17-годишно момиче от Перник си отиде мърцина. Оказа се, че девойката е погинала за чифте телешки пържоли, които като награда трябва да получи кучето Горан, открило трупа на убитото дете и заровено голо под мост. Кучето трябва да бъде нахранено като награда от вътрешния министър Цветан Цветанов, а родителите и близките й трябва да се извинят на МВР, че не се е справило със сигурността на най-добрата таекуондистка в Перник.

"От личната си заплата да плати три-четири телешки пържолки на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда", беше коментарът на премиера Бойко Борисов по случая по повод информацията, че тялото е намерено под мост в град Батановци от куче на Планинската спасителна служба, а по неговите думи кучето да било на БЧК... Но какво да очакваш от човек, който сам признава, че единсвената книга, която е прочел е "Винету", макар и това да е съмнително и да е по-сигурно, че само е гледал филма с Гойко Митич.

Но премиерът си е премиер и много хора му ръкопляскат и му се възхищават, все по тая причина - колко книги са прочели. А Мимето вече я няма. Няма я много отдавна. Цели два месеца иповече. През това време много хора я търсеха- близките й, полицаи и мастити журналисти.

„Цяла нощ поддържах връзка с министър Цветанов и с екипите на ГДБОП и на полицията в Перник и бях в течения с действията на специализираните органи. В интерес на истината за разкриването на престъплението изключително спомогна работата на следовото куче. Затова, като човек, привързан към кучетата, заявих, че то трябва да получи най-любимата си награда в храната. Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати.”, все пак се опита да се извини премиерът Борисов. Но това няма да върне Мирослава.

Днес стана ясно, че момичето е брутално убито. Пред очите на полицаи се самоуби уличен в отвличането и убийството й. Много интересно как точно и защо е станало това. Дали някой не му е помогнал? Защо този уплашен, злощастен човек не откри стрелба срещу полицаите, ами стреля в себе си?Защо точно това не коментира министър-председателят.

Човекът не е неизвестен. Стойчо Стоев – Чочо, който поискал да отиде до тоалетната в собственото си жилище, в присъствието на полицаи и с вързани с белезници ръце, успял да докопа пистолет и да се простреля, и преди е влизал в новините. Преди години той беше замесен в подпалването на кола на бизнесмените от Перник братята Ясен и Милен Миленови и в отвличането на техния служител Румен Монов. Тогава Чочо и аверът му Краси от пернишкия квартал Калкас, бивш полицай, работеха за друг популярен бизнесмен от Перник - Федята, който тогава имал да прибира 50 000 лв от Миленови. След случката Федята изгонил "охранителите си". Какво са правили след това, те си знаят, но напоследък станали бодигардове на сина на главната архитектка на Перник Маринела Чолева- Борислав Стойчев Чолев. Той пък бил гадже на сестрата на Мирослава - Елеонора, а тя банков служител, и даже двамата живеели на семейни начала в къщата на родителите на Ели и Мими в пернишкия квартал "Драгановец".

Още веднага след изчезването на Мирослава в града се заговори, че Борислав наследил от баща си значително състояние, което възлиза поне на 6 милиона. Имал апартаменти в София и Варна и работещ бизнес за търговия със скрап в Италия, останал след смъртта на бащата. Говореше се, че Мимето е била отвлечена, за да се иска откуп от заможния наследник . Всичко това беше отречено. Елеонора разказа пред медиите за обаждания по телефона, колко бедни били и как сама разбила паролата на сестра си във Фейсбук.. Тя стана особено словоохотлива, след като с нея се свърза журналистът Огнян Стефанов, който пък от своя страна взе да раздава и оценки, и присъди. Защо гаджето на Елеонора носи фамилията на майка си, а не на починалият баща така и никой нито попита, нито изясни.

Мимето я няма. Няма го и подозираният в отвличането и убийството й Чочо. Казват, че има задържан втори заподозрян - може би някой си Марио, може да е и бившият полицай Краси от Калкас, но засега никой не казва. Шефът на полицията в Перник не овладял емоцията си и проронил сълзи, след като коментирал трагичния случай и подробностите по него, които са подредени в сценария. Сюрия журналисти от местни и национални медии се юрнаха да преразказват случката. Но нито зададоха точните въпроси, нито намериха и отговорите. Попреразказаха записаното на диктофоните и дотам. Не знам защо все така се случва, но нещо хич не вярвам на тая история... Има много факти, известни на широк кръг хора, а това значи и на МВР и те не се връзват с тиражирания сценарий.

Мирослава я няма. Премиерът се оказа по-загрижен за кучето Горан и за репутацията на МВР. Полицаите, допуснали да се самоубие заподозрян с белезници са си на работа и продължават разследването. Семейството скърби и много хора заедно с него. Страх от Бога няма. У никого.

Господ да я прости Мирослава и нейно да е Царството Небесно. Господ Иисус Христос, Синът Божий да прости и греховете на всички нас, грешните и да сподоби тук и сега на Земята да има повече справедливост.

Всъщност, това беше първата рецепта, която опитах със златния сироп, но реших да подходя по-сдържано, на неговата премиера. Поводът да се занимая с това се беше скрил в описанието и приложението на златния сироп, а именно предназначението му за добавяне в сладки (не е за учудване) и солени ястия. Второто ме накара веднага да изостря сетива и препрочета текста. „Ще имаме забавна вечеря“ – помислих си и се усмихнах сама на себе си, повдигайки вежда и кимайки одобрително (досущ като Джоуи от „Приятели“).

В рамките на една седмица, два пъти приготвях тази рецепта, което си е направо рекордно, при положение, че не давам много – много изяви на боба, да не кажа, че незаслужено го пренебрегвам. Забелязвам, че неговото присъствие на масата се концентрира в този сезон от годината и то защото покрай традиционните постни ястия за Бъдни вечер съм преоткрила неговата красота. След месец-два вече ще съм забравила за него, отдавайки главната роля на нещо пролетно и зелено.

Но бих си припомняла често вкусът на този боб – сладък и пикантен, с дълбок аромат на пушен пипер. Сега даже ми се прияде от него и май ще накисна малко боб за утре, тъкмо да си припомня пропорциите, защото смятам, че тук те са наистина важни. Важни за това, което опитах първият път и което не бих променила повече.

Бобен гулаш

Адаптирано от lylesgoldensyrup.com

Посочените количества са за 2 големи или 4 малки порции

Продукти:

• 250 гр. дребен бял боб
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 супени лъжици зехтин
• 100 гр. бекон, нарязан на дребни кубчета
• 250 мл. доматено пюре
• 300 мл. зеленчуков бульон или вода
• 1 червена чушка, нарязана на кубчета
• 1 супена лъжица с връх меласа
• 1 супена лъжица с връх златен сироп
• 1 чаена лъжица пушен пипер
• 1 чаена лъжица горчица на зърна
• сол и прясно смлян шарен пипер

Бобът се накисва във вода от предната вечер. Прецежда се, водата се изхвърля и се налива нова, колкото да покрие бобът. Слага се на умерен огън и се оставя да заври. Когато заври, отново се прецежда и се налива нова вода. Поставя се на умерен огън и се вари докато стане почти готов. Прецежда се.

В тенджера, на умерен огън се загрява зехтинът. В него се сотира лукът за 3-4 минути. Добавя се беконът и се запържва за 4-5 минути, докато се зачерви. Добавят се всички останали съставки. Тенджерата се похлупва с капак и ястието се оставя да заври. Когато заври, огънят се намаля и се оставя да къкри за около 40 минути или докато бобът стане готов напълно. Ако е необходимо по време на готвенето се добавя още бульон или вода. Ястието трябва да остане с малко гъст сос. Малко лют пипер по време на готвенето или поръсен в края е също приятна добавка за любителите на „горещите“ манджи.

Златен сироп и пушен пипер може да намериш в магазин „Бахара“ на ул. Иван Асен II 9.

За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Един намерен труп на 18 годишната девойка Мирослава, убита след отвличане заради откуп, разтърси държавата ни, родния й град Перник, медиите, роднините, разследващите, преследващите, но не и непоклатимия ни премиер Борисов. Той откри в откритието възможност отново да се похвали и пошегува.

Похвали се, че за изравянето на трупа е използвана тежка техника. И с усмивка пред камерите, наслаждавайки се на това свое остроумие, предложи кучето, надушило трупа, да получи „няколко телешки пържолки” за награда. За да е още по-смешно, вмени на своя придворен шут Цветанов ( който не се обиди и преди при шегичките на началника си да го определя като багерист, ровещ за трупове), министър на вътрешните работи, да плати пържолките от заплатата си. Ха-ха-ха!

Но и това не е всичко в тази черна комедия, в която носителят на черен колан по карате Бойко Борисов ни тръшна на тепиха на безчувствеността с чувството си за тумор, демонстрирано дебелашки като тънко самодоволство от добре свършената работа на фона на траура. В еуфорията на задоволството от разкритието, наблягайки на благоволението на държавата да използва за разкопаването на трупа тежки машини, нашият министър-председател видя лековатата възможност да атакува виновните за отчаянието си родители на убитата Мирослава с искане те да се извинят, че били казали досега лоши думи за МВР.

По-скоро лешоядите ряпа ще ядат, отколкото Борисов да се откаже да се възползва от ситуацията, за да консумира аплодисменти. Те му се полагат явно от един народ, определен като мърша от един поет.

Лошото в тази история е не толкова лошият вкус на овластения от същия народ властелин ( той вече се е хвалил, че обича да коли прасета и да яде филии със свинска мас, но сега набляга на телешкото), а лошият дъх, който се носи откъм мършата. Защото тя е питателната среда за подобни лешояди.

Share on Facebook

Наскоро няколко случайни попадения в Интернет ми припомниха Въпросника на Пруст, който, признавам, преди време съм попълвал дори и аз в пристъп на слабост и умопомрачение. Ето какво пише в световната мрежа за този въпросник: „Пруст отговаря на този тест през 1890 г. Тестът на английски език (An Album to Record Thoughts, Feelings, &c) е включен в албума на приятелката му Антоанет, дъщеря на бъдещия френски президент Феликс Фор. По онова време този тип въпросници са на мода, която идва от Великобритания. Ръкописът с отговорите на Пруст е открит през 1924 г. и продаден на търг през 2003 г. за сумата от 102 000 евро. Известният френски журналист Бернар Пиво го използва в предаванието си “Апострофи”, в популярното американско телевизионно ток шоу Inside the Actor’s Studio го използва и водещият му Джеймс Липтън.” Всъщност Въпросникът на Пруст е голяма глупост. Като ученик в прогимназията съм попадал на много по-предизвикателни лексикони на свои съученички. Не мога да си спомня как точно беше отговорил Пруст, та да се продадат отговорите му за над 100 хиляди евро, пък и ме мързи да си направя съответната справка. Вместо това ще дам своите отговори, така че, когато умра ил’ загина, ако някой успее да им вземе нЕкой лев – берекет версин! Ето моите отговори на въпросите от въпросника на Пруст:

Най-важната черта от вашия характер?

Вертикалната черта, която го разделя на две части – лява и дясна. Или източна и западна – въпрос на терминология.

Качеството, което най-много харесвате в един мъж?

Вратовръзката от осморно пресукана копринена нишка, червена подплата и ръчната тропоска  с дебел червен конец от задната страна.

Качеството, което най-много харесвате в една жена?

Да е красива и желана от всички мои приятели и същевременно да живее с убеждението, че е създадена да задоволява моите прищевки.

Какво цените най-много в своите приятели?

Това, с което биха се разделили с най-голямо нежелание в моя полза.

Най-големият ви недостатък?

Прекалената скромност, която ми пречи да се наслаждавам на съвършенството си.

Любимото ви занимание?

Да пия уиски от плоско шише, докато карам с мръсна газ тежък джип през детски летен лагер.

Най-голямата ви мечта за щастие?

Хм, не знаех че мечтите се степенуват по размер… Но мечтата ми за щастие е да умра и да се окаже, че задгробният живот е в родната ми махала, но без селяните.

Кое е най-голямото нещастие?

Я! Ето че и нещастието можело да се степенува по размер! Най-голямото нещастие е най-голямото отсъствие на щастие, доколкото отсъствието може да бъде по-голямо или помалко. Но щом мечтите могат да са по-големи или по-малки, то отсъствията също трябва да могат.

Какъв бихте искали да бъдете?

Боклукчия или пожарникар с бронзов загар, плочки по корема и голяма пишка.

В коя страна бихте искали да живеете?

В Бруней, но само при условие че съм султан.

Любимият ви цвят?

Пембе.

Любимото ви цвете?

Мечтата на туриста – онова с месестите листа, за което се твърди, че е най-подходящо за употреба след голяма нужда на открито в лоното на природата.

Любимата ви птица?

Пуйков лешояд.

Любимите ви автори-прозаици?

Коварен въпрос. Ако кажа Марсел Пруст, ще излезе, че се правя на интересен. Ако кажа Ваня Щерева, всеки веднага ще се сети, че не съм чел нищо от нея. Затова, в името на краткия и стегнат изказ, ще отговоря: Братя Грим – фолклористи и романтици, мили за всяка консервативна душа. При това без нищо, ама абсолютно нищо детско в текстовете си.

Любимите ви поети?

Ето пак коварен въпрос. Моят любим поет е само един – Шекспир. Преди много години една астроложка, на която платихме да си купи професионален софтуер за хороскопи, направи моя и ми каза, че много приличал на Шекспировия – разпилян из всички домове на генитурата и абсолютно неопределен. Истината е, че не чета много поети. Понякога чета поетеси, но го правя воден единствено от някакво странно перверзно чувство.

Любимите ви литературни герои?

Хер Воланд, Бегемот и Фагот. Зейфод Бийлблбпокс и андроида-параноид Марвин, четиримата танкисти и кучето. Особено кучето.

Любимите ви литературни героини?

Лолита и баба Илийца.

Любими композитори?

Ха сега, де! Както казва Бетовен в един филм за себе си: „Има хора, на които Бог им нашепва. На мен ми крещи!” Ето затова Бетовен ми е любим. Но по-любим ми е Моцарт, защото ако Бог говори на Бетовен, то Бог говори на нас чрез Моцарт. Много сериозен ли стана отговорът на този въпрос?

Любими художници?

Карандаш и Шмиргела. Само заради псевдонимите им. Всъщност, Карандаш е избрал псевдонима си, защото „карандаш” на руски (съветски) значи „молив”, но всъщност Caran d’Ache е швейцарска марка гъзарски писалки. Ако цензурата едно време знаеше това, сигурно художникът Карандаш щеше да лежи в лагер.

Кои са вашите герои в реалния живот?

Аз нямам герои в нереалния, та камо ли в реалния живот!

Кои са вашите героини в историята?

Индира Ганди и Ева Браун.

Любимите ви имена?

Телефонка, Проститутка и Богиня Бухалска. Има такива имена. Освен това: Тано Цолов, Пеко Таков, Мако Даков, както и Цоло Вутов, за когото се твърди, че понастоящем бил много богат.

Какво най-много мразите?

Не мразя нищо. Омразата ерозира нравите и вгорчава питието.

Кои исторически персонажи никак не харесвате?

Хан Аспарух, защото ни е въвлякъл във всичко това.

На кой военен подвиг най-много се възхищавате?

На саможертвата на Матросов, геройски загинал, закривайки с тялото си картечната амбразура на врага. Неговият пример трябва да последват всички комунисти по света.

Коя реформа най-много харесвате?

Реституцията.

С какво бихте искали да ви е дарила природата?

Със сграда в центъра на Лондон.

Как бихте искали да умрете?

Във всеки случай не като Матросов.

В какво състояние на духа се намирате в момента?

В отегчено. Що се отнася до състоянието на тялото, бих го определил като приятно малцово опиянение.

Кои грешки можете да простите?

Мога да простя всичко, дори и простотията. Макар и с известно усилие…

Вашият девиз?

Рибата се вмирисва откъм главата, човек – откъм краката.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Войник изпраща вкъщи колет, от който стърчи връвчица. В писмото пишело: "Скъпа бабо! Ако дръпнеш тази връвчица, аз ще получа три дни отпуск!" Усмихни се, България! Досега за държавните чиновници нямаше нужда да дърпат някаква връвчица, за да получат 3 дни допълнителен отпуск. Просто защото си имаха двойно повече дни от "обикновените" работници. Така де - все пак цяла държава носят на раменете си, трябва да си почиват подобаващо. Ама нейсе, свърши се рахатлъкът им, закани се премиерът. Но и да сте чиновник, и да не сте - не се преработвайте точно днес на петък, 13-и. Въпреки че за някои хора всеки петък, независимо дали е 13-и или не, си е (полу)почивен ден. Така де, Ден на майстора е все пак. А в тая държава майстори много...

НАСА предлага на всички астрономи-любители да изпращат свои сниммки на МКС . Снимкиет ще бъдат публикувани на страницата на МКС във Facebook и на сайта на НАСА.

Тони Филипов, д-р

На днешния ден през 1951 г. влиза в сила Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението „геноцид”. Можем, дето се вика, да посрещнем 61-та годишнина на конвенцията с „чувство за изпълнен дълг”. Вчера депутатите от българския парламент отхвърлиха предложението да се признае за геноцид избиването на милиони арменци в Османската империя през 1915-1922 г. Франция, Холандия, Швеция, Белгия,  и други прогресивни държави вече го признаха. Да не забравим Германия, за в случай че някой се присети да опонира с компактни маси от граждани от турски произход… А също и Гърция, ако пък се извади картата на добросъседството. От името на ДПС Лютви Местан заклейми самата идея да се признае геноцида: „Парламентът е законодателен орган, който не може да присвоява територията на храма на науката. Парламентът не е орган, който да раздава исторически истини като последна инстанция…“

Същевременно парламентът прие декларация на Синята коалиция за осъждане на насилствената асимилация на българските мюсюлмани по време на тоталитарния режим. „Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“, се заявява в декларацията.

Браво, за декларацията срещу покръстването браво! Трябва да осъдим тоталитаризма. Но дали това е достатъчно? Дали това ни измива срама като нация? „Единствената ваксина, осигуряваща имунитет срещу възможната поява на нов тоталитаризъм, остава чувството за лична отговорност за всяка дума и действие”, казва един автор, с който по-долу ще ви запозная. Да чувствате личната отговорност в думите на вносителите? Айде, Мартин Еваджелиста да го оставим настрана, той по това време още е пишкал на ламарина да му тропка… Но Иван Костов е бил вече  преподавател във ВУЗ по време на покръстването, малко или повече, част от самата тоталитарна машина. Всички ние подло си мълчахме, когато турците разпродаваха на безценица имотите си и заминаваха… А не малко потриваха доволно ръце: „Да се махат!”

Колкото до второто, отхвърлянето на арменския геноцид, то явно за герберите е мотивирано с „високите” политически съображения на премиера Борисов спрямо Турция. А поведението на депесарите няма как другояче да определим, освен като пета колона на турската държава и нейната политика. Да, за съжаление няма друго обяснение.

В „Преодоляването на тоталитаризма като проблем…” Сергей Аверинцев, завършил живота си като професор в университета във Виена, пише: „Явно не всяка култура приема самата представа, според която нацията има нужда да размишлява върху колективната си отговорност за греховете и престъпленията на собственото си минало и да изповядва пред целия свят тези грехове и престъпления. В известната класификацияводеща началото си от Рут Бенедикт, всичко това се обозначава като култура на съвестта.”

Наистина явно не всяка култура го приема. Културата на турците, в това число и на лидерите на българските турци (с направената по-горе уговорка), явно не го приема.

„Цивилизациите на Изтока, продължава Аверинцев,  традиционно се определят като култура на срама: там човек трябва “да пази лицето си” и тъкмо поради това за него е по-добре да не разкрива неприятните си тайни… Бъдещето на европейската традиция на свободата е свързано с културата на съвестта. Културата на съвестта е особен феномен… Аз не мога да си представя китайски Солженицин… И до днес не ми се е случвало да чуя за някакъв опит за размисъл относно известното изтребване на арменци, на който и да е турски романист или есеист, дори опозиционен. А самият факт, че Солженицин притежава стигащо до болезненост национално чувство, само засилва контраста…”

Разбрахте ли г-н Лютви? Бъдещето на европейската традиция на свободата…” И ако искате да сте част от нея, а не от „културата” на срама, трябва да признаете арменския геноцид. А не да говорите врели-некипели за териториите на храма на науката…

Не казвам, че ние сме стигнали далеч по пътя към културата на съвестта. Това „…извършено от тоталитарния режим” показва, че сме стигнали до някаква „култура на полусъвестта”, или пък „полукултура на съвестта”, не знам как е по-правилно. Но поне се опитваме. Но не би ли трябвало в това ни усилие да се включат и лидерите на ДПС, една немалка част от които са били агенти на ДС? Всъщност, чули ли сте някой от турските лидери да се извини на своите избиратели за това, че, по едни или други причини, е сътрудничил на тоталитарната държава? Аз не съм.

Та, г-н Лютви, доста път ни чака и нас, но още повече вас, по пътя към бъдещето на европейската традиция на свободата. Ще ми се да вярвам, че това е предпочитаният и от вас път, че сте се отърсили от внушенията на „ранния” Ахмед Доган, че пътят на България към Европа минава през Босфора.

P.S. Докато пиша гледам Бойко да разправя как наредил на Цветанов да купи няколко телешки пържолки за наградата на кучето, намерило трупа на изчезналото момиче от Перник. (Лично щях да пратя цяло теле, ако бяха намерили живо момичето!) А на родителите на момичето препоръчва, да се извинели на Цветанов… И се подхилква, гаче е казал най-смешното нещо на света. То е смешно, де, в абсурдността си…

Г-н Борисов, срам ме е от вас! И от нас…

Как стигнахме до тук? Много е лесно да кажем, че простият народ си го избра, той си го харесва такъв, какъвто е, но няма да е вярно. В светлината на „културата на съвестта” трябва да осмислим и своята вина. „Демократът, казва Аверинцев, не може да си позволи да се ограничава с израза на презрение и негодувание срещу човека от масата, когато той се вслушва в най-одиозните глашатаи на антилиберализма, дава им своя глас по време на избори и др. Всеки път сме длъжни да си задаваме въпроса: с какво сме ги довели дотам, че те гласуват за когото и да е, колкото да ни съобщят, ползвайки демократичното си право, до каква степен са недоволни те от нас?”

С какво? С толкова много неща…

Американски астрономи са открили рекордно малки екзопланети - три броя. За своето откритие , астрономите са разказали на ежегодния конгрес на Американското астрономическо общество , който се провежда в г. Остин щ Тексас. Изследването на учените ще бъде публикувано в списание The Astrophysical Journal, а кратко съдържание е публикувана на сайта на НАСА.

Предлагаме ви уникални изживявания с нашия специален пакет за вашата ваканция из чудния свят на администрацията. Срещу скромната ви държавна заплата, която ние ще ви даваме, ще можете да лочите кафе в 8 сутринта, два часа след това, както и в ранния следобед. Срещу няколко гроша повече получавате и екстра – тайно поемане на кофеин, в извън регламентираното с правилници и закони време. Също така ще имате шанса да се насладите на дълго и релаксиращо пилене на нокти. Туристическият пакет ви освобождава дори от отговорността да си носите своя пила. Вие ще получите служебна такава с министерски печат. В свободните часове получавате пълен достъп до няколко вида пасианса, без да се налага наново да си припомняте как точно се влиза в интернет. Нашите грижовни служители ще ви обслужат напълно и ще ви пуснат компютъра, за да не се навеждате и задъхвате. Обядът ще бъде с такава продължителност, че да можете да смелите поне 4 ведомствени кебапчета и една шопска салата. В дългата, почти...

  За разлика от съвсем истинските ангелски подаръци тук, сега пак става дума за подаръци от ангелски човек, но за ръчно правени бижута и красоти. Получихме ги с една година закъснение, но какво тук значи някаква си година, която толкова бързо измина?

   Подаръци, чиито само опаковки и етикети са истинско произведение на изкуството... Картичка, чиято дата 23.01.2011 не успя да промени впечатлението на красота, обична мисъл и перфекционизъм, което оставя... Бижута, правени с много умение и любов от сръчна ръка с добра душа... Две слънца за моите деца, които са самата идилия и хармония... Вниманието към детайла, към посланието и ...към нас.

   И ние ви обичаме, момичета, сърдечно:

——————————————————————————————————- Избор на нов председател, заместник-председатели и квестори на ЕП Първото решение на Европейския парламент за 2012 ще бъде избора на нов председател, 14 заместник-председатели и пет квестора. Засега са обявени три кандидатури за наследник на  Jerzy Buzek. Това са Martin Schulz (С&Д, Германия), Diana Wallis (АЛДЕ, Обединено кралство) и Nirj Deva (ЕКР, Обединено кралство). Изборът ще се [...]

Бях приготвил да пусна няколко новини от Близкия изток, но се отказах. Реших, че е по-важно да си кажа няколко думи, породени от възмущение не къде да е, а в България. Защото се оказва, че ни правят на глупаци без да се замислят за това. Тук нямаме нужда от конфликт или диктатор, защото политиците ни са достатъчно некадърни, че да докарат хората до унижение и да се чувстват доволни от това. Всъщност манията за величие е налице. Просто тя още не е довела до желанието на носителя й да ни арестува масово по улиците. Чудя се дали специалните съдилища, които инициират от ГЕРБ, ще завлекат един по един престъпници, определени за такива по неясни критерии. Защо не сред първите да е семейството на Мирослава, чието тяло бе намерено от куче в гориста местност край Перник, които разкритикуваха МВР, че не си вършат работата? Той (премиерът) поиска от семейството на Мирослава да се извини, че е обвинявало МВР, тъй като убийците й били техни близки. Докато МВР мълчи за всички подробности по случая, премиерът разказа детайли в типични си стил. “Два месеца работиха службите и МВР по цяла нощ по това отвличане в Перник. Така, както и предполагах, то е с [...]

Източник: Davis 2011

В САЩ и Западна Европа пикът на строителство на ядрени централи е минал през 70-те години. След инцидентите на Три майл айлънд и Чернобил популярността на "мирния атом" драстично намалява. А Фукушима успя да удари силно идеите за възстановяване на ядрената енергия на Запад (с Франция като изключение). В същото време, на Изток ядрените централи се строят с пълна сила (в Китай и други азиатски страни).

Обратно, в САЩ масирано се увеличава добивът на шистов газ (природен газ добиван от шистови скали). В Китай също се работи по шистовия газ с цел 50% от местното потребление да се задоволява от шистов газ. Привлекателността му идва от това, че е местен ресурс и цената му не е под контрола на външни сили (ОПЕК, Русия, Иран и пр.). Освен това, не може да се ползва за производство на атомни бомби, за разлика от ядреното гориво.

Source: EIA Annual Energy Outlook 2011

Блогът за икономика 2012

Усещате ли как националният ви ентусиазъм силно се разпалва? Примира ли ви сърцето от хубавите български традиции? Чувствате ли как всички българи се обединяват в тези първи дни на новата година? Всичко това се случва, защото празниците не се свършват. Коледа, Нова година и много именни дни. А това изобщо не е за подценяване – на Ивановден 300 000 българи би трябвало да са празнували, а на Богоявление – 150 000. Ако не знаете, Богоявление е един от най-важните празници за църквата. Преди 2000 години на бреговете на река Йордан нашият Бог бил покръстен и тогава небето се отворило и Бог в своята триединна същност (във формата на гълъб) кацнал на рамото на Исус. Почти 2000 години по-късно, в наши дни, това изглежда по-скоро като събор на селските маргинали, които се хвърлят в студените води (най-често кална локва), за да извадят кръста. Там, където местните маргинали, не се съберат, се събират местните крайнодесни маргинали. В Пазарджик кръстът беше изваден с нацистки поздрав за...

Microsoft и Foxconn съобщиха, че са разрешили спора със служителите във фабриките за производство на продуктите на софтуерния гигант. На 4 януари 300 от работещите във фабриките на Foxconn застанаха на ръба на покрива на една от производствените сгради и заплашиха, че ще предприемат масово самоубийство, тъй като компанията ги назначила на работа в друг отдел. Говорител на Foxconn потвърди, че спорът се отнася изрично за прехвърляния, и не засяга условията на работа, тъй като компанията не веднъж е била обвинявана в експлоатация на труд. Microsoft изглежда са се отнесли сериозно към създалата се ситуация. В изявлението си Foxconn потвърдиха, че компанията на Стив Балмър се съобразява с всички изисквания и регулярно предприема проверки за условията на работа във фабриките. При наличие на проблем или неспазване на изискванията на труда се вземало необходимата мярка. Въпреки това, след проведените преговори с компанията и представители на местната управа и правителството, 45 работници подадоха оставките си. Останалите служители се върнали на работните си места и продължили да работят без промяна на условията. Това не е първият път, когато служители на Foxconn предприемат подобни радикални мерки. През 2010г. най-големият поръчител на Foxconn, Apple получи много негативни отзиви от страна на медиите, след като 9 служители във фабриките отнеха живота си поради ненормалните условия на труд.

Компанията HzO демонстрира на изложението CES 2012 възможностите на разработената от нея технология WaterBlock, чиято цел е защитата на различни електронни устройства от повреди при контакт с вода. Същността на предлагания метод се състои в нанасянето върху вътрешните компоненти на устройството на специално покритие, създаващо, според HzO, "бариера от нанофилм". Тази бариера не позволява на водата да влезе в контакт с електрониката, като по този начин защитаваното от нея устройство остава в работно състояние. С други думи, водата може да проникне в устройството, но не и да му навреди. По разбираеми причини HzO не разкрива състава на използвания материал, но отбелязва, че компонентите му се използват вече от половин век. За създаването на "нанобариерата" се използва газ. Благодарение на предварителната обработка интерфейсите на устройството не се покриват от материала. Така слабите места на устройството остават конекторите, макар при демонстрацията това да не се отрази на ефективността на техниката WaterBlock - защитените чрез нея продукти оставаха напълно работоспособни и след потапянето им във вода. Технологията HzO е предназначена основно за защита на устройства от краткотрайно излагане на въздействието на вода - например при падане във ваната. Компанията вече води преговори с производителите на преносими устройства за внедряване на метода. Засега не се уточнява до каква степен неговото използване ще се отрази на цената на крайните продукти.

Лало Каменов е зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация. Той е магистър по специалността "Публична администрация" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и бакалавър по специалността “Начална и предучилищна педагогика” пак във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От 1999 до 2000 г. изпълнява длъжността зам.-кмет на община Лом. От 2002 до 2005 г. е главен експерт в Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. От 2005 г. заема длъжността зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация. - Господин Каменов, излезе едно изследване, според което България е с най-голям процент безработни младежи в Европейския съюз, които нямат и образование и не учат. Защо според вас се получава така? - Не съм запознат добре с изследването, но факт е, че доста млади хора напуснаха страната ни и потърсиха препитание в чужбина. Всичко това е следствие на определена политика, и то не в рамките на една-две години. Явно в периода на прехода би трябвало да...

Новата операционна система на Microsoft ще бъде представена през октомври тази година, ако трябва да съдим по думите на PR директора на компанията Жанел Пул. Windows 8, който ще бъде съвършено различен от използваните в момента Windows 7, Vista и XP, ще бъде оптимизиран за употреба върху голямо разнообразие от електронни устройства, от компютри и ноутбуци, до таблети и други преносими устройства. Според анализаторите Microsoft ще се постараят да представят новия софтуер колкото се може по-рано, поради факта, че те така и не успяха да се наложат на пазара на таблети, който е най-бързоразвиващият се в момента. Компанията трябва да предложи нов продукт, който да бъде достатъчно конкурентноспособен за да се справи с доминиращия iPad. Стратегията на Microsoft е да осигурят ново преживяване върху таблетите, което иначе би било достъпно само върху настолните и мобилните компютри. Пул споделя, че въпросът около официалната дата на представяне на новия продукт все още не е бил обсъден и решение не е взето. Вместо това, служителите се фокусират върху отделните етапи от разработката на новия софтуер, а засега основната цел е да се спази срока за издаване на предварителния преглед на Windows 8 за потребителите, което трябва да се случи в края на февруари. Според PR директора, официалната дата, при отсъствие на пречки, би трябвало да следва установената вече практика на Microsoft. Компанията представя обновление на операционната си система на всеки три години, а именно през октомври 2009г. на пазара се появи Windows 7. Няколко производители вече събощиха, че разработват нови ултрабуци с тъч дисплеи, проектирани за работа с Windows 8. Те би трябвало да се появят в края на годината.

Текстът (Pdf) е от 10 януари, а е изтекъл на 11-ти януари 2012.

Притеснителното е, че разделът за координация на икономическата политика се разширява, което показва, че някои страни искат да използват бюджетната криза, за да си гонят други цели, които нямат нищо общо с кризата.

Фискалният пакт трябва да остане пакт за фискална стабилност и всички намеци за унификация, централизация и хармонизация на икономическата и данъчната политика трябва да отпаднат. 

Блогът за икономика 2012

Синдикатите в България изиграха решаваща роля в т.нар. преход, особено единият от тях, създаден в края на тоталитарния режим и легитимирал се като антикомунистически. Днес, 22 години след кръглата маса, на която доктор Константин Тренчев седна редом с партийните дисиденти и участва в узаконяването на модела на новата държава, която днес напълно справедливо наричаме олигархична, синдикатите вече имат история. И тя е интересна за изследване. Особено тази на КТ ”Подкрепа” (името според Николай Колев-Босия е на взаимоспомагателно дружество на интелектуалци в Стара Загора от края на 19 век). В началото на прехода България бе все още силно индустриализирана, макар и вече в период на източване на държавните предприятия, и затова синдикатът естествено създаде първите свои структури в средите на наемния труд, най-първо в добивните предприятия и на първо място - в мините. Тези, които замислиха и режисираха историята на прехода у нас, много добре осъзнаваха липсата на синдикална история и...

Жителят на американския щат Вашингтон Джеймс Грос заведе дело срещу компанията Symantec. Според него, производителят на антивирусен софтуер умишлено манипулира потребителите чрез предоставяне на невярна информация за "здравето" на техните компютри, като по този начин ги принуждава да закупуват продуктите на компанията, съобщава агенция "Ройтерс". Искът е подаден в съда в град Сан Хосе, щата Калифорния. Според Джеймс Грос, безплатните пробни версии на продуктите на Symantec винаги успяват да открият някакви проблеми със сигурността, дори ако те в действителност не съществуват. "Symantec преднамерено е разработила решения, които предоставят на потребителите неверни данни след сканиране на системата, като ги информират за опасни грешки и други рискове, без това да е вярно", се казва в подадения в съда иск. Компанията Symantec също така е обвинена, че в определени ситуации нейните програми всъщност не извършват проверка, а изписват предварително програмиран набор от съобщения с цел манипулиране на потребителите. Американецът подал иска, след като наел специалисти, които провели независима експертиза на въпросните програми и потвърдили неговите заключения, съобщава PC Advisor. До момента Symantec отказва коментар относно ситуацията. Корпорацията Symantec е разработчик на популярни антивирусни решения като Norton 360, Norton Internet Security и Norton AntiVirus. През изминалата 2011 година продажбите на всички програми, разработвани от компанията, са нараснали с 4 процента и са достигнали 2 милиарда щатски долара.

По време на редовно заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент днес се проведе дискусия с участието на Еврокомисаря за развитие Андрис Пиебалгс и представители на Европейската сметна палата. Дебатът е част от процедурата по освобождаване от отговорност на ЕК за изпълнението на бюджета за 2010 г. „В днешния труден за ЕС момент трябва [...]

В понеделник, на 9 януари берлинският театър Максим Горки представи в социалната мрежа Facebook премиерата на спектакъла „Effi Briest”, по романа на немския писател Теодор Фонтане. Както съобщава Ройтерс, позовавайки се на пресслужбата на театъра, „Effi Briest” е първата постановка, поставена в социалните мрежи. Театърът е стартирал страница във Facebook, наречена „онлайн сцена”, където актьорите са помествали снимки и са оставяли съобщения от името на героите. Зрителите, които са били повече от 1 200 души, са участвали в създаването на постановката, и по-специално, в избора на костюмите на главната героиня Effi Briest. Постановката е имала собствен модератор „Theo von Tain”, който е поканил публиката да се настани удобно и да не напуска местата си по време на представлението. От пресслужбата на театъра заявиха, че „Effi Briest” е демонстрирала възможностите на социалните мрежи за театрални представления и не изключват възможността в бъдеще това да стане постоянна практика. Онлайн-версията на спектакъла се явява допълнение към основната премиера на „Effi Briest”, която ще се състои в събота, на 14 януари. На нея се очаква да пристигнат повече от 420 души.

На 18 януари новинарският сайт Reddit ще преустанови работа за 12 часа в знак на протест срещу законопроекта SOPA (Stop Online Piracy Act). Това се съобщава в официалния блог на ресурса. Вместо обичайното съдържание посетителите на сайта ще виждат съобщение за това, с какво приемането на SOPA заплашва сайтове като Reddit. На сайта ще бъдат предавани на живо и дебатите в долната Камара на американския Конгрес, по време на които ще се изкажат и експерти. Сред тях ще бъде и съоснователят на Reddit Алексис Оханян. Както бе споменато в блога на Reddit в началото на текущия месец, през декември миналата година ресурсът е бил посетен от почти 35 милиона потребители, които са прегледали около два милиарда страници. През декември с предложение за спиране на Wikipedia в знак на протест срещу законопроекта SOPA излезе и основателят на енциклопедията Джими Уейлс. Като положителен пример Уейлс приведе опита с италианския вариант на Wikipedia, който бе блокиран от администрацията на сайта в началото на октомври 2011 година. Тогава Wikipedia протестира срещу законопроект, внесен в италианския парламент, който задължаваше интернет ресурсите да публикуват опровержения на дадена информация в рамките на два дни след подаването на искане от страна на заинтересованите лица, независимо от това, дали то е обосновано или не. Действията на интернет енциклопедията доведоха до внасянето на съществени промени в законопроекта. Трябва да се отбележи, че заедно с дискусиите в Reddit в края на декември 2011 г. стартира и акция по бойкот на най-големия интернет регистратор GoDaddy. Призивът за прехвърляне на домейните извън контрола на GoDaddy се появи, след като компанията обяви своята активна подкрепа и участието си в разработването на SOPA. Скоро след като големите медии съобщиха за акцията и собствениците на хиляди домейни се обявиха в подкрепа на бойкота, GoDaddy се отказа от подкрепата си за законопроекта. По-късно компанията се присъедини към противниците на SOPA. Stop Online Piracy Act предвижда редица строги мерки срещу сайтове, които нарушават авторските права. По-специално притежателите на правата могат да изискват от търсачките да изключват от резултатите от търсенето връзките към такива ресурси, а от интернет доставчиците - да блокират достъпа на своите абонати до тях. Против SOPA се обявиха и редица интернет компании, включително Google, Facebook, Twitter и Mozilla. Законопроектът се подкрепя от компании като L'Oreal и Warner Music Group. Ресурсът Reddit бе създаден през 2005 година. Новините в сайта се публикуват от самите потребители, а екипът, осъществяващ поддръжката му, се състои от 11 души.

На изложението за потребителска електроника CES 2012 могат да се видят не само таблети, лаптопи и смартфони, но и "интелигентни" перални машини. Компанията Samsung, например, представи модела WF457, оборудван с 8-инчов сензорен LCD екран и Wi-Fi модул за комуникация с "умни" телефони. С помощта на своя смартфон потребителят може от разстояние да управлява целия перилен процес. Устройството информира собственика си за режима, в който работи в момента, а освен това показва оставащото време до края на процеса на пране и в случай на нужда изпраща съобщение за възникнали по време на работата проблеми. В допълнение, новият продукт може да бъде включван и изключван дистанционно. Samsung WF457 се характеризира с ниска консумация на енергия, обемен резервоар и намаляване на времето за пране. Пералната машина използва нови технологии за по-добро премахване на петна, намаляване на шума, вибрациите и т.н. Продажбите на пералнята ще стартират през пролетта. Засега производителят не съобщава данни за ориентировъчната цена на устройството.

Холандски съд днес задължи два от най-големите доставчици на интернет услуги в страната да блокират достъпа до скандално известния ресурс The Pirate Bay, в противен ще им бъде наложена сериозна парична санкция, съобщава агенция "Асошиейтед прес". Големите холандски компании Ziggo и XS4ALL ще трябва да блокират на своите клиенти до торент сайта The Pirate Bay, който се счита за един от най-големите нарушители на авторски права в света. На свой ред провайдърите възнамеряват да обжалват решението на съда с мотива, че съдията "принуждава интернет компании да бъдат цензори, което не съответства на техните задачи и предмет на дейност". Независимо от това, Окръжният съд в Хага постанови, че компаниите трябва да блокират достъпа до сайта в срок от 10 работни дни или да плащат глоба от 10 000 евро за всеки ден на неизпълнение на решението. Доставчиците отбелязват, че понастоящем много холандски компании продават легални файлове чрез The Pirate Bay и блокирането на достъпа до ресурса ще навреди на много спазващи закона потребители. Ще припомним, че през 2009 година Градският съд в Амстердам постанови, че проектът The Pirate Bay подлежи на закриване заради нарушаване на авторски права, но изпълнението на това решение се оказа невъзможно поради факта, че физически сайтът е разположен извън пределите на Холандия. В понеделник още един съд, този път във Финландия, задължи местен интернет провайдър да блокира достъпа до The Pirate Bay.

Евродепутатът от Групата на ЕНП(ГЕРБ) Илиана Иванова изпрати днес писмен въпрос до г-н Ласло Андор, еврокомисар по заетостта, социалните въпроси и социалното включване, в който иска обяснение от Европейската комисия, дали решението на деветте страни-членки на ЕС да продължат трудовите ограничения за български граждани е мотивирано и обосновано. По принцип не е достатъчно една държава [...]

От днес започва приемането на заявления за регистрация на нови домейни от първо ниво. Това се съобщава на интернет страницата на организацията ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers), занимаваща се с регулирането и управлението на имената и адресите в Интернет. Новата стратегия на ICANN предполага значително увеличение на броя на домейните от първо ниво чрез използване на думи и имена на марки на различни езици, като например „.canon” или „.култура”. По решение на регистратора, нови адреси в такива домейн зони ще се предоставят на всички желаещи или на ограничен брой лица. Първоначално разходите за регистриране на една домейн зона бяха определени на 185 000 долара. Впоследствие от ICANN заявиха, че борда на директорите на компанията е инвестирал два милиона долара в програма за подкрепа на нови участници, и благодарение на това, цената е паднала значително до 47 хиляди долара. Според един видеоклип, разказващ за новата система за регистрация на домейни, процесът по разглеждане на приетите заявки ще отнеме месеци, а за стартиране на собствена домейн зона ще се изисква „значителен капитал”. Решението за опростяване на регистрацията на нови имена е взето през юни 2010 година. Към днешна дата, по данни на ICANN, съществуват 22 домейна с общо предназначение. Да регистрират собствени имена на домейни планират Париж, Ню Йорк, Берлин и Москва. Приемането на заявления ще продължи до 12 април и след това ще започне тяхното разглеждане.

Много компании са активни в социалните медии. Доста от тях познават канала и аудиторията достатъчно добре, за да ангажират потребителите. Но малко са тези, които се възползват от вече създадени виртуални групи, за да покажат, че наистина ЧУВАТ социалната среда. IKEA даде много добър пример как се прави това с кампания във Великобритания, която позволи на 100 късметлии да преспят в магазин на компанията.

Идеята идва от група във Facebook с недвусмисленото заглавие “Искам да преспя в IKEA“. Групата е събрала около 100 000 участници, когато IKEA я открива и магазинът в Есекс решава да заеме идеята и да направи 100 от членовете на групата щастливи. Имената са избрани на томболен принцип и в уречения ден (т.е. нощ) феновете отиват за комфортен сън в магазина. На входа получават спално бельо и подаръци, а за още по-добро изживяване хапват и пият греяно вино и горещ шоколад. През вечерта на място обикалят консултанти, които помагат на гостите да научат повече за своите нощни навици и да изберат перфектното легло спрямо тях. Забавленията не са оставени на заден план – през вечерта се прожектират филми, звезди четат приказки, а на линия са и професионални масажисти, козметици и маникюристи. Разбира се, дрес кодът е пижамен. Вижте видеото, за да научите повече:

Използването на вече създадена общност в социалните медии позволява минимални усилия за намиране на подходящите фенове за кампанията, а плюсовете са на лице. Компанията успява да постигне няколко много важни цели. Не само феновете са по-доволни, но и IKEA научава доста интересни факти за поведението на потребителите: например, че повечето от тях отделят само 10 минути за избор на матрак. PR-ефектът е още един допълнителен плюс. Това е само едно от многото доказателства, че компаниите могат да получат много от социалните медии и да бъдат неимоверно улеснени при намирането на идеи за нови кампании.

Чудя се дали има българска марка, която може да се възползва от подобни създадени вече общности?

Още по темата:

1. IKEA: Партито винаги е в кухнята
2. Сто скачащи котки в IKEA
3. Герила маркетинг с умереност – IKEA

Image: Manifiesto ‘En defensa de los derechos fundamentales en Internet’ by Eneko
via Wikimedia Commons

Във вчерашната си статия Adam Wagner от UK Human Rights Blog разсъждава над въпроса дали и доколко достъпът до интернет да се брои към основните човешки права.

Постът му изглежда мотивиран от

противоположността на две позиции:

от една страна публикуваният миналата година доклад на общото събрание на ООН, който поддържа тезата за интернет като основно човешко право, и от друга – скорошната публикация на един от бащите на интернет, Vint Cerf, който я отхвърля.

С оглед на съвременното технологично развитие и информационното общество, в което живеем, лично аз безрезервно подкрепям класификацията на достъпа до световната комуникационна мрежа като основно човешко право.

От чисто европейска перспектива

вода за воденицата

която върти в подкрепа на човешкоправния характер, може да се носи от бая кладенци.

Добър водоем за тази цел би била на пример Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) със съдържанието на нейните членове 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот), 9 (Свобода на мисълта съвестта и религията), 10 (Свобода на изразяването на мнение) и 11 (Свобода на събранията и сдружаването), а защо не и членове 1 (Защита на собствеността), 2 (Право на образование) и 3 (Право на свободни избори) от Допълнителния протокол?

С не по-лош водопреносен дебит e и

тръбопроводът

на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Нейните членове 15 (Свобода при избор на професия и право на труд) и 16 (Свобода на стопанската инициатива) биха подсигурили нужните количества в случай, че дебитът на ЕКПЧ започне да намалява.

Ето така набързо докарах

кладенците до пословичните 9

макар и бройката им да може да се удвои без някакъв особен стрес.

Какво мислите: дали изпуснах нещо и какви други (освен юридически) аргументи биха могли да се приведат в защита на тезата?

А сещате ли се и за такива, които биха били в неин ущърб?

Related posts:

1. SABAM обмисля въвеждането на “плосък” интернет данък?

Гражданите, които не желаят да търпят вечно символиката на лъжата и нейните практически проекции в живота ни, получихме подкрепа от сайта на журналистите от бившата българска секция на Би Би Си Кафене.нет.
А междувременно в сайта на иницитивата за демонтиране на паметника се появи и следното съобщение, което вероятно означава, че към грузинските знамена, които досега се вееха на протестите пред съветския символ, вероятно ще се добавят и сирийски:

Nadia Hamami
12 януари г. 00:28
Част от Сирийската опозиция в България ще подкрепи инициативата и ще вземе участие в събитието като акт на протест срещу продължаващата политика на анти-свобода и отнемането на живота на милиони по света; политика, която Русия традиционно и принципно провежда. Това ще бъде и гласът на онези представители на опозиционно настроената част от сирийците, която се обявява срещу каквато и да е подчиненост на Русия, извън нейните граници, където и да е на земята.

Ето публикацията на Кафене.нет:

Иво Инджев: Да събудим приспаната чувствителност на българите

by newswriter on 12/01/2012 г.

На 15 януари, неделя, гражданската инициатива за демонтирането на паметника на съветската армия в София организира поредния протест в София. Той ще бъде проведен от 11 часа около паметника на съветската армия в София.

Така, казва един от организаторите на протеста журналистът Иво Инджев, „ще отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание на правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда“

По този повод Кафене.нет се свърза с Иво Инджев и го запита най-напред възможно ли е да се върви напред, като се гледа назад?

Иво Инджев: Гледането назад е като шофирането: то е едно от най-важните условия за ориентиране на шофьора за пътя напред, без което катастрофата е неизбежна…

Кафене: Кои са хората, които подкрепят идеята за отстраняване на паметника?

Иво Инджев: Отговорът на този въпрос дадоха усмихнатите хора, цели семейства, включително и пристигнали от други селища в България, които толерантно се изчакваха, за да се снимат с неочаквано оцветения на 17 юни миналата година паметник в София. Пет дни, преди да се намесят чистачите на петата колона по късна доба, край паметника имаше непрекъснат празник от позитивно настроени българи от всякакви възрасти. Сигурно е била голяма и неприятна изненада за защитниците на наследството на съветската окупация да видят такава масова реакция!

Впрочем, за първи път авторитетни западни издания обърнаха внимание на спецификата на нашата неравна битка, което се долавя от контекста на публикациите в западни медии, в които претенцията да сме били освобождавани беше поставена миналата година в кавички (кавички около думата „освободителка” се появиха неотдавна и на самия паметник в София). Това е една „малка крачка напред” за нашата гражданска кауза, но обещаващ скок напред за България като страна, за която обикновено се говори като за обречен на вечно слугуване сателит на Москва.

Кафене: Кои са тези, които искат запазването на паметника?

Иво Инджев: Наричам ги Петата колона по аналогия с франкистите, които помагат в обсадения Мадрид на настъпващите 4 колони на генерал Франко по време на гражданската война там в края на 30-те години на миналия век. Но, честно казано, има и много, много българи, които просто са жертва на десетилетната пропаганда и изобщо не си дават сметка, че се кланят на фалшив кумир, нарушавайки, образно казано, една от Божиите заповеди.

Надписът под паметника на армията, която не е дала нито една жертва в България и я окупира вероломно като скъсва пазените през цялата война дипломатически отношения на 5 септември 1944 г., на практика изпреварва един от лозунгите на Джордж Оруел от „1984-та” – „свободата е робство”. В нашия вариант става дума за деклариране благодарност от името на българския народ (целия!) за „освобождението”, довело до падането на желязната завеса върху арестуваната от СССР България и откъсването на страната ни от естественото й европейско развитие.

Сега управляват Гражданите за европейско развитие на България ( ГЕРБ). Нима това не им прави впечатление? Опитваме си да ги впечатлим с нашите граждански инициативи.

Но най-важното е, да се събуди приспаната чувствителност на българите към такъв огромен символ на лъжата пред очите ни, покрай който минаваме с преклонена главица. Ако не сме в състояние да я забележим насред столицата ни и да се преборим с нея, ще бъдем осъдени да се чудим на собствената си податливост на масови измами до пълното затриване на нацията ни под отломките на неосъзнатото ни минало.

Кафене: Какво предлагате да има на мястото на паметника?

Иво Инджев: Имаме щастието правителството да предлага терен в открития през септември миналата година Музей на социалистическото изкуство, където има открити и закрити пространства, годни да приютят най-социалистическото от всички социалистически произведения на нашето съветско минало – не случайно Българската социалистическа партия организира на два пъти своята кметска предизборна кампания миналата година именно пред този чисто идеологически символ, чието място е при останалите подобни произведения на епохата.

А на освободения от „освободителя” терен могат да бъдат поставени всякакви български символи. Има готови проекти и истинско интелектуално състезание между архитекти през последните две десетилетия. Ако предпоставим предварително „печеливш” проект, рискуваме да сложим каруцата пред коня, който и без това е обявен за троянски от бившата ни метрополия.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
800г пилешко бон филе
1ч.ч. мариновани гъби
1/4 стрък праз лук
1 зелена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. кафява захар
1/2ч.л. суха мента
1/2ч.л. сух босилек
2с.л. краве масло
1к.ч. бренди
1ч.ч. доматен сос
1ч.л. сладък черен пипер

Приготвяне:
Пилешкото се реже на ленти. Зеленчуците се измиват и почистват. Гъбите се отцеждат добре от маринатата. От празът се използва само бялата част. Скълцва се на ситно. Чушката се реже на колеца. Взема се дълбок съд. Слагат се 2с.л. краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее се добавя скълцания праз. Намаля се степента на котлона. Разбърква се дървена лъжица. Похлупва се за да се задуши. След 5 минути се отхлупва. Поръсва се 1ч.л. сол, 1ч.л. кафява захар. Полива се 1к.ч. бренди. Отново се разбърква. Добавят се пилешките ленти. Запържват се за 10 минути. Бърка се непрекъснато да не загори. После се налива 1ч.ч. вода и 1ч.ч. доматен сок. Похлупва се и се оставя да ври на тих огън, 15 минути. После отхлупва и се добавят гъбките и колелцата чушка. Поръсва се 1ч.л. червен пипер. Похлупва се и се оставя да ври така още 15 минути. Накрая се изключва и се оставя да къкри на изключен котлон. Ястието се поръсва със суха стрита мента и босилек. Поднася се топло.

Кримската война (октомври 1853 - февруари 1856). Оказва се, че у нас към края на май 1854 г. във Варна е имало 30 000 френски, 25 000 английски и 10 000 турски войници. 60-хилядна съюзническа войска. Във Варна!!! Войска, която чакала да я вдигнат с кораби, за да дебаркира на Кримския полуостров и да превземе Севастопол. С една дума Варна е била главната база на съюзниците Франция, Англия, Сардинското кралство и Графството Насау (кои са пък тия две). Които са се вдигнали, за да дадат на руския император урок, че не може то така да си развява в Черно море коня, както му скимне. А камо ли пък да мисли за Константинопол, Босфора или Дарданелите. Можем само да си представим как, докато тръгнат, всичките тия войници са съжителствали с местното (нашето) население. Турците не гледали с добро око на съюзниците си от Западна Европа, защото те искали най-хубавите къщи и не си плащали, пиянствали, а особено пък погледите им към жените никак не им харесвали. Представяте ли си чужденците,...

 От днес започваме едно пешеходно, на стоп и на каквото–дойде пътешествие из Африка. От името на Лора и Евгени ще разказва Лора и, можете да ми вярвате, ще ги илюстрира със страхотни снимки. Започваме с Мароко – приятно четене: За читателите през четци и блогосфера: кликайте на разказа, за да видите всички снимки

Африка пеша

Мароко: Танжер, Фес и Рабат

Танжер

[singlepic id=12837 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=12859 w=500 h=395 float=center]

В Танжер

веднага се потопихме в лудницата на ориента. Дори късно вечерта всички магазини и магазинчета работеха - може да си купиш всичко - от обувки до плазмен телевизор или пералня в 10 часа вечерта. Но ние не се нуждаехме от нищо освен от подслон. Нямахме никакъв план, хотелите бяха скъпи, а навън изглеждаше доста опасно. Седнахме изморени на една пейка, когато възрастен мароканец ни заговори. Пита ни имаме ли подслон и храна и като разбра, че сме стопаджии много се зарадва. Каза, че когато е бил млад е пътувал на стоп из Европа цели шест години. Показа ни къде можем да ядем евтино и се разделихме. При първият ни опит да ядем разбрахме, че нищо не разбираме. Веднага двама души от заведението се заеха да ни превеждат и като обяснихме че искаме вегетарианска храна ни заведоха в друго ресторантче наблизо където имаше само риба :)) Отказахме се да обясняваме че не искаме риба и останахме там като ни помогнаха да си поръчаме салата и ориз.

По-късно вечерта срещнахме друг добър мароканец, който не се опитваше да ни продаде нищо, а само да си говори с нас. Каза, че е живял четири години в Европа - Франция и Испания, но го бяха екстрадирали от там защото нямал документи. Пътуването за тях в Европа беше доста трудно. Той самият беше минал Гибралтар скрит в камион. Някой път се налага да плуваш и под лодките. Но въпреки това той стоеше в Танжер и чакаше удобен момент да се върне в Европа. 'I have to suffer to succeed'. Знаеше испански, френски, английски и арабски и искаше да научи немски, за да отиде в Германия. Знаеше много за страните по света, за хората и за живота. Показа ни хубавите места в Мароко и Африка и ни даде ценни съвети за нашето пътуване. 'Късметлии сте, че сте родени в Европа' каза 'защото имате свободата да пътувате'. Не за първи път чувахме тези думи и се замисляхме колко неравностойно е всичко от самото ти раждане. Хората не се раждат равни. Още от мястото, където се родят зависи тяхната свобода цял живот. 'В Мароко всеки е добре дошъл. На никой не му трябва виза дори и на китайците'. Говорихме си с удоволствие цяла нощ и на сутринта решихме да продължим към

Фес

[caption id="" align="aligncenter" width="672" caption="С толкова сателитни чинии сигурно можеш да хванеш сигнал от извънземни… "][/caption]

На стопа рано сутринта спираха само таксита и след час чакане дойде при нас типчето с паницата на главата (доста разпространена прическа в Мароко) и започна да стопира с нас. Говореше ни нещо на арабски и се смееше. Спря едно камионче, натовари ни отзад в каросерията и се качи отпред. Придвижихме се към изхода на града и там продължи с нас - ту ходехме, ту стопирахме. Не можехме да разберем защо върви с нас и къде отива. Едва успяхме да се измъкнем с оправданието, че отиваме да ядем. След 15-20 минути ни взе кола за следващия град на 45 километра и оттам почти без да чакаме един дядо ни качи за Lareche. Спирахме по пътя да си вземем пъпеши, които после се оказаха много вкусни. С няколко коли стигнахме до Фес и вечерта си опънахме палатка в една гора в покрайнините. Къмпирането е доста трудно в Мароко. Няма почти никакви гори и навсякъде е пълно с хора.

Магаретата и кончетата във Фес са така нечовешки натоварени и бити, че често са с изплезени езици и пяна на устата

Като цяло мароканците нямат никакъв респект към животните...за тях това са нисши същества, създадени да ни служат

[singlepic id=12838 w=500 h=395 float=center]

Cafe Clock - едно от най-приятните места във Фес с типична атмосфера и интернет

[singlepic id=12839 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=12840 w=500 h=395 float=center]

На сутринта ни закара до центъра на Фес един мароканец, който всъщност отиваше към Испания. Беше в обратната посока - към Танжер, но заради нас се върна във Фес и даже ни черпи по един сок от портокали. Още със слизането от колата ни налазиха да ни предлагат хашиш, хотели и каквото друго могат...Това беше само началото на суматохата във Фес.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Щом влязохме в медината (старият център, ограден със стени) не можехме да си отдъхнем и за 1 минута от досадни продавачи и гидове. Всеки те зарибяваше с нещо – яж при мен, купи от мен, ела с мен да те водя...всичко беше „best quality“ и  „best price“ - изрази, които будеха съмнние след 10-тия път и накрая смях. Малките улички бяха буквално като лабиринти, много от които със задънен край. Претъпкани с хора, магазнчета, животни, всички изглеждаха еднакви и да се загубиш беше неизбежно. Едно момченце се опитваше да ни бъде гид като повтаряше през цялото време „for free“ , но разбира се накрая поиска пари. Когато му казахме „for free“  той отговори: „Nothing is free. In Fes everything is commission.“

[singlepic id=12841 w=500 h=395 float=center]

Прочутите Tanneries във Фес – или мястото, където боядисват кожи с естествени бои 

[singlepic id=12842 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=12843 w=500 h=395 float=center]

Moroccan fashion

[singlepic id=12844 w=500 h=395 float=center]

Изглежда първите думи, на които учеха децата тук са: „One dirham, please“.

Някои деца като ни видеха направо започваха да тичат и да викат: Money! Money! Money! Сякаш бяхме ходещ банкомат. Както ни бяха предупредили в Европа хора, които са пътували тук: За тях щом си бял означава, че първо, си глупав и второ, че имаш много пари. За пръв път усетихме този расизъм и наистина се почувствахме дискриминирани. Всеки ни питаше: От къде сте? Ако в Европа питахме всички черни хора по улиците: „от къде сте“, нямаше да е много учтиво...А след като им кажем България повечето гледаха в недоумение. Някои викаха Унгария? Други питаха: Това в южна или северна Америка е? Малцина бяха тези, които бяха чували за Стоичков и от там знаеха и за България. Стоичков беше прочут – тук всеки гледаше футбол.

[singlepic id=12845 w=500 h=395 float=center]

Медината във Фес

[singlepic id=12846 w=500 h=395 float=center]

Типичните марокански закуски

[singlepic id=12847 w=500 h=395 float=center]

Останахме във Фес на каучсърфинг няколко дни,

губехме се в медината, опитвахме месните храни и се носехме по реките от хора по малките улички.

Фес не беше място за спокойствие и почивка.

Дори когато седяхме в кафене с нашия марокански хост не спираха да ни досаждат всяка минута. Продаваха ни носни кърпички, дискове с ужасни американски филми, или просто искаха пари. Мароканският ни приятел упорито се опитваше да ни вкара в правата вяра като ни рецитираше силни откъси от Корана, разказваше ни истории и ни задаваше провокативни въпроси. Обещаваше да ни научи да летим. Не можехме да го накараме да млъкне по никакъв начин и се наложи да слушаме търпеливо.

[singlepic id=12849 w=500 h=395 float=center]

Странен квартал в покрайнините на Фес, зарит с боклуци, където всеки си търси по нещо

[singlepic id=12850 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=12851 w=500 h=395 float=center]

Ето няколко снимки на намокрените с вода рула от тоалетна хартия… Приличат малко на каменните статуи от Великденските острови, нали?

Вижте още идеи от празни ролки от тоалетна хартия:

Поради големия обществен интерес Биволъ публикува пълния текст на откритото писмо на Едвин Сугарев до ВСС по повод кандидатурата на Росен Димов за върховен прокурор във ВКП.

Припомняме, че част от цитираните в писмото документи - обвинителен акт от съда в Солун и разговорите на Тенчо Попов и съдията Сантиров са в свободен достъп на сайта Болканлийкс.

Открито писмо

До членовете на Висшия Съдебен Съвет на Република България

Копия:

До г-жа Диана Ковачева, Министър на правосъдието

До г-н Борис Велчев, Главен прокурор

До г-жа Искра Фидосова, Председател на правната комисия в НС

До техни Превъзходителства посланиците от ЕС

До г-жа Вивиан Рединг, зам. председател на Европейската комисия, Комисар за правосъдие, основни права и гражданство

Уважаеми дами и господа,

От медиите научавам, че се каните сериозно да обсъждате кандидатурата на г-н Росен Димов за член на Върховна Касационна Прокуратура.

Налага се да Ви напомня, че съгласно чл. 130, ал.2 от Конституцията на Република България от Вас се изисква да бъдете “юристи с високи професионални и нравствени качества”. Във връзка с това бих искал да отговорите публично на няколко въпроса, свързани с тази кандидатура – които по моето скромно мнение правят изборът на г-н Димов и съответно Вашето гласуване “за” несъвместими с това конституционно изискване. Въпросите са следните:

1. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който нарушава законите на страната?

Случаят е добре известен. Със свое решение от 24 октомври 2001 г. Апелативният съд в Тесалоники “изправя пред Наказателния апелативен съд” група лица, обвинени в тежки престъпления. Сред тях фигурират: “...4. Росен Димчев Димов, жител на град Плавдив, 5. Илонка Живкова Каратодорова, жителка на София, България...” Обвинението срещу тях е, най-общо казано, в пране на пари – и е формулирано по следния начин: “...българските граждани Росен Димов и Илонка Каратодорова, с пряката помощ по време и при извършването на това действие, на втория обвиняем Георгиус Антемидис, с цел да скрият истинския произход, и с оглед печалбата, стават притежатели и имащи правото върху неща плод на престъпна дейност и по-конкретно многократно извършена кантрабандна дейност и измама с тежък характер”. Обвинението срещу тях е формулирано въз основа на чл. 1, пар.1, т. “а”, “и”, “г” и чл. 2, пар. 1а на Закон 2331/1995. Зад него се крие факта, че на 31.10.1997 г. обвиняемият Георгиус Антемидис открива в банка “Македония – Тракис” сметка с номер 652-01-411-0429583 заедно с Росен Димов и Илонка Каратодорова, а на 23.08.1998 г. поисква неговото име да бъде махнато и да не фигурира като правоимащ върху тази сметка.

Независимо от това вноските му в нея продължават – и през март 2000 г., когато са започнати следствените действия, нейният остатък е възлизал на 101 200 щатски долара (от което неизбежно следва, че и взаимоотношенията на Росен Димов с един от най-големите контрабандисти в Гърция са продължавали поне до тази дата – иначе той би се разтревожил от тези необосновани преводи и би прекратил компрометиращата го банкова сметка). Изводът на гръцкия Апелативен съд за това партньорство по банкови сметки звучи така:

“Споменатите обвиняеми, българските граждани Росен Димов и Илонка Каратодорова стават притежатели и се явяват правоимащи на съответните влогове, с цел да прикрият истинския произход на споменатата сума, както и на останалите суми, които стават тяхно притежание в резултат на извършените от първите двама престъпни деяния – измама и повторно извършена контрабанда, споменаващи се в т. 1 и 2, т.е. узаконяват по този начин приходите на първите двама обвиняеми, произхождащи от споменатите по-горе престъпни деяния.”

Тук трябва да отбележим, че престъпните деяния не са какви да е. Става дума за “подбудителство за извършване на предумишлен взрив, контрабанда, фалшификации, от които ползата надхвърля 25 000 000 драхми, пряко съучастие в извършване на тежко престъпление” и подобни. Само контрабандата с цигари на тези специфични съдружници на българския прокурор, внесени – забележете – най-вече от България, е нанесла на гръцката страна щети в размер на милиарди драхми. Разборът на действията на братя Антемидис и техните партньори – в контрабанда на цигари, етилов алкохол и лекарства, взривове и тежки измами, недвусмислено сочи, че става дума за организрана престъпна група и за видни фигури в подземния свят на Гърция.

Във връзка с публикациите по този повод Росен Димов нееднократно обяснява, че през ноември 2000 г. отишъл в Солун, говорил със Солунския прокурор и по-късно дал показания пред следовател, при което гръцката страна е оттеглила своите обвинения срещу него, а съдът категорично отказал да даде ход на делото.

Според в. “Катимерини” обаче прокурор Николас Калидис е поискал Росен Димов и неговата партньорка да бъдат задържани по обвинение в пране на пари. На делото не само че е даден ход, но и на 29.09.2001 г. началникът на прокуратурата в солунския съд потвърждава пред в. “Сега”, че “Росен Димов е обвиняем по наказателно дело в Гърция” и че “прокурорско предложение за неговото призоваване пред криминален съд е било направено преди десетина дни.” Решението на съда, взето на 24 октомври 2001 г. след обвинителната реч на Николас Калидис, зам. прокурор на Солун на 07.09.2001 г., и публикувано на 09.11.2001 г., също звучи достатъчно категорично: “Изправя пред Наказателния Апелативен съд...” – тъй че за никакъв отказ да се даде ход на делото не може да става дума.

Дали г-н Росен Димов е прал пари в Гърция, е от компетенциите на гръцкия съд. Очевидно той е пропуснал да го осъди, но според мен това е без значение. От значение е, че един български прокурор се е почувствал дотолкова задушевно близък с хора като братя Антемидис, че да открие обща банкова сметка с тях. Според “Асошиейтед прес” техните имена се свързват с най-голямата контрабанда на цигари, залавяна в Гърция – на стойност 9,8 милиона щатски долара. И от значение – и то особено за Вас – е че той е нарушил и българските закони, откривайки валутна сметка зад граница без разрешението на БНБ – в разрез с действащото тогава законодателство – като сам признава пред в. “Труд” от 27.09.2001 г., че е извършил “тежко нарушение” на валидния тогава валутен режим.

Този режим е законодателно фиксиран в чл. 36 и чл. 37 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, а съгласно чл. 251 от Наказателния кодекс такова провинение се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер двойната сума на предмета на престъплението. Следователно областният апелативен прокурор Росен Димов е нарушил българското законодателство и Вашите предшественици, както и българското правосъдие, се пропуснали да санкционират това негово престъпление. Остава само да видим дали Вие ще повторите тяхното дебелоочие, като гласувате неговата кандидатура.

2. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който не е изпълнявал своите задължения като такъв?

Едно от най-драматичните събития през отминалата година беше убийството в Катуница и свързаните с него протести и етнически напрежения. В дъното на тези събития се открои фигурата ромският бос Кирил Рашков, известен още и като цар Киро. Хората в цялата страна негодуваха срещу неговото чувство за безнаказаност и пренебрежение към човешкия живот.

От изказвания на главния секретар на МВР Калин Георгиев (който преди да заеме този пост, е бил шеф на антимафиотите в Пловдив) стана ясно, че фамилията Рашкови отдавна са полезрението на полицията и органите за сигурност, и че дейността им се свързва с разпространение на наркотици, производство на фалшив алкохол, ръководене на джебчийски канали, а както се разбра наскоро – и с поръчкови убийства. Стана ясно, че срещу тях са подадени многобройни жалби, визиращи тяхната арогантност и свързани със заплахи за убийство и реални опити за такова.

Не стана ясно само едно – как така цар Киро е безчинствал на воля, без при толкова данни да изпита строгостта на закона. Кой не е обърнал внимание на неговото натрапливо присъствие в Катуница, след като кичовите му палати стърчат там повече от 15 години. Как така службата за борба с организираната престъпност е работила с пълна пара и открила доста неща – а в съда не е влезло нищо. Защо – при очевидно драстичното забогатяване на ромския бос, никой не се е заинтересувал дали изобщо плаща данъци. И хората, и медиите се питаха кой е допуснал да се вишат палатите в Катуница, да стърчи караулка с бариера насред общинската улица, да се заграбват безнаказано общински имоти и да се тормозят невинни хора.

Накратко казано – кой е човекът, който е разпънал чадър над него.

Можем лесно да си отговорим на този въпрос, ако се запитаме кой би могъл да вземе и съответно не е взел решение за наказателно преследване. Прокуратурата е строго йерархизирана институция, а пловдивската областна прокуратура се слави като най-йерархизираната от всички – според работили в нея, там не е било възможно да се вземе каквото и да било решение без санкцията на съответния шеф. Този шеф е известен. Името му е Росен Димов: между 1992 и 2007 година той е първо окръжен, а сетне и апелативен прокурор на Пловдив.

Следователно той е човекът, който не е предприел нужното, за да пресече престъпната дейност на цар Киро, която му е била много добре известна. И той е човекът, заради когото разработките на местната служба за борба с организираната престъпност са оставени без последствие. Бих добавил и още нещо – най-вероятно той е и човекът, разпънал прокурорски чадър над главата на цар Киро. Освен ако продължилото дълги години “пазене” на ромския бос не е поръчано от по-висока инстанция, а такава в годините на най-бурен просперитет на фамилия Рашкови беше единствено главният прокурор Никола Филчев.

3. Именно в тази връзка бих искал да Ви запитам: смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който е сред фигурите, които бяха най-приближени на Никола Филчев?

Питам Ви, защото навремето един състав на ВСС поиска неговата оставка. И защото неговото управление на прокуратурата не само направи България за посмешище, но и унизи правосъдната ни система – а и Вашето достойнство като магистрати. Питам Ви още и защото – както става ясно от публикувания наскоро обвинителен акт срещу Алексей Петров – тъкмо чрез фигурата на Никола Филчев се извършва най-плътната симбиоза между българската мафия и правосъдната ни система, за чиято съдба носите пряка отговорност.

В годините на неговото управление Росен Димов беше председател на Асоциацията на прокурорите – като под негово ръководство тя беше превърната в колективен рупор за волята и щенията на главния прокурор – и беше използвана като инструмент за откровен политически натиск и публично поругание. Сред многото примери в това отношение може да бъде посочена декларацията на същата Асоциация от 24 ноември 2004 г., в която спрямо Иван Костов в качеството му на политически лидер на втората към момента политическа сила в страната, в която се използват хули като “г-н Костов е доказал, че е специалист по всякакви клеветнически, наказателни, подслушвателни и други акции”; заплахи като “все пак Вие сте наш клиент, г-н Костов” и неприкрити политически внушения от рода на “вместо тези безплодни напъни г-н Костов, като бивш премиер, трябва да обясни на българските граждани: как беше извършена приватизацията и в чии джобове отидоха милиардите от продажбата на държавното имущество; как една малка група хора забогатя незаконно и живее в охолство, а народът тъне в беднотия; как беше създадена българската олигархия; какви перспективи имат милионите български граждани; кой и кога въздигна корупцията в официална политика.”

Подобно поведение от страна на прокурорска организация би било напълно немислимо във всяка цивилизована страна – и би довело до незабавни санкции. Най-малкото е непростимо по отношение на изискването за политическа необвързаност на магистратите, а също и от морална гледна точка: протестът на Костов всъщност е свързан с един от най-скандалните прецеденти от времето на Филчев: с процеса срещу ген. Атанас Атанасов, в който той по личното нареждане на главния прокурор е подведен под отговорност за задържането на самолет с оръжейни доставки за ембаргова страна – като при това тази операция е съгласувана с европейските тайни служби.

4. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, поддържал близки отношения с хора, подлежащи на наказателно преследване, и извършил действия, които са откровено в тяхна полза?

За съжаление данни за такива действия има – и част от тях са свързани с един от най-драматичните банкови фалити в страната – този на Агробизнесбанк. (Същите подлежат, разбира се, на щателна проверка – но това е задължение на следствените органи или на Вашия инспекторат.) Данните се съдържат в сигнали, изпратени до Иван Костов в качеството му на премиер на България, до Никола Филчев в качеството му на главен прокурор и други лица. Един от основните въпроси, които се повдигат в тях във връзка с проточилите се дела за източването на Агробизнесбанк, е защо при наличието на престъпление от такъв мащаб са оставени на свобода тъй наречените “пловдивски брокери” Христо Данов и Христо Александров. Официалното оправдание на пловдивския апелативен прокурор е, меко казано, комично – че им бил прибрал задграничните паспорти и поради това не можели да избягат. Мярката за неотклонение е парична гаранция, като сумите са смешно ниски; примерно три пъти по-високи са били за директорите на банката, а един от тях, Николай Ханъмов, е прекарал в ареста повече от две години.

Тази дадена от Росен Димов възможност е използвана ефективно, за да се довърши схемата по източване на банката – като закупените с кредити активи на техни фирми се продадат или прехвърлят на трети лица. Така Христо Александров продава пет имота на банката, предварително прехвърлени на трети лица, на обща стойност 1 600 000 щ.д. Продава и 18-те автомобила на фирмата си “Финком”, продава цялата предпечатна техника на фирмата си “Телерпрес” – 53 компютърни конфигурации, цветни скенери и др. на стойност около 1 млн. щ.д. Христо Данов пък продава мерцедесите на фирмата си “Вимекс”. Апартаменти, закупени като офиси на “Финком”АД, са прехвърлени безвъзмездно на частни лица. Фирми като “Юнион Алком” и ФБК-Пловдив са използвани като канали за източване на огромни финансови активи от Агробизнесбанк: с тази пари са построени три кооперации, наречени “Близнаците”, и огромна сграда на ул. “Богориди” №8 в центъра на Пловдив, която се ползва като лична собственост от Христо Данов и в нея се отдават офиси на 20 фирми.

В един момент е била издадена (по искане на разследващите) заповед за арестуването на двамата банкери за крупна документна измама – фалшиви командировъчни за пътувания в чужбина на стойност 500 000 щ.д. Пловдивската прокуратура излиза със съобщение, че данните за извършено престъпление са малко и не може да бъде повдигнато обвинение. Въпросните данни впрочем са разпечатани на цветен ксерокс фалшиви командировъчни и собстеноръчно подписани от двамата банкери ордери за получените долари.

Росен Димов отказва да повдигне обвинение и във връзка с огромна по мащабите си афера с кантрабандна пратка цигари на аерогара Пловдив, при която гаранти на доставчика са Христо Данов и Христо Александров. С помощта на шефа на митницата по това време – Димитър Толев, оригинала на банковата декларация е подменен с фотокопие – и липсата на оригинал е послужило на Росен Димов като повод да откаже да повдигне обвинение. В крайна сметка цигарите за милиони долари са освободени и закарани под охрана в Илиянци, където са разпродадени.

Може би ще възразите, че градя своите заключения върху неоснователни подозрения и спорни хипотези. Съветвам Ви тогава да направите справка за пътуванията на г-н Димов в чужбина от годините непосредствено преди фалита на Агробизнесбанк – и да видите от кого е бил придружаван. В два от случаите “пловдивските брокери” са негови спътници, а дестинацията е Швейцария, където те имат холдинг, чрез който най-вероятно се изнесени повечето от източените от АББ милиони.

Както вече споменах, тези данни са известни на прокуратурата, включително на главния прокурор Никола Филчев. Никой не е предприел нищо – и ограбването на Агробизнесбанк остава безнаказано – както и изобщо почти всички банкови престъпления, загубите от които според преценката именно на главния прокурор възлизат на седем милиарда долара. Причината за това е отдавна известна – тези дела се използват най-вече за рекет над извършителите на банкови престъпления и кредитните милионери, които плащат на прокурорите огромни суми, за да бъдат прекратени.

Както изглежда, практиката на Росен Димов също не е чужда на подобни прегрешения. Според един от сигналите за него по дело за фалита на Тракиябанк първоначално са задържани Георги Стойчев, Георги Трифонов и Ганьо Вълев. Те наемат последователно няколко известни софийски адвоката, но без успех. Нещата се променят, когато техен адвокат става Орлин Търновалийски, чийто кум е Росен Димов. Следствените банкери са освободени под гаранция, наблюдаващата делото прокурорка Катя Атанасова, известна с непримиримата си позиция спрямо тях, е отстранена, след около година самото дело е прекратено. По непроверени данни Георги Стойчев е разказвал пред свои приятели, че това му е струвало 250 000 щ.д.

5. Смятате ли, че на такава длъжност може да бъде избран прокурор, който има спорен морал и спорно поведение?

Би трябвало например да се запитате възможно ли е един прокурор да говори неистини, при това публично – и то в своя защита. За съжаление Росен Димов го прави. Първо с твърдението си, че още през 2000 г. е свалил всички съмнения от себе си пред прокурора на Солун и през януари следващата година е дал показания, при което гръцката страна е оттеглила претенциите си към него – след като тъкмо прокурорът на Солун го опровергава с интервюто си, дадено месеци по-късно.

Второ с твърдението, че Солунският апелативен съд не е дал ход на делото, по което е бил обвиняем – след като от решението на съда от 24 октомври 2001 г. става ясно, че ход на делото е даден и той е бил де факто обвиняем (какъв е изходът на самото дело е отделен въпрос).

Трето с доста наивното си обяснение защо е пренебрегнал българското законодателство и е открил банкова сметка в Гърция: той твърди, че е искал да спаси спестяванията си от банковия срив и галопиращата инфлация, само че сметката е открита едва на 30.10.1997 г. – когато в България вече има валутен борд и подобни опасности не съществуват. Също така обяснението, че просто го били запознали с Георгиус Антемидис и му го препоръчали като точен партньор, най-вероятно също не отговаря на истината. Между началото на 1997 и края на 1999 година Росен Димов пътува повече от двадесет пъти до южната ни съседка, почти винаги придружаван от Илонка Каратодорова, обвиняема по същото дело – която далеч не е само негова “позната”. Не бих изключил възможността някои от тези пътувания да са имали делови характер – огромната пратка цигари, за която става дума в обвинителния акт, е внесена именно от България, а пловдивското летище “Крумово” е известно с някои подвизи в цигарената контрабанда; впрочем неговата съпруга Силвия е била шеф на КПП именно на това летище.

Би трябвало да се запитате за още доста неща, когато преценявате моралните качества на Росен Димов за място във ВКС. Би трябвало да се замислите например върху жалбата на Ашим Хюсеинов Асанов, председател на фондация “Прав път” и на Джамийското настоятелство в Пловдив – която между впрочем е отправена и до ВСС. В нея фигурира обвинението, че “престъпна група начело с бившия прокурор на Пловдив Росен Димов, кандидат за главен прокурор с помощта на ДПС, чрез подставеното лице Кирил Гунчев и наркодилъра Дасмет Джафер са ограбили мюсюлманите в гр. Пловдив с фиктивни договори за наем”.

Би трябвало да се замислите дали и допустимо един магистрат да лавира политически според интереса си и де се стреми да бъде винаги угоден на тези, които са на власт: да е днес със СДС, утре с БСП, а вдругиден – избраник на ДПС за най-високия пост в прокуратурата.

Би трябвало да помислите и дали фигури като скандалния ловен феодал Гео Дундаров са подходяща компания за един висш прокурор. И дали е уместно един магистрат да участва в разточителни ловни фиести заедно с олигарси, чиято дейност буди основателни подозрения – както е в случая с организираното през 2007 г. сафари в Намибия, в което Росен Димов е заедно с Емил Димитров, купувач на фирмата “Сида – С”, чрез която Петър Драшков придобива 15 декара общинска земя в кв. “Стрелбище” – с фалшифициран подпис на Бойко Борисов. И дали не е симтоматично друго едно присъствие на това парти – на банкера от Райфайзенбанк Момчил Андреев, отпуснал 10 милиона евро на Емил Димитров именно за покупката на тази фирма. Би трябвало да се замислите и върху анекдотичната история, в която Иван Димов, апелативен прокурор на София, нарича Вашия кандидат “престъпник”, за да бъде наречен след това пък от него по същия начин; разказът можете да намерите в стенограмите от записаните със СРС разговори между Тенчо Попов и Петър Сантиров, които отдавна са публично достояние.

Би трябвало да си помислите за много неща. Най-вече за вашата отговорност, ако сте в състояние да го направите. Защото не е тайна, че наситената с ДС-кадри и откровени престъпници масонска ложа се кани да лансира Росен Димов за главен прокурор. А втори Филчев едва ли е нужен на България.

С Уважение:

Едвин Сугарев

12.01.2012

Facebook пусна реклами в новинарските емисии на потребителите, наричайки ги Featured вместо Sponsored реклами.

70-те хиляди доброволци няма да могат да публикуват снимки и всякакъв друг вид информация, свързана с ролята им в игрите, състезателите и други официални лица.

Любослава Русева

Един приятел стои заклещен на магистрала „Хемус”, докато друг приятел, който живее в чужбина, ми дава зор да помагам за докторската му дисертация по организационна култура.

Първият ме пита какво става. Другият ме пита какво е ставало и станало, така че да се случи ставащото.

На онзи, блокирания на магистралата, изпращам есемеси с цитати от текущи управленци. На приятеля в чужбина – разни исторически иносказания. Или поне така си мисля…

Всъщност ето я историята.

…

„Мълчешката седях вътре в „пайтона”, воловете бавно напредваха. Идеше ми да се смея – така никога досега не съм пътувал… Снегът става все по-дълбок и по-дълбок, селяните са с цървули, само един е с ботуши… Липса на ориентировка: от сняг изчезва теренът.”

“В петък очакваме сняг. Да не ви изненада? Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха! Ако прочета: “Снегът пак ги изненада”, ще бъда много ядосан!”

Разпореждане на премиера Бойко Борисов към министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев в началото на декември 2010 г.

9 ноември 1879 година. Константин Иречек пътува към столицата с надеждата, че на следващия ден ще свали подгизналите от непроходимите пътища на Отечеството кавалерийски ботуши и най-сетне ще се представи в Народното събрание с купените от Виена лачени патъци.

“Надявам се, че няма да се окажем в ситуация да ловим снежинки, подготвени сме за зимата, имаме сключени договори за текущ ремонт, подръжка и снегопочистване.”

Уверение на новоназначения министър на регионалното развитие Лиляна Павлова , 30 септември 2011 г.

Ядец!

„Първи впечатления от София: крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал… По улиците огромни гьолища – българска Венеция.”

„Изумена съм от блокажа, който е станал, тъй като не за първи път вали сняг в България.”

Коментар на Лиляна Павлова от януари 2012 г.

Проявявайки жив интерес защо българите тънат в снежни преспи и калища, Иречек установява, че те просто нямат време да си решат проблема. „Понеже цялостната им енергия отива за комични оправдания и прехвърлянето своята вина връз другиго, държавата бива доволно затънала, без това да прави впечатление за някакъв разпад, нежели за разложение.”

“Има виновни лица за създаването и задълбочаването на проблемите по пътищата в зимните условия. Отговорността за ситуацията трябва да се носи от съответната снегопочистваща фирма.”

Реакция от страна на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов

По-нататък Иречек дава и конкретни примери:

Първата разпоредба за чистотата и риенето на сняг издал софийският полицмейстер капитан Паули през май 1878 г. Столичани обаче били недоволни, защото в нея не се правела разлика между сняг и „человечески непотребни вещества”, т.е. битов боклук, нито се указвало при каква снежна покривка следва да се вземат мерки. По тази причина никой не чистел и в двата случая.

“Оказва се, че по всяка вероятност фирмите, когато сключват договорите, когато участват в съответните конкурси, те декларират наличието на определена техника. Впоследствие обаче тази техника се оказва, че не е в състояние да бъде експлоатирана.”

Поредно обяснение на Цветан Цветанов, този път като шеф на кризисния щаб по снегопочистването

По „калдаръмний въпрос”, т.е. по въпроса за дупките – продължава Иречек – също цари „див хаос”. Нещо повече – „безредие и непослушност, големи неудобства и загуба на здраве”, тъй като градският надзирател прехвърля вината върху инспектора по санитарната част, а той – върху особения унтерофицер. После „особеният унтерофицер връща вината на инспектора, а инспекторът – на градский надзирател”, в резултат на което къщите не само в София, а и в околностите, са „обсадени от вонещи локви”.

„В такъв случай заловените от пътните полицаи шофьори на камиони с летни гуми да бъдат арестувани!”

Призив на премиера Бойко Борисов

По това време министърът на войната генерал Паренсов живеел на улица „Витошка” и при най-малкия дъжд се чувствал като затворник. От кал не можел да отиде до министерството, та веднъж изпратил на новоназначения през 1879 г. полицмейстер Кикеров бележка, която завършвала с отчаяното: „Помогите, невылазная грязь!”…

“Всеки, който оказва съпротива и не изпълнява полицейско нареждане, има право да бъде задържан за 24 часа от полицията.”

Из заповед на все още оглавяващия кризисния щаб Цветан Цветанов

Иречек свързва (не)умението да се справяме с природните стихии  - „ако ще да става дума и за педя сняг през януарий” – с начина, по който се отнасяме към всички въпроси на общностното ни живеене. Защото видиш ли неуредена улица или път, значи така стоят нещата „и във законите, и във финансиите; в просветното и в прочия деятелности.”

“Аз получавах неточна, непълна информация, да не кажа лъжи, за това каква е обстановката.”

Оправдание на регионалния министър Лиляна Павлова

Тъкмо това, разправя Иречек, се наричало организационна култура. А тя зависела от чувството за отговорност, което пък зависело от осъзнаването, че интересът за просперитета на общото стои над интереса за добруването на частното.

„Стотици селища в страната остават пети ден без електричество след снеговалежите, а в опитите на електроразпределителните дружества по-бързо да възстановят захранването се включи и хеликоптер.”

От информация в интернет

Оттам Иречек смело извежда заключението, че общества, които имат проблеми в организацията на съжителството си на битово равнище, изпитват затруднение и в управлението на държавите си.

„В България зимата не е сезон, а бедствие. Последствията от него засягат всички сфери, докато природата не реши да се смили над жалките опити на институциите да се справят с лошото време.”

Извадка от злъчен коментар във водещ всекидневник

…

„Доволни ли сте?” – питам двамата си приятели.

Не били доволни, защото първият – докато мръзнел на магистралата, получил есемесите ми с „всички идиотски преживявания и наставления на Иречек”, заради които искал да ми извие врата.

Вторият пък не разбрал с какви лица го занимавам в далечната чужбина – каква била тази Лиляна Павлова и за чий дявол му навирам в лицето някой си Цветан Цветанов.

-        Пълна обърквация! – съгласявам се. – И недопустимо недоразумение!

Яд ме е само, че им бях приготвила няколко разкошни цитата за финал, а сега ще трябва да ги пазя за друг повод:

„При едно управление без отговорност и при парламент, предан на изпълнителната власт, нищо не може да спре безредието и всички контролни системи ще стоят като труфило, да скриват раните и разкапания труп на държавата.”

Никола Пиперов, 1911 г.

„Седнали на министерския стол, нашите министри обикновено нямат абсолютно никакво понятие за тоя отрасъл от държавния живот, който ще трябва да управляват. Адвокатът става министър на земеделието, търговията, железопътните пътища, като често пъти не умее да различава коня от кравата, или пък локомотива от вагона.”

Тодор Панов, 1914 г.

„Не е чудно тогава, че поради слабото социално съзнание на народ и интелигенция в българския обществен живот начело на управлението изпъкваха хора, не само недоразвити, но нерядко и душевно болни, нравствено тъпи, страдащи от морален идиотизъм или грандомания.”

Д-р Никола Кръстников, 1922 г.

В. „Преса”

Ако си мислите, че мъжката половина на човечеството все още доминира света на високите технологии, бъркате се

Специалните сили на различни европейски държави периодично се намесват в конфликтите на Африканския континент. Най-активни в това отношение са французите. Често операциите се провеждат под грифа “строго секретно” и за тях е почти невъзможно да бъде намерена информация. Понякога не всичко се развива както е било предвидено, но за жертвите и ранените никой освен един [...]