край пристигна на дрезденската Централна гара. Преди да ни свалят от влака на нашата малка колона – повечето мъже и няколко само жени – бе строго заповядано да се движим един зад друг със стриктно наведен поглед към земята.

За пръв път от дълго време виждах отново свободни хора, макар и само бегло, с ъгълчетата на очите си.
Колко близо до нас бяха пътниците, разсеяно крачещи по гарата, чакащи своите влакове на гарата! Но с какви погледи ни измерваха те нас, престъпниците, подкарани с белезници, в колона по един по крайния перон, охранявани от милиционери с настървени кучета на каиши.

Засичах уплашени погледи, враждебни, изпитателни…

Но изведнъж една млада жена поспря и много предпазливо, държейки скришом ръка пред гърдите си, ни помаха отдалеко… Този жест отнесох със себе си в затворническата килия, като че ми беше подарила букет цветя.

Оцелях след опита за бягство и останах без телесни увреждания. Един приятел от Тюрингия, на когото самостреляща установка тип SM 70 бе разкъсала крака му нямаше моя късмет…

Михаел Гартеншлегер от Щраусберг, който се бе посветил на обезвредяването на самострелящи устройства по границата е разстрелян през 1976 г. от специален отряд на ЩАЗИ докато   демонтира поредната установка SM 70. Преди това, докато излежава присъда в затвора Бранденбург, той дели килия с тежко осакатен затворник: младежът рискувал бягство през Стената с приятелката си. Тя е пометена от преградния огън на граничарите и издъхва на място. Съкилийникът на Гартеншлегер е ранен в хълбока, но докато се тътри обратно на Изток, той задейства една от пехотните мини в граничната полоса, която му откъсва части и от двата крака. Осакатяването не му спестява петте години затвор за опит за бягство от социализма…

Каква безмилостна система, за която и днес мнозина продължават да мечтаят с носталгия!

Не бива да допуснем съдбите на нашите съграждани да потънат в забвение. Трябва да помним застреляните край Берлинската стена и по вътрешногерманската граница. Да не забравяме удавените в Балтийско море, а също и разстреляните по външните граници на социалистическата система.

Съвсем наскоро завърших документален филм за двама младежи от Лайпциг, убити през 1980 г. при опит за бягство през българската граница. Почти невръстни, в желанието си да се отклонят от повиквателните за армията на ГДР момчетата са заловени в граничната зона към Гърция. Застанали на място, с вдигнати вече ръце, те са пометени от калашниковия огън на български офицер от граничната охрана.

Какъв е този, който си присвоява правото просто да заличи живота на другиго? Труповете на двете момчета са вързани на магарета, качени от дерето в планинското гранично село и прекарани през мегдана за сплашване и поука на селяните…

Не, ужасното лице на Стената не се отличава само с германски черти.

Мислите ни не бива да се ограничават само до убитите и осакатените, но трябва да помним и останалите сами техни родители, братя и сестри, които държавната власт държеше като заложници, водеше ги за съучастници и неблагонадеждни елементи. Да не забравяме и съдбата на децата, въдворявани в домове за сираци, след като зад родителите им се затръшваха вратите на затворническите килии.

*  *  *

Спомням си предизборната борба за Берлинския парламент през 2001 година. Социалдемократите търсеха безпринципно подкрепа от партията-наследник на източногерманските комунисти, ПДС (Партия на Демократическия Социализъм). Цената, която трябваше да платят за коалиране с бившата компартия бе неглижирането на много неща от близкото минало, затварянето на очите, забравата…

Кой беше готов тогава да напомни , че в месеците на промяната в ГДР, непосредствено преди Обединението, комунистите от ГЕСП/ПДС  участваха във финансирането на ислямско-арабския тероризъм? Към края на май 1990 другарите се възползваха от връзките си с арабски кръгове за чисто криминален акт. Предстоеше  приемането на нов закон за финансиране на партиите през юни, а и близкото обединение с ФРГ вече бе очевидно за всички. Властелините над населението на ГДР рискуваха демокрацията да им отнеме заграбеното народно имущество.

Буквално в последната секунда, точно един ден преди влизането в сила на новия закон за партиите, ГЕСП/ПДС – вече под председателството на „реформатора“ Грегор Гизи – превежда на светкавично учредена сламена организация „Ислямска религиозна общност на ГДР“ 75 милиона марки. Начело на тази организация на прикритие е поставен съмнителен йордански търговец на оръжие, притежаващ паспорт на ГДР и свързан с руските тайни служби. Той е търговски партньор на небезизвестния „социалистически бизнесмен“ Шалк-Голодковски, топлата връзка между източногерманските комунисти, ПЛО и други близкоизточни терористични организации. Става дума за чисто мафиотска схема, на която за пред публиката се придава „лява“ окраска.

Довереният търговец на оръжие получава същевременно и кредит в размер на 52 милиона източни марки, с които поема оперирането на 3 отбрани хотела и още 26 милиона за създаването на туристически фонд, който да организира 3 000 пътувания за функционерите на ГЕСП/ПДС.

В тази, свързана с Партията на демократическия социализъм,  „Ислямска религиозна общност на ГДР“ мнозинството бързо е поето от „Мили Гьоруш“ – турска организация, категоризирана от Службата за защита на конституцията (Вътрешното разузнаване)  като екстремистка. През 1996 година говорителят на ПДС бе принуден да признае въпросния трансфер. Разбира се не без да заяви веднага със завидна наглост, че по онова време било важно да се „спасят тези финансови средства от изземването им от властите на ФРГ“.

В крайна сметка, след юридическа борба през всички инстанции, държавата успя да получи право пред Върховния административен съд, който й присъди през 1998 г. въпросните милиони. Днес тези пари се ползват преди всичко за обществената работа по анализ и преодоляване на неправдите, сторени в годините на ГДР.

Преди 10 години, в навечерието на изборите през 2001, се опитахме заедно с други правозащитници от някогашната ГДР да напомним на нашите съграждани за тези не тъй отдавнашни действия на бъдещите коалиционни партньори на социалдемократите. Ефектът не бе впечатляващ.

Днес подобни подробности от миналото са почти изчезнали от обществената историческа памет…

(Следва)

© за превода: Милен Радев

На друго място и по същото време централният нападател Бойко Борисов щеше да бъде машина за пари. А избирането му за футболист на футболистите – безплатна имиджова екстра, увеличаваща приходите. На никого обаче не му е до това, защото имаме нов повод за безплатни смесени чувства. От тях също могат да бъдат правени пари – например харесваш ББ и си купуваш негова футболна фланелка. Или не го харесваш, но пак си я купуваш, за да я изгориш демонстративно на някой от протестите. Мърчандайзингът обаче още не е изобретен по тези земи, фланелки не се продават, което пък е повод да въздъхнем – Боже, колко е безсмислено всичко. И футболът ни, и икономиката му, и анкетите му, и всичките ни класации по принцип. Едни хора се награждават, целуват се по устата, после отиват на банкет, а на сутринта им е лошо. Тези, на които им е лошо, защото не са били поканени на банкета, пишат декларации и се съмняват в технологията, определяща наградените. И така се изчерпва целият смисъл да станеш...

В средата на панаирната седмица, на 7 декември от 16.00 ч. в столичния клуб DA-DA на ул. Георги Бенковски №10, ще се случи “Големият дигитален обрат”. Или поне дебатът за него.

Една актуална, важна и интригуваща дискусия за интернет като „модерната Библия“, за бъдещето, настоящето и ефектите от промяната в културата, общуването и живота ни след появата на „мрежата“ в края на ХХ век.

Какво ще се случи с историческото познание, с библиотеките, как да се гарантира трайността на архивите в тяхната цялост?

Специален гост на вечерта e Милад Дуеи, автор на книгата “Големият дигитален обрат”, а негов събеседник дискутант ще бъде проф. Ивайло Дичев, модератор на събитието е Анна Кръстева, доктор хонорис кауза на Университет Лил 3, доцент в Нов Български университет.

Милад Дуеи е изследовател на дигиталната култура в Университета Лавал, Квебек. Превеждан на множество езици, той е автор на редица книги, издадени от Seuil в колекцията „Библиотеката на 21 век”: Histoire perverse du cœur humain (1996), Le Paradis terrestre. Mythes et philosophies (2006), Solitude de l’incomparable. Augustin et Spinoza (2009), Une histoire perverse du cœur humain (1996) et Le Paradis terrestre. Mythes et philosophies (2006), Pour un humanisme numérique (2011).

„Голямият дигитален обрат” (2008) е преведена и издадена на български от издателството на Нов Български университет в колекцията „Европа - разбирана и правена”.

Във вторник, 6 декември, бе открита безплатна регистрация на домейн имена с разширение .ххх, съобщават от компания ICM, официален регистратор на областта. Според данните, публикувани на интернет страницата на компанията, цената на едно име на домейн в компанията GoDaddy е 99,99 долара на година. При руския регистратор RU-Center цената на същия домейн е 4000 рубли годишно. Регистрацията на сайтове с разширение .хxx започна през септември тази година. За първи път гласуване за такова име на домейн се проведе през 2005 г., тогава идеята беше одобрена, но не и изпълнена. През 2006 г. решението беше отменено, година по-късно отново бе повдигната темата, но резултатът пак беше отрицателен вот. През март тази година, международната организация ICANN, регулираща въпросите за регистрация на домейни в интернет, даде окончателно одобрение за създаването на домейн .хxx специално за сайтове със съдържание за възрастни. Представители на организацията съобщиха, че планират да получават от 3 до 5 милиона заявки годишно, печелейки по този начин най-малко по 200 млн. долара.

Преди няколко дена стана ясно, че Skype имат сериозни проблеми в сигурността. Основно те се състоят в това, че личните данни на потребителите могат лесно да бъдат откраднати и изложени на показ. Според информацията, клиентите на услугата са застрашени от това през цялото време за тях да се знае къде се намират и какви файлове пращат и получават. До тези изводи достига екип от няколко професионалисти, специализиращи в областта на IT технологиите. Става въпрос за учени от Политехническия институт на Университета в Ню Йорк, германските изследователи от MPI-SWS и френските експерти от INRIA. Сред имената на екипа, работил по проекта за анализиране на проблемите в Skype, са Keith Ross, Stevens Le Blond, Chao Zhang, Arnaud Legout и Walid Dabbous. Всички те установяват, че комуникационната услуга на Microsoft поставя в изключителен риск аудиторията и личните данни на отделния потребител. По този въпрос екипът от експертите представя и специален доклад по време на тазгодишното събитие Internet Measurement Conference, провело се в Берлин. Докладът недвусмислено е озаглавен „Знам къде си и какво споделяш”. Според учените с обаждания от един потребител на друг чрез Skype може да се проследи не само местоположението на потребителите, но и тяхната peer-to-peer (P2P) активност. Проблемът не се решава при използването на защитна стена (firewall), тъй като с помощта на търговски софтуер за локализация, всеки може да я преодолее, без дори да е в списъка с контактите на атакувания потребител. Напомняме ви, че в началото на тази година немски учени пък установиха подобна нередност в сигурността на телекомуникационната услуга. Те демонстрираха колко лесно малко по-разбиращ от технологии и сфтуери човек може лесно да разбере нечие потребителско име и парола в Skype, да ги открадне, поднови, използва личните данни и изобщо да злоупотреби с личните данни на потребителя. Всичко това поставя Microsoft в доста неприятно положение. Засега, това, което софтуерните магнати дадоха като коментар във връзка с новия проблем на услугата е, че работят върху премахването му.

Ако сте предпочитате да играете RPG на конзолата си у дома, вероятно знаете, времето, което ще ви отнеме да превъртите играта е между 40 и 120 часа, в зависимост от способностите ви и интересът ви към конкретното заглавие. В Япония обаче се появи геймър, който би се присмял на всеки потребител, похвалил се с горната граница от 120 часа. Почитателят на RPG заглавието, Level 5, White Knights Chronicles II за PlayStation 3 е натрупал досега 8701 часа в игра. Тази цифра изглежда невероятна, но всъщност е физически постижима, въпреки че изисква много жертви. Самото заглавие е достъпно на пазара в Япония от 519 дена, след като беше представено официално на 8 юли 2010г. Това означава, че 8701 часа прекарани в игра могат да се разделят на 362,5 дни, ако не спите изобщо. Ако пък разделите броя на часовете на дните, през които White Knights Chronicles II е била достъпна се получава средна продължителност на игра 17 часа на ден. Всичкото това прекарано време пред конзолата е помогнало на въпросния геймър да достигне Level 85 на героя си, което всъщност е и максималното ниво на развитие. Не е ясно защо този потребител е решил да прекара толкова много време пред своята PS3, но вероятно той просто не е изключвал играта си, докато е почивал.

Източници от индустрията сочат, че производителите на ноутбуци ще започнат да прилагат тъч компоненти в новите модели ултрабуци за да се възползват максимално от преимуществата на новата операционна система Windows 8. Освен това, ултратънките мобилни компютри с тъч дисплеи ще могат да привлекат повече потребители, които в друг случай биха предпочели да закупят таблет. Според официални данни, доставчиците на LCD панели и тъч компоненти вече са започнали производството на поръчаните дисплеи и са доставили различни мостри но производителите на ноутбуци. Тези от тях, които разработват дисплеи със задно осветяване е трябвало да приложат нови методи за производство за да спазят изискванията за дебелина на ултрабуците. Очаква се ултрабуците да революционализират пазара на мобилни компютри и много производители се надяват именно на тези тънки мобилни компютри, за да се справят с конкуренцията на таблетите. Досега няколко компании са представили свои варианти на платформата Ultrabooks. Доставките на Aspire S3 на Acer и Zenbook на Asustek Computer отговарят на очакванията. Производителят на оригинално оборудване Winstron са доставили около 210 хиляди ултрабука Aspire S3 до края на ноември, а тези на Zenbook ще прехвърлят 170 хиляди до края на годината.

Антимонополният регулатор на Европейския съюз възнамерява да провери дали концернът Apple и пет от най-големите издателски компании са нарушили конкурентните условия на европейския пазар на електронни книги. Днес от Брюксел съобщиха, че комисията проверява евентуално антиконкурентно поведение, както и бизнес практиките на издателите Hachette LIVRE (влизащо в състава на френската издателска група Lagardere Publishing), Harper Collins (собственост на News Corp на Рупърт Мърдок), Simon&Schuster (собственост на американската CBS Corp), Penguin (собственост на британската издателска къща Pearson Group) и германската издателска група Georg von Holtzbrinck. "При разследването Европейската комисия ще обърне приоритетно внимание на това, дали тези издателски компании и Apple са могли да сключат незаконно споразумение, което е довело или би могло да доведе до ограничаване на конкуренцията на пазара", се казва в изявление на Европейската комисия. Освен това, европейските чиновници възнамеряват да насочат вниманието си към споразуменията между издателите и търговците на електронни книги. В Брюксел подозират, че издателските къщи незаконно са отдавали предпочитание на Apple и нейния електронен магазин, докато независимите търговци са били принудени както да продават книгите на по-висока цена, така и да представят новите продукти по-късно от Apple. Ще припомним, че компанията Apple в момента е собственик на услугата iBooks, чрез която продава електронни книги, включително във формати за iPhone и iPad. Днешното заявление на Европейската комисия идва непосредствено след декларацията на британското Управление за лоялна търговия, откъдето също заявиха, че имат редица въпроси във връзка със ситуацията на пазара на електронни книги във Великобритания.

Срокът на годност на информацията в българското медийно пространство отдавна е под съмнение, но без съмнение поне две новини от вчерашния ден бракуваха тази стока в очите на наблюдателния ползвател на новини. Едната от тях гласеше как битият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов изведнъж прозрял, че побоят над него бил по лични причини. [...]

Фейсбук публикува 10-те най-обсъждани теми през 2011 година. Най-голям интерес сред потребителите на социалната мрежа е предизвикала смъртта на лидера на „Ал Кайда" Осама бин Ладен, съобщава news.bg. Втората най-обсъждана тема е победата на отбора на „Грийн бей" на финала на Суперкупата по американски футбол. Потребителите са коментирали активно и обявяването на Кейси Антъни за невинна за убийството на дъщеря й. Следват смъртта на Стив Джобс и на Ейми Уайнхаус. В десетте най-обсъждани теми попадат още кралската сватба във Великобритания, началото на войната в Либия, компютърната игра Call of Duty: Modern Warfare 3 и ураганът „Айрийн". Влияние върху класацията е оказал и големият дял на америкаците сред потребителите на социалната мрежа.

Microsoft представи приложението си за електронния магазин на Windows 8 и както операционната система, така и то е разработено в стил Metro, заимстван от мобилната платформа Windows Phone. С помощта на приложението, потребителите ще могат да търсят и да закупуват приложения за своите компютри от електронния магазин. Той ще бъде представен на всичките езици, на които съществува и Windows, които са малко над 100. Приложенията също ще бъдат подбрани според географския регион, а от компанията обещават и разплащане в местна валута. За да привлекат разработчиците към новата платформа Microsoft обявиха, че процентът на печалба от всяко индивидуално приложение ще бъде70%, но когато печалбата от този продукт надмине границата от $25 хиляди, разработчиците ще взимат 80% от сумата. Тази система изглежда печеливша както за Microsoft така и за бъдещите им служители, като допълнително компанията стартира и състезание за нови приложения. Печелившите от състезанието ще получат различни награди сред които безплатен абонамент за Azure, безплатно членство в електронния магазин за период от две години, резервирано име, Developer Preview PC и различни преимущества в рамките на електронния магазин за приложения. First App Contest приключва на 1 януари, до когато всеки ще има право да публикува своето приложение в официалния уебсайт на състезанието.

Учени от Института за полимерни изследвания Max Planck Institute for Polymer Research в град Майнц (Германия) са разработили ново покритие, което може да се използва за защита на сензорните екрани на смартфоните и таблетите от вода, пръстови отпечатъци и други неприятности. Лакът се състои от комбинация от сажди от свещ и силиций. Изследователите са тествали технологията върху стъклена повърхност, естествените свойства на която са такива, че тя е идеална за събиране на отпечатъци. Първо учените са подържали стъклото над пламъка на свещта, а след това, за да фиксират слоя сажди, са нанесли отгоре силиций с дебелина от 25 нанометра. Накрая, за да премахнат черния цвят, получен от опушването и да възвърнат прозрачността на стъклото, те са го нагряли до 600 градуса по Целзий. След подобна силанизация се е получило покритие с уникални защитни свойства и същевременно способността на стъклото да пропуска светлина се е запазила същата. Както казват учените, това е една сравнително проста технология и използва достатъчно разпространени материали, които няма да доведат до увеличаване стойността на бъдещите мобилни устройства. Сега авторите разработват промишлена версия на дадената процедура.

Продукти за 4 порции:
1/4 бяла тиква
1/2ч.ч. захар
2с.л. краве масло
портокалови, лимонови корички
3с.л. кафява захар

Приготвяне:
Парчето тиква се надребнява на по- малки. Обелва се кората. Взема се тенджера. Наливат се 2ч.ч. вода. Слагат се парчетата тиква. Добавя се 1/2ч.ч. захар. Вари се докато тиквата напълно омекне. После сварения плод се пюрира с помощта на пасатор. Добавят се портокалови и лимонови кори за аромат. Взема се тава за печене или формички за крем карамел. Съдовете се мажат с краве масло. Тиквеното пюре се разпределя равномерно в тях. Кремчетата се поръсват с 3с.л. кафява захар. Пече се на водна баня и умерена фурна 20- 30 минути. Кремът се охлажда. После се слага в хладилник. Реже се на парчета или се поднася формичка с крем.

 Да открием нова страна за сайта днес? какво ще кажете? Домоседът с пътеписа си днес ще открие Таджикистан за нашия сайт и ще надникне (буквално!) в Афагнистан. Как ще стане това?  Приятно четене:

Таджикистан: от Душанбе към Бадахшан

  Назаршо бил "виден държавен деятел на Таджикистан", което си го превеждам като "съвестки номенклатурчик от провинциална величина". Мирзо от друга страна е бил поет от общосъвестка величина, избрал да твори в стила социалистически реализъм. По главната улица Рудаки (поет от общоперсийска величина, творил около 1000 години преди Мирзо) съседстват светли стъклени офиси от 2000-те (малко) с комуналки от 1930-те (много). И по двама милиционерски прапорщици дават (бичат, арм.жрг.) наряд целодневно на всяко кьоше, че току виж профучал кортежът на президента, на когото се дължи отдаване на чест. Профуча. Отдадоха му чест. Другата им задача е да не се допускат пешеходците по тротоара до новия паметник на персийския шах от IX в. Исмаил Самани, когото са си избрали за пръв сред равни национални герои, вероятно защото е станувал в Бухара. Което според Й.В.Сталин е град в Узбекистан. Таджик - централно-азиатски мюсюлманин с персийски говор - като националноопределящо понятие не е съществувало преди сталинската прогресивна и напредничава (передовая, рус.) наука да го изобрети. Аналогията с някои западно-балкански национални образувания да се счита за случайна. Впрочем Александър Македонски се е мяркал тъдява. "На танке!" както биха уточнили метафорично руснаците.

 

Шофьорът на маршрутката ми се зарадва, че съм българин.

Работил бил с български строители в Екатеринбург и бил запомнил с добро началника си Гешев (А ние го дирим вече 65+ години в Бразилия!*) Нов пример за синдрома на българофилия, разпространен по периферията на руския дял от земната суша (една шеста,както пишеше с дебели букви в учебниците по география по соца) . У арменците се е дължи на предполагаема историческа солидарност. А у таджиките? Оказва се, че повечето български строители в Екатеринбург били турци. Което надали би породило същата симпатия у арменците, но нейсе. И за Форис и за Отамбек нямало място в националната столица по време на гражданската война в Таджикистан - 1992-97. Били им неправилни и етносът, и езикът, и религията. Гладували в планината. На Отамбек му било мечта от цяла Европа да види ... София. Също Будапеща, Париж и Лондон. От София очаква да е по-чиста от Душанбе. Къде ти. Градът е изблизан, защото ... кметът имал алергия към прахоляк. Имало наредба да се мият колите от прах на входовете на града под страх от кисели глоби. Длъжен си да спреш на автомивка. Има ги достатъчно, възползващи се от така любезно предоставената им от държавата бизнес платформа. Тия работи ги обсъдихме на вечетя с шашлици, лакханки (таджикски национален бульон с месо, зарзават и дебело фиде) и Блатика-7 (premium экспортное) и узбекски кавъри на шлагерите на Ала Пугачова от 70-те в ресторант-градина-тераса на главната улица, поддържащ стила и класата си от 60-те. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Добре дошли в Шурабад"][/caption]  

Преходът с джипове от Душанбе до Кала-й-Хумб отне 13-часа

с незначителни произшвествия от механичен характер. Въпреки подменената по обяд гидромуфта (каквото и да значи това) една от колите (тойота ландкрузер) прегря още в Шурабадския проход. А ни чакаха и по-високи превали! Този даже и 3000 м нямаше. Другите джипове прегряха и без да е имало нужда да им се сменя гидромуфтата. И една жигула беше прегряла и я заливаха с вода от чешмата по средата на баира ("чешма" - древна таджикска дума, разбираема и на руски. Означава чешма). Долу в низината температурата е над 35 градуса. Горе на превала - пак там някъде. Зад предела - блокпост (roadblock, англ.) Граничари проверяват откритите листове. После и полицията (милитсия, тадж.). Оня явно поиска толкова много бакшиш, че командирът на шофьорите ни Гадо, бивш съветски десантчик с неуточнен още чин, го наруга на висок глас и тръшна вратата на караулното. След което приложиха Дипломацията на Краставицата. Поднесоха си една за помирение, поклониха се един на друг с ръка на сърцето и се сдобриха. С ръка на сърцето ни беше благодарил и чичкото с тюбетейката, от багажника на чиято лада-шестица бяхме накупихме дини на изхода от столицата. Четири. По една за всяка кола. А междувременно в Европа се организират спешни улични фестивали за реабилитиране на Краставицата като ядлив зеленчук, след като неподготвено я бяха набедили, че заразила германския народ със смъртоносна бактерия.   Момците през това време се захласваха по-малко в борбата, а повече във водата, цъмбуркайки се според възрастта и бабаитлъка си или в изкуствения плажобасейн в парка, зиме обръщан на ледена пързалка, или в пенещите се бързеи на ледената и през лятото река. Ага хан им е го построил този градски парк и е наложил драконовски правила за поддържането му. Оазис сред сиромашкия прахоляв хаос наоколо. Който владее например на пазара.   Там се сдърпах с някакъв по анцуг, който се опита да ми нареди да не снимам, без обяснение и мотивация. В СССР и пост-СССР-ското пространство по анцуг би могъл да се разхожда и комендантът на гарнизона, и градоначалникът, и кметът, и звеневият, и ревизорът, и местният феодал. Може и филнакишията да е. Та за това на въпроса "Кой си ти?" му отвърнах с "А ти кой си?", че да съм сигурен. Инстинктивната му реакция бе да поиска документи, а моята - да му обърна гръб, че да си спестя безсмислена по-натътшна разправия. Спестих си я. После се потвърди, че не е бил местният феодал, бивш командващ бадахшанската армия по време на гражданската война и настоящ кръстник на транс-амударянската търговия с маково семе, просто защото същият бе забелязан по анцуг да се пазари нещо няколко сергии по-надолу от лъскав брониран джип. Той и без друго надали би ме занимавал точно с документи. Междувременно Мете изкупила лука и патладжаните от пазара! Ще ги пренасяме в обратна на маковото семе посока, без да имаме нужда от изрична благословия от феодала. За лука се твърди, че бил любима цел на североафганистанските джебчии, та били добре да имаме повечко за всеки случай, макар да не е проверено дали и за откуп го приемат.

Зърнахме граничния пункт с Афганистан край Ишкашим.

Вече три дни се бяхне движили все покрай граничната река и, колкото по-нагоре по течението се качвахме, толкова по-лесно ми се струваше, че би се прекосила реката и без мост. На места се разлива в широки долини и има вид, че е до колене. На КПП-то забелязахме колнона от военни коли, пътуващи към Афганистан. Тия пък какви са? "Юеновци" (ще рече - от UN) карат нова техника за афганистанската полиция, обяснява Отамбек. Но преди да се наредим и ние, бяхме решили да си оставим един ден да проучим кой как живее по във Ваханската долина от северната, таджикската страна.  

 

Населяващите Бадахшан памирци и вахи са предимно исмаилити,

ако изобщо трябва им се търси религиозен етикет. Исмаилитсвото е разклонение на шиитския ислям, което исторически се е пръкнало в ерата на междуособиците между четвъртия халиф и шестия имам. Теорията е, че при него се отдава по-голямо значение на мистичното (батин), нежели на видимото (захир). И по възможност се избягват ненужни крамоли с други религии. При условие, че са монотеистични. Като и тук има едно на ум с омешване на езически вярвания и ритуали. Правиш си олтар за жертвоприношения с рога от ибекс и дива коза, съвсем както са го правили пред-мохамеданските ти предци, и просто окачаш портрет/икона на първия имам Али ибн Абу Талиб на входа. Което би било една идея по-трудно, ако си сунит, където канонът не приема никакви икони. Нито че Али Абуталибович е точно имам. За исмаилите няма оруч, няма хаджилък, няма рамадан. Рамадан-байрям обаче има, защото е празник. Но има и навруз (нова година на пролетното равноденствие). Също и съветски Новый год има. Петте стълба на исляма не са пет задължителни житейски практики, ами пророкът Мохамед и негови четирима близки роднини по кръвна и сватовска линия. На тях наричат петте подпорни колони в традиционната памирска къща, където общата стая е достатъчно просторна, че да служи и за молитвен дом на много гости. Джамии няма. Единствено в Рушон, където бяхме спрели да обърнем внимание на крепостта Вамар, едно момиченце ни беше заведе до нарочно построена общинско-молитвената сграда. Пристъпвайки в нея, обичаят диктувал в никакъв случай да се загърбва олтарът (светая светих). Който не е нищо повече от празен миндер със завеска. В съседната соба, се сервирали курбаните, а във вестибюла висят портретите на Али и Ага Хан. Хоризонтални греди в архитектурния план пък са наречени на Шестимата пророци, които включват Мохамед и Христос на равни начала с четирима старозаветни. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Пу, да не ви е уроки! :)"][/caption]  

В музейчето към исмаилитско-зороастрийски храм край Ишкашим

се очакваше да ме впечатлят грънците и портретите на таджикските герои от най-ралични епохи, но предимно от след Октомврийската революция, а ме впечатли дребният ръст на синовете/племенниците на уредничката. Присвих недоверчиво очи, когато по-малкият заяви, че е 10 клас. Толкова невероятно ми се стори, че успях да го смутя с настойчивостта си: не питам на колко си години, а кой клас си. Независимо свидетелско показание обаче потвърди, че момчето е на 16 години. По-високото момче имаше изражение на тийнейджър, но пак не бих му дал заявените 17 години, ако и да имаше преждевременно появили се бръчки на челото. Приложих на ум аритемтичната операция изваждане и от 2011 получих рождени години 1994/1995 - точно в разгара на гражданската война, когато цял таджикски Памир е бил блокиран и подложен на режим на лечебен глад от силите на Емомали Шарипович. Осъзнах, че за първи път се сблъсквам с ефекта не системно детско недохранване. Страшно! Добре, че е бил Ага Хан и фондацията му, че да прекарва провизии на якове и мулека през високопланинските проходи откъм Киргизстан, че да има и оцелели. Ага Хан духовният лидер на исмаилитите, пръснати в изолирани общности по най-различни страни по света. Пряк наследник на първия имам, Ага Хан живее в разкош в "цивилизацията" (Швейцария), но за памирските исмаилити е жив бог от величината на Далай Лама в Тибет.

  За отбелязване е, че и

на Ленин му бяха сложили рога (също от ибекс).

А в центъра на Ишкашим паметникът му си седи гордо на синия фон на сградата на райсъвета. В древната крепост оттатък пътя, държаща под обстрел цялата долина и неловко поделяна между войска и туристи през XXI век, граничарите ме приеха за брат (напук на предупежденията, че ще ме изблъскат с приклади) и за пореден път съжалих, че не съм се запасил с пакет цигари за подобни срещи на добра воля. Оттам се придвижихме до Ямдж да видим слънчевия часовник и къщата музей на Мубарак Вахански. Който писал апокрифна ерес на фарси, която хората криели под чергите си от съветската власт, както биха я крили и от талибаните. Майсторил добри рубаби - струнни музикални инструменти с тяло от прасковено дърво, покрито с овча кожа и струни от овчи черва. Говорят за него като за суфистки мистик. Звучи ми малко пресилено за самоук занаятчия, но веднага си възрзявям с примера за Георг Хених - лютиерът от баладата на Виктор Пасков.

 

Ямчунска крепост е по-внушителна от Сагдийската с граничарите.

Там някъде оставихме Ричард (който страшно много прилича на Майкъл Пейлин и му е досадно, като му го нятякват) да се катери по ронещите се бойници и се изнесохме на ... баня. Топък минерален извор, изливащ се в ледения планински ручей на около 3100 м. Половин час в пещеричката пускат жени, следващия половин час - мъже. После на обяд в пармирската къща ни чакаха ... шоко и бонбо! Досущ същите съветски конфети, за които бабата на един съученик ходи с влак в Москва по време на олимпиадата, че да намери и да ни донесе. Ама тия сега били узбекско менте, оплаква се Отамбек, макар и етикетите им да са предимно на руски и украински без особена промяна в брандовете от епохата на брежневския застой. Помня, че "Буревестник" още тогава не ми беше любимата.  

  Тук за пореден път се застигнахме с двойка японци и двойка корейци, придвижващи се с червен москвич. Култ! На граждани на Южна Корея бил абсолютно забранен достъп оттатък реката до държавата Афганистан след скандал с някакви корейски мисионери, които ги била засветнала небесна промисъл, че най-важното за добруването на афганистанския народ (и на всички други народи) на тоя етап е да се християнизира.

    За нас, българите, християнизирането на памирците не е първи приоритет, защото си имаме други грижи в, меко казано, противопложна насока. Пътешественическата ни мисия е, вадейки вода от 9 памирски кладенца, да докажем, че в доброто старо време преди Али Имам, Ага Хан и Борис Княз да ни вкарат в правите вери, сме почитали Тангра като кръвни братя с туземните арийци. За сравнение - от сферата на роднински интерес на скопските македонци - долината на техните кръвни братовчеди (по линия на великия им прародител-завоевател) хунзи - ни дели само едно планинско било. Разликата е, докато тяхното е все още само хипотеза, за нашето кръвно братство с памирците, аз успях да намеря неопровержимо доказателство - чехлите в хотелската ми стая в Хорог. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Убедително доказтелство за памирския произход на прабългарите – чехлите в хотела в Хорог, Таджикистан"][/caption]   Д.11 Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът *Гешев – лошият, който гонеше проф.Данаилов – бившия министър на културата и бивш кандидат-вице-президент на България.   

Събитийната част на втория ден на Панаира ще започне с образователен привкус. От 15 часа ще проф. Кирил Димчев и проф. Мария Герджикова представят изданието "Готови за матура - подготовка за държавен зрелостен изпит - български език и литература”. Помагалото включва систематизирана в рубрики, таблици и схеми теоретична информация, насоки за решаване на тестовите задачи, информация за авторите, включени в програмата, както и 125 разработки по български език и литература.

От 16.00 часа в Клуб “ДаДа” започва кафе-дебат около книгата на Милад Дуеи „Големият дигитален обрат” в присъствието на автора. По-късно днес френският философ ще прочете лекция на тема „Какво е дигиталният хуманизъм?” - събитието е в хотел “Хилтън” с начален час 19.00ч.

В 18.00ч. Красимир Дамянов ще се опита със своите "Приказки за злояди деца" да „разяде” всички, които са на възраст от 6 до 14 години. Напълно безвредни и за останалите читатели, могат спокойно да бъдат използвани от родители. Както от любопитство какво мисли по въпроса едно бившо дете, така и докато чакат собствените им деца да се нахранят - всички това на щанда на "Сиела".

Отново днес Френският институт и издателство „Колибри“ ни канят на представянето на книгата „Цветя за Зоуи“ от Антония Кер от 18.00 ч. в сградата Френския институт на ул. Дякон Игнатий №2 в присъствието на самата Антония. В същото време на Полуетаж "Изток" ще започне дискусията „Идва ли краят на книгите?“ с водещ Драгомир Симеонов и участници: Любомир Левчев, Леа Коен, Мирослава Кортенска, Милена Цветкова, Людмила Филипова, Милена Фучеджиева, Богдан Русев, Александър Шпатов, Тома Марков.

Отново в 18 на щанда на ИК „Персей" в НДК ще започне срещата с „Руската Агана Кристи" Анна Данилова, по време на която ще бъде представен и новият й роман "Чужди пари в ръцете ти".

Вижте всичко най-интересно от втория ден на панаира в специалната секция със събития в Читалнята "Сряда на Панаира на книгата".

- Мамо, как се рисува дядо Коледа?

В няколко стъпки  лесно може да покажете на детето, как да си нарисува Дядо Коледа, ангелче и ли еленче……

Дядо Коледа

Елен

Ангел

А тук сме подготвили и листове със специално отделено място за рисуване - отварят се в PDF формат.

Това са забавни картинки, изградени от лесни геометрични форми.

Рисуването по този начин развива въображението на децата, защото те не само оцветяват и повтарят по контур, те творят сами своите картинки. Крайният резултат винаги е добър.

Вижте още от нашата рубрика “Как се рисува….”



"- Всеки човек се ражда с повече таланти, отколкото би могъл да използва. Никога не бих си представил дори, че ще се запаля по готвенето, ама ето ме - по-добър готвач, отколкото съм си представял. - Да, много впечатляващо. - И по същият начин - животът ни носи повече щастие, отколкото сме ...