Любимци в новините: постоянни и променливи величини

на фона на цялата медийна скука (с голямото изключение Капитал/Дневник) в последните месеци и години днес два наистина смислени текста Елин Рахнев "Човек е препълнен с толкова много светове, че понякога не знае в кой е." "Отдавна в България не са се издавали толкова много книги с лирика. Това, че едни хора се ...

Японският производител Casio, познат с разработката на професионални калкулатори и часовници, представи първите ръчни часовници, които използват технологията Bluetooth LE (low energy). По този начин те ще могат да се свързват с различни устройства, съвместими с Bluetooth 4.0, като iPhone 4S например. Часовниците от серията G-Shock GB-6900 синхронизират времето с това на мобилното устройство, като в същото време дават и допълнителна информация. Така например, вместо да преглеждате списъка с пропуснати повиквания или приети съобщения и електронни писма в телефона, ще можете да разберете кой ви е звънял чрез дисплея на часовника. Като допълнителна функция GB-6900 предлагат и автоматичната настройка за режим вибрация на смартфона отново чрез дисплея си. Връзката между двете устройства, за успокоение на потребителите, обаче, не изисква същото количество енергия като стандартен Bluetooth. Според Casio една батерия тип CR2032 би следвало да издържи две години. Часовниците са съвместими с iPhone 4S, както и с предстоящите смартфони NEC LTE N-04D и Medias PP N-01D, които ще оперират с Android. Casio трябваше да представят новите модели по-рано, но поради наводненията в Тайланд, където се произвеждат частите за часовниците, компанията отложи представянето им от периода преди Коледа за средата на март 2012г. Обявената цена е $231.

Спомняте ли си,че на 21 ноември 2011 г. изпълнителният директор на АЕЦ Козлодуй Александър Николов беше пребит докато се прибирал към дома си? А знаете ли, че до ден днешен словоохотливият ни премиер, който иначе има мнение по всички въпроси, не е обелил и дума по темата? А темата е , че някой бие шефа на ядрения обект в Козлодуй, който няма равен по своята важност за сигурността на България, Балканите и Европа на територията на поверената му република?

Междувременно днес, 30 декември, пребиха друг висш държавен служител- изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” Румен Порожанов. И само часове по-късно премиерът Борисов вече имаше мнение, което звучи като инструкция за разследващите: очевидно е ( за Борисов), че престъплението е свързано със спирането на изтичането на милиони левове.

Реплики на Борисов пред телевизионните камери днес:

“Много далавери бяха прекратени в Държавен фонд „Земеделие”, това не може да не е разсърдило някой”.

”Той им отряза всички тези възможности, където стотици милиони изтичаха. Излизаше, че язовир се води нива и подобни, каза министър-председателят и посочи, че над 54.5 % повече пари са усвоени от ДФ „Земеделие”.

Така се разпореди премиерът за посоката, в която трябва да се разсъждава, преди да има каквито и да било доказателства.

Да разбираме ли, че за изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов българският министър-председател не може да каже нищо подобно- например, че е „спрял далаверите” и затова са го пребили?

Случаят с бързината, с която Борисов стряска разследващите от висотата на своя пост, силно ми напомня реакцията на президента Първанов, прокурора Филчев и вътрешния министър Румен Петков, които в един глас побързаха да обявят за „чист” бизнеса на убития банкер Емил Кюлев, съветник на самия Първанов, пребивавал в неговия кабинет часове наред в навечерието на кървавия капан, който посред бял ден му устройват в центъра на София неизвестни ( и до днес) извършители.

Писал съм за това, включително и в книгата си „Президент на РъБъ”, но ще дам думата на други автори – за размисъл на мислещите читатели, които имат правото да си съставят сами представа за приликите в поведението на нашите управници при криминални случаи, когато би трябвало да говорят само упълномощените за това служби:

Вестник „Труд”

01.07.11
„Американски посланик вижда “гнили ябълки” в наши банки
Голямата “перачница” или “гнилите ябълки” в българската банкова система – така е озаглавен материал в сайта “Биволъ” , който цитира поредните дипломатически грами на американския посланик у нас Джон Байърли (от 2005 до 2008 г. ), публикувани в “Уикилийкс”.
На 26 октомври 2005 г. в 9 ч сутринта на бул. “България” в София е застрелян банкерът Емил Кюлев. Веднага след убийството вътрешният министър Румен Петков, главният прокурор Никола Филчев и президентът Георги Първанов публично обявиха, че Кюлев е имал “чист” бизнес, припомня “Биволъ”.
Американският посланик в София Джон Байърли е на друго мнение, защото още същия ден изпраща до Държавния департамент на САЩ доклад, озаглавен: “В София е убит български топперач на пари”. В текста той прави подробен портрет на убития банкер. Познат като третия по богатство човек в страната, Кюлев е известен и с политическите си връзки на високи нива – пояснява посланикът. Основател на клуб “Възраждане” заедно с Илия Павлов и Васил Божков, съветник на президента Първанов и (по непотвърдени сведения) подмолен финансист на политическите кампании на НДСВ, БСП и на самия Първанов за кампанията му през 2001 г. – с тези щрихи е описан един от най-богатите българи. От грамата се разбира, че приживе Кюлев е положил големи усилия да изчисти публичния си образ, за което дори наел американски лобист. Резултатът, изглежда, не е бил убедителен, защото посланикът посочва, че основана от банкера фондация за борба с трафика на хора била подозирана в изпиране на капитали.
“Убийството на Кюлев, който е асоцииран с “престъпността на белите якички”, може да се сравни с убийството на Илия Павлов през март 2003 г.” – отбелязва Байърли. Фактът, че това се случва точно след критичен мониторингов доклад на ЕС за провала на борбата с организираната престъпност, е допълнителен фактор за “националния смут”, последвал убийството на Кюлев.
Година по-късно “престъпността на белите якички” е разгледана по-подробно в друга грама на Байърли за българската банкова система. В нея той оприличава няколко български банки на “гнили ябълки”.

Както се казва в екранизираните кривиналета по действителни случи- „всяка прилика с действителни лица е случайна”.

Проблемът в този случай е обаче в това, че лицата на властта формално са различни, но случите си приличат по това, че въпросните различни лица действат (подозрително) еднакво.

Ако това звучи абстрактно, да попитам отново съвсем конкретно: защо за побоя над шефа на АЕЦ „Козлодуй” ( където са заровени теми на стойност милиарди левове и респективните политически залози) премиерът Борисов мълчи вече 40 дни, а за нападението над чиновника, начело на фонд „Земеделие” , същият Борисов има категорична версия някъде около 4 часа по-късно след деянието?

Share on Facebook

Таблетът на Amazon изглежда отговаря на всички очаквания да бъде най-големия конкурент на iPad на пазара. Продажбите на Kindle Fire са все така високи и няколко месеца след официалната му поява на пазара, а успехът му по празниците подобри всички рекорди. Според проучване на Millenial Media, трафикът, генериран от таблета на Amazon е нараснал двойно през уикенда по Коледа. В дните между 23 и 26 декември, средният ръст на трафика, генериран от Kindle Fire e бил 113%, докато само в Коледния ден, 25 декември, увеличението е достигнало 261%. От агенцията обясняват рекордните стойности с факта, че именно тогава потребителите отварят своите подаръци, а Kindle Fire беше поставен за най-желан подарък тази година, според проучване през ноември. Според анализатори, основната причина за успеха на таблета е самата политика на Amazon. Вместо стандартното преживяване с операционната система Android, което се наблюдава при останалите таблети, компанията насочва вниманието именно към дигиталното съдържание. Определено Kindle Fire е лидерът на пазара, като изключим iPad, а цената му от $199 помага за високия успех. Ако обаче и Apple решат да намалят цената на iPad, тогава конкуренцията между двете устройства ще се засили.

Събрал лъвът животните в гората: - Уважаеми, решил съм да построя като цар на животните един басейн. Бурни аплодисменти... Само жабата изчакала всички да свършат с ръкопляскането и казала: - Уррраааа... Лъвът я погледнал, но нищо не казал и продължил: - Този басейн ще се ползва само в събота и неделя. Пак бурни аплодисменти... Пак жабата изчакала и накрая казала: - Уррраааа! Лъвът ядосано я погледнал и казал: - В този басейн няма да се допускат зелени животни с големи усти. Жабата весело отвърнала: - Хе-хе-хе... Пак прецакаха крокодила. Усмихни се, България, защото и нашият премиер като жабата все ще намери начин да извърти всяка ситуация и да я интерпретира в свой интерес или поне за този на свои близки и приятели. Така направи и вчера по повод на еколозите, дръзнали да протестират срещу строежите в курортите.

Image: Happy new year by Nevit Dilmen via Wikimedia Commons

Коледните празници вече преминаха, а утре ни предстои новогодишната нощ.

Когато през юли тази година започнах да списвам De Libertate Iuris Digitalis, Нова година ми изглеждаше още мнооого далечна. Но времето лети и ето ме след почти шест месеца отново – седя пред компютъра и набирам кратък постинг.

За това си кратко съществувание delibertate.info вкупом е бил видян около 5 000 пъти и е убедил 20-ина редовни читатели да се абонират за него.

Благодаря!

Отчитам го като голямо постижение и признание за съдържанието, което поднасям тук.

На всички вас за новата 2012 година пожелавам много здраве, щастие и успехи в личен план!

Весело изкарване утре и до нови срещи!

Емо

No related posts.

Компания Lenovo все още не е представила IdeaPad S110, но производителят вече пусна промоционален видеоклип на новия си продукт. Ноутбукът е оборудван с процесор Intel Atom Cedar Trail и ще се предлага в четири различни цвята. Новият ноутбук разполага с 10,1-инчов HD дисплей, 1GB оперативна памет и капацитет на твърдия диск от 320GB. Според сведенията, операционната система на устройството ще бъде Windows 7 Starter. Както става ясно от видеото, S110 е с дебелина 16 mm и тегло 1,15 кг. Ноутбукът разполага с удобна клавиатура AccuType, заемаща 98% от ширината на устройството. Също така продуктът е снабден с порт USB 3.0, 2-мегапикселова уеб камера, Wi-Fi и като опция 3G. Очевидно е, че устройството ще се предлага в черен, бял, червен и син цвят. В допълнение към Windows, ноутбукът ще притежава "мигновена" операционна система за бърз достъп до Интернет, която ще се стартира без зареждане на основната операционна система. На сайта Pro Vantage моделът Lenovo S110 206932U вече се предлага за предварителни поръчки на цена от $ 321,62.

Вече е осигурено финансиране за началото на строежа на най-големия телескоп в света. Той ще се намира в централната част на чилийската пустиня Атакама и е наречен с красноречивото название European Extremely Large Telescope (E-ELT). В проекта участват 15 държави, които ще помогнат за създаването на мащабния уред за наблюдение на космоса, предаде Space.com. Районът, където E-ELT ще бъде построен е подбран заради оптималните климатични условия. В чилийската пустиня небето е безоблачно 320 дни в годината. Основното огледало на устройството ще бъде с диаметър от 42 метра. Телескопът ще има общо пет огледала, когато бъде завършен. Догодина се очаква да бъдат изградени пътища и друга инфраструктура до мястото, определено за разполагане на телескопа, както и едно от огледалата. Работата ще започне още в началото на 2012 година. През октомври European Southern Observatory (ESO), организатор на проекта, постигна споразумение с правителството на Чили, което дари земята, нужна за построяването на обсерваторията, която ще бъде с невиждани до момента мащаби. Очаква се E-ELT да започне функционирането си след около десет години. ESO вече има два телескопа в Чили. Това са Very Large Telescope в обсерваторията Paranal и New Technology Telescope в La Silla. На долната снимка можете да видите мястото, където ще бъде изграден най-големият телескоп в света.

Китайското правителство направи публично достояние специален доклад, в който се разкриват плановете за развитие на местната космическа програма. През следващите пет години мощната азиатска държава ще произвежда нови космически кораби, сателити и ще пусне в действие нова орбитална станция, предаде Mashable. Документът разкрива всички подробности за космическото развитие на Китай през следващите пет години. За пръв път става ясно, че китайците планират да работят в сътрудничество с международната общност, за да постигнат своите цели в космоса. Ще бъде предприето изследване на Луната, картографиране на Земята чрез снимки с висока резолюция, пилотирани полети, развитие на системата за глобално позициониране и създаване на космически кораби от нов тип. С най-висок приоритет за китайската космическа програма ще бъде създаването на надеждна система за извеждане на космически кораби в орбита. След това ще бъде установяването на космическа лаборатория с постоянен екипаж и накрая, китайците искат да получат проби от лунната повърхност. Китай е доста по-назад от САЩ и Русия по отношение на изследването на космоса, но страната дръпна доста напред през последните години, докато великите космически сили имат проблеми и буксуват на едно и също място. От 2006 година насам китайците изстреляха успешно 79 космически кораба, с които бяха изведени много сателити.

Проучване на независима анализаторска компания е установило, че месечният брой на потребителите, които използват Facebook чрез мобилни приложения е достигнал 300 милиона души. Това означава, че над 40% от членовете на най-голямата социална мрежа влизат в нея през мобилни устройства, предаде Tech Crunch. Автор на проучването е Бенедикт Еванс от фирмата Enders Analysis. Той е установил, че повечето потребители предпочитат устройства, базирани на операционните системи iOS и Android, но са взети под внимание и хората, които използват BlackBerry, Symbian и Windows Phone. Още през септември от Facebook официално обявиха, че услугата им се ползва чрез мобилни устройства от 350 милиона активни потребители. В това число обаче са включени както хората, които ползват специални приложения, така и онези, които влизат чрез мобилни браузъри. По това време чрез браузъри в компактни устройства влизаха 100 милиона души, а други 250 милиона ползваха приложения. Ако данните на Enders Analysis са верни, това означава, че през последните месеци социалната мрежа е добавила нови 50 милиона потребители към групата на хората, които ползват услугите й чрез мобилни приложения. Едно от нещата, които не се знаят на този етап е колко от потребителите влизат във Facebook през мобилни устройства и изобщо не ползват настолен компютър за тази цел. Тази информация могат да предоставят само ръководителите на социалната мрежа, но според Бенедикт Еванс, броят би трябвало да е доста голям.

Орангутаните от зоопарка в Милуоки скоро ще получат възможност да се свързват със себеподобните си от други градове чрез видеочат с помощта на таблетни компютри. Косматите фенове на високите технологии вече са запознати със серията iPad, тъй като от месец май разполагат с такива таблети, предаде BBC. До момента орангутанските таблети нямаха връзка с интернет, но скоро в района ще бъде пуснат Wi-Fi сигнал. Сега зоопаркът набира средства, за да осъществи идеята си. Ако тя бъде реализирана орангутаните ще могат да провеждат конферентен видеочат с „колегите” си от другите зоопаркове. Инициатор на идеята е експертът Ричард Зимерман, който иска да привлече вниманието на обществеността към този застрашен от изчезване животински вид. Зимерман е член на организацията Orangutan Outreach и казва, че още щом видял как Стив Джобс представя първия iPad решил, че трябва на всяка цена да оборудва орангутаните с такива устройства. Човекоподобните животни от зоопарка в Милуоки останали много впечатлени, когато за пръв път видели таблетен компютър. Те бързо схванали как се работи с устройството и вече могат да играят на някои от игрите, които са достъпни за него. На орангутаните обаче не се позволява да се пристрастят към таблетите. Дават им да ги ползват само два пъти седмично и то за кратък период от време. Зимерман установил, че освен да играят игри, маймуните обичат и да гледат телевизия чрез iPad. Особено се впечатлявали от кадри с други орангутани.

Още миналия месец се разбра за съществуването на все още неанонсирания таблет Acer Iconia Tab A700 работещ на Android, който би трябвало да получи четириядрен процесор Tegra 3 от NVIDIA и нечувана резолюция на екрана от 1920 х 1200 пиксела. Сега към информацията са добавени и снимки. The Verge съобщава, че едно от изданията се е сдобило с нефункционална версия на таблета, и споделя първите снимки, както и малко повече информация. Според изданието, таблета е доста тежък - 649 грама. Част от теглото се дължи на батерията, която е с капацитет 9800 мАч. Устройството разполага с модули Wi-Fi 802.11 a/b/g/n, Bluetooth 3.0 и 3G. В допълнение, продуктът е получил 5-мегапикселова задна камера със светкавица, фронтална камера, способна да записва HD видео, жак за слушалки 3,5 mm, слотове за SIM-карта и за карта с памет microSD и портове micro-HDMI и micro-USB. Не се съобщава нищо за размера на паметта. Очаква се, че продажбите на Acer Iconia Tab A700 ще започнат през март или април следващата година, но преди това устройството ще бъде представено на CES следващия месец.

Пак, пак се получиха някои смутителни недоразумения покрай иначе брилянтната работа на правителството. Господин Дянков с присъщата си лекота на общуване и склонност към тревожни откровения предизвика ей така, от нищото, предновогодишно скандалче. Тъкмо всичко се беше укротило, почитаеми, и целокупното население се отдаде изцяло на любимите си материално-телесни празнични наслади и ето пак се получи напрежение в държавата. Оказва се, че министър Дянков никак не харесва министър Найденов и дори направи заявления, от които става ясно, че Найденов трябва да бъде сменен. Когато тази информация беше поднесена на върховния управител на нашата родина, господин Борисов, по време на обичайното му свещенодействие - прерязване на лентички - той, явно таил в себе си възмущение от дълго време, логично избухна със своя „гибелен гняв величав”. Как можа този Дянков, уважаеми, да си позволи да дава оценка на министри от кабинета, предвождан от господин Борисов. Кой не е наясно, че в тази държава...

Да живееш в интересни времена. Да плетеш шарени чорапи за ужасени и пострадали от цунами японци. Да носиш къси гащи, равни на размера на пенсията ти. Да чакаш влака като треперещ влюбен на перона, а той да се окаже гадна кучка и да ти върже тенекия заради група протестиращи железничари. Да се страхуваш да не ти излезе пришка на ръката или нещо да те бучне в сърцето. Да не се наложи тогава да отидеш на лекар и в пристъп на творческо вдъхновение да ти отреже някой крайник вместо да ти пукне пъпката. Да започнеш да зубриш по съвременна история. Да пиеш хапчета за помнене, за да може да изреждаш вечно сменящите се членове на правителството. Да те заболи вратът в опит да следиш коя партия с кого се коалира. Да се чувстваш изтрит от изборни, позитивни, респективно реимбурсни списъци. Да очакваш светлото бъдеще на шистите и освобождението от руската газова тирания. Да ти качат пенсионната възраст, без да са ти опънали бръчките. Да виждаш как хора отпътуват за последно с автобус трошка....

Проф. Божидар Попов е роден в София. Завършил е медицина през 1968 г. Работил е в ХЕИ–Видин. През 1971 г.става член на Института по хранене към БАН, днес Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене. В момента проф. Попов е председател на Българското дружество по хранене и диететика. - Проф. Попов, с какво най-често преяждат българите по празниците? - Най-често с месо, тъй като една част от тях са на коледни пости и не ядат животински продукти. Така на първия коледен ден - 25 декември, масата се отрупва с най-различни меса от птици и бозайници. Това е всъщност най-опасно за хора, които са пазили строги пости, защото преминаването от растителна към животинска храна изисква време за пренастройване на ензимите, които разграждат белтъците. - По ваши наблюдения увеличава ли се броят на хората, които постят в последно време? - Според едно проучване около 10-15 процента от българите постят. Преди години може би еуфорията у хората беше по-голяма, тъй като след...

И така... Ние тримата – Янаки, Жорето и аз – тримата неразделни приятели от... Що за баналности започнах да пиша? В какъв смисъл неразделни? Та ние се бяхме виждали в последните пет години не повече от пет пъти! И то – съвсем неравномерно. Сигурно е имало периоди от по три години, в които въобще не сe бяхме виждали. Пък ако каже човек, че може и да не сме се виждали, но в мислите си сме били непрекъснато заедно – и това ще са пълни глупости. Поне аз не съм се улавял да мисля непрекъснато за тях... Просто ние тримата бяхме приятели от... Да. Ще трябва да го кажа. От едно време. Ние бяхме приятели от Едно време! От нашето си време, когато приятелствата се сключваха при по-други условия. Ако някой ме пита: дали искам да има войници, военни и казарми, оръжия и оръжейни заводи, танкове и ракети, граници и въоръжени мъже, които ги пазят... ...Дали искам да съществува в света въобще идеята за война – ще се изсмея, ще плюя встрани и ще кажа: Не естествено! Майната ти на тебе,...

Както повечето световни събития през 2011 година, така и дипломатическият скандал между Франция и Турция във връзка с приемането от долната камара на френския парламент на закон, който криминализира отричането на арменския геноцид, започна сякаш внезапно. Не за първи път Франция приема подобен закон, а после той бива отхвърлян от Сената. „Арменската карта” обикновено се „цака”, когато трябва или просто има нужда. Нещо от рода „казвам ти дъще, сещай се снахо.” Честа практика в дипломацията. Сега обаче Ердоган твърди, че раната е дълбока и трудно ще заздравее. Отзова посланика на Анкара в Париж за „консултации” и заплаши със замразяване на политическото и военното сътрудничество. В същото време стокообменът между двете страни е в размер на 12 млрд. евро, като Париж се надява Турция да закупи достатъчно на брой самолети нейно производство, което си е значителен принос за френската икономика в годините на криза. Но групата за приятелство между Турция и Франция в Меджлиса (парламента)...

Данните на 860 000 клиента на американския мозъчен тръст по сигурността Stratfor (Strategic forecast), включващи мейлове, адреси, номера на кредитни карти заедно с датата и CCV кода от днес са публично достъпни. Това е междинен резултат от хакерска атака на групата Antisec (погрешно приписвана на Anonymous), проведена в навечерието на Коледа.

Сред клиентите са и абонати от България, включително от Министерството на външните работи. Всички клиенти на Stratfor трябва да сменят незабавно паролите си там където са използвали същата парола като за сайта stratfor.com - препоръчват специалисти по сигурността. 54% от паролите са се оказали твърде слаби и вече са разбити и публикувани от хакерите. Ако някой, някога е извършил плащане с активна и в момента кредитна карта към Stratfor незабавно трябва да се обади в банката, издала картата, за да я блокира.

Още на 25-ти декември Antisec оповести част от данните (тези започващи с буквата A) и постави условие, за да не публикува останалите от списъка. Хакерите искаха властите да осигурят на редник Брадли Манинг празнична коледна вечеря на свобода в престижен ресторант.  Манинг е задържан в американска военна база, защото е подозиран, че е дал на Wikileaks голямо количество американски секретни документи. Хакерите огласиха също, че ще използват кредитните карти за да правят с тях дарения за благотворителност.

Това обаче не е всичко. В близките дни се очаква публикацията на 5,5 милиона мейла свалени от сървърите на Stratfor. Данните в тях може да се окажат също толкова скандални, колкото публикуваните през ноември 2010 от Wikileaks американски дипломатически доклади (грами), известни като Кейбългейт.

Повечето от информацията в анализите, които базираната в Тексас частна фирма Stratfor изпраща на абонатите си от цял свят, е публична, но в кореспонденцията на фирмата има преписки със специалисти, държавници и представители на службите, която може да съдържа класифицирани данни.

Проблем с етиката и сигурността

Засега не е ясно кога и под каква форма ще бъде публикувана тази информация, която поставя и етичен проблем на журналистите. Докато публикациите на Wikileaks бяха с източник от държавни служби, така наречените whistleblowers, тук става въпрос за открадната чрез престъпни средства информация.

Проблемът със сигурността на данните на клиентите на Stratfor също не е маловажен. Фирмата претендира, че е лидер в информацията именно в тази област. Нейните "съвети" и прогнози се ползват от много институции, които харчат пари на данъкоплатците, за да ги получават през сайта или по мейл. Освен правителствата и агенциите (военни, разузнавателни и др.), клиенти на фирмата са много финансови организации, инвестиционни фондове, изследователски институти и др.

Хакерите от Antisec твърдят, че данните за кредитните карти на клиентите са били съхранявани в некриптиран вид, което засега не е потвърдено официално от Stratfor. Самият факт, че такива данни са налични в Мрежата, е изключително тревожен и американските правоохранителни служби са започнали разследване на инцидента.

Класацията на списание Science за научно откритие на 2011 година оглави превантивна HIV-терапия, в конкуренция с още 9 значими открития в различни научни области.  А какви са очакванията за 2012 година на Bruce Alberts, главен редактор в списанието:
„Вече има признаци, че 2012 година ще бъде изключително вълнуваща от гледна точка на науката. Този месец физиците в European particle physics laboratory CERN може би откриха следи от митичната елементарна частица Higgs boson – хипотетичната фундаментална частица, която би помогнала да се дефинира масата на елементарните частици. Едно такова откритие ще бъде един от най-големите научни пробиви и всички с нетърпение очакват резултатите от последните изследвания. Но да се предскаже бъдещето на науката е твърде несигурно и най-голямо удоволствие на екипа на списанието носи нашата увереност, че идващата година ще поднесе изумителни научни изненади.

Не всички научни новини обаче бяха добри през изминалата година. За съжаление живеем във време, в което да се отрича науката е модно. Например в Съединените щати конформизма стана толкова голям, че дори някои грамотни политици нямат желание да говорят открито за това, което науката знае със сигурност по отношение на климатичните промени. Част от причините са нуждата от набиране на средства за успешно явяване на следващите избори, а голяма част от паричните дарения идват от групи, заинтересовани да изкривят обществения дебат.

На страниците на това списание често сме изтъквали, че за да се противостои успешно на отричането на науката, трябва да се отделя много голямо внимание на образованието. Добро обучение не означава просто преподавателят да съобщи на студентите това, което знае – обичайният похват при воденето на лекции. Вместо това научната общност трябва много сериозно да прилага в преподаването похвати, които се базират на доказателства, за да подпомогнат студентите в колежите и долните курсове на университетите. Фокусът трябва да бъде да се даде възможност на студентите да разсъждават и да решават проблеми с помощта на научни похвати. И тогава, може би един ден списание Science ще може да отличи като постижение на годината изумителните резултати от мащабни „клинични изпитания“ на ново научно обучение, докладвайки за очевидните предимства за студентите, вдъхновени, старателно насочвани и подпомагани в тяхното изследване на света.“

По материали от: sciencemag

Не ми се иска да ви занимавам с дреболии, но все пак... Тези дни, покрай празниците демек, не знам защо така, дали пък не заради прекаленото мързелуване, започнаха да ме тормозят едни мисли и впечатления, дето по принцип един порядъчен човек и блогър загърбва без да му мигне окото. Но ето, че сега филията с фоа гра и чашката Сотерн не успяха да замажат окончателно дребните несъответствия на

Компанията BlueStacks, разработваща приложение за стартиране на Android-програми под Windows, публикува резултатите от своето необичайно изследване на Android потребителите. Проучването се основава на данните от агенцията за анализ Nielsen Media Research, както и на повече от 145 000 запитвания в социалните мрежи. По този начин е била изготвена картината на типичния потребител на Android-устройствата, заедно с неговите обичайни навици и много други интересни подробности. Така например е било установено, че при 18% от потребителите размерът на главата е много по-голям от "средностатистическия", 62% носят дънки, а 45% използват очила. 63% от потребителите имат "сродна душа", 41% носят маратонки, а на 30% по лицето им има лунички. Други интересни данни от изследването показват, че средно Android-потребителят "изпомпва" от Интернет 580 MB данни, 62% използват своето устройство за игри, а 9% нямат Android-смартфон, но имат таблет на тази OS. Разбира се, това проучване не е нещо сериозно и има по-скоро развлекателен, предновогодишен характер. Въпреки това, компания BlueStacks вече обяви намерението си да извършва подобен анализ и през следващите години.

Според класацията на информационния сайт Vesti.bg, на трето място сред най-четените заглавия през 2011 година е събитие, свързано с организираната от привържениците на инициативата за демонтиране на съветския окупационен паметник в София митинг на 9 януари. Полезно е да бъде припомнено на онези, които се правят, че „такова животно нема”.

Истината е, че не става дума за „две групи”, а за законен и незаконен контрамитинг на хулиганстващи нарушители, които се опитаха да провалят мълчаливото бдение на хора, издържали със стиснати зъби близо 45 минути подигравки, крясъци, нецензурни скандирания, съветска музика, кречетала, вувузели и яйца, хвърляни по „чучело на Иво Инджев”.

Внушението за някаква равностойност и равнопоставеност на „двете гледни точки” ( любим метод за измъкване на българските медии от заемане на позиция) – както в законността, така и в баланса между мълчанието на законно протестиращите и вандалщината на нападащите ги под безразличния взор на полицията червендалеста агитка, е абсолютно неадекватно на реалността. Да не говорим, че агресорите с червените знамена бяха точно 47 души, докато срещу тях мълчаливият законен митинг наброяваше няколко пъти по толкова мирно и тихо демонстриращи граждани- едва в края нервите на някои младежи не издържаха да ни крещят в лицето „фашистки п..и” и отвърнаха с известната констатация „комунисти-терористи”.

Но все пак- при реалността в българската журналистика, която не „забеляза” като цяло събитието, класирано сега под №3 за годината според читателския интерес в един от най-големите български информационни сайтове, вероятно трябва да сме доволни и на това- спасибо:

„Vesti.bg

09.01.2011
„За“ и „против“ паметника на Съветската армия
Пред паметника в София днес се събраха привърженици на неговото запазване и на инициативен комитет, който иска монументът да бъде демонтиран
Пред паметника на Съветската армия в София днес се събраха привърженици на неговото запазване и на инициативен комитет, който иска монументът да бъде демонтиран и преместен в Националния исторически музей.
И двете групи се обявиха за мирни протести. Представителите им обаче взаимно се заплашваха и обиждаха. Според БГНЕС двете групи се обиждали на „долни комунисти“ и „мръсни фашисти“. Жива верига от полицаи застана между тях.
Още от преди няколко дни от инициативния комитет за демонтиране на паметника предупредиха, че ще излязат на мирен протест в 11 ч. днес. В 10,30 ч. обаче при паметника ги очакваха представители на леви движения.
Според Симеон Славчев, техният лидер, комитетът се оглавява от журналиста Иво Инджев. Под призива „никога на колене пред фашистките свине“, левите хвърляха яйца по чучело на Инджев. „За нас, в младежкото обединение на БСП, това е абсолютна провокация“, коментира Славчев.
В България вече 20 години единствено разрушаваме
време е да почнем да изграждаме, каза пред журналисти Павел Иванов от „Съюз на комунистите в България – Че Гевара“. По думите му трябва да бъде направено всичко необходимо за запазване на паметника.
Монументът трябва да бъде преместен в НИМ, както бяха преместени паметниците на всички български воини от времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, които бяха на мястото, заето сега от НДК, каза Мара Попович, председател на организацията на ДСБ в район „Връбница“ в София.
Според нея хората, подкрепящи запазването на паметника, не би трябвало да развяват знаме с лика на Че Гевара, а да потърсят за символ българи като Левски.
Валентина Маринова, председател на Инициативния комитет за демонтиране на Паметника на съветската армия обясни, че
през 1993 г. Столичният общински съвет е взел решение за демонтирането на монумента,”
което до момента не е отменено, но не е и влязло в сила. Според нея, мястото на този паметник е в музей на тоталитарното изкуство, за чието създаване намекнал министър Вежди Рашидов. „Този паметник е обиден за нашето национално достойнство и ако минете отстрани, ще видите, че на едно от знамената на барелефите пише „Вся власть советам“.
За много хора това може да не значи нищо, но за една немалка част от хората – това са жертвите на комунистическия режим, хората, на които животът им свърши в тоя комунистически режим. Това е все едно да имаш паметник на собствения си изнасилвач“, коментира още тя.
Зам.-председателят на СОС Мартин Заимов се обяви в подкрепа на исканията на комитета. Аргументът за това обаче беше, че плочите пред паметника са хлъзгави и трябва да се сменят. „Не му е мястото на паметника тук. Това е едно мъртво място заради паметника, а е в центъра на града и смятам, че паметникът трябва да се премести“, подчерта той.
Заимов вече водил разговори за премахване на монумента, но не пожела да съобщи подробности. „

Прочее, митингът беше организиран в памет събитията от 10 януари 1997 г. – дата,която се свързва със закъснялата българска „нежна революция”. Понеже тази бавна еволюция се натъква на войнствената съпротива на руската пета колона в България, идеята беше припомнянето за 10 януари да стане именно пред главния символ на преклонението на българката главица пред сабята на лъжата.
Имаме всички основания да превърнем това събитие в традиция докато наистина не се събере достатъчно патриотична демократична енергия, която да премести монумента от центъра на София и така да отмести канарата на безразличието пред собственото ни национално самоунижение.
Колкото до „агрумента” , че имало противници на това преместване и тяхното мнение трябвало да се уважава ( чух това на 1 февруари в лично обяснение на Георги Кадиев, кандидата на БСП за кмет на София), мога само да посоча, че на всяка теза има антитеза. Има и противници на осъждането на националсоциализма, които шарят със свастики де що им падне. И тях ли да уважаваме, понеже ги има?

Играта на криеница обаче свърши. Берлинската стена в центъра на София рано или късно ще бъде демонтирана- шепата „ентусиасти” доказаха, че могат да извадят този проблем от забвение през 2011 година. А тълпите от развеселени граждани, изчакващи се за снимка с (временно) оцветения през юни съветски господарски жезъл в София ( някои от които специално пристигнали за случая от страната) , явно са убедили нашите властници, че „все нещо” трябва да се направи по въпроса. И в момента го мътят нейде по високите етажи на ГЕРБ- не е цвете за мирисане, но все пак са се загрижили…

Да ни е честита новата 2012-та, през която паметникът на голямата лъжа с вдигнатото оръжие, макар и с мирни средства, няма да бъде оставен на мира.Защото не сме съгласни да ни оприличават на кучета, които трябва да бъдат държани здраво на каишката, както направи премиерът Борисов. Поне в това отношение я срязахме през 2011-та и ще се противопоставяме да ни нахлузват намордника отново.

Share on Facebook

Днес стана известно, че компания Apple е патентовала друга модерна технология - този път във връзка с разпознаването на лица. Американското патентно ведомство публикува на своята интернет страница информация за регистрацията на новия патент на компанията от Купертино по отношение на разпознаването на лица и откриването на присъствие. Иновационното решение ще се прилага както в ноутбуците на Apple, така и в мобилните им устройства - iPhone, iPad и iPod touch. Технологията за откриване на присъствието може да бъде използвана за активиране на устройството при приближаване на потребителя. А разпознаването на лица ще се използва вместо въвеждане на парола. Устройствата могат да бъдат конфигурирани да разпознават лицата на група потребители - например, когато лаптопа се използва като семеен компютър, или когато няколко души ползват общ компютър по време на работа. Решението на Apple за разпознаване на лица се основава на нова, проста, но в същото време високо ефективна технология, която позволява да се "познае собственика" дори при слаба светлина, при това натоварването на системните ресурси да бъде минимално. В допълнение, проучва се възможността за въвеждане на новите технологии директно в хардуерната част на устройството, за да могат те да работят дори и без никакъв допълнителен софтуер.

Главният продукт на Google е търсачката и затова нейният най-голям конкурент е Microsoft, въпреки че на някои нива Facebook посяга към пазарните й дялове. Това обясни председателят на Управителния съвет на компанията Ерик Шмид в интервю пред C-SPAN, цитиран от investor.bg „Днес имаме ясен конкурент, именно Microsoft. Навремето Yahoo бе вторият ни конкурент, но пък те в голяма степен отдадоха бизнеса си с търсенето на Microsoft. Освен това има друга конкуренция от определени играчи. Facebook например е конкурент при определени продукти, но също и що се отнася до общия имидж“, казва Шмид. Повече конкуренция бившият главен изпълнителен директор на Google очаква преди всичко в областта на мобилните устройства, и то от технологии, които разчитат на някакъв вид търсене. „По всяка вероятност ще имаме конкуренция във формата на вертикални приложения, които ще отговарят на зададени въпроси например. С мобилните телефони хората търсят по различен начин – през следващите няколко години ще има повече искания за търсене от мобилни устройства, отколкото от компютри и Mac-ове. Това е огромна промяна и ново предизвикателство пред нас“. Тезата, че най-важният продукт на Google остава търсачката, се доказва и от представени в четвъртък данни на анализаторите от Nielsen. Според тях само Google (без Youtube или социалната мрежа Google+) е имал повече уникални посетители през 2011 г. отколкото Facebook.

Няма нищо по-субективно в журналистиката от подреждането на събитията по тяхната важност. В наши дни за тази всекидневна дейност в телевизиите отговарят продуцентите под надзора на „отговорните фактори” ( често нареждащи класацията по телефона и отвън), но в края на годината, когато настъпва времето на обобщенията, се намесват и по-висшите инстанции в телевизиите. И настава една „обективност”…

По принцип е вярно, че в крайна сметка изборът на кого да вярва е на зрителя и на читателя. Ако обаче няма избор? Такъв е общо взето българският случай през 2011 г., маркирана от всякакви наблюдатели, като най-позорната за състоянието на свободата на словото в …класацията по европейската и международната координатна система. А и като тенденция-стрелката на диаграмите от години сочи надолу, към дъното на тази надпревара в разоръжаването на демокрацийката ни ( самата тя, милата, класирана като „проблемна”, не на последно място заради медийната картинка в България).

„Спасението” на несъгласните да бъдат част от това падение е Архипелагът Интернет. Тук е интернирано свободното българско слово, а обитателите са пуснати да пасат на свобода- дали могат да се изхранват от тази тревопасност си е техен проблем. Тук не важат никакви сантименти: няма загрижени синдикати, тристранки, субсидии- има само социални мрежи, но не в онзи, подпомагащия слабите финансово и без източник на доходи журналисти. Свободно пишещите са и свободно падащи, имат правото да не мълчат и да задлъжняват в спиралата на заемите, но нямат правото да се оплакват: нали искаха свобода? „На ви сега свобода”, потриват ехидно ръце онези, които направиха така, щото свободата да я има само в резервата, където можеш да си препускаш на воля толкова дълго, колкото ти издържат батериите, заредени с въздух- свободен, но въздух.

За да не ви прозвучи като оплакване, нека се похваля: имам свободата да си имам класация. Субективна е, разбира се. Като всички други. Но пък е от сърце и подрежда събитията по привилегията да са били толкова „страшни” за властта и нейните медийни слуги, че не сте ги видели и чули в годишните класации на обгрижваните средства за масова дезинформация- чак „угоявани” не бих казал, защото не ги колят по Коледа, трябват им да поблеят и за Великден за целта средства за масова дезинформация. Пък и кой знае, ей го къде е 9 септември, пак ще потрябват, могат да отърват ножа и по Гергьовден ако поблеят достатъчно жално.

1. Никой не пожела да се поинтересува през годината какво се крие зад играта на криеница между двамата титани на българската политика. Написах и поддържам твърдението си, че президентът Първанов и премиерът Борисов разпределят тайно порциите в държавата, охранявани от цели армии копои- частни и държавни. През март така са прекалили с тридневния запой в хотела на олигарсите Златеви в Правец, че цялата околия шушука. „Храбрите” българските медии обаче не дочуват нерегламентираното шушукане: на тях някой трябва им изкрещи началнически, за да се размърдат и да се поинтересуват какво крият от избирателите техните избраници – толкова ли е срамно, че не е като за стенограми и телевизионни камери?!
2. Не е „интересно” и изтичането на радиация в АЕЦ „Козлодуй” на 26 април- изтичането на информация по случая, досущ като при строго охраняваните тайни срещи на Първанов и Борисов, е табу, което никой не смее да наруши. Приема се за вярно твърдението на ядреното лоби, че ставало дума само за някакъв си вентил и това им се вижда достатъчно за изпускане на парата по темата.
3. След като близо година нагнетяваха очакванията за проговаряне на важен свидетел по най-шумното дело, рекламирано като най-големият успех в борбата срещу организираната престъпност в България, заветният момент на проговарянето настъпи. Но медиите вкупом загубиха интерес в този миг. Защото проговорилият , някой си „Кеца”, взе, че ги наприказва едни…Обвини Бойко Борисов, че в миналото бил началник на канал за наркотрафик. Лъжливи или не, неговите показания, са дадени пред съдия и са валидни юридически, но бяха „спестени” дружно от загубилите внезапно дар слово български медии, които нито за момент не се опитаха да попитат за мнение обвинения премиер.
4. Друг проговорил свидетел, Устинов, получи своите часове медийна слава, но само в частта, в която славно разказва желаното от властта. В другата част, в която промълви за посредничество на президента Първанов в осуетяване на поръчково убийство – досущ като някакъв Дон Джорджоне, на никой от интервюиращите не „хрумна” да задълбае. А щеше да е интересно: след като думите му се възприемат за толкова интересни, че телевизионните студиа не могат да си го поделят, значи е преценен като източник, заслужаващ доверието ( на когото трябва).
5. Няма да видите сред годишните класации темата за съветската окупационна символика. Та нали самият руски посланик Исаков нареди за нейните противници да се говори като за „маргинали” и няколко „български” творчески организации се присъединиха традиционно към генерал-губернаторското му мнение. А има причина да се говори: темата беше извадена изпод надгробната плоча с надпис „тури му пепел” от същите тези „маргинали”. Трябваше други подобни да я оцветят като американски комикс, за да й отменят медийната смъртна присъда- нямаше как, чак от „Ню Йорк таймс” и Си ЕН ЕН я забелязаха. Само че как да включат тази неравна битка с руското лоби в България в годишните си класации- световната новина с боядисването на съветския окупационен символ остана неясен знак. Хем го забеляза светът, хем пък властта у нас го заклейми. Я по-добре да си мълчим, за да не сбъркаме ( една снимка от боядисания паметник се помъква все пак сред десетки други документирани събития в годишната ретроспекция на сайта на Дарик радио).
6. И накрая, но съвсем не на последно място, а като обобщение: самата тема за жалкото състояние на медийната свобода в България, обявена обаче в края на годината от премиера Борисов за точно обратното( в рамките на сравнението с Русия, която той избра за критерий), е големият отсъстващ белег за демократичен дебат от българската публичност. Това е косвено,гузно, но най-сетне достоверно самопризнание за нещо, което (не) се е случило и не е за разправяне…

Това е класация от шест точки за пропуснатите ползи от съществуването на медии изобщо, която си заслужава оценката:

Слаб 6!

Share on Facebook

Георги Стоев, Industry Watch

Държавният монополист НЕК заяви, че ще търси увеличение на тока на едро. Това касае онази част от сложно преплетените функции в тази фирма, която законодателя е нарекъл “обществена доставка”. Този пазар е тежко регулиран и цените се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), като все пак участниците на пазара следва да аргументират защо искат по-високи цени пред регулатора.

Много роли в един монополист

Най-напред какво всъщност е НЕК? Държавна фирма с няколко роли. Две са монополни – преноса на ток и обществената доставка. Третата не е монопол – генерация на електроенергия. Не са ясни аргументите защо тези роли още се преплитат в дейността на НЕК. Но при всички случаи е ясно, че към момента е трудно да се разграничат разходите за всяка една от дейностите поотделно. Затова исканията за увеличение на цената на “обществения доставчик” на база на увеличени разходи трябва да бъдат много ясно аргументирани, като се изключи всякакво съмнение че приходи от една дейност финансират други операции на компанията. Разбира се, най-добре би било разделяне и счетоводно (и юридически) на различните функции, които изпълнява в момента НЕК.

Двата сегмента на пазара на електроенергия

По закон пазарът има две части. Първият сегмент е пазарът на пряко договаряне между производители и потребители на електроенергия или “пазар по свободно договорени цени”. На този пазар монополното присъствие на НЕК се изразява само в предоставянето на услуги по пренос и свързване към преносната мрежа. Вторият сегмент обхваща т.нар. “обществена доставка”, което касае всички домакинства (битови потребители) и малки фирми, или както ги нарича законът “защитени потребители”. Статутът на “защитен потребител” засега изглежда като задължителен без да съществува възможност за всеки потребител да смени пазарния сегмент.

Цените при обществена доставка

От най-голямо значение при формирането на цената на електроенергията, продавана от НЕК като обществен доставчик са цените, на които НЕК купува енергия от производителите. Най-общо има три канала за покупка на ток от обществния доставчик: 1/ по регулирани от ДКЕВР цени, 2/ по преференциални цени и 3/ по силата на дългосрочни договори. ДКЕВР определя квоти в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Целта на квотите е гарантиране на количествата енергия за “защитените потребители”. Обема на квотите обаче се определя след като се вземат предвид законовите задължения на НЕК за изкупуване на ток. Едно от тези задължения касае енергията от високоефективно комбинирано производство (когенерация). Промените в цените на тези производители са сега аргумент за по-високи цени на НЕК.

Мястото на когенерацията

По данни за 2010 – 2011 г. 8.2% енергията, закупена от обществения доставчик, е генерирана от заводски централи и топлофикации.  Статистиката за периода 2007 – 2011 г. показва средногодишен ръст от 18.7% на преференциалните цени на електроенергиятa от когенерация. При други равни условия, това може да аргументира ръст в цената на НЕК от около 1.5% за една година. Исканията за три пъти по-голям ръст може би се базират на това, че от повече от година не е отчитано това увеличение. Но това предстои да прочетем в аргументите на НЕК, когато комисията одобри новите цени.

Наистина да защитим потребителя

Най-добрата защита за един потребител на ток не е да запишем в закона, че държавата ще регулира цените, на които енергията стига до него. Вместо това потребителят има нужда от избор да не купува “обществено доставената” енергия, да се свърже към алтернативна на ЕРП мрежа и да купува от снабдител, който му предложи най-добри условия. Въпреки че буквата на европейското законодателство изисква точно това, към момента българският потребител е по-скоро заложник на политически решения, отколкото пълноправен участник на пазара. Досега регулирането не е донесло нищо добро на тези, в чието име се прави. Време е за по-смело дерегулиране.

Селски двор. В ъгъла петелът е затиснал кокошката. Портичката изскърцва и влиза грузинец, който лениво люпи семки. Явно отегчен от заниманието си, той разпръсва семките по земята.
Петелът пъргаво скача от кокошката и се втурва да кълве семките. Грузинецът удивено се взира в него и горчиво поклаща глава:
-Да не дава Господ да огладняваш така!

Да пием за изобилието през Новата Година!

***

Баща се обръща към сина си:
-Сине, какво искаш да ти подаря за празника?
-Не съм решил, татко, ще си помисля още.
-Помисли си, сине, помисли си! Другата година ще ми кажеш ...

Да пием за това, през Новата Година решенията ни да са не само точни, а и навременни!

***

Нека, ако през Новата Година на вратата ви почука беда, да и отвори щастието с думите: "Върви си, стопаните не са вкъщи!"

***

Мъж е заловен от амазонки, които възнамеряват да го убият.
-Кажи ни предсмъртното си желание! - подканва го предводителката им.
Мъжът въздъхва тежко:
-Е, добре! Щом е дошъл последният ми час, нека срещна смъртта от ръката на най-грозната от вас ...
... и той останал жив!

Да пием за това, винаги да сме заобиколени от животоспасителна красота!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Рядко чета български съвременни автори. Обикновено трябва някое такова произведение да ме удари по главата, за да го подхвана. Горе-долу така се случи и с „Високо под земята“ на Съни Сънински.

В началото книгата ми тръгна много трудно – объркано, разпиляно… като бързо сменящи се картини на филм на Тарантино. До момента в който се потопих високо под земята, на най-високото място, за да стана свидетел на величието на Малката България и на пошлостта, алчността и извратения ум на хората с много пари.

Книгата завихри мозъка ми, разпиля го на хиляди страни и го върна обратно, отрезвен за действителността в която живеем. Честно казано, след историята на Съни май вече не съм същата. Изясних си доста неща, за други се зачудих дали са просто плод на въображението му или в действителност съществуват… Странна книга, която определено трябва да се прочете от всички, наричащи се съвременни българи!

Историята в най-общи линии е следната: архитектът, проектирал в продължение на месеци своите изключителни макети от изложбата „Малката България“, като на шега попада в битката за разпределение на наркотеритории между групировките на Красавеца и на Злия. Един камион с обувки, почти същия камион – с макетите, къртица в следствените служби и клуб-атракцион „Желязната завеса“. Едно погрешно разбрано изречение, болните мозъци на шефовете на групировки, карта с диамант вместо чип и образите на Ленин, Сталин, Чаушеско…  Кой ще оцелее в тази убийствена война, май само времето ще покаже.

И най-малката доза свобода те прави зависим!

Истински новогодишен подарък получи Apple от Патентното ведомство на САЩ (United States Patent and Trademark Office), което обяви официално регистрацията на няколко патента в полза на компанията от Купертино. Списъкът на иновациите, правата върху които вече са законно запазени за Apple, включва, например, дизайна на иконата на YouTube в мобилната операционна система iOS, приложението Photo Booth, включено в платформата Mac OS X и предназначено за правене на снимки с помощта на вградена или външна цифрова видеокамера iSight на компютъра. Но най-важният патент, получен от Apple, се отнася до технологията на multi-touch, чиято функционалност бе спомената още през 2007 година по време на представянето на първата версия на iPhone от Стив Джобс. В частност, в този патент се описват особеностите на действието на мулти-тъч панелите и възможността за реагиране на няколко едновременни или почти едновременни докосвания до повърхността на дисплея. Като се има предвид, че в момента много смартфони са оборудвани с multi-touch екрани, няма съмнение, че Apple е успяла да получи в ръцете си едно много мощно оръжие срещу своите съперници във водените от компанията патентни дела. Факсимилетата на патентите можете да видите на този адрес.

Новият космически кораб Orion премина успешно поредите изпитания на парашутната система по време на тестово падане от голяма височина. На 20 декември се състоя един от най-важните тестове , спускане на два от парашутите , вместо на три.

На 28 декември 2011 в 19:09 наше време , от стартовия комплекс на площадка 31 на космодрума Байконур , бе реализиран старт на ракета носител 'Съюз-2.1а' с ускорителен блок 'Фрегат' и като полезен товар 6 спътника 'Глобалстар-2' (Globalstar-2)

Най-голямата социална мрежа Facebook пусна официално своята програма Messenger for Windows. Тя е предназначена да улесни потребителите с настолни компютри. Хората вече могат да използват някои от основните функции на Facebook без да отварят браузъра си, предаде Tech Crunch. Чрез настолния клиент ще можете да чатите с приятелите си от социалната мрежа по същия удобен начин, който предлагат други популярни комуникатори от сорта на Skype и ICQ. След инсталацията програмата ще се стартира автоматично заедно с включването на Windows. Тя ще бъде представена чрез специална икона в областта за уведомяване към лентата на задачите. Ако сте стартирали Messenger for Windows ще научавате незабавно за новите съобщения, молбите за приятелство и другите уведомления от Facebook. Програмата включва и отделен модул за автоматично обновяване при излизане на нова версия, който също ще се стартира сам при всяко пускане на операционната система. Оторизацията за влизане в акаунта става чрез браузъра. При първото стартиране на програмата ще видите бутон за вход във Facebook и ако го натиснете социалната мрежа ще се отвори в браузъра по подразбиране. След това настолният клиент автоматично ще вземе оторизация от браузъра. В самата програма няма да ви се наложи да пишете име и парола. Комуникаторът е все още в тестов период и от Facebook предупреждават, че са възможни прекъсвания в работата му по всяко време. Към момента той е достъпен за потребителите на Windows 7. Все още няма добавена функционалност за чат с група хора или чрез видеовръзка.