Един нов начин да стигнете 1. до повече журналисти от големи медии (да се свържете с тях) и 2. да потърсите новини относно тема, която ви интересува (полезно за хора, работещи в медии). Press Pass е open live directory, съставена от журналисти от големи издания. Това е чисто нов сайт, базиран в Дубай. Мрежата предоставя достъп до журналисти по страна (Канада, САЩ, Франция и т.н.), категории (религия, политика, екология и т.н.), медии (CNN, BBC, Al Jazeera и т.н.), както и по име на журналист. Освен да се свържете с тези журналисти, можете да се свържете с тях и през Twitter, като има включен RSS с истории, които те споделят в Twitter акаунта си. Сайтът анализира съобщенията на всеки журналист и въз основа на това съдържание създава съответното съдържание – за техните интереси, за онова което се случва, новини и подобни. The Next Web пусна интервю със съоснователя на Press Pass, Валенсио Кардосо, което можете да прочетете тук. Аз вече започнах да се ровичкам из сайта и ми е полезен, а тепърва ще се обогатява с информация. Мисля, че би бил добър ресурс за журналисти, анализатори и репортери.

Ако имате iPad, то според всички анализатори точно сега и до края на месеца е най-доброто време, в което можете да го продадете. Както може би знаете, скоро се задава трета версия на таблета на Apple, а именно в момента цените на старите устройства в eBay и останалите онлайн магазини са за последно толкова високи. Въпреки че от Apple все още отказват да съобщят официално дали iPad 3 е на път, слуховете за него, както винаги малко преди премиерата, стават все повече и повече. Първоначално се смяташе, че моделът ще бъде обявен в края на месец февруари, когато е и най-голямото телекомуникационно изложение Mobile World Congress в Барселона. Традиционно от Apple не участват в него, но явно са сметнали, че тяхна премиера по това време няма да бъде отразена достатъчно добре, тъй като голяма част от водещите медии ще са съсредоточили внимание в случващото се в Испания. Ето защо като най-подходящо време за представяне на iPad 3 ще бъде избрана първата и по-вероятно втората седмица на месец март. Нов таблет обаче ще има и ако съдим по създадените вече традиции, в момента на обявяването му цените рязко ще паднат. Така че ако ще продавате своя стар iPad – именно сега е моментът. Само като пример можем да ви споменем, че когато през март 2011 бе обявен последният таблет, средната цена на 32GB модел от първо поколение падна от $550 на $300. На таблицата от NextWorth се вижда и отлично как обикновено се сриват цените след премиера, каквато всички очакваме. А най-лошото, което може да стане, ако прогнозите на специалистите не се сбъднат е да останете без таблет до лятото, но тогава пък ще имате не малко пари за харчене.

Преди нова година си взех нов лаптоп, от който съм изключително доволен. Взех го на изключително изгодна промоция от Vario.bg. “Варио” е плевенска фирма и ми се сториха свестни, още повече, че и Данчо им стана клиент наскоро.

Миналата седмица обаче лаптопът започна да забива и един бърз MemTest показа, че единият RAM-модул е дефектирал. Няма проблем, в гаранция е.

Започнах да търся ожесточено гаранционната карта и както обикновено се случва в подобни случаи, открих 99 други гаранционни карти, но не и тази на лаптопа… Да, де, но лаптопът ми трябва, така че реших – ще си платя ремонта, ама без него не мога.

Все пак реших да се обадя на Vario:

- Добър ден, казвам се Петър Събев. Лаптопът ми е закупен от вас, но има дефект. За съжаление съм изгубил гаранционната карта, но мога да ви кажа подробности за поръчката.

- Няма проблем, ще го оправим. Къде се намирате?

- В София.

- Ами заповядайте в офиса ни в Студентски град.

- Добре, благодаря Ви!

* * *

Същият ден Биляна занесе лаптопа, някъде около два часа следобед. В пет часа получих обаждане:

- Здравейте, г-н Събев ли е?

- Да, аз съм.

- Лаптопът Ви е готов. Можете да дойдете да си го вземете.

* * *

И това е – взех си го. Време за ремонт – 3 часа.

Знам, че подмяната на RAM не е кой знае какво, но да ти свършат работата толкова бързо, напълно безплатно при условие, че са в пълното си право да не приемат лаптопа при липса на гаранционна карта и дори да ти се извинят, че така се е получило си е обслужване на най-високо ниво! Браво!

Сервизът им работи и с извънгаранционно обслужване, а сайтът му е www.serviz.me, така че ако имате лаптоп за ремонт, силно ви го препоръчвам.

В мое лице спечелиха доволен клиент и този благодарствен пост.

Преди нова година си взех нов лаптоп, от който съм изключително доволен. Взех го на изключително изгодна промоция от Vario.bg. „Варио“ е плевенска фирма и ми се сториха свестни, още повече, че и Данчо им стана клиент наскоро.

Миналата седмица обаче лаптопът започна да забива и един бърз MemTest показа, че единият RAM-модул е дефектирал. Няма проблем, в гаранция е.

Започнах да търся ожесточено гаранционната карта и както обикновено се случва в подобни случаи, открих 99 други гаранционни карти, но не и тази на лаптопа… Да, де, но лаптопът ми трябва, така че реших – ще си платя ремонта, ама без него не мога.

Все пак реших да се обадя на Vario:

- Добър ден, казвам се Петър Събев. Лаптопът ми е закупен от вас, но има дефект. За съжаление съм изгубил гаранционната карта, но мога да ви кажа подробности за поръчката.

- Няма проблем, ще го оправим. Къде се намирате?

- В София.

- Ами заповядайте в офиса ни в Студентски град.

- Добре, благодаря Ви!

* * *

Същият ден Биляна занесе лаптопа, някъде около два часа следобед. В пет часа получих обаждане:

- Здравейте, г-н Събев ли е?

- Да, аз съм.

- Лаптопът Ви е готов. Можете да дойдете да си го вземете.

* * *

И това е – взех си го. Време за ремонт – 3 часа.

Знам, че подмяната на RAM не е кой знае какво, но да ти свършат работата толкова бързо, напълно безплатно при условие, че са в пълното си право да не приемат лаптопа при липса на гаранционна карта и дори да ти се извинят, че така се е получило си е обслужване на най-високо ниво! Браво!

Сервизът им работи и с извънгаранционно обслужване, а сайтът му е www.serviz.me, така че ако имате лаптоп за ремонт, силно ви го препоръчвам.

В мое лице спечелиха доволен клиент и този благодарствен пост.

Подобни публикации

• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (8)
• 24.10.2010 -- WC публикация (11)
• 21.02.2011 -- Две WC анкети (0)
• 26.04.2010 -- Как да открием точно определен физически сървър (3)
• 19.02.2010 -- Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 31.07.2007 -- Lost in Translation (9)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (8)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 04.01.2012 -- РАМ 0640 (6)
• 31.12.2011 -- Центърът на Русе в последните часове на 2011 г. (0)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (3)
• 19.09.2011 -- Дупки пробиваме всякакви! (2)
• 14.09.2011 -- Списание „Computer“ с нов сайт (0)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (9)
• 19.08.2011 -- Lost in Translation (again) (5)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (0)
• 19.07.2011 -- Гърците са го измислили! (6)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)

Преди дни направихме разчистване в къщи и изникнаха отново дрехи и вещи, които не са употребявани с месеци. Седят затъкнати в градероб или скрин, недокоснати и неизползвани. Вчера чух призив за дарение за нуждаещите се бездомни хора в големия град. Този призив дойде от млади хора, които ги е грижа за бедните и раздърпани несретници [...]

Нямам навика да пускам непътеписни материали, но се оказа, че нашата австралийск кореспондентка Изабела Шопова, освен да се бори с наводненията в Австралия (прочетете пътеписите ѝ ;) има и обществени ангажименти, при това със съвсем нелоша насоченост. По нейна молба публикувам този неин призив, пък дано помогнем с нещо:    

Ново международнo предизвикателство на проект Мартеница

След огромния международен медиен отзвук и безпрецедентното участие на голям брой български емигрантски общности през 2011-та година Проект Мартеница отправя отново първомартенското си предизвикателство към българите по света и у нас: Да превърнем древната българска традиция на мартениците в световна емблема на българското, да създадем положителен образ на България, българската култура и българските общности чрез популяризиране на празника Първи Март, като украсим дървета-мартеници във всеки град по света. Поднасяйки дървото като мартеничка на своите съграждани да им пожелаем здраве и благоденствие където и да се намират, каквито и да са по националност, какъвто и език да говорят.

•  Да популяризира българските традиции и култура по света и да прибщи към тях децата на българите живеещи в чужда културна среда
• Да създаде положителен образ на българското. Името на родината ни и нашата националност да предизвикват асоциации с културни постижения и събития, с древни традиции а не с криминалните сводки и политически куриози.
• Да обедини българските общности по света около една българска традиция и да даде на всеки член на общността чувство за принадлежност, повод за удовлетворение и национална гордост
• Да даде положителен пример за успешна реализация на културен проект с международен ефект без намесата на държавни институции и финансиране. Всеки българин по света е посланик на страната си и може да допринесе за повишаването на престижа й.

да, изкуството и предприемачеството са две много еднакви и много различни неща, правилно отбеляза Светла в коментар към предния ми пост основната голяма прилика е, че и за изкуство и за предприемачество трябва много страст и нещо отвътре да те тика да се занимаваш и за двете трябва самоувереност, отдаденост, иновативност, различно ...

От много, много години ме дразни злоупотребата с думата и понятието "дясно". Но гербавите ме изнервиха до крайност. Ако не бях толкова умна (ша ма извините за нескромността, ама е факт), щях напук и нарочно да се пиша лява. Толкова ме отвращава гербавото дясно. Милицонерско-мутренското "дясно" има толкова общо с десните ценности, колкото самите "граждани за европейско развитие" имат с Европа.

По тази причина предлагам една кратичка, но изключително интересна книга. "Изключително" - защото не само излиза извън общоприеттия мейнстрийм в политологията, а го праяви умишлено. Защото според автора десните ценности и идеята за дясното е подменена, изопачена и фактически унищожена.

У нас Рон Пол е споменаван малко, и обикновено в иероничен или принизяващ контекст. Но какво друго да очакваш от страна, чиято пполитическа култура и народопсихология вече 150 години е доминирана от левичарството с анархистичен привкус...

Preface

1. The False Choices of American Politics

2. The Foreign Policy of the Founding Fathers

3. The Constitution

4. Economic Freedom

5. Civil Liberties and Personal Freedom

6. Money: The Forbidden Issue in American Politics

7. The Revolution

A Reading List for a Free and Prosperous America

To my supporters:

I have never been more humbled and honored than by your

selfless devotion to freedom and the Constitution.

The American Revolutionaries did the impossible.

So can we.

Оглавление

Предисловие переводчика

Предисловие

Глава 1. Псевдо-выбор политического курса.

Глава 2. Внешняя политика Отцов-Основателей.

Глава 3. Конституция

Глава 4. Экономическая свобода

Глава 5. Гражданские права и свобода личности

Глава 6. Деньги: Запретная тема американской политики

Глава 7. Революция

Стои катаджия на пътя и спира коли. Спира първа. - Господин шофьор, вие сте пиян! - Не, не съм пил. - Тогава духнете в балона. Шофьорът духнал балона. Катаджията: - Първа степен на опиянение! Глоба петдесет лева! Шофьорът платил и си тръгнал. Катаджията спира втора кола. - Господин шофьор, вие сте пиян! - Не, не съм пил. - Тогава духнете балона. Шофьорът духнал. Катаджията: - Втора степен на опиянение! Глоба сто лева! Шофьорът платил и си тръгнал. Катаджията отново спира кола. - Господин шофьор, вие сте пиян! - Не, не съм пил. - Тогава духнете балона! - Ама това е презерватив! - Действително не сте пили... Усмихни се, България! Колкото и да е комична ситуацията, описана по-горе, по-добре шофьорите да не попадат в нея. Културата на шофиране у нас, както показва опитът, може да се възпита единствено чрез много строги наказания за дръзналите да седнал зад волана на градус. Ето че такива се обмислят, въпросът е да не останат само на етап предложение.

32-годишен мъж беше задържан за кражба на чорапи от американски супермаркет. По време на извършването на престъплението той е бил чисто гол. Цялата случка е запечатана от охранителните камери на магазина и по-късно записът е бил качен в най-популярния видеопортал YouTube, съобщи Gizmodo. Случката се разиграла в супермаркет от веригата Walmart, който се намира в щата Пенсилвания. Ако кажем, че полицията е хванала престъпника по бели гащи това няма да е съвсем вярно, тъй като органите на реда са стигнали до ексхибициониста когато той бил само по чорапи. Мъжът паркирал спокойно автомобила си, съблякъл се на паркинга и влязъл в магазина. Веднага се насочил към пазарска чанта с чорапи, избрал си един чифт и ги обул. След това продължил натуралистичната си пазарна инициатива. Веднага били извикани органите на реда, които задържали мъжа и му предявили няколко обвинения, едно от които е за нападение над служебно лице, тъй като той заплюл полицаите. Предполага се, че 32-годишният ексхибиционист е бил под влиянието на наркотични вещества по време на извършване на престъплението. Можете да видите записа от охранителните камери в клипчето, което се намира по-долу.

Валидността на лиценза за операционната система Windows 8 Developer Preview ще бъде удължена, като по този начин потребителите ще могат да използват системата по-дълго време от първоначално обявеното от Microsoft, предаде Neowin. Ако вече сте инсталирали Windows 8 Developer Preview на персоналния си компютър може би знаете, че той идва с лиценз, който позволява използването му само до 11 март 2012 година. Сходна беше и ситуацията с Windows 8 Server Developer Preview, който може да се ползва до 8 април. За радост на хората, които имат нужда от допълнително време, за да тестват системите редмъндският гигант пусна софтуерни обновления, които удължават лицензите. Двете версии за разработчици на операционната система вече ще могат да се използват до 15 януари 2013 година. За да влезе в сила промяната и да се избегнат неприятните случки след изтичането на лиценза потребителите трябва да включат Windows Update и да инсталират това, което им се предлага. В противен случай предварителната версия на Windows 8 ще може да работи само един час преди да се рестартира принудително заради изтеклия лиценз. Към този момент няма обяснение защо Microsoft удължава живота на Developer Preview версиите след като вече знаем, че на 29 февруари излиза Windows 8 Consumer Preview.

Много вероятно е Amazon да пусне новата версия на своя хитов таблет още през лятото или най-късно наесен. Според слуховете Kindle Fire 2 ще има различен производител и по-голям размер на екрана, съобщи Tech Spot. Спецификациите на следващото поколение на таблета все още не са напълно уточнени, но по всичко личи, че можем да очакваме нов дисплей, който ще е 10-инчов. Възможно е производството да бъде възложено на Foxconn – китайската компания, която произвежда и таблетите от конкурентната линия iPad. Доставчиците на части за Kindle Fire 2 трябва да започнат да снабдяват фабриките, където ще се сглобява таблетът другия месец, а през май или юни може да започне масовото производство. Ако графикът на Amazon наистина е такъв, тогава можем да очаквам новия таблет през лятото или най-късно през есента. Вече беше потвърдено, че първото поколение на Kindle Fire се продава на загуба, като Amazon разчита за печалба основно от ползването на допълнителни услуги. Основният конкурент iPad обаче се продава с голяма печалба. Преди време беше изчислено, че частите на модела с 32 гигабайта вградена памет струват 323.25 долара, а цената му в магазина е 729 долара. Според China Times разходите около производството на Kindle Fire 2 ще бъдат намалени чрез внимателен избор на компонентите, които ще бъдат използвани.

Артистический директор Goodman Theatre Роберт Фоллс объявил окончательный состав участников спектакля “Продавец льда грядет” по пьесе Юджина О’Нила. В главных ролях – лауреаты премии “Тони”, известные американские театральные актеры Натан Лейн (Теодор “Хики” Хикман) и Брайан Деннехи (Ларри Слейд). В остальных ролях: Стивен Уиметт (Гарри Хоуп), Патрик Эндрюс (Дон Пэрритт), Джон Хугенаккер (Вилли Обан), Ли Уилкоф (Хьюго Калмар), Дженнифер Энгстром (Кора). Спектакль “Продавец льда грядет” будет демонстрироваться с 21 апреля по 10 июня 2012 года в помещении театра по адресу: 170 North Dearborn Street, Chicago, IL 60601. Билеты можно заказать по телефону 312-443-3800, ...

Двадцать девятый сезон Lifeline Theatre продолжает мировой премьерой спектакля “Голод” по роману американской писательницы и журналистки Элиз Блэквелл. В центре спектакля – драматические события времен Второй мировой войны. В течение долгих месяцев блокады Ленинграда российский ботаник Илья (Джон Генри Робертс) оберегает тайник с ценными семенами. В городе ощущается хроническая нехватка еды, от голода и холода люди умирают на улицах. Илья и его сотрудники остаются на рабочих местах. Перед ними стоит дилемма: сохранить жизнь или защитить идеалы… Автор инсценировки – Крис Хайнсворт. Режиссер – Роберт Каузларик. В ролях: Питер Гринберг (Виталий/Лысенко), Кэти Маклин Хайнсворт (Ефросинья/Клавдия), Дженнифер ...

Наскоро нарекоха Kindle Fire единственият таблет, който има някакъв шанс да изпревари по популярност iPad. Това все още не се е случило, макар че, по последни данни, таблетът на Amazon вече държи 14% от световния пазар, което го нарежда автоматично зад таблета на Apple. Според анализаторите, причината за големите продажби е ниската цена на устройството, която, обаче, не е за сметка на качеството. Amazon бяха първите, които доказаха, че един таблет може да функционира добре дори когато струва по-малко от $200. Дали, обаче, компанията все пак не планира да го подобри? Според слуховете, отговорът е "да". HotHardware.com публикуваха информация от китайската преса, в която се твърди, че Amazon вече са започнали работа по наследник на успешния таблет. От сайта твърдят още, че компанията вече е въвлякла Foxconn в производствения процес и че Kindle Fire 2 ще се появи по магазините още през май или юни. Някои анализатори смятат, че е време Amazon да подобрят възможностите на таблета, като интегрират в него повече технологии. Главният проблем, който индустрията намери в Kindle Fire, беше именно в дизайна му, създаден от фирмата Quanta - същите, които направиха и дизайна на RIM Playbook. Специалистите твърдят, че именно този дизайн ограничава функциите на таблета, лишавайки го от ключови спецификации като вградена камера, слот за карта памет, USB и HDMI портове и други. Ако действително Foxconn са се ангажирали с производството на таблета, има големи шансове той да се сдобие с тези така желани възможности.

Спомняте ли си какви бяха прогнозите преди наводненията? Предвижданията бяха за тревожно ниски нива на язовирите и очакван режим на водата. И ето че молбата ни за дъжд беше чута и сега ни държи влага: да ни е за урок да внимаваме какво си пожелаваме, и колко горещо го искаме!

И други примери за силен мерак показват, че трябва да се преценява с малко повече мисъл в главата какво си мечтаем. От БСП си поискаха например миналия август паметника на връх Бузлуджа в Стара планина и правителство взе, че им го даде. Сега, както пише днес сайтът Медиапул, близо половин година по-късно социалистите се чудят какво да го правят и как да се оправдаят за необоснованата лакомия към нещо, което явно не могат да стопанисват.

В същото време четем в коментар на Дойче веле, че положението със свободата на медиите в България е направо безнадеждно лошо по европейски стандарти. И което е още по-лошо ( ако е това е възможно изобщо), тази даденост можела да се промени само ако се промени образователната система към по-добро. Това, ако е вярно, означава, че сме осъдени още поне едно-две поколения да носим негативите от неспасяемото положение в областта, която се предполага да е фундамент на едно демократично общество.

Ние ли се грешно молихме или грешно ни разбараха?

Какво да правим ние, които трябва да преживяваме като преживяме на доизживяване ( докато изкласят рожбите на евентуално подобрената образователна система и поемат в здравите си ръце заразената с несвобода медийна щафета)? Така ли ще клечим в очакване на светлото бъдеще на свободното слово по кьошетата и покрайнините на медийните империи, борещи се помежду си за всичко друго, само не и за повече истина, която да предоставят на своята публика? Вместо консолидиране на журналисти в името на журналистическата свобода, наблюдаваме бурна дейност на собственици и издатели, въоръжени тежко с милиони левове и настървени да раздават порциите в медийната среда, докато самите журналисти са пушечно месо в бойните действия за повече власт, пари и влияние в средствата за информация.

От примерите за това, че чудесата се случват, ако много ги искаш, можем да си направим простичкия извод най-напред да си формулираме мераците. Налага се да внимаваме дали мечтаната играчка е подходяща за нашата възраст, но чак пък да се отказваме…

В случая с медиите ни се случва обратното- взискателността ни явно деградира. Вървим надолу по един път, по който си мислехме , че сме „върха” и неусетно се оставихме да бъдем изпързаляни обратно към подножието му. И това се отнася изобщо за свободата на изразяване в широкия смисъл на думата. Дадох пример в едно интервю за БНТ 2, илюстриран със снимка, че през 1992 г. съветският окупационен паметник в София беше превърнах в място за свободно рисуване на младежите и никому не хрумваше да го търка и лъска. За подобно „деяние” през юни 2011 г. неизвестни художници бяха напрочени от министъра на културата Вежди Рашидов за „вандали”, а художниците бяха обявени за издирване- крият се и до днес, вместо гордо се появят като автори на творба, попаднала като новина в световните медии.

В наше време властта се заканва на „неизвестния извършител” за нещо, което преди 20 години беше в реда на нещата, но днес, при „антикомунистическото” правителство на ГЕРБ, е наказуемо и преследвано с полиция- същата, която задържа Кубер Сапарев( една злобна милиционерка, облечена във власт в Инспектората на МВР после заплаши младежа с шамари заради българското знаме), когато положи около 20-30 сантиметра боя в цветовете на българския трибагреник върху многократно по-голямото болшевишко знаме от чугун, което от този монумент прокламира ценностите на тоталитаризма, отречени официално дори и в Русия!

От тази атмосфера се възползват носталгиците, които грижливо поддържат блясъка на лъжата за „освобождението” на България от СССР. С парцалчета и четки те кротко го подготвиха за поредната демонстрация на презрение към България с поднасяне на цветя и венци, която предстои на 23 февруари по случай руския празник, наречен „Ден на защитниците на отечеството” в чест на някогашния празник на Съветската армия. Този ритуал изобщо не направи впечатление на българските медии извън интернет.

Така че, когато си пожелавахме свобода на медиите, явно сме сбъркали адреса в молитвите си: медиите бяха „освободени” точно толкова, колкото България от Червената армия. Свободни са от усещането за подигравка със самите българи, чиято страна е била окупирана без да окаже съпротива, но й се казва, че трябва да е много благодарна за това. Освободиха се и от онези от нас, които си позволяваме да не сме съгласни с този реванш срещу българската свобода, която си въобразявахме, че сме извоювали.

Време е да си пожелаем да направим нещо сами. Защото ако чакаме образователната система да се промени така, че в учебниците да заменят думата „освобождение” с „окупация”, ще вегетираме в състояние на вътрешна имиграция.

Наречете го „подстрекателство” или каквото друго искате, но предлагам надписът, който илюстрира раболепието пред лъжата в България изобщо и конкретно пред нахалното твърдение за благодарността да сме освободени чрез окупация, да бъде задраскан с цветовете на българското знаме, които чистачите на лъжовния символ засега не посмяха да изтрият от болшевишкото знаме.

Share on Facebook

Ерик Шмид смята да се раздели с част от акциите си в информационния гигант Google. Бившият изпълнителен директор на компанията ще получи около 1.45 милиарда долара в брой след края на сделката, съобщи Phonearena.com. В момента Шмид е собственик на 2.8% от Google, а след продажбата на планираната част от акциите делът му в компанията ще намалее до 2.1%. За да намали негативното влияние върху цената на акциите софтуерният инженер ще извърши продажбата в разстояние на една година. Все още не е ясно за какво Шмид ще използва парите, но се знае, че той няма намерение да напуска сегашната си позиция в Google, където е председател на борда на директорите. Възможно е свежите пари да бъдат използвани за инвестиции в други сфери на дейност, но за момента тази информация не може да бъде потвърдена. Ерик Шмид беше изпълнителен директор на Google от 2001 до 2011 година. Той е и бивш член на борда на директорите на Apple. Нетното му състояние се оценява на около 6.3 милиарда долара. Освен към високите технологии, той има интерес и към изкуството. През 2008 година Шмид влезе в топ 200 на най-големите колекционери на картини в света.

Театр TUTA в этом сезоне отмечает десятилетний юбилей. Его создатель, режиссер и бессменный артистический директор – Желько Дюкич. Он родился и вырос в боснийском городе Дервента. Закончив школу, поехал в Белград получать театральное образование. Учился в Академии драматического искусства, потом там же преподавал актерское мастерство. Первой постановкой Дюкича стал спектакль “Филоктет” по пьесе Хайнера Мюллера. На этом спектакле он встретился с дизайнером по костюмам и будущей женой Наташей. С тех пор они работают вместе: сначала в Белграде, а с 1990 года – в США. Желько учился в университете Мэриленда, потом стал там преподавать. ...

Въпреки дългия доклад, който публикуваха в своя защита, Apple не могат да се отърват от въпросите на медиите, касаещи условията на труд във Foxconn и други предприятия в Китай, които изработват технологичните й продукти. Повечето журналисти са на мнение, че Apple прикриват истината и че, всъщност, китайските работници прекарват деня си в нечовешки условия. ABC съобщиха на официалния си сайт, че ще разяснят обстойно въпроса в специално издание на предаването Nightline. То ще се нарича iFactory: Inside Apple и ще се излъчи по телевизията утре, 21 февруари, от 11:35 ET/PT. Водещ на предаването ще бъде Бил Уейър. На сайта на ABC Уейър публикува материал, който да подготви зрителите за това, което ще видят утре. В него авторът споменава, че работата във фабриката се осъществява при абсолютно мълчание, разсейвано от време на време от заповедите на отговорниците и от механичните гласове на производствените машини. Уейър признава, че Apple сами са го потърсили, скоро след новината за масовите самоубийства във Foxconn в Хонг Конг през 2010 година. Именно благодарение на тази покана, той е получил достъп до места във фабриките, до които никой досега не е бил допускан. Въпреки жеста на Apple, обаче, Уейър твърди, че достъпът е бил много по-ограничен, отколкото той си е представял. Той обещава на читателите на сайта на ABC, че материалът, който ще бъде излъчен по телевизията, ще бъде напълно честен и ще покаже реалността такава, каквато е. Какво точно ще съдържа предаването, обаче, ще разберем утре.

В декабре прошлого года в Чикаго родился новый театральный коллектив – театр-студия “Инкогнито”. Для своего первого спектакля труппа выбрала пьесу бразильского писателя и драматурга Гильерме Фигейредо “Лиса и виноград” (“Эзоп”). Спектакль называется “Пропасть для свободных людей”. Режиссер-постановщик и композитор – Борис Носовский. Он же исполняет в спектакле роль Эзопа. По словам продюсера и президента театра Анатолия Непокульчицкого, решающим в выборе актеров были актерские качества, заинтересованность в работе и увлеченность. В спектакле заняты известные в Чикаго актрисы Ольга Кирсанова (рабыня Мели) и Лидия Сорока (Клея). В роли Агностоса – актер украинского ...

В Африка името Twitter има доста противоречива конотация. Социалната мрежа изигра огромна роля в масовите протести, които предизвикаха революция в Египет, Судан и други страни - нещо, което й спечели колкото поддръжници, толкова и врагове. Един скорошен случай, обаче, може да промени представата на хората за Twitter към по-добро. CNN.com разказаха, че именно социалната мрежа помогнала на полицай в малък отдалечен от столицата град в Кения да залови банда обирджии. Франсис Кариуки получил обаждане посред нощ от човек, който твърдял, че група крадци са влезли в дома на съседа му. Първото нещо, което направил Кариуки, било да влезе в Twitter и да изпрати съобщение до последователите си. Съобщението било следното: "Крадци в стаята на Келвен, нека му помогнем, моля ви". Думите били написани на суахили - родния език на местното население. Публикацията му веднага била забелязана от жители, които се били абонирали за неговите съобщения чрез безплатна услуга за съобщения, и те се отзовали на молбата му за съдействие. След като наобиколили къщата, хората изгонили крадците. По-късно полицаят им благодарил официално отново чрез съобщение в социалната мрежа. Той признава пред CNN, че благодарение на профила си в Twitter, успява да поддържа ефективна комуникация с хората и, едновременно с това, пести хартия, която, иначе, би била използвана за напечатване на постери и листовки с информативна цел. Случилото се в малкия кенийски град подчертава една тенденция, която в последните години е станала емблематична за Африка: тук личните компютри или смартфоните са рядкост. Почти всяко едно домакинство, обаче, има мобилен телефон, а съобщенията са главният метод за взаимна комуникация.

26-годишен британски студент ще лежи в затвора осем месеца заради това, че е извършил най-големия пробив в системата на социалната мрежа Facebook, който е известен до момента, съобщи BBC. Глен Манхам е признал, че е проникнал в администраторските инструменти на услугата и е имал достъп до тях между април и май 2011 година. Младежът отрича да е извършил някакви пакости с правата, които е получил. Целта му е била единствено да обърне внимание на Facebook върху слабостите по тяхната защита от хакери. Манхам нашумя в миналото след като разби системата на Yahoo и после обясни на компанията как да подобри защитните си процедури. Съдията, който осъди хакера е мотивирал решението си с това, че извършените действия са можели да имат катастрофални последствия за бизнеса на Facebook. Социалната мрежа е изхарчила 200 хиляди долара, за да се занимава с последиците от пробива в системите й. Отделно голямо и скъпо разследване са провели екипи на ФБР, както и на британските правозащитни служби. Глен Манхам извършил пробива, изтеглил част от информацията в хард диска на личния си компютър и след това заличил електронните отпечатъци от своята дейност. Пробивът бил установен след рутинно сканиране на системите на Facebook. Хакерът е осъден въпреки, че всички страни по процеса признават, че действията му не са нанесли преки щети.

На прошлой неделе пресс-служба Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) объявила, что дирижер-лауреат Пьер Булез отменил запланированные на конец февраля – начало марта выступления с оркестром. На февральских концертах Булеза заменит румынский дирижер Кристиан Макелару, на мартовских – английский маэстро Джонатан Нотт. Оба дирижера дебютируют с ЧСО. При этом остальной состав исполнителей и программа концертов остаются без изменений. 24 февраля, 1.30 pm; 26 февраля, 3.00 pm. Очередная программа Джерарда Макберни из серии “Вокруг произведения” рассказывает о вокально-инструментальном цикле Арнольда Шенберга “Лунный Пьеро”. Это произведение создано молодым композитором в 1912 году в Вене – ...

„Едва ли някоя медия би препечатала този анализ, затова моля за неговото разпространение в Интернет. Важно е поне малко да се вдигне завесата и да се видят истинските лица и на Герб и на БСП“. Това написа лидерът на СДС Мартин Димитров в своя блог и в страничката си във ФБ. По-долу е пълният му коментар. Преди парламентарните избори 2009 г. са водени разговори между Герб и БСП за съвместно експертно правителство, като дори са стигнали до консенсусна фигура за експертен премиер. Доган разбира за тези разговори и ...

Когато стане въпрос за кухненски уреди, обикновено никога не говорим за дизайна им, а по-скоро се съсредоточаваме върху функциите им. Samsung се канят да променят това наше отношение. Gizmag.com разказаха за нов портативен котлон от компанията, който впечатлява както с функциите си, така и с изчистения си минималистичен дизайн. Името на този котлон е Portable Induction Hob и той е предназначен за малки кухни, в които няма достатъчно място за много уреди. Според компанията това е първият котлон в света, който се предлага в различни цветове. Най-интересното нещо в него, обаче, безспорно е дизайнът и особено кръглият бутон за управление, който напомня за плейъра iPod. Той се използва за регулиране на топлината, както и за допълнителни функции. Дизайнът на този котлон е толкова иновативен и интересен, че наскоро спечели на производителите си наградата iF Design заради тънките си размери и ергономичността си. На снимката тук Portable Induction Hob е показан в синьо, но се продава също и в червено, зелено, черно и бяло. Потребителите ще трябва просто да придвижат пръста си по кръглия бутон, за да регулират температурата при готвене. В допълнение, котлонът има и други интересни функции като, например, система за идентифициране на съд за готвене, 15 нива на температурата за готвене и автоматични настройки за варене на вода или просто за поддържане на храната топла. Освен всичко това, котлонът има и няколко функции за защита, като, например, система, която не позволява на течността да изкипи и да го залее, заключване с цел да се пази от деца и система за регистриране на нивото на топлината. Все още от Samsung не са разкрили цената на уреда.

Цената на петрола се покачва в долари, но все още не е достигнала предишния пик от 2008 година. Цената на петрола, измерена в евро, обаче, не само се покачва, но вече е надминала предишния пик от 2008 година. Благодарение на европейската криза, която обезцени еврото (всъщност, последните дни еврото поскъпна, но недостатъчно, за да компенсира поскъпването на петрола).

Източник: DGTREN

Блогът за икономика 2012

Тежката дума е на Федералната агенция по въпросите на информационната сигурност в Германия. Експертите официално препоръчват браузъра като най-безопасен за потребителите на компютри, работещи под Windows операционна система. От институцията отбелязват, че Chrome често е ключова цел за различни атаки от страна на злосторниците в Мрежата. Това предопределя и високите съвременни изисквания към защитните функции, включени в новите версии на програмата, съобщава novini.bg. Според специалистите браузърът Chrome най-пълно отговаря на съвременните изисквания за информационна безопасност благодарение на реализираните в него Sandbox технологии. Последните ограничават стартирането на потенциално опасни програми. Въпросната технология позволява изолирането на браузъра и изпълняваните в него задачи от останалото в операционната система. По този начин дори ако чрез даден сайт се разпространява някакъв злонамерен софтуер, той няма да може да проникне в компютъра и да му нанесе поражения. Специалистите уточняват, че този защитен механизъм работи доста добре и в други популярни браузъри като Internet Explorer, но в Chrome работи най-ефективно.

Китайската компания Foxconn, занимаваща се с производството на компоненти и сглобяването на iPhone и iPad за Apple, увеличи заплатите на своите служители с 25%. Както съобщава The Guardian, производителят е взел решението за повишаване на заплатите заради честите случаи на самоубийства сред служителите. По данни на Foxconn, от този месец заплатите на служителите на компанията ще бъдат между еквивалента на 285 и 397 долара на месец. В момента в компанията работят около 1,2 милиона души, които се трудят по 14 часа в денонощието, шест или седем дни седмично. Освен това управата на Foxconn заяви, че ще се старае да съкрати работното време на служителите си, тъй като за допълнителните часове работа те ще имат право на компенсация. Foxconn е най-големият контрагент на Apple в Югоизточна Азия. В заводите на Foxconn се произвеждат и глобяват iPhone и iPad, както и на Xbox 360 за Microsoft и компютри за Dell и Hewlett-Packard. През юли 2010 г. Foxconn вече увеличи веднъж заплатата на своите работници заради масовите самоубийства. Тогава доходите на сътрудниците на компанията нараснаха почти двойно, а средната заплата на редовия служител в нея достигна 299 щатски долара. През 2010 г. тогавашният шеф на Apple Стив Джобс обяви, че процентът на самоубийства в заводите на Foxconn е по-нисък, отколкото в САЩ, но призна, че ситуацията е "сложна". Както съобщават световните медии, самоубийствата в заводите в Китай нанасят сериозен ущърб на репутацията на Apple.

- Г-н Манолов, каква е общата сума на даренията, които община Свиленград е получила до момента в помощ на пострадалите от наводненията домакинства? - Към този момент не мога да кажа, защото една част идва директно от набиране на средства към общината. Там са няколко хиляди лева, може би 7000-8000 до този момент. Отделно, по линия на неправителствени организации като „Ротари клуб”, се набират средства, също така и от Българския червен кръст. Най-голямата помощ, която общината към този момент е получила, е от Първа инвестиционна банка в размер на 150 000 лв. В момента продължават да се получават дарения от физически лица, също така и от фирми, но няма такова дарение с толкова голяма сума. Това, че една българска банка се обръща към хората на един български град, без реално тя да има отношения с общината, без да е например обслужваща банка, показва нейната съпричастност. Това е, от което българите и България имат нужда – да има обединение на нацията, когато има такива трудни...

Все си мисля, че е най-добре българските спорове и проблеми да се разрешават от българските институции, но ето че се разширява практиката да се пращат сигнали до ЕС. Ще видим дали ще излезе нещо от цялата работа и какво ще е то.

Брюксел разследва България заради Корпоративна банка - Труд

ЕК разследва "Софарма" за монопол при лекарствата - ТВ7

Блогът за икономика 2012

Мария Чомарова е психолог и психотерапевт и от 20 г. практикува психоаналитична психотерапия с възрастни и деца. Завършила е Психология в СУ„ Св. Климент Охридски”, с магистърски степени по Клинична и консултативна психология и Детско-юношеска и училищна психология. Специализира Психоаналитична психотерапия за деца в Детско-юношеския департамент към клиника Тависток, Великобритания. В момента е в програмата за психоаналитици към Източноевропейския институт. Тя е един от основателите на фондация „Асоциация Анимус” и е един от директорите на Консултативния център към фондацията. Съучредител е и на Българското психоаналитично общество. - Г-жо Чомарова, преди дни съобщихте, че кризисният център за жени и деца, жертви на насилие, в столицата е пред затваряне. Защо се налага това? - Има опасност центърът да бъде затворен на 1 март. Това се налага поради липсата на финансиране. Вече няколко месеца фондация „Асоциация Анимус” го издържа със собствени средства, но те просто...

Едва ли някоя медия би препечатала този анализ, затова моля за неговото разпространение в Интернет. Важно е поне малко да се вдигне завесата и да се видят истинските лица и на Герб и на БСП. Преди парламентарните избори 2009 г. са водени разговори между Герб и БСП за съвместно експертно правителство, като дори са стигнали [...]

От десет години нито едно българско правителство не желае да реши проблемите с парното. Или по-скоро с безбожното обирджийство и рекет, които тази ту общинска, ту държавна, а понякога във времето и обща фирма налага върху своите потребители. Живо кожодерство е фактът, че от 2001 година досега сметките на столичните потребители на тази услуга са увеличени ОСЕМ ПЪТИ. А в същото време цената на горивото е нараснала само ДВА ПЪТИ. Е, от тази съпоставка става ясно, че монополистът „Топлофикация София” ни краде както си ще. И никой не желае да го спре. Вече втори ден се обсъжда тази болна тема в медиите. Но това спорадично се е случвало през изминали години и въпреки безбройните писания, обсъждания, говорения, издевателствата над българския потребител продължават. Доказателство за това са поредните нереално високи сметки за топлото, които софиянци получиха за януари. Никой нормален потребител в столицата не може да разчете и разбере безумните сметки, които чиновниците от дружеството са...

В социалните мрежи напоследък, заедно с много други войни, се води и една, която ми е близка. Поне - по-близка от другите. Ще кажа следното: тези войни трябва да бъдат отбелязани. Някой с ясен и далновиден поглед трябва да ги забележи, да ги опише и да ги оцени. Защото те си съществуват, но никое нещо, докато не бъде описано и оценено, не придобива истинска стойност. А именно тези социални войни в социалните мрежи са голямата новост и голямото бъдеще в българския обществен живот. За първи път като че ли целият народ, целият несмел и неактивен иначе български народ, има възможност да дава мнения, да създава инициативи и да се включва в тях (но и да не се включва в тях, ако иска!), да обсъжда, да се кара, да порицава и най-накрая – да псува на воля. А това наистина е голям пробив в българския мрак! Българите вече говорят свободно и с желание. Правят го - във фейсбук и в другите социални мрежи! И това – наистина – прилича на оная гражданска активност, която толкова сме мечтали...

Интересуваме се от българин, които да работи в „Comcast” (или да е запознат с офертите на компанията), да бъде комуникативен и да ни ориентира на роден български език за възможностите на тази фирма. Интересуваме се също от връзка с българин работещ в AT& T. Ако някой знае някой Знаещ, моля Ви пишете ни чрез brc_chicago@hotmail.com . Благодарим на всеки, които ще ни помогне по веригата от Знаещия до нас.

Изследователи от Университета на Калифорния в Сан Диего са стигнали до заключението, че твърдотелните дискове (SSD) нямат бъдеще. Според тях, еволюцията не оставя на тази технология шансове за успех в дългосрочен план, тъй като дисковете базирани на флаш памет, неизбежно ще се сблъскат с непреодолими препятствия. Става дума за това, че миниатюризацията с цел увеличаване на обема при паралелно намаляване на цената води до влошаване на техническите характеристики на флаш паметите. Учените са направили своята оценка на базата на изследване на 45 различни образци на флаш памети от шест производители. Те са уверени, че либерализирането на техническите стандарти бавно, но сигурно увеличава възможността от забавяния и грешки. Около границата, белязана от 6,5-нанометровата технология, чието серийно производство, както се очаква, ще бъде усвоено през 2024 година, показателите ще деградират до неприемливо ниски нива. С други думи, съществува противоречие между необходимостта от увеличаване на плътността на съхранение с цел увеличаване обема на носителите и понижаване себестойността на паметите, и показателите за производителност и надеждност. Макар технологията SSD да изглежда привлекателна, колкото по-големи успехи отбелязват производителите в увеличаването на обема и понижаването на цената на SSD, толкова по-некачествени ще стават самите устройства от потребителска гледна точка.

Покана за прием по случай Националния празник на Р. България 3-ти март. В долния ляв ъгъл се вижда емблемата на "Шеврон".

Сигурно сте видели вече фотографията, която тази година спечели престижната годишна награда World Press Photo. Тя е от джамия в Сана, Йемен, и сякаш представя една мюсюлманска Пиета, една от онези облечени изцяло в черните си одежди жени, на които дори очите не им се виждат като на хората, но позата и страданието й са недвусмислени за човешката мъка и болка, която съпътства и до момента Арабската пролет. Независимо от коя страна в региона са. Защото редови граждани загиват или остават с увреждания за цял живот, докато събитията там продължават, а за демокрация и човешки права сега няма как да се говори. За мястото и бъдещето на тази жена две мнения няма – тя ще си остане скрита в тези за нас екзотични дрехи, но дали очите й ще светнат, озарени от надежда или нещо ново, нещо различно и мечтано, гледано по филми, сериали, но от други светове? Защото дори в Саудитска Арабия, страната главно действащо лице, обикновено зад кадър, в тези събития жените нямат право да участват например...

Българските училища в чужбина са най-големите пазители на майчиното слово по света. Затова 21 февруари е и Ден на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която през тази година навършва 5 години от основаването си.

Сигурно доста често сте забелязали съобщения като това на сайтове без чийто услуги не можете. Нали? Може би често сте част от екипа, който използва такива събщения, когато пуска нова версия на даден продукт на Java?

Лично аз много се подразних на ПроКредитбанк, когато имах нужда от банкирането им, но то беше спряно именно с такава причина. Обикновено това се прави през нощта и се налага работа на няколко човека.

Минало?

Искаме да ви покажем визията на ZeroTurnaround за това как може това да се предотврати и как един такъв процес може да бъде управляван, така, че да не се налага спиране на работата на услугата когато се пуска нова версия или как бързо може да се оправи „белята“, ако нещо не сработи както трябва.

Продуктът се казва LiveRebel и използва революционна технология,работи с повечето Java сървъри за приложения ви каня на пускането на версия 2.0, което ще стане на живо през Интернет :)

Кликнете тук, за да станете част от това събитие, а и да получите 90 днеен лиценз за да можете да го изтествате.

Kога: Сряда, 23 февруари в 1900 българско време.

No related posts.

„Ние ядем и ежедневно слагаме на трапезата си все по-качествени храни, заяви земеделският министър Мирослав Найденов при отчета за едногодишната дейност на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).“

Радваме се за министъра. След като е започнал да яде по-качествени храни, нищо не пречи това да доведе и до по-качествена работа.

Сега с ръка на сърцето съм длъжен да призная, че министърът е прав и аз „ежедневно слагам на трапезата си все по-качествени храни“. Но заслугата за това не е на министъра и опитващата се да прилича на полиция и да плаши бизнеса Агенция по безопасност на храните, а на свободната търговия. Откакто в България има магазини на Carrefour и Lidl, от тях купувам все повече качествени стоки, произведени в Германия, Франция, Австрия, Полша и Гърция.

А гордостта на министър Мирослав Найденов – стандартът „Стара планина“, умря тихо. Доста по-тихо в сравнение с раждането си.

КС е подложен на силен натиск да прекрати обявяването на т.нар. картотекирани сътрудници на Държавна сигурност. Тъкмо когато предстои да излязат агентите сред банкерите, кредитните милионери, адвокатските ръководства, синдиците.

Противно на тиражираните информации, Anonymous или Анонимните не са някаква хакерска група. Те са толкова хакерска група, колкото са хакери шофьорите на таксита.

Шофьорите на таксита много бързо могат да блокират трафика в някой сектор на града когато са мотивирани. Това не е много законно съгласно Закона за движение по пътищата. Но има и други начини. Помните ли как еколозите протестираха срещу ликвидирането на парк Странджа? Пресичаха на зебра. Което е правилно и законно. Може също в определен час много хора да започнат да пляскат с ръце. Или да дойдат хиляди пред някоя институция, за да се запишат за приемния час на шефа. Ченгеджийското въобръжение просто не може да предвиди всички форми на умни, ефектни и законосъобразни протести, и да разпише забрани в закона.

Какво правят Aнонимните когато блокират някакъв сайт? Те не повреждат сайта, а запълват подхода към него, задръстват комуникационния канал и така възпират други желаещи да отворят сайта.

Анонимен може да стане всеки, който в уречен час се включи на някакъв сайт и започне да го презарежда. Ако много хора посещават едновременно даден сайт, става задръстане и той спира да предава. Медиите неправилно пишат, че "хакери са ударили" еди кой си сайт, но посланието намира обществен отзвук.

За да не се натиска ръчно за всяко презареждане има едно просто техническо средство. Анонимният отваря една страница, вписва името на сайта, който иска да посети и натиска на един бутон, за да започне да го посещава автоматично десетки или стотици пъти в секунда. Посещенията са персонализирани. Те идват от неговия IP адрес, освен ако не е взел мерки да се скрие като използва VPN или Tor.

За отбелязване е, че техническото средство не въвежда никакъв код в сървъра, а просто отправя запитвания. Това е важна забележка, защото на някое ченге може да му хрумне да се позове на Чл.319 от НК.

Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа, се наказва с глоба до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Анонимните не рискуват нищо, защото в закона няма предвидена санкция за посещаване на сайтове. Не е забранено да посещаваш често даден сайт.

Няма начин да бъде дефинирана такава санкция, защото не може да се сложи определение за това колко често даден човек и колко души едновременно могат да посещават някакъв сайт. Представете си колко абсурно е да се запише в закон или наредба: "имате право да посетите сайта на МВР не повече от 1 път в секунда". Ами ако сайтът не се отваря и вие ядосано цъкнете с мишката три пъти в секунда? Прави ли ви това терорист? Работа на системния администратор е да изгради защити срещу честите посещения.

Освен това, даже при ограничение от един път в секунда, в акция на Анонимните може да се включат един милион или повече потребители, които все пак да блокират въпросния сайт. Това зависи от мотивацията и значимостта на протеста, а не от техническите средства.

Властите имат само два начина да противодействат. Най-напред те преследват и свалят от сървърите страниците, улесняващи честите посещения. Правното основание е, че е афиширана войствена терминология. На бутона за стартиране на посещенията в такава страница най-често пише "Атака" или "Огън", а съзнателната атака срещу компютърна система е наказуемо деяние.

Другият начин е да се гонят вестоносците, чрез които се разпространява информацията за точното време на дружното посещение. Така от време на време мощни служби, финансирани с милиарди от данъкоплатците, хващат някои тийнейджър, който е имал неблагоразумието да пусне в Twitter или Facebook линк към информацията за дадена акция и го обявяват за тартор на Анонимните. Много трудно, дори невъзможно е да се докаже, че именно този човек е инициатор, затова се разчита на ефекта на сплашването.

По подобен начин, без правно основание, действат и нашите антимафиоти. Добър исторически пример е конфискуването на машините на един известен компютърен клуб. Те бяха върнати след месец, тъй като престъпление не бе установено. Собственикът на клуба накрая успя да осъди полицията за неправомерни действия, но обществото запомни, че той е престъпник.

Този рекетьорски модел службата ГДБОП повтаря и срещу днешните "пирати", като злоупотребява с правото си да действа превантивно по изключение. Разчита се единствено на ефекта от сплашването на публиката след медийния анонс, а не на събирането на качествени доказателства, които да доведат до присъда. Ето защо осъдени за "пиратство" в България почти няма. Впрочем, този рекетьорски модел на сплашване се прилага по принцип от МВР за всякакви, а не само за компютърните престъпления.

Няма да е странно ако подгонят и моя милост за огласяване на информацията, че властите нямат правно основание да преследват Анонимните и за това, което следва.

Най-строго пазената тайна е, че всеки може напълно законно да стане Анонимен и, че всичко е въпрос на терминология.

За да не попадне под ударите на закона на Анонимния му е достатъчно да не "атакува" и да не "стреля" по сайта, а примерно да праща благодарности или честитки. Нима е незаконно да се засвидетелства внимание и признание на съответната институция?

Лошо ли е примерно да се благодари на нашата полиция за това, че ни пази? Щом един министър може да окупира цял ден медийното пространство с абсурдна благодарност към полицаи, които са го глобили, защо всеки данъкоплатец да не може да благодари, че още не са го глобили или още не са го пребили? Освен това е лесно. И баба знае да напише www.mvr.bg и да натисне на "Тенкю!"

Отделен въпрос е какъв е смисълът от всичко това и не е ли по-полезно обществената енергия да се излива в присъствени протести с конкретни искания за спазване на конституционно гарантирани права и свободи на анонимния гражданин и данъкоплатец.

"Една книга след като започне да съществува, си остава завинаги Книгата и всички нейни копия или индивидуалности споделят общо информационно поле, също като клетките в човешкото тяло." Това е част от автобиографичното описание на "Блогът на една книга" - проектът на Десислава Виткова, който спечели наградата за млад PR-професионалист "PR Challenge" на конкурса PR Приз през 2011 година. Всъщност Деси е консултант в GoGreen Communications и сме сигурни, че тепърва ще чувате името й по щастливи професионални поводи. Откъде знаем ли - прочетете сами с колко страст говори за книгите, които чете.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога – да. Похапвам, когато ми се отдадва възможност за съботно-неделен мързелив читателски маратон (все по-рядко, за съжаление). Любима храна нямам, но се старая да ограничавам гастрономическите си щения до храни, които не могат да омажат, покапят или съсипят четивото.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чайчета или, ако съм в особено инелектуално-романтично настроение и книгата предразполага – червено вино в онези мнооого големите чаши.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Абсолютно ме ужасява. Като малка изпадах в потрес, когато добросъвестна леля/чичо/приятел на мама ми подареше книжка, надписана на някоя от първите страници… Сега си имам нещо като бележник, в който помествам тотално незабравимите пасажи от книги… ако го намеря в конкретния момент на възторг, разбира се.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Даже съм си накупила няколко с пискюли и мъниста. В момента имам и едни с котки – по един за всеки месец – и всеки път, когато отварям книгата, изключително ме забавлява начинът, по който съответният котак "наднича" над страниците.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
"Художествена!" – щях да отсека преди малко повече от година. Все още предпочитам, но покрай професионалните ми интереси попаднах и на някои много увлекателни нехудожествени творби, които мааалко наклониха везните в другата посока.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не особено. Напоследък по-скоро заспивам с книга в ръка и едва успявам да отбележа до къде съм стигнала. Ако ми е много интересна конкретна случка в сюжета – тогава си я допрочитам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да. Случвало се е един-два пъти. Макар да следвам принципа, че трябва да се "даде шанс" на даден автор, ако в първите 50-ина страници нищо не ме е грабнало, шансът да ми хареса е минимален. Въпреки че понякога се чудя дали не съм изпуснала една или две вълшебни книги по този начин…

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не ми се е случвало често. Само в чуждоезични книги, да си призная. В повечето случаи се ориентирам от контекста, но ако съвсем не разбера за какво иде реч – проверявам в речника, удобно инсталиран на телефона ми.

Какво четеш в момента?
"И още нещо…" на Оуън Колфър (Продължението на "Пътеводителя"), която най-накрая се престраших да прочета (и за сега, трябва да отбележа, нямам забележки), "I Shall Wear Midnight" на Тери Пратчет и препрочитам някакви части от "Повратната точка" на Малкъм Гладуел, които ми трябват по професионални причини :). А, да… и една за балета, епизодично, но не мога да цитирам точно заглавие.

Коя е последната книга, която си купи?
Хм… ами май последната на Пратчет – "Волният народец". По Коледа. Всъщност я купих за подарък на мама, но после подло я заграбих.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както се разбра от предпоследния ми отговор, никак не се ограничавам с една. Почти винаги чета поне по две. Така, ако едната ми омръзне за малко, винаги има алтернатива. А и помага в моментите, когато имам да чета нещо скучновато в професионална насока – винаги мога да се "разтуша" с малко любима художествена литература, ако се наложи.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Почти винаги чета вечер – така съм свикнала от малка. До скоро не можех да заспя без да почета малко. А за любимо – ще да е плажът. Няма нищо по-прекрасно от шум на море/океан/какъвто-воден-басейн-е-на-разположение, любима книга и кана Мохито до теб.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам конкретно предпочитание. Чарът на поредиците е, че ако си се "влюбил" в книгата или автора, отлагаш малко повече момента, в който трябва да се разделите. Но пък повечето ми любими книги са самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Личният ми фаворит сред книгите е "Майстора и Маргарита", но нея я препоръчвам по-рядко, защото осъзнавам, че е необходимо специфично съзнание, за да бъде харесана толкова, колкото аз я харесвам. Иначе на познатите ми, които не са ги чели (които стават все по-малко), винаги препоръчвам "Пътеводителя", повечето на Удхаус и напоследък, поради иронията на реалността ни – "1984" на Оруел.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В момента са организирани така: "руска литература", "западноевропейска", "българска", "Най-любими-които-трябва-да-са-под-ръка" и "тъпи" (които са в изгнание в един забутан шкаф, за да не се изкушава незапознатият Читател).

Пламен Асенов

20. 02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Рекордните цени

Колегите от в. „Сега” са разтревожени от факта, че „Лукойл” пак повиши цената на бензина и дизела до рекордни нива. Нещо повече – информират ни, че експертите не са оптимисти и следващата седмица се очаква ново увеличение. Ама какво песимистично има в това, бе, колеги, `айде вземете се малко в ръце! Първо – да се поставят рекорди винаги е добре, защото така световната общественост по-лесно ще запомни името България, а от това, кой знае защо, ние винаги изпитваме прилив на национална гордост. Второ – щом растат цените, увеличават се веднага и постъпленията от данъци в държавния бюджет. Иначе как ще може той да се закърпи достатъчно, та да не му се виждат срамотиите и държавният задник да не лъщи съвсем гол пред обществеността, пък едновременно с това да останат достатъчно пари за бонуси на чиновниците. Трето – да сте виждали някога цени да падат, освен статистически? Забелязал съм, че когато се вдигат, те винаги се вдигат реално, независимо дали това се отчита от статистиката. Но когато падат – то е само на хартия, не и в кварталния ми магазин. Четвърто – не ми е ясно защо толкова втренчено се гледа в канчето на руския старшина, а подминаваме с лека ръка канчето на българския. Имам предвид, че онзи ден Държавната комисия по стоковите борси и тържищата обяви нов растеж на цените на основните български хранителни стоки, но никой не вдигна чак толкова голяма патърдия по този повод. `Щото е българско, нали, а руските собственици на „Лукойл” да мрат от глад…..Да знаете, това ми намирисва на дискриминационно отношение, каквото не подобава на една демократична страна, ей!

Майлоу от „Софарма”

Моника Гаджалова от ТV7 направила разследване, от което излиза, че разни лекарства, производство на българската компания „Софарма”, се продават в съседни страни два-три пъти по-евтино, отколкото в България. Това, естествено, противоречи на всякаква икономическа логика, защото нали се сещате, че би трябвало за чужбина да има оскъпяване – транспортни разходи, мита, комисиони и какво ли още не. Но фактите са си факти. В Белград Моника напазарила за 11 лева препарат срещу  кръвно, който в София се продава за 20. В Истанбул пък е още по-евтино. Там тя купила лекарство срещу алергия за 25 лева, вместо за 75, колкото в родината.

Не е прецедент, граждани, Нали знаете, че цената, на която се изнася част от българската електроенергия е по-ниска от тази, на която се продава в България? Така че наистина не е прецедент. Макар като го чуеш, в устата ти да се появява вкус на много горчиво лекарство.

Как това изобщо е възможно? Ами не е трудно, защото хапчетата са като автомобилите – производството им всъщност е адски евтино, инвестицията бързо се изплаща, после можеш да лавираш според конкретните условия на конкретните пазари и, независимо дали продаваш евтино или скъпо, винаги да печелиш. Възниква и въпросът защо пазарът в България да е по-платежоспособен от този в Турция и Сърбия, страни с по-висок стандарт от нашия. Отговорът е прост – защото у нас не действат истински пазарни принципи, а нещо друго, някаква система, която позволява това да се случи. Например по „незнайни пътища” някой чиновник е определил минимална изкупна цена от 65 лева за хапчето, НЗОК плаща толкова за него, защото иначе на свободно в аптеката то е 75 лева. В Турция, където има реална конкуренция обаче, същото хапче, но произведено от друга фирма, струва на едро 25 лева, а в аптеката – 30. Ние подбиваме цената, даваме го  за 20, от което пак печелим, защото себестойността му е примерно 20 стотинки, а на пазара то излиза за 25лева.

Още по-важният въпрос обаче е какво става после. Дали в схемата няма един нашенски Майлоу, ама не измислен като героят на Хелър , а съвсем реално лице, свързано с други лица, дето се вика. Та първото лице на този Майлоу може би продава в Турция хапчето за 20 лева, после второто му лице го купува от тамошната аптека за 25, връща го в България и като трето лице го продава тук за 75 лева. Така всички от синдиката са на голяма печалба. Иначе, без турската връзка, пак щяха да са на печалба, но малка, защото щяха да бъдат принудени да купуват хапчето от себе си за 65 лева, колкото плащаме за него ние чрез любимата си НЗОК.

Компютър с IQ 150

Шведите измислили компютър с IQ 150. Евалла! Моето е само 130 и се чудя как да не умра от глад с него, а те – цели 150. Ама може пък в Швеция ситуацията да е различна от българската и там обществото да цени интелекта, знае ли човек. `Щото иначе на нас като интелект и Георги Първанов ни стига.

По отношение на бат` Бойко пък ще кажа, че, още откак той се появи на хоризонта на политиката, като един заблуден интелигент се зачудих колко ли му е IQ-то, та девойките толкова му се лепят. Бързо прозрях обаче – не е от IQ-то, защото за оная работа тая работа няма чак толкова голямо значение. В чара и харизмата е номерът, не в интелекта. Ако бат` Бойко го сложиш на един харизмометър, ще разбие скалата от горна страна. А я сложи там въпросния шведски компютър, де – стрелката няма и да помръдне.

Не стига че е умен, ами и чар му липсва…..Заблудена работа, само шведите могат да се подведат и да потрошат маса пари, като мислят и работят дълго време върху компютър с IQ 150 – нещо толкова безполезно за живота в България, че никога няма да реализират каквито и да е продажби тук.

Вече не е новина, но за всички пропуснали: големият Гай Кавазаки ще идва в България. Събитието ще се случи на 22 май, благодарение на Projecta. А сега, по-интересното: защо си струва да отделите време за семинара.

Запознах се с идеите на Кавазаки през “Как да побъркате конкуренцията” – изключително интересно написана (и интересна по същество) книга за диференциацията в даден бизнес сектор. Оттам нататък любовната ми афера с Кавазаки продължи през блога му, идеите от Стив Джобс, възхода на Alltop и още, и още, и още. Той е невероятно добър презентатор, поради което си струва да го видиш и на живо. Все още не съм прочела “Enchantment”, но смятам да поправя тази грешка съвсем скоро.

Основният принос на Кавазаки към маркетинговата теория е свързана с понятието brand evangelist. Със сигурност срещате такива хора всеки ден – хора, които дават всичко, за да ви убедят в превъзходството на любимата си марка пред всички нейни конкуренти. Фенове на Apple, девойки, луднали по Bodyshop или мъже, които гледат своето BMW по-добре и от жените си… За да постигнете такава позиция, трябва не само да предлагате добър продукт, но и да вдъхновите потребителите като им обещаете, че заедно ще промените света (на всички ви изниква в главите рекламата 1984 на Apple, нали?) Терминът на Кавазаки вече се среща във всеки учебник като най-високата позиция на връзка между марката и нейните фенове.

Сами можете да видите темите, по които Гай Кавазаки ще говори. Аз само ви препоръчвам бързо да решите дали ще отидете на семинара, защото ранната регистрация с намалена цена на билетите (спестявате) свършва на 22 февруари. А сега вижте едно видео, от което ще ви стане кристално ясно защо е задължително да отидете и какво е “Изкуството да очароваш”:

Disclaimer: Пиша този пост като партньор на събитието. Чела съм книгите и блога на Кавазаки не като партньор на събитието

Няма подобни постове.

Тони Филипов, д-рПонеделник, 13 февруари

Оня ден нали ви споменах, че „24 часа” нашироко описват новото чудо – къщата охлюв в Симеоново, която разнася по света славата на новата българска архитектурна олигофрения. И днес „Стандарт”, сакън да не остане по-назад, също пише: „Шашнахме света с къща охлюв.” Също и „Всеки ден”. В четвъртък и «Новинар» ще се присъедини. В събота отново „Стандарт” ще посвети на темата фолио и пак ще пропусне фараонското минало на инж. Симеонов… Как се казваше? Бецален!

Пак ходих да разгледам „обекта”, да не би нещо да не съм разбрал идеята и да ви подведа. На живо е още по-грозен, отколкото на снимка. Отгоре по охлюва има калинки, пеперудки… Само за едно съм ви излъгал. Шопите не викалри на охлюва „Говното”, а „Двата уя”, извинявам се…

Христоматия: „В момента се създава необходимата организация за контролирано изпускане там, където позволява, със съответните изпускателни кранове да се изпуска водата, да не надвишава нивото, което би могло да застраши живота и здравето на населените места, които живеят и имат съответен живот.” (Цв. Цв., “Панорама”)

За достоверността на тая снимка не гарантирам. Намерих я в интернет и нямах време да я проверя.

Да съберем на куп Бъмбъл от “Оливер Туист”, г-жа Малапроп на Шеридън, почетния мирови съдия на Чехов, Кайзерът на Чудомир и още някои виртуози на усуканата реч, пак няма да постигнем богатството на Цветановия изказ. Още един мандат и всички ще говорим така. И, естествено, ще престанем да се разбираме. И няма да имаме съответен живот.

К’во му доде…

 „Български ученици са по-умни от британските”, пише „Сега”, позовавайки се на изследване на “Евростат”. Освен после да изпростяват, като навлязат в живота. Щото животът у нас е един от най-трудните.

„Новинар” съобщава, че TLC започвала научна поредица за сексуалните аберации „Странният секс”. Щели да покажат мъж, който люби балони. Чувал съм, че има хора, дето любят дървета – дендрофили. Даже май бях чел за един, който години любил само дървета и като се оженил, преди да почне да прави секс с жена си, я удрял няколко пъти силно по онова място. Щото така се гонели осите от дупките… Ама да не ви излъжа, да не беше виц това. Обаче да любиш балон, въздух под налягане, мога да си го представя само метафорично. Но да не намесваме политиката. Щели да покажат и жена с две вагини. И за това не бях чувал. За мъже с два пениса се писа няколко пъти. В Русия откриха един клошар с два. И в Индия един с два. Тоя в Индия щеше да си реже единия, щото с два било много неудобно. Ами като не знае как…

Шарен е светът, еле па светът на секса що е шарен!

Оня ден представители на католическата църква от над 100 страни се събраха във Ватикана да мислят мерки срещу педофилията при поповете. Щото станало епидемия – в Ирландия, в Белгия, в Холандия… В САЩ за 50 г. повече от 10 000 деца станали жертва на педофилите с расо. От 2002 г. до сега Католическата църква в САЩ изплатила над $2 млрд., за да купи мълчанието на жертвите и да избегне дела за сексуално насилие срещу 4000 свещеници.

У нас поне за такива работи не се е чуло. Имаше само един дедо поп Милионеров, който причакваше ученичките на балкона и им показваше… брадата си. Но го осъдиха.

Вчера руската Дума приела специален закон за педофилите, който предвижда да бъдат подлагани на кастрация. Не че го препоръчвам, просто го споменавам, щото стана дума…

Пък най-известният екзорсист отец Габирел Аморт разказва как папа Бенедикт XVI изгонил демоните от двама обладани, само с появата си. Така се прави. А не като Йоан Павел II да седи вече толкова време блажен, щото не могат да му намерят второ чудо за светец. Не пречи още приживе да си набавиш две чудеса, пък после, ако се появят и още, толкова по-добре. В това отношение Бенедикт е вече готов. По-лани, като беше на почивка в лятната си резиденция, гръмотевица ударила един от охраната му. И папата си турил ръката на челото му, оня станал и тръгнал да върви. Точно като Лазар. И сега Бенедикт като почине… Не сега, де, а когато почине, още на другия ден могат да го обявят за светец.

Вторник, 14 февруари

Софиянски пак го назорило да се изкаже. Вика: „Не трябва ли да сме на улицата? Какво стана с нас? Примирихме ли се? През първите две кризи студът и снегът не ни плашеха да излезем на улицата и да покажем позицията си…”

И като си показахме позицията, та к’во стана?! Да си бяхме показали голия задник, повече файда щяхме да видим! Пак ще кажа: „Да пази Господ от ненаказан крадец!” Това е руска поговорка, ама се чудя що не е българска.

Още не сме забравили как Стефчо и Антоан мишкуваха в София. И не ни се ще нито те, нито някой друг от управлявалите ни „демократи” да ни повтаря.

А нищо читаво не се ражда… Слави Бинев, мутра от подземието, на която Жоро Илиев  ходеше да бие шамари в собственото й заведение, направил нова партия – Гражданско движение за реална демокрация (ГОРД).

Карикатура Иван Кутузов, в. „Капитал” 

Стотина бизнесмени, писатели, спортисти, журналисти, сред които Любен Дилов-син, Димитър Шумналиев, волейболистът Любо Ганев, журналистът Крум Савов, скулпторът Георги Чапкънов-Чапа, подкрепили архонт Бинев, съобщава „Дневник”.

Наскоро в едно интервю питаха Чапкънов какво очаква от изборите и той каза една голяма истина: „Нищо не очаквам вече. Лъгаха ни, излъгаха всички. Изсраха се върху главата на народа. И туй то.”

Тогава ние искрено се възхитихме: „Чапа, свалям ти капа! Отдавна си го мисля, но немах кураж да го кажа точно с тия думи!” Но едно е да казваш истините, друго е да ги следваш в живота. Че Слави Бинев не е ли един от тези, които най-вулгарно … на главата на народа? Купи си архонтска титла, купи си евродепутатство, купува си ежедневно медийна подкрепа… По едно време се бях притеснил, че ще си купи еврокомисарство… И той като премиера може да се похвали, че много хора направи богати. Човек като си плаща, всичко може да си купи. Що да не си купи и малко интелектуалци. Идея нямате колко са поевтинели, откак Борисов е на власт…

Та казвам, че има много готови да се възползват от протестите ни, но ние пак ще си останем с пръста в устата. Даже не и в устата… Не съм единодушен. Определено това, което става в Гърция не е хубаво. Стотина сгради са поломили тая нощ в Атина и в Солун. Но и това, което не става у нас, също не е на добро. Трайчо дал заден за ACTA и ще оттегля подписа. Едни 6-7000 души на жълтите павета обърнаха работата. Явно правителството чува, но засега не може да чете мисли. Затова, поне за важните работи, не бива да протестираме само наум.

Ама стига тия сериозни работи на днешния двоен празник. Почерпете се, без значение за Валентин ли, за Трифон ли. К’во ви пречи и за двамата?! Важното е да не седите трезви като копуци на масата.

Само за премиера ми е малко жал. Пак щял да седи сам като куче на Бояна. Щял да пие едно вино и да гледа мача.

Всеки с кръста си…

Сряда, 15 февруари

„Бургас e романтичната столица на 2012 г., а жителите му са най-влюбените хора в страната ни”, съобщава „Новинар” резултатите от конкурс за най-дълго любовно писмо за Св. Валентин.

Браво Бургас! (Калоянке, к’во праиш?! Лиелие, забравихме се, бе! Аз съм на: въй въй въй.Фрогнюз и въй въй въй. Редута.бг.)

Журито измерило, че само в Бургас написали 49 м. любовни послания. А в цялата страна къде 250 м. Боже, аз ако почна да меря на метър що простотии съм изписал!… Само във “Фрогнюз” са над 300 м., измерени в стандартни машинописни страници. Ами в „Монитар”, в „Експрес”…

Град, който е откърмил Христо Фотев, не може да не е романтична столица. Майничките се скъсват от завист. Владимир Янев пише: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев. И понякога ме е обхващало отчаяние, че Пловдив няма толкова свой поет. Не че няма поети, но свой, само “пловдивски” няма.”

Не сте прав, г-н Янев, не е баш така! Можем да посочим един пловдивски поет, който е преведен дори на иврит и си е само пловдивски. В смисъл, че другаде не го познават и признават. Съвсем случайно имаме стихосбирката му на български и еврейски. Ето нещо от стихотворението „Жулиета”:

Аз знам, че ти омръзна Жулиета

Да скитаме по нощните тепета

И стъпвайки във старите си дири

да хлътваме в приятелски квартири…

Не е зле, нали? Всъщност, тази стихосбирка, макар и да се води събрани съчинения, съдържа само 4 стихотворения, по които едва ли може да се възстанови Пловдив, ако изчезне… Дори и да добавим текста на „Лятна вечер, нощен магазин”, за която се твърди, че е дело на същия поет, пак не стига. Сещате ли се?

Лятна вечер, нощен магазин

Нахлувам бавно нейде към един

Ала дебела касиерка пояснява

След 11 алкохол не се продава…

Малей, що сме се драл на тая песен… И най-вече на финала:

Парите малко, а курвите тъй много…

И много интересно, след всяко изпълнение, еле пък ако съм поел повече от три, винаги ме избиваше на реваншизъм: Курви, върнете ми парите и ще си купя балтон. Младежки простотии. Последна грижа ми е бил балтонът тогава…

Ей, Варна, според мен, ако случайно вашият град изчезне, той ще бъде възстановен по стиховете на Киро Йорданов. Не пише стихове? Еми, съжалявам, тогава значи няма да може да бъде възстановен…

Сега, като се замислям, май не съм прав. Цялата тогавашна България може да се възстанови по „Лятна вечер…”. Но май забравих да ви кажа кой е поетът, бе! Президентът Стоянов. Да! Известен на времето си поет с китара. Като Недялко Йорданов, но не така продуктивен.

Покрай морето и големите водоеми гражданите масово се притичали на помощ на лебедите и други водоплаващи птици, които били приклещени в замръзналите води. Хората ги приютявали кой в кокошарник, кой в банята, кой направо в хола…

Някой се е притекъл на помощ на лебеда, но още е рано да се каже спасител ли е, или напортив…

На помощ на бедстващите лебеди се притекли дори и ловци, съобщават от „Зелени Балкани”.

Пък на нас ни докладваха, че се притекли и цигани. Те като видят лебед, веднага се притичват, без значение в беда ли, или не. Щото като се притекат, той така или иначе е в беда. Да напомням ли как изядоха на английската кралица лебедите? Не вярвайте на версията на „Мисия Лондон”! Те са паднали жертва на криворазбраната политическа коректност. Ако видите циганин да храни лебед, да знаете, че половин час по-късно лебедът ще храни него. Един лично ни разправяше, че по-вкусно нещо от лебед с кисело зеле не бил ял. Но, вика, кисело зеле се намира много трудно, щото българите го крият по мазите.

Още малко по темата на животните с любов. След като направихме кокошките щастливи, сега е ред на прасетата. И техният живот трябва да се подобри до степен да дават щастливо свинско. Шефът на свиневъдите Роглинов обяснява, че евродирективата изисква в дъскотеката да има душове, климатици, чесалки, играчки. Осветлението не бива да е под 40 лукса и задължително се гаси нощем, за да се наспят прасетата…

Умните хора ви предупреждаваха, че ЕС не е саде цветя и рози… Като казвам умните хора, нямам предвид само мен си, а още поне 2-3 души. Всъщност, я да туря тука едно „ха-ха” като знак, че се шегувам, щото има хора, които са родени преди откриването на хумора, ще вземат да помислят, че не се шегувам. И да ми тръгне приказка като на Андрей Райчев, дето преди години направил един списък на 10-те интелектуалци, с които си струва да се общува.  Най-интересното знаете ли кое е? Че Кънчо Стойчев не бил сред тях…

Това, което евролемурите са записали като задължително за прасетата, не е задължително за българите. Чета в „Сега”, че ни смъмрили за бързо растящите заплати! По новата процедура за наблюдение на макроикономическите дисбаланси в ЕС ни отправили “ранно предупреждение”, че през 2008-2010 г. заплатите ни са нараснали твърде много. Според евролемурите излиза, че първата по бедност страна в ЕС е на първо място с ръст на заплатите от 27.8%. Малоумници! На второ място са мамалигите с 22.1% ръст, които иначе са втори по бедност.

Не, като ви казвам, че са малоумници, изобщо не преувеличавам. Направо са ни абонирали за последното място за вечни времена.

Аз обаче друго не разбирам. Взели за база за сравнение периода 1995-2007 г. А за тоя период на нас заплатите на два пъти са ни нараствали. През 1996 г. почнахме почти от нулата, но до 1998 г. нарастнаха няколко пъти. Ние вземахме няколко хиляди лева, платими в банкноти по 200 и 500 лв. Даже през 1997 щяхме за малко да станем милионер, щото обърнахме едни застояли $350, ама избързахме с няколко дни… После дойде Иван Костов и махна три нули от парите. И тогава почна второто нарастване на заплатите ни, което беше много бавно и мъчително. И именно на него евролемурите викат бързо.

Четвъртък, 16 февруари

«Стандарт» ни честити предстоящите увеличения на ток, парно, вода, газ с един сравнителен анализ на цени напреко заплати в ЕС. За ток и отоплението на тристаен в София през януари били нужни 360 лв., а в Белгия – 180 евро. Средната заплата у нас е 700 лв., в Белгия 2500-2800 евро. Примерният тристаен в Германия се отоплявал максимум за 200 евро, обаче дойчо вземал 2500, а байчо 360. Във Франция плащали малко повече от нас, но получавали много повече.

В същото време газът още щял да поскъпва, което прави сегашното увеличение на парното предпоследно за тая година.

В същото време литър А 95 стана 2.56 лв. „Всички разходи в семейния бюджет трайно се увеличават”, обобщава „Сега”.

В същото време вдигането на пенсиите с 9 лв. се отлага за следващата година. А изследване на Евростат твърди, че у нас 42% от хората, най-много в целия ЕС, са застрашени от бедност. Докато в Унгария 30%, а в Чехия 14%.

В същото време нови 50 245 души се регистрирани като безработни в бюрата по труда през януари.

В същото време, според друго изследване на Евростат, корупцията у нас през 2011 г. нараснала с 8%.

И през цялото време премиерът обикаля като цветарка телевизиите и ни обяснява колко сме добре. А където не сме добре – кой е виновен.

Нали видяхте как завчера на МС изгони журналистите и остави само операторите, за да направи обръщение към нацията, без някой да го притеснява с неудобни въпроси. И обясни на народа как не Трайчо е виновен за ACTA, ако и да е подписал слепешката, а правителството на Станишев, което участвало в преговорите. Но понеже са глупави, сами се излагат. Трайчо вика, че работата по споразумението АКТА е започнала през 2006 г., като от заглавието му ставало ясно, че е за борба с фалшификацията и защитата на търговските марки, нещо от което българският бизнес имал интерес, защото българските марки се използвали неправомерно зад граница. Значи  предишните правилно са преговаряли, а сегашните глупаво са подписали!

Тоя номер с кривият Космос вече стана баят. Ще му пиша на премиера, че нам не трябват повече доказателства как е управлявала тройната коалиция. То стана пред очите ни. Сега ни са нужни доказателства, че новата власт управлява по-добре. В това отношение да се концентрира.

Но въпросът не е само в това, че се оправдава със Станишеви.

Дори най-бегъл анализ на обвиненията показва, че те са епидермални. Нищо от далаверите на царското управление и тройната коалиция не е изкарано на мегдана. Заменките на гори, далаверите в резерва, отклонените пари от бедствията, врътките по външния дълг, кражбите в пътната агенция… Нищо! Само общополитически лафове. Щото, напук на наивните надежди, Борисов е част от статуквото. Той издрапа до върха, защото беше оценен като полезен за господарите. Иначе щяха да го смачкат като сукнян молец. Факти из биографията му бол. Оня ден Параванката, ако забелязахте, нежно му намекна, да не почват да си пишат взаимно биографиите, щото „много хрян ще трябва”. Преди него и Доган напомни на премиера, че миналото му може да го застигне. То така или иначе ще го застигне, „никой не е толкова бърз, че да избяга от миналото си”. Но засега още е полезен, защото «под вънкашност чужда и под име ново» запазва и дори укрепва властта на политическата и икономическа олигархия. Прозрачна история, чак ми е неловко да пиша такива елементаризми. Но на народа трябва да се обяснява, да се обяснява, докато нещо пробие дебелата кратуна и стигне поне до ония места в мозъка, където живее инстинктът за самосъхранението. Щото нещата наистина до там опират.

Милен Велчев и Никито Василев разправят, че фискалният резерв паднал до 3 млрд. и 300 млн. лв., под критичния минимум.  Властта била в неплатежоспособност… И, както правилно предположихме, решили са да похарчат и „Сребърния фонд”.

И ми се струва, че без особен риск мога да направя прогноза за близкото политическо време. Наближава моментът, когато  Станишев пак ще цъфне на телевизора, пак ще ни се усмихва като Мона Лиза и ще ни убеждава: „Имам план!”

Станишко вече се облизва, щото е сигурен, че хем пак му е ред, хем му се пада…

 И пак ще минат четири години, доде разберем, че нас ни нема в тоя план, че това е поредния план за доограбването на страната. И тогава вече и гащите ще ни свалят от задника!

Като стана дума… „Британките в бойна готовност – носят в чантите си секси бельо”, съобщава „Труд”. 43% от неомъжените дами на Мрачния Албион носели резервен кат за в случай, че им се отвори ненадейно парашутът. Имат бол, носят. Българката облича новия кат бельо само на вързано. И изобщо, случите ли на жена, която сама се съблича, това не значи непременно, че е от леките. Даже напротив. По-вероятно е да е грижлива съпруга и всеотдайна майка, която дава всичко за семейството си и не може да отдели за едни гащи. И се съблича бързо, щото се е случило да не е с новия кат… Същото се отнася и за мъжете. В. „Преса” изровили една ланшна новина, с която ние своевременно сме ви запознали – “Продажбите на мъжко бельо са финансов индикатор”. Е, нищо, поне е вярно, не е като някои други „новини”. Лично Алън каза, че по това, купуват ли мъжете нови гащи, можело да се съди за състоянието на една икономика. Което говори много зле за нашата! Ако се вземат за база новите гащи, дори и времената на относително високи темпове на икономиката ни ще изглеждат като тежка стагнация, раздвижвана понякога само от това, че жените се засрамват, та купуват на мъжете си по някой чифт нови гащи, да не се излагат пред хората…

Изследването на „Калъп” показва, че 53% от българите смятат, че Плевнелиев ще бъде добър президент, 13% са на противното мнение, а 34% нямат никакво мнение. Това показва, че политикът – селски бек, мачото като излъчване и изразяване, не е станал траен стереотип при българина. Но ние много отдавна сме го предрекли: „Логично е след мъж като Бойко и на нас да ни се прииска някой не толкова мъж.” Сега дали чак толкова не толкова, не знам… Щото Росен на места го наричат дори „Чехльо”. В това отношение и госпожата му доста помага. Изследователите на творчеството й в Туитър изровили постинги, в които тя горещо си пожелава секс. Някои от тях звучат направо бедствено, или призивно, не знам как да го река.

Не, така не е прилично! Сн. “България днес”.

Пък вчера в „България днес” я бяха показали на снимка под ръка с ортака й в новата фирма Камен. Върви му на ловни трофеи на президентството, ако ми разбирате намека…

Бел. Тая седмица нема петък. Не знам що.

To be continued next Monday

Ученици и учители от Българското училище към посолството на Р. България в Лондон поздрави и изпрати посланик Кючуков в края на неговия мандат.

Късно в петък представителят на Proview Ли Су е заявил, че компанията ще изтегли своите съдебни искове срещу Apple, ако технологичният гигант плати $400 млн., за да получи разрешение да използва марката iPad на територията на Китай, съобщава Дневник. Междувременно китайски съд е наредил на местен търговец на електроника да преустанови продажбите на iPad. Това решение е поредното в ескалиращия съдебен сблъсък между Proview и Apple, който може да доведе до тотална забрана за американската корпорация да продава своя популярен таблет на най-бързо растящия пазар в света. В петък съдът в град Хойджоу е постановил, че търговската верига Sundan трябва да спре продажбите на iPad в един от магазините си, казва Ма Донгця, адвокат на Proview, цитиран от Computerworld. Proview е производител на плоски екрани и през 2000 г. направи неуспешен опит да пусне на пазара свой таблет. Компанията регистрира името IPAD в Европейския съюз, Китай, Мексико, Южна Корея, Сингапур, Индонезия, Тайланд и Виетнам в периода между 2000 и 2004 г. През 2006 г. тайванският производител продава на Apple правата за името за 35 хил. британски лири, но двете компании влизат в спор дали това споразумение включва Китай. Адвокатът на Sundan заяви в понеделник, че все още не е получил копие от решението на съда, съобщава Computerworld. Компанията все още обмисля как да процедира и планира да се свърже с Apple, за да обсъдят въпроса. Все още не е взето твърдо решение за спиране на продажбите на ipad, коментира представител на Sundan.

Ето една работеща част от проекта INDECT, която можете да се свалите и изтествате.

Описание на това какво прави точно има ето тук

Още по темата:

1. INDECT – малко документи и факти

Като студент по история и патриот, но в истинския смисъл на тази дум, дълги години ми е било болно заради съдбата на нашия народ. Мачкан, потискан и унижаван в продължение на столетия от чужденци, а в последствие и от свои…И понеже съм човек, който преживява страданията на народа ни (Това е и причината, поради която отказвам да се занимавам с българска история – бел. авт.) често изричах гневни думи срещу онези българи, които живели преди 137г. отказали да въстанат… Болеше ме, че от 4 милиона българи, едва 40 000 – 1% се вдигнали срещу Османската империя в онази паметна 1876г., загърбвайки живот, имот и семейство. ех наивна моя, неотдавнашна, младост. Днес вече не съм студент, но чувствата ми към Родината си остават все така силни… това, което се промени е разбирането ми за онези хора от преди два века, които до преди смятах за безволева, смачкана рая… Искам от страниците на този сайт да се извиня публично за думите си! Сгреших! Не съм бил прав! Ето, казвам си го! Не съм бил прав, защото тези хора не са имали избор, били са вкопчени в малкото, което са имали – бащиния имот, дребните приходи, селската община, кръчма или църква и т.н. Дядовците и бащите [...]

Продукти за 4 порции:
3 броя моркови
2с.л. прясна свинска мас
4 яйца
3- 4с.л. вода
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1/2ч.л. чубрица

Приготвяне:
Морковите се почистват и измиват. Режат се на кръгове с къдраво ножче. Взема се тиган с по- широко дъно. Слагат се 2с.л. свинска мас. Съдът се поставя на загрят котлон. Когато се разтопи мазнината се добавят морковите. Разбъркват се. Оставят се да се запържат за 5 минути. После се добавя 3- 4с.л. вода. Кореноплодноте се задушават на тих огън, 15 минути. След това се чукват яйцата едно по едно. Аламинутът е готов, когато стегне белтъкаи жълтъка. Поръсва се с ронена чубрица. Ястието се разделя на 4 и се поднася топло.

Започнахме да си правим мартеничките.

От доста време се канех да използвам машинката за плетене ….. За правене на красиви мартенички е перфектна.

1.Щъркел - За да си го направим, изплетохме шнур от два цвята, дълъг  40 см. В него прокарахме хартиен шнур с тел, за да можем да моделираме по-лесно формите. С игла зашихме шнура по желаната форма. От отделно парче шнур направихме краката на щъркела.

2.Мартенски цветя - най-лесните за направа. Изплетохме шнур около 35-40 см. С игла нанизахме, така че, да се получи цвете. От меко топче, мънисто или копче може да се направи средната част.

3. Весело човече – използвахме шнур от два цвята, който пришихме във формата на човече. Допълнително избродирахме очички, уста и добавихме косичка.

Ето как точно се започва шнура:

Вижте как точно се плете на подобна машинка:

Вижте още идеи за мартенички:

Сега, каквото и да си говорим, "репликите" обикновено не са като оригиналите. Вероятността тази закономерност да не важи при написването на продължения от съвременни автори на класически поредици е съвсем малка. Така че няма начин да вземеш следващата книга с етикет "Официално продължение, одобрено от наследниците на..." и да не четеш с лека нотка на съмнение. Обаче...

Обаче ако не си чел всичките предишни части на дадената поредица, може и да не забележиш разлика в стила на авторите, особено ако "продължението" е написано вълнуващо, изненадващо и автентично. Както ми се случи с "Домът на коприната" на Антъни Хоровиц. Познатият Холмс (за съжаление, познат предимно от екранизации, но има време да се поправи) със саркастично-снизходителния си тон и неговият верен другар - доктор Уотсън, който тук разказва стари спомени, облегнат на писалището си в старческия дом.

А тъй като наскоро си бях припомнил първия филм за Шерлок с участието на Робърт Дауни-мл. и Джуд Лоу, а след това изгледах и топло-топлото продължение "Игра на сенки", никак не ми беше трудно да навляза в мрачното лондонско ежедневние на детектив №1 на XIX век.

Целият случай преминава през няколко развития и на случайно попаднали следи, които водят до много по-голям заговор - такъв си е нашият Шерлок, винаги спасяват света с Уотсън. И не, не става дума за масони, а за доста гнусно "тайно общество", срещу което дори влиятелният брат на Холмс не може да лобира. Захранващо се от мизерията на другите, разбира се.

Признавам, че Хоровиц се е справил чудесно, като само на един-два момента елементът на изненадата в повествованието липсваше (може би просто съм отгатнал какво точно се случва). Кой е Домът на коприната става ясно едва накрая и това няма общо с внимаването на читателя. Няколкото знака с бели копринени лентички, увити около ръцете на жертви, са само бледи предупреждения. И щом професор Мориарти го играе от добрите, смятайте за каква копринена мафия си говорим.

Ами това е, чакаме следващото продължение!

Днес ще завършим пътуването на Жоро из Индия. В начолото разгледахме Бангалор, бяхме в  Агра и Тадж Махал, а днес ще видим отрезвяващото влияние на столицата Делхи. Специално искам да поздравя автора за реалистичния поглед върху Изтока и Индия в частност! Приятно четене:  

Пътуване до Индия

Делхи. Бягство към дома.

Делхи.

Това е столицата на Индия. Или да кажа столиците. Според Wikipedia това място е постоянно обитавано от 6 век пр. н. е.  Тоест горе долу колкото Пловдив :) Но всъщност, за разлика от Пловдив този град всъщност не е един град, а всяка нова империя или династия която го е завладявала си е изграждала своя си град. Леко настрани от стария. Това сигурно е така защото не вярвам някой да може да се оправи с хаоса на жителите на този град. Явно всеки нов завоевател просто се е хващал за главата, казвал си е „мамка му, аз с тези хора няма да мога да се оправя“ и е започвал да строи на голо поле град така както го  е разбирал и просто е оставял остатъка на доизживяване. Най-ясно това личи при последния опит : т.н. английски Нов Делхи (New Delhi). Разхождайки се по улиците му човек за момент забравя къде точно се намира и съвсем спокойно може да реши че е в някой провинциален английски град. Има ги широките улици и роундабаутите (кръговите движения), има ги и високите огради и подредени алеи със зеленина. Ако ги нямаше маймуните и жегата приликата щеше да е пълна. За жалост обаче дори и този последен нов град вече е започнал да страда от съдбата на предишните си събратя : тук там, неусетно, без да може някой да ги спре, бордеите са започнали да се настаняват в него. С тях се промъкват и мръсотията и миризмите. Засега това може да се види само в някои паркове (защото останалата част се охранява строго от войската), но съм сигурен че след 100 години „Новият“ английски делхи ще е просто част от „останалата част“ на града. Интересно дали тогава ще има нов завоевател, който да построи поредния нов град за асимилация. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Ето как протече запознанството ми с този град.

Руските ми колеги си бяха заминали по живо по здраво. Така че ми трябваше изпълним план за това как да разгледам града сам. Единия вариант беше да си наема гид, както бяха направили те. Но се бях уморил от целия този процес на пазарлъци и рушвети. Затова ми трябваше нещо което да ме отърве от него поне за ден два. От интернет бях научил че някакъв министър беше открил

Hop On/Hop Off автобуси в Делхи.

Ползвал съм ги в доста европейски градове и това действително е един много удобен начин да се разгледат забележителностите. Реших да не резервирам билет през мрежата, за да мога да видя на място за какво точно иде реч преди да влезем в стоково-парични отношения :) Имах и резервен вариант (който ми беше подсказан от един от индийските колеги в Бангалор): метрото. Да, Делхи има доста развита метро-мрежа. Е, не колкото Париж или Лондон примерно, но съвсем не е малка. И имайки предвид постоянните задръствания и хаоса по улиците метрото ми се стори привлекателна алтернатива. След скромна, но хранителна закуска в ресторанта на покрива на хотела (макарони с чили и омлет от 1 яйце) се отправих към рецепцията да попитам могат ли да ми извикат такси до началната точка на автобусите, която бях записал чинно в телефона си. Опитах се да обясня къде искам да отида, но явно не срещнах много разбиране. Ясния разговор на английски за жалост е все по-рядко срещано удоволствие в Индия. Да, повечето хора знаят по някоя дума, но не достатъчно за да те разберат всъщност. За радост една възрастна английска госпожа която видях в ресторанта  на закуска реши да ми помогне и на сносен (според мен) хинди обясни какво точно имах предвид. Хората на рецепцията ми казаха да просто да изляза и да си хвана такси. Качих се на туктука който дремеше на тясната уличка пред хотела и му показах на телефона адреса на най-близката спирка на хопон-а. Той разбра къде е, но взе да ме разпитва къде точно искам да отида. Опитах и на него да обясня идеята за хопон автобусите. Не ме разбра, но реши че може да изкара комисионка и ме замъкна в някакъв малък офис където един човек с лепкава любезност ме помоли да седна на диванчето пред бюрото му. И ме заразпитва дали случайно не искам екскурзия до Агра (явно мокрия им сън като туроператори). Казах му да се пръждосва и излязох. Туктукаджията ме чакаше долу и изглеждаше доста объркан, понеже не беше сигурен дали ще вземе комисионка или ще трябва да се задоволи само с таксата за превоз. Разочаровах го, като го попитах колко струва до тук. Но понеже той доста настояваше да разбере къде искам да отида опитах още веднъж бавно да му обясня концепцията на хопон-хопоф-а. След малко мисъл светна в очите му ! Аааа, ХОХОБУС-а ! Разгеле ! Явно

никой не знаше какво точно е хоп-он/хоп-оф. Но виж, хохобуса всеки го знаеше.

Знаейки тази парола нямах никакви проблеми да обясня след това на когото и да е в Делхи какво точно искам да направя и къде искам да отида. Туктукаджията веднага ме заведе до първоначалната спирка на автобуса. Това беше малко по-далече от най-близката спирка за където бях тръгнал. Но това се оказа добра идея. На спирката имаше офис и пред него имаше един автобус. Отидох директно в автобуса и попитах за билет. Казаха ми че в автобуса не се издават билети. Добре че туктукаджията ме беше закарал до началната спирка. Влязох в офиса. Билета беше 300 рупии : горе долу колкото 3 качвания на туктук. И за тази цена получавах целодневен достъп до модерни ясно брандирани автобуси с климатик. За разлика обаче от Парижките си събратя нямаше аудио система за обяснения, а жив гид :) Заедно с билета ми дадоха брошура и разписание. Освен това ми дадоха и ваучер за понеделника след празниците. Но него нямаше как да използвам. Докато си купя билета автобуса беше потеглил. Седнах и зачаках следващия. Докато чаках си направих план на коя от 15-ната спирки искам да сляза. Имах предвид че следващия ден е Дивали и доста неща ще са затворени, така че реших да не слизам на местата които бяха относително близо до хотела и които нямаше как да затворят (като мемориала на Махатма Ганди примерно). Колебаех се за червения форт, но гида ми каза че той също ще е затворен утре, та започнах с него.

 

Червения форт е емблемата на Делхи.

Дори и в рекламите на Формула 1 го даваха. Там са се случили много важни неща в Индийската история. Вижте го в албума със снимките : внушителен е. И тук съществуваше обичайната сегрегация между индийци и чужденци. Дори и опашките пред пункта за проверка бяха 4 : за индийски мъже, за индийски жени, за чуждестранни мъже и чуждестанни жени. То всъщност е много лесно да познаете туристите в Делхи. Не видях никой от местните да се разхожда с бутилка минерална вода. И не видях турист без такава. В случая сегрегацията работеше за мен, понеже опашките бяха малки. Разходих се добре из него и поснимах. На излизане се оказа че за 10-на минути съм изпуснал автобуса. Та се наложи да чакам следващия (бяха през 50 мин). За жалост спирката за червения форт беше в средата на една типична хаотична Делхийска махала : със всичките му улични продавачи, мръсотия и кучета. Така че се върнах пред червения форт, където имаше прилична и чисто изглеждаща градинка, а и постоянното свиркане на клаксони се чуваше по-малко.

 

След това беше ред на „портата на Индия“. Но за нея предцених че нея няма как да я затворят само се снимах пред нея и реших да я оставя за следващия ден.

 

Следващата спирка на която слязох беше

Гробницата на Хюмаюн.

Това всъщност е оригинала на Тадж Махал. Това е една доста по-стара гробница на една друга султана, която дивия султан от Агра просто копирал като Тадж Махал. В мащаб естествено. Гробницата на Хюмаюн беше доста по-малка. Но пък беше също много красива. Този път си бях научил урока и си навих будилника да не изпусна автобуса. С голямо удоволствие пропуснах всичките му традиционни пазари и следващото място на което слязох беше

Лотусовия храм

след около половин час в приятно климатизирания автобус. Това е голям и много красив храм на най-новата религия в този свят. Храма беше разположен в красив парк. Входа беше свободен. Ама искаха да си свалиш обувките преди да влезеш в самия храм. Да бе ! ДА ! Разгледах само отвън. Но пък пак беше много красиво. Поради това че не влязох вътре ми остана много време до следващия автобус. За жалост храма е в едно предградие на Делхи и около него имаше само мръсно изглеждащи сергии. На идване ни бяха показали от прозореца на автобуса „най-големия компютърен пазар в Делхи“, но при опита ми да го намеря се оказа че е на над 2 км, а не ми се разправяше с туктукаджиите. Така че кротко си зачаках автобуса, който дойде след 20-на мин.

Пропуснах моловете в Сакет,

като се надявах че ще се отворени на другия ден. Все пак хората трябва да пазаруват отнякъде в последния ден на празника. Не може всички да са купили всички подаръци които им трябват. Поне у нас в България е така :)

 

Следващата спирка на която слязох в късния следобед беше

Кютуб Минар

Реших че ми стига толкова разглеждане за деня и затова смятах спокойно да разгледам тази последна хохо атракция. Платих поредните 250 рупии вход. Дори си купих и аудио гид за 100 рупии. Взеха ми паспорта като залог. И ми дадоха разписка. Гайдът беше в стила на арабските приказки. Това ми се стори странно за Индия. И на места действително се отплесваше в излишно дълги лирични отклонения. За радост ми бяха обяснили как да го прекъсвам.

 

  Иначе мястото ми хареса. Там беше най-старата джамия в Индия. И тя беше още едно потвърждение на факта че завоевателите винаги се отнасят напълно варварски към културата на завоювания народ : колоните в джамията бяха буквално слепени от части от колони на хинду храмове с уникално красиви релефи по тях. Напомни ми за Света София и за византийските мозайки замазани с вар за да заприлича поне малко на джамия.  

    Минарето беше напълно внушително. Един султан го започнал. Изградил 2 етажа. След това друг добавил още 4. После друг добавил още 3. Със друг камък. И така нататък. До самия връх.  

  Дори и британците решили да добавят етаж. От същия камък като основата. Но понеже изглеждал много по европейски имали добирната да го махнат и да го сложат в градината. В гайда имаше история на Делхи, която изслушах напълно понеже имах много време до автобуса. Направи ми впечатление, че тази история включваше само мюсюлманския период на Делхи и нямаше нито дума за царствата преди това. Все едно че града не е съществувал преди 700 г. сл. н. е. Явно това е някаква държавна политика в Индия. Сдадох гайда и седнах до спирката на хохобуса. Взе да се стъмва и комарите взеха да натискат. Това ме изнерви : не бях сигурен дали плътния слой от репелент от сутринта все още действа. А всички знаем какво точно имат в слюнката си тези индийски комари. Така че реших че ако се разхождам енергично шанса е по-малък. След 15 мин разходки автобуса най-накрая дойде. Последва дълго и мъчително прибиране през задръстванията към началната спирка. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Продаваме летящи килимчета"][/caption] Видях разпродажба на летящи килимчета през прозореца на автобуса. Не слезнах, понеже нямам книжка за килимче ;)  Пък и винаги има някаква уловка. Около разпродажбата пишеше нещо за време. А аз време нямах :) Попитах екскурзовода в автобуса какво може да е отоворено утре и тя потвърди че мемориала на Ганди е добра идея. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Хо-хо бус"][/caption] От крайната спирка на хохобуса хванах такси (малко бусче) до хотела. Взе ми половината от това което туктукаджията ми беше взел на сутринта. Никога няма да разбера логиката на тарифите на Делхийските таксита. Все още се чувствах преситен от Индия и затова реших да се възползвам от румсървиса на хотела. Ето как изглежда типичната вегетарианска Делхийска вечеря :  

  Оставих снимките да се катерят в пикасата и си легнах. Този път бях попитал пиколото как се изключват лампите, та спах на тъмно. На сутринта се събудих към 9:00, измих си зъбите с малко минерална вода (това се препоръчваше в пътеводителите като мярка срещу неизбежното разстройство от водата) и опитах да реша какво да правя в този ден. Полетът ми беше в 2:00 часа през нощта. Трябваше да освободя хотела най-късно в 12:00. Така че имах два варианта : да седя в стаята до 11:30, да си оставя багажа на рецепцията и да обиколя следобед. И вечерта да мина да го взема и да тръгна към гарата да си хвана експреса до летището.  Или да си платя още една вечер в хотела и да тръгна да разгледам от сутринта и след това да полегна в хотела и да тръгна към 11:00 към летището. Реших че няма да мога да заспя така или иначе и избрах варианта с оставянето на багажа на рецепцията. Така че отскочих да закуся и се върнах в стаята. Обадих се в къщи, гледах BBC и се размотавах по всякакви приятни начини. Погледнах си пощата. Луфтханза ме бяха произвели във Frquent Traveler ! Това даваше някои предимства. Към 11:45 слязох във фоайето, където отново ми поискаха номера на резервацията ми от hotels.com, прибраха ми багажа, дадоха ми разписка за него и ми напомниха още веднъж колко е важно да оставя ревю за хотела в tripadvisor.com  :) Това за ревюто ми го повториха няколко пъти. Явно им беше важно. Такааа. Грабнах един туктук, а пиколото на хотела му обясни, че искам да отида на

мемориала на Ганди

Разбраха се и за цената, така че просто платих като стигнах. Казват че този човек е бил толкова велик и заради простия начин по който е живял. Според мен е бил велик поради това че е успял да устои на изкушението на властта. Предствете си само : изведнъж ставате пълновластен господар на 1 Милиард човека. И можете да им кажете какво да правят. Представете си само колко неща могат да се направят с тези ресурси. Древните паметници из цяла Индия са внушителни и досега, а са правени с доста по-малко население. Аз лично не мога и да си представя да може да се разпореждам с такъв ресурс. Поставени пред това напрежение древните владетели са си изградили прекрасни дворци, за да отпускат. И всичко материално каквото можете да си представите. А Ганди е продължил да живее скромно и да служи на страната си. Няма дворец, няма заграбено богатство, няма разточителни фондове за децата (Индира Ганди също е живяла в една едноетажна сграда). Само служба на родината. Саможертва в най-чистия и вид. Ето какво имаше на входа на гробницата :

 

  Нямам какво да добавя. Казват че след като го застреляли успял да каже само „Ех, Господи“ (Hey Ram на хинди) преди да издъхне. Според мен това не е било молитва. А просто възглас на раздразнение и отчаяние че Индия никога няма да стане това което той се е бил надявал да я направи. И тук искаха да се събуваме. Пак отказах. Разходих се из прекрасните градини около монумента вместо това. За жалост един катун (палатков лагер) се беше настанил в единия от забутаните краища на градината. Hey Ram! Но пък на всеки 100 метра имаше войник с зареден калашник. Взе да ме успокоява цялата тази войска навсякъде :) Един баща правеше фотосесия на 10-годишната си дъщеричка на един от камъните на езерото. Очевидно беше много горд от това колко красива изглежда тя. Стана ми мило. И се замислих какво правя аз далече от моята дъщеричка. Още малко. Изходих целия парк, но успях да убия само 1-2 часа. Не смеех да седна на някоя пейка заради комарите. Затова реших да се връщам покрай монумента към изхода. И понеже явно изглеждах доста екзотично с голата си глава и бялата си кожа се оказа че цяла върволица индийци искат да се снимат с мен. Добре, и аз исках да се снимам с тях :) След това реших че ми стига толкова Индия и се запътих да разгледам остатъците от британското присъствие в Индия. Започнах с

 портата на Индия

Много приятен паметник на всички загинали в Първата световна индийски войници в стил на триумфалната арка в Париж. Или в Букурещ. Зависи къде сте ходили ;) Там имаше много индийци които просто се наслаждаваха на празничния ден. Още желаещи да се снимат със странно изглеждащия чужденец. Имаше ги и обичайните продавачи на всякакви джунджурии : от бамбукови свирки до велосипедчета от цветен проводник. Все полезни неща. Наложи се да си напомням че съм свършил с пазаруването :) От портата на Индия започваше един 5 километров булевард до президенсткия дворец. Реших че бавното ходене по този булевард е чудесен начин да убия времето. А и президенския дворец изглеждаше внушително в далечината. По пътя ме спряха само 4 туктука да ме питат не искам ли да ме закарат на пазар. Не исках :) Стигнах до

„президентския дворец“

И се озовах в друго време. И в друга държава. Не държава. Империя ! Оказа се че това е мястото, от което британците са управлявали Индия. Състоеше се от 2 абсолютно симетрични сгради във викториански стил от двете страни на голяма улица която завършваше до разкошен дворец. Пред всяка от сградите имаше по 2 колони с платноходи на върха. Всяка колона беше надписана като подарена от една от бившите колонии : „От Канада за Индия“, „От Южна Африка за Индия“, „От Австралия за Индия“ и от „Нова Зеландия за Индия“.

 

  Това, и белия „Амбасадор“, който чакаше на алеята пред сградата ме накара да се озъртам за лорд-губернатора. Не се въздържах и тихичко си изтананиках британския химн. Според мен тази нация напълно заслужава уважение за това което са успели да постигнат в тази необятна страна. И за цивилизования начин, по който са се изтеглили от нея. Винаги съм имал смесени чувства към британците по исторически причини, но смятам че това което са дали на света не бива по никакъв начин да бъде засенчено от грешките, които са правили. Та те са били Америката на предишните векове :) И понеже са живели в едно по-открито време, не им се е налагало да се преструват, че правят всичко за доброто на подчинените народи. Макар че всъщност и доста добро са им направили :) За жалост дворецът беше затворен заради празника и единствено успях да се снимам пред него. Тъй като беше само 14:30 а вече бях привършил предварително набелязаните цели беше време за ново целеуказване. Намерих малка сянка и започнах да ръчкам GPS-а за подсказки. Но идеята дойде от хохо брошурата под формата на мемориала на Индира Ганди. Знаех че ще бъде затворено, но тъй като GPS-а примамливо сочеше че е на 2 км от мястото на което бях реших че това ще е един добър начин да убия малко време. А и Индира Ганди е пряко свързана с България поне в моите спомени. Тъй като това беше в британската част на Ню Делхи реших да пестя батерия на GPS-а и да използвам картата от хохо брошурата. Ходех по правите улици и гледах армейските постове пред повечето от сградите които се оказаха министерства, представителства на щатите и т.н. Нямаше жива душа. Само пред Министерството на войната постовия ми се стори малко странен: [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Часовият"][/caption]   Ама си вършеше работата де. Дори ми се озъби като минах! Дано го повишат скоро ;) След 30-на мин стигнах до мястото, където е живяла Индира Ганди. И нея са я застреляли. Както предполагах беше затворено. Но пък се снимах пред табелата. И сега настана трудната част. Имах още 11 часа до полета. Какво да правя ? Очевидно беше че всичко освен пазарите е затворено. А след изминатите километри краката ме наболяваха. И да ви кажа честно бях се пренаситил на Индия. Започнах да си искам в къщи. Всъщност всичко е затворено ли ? Пред очите ми изплуваха моловете в Сакет. Нямах нищо против да поседна на някоя пейка в някой климатизиран мол. А защо не и да хапна нещо във food court-та. Абе, да избягам от Индийските улици с две думи :)  Да де, ама тези молове бяха на 10-на км от мястото, на което се намирах. И тук се сетих за препоръката на индийските ми колеги относно

метрото

Заръчках GPS-а. Оказа се, че има спирките на метрото! Радост. Зададох най-близката и тръгнах да топя 1.5-те км, които ме деляха от нея. Нямах душевна сила да се разправям с шофьорите на туктук. Скоро стигнах метро станцията. След слизането по стълбите се озовах в модерно изглеждаща метро платформа.   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Метрото"][/caption]   Ооо, радост ! Имаше специално гише информация. Та те ми казаха да си купя билет до станция Сакет. Отидох на касата и не повярвах на ушите си: 18 рупии. Аз чух 80 и започнах да броя дребните. Та се наложи касиерката да ме спре :) Даде ми жетончето и слязох на перона. Оказа се че няма да се налага да прекачвам (метрото в Делхи има 4 линии и те са цветно кодирани). Смях се с глас като чух предупредителния запис: Mind the Gap. Това ми напомни за разходката ми в Лондон преди време. Само дето на Лондонските метростанции продаваха дамски прашки със същия надпис. А не мисля че някой би си ги купил в Индия :) Имаше и една друга разлика от Лондонското метро. Всеки гледаше да те пререди да седне. А се обуташ за секунда, а си продължил да седиш прав. И няма значение дали си мъж или жена, стар или млад. Местата са за по-бързите. Така е в Индия :)

Стигнах в Сакет.

Да ама след като излязох от метростанцията молове не се виждаха никъде. Само безкрайна мах’ла ! Предадох се и взех туктук. Закара ме до мола за 120 рупии :) Странно че за 10 км ми трябвах само 18, а сега за 1.5 120 :) Както казах никога няма да разбера логиката на транспорта в Делхи. Туктука ме докара до входната врата на единия от моловете. Там много вежливо ми обясниха че не пускали нови посетители защото затваряли ! Гредаааа ! Обиколих като куче покрай моловете с надеждата да се вмъкна отнякъде, дори последвах един японец, който очевидно имаше същото намерение. Ама не. Само излизащи. Имаше някакви ресторанти дето все още бяха отворени, но реших да не се застоявам в това предградие на Делхи. Затова се стегнах и изръчках GPS-а за най-близката спирка на метрото. Бях решил да ходя да си взимам багажа и да бягам на летището. Нищо че имаше още 8 часа. Стигаше ми толкова ! Вече бях почти в положението да искам да пропълзя в черупката си и да гледам в точка. Толкова бях претоварен от цялата тази различност и шареност на Делхи и Индия като цяло. Исках луфтханза. Brot Katoffel ! И в къщи. Последвах GPS-а през може би най-мръсната и шумна улица в Делхи. Коли от всякъде. Рикши и туктуци профучават край теб. Хора продават всякакви керамики и храни по улиците. Деца се въргалят в мазната прах в предблоковите пространства. Хора с мръсни бели чаршафи се дупят да палят огън до мястото където си играят децата. И хора, хора, хора, хора ! Отвсякъде. А и понеже започна да се стъмва предполагах че и комарите ще се появят скоро. Така че бързах след човечето на GPS-a и не поглеждах настрани. След 15-на мин стигнах до станцията. Лесно я познах по плътната редица от туктуци която я обграждаше. Бедняци спяха пред самите стълби. Бързо се шмугнах вътре. Взех си билет за централната гара, защото знаех че това е най-близката до хотела метро станция. Слязох на гарата. Понеже не беше много тъмно още, имах време за губене а и бях се поосвестил от цивилизацията в метрото реших да ходя пеш до хотела. Не беше толкова трудно и отне само около 20-на мин ако прескачаш ла*ата, налягалите просяци и продавачите на неща и внимаваш за туктуците, като бягаш сред трафика да пресечеш :)  

  В тесните улички до хотела

Дивали явно вече беше започнал:

таксистите украсяваха туктуците със свещички. Та се зарадвах, че стигнах до хотела без премеждия. Багажа ми беше там и изглеждаше в ред. Компютъра в раницата – също. Реших, че е добра идея да хапна в хотела преди да тръгна за летището. Поръчах същото като предната вечер (само че с друг хляб с масло вместо с чесън, защото това имаха готово) и ги зачаках седейки сам в ресторанта на покрива на хотела. Група чужденци изглеждащи като гейове беше наизкарала огромни сложни фотоапарати и снимаха малката уличка от покрива. И ги разбирах, че не искат да слязат долу, и ми беше смешно, че не смеят. Пиколото дойде да ми прави компания. Английския му беше лош. Но успя да ми обясни че семейството му в този момент се е събрало да празнува. А той бачка. Разбирах го. И аз така :) Хапнах си вечерята, платих на момчето и се занесох до рецепцията. Поисках да ми извикат туктук до гарата. Имах глупоста обаче да кажа пълното име авторикша вместо просто авто. И ми викнаха един юнак с колело, чиято задна гума беше заменена с каруца. Как ме закара до гарата със все багаж – не знам. Ама се справи. Дадох му двойно на това, което в хотела ми казаха да му дам. Стигнах до спирката на влакчето до летището и въздъхнах с облекчение. Бях се измъкнал от Делхи. Беше време да пратя SMS в къщи да оповестя. Исках да се добавя и аз в SMS-а и да съм си в къщи вече.

Зад мен във влакчето имаше група американски тийнеджъри: 2 момчета и 2 момичета.

Едното момче обясняваше как можело да се стигне до Тайланд. И накъде да се поеме след това. Не бяха на повече от 20 според мен. Помислих си че е много смело от страна на родителите им да ги пуснат сами така. И същото време е чудесен опит за тях. Нищо чудно тези тинейджъри, заради този си опит, да бъдат началници на моите деца по-късно. Стигнах без произшествия до летището. Добре ама там имаше друго препятствие. Под формата на войник с автомат. Който настояваше да види паспорт и хартия че ще летиш. За паспорта добре. Ама хартията ме затрудни. Аз имах електронен билет. Не се бях чекнал от хотела понеже не мисля че имаха принтер. Добре че се сетих че бях разпечатал разписката за целия билет и я бях пъхнал в чантата. Номера мина. Така че ето ви още един добър съвет : винаги си носете разписката. Може да ви спаси в най-неочаквани ситуации. Оказа се че и в транзитна зона не мога да вляза : имаше 2 часа до започването на чек-ина. Затова направих няколко кръгчета из залата заминаващи : да огледам кое къде е. След това си избрах една седалка на която можех да си вдигна краката, взех си кола и кафе и се заслушах в останалите ми подкасти. И така 2 часа. По едно време се сетих че е добре да похарча и останалите рупии и отидох до автоматите. Там се оказа че мога да си взема вода и чипс за дребните в джоба ми. Супер. Взех масала чипс :)  Беше пикантен. Най-накрая отвориха чекина за моя полет и аз реших да си използвам правата на Frequient traveler и се наредих на чекина за бизнес класа. Номера мина. Такааа – 5 часа до полета. Минах през всичките магазини. Първо на разузнавателна обиколка. После да взема това която си бях набелязъл по време на първата обиколка, а именно копринен шал за щерката, още подправки и стек цигари давидов за $18. След това, на 3-тия тур се зачудих за клавиатура и адаптер за HDMI за таблетчето, но се отказах. Писна ми от магазини. Огледах се салон на луфтханза, но нямаше :)  Затова се запътих към гейта. Там имаше луксозна версия на креслата с възможност за качване на краката и някой беше придърпал едно такова до една charging station : колонка с контакти и кабели за зареждане на различни телефони. Явно не бях първия който си прекарваше незабравимо време на това летище. :) Разположих се, навключих телефона и компютъра да се зареждат и поради липса на интернет дръпнах една цивилизация. Бих ! Както винаги. Това са едни гарантирани 3 часа :) Междувременно до мен на креслата се настаниха една двойка хипита и един доста досаден бял американски будист който почна да ги облъчва на религиозни теми. Не издържах и си пуснах музика. Хора ! Родопски ! мехлем за душата ! Да де, ама времето не щеше да минава. Реших че е време за още един тур по магазините. Нищо не си купих, но се разходих добре. Отвориха гейта и аз побързах да се вмъкна в самолета. Местото не беше лошо : до пътеката. Оказах се до една възрастна индийка която явно й беше за първи път да пътува и беше доста шашната. Добре че самолета се оказа наполовина празен и можах да се шмугна на според мен най-доброто място в големите презокенаски боинги на луфтханза : в началото на туристическата класа, точно срещу местото на стюардесата. Но не на първия ред, а местото до прозореца на втория. Пред него няма седалка заради вратата. И може да си протегнеш краката докъдето стигнеш. А и нямаше никой до мен, така че дори не ми се наложи да ползвам изваждащия се монитор а просто можех да зяпам този на седалката до мен. И там усетих 100 котки да драскат по вътрешната стена на стомаха ми. Пригади ми се. Изби ме студена пот. Трябваше да дишам дълбоко. И това точно преди излитане. За малко щеше да ми се наложи да ползвам торбичките в самолета ;) След това ме втресе. Те че бяха надули климатика на студено бяха. И че аз бях само по фанелка бях. Ама така ме втресе че чак усетих как лимфните ми възли се втвърдиха. Започнах тревожно да прехвърлям възможностите. Къде бях сгафил с хигиената ?! Дали беше от маслото на питките в хотела ? Или от чипса който бях изял с ръце без да си ги изтъркам с деизнфекцираща кърпичка ? Или просто беше настинка ? А може би нещо повече ? Незабравим спомен от Индия ?! Доста неща ми минаха през главата. По-кошмарно пътуване не съм имал : само картофи и хляб от храната в самолета. И само газирана вода. Добре че още не беше започнало разстройството :) Досега никога не ми беше трябвало одеалото което луфтханза раздават на дългите полети. А сега ми се искаше да го взема и на летището. Реших че това си струва опитите да говоря немски със стюардесите. :) На Франкфурт намерих бизнес ложата. Там имаше безплатен бар. Пих газирана вода и ползвах нета. Каката на входа каза че ще ми пратят специална Frequent Traveler карта по пощата. Обичам Луфтханза. Иначе беше адски студено докато ни докарат до самолета ! Още по-зле ми стана. И така се довлякох до София. Багажа ми беше там. Цял и непокътнат. Дори не беше мръсен. Обичам Луфтханза. Побързах да се прибера в Пловдив и да заема ембрионална поза под климатика в къщи. Оказа се че просто е настинка съчетана със стомашно разстройство. Нищо което парацетамола и имодиума не могат да оправят :)

Лежах и се чудех. Струваше ли си ? Добре ли мина?

И какво ще ми трябва за да се върна обратно към нормалния си живот ? Все още имах неистовото желание да пропълзя в черупката си и да си смуча палеца. Но започна да ме отпуска по малко. Едно знам със сигурност : така здраво си бях начесъл пътешетвеническата краста че чак до кръв я бях надръгнал. Чувстах се натровен от Индия : в буквален и преносен смисъл ! И започнах да отценявам простите неща в къщи. И да се радвам на българското и моето си. Затова не ми и трябва сувенир от това пътуване. Смятам че това което написах тук винаги ще го помня. То ме направи друг човек. Такъв който отценява какво има в къщи. Дори и неща на които преди не съм обръщал внимание. И със сигурност ме направи по-запален българин. Ако това въобще е възможно. Дали открих себе си ? Мисля че да. Ама аз си се знаех къде съм. Просто се убедих за пореден път че съм прав. Ето това е моя сувенир от Индия.   Автор: Георги Кодинов Снимки: авторът Други разкази свързани с Индия– на картата:

Най-много мразя да имам интересна книга за четене и здрава работа! Естествено, че книгата надделява, а това хич не е на добре. По-лошото е, че сега имам не една, а четири страшно интересни четива от поредицата "Тайните на безсмъртния Никола Фламел".

Както и първата книга от поредицата на Майкъл Скот "Алхимикът", „Магьосникът“ впечатлява с изобилието от митологични герои, вплетени умело в сюжета. Гарнирана с любопитни подробности за исторически личности и прекрасна гледка на парижките забележителности, книгата е богат извор на информация и същевременно невероятен подарък за всеки фентъзи-почитател. Корицата отново е изящно оформена, в стила на древните книги, а действието в нея е унищожително напрегнато!

След "Алхимикът", познайниците ни Никола, Скатах - Девата воин и близнаците от пророчеството Софи и Джош Нюман, се озовават в Париж. Пътуването през лей-портал, спестило им дългия презокеански полет от САЩ  до Европа, ги изпраща право връцете на Николо Макиавели. Освен шеф на френските тайни служби, италианецът е безсмъртен и работи за Тъмните Древни заедно с омразния доктор Джон Дий.

Дий преследва от векове Фламел и жена му - вълшебницата Пернел, а сега е по петите и на близнаците. С помощта на Макиавели, английският доктор открива скривалището на бегълците... в къщата на граф Сен Жермен.

Всъщност, преди да се скрият от Макиавели в жилището на графа, Софи и Джош стават свидетели и на Огнената магия, претворена във фойерверки в центъра на Париж, а именно пред Айфеловата кула. Тази феерия от цветни огньове е дело на Сен Жермен, изпратен в помощ на Фламел от Вещицата от Ендор. Изумената тълпа, струпала се да види огненото шоу, позволява на Никола Фламел да отклони преследвачите, а близнаците и графът да се измъкнат незабелязано. Е, не съвсем. Както казва Макиавели, настоящата музикална звезда Жермен е доста предсказуем и къщата му вече е напълно обградена от шпиони, очакващи пристигането на английския магьосник Дий.

Озовал се в къщата на Сен Жермен след известни перипетии, Фламел заварва Джош и Софи в компанията на графа, Скати и съпругата на Жермен – прочутата… Жана Д`Арк! Притежател на чиста сребърна аура, Жана помага на Софи да овладее аурата си и да подреди спомените на Вещицата, заплашващи да завладеят ума й изцяло. Графът пък обучава пробудената Софи на втората й стихийна магия – огнената, увеличавайки още по-осезаемо пропастта между нея и Джош.

Разстроеното момче получава като дар от Фламел последните две страници от прочутата книга на Авраам Мага, както и Кларент – ужасния каменен Меч на страхливеца, брат-близнак на Екскалибур!

Ще донесе ли късмет този подарък на Джош или ще го тласне към най-ужасното отдалечаване от Софи? Дали Скатах винаги ще бъде най-храбрият и непобедим воин или дисите в комбина с Нидхьог ще успеят да й видят сметката? Какво или по-точно кой се крие в Парижките катакомби? Ще успее ли Дий да намери Древен, който да пробуди Джош? Ще дойде ли Софи навреме, за да спаси брат си? Изчезнаха ли дисите? Нидхьог успя ли да унищожи Скатах и кой е Дагон?

Историята е повече от нажежена. До кървавочервено, като очите на Спящия бог! И ако мислите, че това е всичко, почакайте да ви разкажа за „Вълшебницата“!

Apple продаде 55 млн. iPads към днешна дата, обяви наскоро главният изпълнителен директор Тим Кук в интервю за Fortune. Компанията е продала 37 мЛН. iPhone през първото тримесечие на 2012 и общо 316 млн. iOS устройства досега.

© Милен Радев

Странен кинофестивал бе току що завършилото 62-ро Берлинале. Рядко друг път се е случвало такава межда да дели във възприятията и в акцента на вниманието международните гости и участници от германските им колеги и местната публика.

Имам предвид разбира се аферата с току що подалия оставка Бундеспрезидент. Нейните последни тягостни дни съвпаднаха точно с втората половина и с финала на кинофестивала.

Скандалът естествено бе постоянна тема в разговорите, в майтапите и спекулациите на  туземното фестивално население, но той също така естествено остана извън полезрението и вълненията на тълпите чуждестранни журналисти, кинаджии и киномани.

Знаменателен и незапомнен в историята на кинофестивала бе приемът, който балансиращият вече на сламка Бундеспрезидент даде преди седмица в чест на Берлинале, ползващо се по традиция със статута на културна проява от най-висш ранг в германската столица.

От общо 250 поканени звезди на киното и блестящи фигури на обществения живот в президентския дворец Белвю се явиха само стотина. Сред тях естествено бе фестивалният директор Кослик и цялото международно жури, начело с председателя Майк Лий.

Почти всички поканени именити германски артисти, режисьори и пр. хора на изкуството обаче бяха изпратили уклончиви отговори и оправдаха  отсъствието си с творчески или технически причини. Както писаха медиите, управата на фестивала спешно е призовала на приема служители от администрацията за да поприкрие конфуза.

От уста на уста с възторг се разпространи блестящата сатира на австрийския режисьор Вайнгартнер, който обяснява отсъствието си от елитния прием на заподозрения в корупционни практики Бундеспрезидент с думите „Отказах да отида, защото просто не знам какво да му отговоря като ми поиска безплатни билети за премиерата на новия ми филм…“

Тази артистична демонстрация бе може би последният гвоздей в ковчега на краткото президентстване на Кристиан Вулф.

*  *  *

И все пак, преди да стигнем до финала на Фестивала, нека се върна малко назад и разкажа с по няколко думи за заглавия, които остават поне за известно време в паметта.

Кой може да  устои, когато в един филм участват трима любими актьора, отдавна увековечили се в два от лично най-ценените и често вадени от архива заглавия – Heaven’s Gate и The Apostle? Когато единият от тях в добавка е и сценарист, и режисьор на премиерната лента? Когато действието се развива в близкия на сърцето ми американски Юг, в така наречените Dixie-щати и когато става дума за единствения „истински“ американски филм в конкурсната програма? Аз поне нито мога, нито се опитвах да устоя въпреки други, паралелни ангажименти.

“Dixie’s Land“

Припнах за прожекцията на Jane Mansfield’s Car („Автомобилът на Джейн Менсфийлд“) и не съжалих. Режисьор и сценарист е Били Боб Торнтън (Alamo, All the Pretty Horses), който играе тук и една от главните роли – Скип, най-малкият син на голямото и заможно южняшко семейство Колдуел. Старият баща Джим е Робърт Дювал (Apocalypse Now, The Godfather, Tender Mercy) с когото двамата си партнираха незабравимо още в Apostle.

На семейството предстои неочаквано и тежко посещение – от Англия докарват ковчега на бившата съпруга на Джим Колдуел за да бъде погребана по нейно желание в родния край. Притеснена от суровия си и скован в предразсъдъци съпруг, тя е напуснала преди 20 години него и децата и е пристанала в Лондон на нов, проявяващ повече разбиране за ексцентричния й дух мъж. Тази роля, Кингсли Бедфорд, се играе от вече престарелия Джон Хърт, един от главните изпълнители в най-грандиозния финансов провал на Холивуд – легендарния епос на Майкъл Чимино Heaven’s Gate.

За погребението пристигат не само вдовецът, но и неговите син и дъщеря и всички волю, неволю, се настаняват в дома на американското семейство на покойната. Следват няколко дни наситени с драматични сцени, с комични и трагични виртуозни диалози, които няма да се побоя да сравня със стълкновенията от драмите на зрелия Тенеси Уилямс.

Бащата Джим и синовете му Скип, Джимбо и Керъл са дълбоко, всеки по своему, травмирани от войните, в които са участвали – старият в Първата, а синовете му във Втората световна. Много субтилно, с фин усет за полутонове и само загатнати мотиви, комплекси, стари травми и копнежи Били Боб Торнтън рисува в движение образите на героите си. В семейството – заедно с внуците на Джим – са сплетени в сложно кълбо от взаимоотношения три американски поколения, сблъскват се вижданията на 30-те години, на 50-те и накрая на най-младите, от времето, в което е поставен сюжетът – 1969 г.

Второто поле на стълкновение е между двете семейства – едното от горещия американски юг, а другото, от мъгливата и влажна Англия, всяко и всеки от тях със своите предубеждения и предварително изградени схеми за другия. Тук се развиват много спонтанни, смешни ситуации, но и напрегнати схватки на ранени и раняващи другия егоцентрици.

Филмът, признавам, не е за всеки. Той си иска своята специфична публика, която има афинитет към семейната американска драма, към жарките дни и нощи на Алабама. Който се впусне в това приключение ще изпита радост от срещата с големи актьори (Робърт Дювал сякаш е развил до съвършенство пестеливата си мимика, влага цялата си гласова палитра в образа на всичко преживял, но все още тръпнещ пред неразбираемата загадка на битието, капсулиран в себе си семеен патриарх) и с режисьор, когото не напразно числят за един от големите чудаци на Холивуд.

*  *  *

На съвършено другия край на динамичния и емоционален спектър е екшън-трилърът на Стивън Содърбърг Haywire (нещо като „Пълно откачане“ – б.м.). Трудна за вникване фабула (имам сериозни съмнения, дали въобще си струва да се търси логика в сюжетните ходове) из света на международно действащи агенти в зоната на здрача между частни компании за сигурност и неидентифицирани държавни американски секретни служби.

Най-атрактивния коз на този стремително летящ филм е уникалната Джина Карано. Тя е известна от филми за бойно изкуство и за нея е въпрос на чест никога да не използва дублаж с каскадьори. Карано си партнира тук с Антонио Бандерас, Юън Макгрегър, Майкъл Дъглас и с още дузина яки мъжаги. При това, не само че си партнира, но се пердаши с тях със и без помощта на подръчни средства и оръжия. Някои казват, че в конкурсната програма на фестивала трябвало да има и такива филми. Макар и колебливо, но особено като се вгледам в плашещата ме обичайна върволица от китайски, корейски или африкански (пък и германски) конкурсни филми, не мога да не им дам известно право…

*  *  *

Shadow Dancer („Танцуваща в мрака“) е британски филм на Джеймс Марш от времето на конфликта в Северна Ирландия. С Клайв Оуен в ролята на агента Мак от MI5 и чаровната Андриа Райсбъръ като ирландска девойка, която той поставя в безизходица и принуждава да работи за полицията. Колет трябва да следи и донася за братята си, активни терористи на ИРА. Историята ни вмъква в един потискащ свят. Североирландската действителност от 90-те години на миналия век, дълбоко порочният кръг на фанатичните „революционери“, държани в желязна хватка от собствената служба за сигурност и гонени безмилостно, без особени скрупули от британските тайни служби. Тук главната фигура е шефката на Мак, роля изпълнявана от Джилиан Андерсън, позната от „Досиетата Х“.

*  *  *

Поне един от няколкото германски филма в конкурсната и в съпровождащите програми заслужава да бъде споменат и тук. Това е „Барбара“ на Кристиан Петцолд със сюжет от последното десетилетие на ГДР. С потискаща точност е възстановена онази действителност на вътрешно вцепенение, на оттегляне в частни житейски ниши, на повсеместна подозрителност и отчуждение. Главната героиня Барбара (голямата актриса Нина Хос) е лекарка в столицата, но след като подава заявление за напускане на страната за да се засели при годеника си на Запад е хвърлена в следствения арест на ЩАЗИ.

След освобождаването си Барбара е забутана като политически неблагонадеждна в дълбоката провинция и там започва да обмисля и подготвя бягството си от царството на социализма през Балтийско море. Постепенно филмът стеснява своя обсег и се концентрира върху личните преживявания на Барбара, върху конфликта между нейния стремеж към свобода и  зависимостите, в които изпада, чувството и за дълг и лекарски ангажимент към пациентите, които не може да остави в изнемогващата откъм специалисти източногерманска действителност.

Един изключително наситен, завладяващ и с играта на младите актьори, и с вещата си режисура филм.

*  *  *

По мнението на повечето критици, а и според много гласове от публиката, унгарският филм „Само вятърът“ (Csak a szél) бе един от най-силно разтърсващите и запомнящи се в тазгодишната конкуренция на Берлинале.

Автор е младият будапещенски режисьор Бенедек Флийгауф – изявен противник на днешното правителство на Виктор Орбан и ангажиран радетел за човешките права на малцинствата.

Основна тема на „Само вятърът“ е животът в страх и ужас, на който са изложени цигански семейства в Унгария, след безчинствата на расистки скинарски банди. Филмът се основава на действителни събития от 2009 г. когато след серия нощни нападения са опожарени много домове, десетки от жителите им са ранени, а шестима цигани, сред които и деца, са разстреляни с автоматен огън.

В центъра на филма е едно циганско семейство – майка, дядо и две деца, които живеят в безпросветна мизерия, но се опитват с денонощен труд да се грижат за прехраната си, докато изчакват заминалия на гурбет в Канада баща да ги изтегли от Унгария, в която за тях буквално няма бъдеще.

Съвсем отблизо ставаме свидетели как вледеняващият страх пропълзява в циганската махала, как новините за убитите наблизо комшии вцепеняват всички и ги карат да треперят и се ослушват нощ след нощ за всеки автомобилен мотор, за всяко излайване на куче в тъмнината.

Режисьорът Флийгауф успява да пресъздаде в хода на действието цялата безнадеждност, която бележи съществуването от ден за ден на тези нещастници, за които не се интересува никаква служба или институция и към които околните унгарци изпитват пълно безразличие или ненавист.

Национал-расистките банди, които тероризират циганското население, имат съвсем перфидна цел подчертава Флийгауф в многобройните си тукашни интервюта. Техните жертви се оказват тъкмо такива цигански семейства, които противоречат на обичайните клишета за лениви, безработни и престъпни скитници. Жретви са семействата, които пращат децата си на училище, които работят и се стремят да се интегрират с мнозинственото население.

Така расистите не само предизвикват паника и се стремят да прогонят колкото се може по-надалеч наплашените групи от хора, но и целенасочено се борят с всеки опит на цигански семейства да стабилизират своето положение, да изградят някакво по-сигурно съществуване. Според Флийгауф радикалните и престъпни банди преследват и по-далечни цели – екстремизация на обстановката в районите, обитавани от цигани и постепенно подклаждане на пожара на гражданска война…

Силно въздействащият филм бе приет с близки до вцепеняване реакции дори на професионалната прожекция. На последвалата пресконференция официална Унгария успя да засили подозрителността, която и без това цари в тукашните медийни среди с нов гаф: в пълно противоречие с регламента на Берлинале, който не позволява на външни институции да разпространяват свои материали на фестивала, унгарското в Берлин посолство раздаде на всеки журналист в залата печатни листовки. В тях се изтъква активната работа на правителството в Будапеща за подобряване живота на циганите, подчертават се успехите на правоохранителните органи в разкриването на актовете на насилие срещу малцинствени групи, изреждат се цифри м факти, които трябва да опровергаят внушенията на филма.

Най-силно възмущение обаче предизвикаха във всички тукашни медии онези пасажи от листовките, в които с оправдателен тон се изреждат актове на насилие с расистки подбуди и в други страни, включително и в Германия, което се възприема като калпав опит за изместване на вниманието от проблемите в Унгария.

*  *  *

Последният филм, за който искам да напиша няколко реда бе една изключително саркастична, жизнерадостна, едновременно лека, но и наситена с много интензивен хуманистичен заряд и социално напрежение трагикомедия от Балканите. Става дума за копродукцията на Сърбия, Хърватия, Македония и Словения „Парад“ на режисьора Срджан Драгоевич.

Сюжетът е разбира се абсурден и нереален, но не повече отколкото например цитираният на няколко пъти във филма класически уестърн „Великолепната седморка“: след няколкогодишни опити да се проведе гей-парад в Белград, безмилостно смазвани от банди скинари, подкрепяни от мълчащото мнозинство и от симпатизиращата им полиция, най-после през 2009 г. се случва нещо неочаквано.

След серия стечения на обстоятелствата „Лимона“, един от най-яростните някогашни четници от войните в бивша Югославия е принуден да поеме охраната на така ненавистните му „педери“ и да им осигури безопасно провеждане на прайд-парада. След като неговите аркани от охранителната му фирма го изоставят погнусени от задачата, „Лимона“ решава в неволята си да търси помощ от някогашните си бойни врагове, с които се оказва, че са се разбирали отлично и си поддържат най-добри отношения.

Той поема в розово лакирана Застава заедно с гей-ветеринарния лекар Радмило по пътищата на бивша Югославия и един по един успява да събере бившите си врагове – „усташа“ Нико от Хърватия, „балията“ Халил от Босна и „шиптара“ Азем от Косово. Цялата тази абсурдна група се връща в Белград и след десетки безумно смешни перипетии се заема да опази гей-парада срещу стотиците обезумели от ярост, жадуващи кръв,  скинари и сръбски националисти.

Най-забележителната фигура във филма е разбира се „Лимона“ – едно почти оригинално копие в леко умален размер на Бойко Борисов, но с идентичното негово черно кожено палто и втъкнати като при него пищови в колана. Целият му образ е апотеоз на балканската мутра, от тридневната му брада и слабо покарала бръсната глава през знаковите татуировки по цялото тяло и до масивния златен кръст на бичата му шия. За чалгаджийката Бисерка, негова любовница и бъдеща невеста, няма какво да се говори.

Ще си спестя повече подробности, още повече, че както научих от филмовия маркет на Берлинале „Парад“ вече е закупен от български разпространител и след превода предстои да се завърти и в България. Предвиждам му подобен  успех, какъвто вече бе регистриран след премиерите през декември при западните ни комшии.

*  *  *

За малко щях да пропусна и да не спомена, че завчера бяха раздадени и няколко мечки – златни и сребърни, както и други, по-пъстри награди. Дългът на хрониста изисква да се споменат поне по-важните от тях.

Финалът на Берлинале 2012 почти перфектно съвпадна с драматично поднесената и съответно лавинообразно медийно отразена оставка на Бундеспрезидента. Незапомненият във Федералната република скандал с поисканото от Прокуратурата снемане имунитета на президента, хвърли неминуемо своята сянка върху огласените в събота вечер призове, присъдени от международното жури.

И все пак церемонията си е церемония и тя събра 2500 поканени гости. Пред тях със съответните салтанати бе обявена шокиралата всички наблюдатели новина, че Златната мечка се присъжда на „Цезар трябва да умре“ на братя Паоло и Виторио Тавиани – документална лента за това как осъдени престъпници, тежки рецидивисти репетират постановка на Шекспировия „Юлий Цезар“ в театъра на римския затвор.

Със сребърната мечка – специална награда на журито бе отличен унгарският филм „Само вятърът“ на Бенедек Флийгауф.

Сребърната мечка за режисура получи Кристиан Петцолд за филма „Барбара“.

Мечките за най-добра женска и мъжка роля бяха присъдени на конгоанската актриса Рашел Мванза за ролята й на войник-дете в Конго във филма „Бунтовник“ и на датчанина Микел Фолсгард за ролята му на отблъскващия и побъркан крал Кристиан VII във филма „Кралска афера“.

Още една награда не искам да пропусна: Наградата на публиката след гласуване на над 25 000 зрители (от общо 300 000 продадени кинобилета на фестивала) получи „Парад“ на Срджан Драгоевич.

И така – до следващото 63-то Берлинале, което има вероятност да си остане само с киновълненията, но без бундеспрезидентски тревоги.

Според неофициални източници на CNET, софтуерният гигант е в преговови с основните звукозаписни компании за пускането на нова услуга за конзолата Xbox и бъдещите Windows смартфони.

Една от най-популярните игри за смартфон, Angry Birds, ще пренесе своите сладки и екстравагантно изглеждащи герои на място без гравитация и кислород. Това стана ясно, след като от компанията обявиха, че новите версии на играта ще бъдат пренесени в космоса. Интересен факт е, че само …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google отива офлайн

     Само преди два дни писах по въпроса с онлайн компанията Amazon, която открива свои магазини, като вк...
  2. 

     Защо Amazon отива офлайн

     Една от най-големите онлайн платформи в света се готви да пренесе своя бизнес офлайн. Това, разбира ...

Преди да започна да се вихря из тази си нестандартна статия, бих искал да благодаря на Иван Ралчев, който е мой приятел и колега в socialevo, защото именно неговият пост преди година, „За основните потребности, Маслоу и интернет„, е причината вие да четете в този момент …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Fathom Analytics улавя човешките емоции във Facebo...

     Motive Quest официално пусна своя нов продукт, Facebook Fathom Analytics. Този инструмент ще позволи...
  2. 

     Heineken+Facebook=Бъдеще

     По повод 140-тата си годишнина, един от най-популярните брандове за бира, Heineken, поставят началот...

Че харесвам продуктите на Apple, не е тайна за никого от моите приятели. Особено ми харесва дизайнът и простотата на използване на продуктите. А че си падам по хубави „джаджи“, също не е тайна. И докато разглеждах стените в Pinterest на моите приятели, попаднах на тази …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Facebook Timeline вече и за вашия iPhone

     Fаcebook пусна обновление на своето приложение за iPhone.  Новото е версия 4.1 и вече включва Facebo...
  2. 

     iPhone приложение ви държи в течение с промените в...

     Едно от най-новите приложения, налични в App Store, се казва JobChangeAlert и има за цел да ви уведо...