• • • xxxxx, тя е публична или непублична личност? Първа дама ли е или не е първа дама? Щото сега е като "малко бременна".

      21 minutes ago · Like
    • 
      

       Тя е себе си.

      19 minutes ago · Like ·  1
    • 
      

      бойко също е себе си:)))))))

      14 minutes ago · Like
    • 
      

      Лов ю

      13 minutes ago · Like
    • 
      

      ми ту

      13 minutes ago · Like
    • 
      

       лъв ю:)))))))

      12 minutes ago · Like ·  1
    • 
      

      яко за слоган на госпожица ю:)

      12 minutes ago · Like

новата книга на Александър Секулов ми хареса. стегната, динамична, в същото време дълбока и мъдра. и днешна. случва се бързо. чете се на един дъх. двама мъже и една жена, класика. летните бунтове в Гърция. всичко направо, без заврънтулки. теми, размисли, пластове но не те боли главата. "лукс е да знаеш какво ...

Музикантите често споделят, че могат да открият музиката навсякъде, особено сред природата. Разбира се, публиката не може да оцени звуците, които те чуват и поради тази проста причина, композиторите понякога не реализират напълно идеите си. Немският изпълнител Bartholomäus Traubeck обаче, откри начин да възпроизведе природните звуци в чиста музика, уловима за човешкото ухо. За реализирането на своята идея, Traubeck е използвал стандартни секции от различни дървесни видове и модифициран грамофон. Traubeck споделя, че неговият проект, носещ името Years, може да бъде осъществим само благодарение на новите технологии. Вместо да използва стандартните винилови плочи, музикантът прилага дървесните секции върху грамофона. Вместо стандартната игла, обаче, подобреният музикален инструмент използва камера, която сканира дървесината за нейните годишни пръстени, тяхната дебелина, нарастване, текстура и цвят. Тези четири фактора се използват от компютърен модел, който при различно измерване на данните възпроизвежда различен музикален тон. Електронният грамофон всъщност използва звуците на пиано, затова и музиката, макар и странна, е всъщност сложна композиция от ноти, възпроизведени на пиано. Компютърният модел използва строги правила, но като цяло, всяка дървесина има различен строеж, което предопределя и различното разположение на пръстените, текстурата и т.н, в резултат на което и звуците са разнообразни. http://vimeo.com/traubeck/years

От хактивистката група Anonymous съобщиха за новата си операция, която е с наименование OpUkraine. Нейната цел е Украинското Правителство и Union of European Football Associations (UEFA), тъй като хакерите ги обвиняват в "избиване" на животни по време на подготовката за събитието EURO 2012. Хакерите твърдят, че до сега са били приспани 80.000 кучета, но властите крият тези действия и правят фалшиви медийни доклади за да изчистят репутацията си. "Над 1 милион хора отправиха молби, адресирани директно към UEFA и Украинското Правителство, за да се спрат тези нехуманни действия, но те отхвърлиха всяко оплакване," заявиха от Anonymous. Според хакерите президентът на UEFA Мишел Франсоа Платини и украинският президент Виктор Янукович са единствените отговорни за "клането на животни," и сега хакерите плануват да отмъстят за направеното. Когато започне операцията, вероятно някои сайтове ще бъдат атакувани или обезобразени в знак на протест.

Според последният анализ на Google, след встъпването в длъжност на новият главен изпълнителен директор на Research In Motion, акциите на компанията са спаднали с около 8.4% ($15.56). Като това е най-големия спад от 16 декември, 2011. В неделя Research in Motion съобщиха, че изпълнителните директори и председатели Джим Балсили и Майк Лазиридис ще напуснат постовете си след неуспешното им конкуриране през последните тримесечия с Apple и Google. А мястото им ще бъде заето от Торстен Хайнс възможно най-скоро. Докато много анализатори се надяват, промяната в компанията да има положителни ефекти, някои твърдят, че спадът в цените на акциите, може да е знак за драстично покачване на пазарния дял на двата най-големи конкурента на компанията. Според ComScore Inc между септември и ноември, 2011, акциите на компанията са спаднали до 16.6%, докато акциите на мобилните устройствата, базирани на Google Android са се покачили до 46.9%, а тези на устройствата, базирани на Apple iOS са се покачили до 28.7%. Торстен Хайнс, който се присъедини към RIM през 2007, след повече от 20 години работа в Siemens съобщи на инвеститорите, че RIM не се нуждае от "драстични промени." "Стратегията на Джим и Майк, да не рискуват дългосрочните стойности за краткосрочни печалби е правилна," заяви Хайнс.

Албанските учени изобретили нов тип ракета "земя-земя". На изпитанието присъстват висши военни и политици. Точно на старта обаче ракетата нещо засича и не успява да излети. Веднага към нея се спускат механици и техници и започват да оглеждат какво не е наред. По едно време един се провиква: - Открих какъв е проблемът - скъсал се е главният ластик! Усмихни се, България! Свикнали сме да се подиграваме на албанците, но според статистиката минималната им работна заплата вече минава нашата. Щом и албанците ни минаха, бихте си казали... Но не бързайте да драматизирате - от днес се очакват нови обилни снеговалежи в почти цялата страна. Зима е. Като в онзи виц за Пинокио, който се прибира вкъщи и вижда татко Карло с брадва в ръце да си мърмори: - Съжалявам, сине, синоптиците прогнозират сурова зима...

Георги Стоев, Индъстри Уоч

 Дълговата криза дойде, за да поправи сериозни грешки и да научи правителствата да харчат по-малко. Въпреки общественото напрежение в Европа, все пак може да прогнозираме свиване на публичните разходи. В добрия сценарий това може да означава свиване на икономиката за кратко и после бързо възстановяване. В по-лошия сценарий това ще става бавно, нерешително, съчетано с изнервени пазари и вероятно много по-бърза инфлация. За предпочитане е първия сценарий, но засега няма основание да смятаме, че е по-вероятен.

България се намира в стагнация независимо от данните за положителен ръст на БВП (2.3% за 12-те месеца до септември). Броят на заетите постоянно намалява от и по последните данни е с близо 400 хил. по-малко спрямо 2008 г. Инвестициите в основен капитал са другият важен показател, който не показва съживяване – измерени в реално изражение данните показват намаление на годишна база.

Това са негативни последици от глобалната криза през последните три години. Към  тях трябва да прибавим и проблемите на българската икономика, които са дългосрочни и фундаментални, и чието присъствие трудно може да отдадем на външни фактори. Особено важна е изключително ниската икономическа активност на българите. Над 1 млн. българи на възраст между 25 и 65 години изобщо не участват на пазара на труда в България.

Така стартираме 2012 г. Все пак къде може да търсим основание за оптимизъм за бъдещето?

На първо място, дълговата криза е всъщност полезна. Тя би следвало да свие държавното присъствие в стагниращата икономика на Европа. Това ще доведе до по-големи шансове за растеж, включително за периферни и малки страни като България. Българските износители може да преживеят няколко тримесечия на свиване на поръчките от запад, но в по-дълга перспектива ще трябва да отчетат отново ръст.

Износителите все повече започват да включват по-малки и гъвкави фирми за производство на части и компоненти за индустрията в Европа. Все още големият износ се базира на суровините, но това ще се променя. Новите работни места ще бъдат отново в преработващата промишленост, която изгуби най-много по време на кризата – там наемния труд се сви със 127 хил. позиции или над 20%. За сравнение строителния сектор се сви със 71 хил. работни позиции, но строителството изглежда по-трудно ще възстанови тези нива на заетост.

Към момента оставаме спокойни за българската финансова система. Показателите на банките са стабилни и не очакваме сътресения, включително внесени отвън по линия за закъсали банки в Западна Европа. Нещо повече, кредитът за бизнеса може би ще започне да набира скорост през 2012 г. Последните данни за кредитирането към реалния сектор показват ръст макар и бавен в сравнение с предкризисните нива. Това показва, че добрия бизнес все още може да разчита на финансиране въпреки по-консервативния подход на банките след рецесията. Дългът на частния бизнес към банките се увеличи с около милиард лева за година по последни данни.

Номиналният ръст на икономиката се засили в последно време. Това в голямата си част се дължи на инфлация, но все пак има значение – най-малкото за изпълнението на бюджетните очаквания. Измерен в левове, БВП доближи 75.7 млрд. лв. или 6.7 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Харчовете за инвестиции в основен капитал, въпреки че остават с около 5.3 млрд. лв. по-малко от предкризисните нива, показаха леко увеличение в последните данни. Вносът на инвестиционни стоки расте без прекъсване през последната година и малко.

Особено интересни като източник на оптимизъм изглеждат данните за вноса. В икономика, която не може да произведе доход, не бихме очаквали да има възможности да внася много стоки отвън. След 2008 г. най-силно беше свиването на вноса на дълготрайни потребителски стоки, но все пак последните данни показват някакво съживяване на този сектор. В сектора на суровините някои дори възстановиха нивата си на внос от преди кризата (химикали), а други показват бързо догонване (метали и руди).

Инфлацията на лева и еврото се съдържа в повечето от данните, които показват някакъв ръст. Нейното друго лице е загубата на покупателна способност у хората, които получават доходите си и държат спестяванията си в тези валути. Инфлацията остава и риск номер едно пред политическия избор в Европа. Нейните ефекти – в случай че с нея се закърпват бюджети и се спасяват някои банки – са не само обедняване на средния европейски потребител, но и дълбока политическа несигурност за утрешния ден.

Първанов и Станишев продължават да си изпращат телеграми под формата на кратки съобщения в медиите- малко като Ленин, който инструктира болшевиките как да завземат властта през 1917 година.

След като будни български медии регистрираха невероятното събитие „Първанов се завръща” ( по следите на престъплението, бих казал), Станишев реагира днес с приветствена телеграма за медийна употреба по повод разкритието, че бившият му партиен лидер е подал документи за възстановяване на партийното му членство в БСП.

„В БСП има място за всеки”, казал Станишев, както твърдят едни меродавни…Не искам на меродавните да съм като мерудия, но тази прегоряла манджа сме я консумирали. И тъкмо поради това припомням какви чудесии стават с възстановяването на партийното членство във въпросната партия.

През все по-далечната, но близка до сърцето на Първанов 1997 г. , за която той със задна дата се изживява като спасител на нацията ( защото на 4 февруари благоволил да върне невъзможния за реално консумиране управленски мандат на БСП на президента Стоянов), се разгоря битка за лидерството в БСП. Уволненият тогава от новия президент шеф на разузнаването Бриго Аспарухов не само си призна след дълги години шикалкаване за своята „надпартийност”, че си е бил духом в партията си, но и посегна към най-милото на всеки другар от тази партия: кандидатира се направо за председател на БСП. И загуби. В битка с кого? Със самия Първанов. Кален ни е той ( решението за ударението на думата „кален” оставям на преценката на читателя)!

Припомням това за протокола. Защото „редовият” нов кандидат на за членство в БСП Георги Първанов също се е устремил към поста на ватмана в червения трамвай, който в един телевизионен клип караше Станишев, устремен към избори, довели до катастрофа за пътниците, качени електорално на това архаично возило. Метафората със старовремския трамвай по нанадолнището придобива нови измерения със спирач на пътя му, като опитният саботьор Първанов. Защото той е доказал способности в едно: умее да пречи, както никой друг от съвременните ни политици. Ако докопа пак червеното кормило, нищо добро не чака България.

Share on Facebook

Accredited Online Colleges are on the Rise

Guest post by Nick Johnson

Over the last 15 years, the Internet has revolutionized countless industries including retail, music, publishing, and communication. In a similar way, it will continue to revolutionize how we view education.
In 2010, enrollment for accredited online college courses rose by 10%, which far exceeds the less than one percent growth in the overall student enrollment in higher education institutions generally. In the fall term of 2010 alone, 6.1 million students took at least one course online, an increase of 560,000 students — or 9.2% — over the previous year. These students accounted for 31.3% of total student enrollment in postsecondary education for the term.
The proportion is even higher amongst older students.  With an average U.S. unemployment rate of 9.64% for 2010, many working adults are returning to school for additional education to both increase job security and future career opportunities.  As many of these individuals already have work and family commitments, the flexibility of online programs provides an opportunity not available through traditional college programs. Consequently, surveys indicate that 42% of students who are thirty or older are taking entire programs through distance education.

Online learning has become such a prominent topic in the academic community because there’s a growing sentiment that the personalized learning environment offered by online courses may be more effective than the traditional classroom experience. Recent research conducted by the Babson Survey Research Group indicates that 67% of chief academic officers reported learning outcomes for virtual environments, compared with in-classroom experiences, were “the same,” “somewhat superior,” and “superior.” This is a notable increase from the 57% reported in 2003.
Certain faculty members such as Dr. Clayton Christensen, professor at Harvard University, have been instrumental in educating others on the benefits of online learning.  He advocates that the “rise of online learning carries with it an unprecedented opportunity to transform the schooling system into a student-centric one that can affordably customize for different student needs by allowing all students to learn at their appropriate pace and path, thereby allowing each student to realize his or her fullest potential.”

Just how significant is personalization in education? Education scholar Benjamin Bloom conducted research in 1984 which demonstrated that students given one-on-one attention reliably performed two standard deviations better than their peers who stay in a regular classroom, the difference between an “average student” and one in the 98th percentile.  However, in 1984, the idea of providing personal attention to each individual student was unthinkable simply due to the staggering costs involved. But now with online learning, customizing education for every student is no longer beyond the scope of possibility.

Online learning will enable not only the pace, but also the delivery of the course to be tailored to each individual student in ways that traditional face-to-face education cannot accommodate for. Students have unique learning styles and interests, and increased customization can make the learning process more engaging and effective. One student may learn calculus derivatives faster by walking through numerous example problems; another may prefer to have it explained more visually; and still another student still might better grasp the concept if it is taught within the context of physics.

Accredited online colleges have also been gaining increasing acceptance by educators as well as employers. A 2010 survey conducted by the Society for Human Resource Management found that 87% of 449 randomly selected HR professionals viewed online degrees more favorably than they did five years ago, and 79% said that they had hired a job applicant with an online degree over the past year. In the present recession, as more professionals seek to further their education to improve job security and prospects, and as more prestigious higher education institutions begin offering degrees online, online learning will become an even more integral part of the worldwide education system.

Will online learning shift the present education system from the custodial, teacher-based format to one that is student-centric? The grand promise of online learning is that it will one day deliver to every student personalized content, tailored to each individual’s learning style and contextualized to the individual’s interests, at a pace determined by the individual’s proficiency and according to the individual’s availability. Online learning promises to make education more engaging, more accessible, and more effective, so that anyone can learn from anywhere at anytime and master the material better than if they were to attend a brick-and-mortar institution.

Whether such a grand promise can be delivered is surely a topic that will be laboriously tested and debated over the next few years. However, what is certain is that ever since the arrival of the Internet, more academic information continues to become more readily accessible to more people at a lower cost, and that pattern is not about to change.

More professors will offer their courses online. More education institutes will offer degrees online. Even while people debate over whether distance education is better or worse than traditional classroom education, more and more people are using the Internet to teach and to learn. For this reason, accredited online colleges and courses are here to stay. What is taught will inevitably become free (if it is not free already). How it will be taught will make all the difference.

To read the article in its entirety, please visit Accredited Online Colleges.

Nick Johnson is a writer and content editor for AccreditedOnlineColleges.net, providing insight and resources on eLearning in postsecondary education. AccreditedOnlineColleges.net is a source for finding the latest information on online learning and online colleges.

Internet Revolutionized the Education System is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Снимка: Дарик

„Много са малки сумите. За 1,5 млн. лв. просто... Ние имаме толкова огромни, високобюджетни организации с десетки, стотици милиони. Тази субсидия е прекалено малка. В бъдеще може, но по принцип това е под нивото на същественост за проверка. Те нямат държавни имоти или общински, които да стопанисват. Субсидията за мюсюлманското вероизповедание е половин милион, а за църквата милион и нещо. Малък е публичният интерес с оглед на малкия ресурс"

• Численост на вярващите. 
• Брой на молитвените домове на вероизповеданието и състоянието им. 
• Колко от молитвените домове са паметници на културата. 
• Налагаща се финансова издръжка за пълноценна работа на вероизповеданието. 
• Състояние на сградния фонд и охраната на паметници на културата със световно, европейско и национално значение. 
• Предварително обсъдено и планирано издаване на религиозна литература от страна на вероизповеданията.

• Следи за своевременното изпращане на разпределените субсидии до бенефициентите, чрез получаване на разпечатки от дирекция „Бюджет и Финанси" на МС. 
• С писма информира ръководствата на централните, местните поделения на вероизповеданията и кметовете на съответните населени места за размера на разпределената им държавна субсидия, както и за указанията и сроковете за нейното усвояване и отчитане в дирекцията.
• Контролира с извършването на проверки на място на случаен принцип
законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от
вероизповеданията. 
• Съставят се протоколи от проверките. 
• Осигурява своевременен отчет за изразходените от вероизповеданията
субсидии чрез получаване на заверени копия от оригиналните отчети, които се пазят в архива на получилите субсидии молитвени домове и манастири. 
• В края на бюджетната година получените отчетни документи от вероизповеданията се комплектоват и се предава в архива на дирекция „Бюджет и Финанси" на МС.

Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред тв камерите? Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа – и с какво точно? С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя – колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и...

Компанията Twitter Inc., собственик на едноименния сайт за микроблогове, е придобила американската компания Dasient, която е специализирана в борбата със зловредния софтуер в интернет. Сделката е обявена в блога на Dasient. Продажната цена не е оповестена. От служителите на вече продадената компания става ясно, че на разположение на Twitter ще бъдат „технологииите и инструментите” на Dasient. Според договора, Dasient постепенно ще „прекратят” своя собствен бизнес и набирането на нови клиенти. А основните клиенти на Dasient са уеб сайтове. През 2009 г. компанията представи цялостна платформа с функция за сканиране на URL адреси, а през 2010 г. стартира услуга срещу злонамерени реклами (malvertising). Услугата позволява на рекламните мрежи да се предпазят от потребители, които пускат реклами с препратки към незащитени ресурси. Като се има предвид, че Twitter развива собствена платформа за реклама, явно и защитата от недобросъвестни рекламодатели е една от целите на компанията. Компания Dasient е основана през 2008 г. от група програмисти, работили преди това в Google и McAfee. Първоначално тя е финансирана от инвеститори на рисков капитал. Един от фондовете, предоставил пари на Dasient, е Google Ventures.

Случайно прочетох тази книга, дори не исках да я чета. Моя приятелка ми даде „Бунт в Рая", казвайки ми, че е добре да я прочета, предвид екозотично пътуване което ми предстои.

Не зная рожденното име на писателката с шотландски корени, американски паспорт и индонезийска душа, но зная истинското й име, дадено от раджата на Бали – Ктут Тантри. Ктут, което на балийски ще рече "четвъртородна" и Тантри – "пратеница на боговете".

Оставям на вас да се потопите в омайващия разказ на Ктут за Бали, за неговата замайваща красота и необичайните за нас нрави на балийците. Всички исторически събития, интересни истории и неприятни случки са предадени с невероятна лекота и нежност.

Това което ме провокира да напиша ревюто за "Бунт в Рая" от Ктут Тантри е личността на тази необикновенна жена. Оставила преуспяващата журналистическа дейност, за да последва мечтата си за спокоен, доволен, красив и обичан живот, през 1932г. тя заминава за Бали. Не бих казала, че там е намерила мечтата си, защото в никакъв случай животът й не е бил спокоен и доволен, по-скоро е намерила съдбата си.

По един естествен и добронамерен начин Ктут приема изненадите и капризите на своята съдба. Освен с красота, Бали я посреща с холандска колониална система с всичките й ограничаващи предразсъдаци и страхове. Тантри трябва да направи избор – да приеме тази система или да признае правото на свобода на всеки човек. Избирайки сводобата и независимостта, тя става прицел за нападки, обиди и клевети от холандските управници. Следвайки честността, мира и свободата, Тантри се изправя пред безброй опасни моменти за живота си, борейки се за каузата на един народ само заради идеята за справедлив живот и независимост.

Свидетел на бягството на холандците от Индонезия по време на Втората световна война, тя много добре описва тяхното морално и духовно падение. Заставайки на страната на индонезийските партизански отряди, става пленник на японските сили в Ява.

Да бъдеш мъчен физически и психически и да не мразиш мъчителите си, да продължаваш да мечтаеш за малките и красиви моменти на деня, да оцелееш, разбирайки, че трябва да обичаш всеки звук и всяка животинка в килията си, да упражняваш ума си, правейки карти за игра от бамбукови листа и изкъртена боя, да бъдеш предаван и да не загубиш вяра в хората. Да върнеш вярата си за живот, защото знаеш, че хората на Индонезия имат нужда от теб...

След края на войната Ктут Тантри става единственият „бял човек”, застанал на страната на Индонезийската република, опълчвайки се на Холандия и Англия, които отново завземат островната държава. Участва в безброй животозастрашаващи операции на индонезииската съпротива Мърдека с мисълта, че не може да има свобода за един, ако няма свобода за всички. Силата на тази жена е в нейната доброта, състрадание и милосърдие.

Замислих се колко пъти не приемаме това, което животът ни поднася, отхвърляме го с мисълта, че това не е за нас, че очакванията са ни били други. А нима знаем кое е най-добро за нас? Ако Ктут бе отанала в Ню Йорк и не бе послушала онзи порив на сърцето, онзи вътрешен глас, който всички ние така упорито се опитваме да заглушим, животът й би бил низ от ежедневни действия. Ако бе избягала от японското присъствие, не би имала въможността да види безграничието на своята воля и дух...

Човек винаги има избор. Пратеницата на боговете бе направила своя!

Случайно прочетох тази книга, дори не исках да я чета. Моя приятелка ми даде „Бунт в Рая", казвайки ми, че е добре да я прочета, предвид екозотично пътуване което ми предстои.

Не зная рожденното име на писателката с шотландски корени, американски паспорт и индонезийска душа, но зная истинското й име, дадено от раджата на Бали – Ктут Тантри. Ктут, което на балийски ще рече "четвъртородна" и Тантри – "пратеница на боговете".

Оставям на вас да се потопите в омайващия разказ на Ктут за Бали, за неговата замайваща красота и необичайните за нас нрави на балийците. Всички исторически събития, интересни истории и неприятни случки са предадени с невероятна лекота и нежност.

Това което ме провокира да напиша ревюто за "Бунт в Рая" от Ктут Тантри е личността на тази необикновенна жена. Оставила преуспяващата журналистическа дейност, за да последва мечтата си за спокоен, доволен, красив и обичан живот, през 1932г. тя заминава за Бали. Не бих казала, че там е намерила мечтата си, защото в никакъв случай животът й не е бил спокоен и доволен, по-скоро е намерила съдбата си.

По един естествен и добронамерен начин Ктут приема изненадите и капризите на своята съдба. Освен с красота, Бали я посреща с холандска колониална система с всичките й ограничаващи предразсъдаци и страхове. Тантри трябва да направи избор – да приеме тази система или да признае правото на свобода на всеки човек. Избирайки сводобата и независимостта, тя става прицел за нападки, обиди и клевети от холандските управници. Следвайки честността, мира и свободата, Тантри се изправя пред безброй опасни моменти за живота си, борейки се за каузата на един народ само заради идеята за справедлив живот и независимост.

Свидетел на бягството на холандците от Индонезия по време на Втората световна война, тя много добре описва тяхното морално и духовно падение. Заставайки на страната на индонезийските партизански отряди, става пленник на японските сили в Ява.

Да бъдеш мъчен физически и психически и да не мразиш мъчителите си, да продължаваш да мечтаеш за малките и красиви моменти на деня, да оцелееш, разбирайки, че трябва да обичаш всеки звук и всяка животинка в килията си, да упражняваш ума си, правейки карти за игра от бамбукови листа и изкъртена боя, да бъдеш предаван и да не загубиш вяра в хората. Да върнеш вярата си за живот, защото знаеш, че хората на Индонезия имат нужда от теб...

След края на войната Ктут Тантри става единственият „бял човек”, застанал на страната на Индонезийската република, опълчвайки се на Холандия и Англия, които отново завземат островната държава. Участва в безброй животозастрашаващи операции на индонезииската съпротива Мърдека с мисълта, че не може да има свобода за един, ако няма свобода за всички. Силата на тази жена е в нейната доброта, състрадание и милосърдие.

Замислих се колко пъти не приемаме това, което животът ни поднася, отхвърляме го с мисълта, че това не е за нас, че очакванията са ни били други. А нима знаем кое е най-добро за нас? Ако Ктут бе отанала в Ню Йорк и не бе послушала онзи порив на сърцето, онзи вътрешен глас, който всички ние така упорито се опитваме да заглушим, животът й би бил низ от ежедневни действия. Ако бе избягала от японското присъствие, не би имала въможността да види безграничието на своята воля и дух...

Човек винаги има избор. Пратеницата на боговете бе направила своя!

В медиите и блогосферата се сблъскват мнения за и против решението на съпругата на новия президент Плевнелиев да отхвърли ролята на "първа дама". Отговорът на въпроса за този неин избор може би е в това публично съобщение в Twitter, написано от Юлиана Плевнелиева преди година и три месеца.

В коментар за проекта Бойкометър на сайта Politikat тя пише:

"Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите..."

Това е писано през октомври 2010. Тепърва предстояха и скандалът с Мишо Бирата, и разкритията на Wikileaks за мафиотското минало на премиера, и пържолките...

Разбирам напълно г-жа Плевнелиева. Да изпълнява ролята на първа дама означава, че макар и рядко, тя ще трябва да споделя едно затворено пространство с "бабаита, изтупан в Армани".

Да се усмихва и да се здрависва протоколно с Бойко Борисов, когото тя предпочита да види някъде в Китай при други завалии.Там някъде по груби изчисления се намира десетата планина.

Да се надяваме все пак, че Юлиана ще ни направи отстъпка и ще приеме да бъде първа дама след като на изборите включим бойкомета и запратим бабаита само през една и то съвсем ниска планина, обратно в Банкя.

Светлозар Николов е роден на 11 януари 1976 година. Завършва туризъм в Софийския университет и морско право в Техническия университет - Варна. Специализира в Института по туризъм - Марсилия, Франция. От 1998 до 2008 г. развива частен бизнес в "Профигруп". Занимава се с морски екскурзии, хранителни и детски магазини, салони за красота, детски атракция, автомивка, правно-счетоводна кантора. Издава в. "Диалог". От 2008 г. е председател на Националната асоциация на българския бизнес. - Г-н Николов, защо препоръчвате на бизнеса и българските граждани да не взимат кредити? - Защото банките се доказаха като абсолютно некоректни и нелоялни търговски дружества, които умишлено съсипват своите кредитополучатели чрез едностранно вдигане на лихвените проценти. При такава ситуация не мога да посъветвам нито една компания да тегли кредит от банка. Нейният интерес няма да бъде защитен и само след два месеца лихвата ще бъде вдигната. Поне 80% от българите са загубили доверието си в...

Най-голямата социална мрежа Facebook е платила 1.35 милиона долара за лобизъм през миналата година. По този начин компанията за първи път в историята си минава границата от един милион долара, изхарчени за подобни услуги в разстояние на 12 месеца, предаде Mashable. Само за последното тримесечие на 2011 година от Facebook са кихнали 440 хиляди долара за дарения към различни политици и организации, които в замяна се задължават да прокарват интересите на социалната мрежа под формата на подходящи законодателни промени. Facebook набляга особено върху международната регулация на световната мрежа и ограниченията на достъпа, налагани от чужди правителства. Социалната мрежа се бори за по-свободна от регулации интернет среда, в която хората не са следени и имат свободата да споделят всевъзможни данни за себе си. През първото тримесечие на миналата година от Facebook са дарили „скромната” сума от 230 хиляди долара, а при следващото парите са скочили до 320 хиляди. При предпоследното тримесечие за лобизъм социалната мрежа е изхарчила 360 хиляди долара. За интересите на Facebook във Вашингтон вече работят влиятелни политици, като някои от тях дори са участвали в управлението на страната по времето на предходната администрация, назначена от президента Буш. На върха по изхарчени средства за лобизъм сред технологичните компании остава информационният гигант Google. Той се е разделил с почти 10 милиона долара през 2011 година по това направление.

Граждански комитет срещу случаите на насилие над българските граждани ще бъде учреден след случая с ареста на семейство Начкови в Мировяне. Това обявиха днес на пресконференция семейство Начкови и Ангел Гаджев, който се представи като общественик. Те призоваха всички, които са пострадали от полицейско насилие, да се присъединят към комитета.

Готовност да се включи в инициативния комитет изрази и Николай Велков. Името му нашумя, след като през февруари 2010 г. бе задържан по подозрение за участие в престъпната група "Октопод".

Арестуваният Николай Велков става известен като шеф накомпанията "Фининвест". Тя  е представител на 10 чуждестраннифирми, повечето от които с офшорна регистрация, които купуват Корпоративнатърговска банка през 2000 г. Сделката е осъществена при условията на пълнаконфиденциалност. "Фининвест" обаче е приемник на едно друго популярнодружество, което се свързва със скандалната наркоафера "Опицвет"-“Юнона монета". По време на разследването през 1998 г. на заловените 330кила готов амфетамини плюс 666 субстанция става ясно, че лабораторията наКристиян Младенов и химика Валери Величков е финансирана от "Юнонамонета". Това влиза и в обвинителния акт на прокурора по делото МаргаритаПопова - сега правосъден министър. Тогава Попова защитава тезата, че"Юнона монета" е била звено във верига за пране на пари, част откоято е била и фабриката в Опицвет. Николай Велков, който по онова време еуправител на "Юнона монета", също е призован като свидетел по делото,но връзката между пазарджишката финансова къща и фабриката за дрога така и несе доказва в съда. 

Ангел Гаджев: Въпросът за шистовия газ е национален проблем и като такъв няма да бъде забравен от Алексей Петров, когато той стане президент... Ние работим екипно и заявихме, че 22 годишния партиен модел на управление е погрешен и искаме да принудим партиите да отстъпят на гражданите възможността да поемат управлението на държавата. Партиите са най-голямото зло за този 22 годишен период...

На дежурните обвинения срещу моя милост в русофобия ми е омръзнало да опонирам ( в края на краищата съм го направил в многохиляден тираж в книгата си „Течна дружба”), но ето че имам случай да дам още едно доказателство за положителното си отношение към всичко, свързано с Русия, което наистина си заслужава позитивите.

Публикувам на руски език ( без превод, ако има доброволец, може да преведе) статия във в. „Комсомольская правда”, посветена на протестния митинг пред съветския паметник в центъра на София на 15 януари тази година, от чиято фактологична точност би трябвало да се засрамят българските колеги, дошли на събитието с явното намерение да се подиграят на каузата на протестиращите. Докато в българските репортажи гъмжеше от всякакви измислици и грешки- сбъркани бяха почти всички имена на цитираните от тях участници и в този вид бяха мултиплицирани от преписващи издания- руският кореспондент вярно е отразил фактите. Ако не броим леката ирония за някакъв „екстаз” на протестиращите, в статията практически няма заклеймяване и обругаване на българските граждани, изразили свободно волята си.

Както и друг път съм обръщал внимание- нещо става в руската позиция по въпроса за незащитимия от гледна точка на историческата обоснованост паметник на „освободителите”, доминиращ като една крещяща лъжа над българската столица. При посещението си в София през януари 2008 г. президентът Путин обиколи няколко исторически места в сърцето на София,но не се появи на този паметник. Освен това руският посланик Исаков отсъстваше от традиционното полагане на венци и цветя там на 23 февруари миналата година по повод празника на съветската армия, преименуван в самата Русия на „Ден на защитниците на отечеството”. Ето че сега в един от най-тиражните руски вестници се появява отзив, който по стандартите на тамошните медии ( цитирал съм не веднъж пълни с презрение към българските „предатели” писания там), може направо да бъде възприет като израз на съгласие с каузата на демонтирането.

Само си представете ситуацията, когато се окаже, че в Русия се отнесат „с разбиране” ( както се казва на дипломатически език при стъпка назад от някоя предишна позиция) за въпросния паметник! Как ли ще изглеждат нашите доморасли русолюбци, възприемащи себе си за по-ревностни пазители на съветската символика от самите руснаци…

Впрочем, авторът на статията дори е споменал за писмото на инициативата за демонтиране на паметника до новоизбрания президент Плевнелиев от ноември миналата година- факт, който нито една българска медия не споменава. Хайде да видим сега, дали новият екип на новия президент ( произнесъл в качеството на министър през август 2009 г. фразата „България няма да е повече троянски кон на Русия”) чете руски вестници и дали ще бъдем удостоени с отговор!

Памятник Советской армии в Софии опять разрисовали

Во время очередного протеста против нахождения в Софии памятника Советской армии, экстаз собравшихся привел к публичной раскраске знамени памятника в болгарские цвета
Владимир АСАНОВ — 15.01.2012
В болгарской столице время от времени проводятся протесты против находящегося в центре города памятника Советской армии. Проводятся они с разной периодичностью и привязки к каким-либо датам или годовщинам. На очередном протесте, который состоялся 15 января, страсти настолько накалились, что один из протестантов взобрался на памятник и раскрасил каменное знамя в болгарские цвета.
Акция привела к вмешательству полиции, до того безучастно наблюдавшей кипение страстей на митинге протеста. Попытка стражей порядка отвести „художника” в районное отделение, вызвала переключение внимание протестантов на полицейских. Возмущенная толпа перекрыла движение полицейского автомобиля, и на место происшествия прибыл служитель уже центрального полицейского управления, который предпочел составить протокол о нарушении общественного порядка на месте.
После составления протокола и изъятия паспорта у нарушителя, он дал мини-интервью корреспонденту Болгарского национального телевидения. Представившись Кубером Сапаревым, членом инициативного комитета по демонтажу памятника Советской армии в Софии, молодой человек сообщил, что считает себя патриотом своей страны и нисколько не сожалеет о содеянном. „ Я не могу допустить, чтобы Советское знамя развевалось выше болгарского”, – заявил молодой болгарин.
Стоит отметить, что упомянутый комитет был создан в 2010 году с целью добиться демонтажа памятника. В ноябре 2011 года, после того, как Росен Плевнелиев был выбран новым президентом Болгарии, члены инициативного комитета написали ему письмо с целью привлечь его на свою сторону. „Мы категорично отказываемся участвовать в исторической лжи – того, что якобы Советская армия освободила Болгарию во Второй мировой войне”, говорится в письме.

Share on Facebook

Google е компания, която е пословична с това, че тества щателно и най-минималните промени в дизайна на продуктите си. Когато не може да се вземе решение по даден въпрос се предприема допитване до група случайни потребители, които казват кой вариант им харесва повече. Повечето от елементите в сегашния дизайн на YouTube са били забелязвани от отделни потребители месеци преди да бъдат въведени официално в употреба. Тези дни наблюдателни потребители са видели, че Google готви две много интересни промени в дизайна на най-големия видеопортал YouTube, предаде Techie Buzz. Първата промяна, която е била забелязана е свързана с полето за препоръчани клипове, което се намира в дясната част на екрана, когато потребителят гледа някакво видео. Забелязва се, че новият вариант е по-атрактивен и съдържа две колони с умалени кадри от клиповете. Като цяло колоната е по-компактна и са премахнати част от данните, които присъстват в актуалния вариант. Става въпрос за метаинформация като продължителността на видеото, името на човека, който го е качил и броят на преглежданията. Втората промяна в дизайна е свързана с долния край на плеъра, където се вижда текущият прогрес на гледаната част от клипа. Когато опитате да се прехвърлите директно на някое друго място във видеото и позиционирате мишката върху червената лента ще видите умалено изображение на кадъра, към който ще отидете ако щракнете с левия бутон на мишката. Ако подобно нещо бъде въведено, със сигурност ще се повиши удобството при гледане на клипове в YouTube.

Днес се очаква американският президент Барак Обама да направи годишното си обръщение към народа и във връзка с това в сайта на Белия дом ще има специално място, където може да бъде наблюдавана самата реч, както и коментари във връзка с нея. Информацията за това беше съобщена на медиите от Дейвид Плауф, който е съветник на самия президент. В YouTube беше качено и видео, на което се вижда как Плауф разяснява подробностите около обръщението на Обама. Интересното в случая е, че на заден план зад съветника се вижда компютър, на който е изобразено логото на древния Windows XP, предаде Neowin. По всичко личи, че клипчето е заснето в кабинета на Плауф, който се намира в Белия дом. От това можем да си направим извода, че всички или поне някои от компютрите в политическия център на Съединените щати все още използват операционна система, която е над десетгодишна и вече не е актуална. Очевидно правителството все още не е успяло да намери пари в бюджета си, за да обнови системите до операционната система Windows 7, която излезе още през 2009 година. Microsoft усилено се опитва да убеди фирмите и организациите, които все още използват Windows XP да ъпгрейднат системите си към актуалния вариант на операционната система, за да подсигурят сигурността и стабилността на своите данни. Оставянето на Windows XP върви в комплект с постоянно нарастваща опасност от хакерски посегателства. Преди време експерти на Gartner посъветваха организациите, които все още използват XP да не чакат Windows 8 преди да обновят компютрите си, защото това е прекалено опасно.

Ако искате да спечелите вниманието на интернет потребителите с някаква видеореклама, желателно е тя да не бъде по-дълга от 15 секунди. В противен случай рискувате да предизвикате обратен ефект. Това е установено след като са били анализирани резултатите от анкета на Poll Position, предаде Mashable. 54% от участвалите в проучването американци са заявили, че са склонни да изгледат рекламно послание с дължина не повече от 15 секунди преди да стигнат до безплатното съдържание, което искат да видят. В анкетата са участвали 1 179 регистрирани потребители, които са били интервюирани по телефона. Изследователите установили, че търпението на хората бързо се изчерпва, когато седят пред компютъра и те не са склонни да гледат дълги рекламни онлайн. Само 12% от участниците са заявили, че за тях е приемливо да гледат рекламни спотове с дължина около 30 секунди. 27% от анкетираните са заявили, че в момента не могат да дадат мнение по въпроса, а 4% са склонни да гледат 45 секунди с реклама, преди да получат достъп до желания от тях видеоклип. 3% са били онези, които нямат нищо против рекламните спотове да са с дължина до една минута. През миналата седмица eMarkerter съобщи, че очаква през тази година рекламата в интернет да надвиши по обем на приходите тази в печатните медии. Ако това стане реалност за първи път в американската история от реклама в интернет ще влязат повече пари, отколкото във вестниците и списанията.

Ликвидираният сайт за споделяне на файлове Megaupload със сигурност беше една от най-големите услуги от този тип, но далеч не е единствената. В мрежата има десетки други сайтове, които предлагат абсолютно същите функции каквито имаше в Megaupload. Някои от тях вече започнаха да взимат реални мерки за да избегнат затварянето си, като се очаква в скоро време да ги последват всички големи сайтове в тази област, предаде BBC. Вчера ви съобщихме за радикалните промени в услугите на Filesonic. Там вече е изключена функцията за споделяне на файловете и е възможно само съхраняването на лични данни и документи. Uploaded.to, друг представител на най-големите в бизнеса със споделяне на файлове по интернет, отряза тотално достъпа до услугите си от територията на Съединените щати, откъдето местното правителство има навика да дърпа шалтера на неудобните сайтове. Мнението на експертите е, че останалите да действат хостинги за файлове бързат да вземат мерки, за да докажат, че гледат сериозно на пиратството. Все още няма официално изявление от страна на Filesonic за радикалните промени. Единствената информация идва от съобщение до потребителите, посетили сайта, което гласи: „Всички функции за споделяне на информация чрез Filesonic са изключени. Нашите услуги могат да се използват само за сваляне на файлове, които потребителят е качил лично предварително.” Затварянето на Megaupload е индикация, че мерки вече няма да се предприемат само срещу хората, които качват пиратски файлове. На прицел са и самите услуги, с помощта на които се разпространява съдържание с неуредени авторски. Остава неотговорен въпросът, как ще се споделят законните файлове, ако всички сайтове от рода на Megaupload бъдат затворени или поемат по пътя на Filesonic.

www.thecatchupindex.eu

“Индексът на настигане”   има за цел да отговори на въпроса до каква степен страните-членки от Централна и Източна Европа (ЕС10) са настигнали “старите”, “Западни“ страни членки? Индексът регистрира нивата на сближаване или отдалечаване по отношение на четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“, „Управление“. Индексът включва и страните кандидатки и потенциални кандидатки, така че общият брой на страните достига 35. 

Индексът съдържа данни под формата на стандартизирани стойности за всяка от 35 страни по различните категории и групи индикатори. Тези стойности позволяват да се правят класации и да се сравняват страни и групи от страни по четирите категории и индикатори (заедно или поотделно), както и по финалната им оценка.

Блогът за икономика 2012

Основните информационни източници в България остават телевизиите, пресата и интернет, заяви на пресконференция днес Мирослава Янева, президент на института за социални изследвания и маркетинг MBMD. "Няма никакво съмнение, че живеем във време, в което интернет печели все повече почитатели. Дори само в рамките на шест месеца имаме ръст от 3% в населението, което ползва интернет", заяви Радева. Според изследването на института интернет се ползва за информиране от 34% от населението (спрямо 33% през юни 2011 г.), вестниците – от 42% спрямо 43% през юни и телевизиите, които запазват 93% от общата аудитория, съобщава dnes.bg. Изключително активни в мрежата са децата между 14-17 г., но възрастта на ползващите непрекъснато пада. "Във възрастовата група 14-25 г. интернет е най-популярната медия, като побеждава дори и телевизиите", заяви Радева. По думите й това поколение ще предаде тези навици на децата си и това ще притисне останалите медийни канали. Почти всички, които ползват интернет, реално го правят всеки ден и практически са непрекъснато онлайн. "Комуникациите през социалните мрежи прилича все повече на виртуално общуване и в резултат намаляват комуникационните умения, младежите са плахи, подтиснати и с намаляващ речников актив", казва Радева. Най-посещаваните сайтове са Facebook, Google, abv.bg, Skype, dir.bg, vbox7 и Dnes.bg. Според Радева медийната среда в страната се характеризира с нарастваща конкурентност и парцелираност, а аудиторията става много по-плаваща. Радиото се оформя като фонова медия, а близкото приятелско общуване допълва източниците за информация. Изследването посочва, че телевизиите продължават да са основен източник на информация, като 93% от запитаните ги предпочитат като информационен канал. С образа на семейни телевизии си остават БТВ, Нова телевизия и БНТ. От четвърто място нататък има интерес към профилираните телевизии. Най-много домакинства (55%) получават сигнал на кабелен оператор. Между края на 2009 г. и лятото на 2011 г. е имало стремително увеличение на цифровата телевизия, което засега достига прага на насищане, а ново завладяване на пазарите е почти невъзможно, отчита Радева. Делът на влияние на пресата пък е естествено ограничен от факта, че в страната има нискограмотно население. През лятото е имало сериозно нарастване на четящите хартиено съдържание, но и сега делът на нечетящите спада, но с ниски темпове, като той се връща на нивата от през 2008 г. Челните си позиции запазват три основни всекидневника – Труд, 24 часа и Телеграф. Тези всекидневници са очевидните лидери. Сред водещите седмичници са Уикенд и 168 часа, след това се нареждат Седмичен Труд, Шоу, Трета възраст, Шок и Галерия.

Според полски медии (източници: полското правителство) държавите от ЕС подписват търговското споразумение за борба с фалшифицирането на 26 януари в Токио.

България е уполномощила посланика в Токио с решение на МС  от  11 януари. 11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Паралелно с това продължава процедурата в ЕС.

Според полски медии (източници: полското правителство) държавите от ЕС подписват търговското споразумение за борба с фалшифицирането на 26 януари в Токио.

България е уполномощила посланика в Токио с решение на МС  от  11 януари. 11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Паралелно с това продължава процедурата в ЕС.

Едва днес, след принудителното въдворяване на семейство Първанови в панелния им блок край квартал „Филиповци” в София, разбрах какво съм направил, задавайки онзи въпрос за мезонетите на 8 октомври 2006 г. от телевизионния екран, който се оказа последния ми работен ден. Президентската двойка е имала планове да прекара в достоен като за тях лукс старините си след пенсионирането на Георги, а сега им се налага да лицемерничат „социално”, нанасяйки се обратно в квартал „Красна поляна”.

Отидох да видя какво съм сторил, като съм предотвратил с прекаленото си журналистическо любопитство намерението им да се възползват от щедрия мезонетен подарък в квартал „Гоце Делчев” край правителственото трасе на бул. „България” в София. И трябва да призная, че, без да искам, съм сбъднал една политическа мечта на Георги Първанов, който винаги е пледирал за запазване на етническия мир в страната ни. Сега ще може интензивно да работи за него на терен- жилищният му блок се намира буквално на граничната ивица между българи и роми, само на метри от началото на циганското гето „Филиповци” в София.

Почти пред самия вход на жилищния блок, където така демонстративно се завърнаха Първанови, спира автобус №72, от който се изсипват тълпи роми, горди съседи на президентското семейство. Така, без дори да напуска домашното си огнище, Първанов ще може да наблюдава как върви интегрирането на нашите сънародници. С какво може да помогне ли? Може например да започне разяснителна кампания сред потенциалните наематели на панелни апартаменти в района, че не са прави да страдат от расови предразсъдъци и да бойкотират бизнеса с наемите в тази част от София. Наемодателите се оплакват там, че не могат да се намерят наематели заради това близко съжителство с братята роми, но ето, сега вече ще могат да използват силен коз за привличане- ако не на туристи, то поне на мющерии, които искат да бъдат съкварталци на Първанови. Щом Първанови, заточени там, го могат, защо да не го могат и други български граждани. Би било справедливо поне онези от тях, които са гласували за др. Първанов, да могат да споделят днес и последиците от неговата социалност. Преди тя се изразяваше в социално общуване с пингвините, например. Не се шегувам: общителният ни президент, при едно от екзотичните му пътувания на края на света, беше наредил на самолета да кацне в най-южната точка на Южна Америка, за да се снима с пингвините. Доста се натъжила българската общност в Бразилия, пренебрегната от него, когато разбрала от проникналата през цензурата информация, че държавният глава не ги уважил със среща, не се снимал с тях във втората им родина ( предпочитайки в програмата си туристическа разходка), но приземил самолета си заради прищявката с пингвините.

Ето че сега справедливостта възтържествува: всеки гражданин вече може да отиде и да се снима с Първанов между „бразилците” ( както политически некоректно ги наричат някои българи) от Факултета. Не е ли чудесно, все пак, че макар и без лимузини, резиденции, армия от слуги и други елементи на обичайния за него от последните 10 години лукс, Първанов вече може да продължи да работи за тържеството на социалната справедливост. И понеже май не е свикнал много да работи, ще бъде достатъчно само да се разхожда напред назад като пингвин на януарските минусови температури. А напролет…ще видим. Ще видим колко и докога ще издържи да ни залъгва лековерните с този цирков номер.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
500г свинска плешка без кост
2 глави червено цвекло
2 моркова
1 глава лук
1ч.л. сол
1ч.л. мед
1ч.ч. бира
щипка червен пиепр
1ч.л. риган

Приготвяне:
Свинската плешка се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Наливат се 2ч.ч. Вода. Месото се вари 30- 40 минути. Вадят се мръвките и се подреждат в гювеч. Медът се смесва с бирата. Кореноплодните се почистват и измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Лукът се реже на пръстени. Зеленчуците се разпределят между месото. Поръсва се сол, риган и червен пипер. Ястието се полива с бира и 2ч.ч. Прецеден свински бульон. Съдът се похлупва. Ястието се пече на умерен огън 40 минути. Поднася се топло.

Половин година след своя официален старт социалната мрежа Google+ ще разреши на потребителите си да използват псевдоними. Плановете за реализирането на тази възможност бяха заявени от компанията още през октомври миналата година, но функцията ще се появи реално едва сега. През миналата година Google бе подложена на остра критика заради изискването за задължително оповестяване на имената на потребителите от страна на Electronic Frontier Foundation и редица неправителствени организации, които твърдяха, че използването на псевдоними е едно от проявленията на свободата на изразяване за хора, които говорят за различни спорни теми, или живеят в страни с репресивни държавни режими. В понеделник вицепрезидентът на Google Брадли Хоровиц съобщи, че възможността за използване на никнеймове ще бъде изцяло реализирана до края на текущата седмица. Съгласно приетите от компанията нови правила, новите потребители ще могат сами да решават как да се представят пред останалите участници в социалната мрежа - с истинското си име или с псевдоним. Освен това, компанията е предвидила и функция, чрез която потребителите, които вече са регистрирани с реалните си имена в Google+ и на които досега беше позволено да използват само тях, също да могат по свое усмотрение да преминат към употребата на псевдоними. Хоровиц съобщи още, че компанията е внесла и съответните промени в политиките за сигурност и правилата за използване на Google+. Хоровиц призна, че в Google са били получени "наистина много" оплаквания от потребители, критикуващи социалната мрежа заради невъзможността за използване на псевдоними. От Google заявиха, че едновременно с реализирането на плановете за използването на псевдоними компанията ще даде зелена светлина и за редица други възможности, свързани с анонимността на потребителите, както и за няколко нови функционални опции.

Преди една година Биволъ направи независима техническа експертиза на изтеклите записи с разговори на хора от властта и установи, че те съдържат атрибути на СРС и не са манипулирани като съдържание (виж тук  и тук). До същите изводи стигнаха специалистите от френската лаборатория "Lipsadon".

Проверката, която започна прокуратурата, също опря до подобна експертиза... и там си остана. Вчера, 23 януари, беше обявено, че проверката е спряна, тъй като не може да бъде открит извършителят.

Извършител, но на какво? След като не може да бъде открит извършител, търсен от прокуратурата, логично е да смятаме, че нещо е извършено неправомерно. В случая това нещо е изтичане на СРС.

Прокуратурата обаче не казва в прав текст, че изтеклите записи от скандала "Тановгейт" са автентични СРС, защото това ще доведе до повдигане на обвинения, свързани с разкритията от съдържанието на разговорите. Подробен анализ на наказателната отговорност за властимащите, произтичаща от съдържанието на разговорите е направен тук. 

Спирането на проверката на този етап може да провали евентуално бъдещо разследване. Работата е там, че съгласно Закона за електронните съобщения (чл. 250а-д), трафичните данни от разговорите, както и регистрите за изготвяне на справки и достъпа до тях се пазят 12 месеца, освен ако не са нужни на правоохранителните органи. След това мобилните оператори са длъжни да ги унищожат.

Трафичните данни не са запис на съдържанието. Самите записи са унищожени 10 дни след като са направени, тъй като не са послужили като веществено доказателствено средство за разследването, по което са наредени.

Но по трафичните данни може да се проследи и идентифицира източника на разговора и неговото направление, датата, часа и продължителността на разговора. От регистрите пък може да се установи кой е имал достъп до данните, за какви нужди и кога го е получил.

Най-скандалният разговор, този на премиера Борисов с Танов, е проведен на 12.03.2010. Ако прокуратурата не беше започнала проверка, тези данни щяха да бъдат унищожени на 12.03.2011 г.

Днес, след спирането на проверката вече не се знае дали трафичните данни и записите от регистрите, които имат доказателствена сила, не са изтрити както го повелява законът.

Ако бъдат изтрити, то с тях изчезва възможността да се установи, че става дума за автентични СРС-та и всякакви други проверки и експертизи по скандала "Тановгейт" могат да бъдат спрени с мотива, че няма данни за престъпление.

Преди една година Биволъ направи независима техническа експертиза на изтеклите записи с разговори на хора от властта и установи, че те съдържат атрибути на СРС и не са манипулирани като съдържание (виж тук  и тук). До същите изводи стигнаха специалистите от френската лаборатория "Lipsadon".

Проверката, която започна прокуратурата, също опря до подобна експертиза... и там си остана. Вчера, 23 януари, беше обявено, че проверката е спряна, тъй като не може да бъде открит извършителят.

Извършител, но на какво? След като не може да бъде открит извършител, търсен от прокуратурата, логично е да смятаме, че нещо е извършено неправомерно. В случая това нещо е изтичане на СРС.

Прокуратурата обаче не казва в прав текст, че изтеклите записи от скандала "Тановгейт" са автентични СРС, защото това ще доведе до повдигане на обвинения, свързани с разкритията от съдържанието на разговорите. Подробен анализ на наказателната отговорност за властимащите, произтичаща от съдържанието на разговорите е направен тук. 

Спирането на проверката на този етап може да провали евентуално бъдещо разследване. Работата е там, че съгласно Закона за електронните съобщения (чл. 250а-д), трафичните данни от разговорите, както и регистрите за изготвяне на справки и достъпа до тях се пазят 12 месеца, освен ако не са нужни на правоохранителните органи. След това мобилните оператори са длъжни да ги унищожат.

Трафичните данни не са запис на съдържанието. Самите записи са унищожени 10 дни след като са направени, тъй като не са послужили като веществено доказателствено средство за разследването, по което са наредени.

Но по трафичните данни може да се проследи и идентифицира източника на разговора и неговото направление, датата, часа и продължителността на разговора. От регистрите пък може да се установи кой е имал достъп до данните, за какви нужди и кога го е получил.

Най-скандалният разговор, този на премиера Борисов с Танов, е проведен на 12.03.2010. Ако прокуратурата не беше започнала проверка, тези данни е трябвало да бъдат унищожени на 12.03.2011 г.

Днес, след спирането на проверката вече не се знае дали трафичните данни и записите от регистрите, които имат доказателствена сила, не са изтрити както го повелява законът.

Ако бъдат изтрити, то с тях изчезва възможността да се установи, че става дума за автентични СРС-та и всякакви други проверки и експертизи по скандала "Тановгейт" могат да бъдат спрени с мотива, че няма данни за престъпление.

24 часа са публикували интервю с Бойко Борисов. Интересните неща вътре ще пропуснем. Но към него има снимки – Борисов пред „библиотеката“ в кабинета си. Слагам го в кавички, защото сред една фуражка и купища собствени снимки, се мъдрят пет книги на кръст (ако не броим и няколко подаръчни томчета за украса)

Снимката е на Николай Литов за 24 часа.

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Вчерашното премиерско ръмжане с искане за полицейски оставки и уволнения предизвика единствено министерско мърморене и мъмрене, с каквото е наказан началникът на столичната полиция старши комисар Валери Йорданов. За цяла година с дисциплинарно наказание „порицание“ е смъмрен пък главен инспектор Борис Митов, началник на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ във Второ районно. Настояването на премиера Борисов за оставки бе разбрано от министъра на вътрешните работи Цветанов като повод да (си го) премести шефа на Второ районно управление – главен инспектор Красимир Кръстев в Четвърто районно. Означава ли тази министерска интерпретация на заканите на премиера, че и имиджът на Борисов като строг, но справедлив „Батман” е сит, и престижът на министър Цветанов си остава цял?

Ако не се случваше за втори път в рамките на седмици Цветанов да не изпълни публична заръка на своя шеф,вероятно можехме да кажем, че работата си е „пито-платено”- нахранили са публичността с един полицейски курбан заради скандално насилие над граждани и случаят е потулен. В края на краищата не за първи път у нас вината се поема с „мезетата”, като взимат за мезе т.н. обикновен човек, запивайки с бутилка „Министерско шушукане”. Но след като по случая с отстраняването на председателя на столичния общински съвет Андрей Иванов преди броени дни бяхме свидетели на подобно разминаване между премиерските нареждания и изпълненията на дясната му ръка Цветанов, можем с основание да се запитаме: какво става, да не би наистина Цветанов да показва воля за противопоставяне на своята ракета –носител и какво му дава основания за такава нечувана и невиждана досега дързост?

Отговорът на този въпрос по инерция и по логиката на безбройните досегашни доказателства за обратното е по-скоро отрицателен. Безпрекословното подчинение на личната воля на Борисов в ГЕРБ бе демонстрирана току-що отново в уникалното (за света, доколкото никъде другаде не е забранено да се проучва) и внезапно гласуване в Народното събрание за забраната да се проучва дали България разполага с природен ресурс за милиарди евро в земните си недра под формата на шистов газ. Може да е малоумно да се забрани да се знае, дали това е така, но е факт: случи се защото, както от самата парламентарна група на ГЕРБ си признаха, Борисов е пожелал така. Направо не ми се мисли, какво би се случило, ако утре Борисов пожелае всички синеоки и руси, които му пречат, да бъдат обесени публично с нарочно приет за целта закон…

И все пак: макар за пасивната публика да не е много ясна разликата между искането на уволнения и оставки от една страна и полученото местене на началник на друг началнически пост, прецедентът с неизпълнената воля на едноличния господар на положението в партията и държавата показва, че „няма невъзможни неща”. Ами ако в тази пукнатина в гранитния авторитет на вожда поникне семето на съмнението в неговата правота и други последват примера на Цветанов?

С голям интерес например трябва да следим, какво се случва в това отношение на „Дондуков”2. От някои интервюта на Росен Плевнелиев в предизборния период, както и от самия Борисов, сме чували, че днешният президент не веднъж бил казвал „не” на Бойко Борисов като пряк негов подчинен в правителството. Ако е вярно, би трябвало с несравнимо по-голяма лекота да демонстрира независимост като президент, който по никакъв начин, поне юридически, вече не зависи от човека, който го посочи за свой кандидат да наследи безличния Първанов. Питам се например, ще преглътне ли „без бой” Плевнелиев да му бъдат отнети правомощията над Националната служба за охрана (НСО) и над Националната разузнавателна служба( НРС), които бяха основен източник на задкулисната власт на предшественика му?

Трябва да припомня, че тъкмо заради контрола над тези служби настъпи първият разрив (буквално в първия месец на управлението ) между правителството на Филип Димитров и президента Желю Желев в началото на 1992 г. Сега „недоразумението” въпросните служби да съществуват без законова уредба вече цели 22 години е на път да бъде отстранено със закон, който да позволи обаче именно на премиера да ги ръководи. Което означа да бъде отнет практически основният инструмент за влияние върху реалната власт в страната на държавния глава, който да се превърне повече от всякога в раздавач на ордени ( пак след указ от премиера, впрочем). По нищо не личи, че Плевнелиев е готов да каже „не”. Но пък Цветанов, дясната ръка на Борисов, му дава „лош пример” как може да казва „не” без да го произнася.

„Четете по устните ми”, както казваше един друг президент на една друга страна, по един друг повод. Ще видим дали Плевнелиев е разчел правилно посланието.

Share on Facebook

  След масирана атака на няколко правителствени уеб сайтове и на развлекателната индустрия активистите на  Anonymous продължават своето нападение през уикенда. Следващата мишена може да бъде Facebook. Anonymous „заплашват“ да спрат Facebook в операция „Global Blackout“ на 28 Януари. Изключванетo на сайтa за споделяне на …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да свалим видео от YouTube и Vimeo

     Доста често ни се налага да свалим видео от YouTube или Vimeo, за да можем да го презентираме или пр...
  2. 

     Как да посетим 11 страни за 1 минута /Вирусно виде...

     Едно интересно клипче, заснето от Рик Мерики миналото лято, ще ви покаже как да посетите 11 страни з...

В понеделник Google+ промени своята политика по отношение на социалната си мрежа, като разреши ползването на прякори и псевдоними. Но не могат да се ползват всякакви псевдоними. Google ще позволи ползването на прякор, бащино име и псевдоним, само ако лицето може да докаже пред Google, че …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Нова регистрация в Google? – само ако добави...

     Отчаяните опити на Google да промотира Google са достигнали нови висоти. Всeки нов потребител, който...
  2. 

     Войната на бутоните – Facebook или Google

     Нямаше как да не се случи, просто нямаше как. Състезанието между бутоните „Like“ на Face...

Western Digital обяви, че възнамерява до месец септември тази година да възстанови пълния си капацитет за производство на твърди дискове, като отново започне да произвежда обемите отпреди наводнението в Тайланд. През следващите месеци компанията смята да възстанови производството в две от своите фабрики до нормалния им капацитет. Дотогава обаче вероятно недостигът на магнитни носители ще продължи да съществува. "Сега сме си поставили за цел да се върнем към предишните обеми доставки за възможно най-скорошна поддръжка на нашите потребители", каза Джон Койн, главен изпълнителен директор на Western Digital, и добави, че наводнението е намалило с 30% производството на твърди дискове на компанията. В началото на декември Western Digital съобщи, че скоро ще възобнови производството в един от заводите си в тайландския град Банг Па-Ин. Компанията е демонтирала цялото наводнено оборудване от въпросното предприятие за проверка, почистване и възстановяване. Производство на магнитни глави в този завод ще стартира в рамките на текущото тримесечие, като в същия срок ще започне работа и новият завод на компанията в Пенанг, Малайзия. В момента процедура по почистване и възстановяване преминават и други производствени мощности на компанията в град Наванакорн в Тайланд. Предполага се, че производството в този завод ще стартира през март, а през септември всички мощности ще бъдат напълно възстановени.

Журналисти пишат двойка на свободата на словото в България

Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). Помолени да оценят по петобалната система (5 – отлична; 4 – добра; 3 – задоволителна; 2 – лоша; 1 – много лоша) степента на свобода на словото в страната, 48 от общо 113 участници посочват оценка две.

Новият президент на България, подкрепен от ГЕРБ, встъпи в длъжност. Това събитие, както и леката дистанция на времето са удобен повод да хвърлим поглед назад към тези избори 2 в 1 (общински и президентски) – как, какво и защо се случи… На 30 октомври 2011 г. станаха ясни резултатите от втория тур на президентските избори и балотажите при кметовете. Резултатите - президентския пост печели ГЕРБ, при кметските избори от 28 областни града 14 са в ръцете на ГЕРБ… Както се казва, на победилите - честито. На тези избори обаче се случи нещо много интересно. Първо, много областни градове бяха “на кантар”; същото важеше и за президентския балотаж – след втория тур разликата бе 5 процента. Второ, те се случиха в условията на нарастваща рецесия, икономическа криза и спад на жизненото равнище на големи групи от хора. И трето, като че ли основната битка беше не по митинги, не по площади, не в шествия, а основната битка бе по медиите, в посланията, в рекламните билбордове и най-важното – в...

Понякога не е задължително да си от Дядо Дянко, за да направиш подобно нещо. Но за да добие гражданственост това нещо в Габрово, то задължително трябва да бъде разказано на Дядодянковец. Защото то освен гражданственост ще добие и друг нюанс, ще добие форма някаква… Иначе Иван Цачето има два минуса – художник е и не е от квартал Дядо Дянко на Габрово. Ама пък в пространството се държи тъй, сякаш са братя близнаци с Пенчо Кериния, който може да ти открадне фургон барабар със спящите в него, да ги отвлече на триста километра и за това нещо да не му бъде проведена акция „Наглите”, защото освен полицията, ами и отвлечените не са разбрали, че са отвлечени… Такова нещо никъде не може да се случи освен в Габрово и никой на света не може такова нещо да направи освен дядодянковец… Ама това, което Иван Цачето е направил, тръшка родния ми квартал твърдо в поза „туш”, а световните учебници по пиар и мениджмънт трябва да бъдат пренаписани. Защото има ли смисъл да направиш такова нещо...

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня
Част 6 – Пистоя, Лука и Пиза
Част 7 – Тоскана
Част 8 – Сиена

Отново на север от Апенините се насочваме към Адриатическо море. Кратка нощувка в хотел край Чезена, избран просто заради местоположението. Не ходим до града, а тръгваме към Сан Марино по второкласен път. Програмата за този ден е доста неясна, за разлика от предишните. Искаме да посетим Римини, Сан Марино и после или Равена или Ферара, преди да стигнем за нощувка чак в Падуа. В последния момент решаваме да отидем първо в Сан Марино, за да сме на морето по обяд, вместо сутринта. И така навлизаме в Сан Марино откъм задната страна, добре че gps-а ни предупреждава, иначе по нищо нямаше да познаем, че сме в друга държава. Поне аз и табела на пътя не видях.

Сан Марино

В Сан Марино има град в подножието на планината и град горе, където има три крепости. Градът-държава си се рекламира яко сред туристите и очаквахме много руснаци. Долу в подножието си е обикновено градче с нищо интересно в него и хващаме лифта към крепостта горе.
Значи представяте си добре организиран Несебър с много магазини навсякъде. Между каменни стени. Средновековно-съвременни търговски улици. Продава се всичко – от обикновени сувенири до невероятно качествени (и скъпи) моделчета на автомобили. Кожени палта и много оръжия из магазините навсякъде. Магазините обаче не са нашата страст, а малкото (неочаквано) руски туристи са погълнати от тях и ние директно влизаме в първата крепост. Има гледка към морето, което е на няколко километра (а ние сме на към 800 метра н.м.в.) и не е за хора със страх от високото. Няколкостотин метровата скала изглежда като да е отвесна надолу, а обезопасяването си е както си е било през 13 век… Качваме се и се завираме във всяко място, самата крепост не е  голяма – тук едно време са били войниците наблюдаващи околността. Решаваме да пропуснем втората крепост в другия край на държавата (на неколкостотин метра) и покрай правителствените сгради бавно се връщаме към лифта. Пред един от магазините има даже Дядо Коледа (ама разбира се – 24 май е). Решаваме да оставим обяда за Римини, въпреки многото ресторанти (и с гледка при това) и се спускаме за кратко с лифта до колата.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 9 – Сан Марино и Римини (324 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Започваме едно пътуване из Индия. Жоро ще започне с Бангалор, после ще мине и из други места на един велик субконтинент.   Приятно четене:  

Пътуване до Индия

Бангалор

Знаете че много обичам да пътувам. Затова мисля че съдбата беше много благосклонна към мен като ми позволи да пътувам по света. Но толкова далеч (в буквален и преносен смисъл) досега не бях стигал. Да, ходил съм на места отдалечени географски повече от родния ми Пловдив в сравнение с Индия. Но културното и духовно разстояние което трябваше да измина до нея не може да се сравни със никое от досегашните ми пътувания. Затова смятам че е много важно да запиша впечатленията си докато са още пресни (започвайки сега, от хотелската ми стая в Бангалор) за да изпусна колкото се може по-малко от това сериозно и много интересно за мен пътуване. Всеки е чувал и чел много за Индия. Пък и за Изтока въобще. Така че е неизбежно че всеки има някаква предварителна представа за страната. Къде добра, къде лоша, къде възторжена, къде яростна. Единственото което не съм видял досега когато се спомене Индия е безразличие. И това според мен е ключа към възприемането на този свят (Индия според мен е много повече от това което може да се наблъска в понятието държава. Затова „свят“ май е по-добро). Комбинирайте тази експлозия от много цветни и различни неща с наличието на добри приятели с които да споделите пътуването си и ще получите идеалната рецепта за правилно възприемане на Индия. Особено когато тези приятели включват хора и от Изтока и от Запада. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Тук-тук"][/caption] Но нека да започнем от началото с малко факти. Оказа се, че

няма прости неща в Индийските посолства:

всичко е сложно, на много стъпки и изисква много усилия. Аз кандидатствах за бизнес виза. Бихте предположили че покана от Индийска компания, самолетен билет и хотелска резервация ще са достатъчни ? Да, ама не и според сайта на Индийското посолство в София. Трябва ви и препоръка от Българска компания, 2 снимки (wtf?!) и молба по образец. И това всичко при положение че плащате двойна цена за административно обслужване сравнена с Американската виза. И освен това се абонирате за 2 разходки до посолството: една, за да си занесете документите и друга, за да си вземете паспорта с визата (не може нито по пощата, нито в същия ден). И трябва много да внимавате планираните ви визити до посолството да не съвпаднат с някой от безкрайните празници в Индия. Иначе тогава се разхождате два пъти. След това

трябва да решите какво да правите с ваксините

Няма задължителни, но е МНОГО добра идея да отидете да се консултирате в кабинета по тропична медицина в ХЕИ София. За жалост това е единствения такъв кабинет в страната. Дори и във втория по големина български град (Пловдив) няма такъв. Та ето ви още един приятен повод да посетите скъпата ни столица. След като докторите в кабинета ви уплашат достатъчно, трябва да решите до къде да стигнете с предпазните мерки, които те препоръчват. Аз направих ваксините за хепатит А и Б и за коремен тиф. Индия е маларична зона според СЗО, но след кратка консулатция с индийските колеги реших, че дългите ръкави и репелента ще свършат работа.

След това ви трябва план. Колкото по-подробен, толкова по-добре.

Аз реших след официалната част на командировката в Бангалор да отскоча да Делхи за няколко дни. От там може относително лесно (надявам се) да се стигне до Агра (и Тадж Махал). Джайпур (последната част от класическия северно-индийски триъгълник) също не е далеч, но с дните които си бях отделил, ако се бях полакомил да отида и до Джайпур, щеше да ми остане по 1 ден за град. А това НЕ е достатъчно (според мен). Резервирайте хотелите и пътуванията рано и чрез агенции базирани извън Индия. Аз ползвах LastMinute.com и hotels.com. Индийските сайтове не винаги приемат чужди кредитни карти. Стигнах до идеята след Бангалор да преспя една вечер в Агра и 2 вечери в Делхи. И след това да си хвана пътя за в къщи. За радост любимата ми авиокомпания (луфтханза) имаше много добра оферта за полет пристигащ в Бангалор и отлитащ от Делхи. Това ми спести обратния полет Делхи Бангалор и деня който трябваше да загубя за него.

Горещо ви препоръчвам Луфтханза.

Това е компанията с която съм имал най-малко приключения. А съм пътувал най-много с нея. Човек винаги може да разчита че ще попадне на стандарт на обслужване, няма да му потулят багажа и ще го закарат закъдето е тръгнал и ще го върнат обратно. Вежливо, делово, по немски. Това е може би най-големия комплимент за една авиокомпания. В случая с Индия се получава малък абсурд : летиш 2 часа до Франкфурт, прекачваш се и летиш обратно над България на път за Индия. Ама това са чудесата на глобалната икономика. Полетът беше както и очаквах= : приятно анонимен и лишен от преживявания. Успях да си взема интерсна книга от книжарницата. Шантарам. Стори ми се добро въведение към живота в Индия по описанието. Автора малко прекалява с лиричните отклонения, но иначе кингата е много добра. Ще си я дочета на върщане (600 стр. е). Луфханза лети до Индия със същите Боинги с които лети до Америка. Но с предишното им издание. Самолетите са доста по-старички, поне като оборудване на кабините. Както обикновено при дълги полети в туристическа класа препоръчвам седалка до пътеката. По възможност в реда в който има само по 2 седалки. Това почти ви гарантира място където да си опънете краката. Храната беше добра както винаги. Задължително пробвайте индийското от менюто на Луфханза. Всъщност при всеки по-дълъг полет те предлагат типично немска (?) храна и и нещо свързано с дестинацията към която летите. Обикновено локалния вариант е по-добър. Или поне аз смятам така.  

Както и очаквах след 8 часа без особени перипетии кацнахме в

Бангалор

Но контакта ми с местната култура започна още на борда. Съседа ми по седалка се оказа доста бъбрив млад човек, работещ за Bosch. Но пък успях да получа отговори на някои практически въпроси от рода на как да изтегля пари от летището и какво да правя и да не правя. Изглежда всички индийци са сериозно загрижени да не би родината им да направи лошо впечатление на чужденците. Затова обикновено са пълни с разумни съвети : прави това, не прави онова. Често дори в ущърб на държавата и на сънародниците им. Примерно получих огромен набор от съвети да се пазя от номерата на таксистите и туктукаджиите. А и от трафика по принцип. Ами да ви кажа след като го видях на място не мисля че е чак толкова различен от това което имаме в България. Или в Истанбул примерно. Така че може би трябва да не взимате всички „разумни“ съвети за чиста истина и да проверите сами за себе си. Защото екстраполацията на всички тези разумни съвети е да си седите в къщи. А това не е много вълнуващо обикновено. :) Та ето ме пак (след поредното лирично отклонение ;) ) на

летището в Бангалор

Летище като всяко друго. Но с една разлика. Заради един добър съвет който реших че е разумно да следвам. Реших да не пия вода от чешмата. Само бутилирана. Та затова беше леко различно и не можах да си спазя обичая да си набавя изгубените течностти веднага след кацането. Покрай опашката за паспортен контрол имаше странно изглеждащи големи каменни статуи ! Багажа ми си беше там (в чистак новата чанта-карета на Найки която успях да намеря в Пловдив за 70 лв). Така че след 3-кратна проверка на документите и декларацията с която Луфтханза любезно ни снабдиха на борда излязохме от летището. [geo_mashup_map zoom="6"] [geo_mashup_location_info]   Там се сблъскахме с

първия Индийски феномен: човешкия труд е много евтин.

И понякога честно това идва в повече. Особено в сферата на услугите.  Не че е лошо че хотела предлага безплатен превоз. Но като видите 100-ната човека с табелки чакащи на изхода ще разберете какво имам предид. По другите летища съм виждал максимум 40-на табелки след кацане на презокеански самолет. Тук бяха сигурно 400. Само за нас 4-мата бяха изпратили 2 човека с бус и с седан. И 2 отделни табелки :) Друга местна особеност е, че международните полети (поне на Луфтханза) пристигат и тръгват около полунощ. Индийските колеги предположиха, че това е заради връзките с презокеанските полети към Америка. Возенето на индийските програмисти сигурно е сериозен бизнес. Поради късния час трафика беше нищо различно от този примерно в Германия или Италия. Дотук добре.

Хотелът също се оказа свестен.

Имаше бутилирана вода (около 3 литра) безплатно в стаята. И попълваха запасите всеки път. Климатика работеше. Радост. Решихме сутринта с колегите да отидем пеш до офиса, който се намираше на около 300 м от хотела. Това страшно учуди консиержа ! После разбрахме защо, но пък разходката в един град според мен е най-добрия начин да го опознаеш. След леко объркване успяхме да намерим офиса. Докато ходехме в Бангалор аз се почувствах като в шантава версия на Силиконовата долина в Америка : всички глобални компании присъстваха там. Е, и хиндуистките храмове и бедните хора с количките бяха там. Но иначе сградите бяха лъскави по същия начин по който лъскат в Америка. А и  марките бяха същите. Чудя се, с целия този миграционен поток на индийци към Калифорния, дали не гледахме в далечното бъдеще на този красив американски щат ?! :) Оказа се че местните офиси се опитват да приличат на американските офис сгради не само външно. Примерно офис сградата на компанията ни се оказа кръгова, точно както централата ни в Америка. Дали е случайно ? Не знам. Ама подозрително изглежда :) Но пък за разлика от централата ни хората в офиса се оказаха много интерсни. Бил съм в доста офиси на компанията ни по света : централата в Калифорния, кампуса в едно Лондонско предградие, търговския офис в центъра на Брюксел и мъничкия програмистки офис в Русия. Но от всички места на които съм бил мисля че колектива който работи в Бангалорския офис е меже би най-задружния. И този с който е най-лесно да общуваш. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Само Индиана Джоунс го няма ;)"][/caption]   Изглежда че

индийците имат тази вродена способност да общуват с хора.

В книгата ми имаше следното сравнение на един французин което преразказвам грубо : Индия е 6 пъти по-голяма от Франция. А в нея живеят десетки пъти повече хора. Представяте ли си ако на единица площ живееха десетки пъти повече французи колко точно стогодишни войни щяха да се водят ?! Та изглежда индийците имат тази животоспасяваща (в техния случай) толерантност към съгражданите си и към хората като цяло. Да, ще ти свирнат с клаксона като внезапно решиш да спреш с туктука някъде насред улицата. Или пък да минеш в обратна посока по еднопосочното. Но никой няма да те набие. Или да се блъсне в теб нарочно. Най-много да свирнат с клаксона и да вдигнат рамене :) Ако можеше и ние в България да правим така … За колкото се може повече неща. Това е приемане което е много различно от примерно Американската толерантност : там всеки те приема и търпи и се отнася много добре с теб докато не го ограничаваш по някакъв начин. Ако му накърниш правата или интереса става страшно. Но в Индия те приемат, въпреки че нарушаваш правата и интересите на хората. И това е велико качество според мен. Като заговорихме за толерантност излежда едно нещо въобще не се толерира в Индия.

Голотата е табу

Ако забелязвате всичките статуи в картинките на Кама Сутра са облечени. Така че е невъзпитано да показваш кожа. По какъвто и да е повод. Но не в мюсюлманския смисъл на пълно отричане и скриване на формите на тялото. Напротив. Ластичните памучни клинове са част от народната носия. Но кожата не е. Има и нещо друго интересно в отношението на индийците към еротиката. Но това май го дължим на Викторианска Англия. Откритото показване на сексуални отношения е табу. Ако сте забелязали всички Боливудски филми стигат до целувка най-много. И то в комбинацията. Това, което е смешно, че индийските „палави“ канали в YouTube също свършват до там. Много непривично за един жител на Запада. Явно има и някаква много строга законова уредба на тази тема, защото не видях кьорава „пиперлива“ обява в местния вестник. Само сравнете това с произволна западна столица. Колегите ни заведоха на

търговската улица в Багалор на пазар.

Оказа се че сувенирите се продават само в някаъв местен еквивалент на Задругата на Майсторите в България и имат държавни печати. Имаше страшно красиви неща на много добир цени за ръчната изработка която очевидно бяха. Аз си купих фигурка на Ганеш. Явно много популярно божество в този град.:) Оказа се че сме пристигнали в Индия в навечерието на Дивали. Това е еквивалента на християнската коледа : семеен празник с размяна на подаръци. Ще видя какво е точно, но днес получихме сладки от хората в офиса ! Било обичай на Дивали ! Стана ми много мило как ни третираха като пълноправни членове на малкото им офис общество :) Въобще колегите са много приятни хора. Днес правихме малко представяне тип кръгла маса и всеки отговаряше на въпрос коя страна би искал да посети. Повечето от индусите казаха Индия! Само по-европеизираните споменаха някоя друга страна :) То всъщност е много лесно да отличиш едните от другите. Половината ходят с традиционни дрехи, а другата половина използват европейски дрехи. Аз бих си носил носията :) Такситата в Бангалор струват между $1 и $2 в зависимост от това къде искаш да отидеш. Вносните стоки са по-скъпи от в световните столици, но пък има удивително добре изглеждащи местни дрехи и стоки а така също и голямо разнообразие от тях. Храната в скъпарските ресторанти е като в София, а в народните струва колкото превоз със таксито :) Това всъщност беше второто ограничение от обичайните ми навици при пътуване които си наложих : никаква улична храна ! Малко ми е нетипично, но според мен риска не е малък. Колегите ми бяха категорични, че

Бангалор не е типичен индийски град.

В него има много зеленина и американски порядки. Но пък аз мисля че това го прави добра идея за смекчаване на културния шок. Засега толкова. Ще пиша пак като ми остане време по-късно. Ето ви и малко снимки. Обещавам много повече като стигна до Делхи.   Автор: Георги Кодинов Снимки: авторът Други разкази свързани с Индия – на картата: КЛИКАЙТЕ на разказа:

...Истината е, че не отдавам

кой знае какво значение на собствените си книги.

Много повече ме вълнуват книгите на другите.

(Роберто Боланьо, из последното му интервю

"Изповед на дивия детектив", за Playboy México)

Досега не бях попадала на разкази от латиноамерикански автор. След сблъсъците с Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес, Алиенде и дори Неруда, заживях с мисълта, че латиноамериканците не могат да пишат кратко. Истината е, че не познавам кой знае колко латиноамериканската литература, но каквото съм прочела, почти винаги ми е харесвало. Запознанството ми с Боланьо започна от една снимка във фейсбук и един разказ, публикуван в някои от двата литературни вестника, но в кой точно, не мога да си спомня. Спомням си обаче колко се вкопчих в текста и как, когато разказът завърши (изненадващо), нямах желание за нищо друго, освен да чета още.

Роберто Боланьо, казват, е литературното събитие на последните двадесет години. Истината е, че много автори се домогват до това звание, но малцина са тези, които го заслужават. А едно литературно събитие за двадесет години на мен ми е малко, така че колкото повече, толкова по-весело. И четящо.

Винаги ми е най-трудно да пиша ревюта за сборници с разкази. Всъщност всяко ревю ми е трудно, защото започвам да пиша с мисълта, че не трябва да разкривам твърде много от себе си, когато пиша за книгата. За мен четенето по-често е съпреживяване, отколкото възприемане. И докато другите автори се опитват да те увлекат в емоциите (си) на героите, опиват те с много прилагателни и висока глаголна температура, за да те оставят накрая изтощен и изцеден емоционално, при Боланьо има един момент, в който авторът/разказвачът сякаш тегли чертата и поставя граница – жестока, непреодолима граница, която читателят не може да премине, отвъд която е алтер егото на историята, допълнителният финал.

„Телефонни обаждания“ е брутално добро заглавие за този сборник с разкази. Не защото те са за разговори по телефона, те самите са като разговори по телефона – нещо винаги остава премълчано, нещо винаги остава неразбрано.

Роберто Боланьо умира на 50 години от чернодробно заболяване. Загадка ще остане каква част от литературното му творчество се базира на жизнен опит, и каква – на въображението и особеното възприемане на света, което човек усеща, когато го чете. Истината е, че няма значение... Защото хубавото на една книга е, че не трябва да е истинска (в онзи отвратителен, делничен смисъл на думата), за да е истинна.

* "Телефонни обаждания" излиза като част от поредицата "Кратки разкази завинаги". Редакторите на "Аз чета - сайтът за твоята книга" са написали ревюта за Етгар Керет (даже две, а можем да ви предложим и интервю с него, както и още едно с автора на "Кравата е самотно животно", Давид Албахари) и "Черната овца и други басни". Редактор на поредицата и преводач на „Телефонни обаждания“ е Нева Мичева, а автор на жестоката поп-арт корица - Ина Бъчварова.

...Истината е, че не отдавам

кой знае какво значение на собствените си книги.

Много повече ме вълнуват книгите на другите.

(Роберто Боланьо, из последното му интервю

"Изповед на дивия детектив", за Playboy México)

Досега не бях попадала на разкази от латиноамерикански автор. След сблъсъците с Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес, Алиенде и дори Неруда, заживях с мисълта, че латиноамериканците не могат да пишат кратко. Истината е, че не познавам кой знае колко латиноамериканската литература, но каквото съм прочела, почти винаги ми е харесвало. Запознанството ми с Боланьо започна от една снимка във фейсбук и един разказ, публикуван в някои от двата литературни вестника, но в кой точно, не мога да си спомня. Спомням си обаче колко се вкопчих в текста и как, когато разказът завърши (изненадващо), нямах желание за нищо друго, освен да чета още.

Роберто Боланьо, казват, е литературното събитие на последните двадесет години. Истината е, че много автори се домогват до това звание, но малцина са тези, които го заслужават. А едно литературно събитие за двадесет години на мен ми е малко, така че колкото повече, толкова по-весело. И четящо.

Винаги ми е най-трудно да пиша ревюта за сборници с разкази. Всъщност всяко ревю ми е трудно, защото започвам да пиша с мисълта, че не трябва да разкривам твърде много от себе си, когато пиша за книгата. За мен четенето по-често е съпреживяване, отколкото възприемане. И докато другите автори се опитват да те увлекат в емоциите (си) на героите, опиват те с много прилагателни и висока глаголна температура, за да те оставят накрая изтощен и изцеден емоционално, при Боланьо има един момент, в който авторът/разказвачът сякаш тегли чертата и поставя граница – жестока, непреодолима граница, която читателят не може да премине, отвъд която е алтер егото на историята, допълнителният финал.

„Телефонни обаждания“ е брутално добро заглавие за този сборник с разкази. Не защото те са за разговори по телефона, те самите са като разговори по телефона – нещо винаги остава премълчано, нещо винаги остава неразбрано.

Роберто Боланьо умира на 50 години от чернодробно заболяване. Загадка ще остане каква част от литературното му творчество се базира на жизнен опит, и каква – на въображението и особеното възприемане на света, което човек усеща, когато го чете. Истината е, че няма значение... Защото хубавото на една книга е, че не трябва да е истинска (в онзи отвратителен, делничен смисъл на думата), за да е истинна.

* "Телефонни обаждания" излиза като част от поредицата "Кратки разкази завинаги". Редакторите на "Аз чета - сайтът за твоята книга" са написали ревюта за Етгар Керет (даже две, а можем да ви предложим и интервю с него, както и още едно с автора на "Кравата е самотно животно", Давид Албахари) и "Черната овца и други басни". Редактор на поредицата и преводач на „Телефонни обаждания“ е Нева Мичева, а автор на жестоката поп-арт корица - Ина Бъчварова.

Хакерската групировка Anonymous заплаши да атакува социалната мрежа Facebook на 28 януари в знак на протест срещу законопроектите SOPA и PIPA, насочени срещу интернет пиратството, съобщи news.bg позовавайки се на Би Би Си. Припомняне, разглеждането на двата законопроекта беше спряно заради общественото недоволство - англоезичната Уикипедия спря работа за 24 часа, като протестът беше подкрепен и от други големи сайтове. Ако бъдат приети, SOPA и PIPA, ще дадат възможност на компаниите чрезсъдебни решения да блокират цели сайтове, включващи нелицензирано съдържание, а не само тази част, която е с неуредени права. През миналата седмица групата Anonymous блокира временно сайтовете на американското правосъдно министерство, ФБР, патентното ведомство на САЩ, асоциациите RIAA и MPAA, музикалните компании BMI и Universal Music. Атаката беше ответна реакция на закриването на един от най-големите в света сайтове за обмен на файлове - megaupload.com, който беше обвинен в нарушаване на авторските права.

Скорошно проучване на Checkpoint, което анакетира 768 IT специалисти от САЩ, Канада, Великобритания, Германия, и Япония показва, че iOS на Apple е предпочитан оператор за мобилна платформа, когато става въпрос за корпорации.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички задачки и занимания за деца. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте още

картинки за оцветяване,

картички и кутийки,

шаблони за Свети Валентин:

Авторитетният източник Reuters съобщи, че видео социалната мрежа YouTube е достигнала 4 милиарда посещения дневно. Това означава, че бебчето на Google бележи 25% ръст за последните 8 месеца – явно доказателство за растежа на подобен тип онлайн съдържание. Потребителите посещават YouTube от персонални компютри, смартфони, таблети и …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Представяме ви YouTube Slam

     Google пуснаха най-новата си YouTube услуга. Новата платформа се казва YouTube Slam и дава възможнос...
  2. 

     YouTube и Disney си стиснаха ръцете

     От The Guardian обявиха официално новината, че YouTube и Disney ще си съдействат за поплуляризиранет...

Днес ще ви представим една дама, която е дръзнала да се възползва от силата на социалните мрежи за бизнеса, който практикува. Тя казва, че е пристрастена към социалните мрежи, а познанията и в сферата показват как обикновените бизнеси могат да печелят конкурентно предимство чрез социалните …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Foursquare за BlackBerry вече и със събития

     Foursquare обявиха, че и потребителите на BlackBerry вече ще могат да се възползват от функционалнос...
  2. 

     Хвани намалението, чекни се във foursquare, сподел...

     Обикаляте по магазините и виждате интересна стока. Опаа, цената е намалена с 20, 30, 40, 50%? Ами се...

Развиваме симбиоза с компютрите и с мрежите, в следствие на което паметта ни се "разгражда" прогресивно

Всяка историческа епоха има своите стратегически географски точки. Битката за контрол над тях винаги се е водила безжалостно с всички възможни средства. Така за известен период контролът на Проливите Босфора и Дарданелите става причина за поредица от руско-турски войни и прераства паневропейската Кримска война, която Русия безславно губи. След това приоритетите на Великите сили се [...]