Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Премьера прошла, впереди – три спектакля 14 апреля в Чикагском оперном театре (далее – ЧОТ) состоялась долгожданная премьера оперетты Д.Шостаковича “Москва, Черемушки”. Творческий коллектив во главе с режиссером Майком Донахью создал яркий, интересный, запоминающийся спектакль! Великолепные солисты, прекрасный оркестр (дирижер – Александр Платт), блестящие декорации, стильные костюмы (художник по костюмам и декорациям Анна Клепикова), яркие танцевальные номера (хореограф – Эрик Шин Фогель) – все на высшем уровне, все сделано очень профессионально и, что самое важное, во всем чувствуется любовь и уважение к Дмитрию Шостаковичу. Прекрасно понимая пустоту и фальшь советской жизни и советского оптимизма, в ...

съвсем Великденски пост. наскоро имах изпълнена с мъдрост среща с Калин Терзийски - Кайо, по повод новата му книга Ной дава последни указания на животните. ще пиша скоро за сборника разкази, ще има скоро и готино интервю с него в Kafene.bg, но малко само в аванс по повод днешния ден. "Човек трябва ...

В момента MegaUpload не работи и се очаква това да продължи дълго време. Въпреки това, докато създателите му очакват съдебните си процеси, въпросът за потребителските файлове все още е не разяснен, тъй като затварянето на сайта се отрази и на файловете, които американското правителство иска да изтрие възможно най-скоро. Ръководещият делото в Съединените Американски Щати съдия реши, че засега информацията няма да бъде изтрита и заповяда на всички замесени страни да започнат преговори и да намерят решение, с което всички ще са съгласни. Преди два дни съдията проведе разговор с адвокатите на MegaUpload, адвокатите, представляващи шестте холивудски студия, замесени в делото, както и тези на Carpathia Hosting, където файловете са хоствани и разбира се прокурорите, представляващи правителството. Решението означава, че засега файловете няма да бъдат изтрити, но това, какво ще стане с тях по-късно и това, какво ще измислят страните все още не е ясно.

Възкресение Христово беше провъзгласено в събота срещу неделя в немногото православни християнски храмове в Южна Корея. По традиция и тази година българите в Сеул посетиха гръцкия храм в града, за да отбележат най-големия празник на християните. По-долу ще намерите снимки от тържественото богослужение, както и от Великденското тържество от следващия ден.

Австрийските власти арестуваха петнадесетгодишно момче, за което се смята, че е отговорен за хакването на системите на двеста петдесет и девет компании от различни индустрии. Списъкът включва жертви, специализирани в туризма, спорта, сайтове за възрастни и дори търсачки. Според Kurier, момчето е известно с прякора ACKI3STX и очевидно е проникнал в сайтове за да стане популярен в един специализиран форум. Младият хакер не само е обезобразил сайтовете, но и е откраднал, и публикувал информацията от базите им от данни. От началото на годината в Центъра за Борба с Кибер-Престъпления (C4 - Cyber-Crime Competence Center) са били подадени множество оплаквания от компаниите, следователно те са наблюдавали хакера и в края на март са го проследили и открили, че живее в Южна Австрия. След като започнал разпитът, той е признал за всичките си престъпления.

В противен случай Сърбия не може да стане член на Европейския съюз, обяви вицепрезидентът на България Маргарита Попова при посещението си Българския културно-информационен център в Босилеград.

Отец Иван от Нови Хан е създал църковния приют „Свети Николай” със собствени сили и събира в него бездомници и несретници от цяла България. В момента са настанени 162-ма души, 72 от които са деца. Всички в приюта над три години задължително посещават училище и детска градина, а на родителските срещи ходи отец Иван. В дома има настанени възрастни хора, както и самотни майки.

В американската и в натовската политика се появи представата (засега само се появи, но предстои да стане доминираща), че трябва да се намери подходяща форма на изтегляне от Афганистан. Защото войната там може да бъде продължавана до безккрай (военните и политическите ресурси на САЩ го позволяват), но не може да бъде спечелена. Не защото може да бъде загубена. А защото е война с противник, който не е възможно да бъде победен. Да воюваш с него - да. Да го победиш - не.

Поучително е, че две световни империи, суперсили претърпяха крах в Афганистан при опита си да воюват там. Неслучайно не казвам "да воюват С Афганистан", а "да воюват В Афганистан". Защото една от причините за превъзходството на Афганистан е, че той не съществува. В смисъл, че няма афганска нация, няма общност от хора с единно чувство за общност. Афганистан е географско наименование на сбор от територии, които са били единни под управлението на династия или ограничен управляващ елит. Но освен управлението няма друг фактор, друга същност, която да е основа на единна държава. Освен тоталната неуправляемост на различните общности. Които по най-примитивен начин са разделени не само по етнос, език, религия, но и на отделни племена.

Хората в Афганистан са основно пущуни (от индоевропейското езиково семейство) и таджики (от тюркското езиково семейство). Има и по-малки групи хазари, узбеки, туркмени и балочи. Близо половината афганци говорят диалект на фарси, повечето от другите - пущу, имо и малко количество говорещи узбекски и тюркменски. Като религия 90% са сунити, останалите - шиити. И тая шарения от етноси, езици и религии отгоре на всичко е разделена на племена. Като нерядко отношенията между две племена са по-непримирими и кървави отколкото между националните държави в другия свят.

Великобритания води три войни в Афганистан - първата трае 4 години, втората - 2 години, третата - по-малко от година. И трите завършват без резултат, което всъщност означава британско поражение. Съваетският съюз води 10-годишна война (1979-1989), която завършва безславно с изтиеглянето на съветските войски. Сегашната суперсила - САЩ вече срещна поредния неумиращ дух на непокорния и непокоряем Афганистан.

В основата на този феномен са два фактора - и двата извън възможността на Щатите да ги модифицират и управляват. Фундаменталният е релефът на Афганистан - планинска страна - над 1500 м средна височина; състояща се от високи планини и високи плата със суров континентален климат. И в тази трудна за човека среда живеят отделни, без трайни взаимоотношения помежду си племена.

Ами просто не става. Не става да се бориш едновременно с природата и със странните човешки общности, изградили се в трудното взаимодействие с тази природа. Само планинска местност да е - ще екипираш специални сили, специални части и ще я покориш. Само една общност да е, ще намериш колаборационисти и изобщо с мръсните методи на специалните служби ще разложиш вътрешно елита й и ще я покориш. Но в Афганистан имаш срещу себе освен природата, още  племена, чието съществуване е базирано на постоянното враждебно равновесие помежду им; сиреч - няма единен елит, сред който да въртиш разузнавателни операции. А вътре в племето е практически невъзможно - в него елитът се рекрутира изключиткелно на родов принцип и няма как да внедриш човек.

Та тъй. Войната на САЩ и НАТО е обречена. И колкото по-скоро го осъзнаят, толкова по-почетно (макар и външно, показно) ще бъде изтеглянето им.

Здравейте приятели на хубавите неделни новини!

За разлика от друг път на днешния неделен ден празнуваме един от най-светлите християнски празници и поради това реших да нарека рубриката с едно малко по-инакво име.

Разбира се, че съм се погрижил за това в днешното издание да присъства и информация с определена великденска насоченост, но за нея ще трябва да потърпите до финала, където обикновено плацирам куриозната секция.

А сега по същество.

Може би най-хубавите новини

от отиващата си седмица се отнасят до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и голяма част от тях достигат до нас благодарение на труда и усилията на Анте Веселс (Ante Wessels) – човека, който списва т. нар. ACTA блог.

Така от него научаваме, че комисията на Европейския парламент за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) е излязла с проектомнение, препоръчващо отхвърлянето на ACTA.

Доста сериозни тонове в същата тази насока се чуват и от докладчика на Европарламента за ACTA, шотландския социалдемократ Дейвид Мартин (David Martin), който в рамките на публичен дебат, организиран от парламентарната група на социалдемократите, е съобщил, че ще препоръча на колегите си да гласуват против ратификацията на търговското споразумение на предстоящия през юни вот.

Сходно безкомпромисно

звучи и изказването на председателя на групата на социалдемократите в Европарламента, австриеца Ханес Свобода (Hannes Swoboda), което той е направил на същия форум, на което е присъствал и се е изказвал и бившият ни премиер и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев – широко цитиран и по нашите медии.

Запазването на този тренд ще означава само едно, а именно безславният завършек на и без това отхвърляното от мнозинството търговско споразумение.

Разбира се, борбата срещу ACTA далеч не е единствената тема, която да заслужава вниманието на прогресивнаста мисъл по света.

В този смисъл си позволявам да ви ангажирам с

един друг сериозно ограничаващ свободите ни проблем -

законодателството, отнасящо се до задържането на трафични данни.

От сайта на Electronic Frontier Foundation (EFF) на пример научаваме за особено алармиращите начини на използване на така събираните потребителски данни в Полша, където съответното законодателство е било прието доста прибързано и без особен обществен дебат.

Не само, че трафичните данни там не се задържат за борба единствено със сериозни престъпления, каквото е всъщност изискването на data retention директивата – полският закон на практика позволява на властите да използват натрупаните данни за един почти неограничен спектър от нарушния, включително и на такива от най-банален характер.

Ето защо никой не би следвало да се учудва, че само за 2011 e бил поискан и одобрен достъпът до комуникационните данни на 1,85 милиона потребители. За повечето от тези поисквания не е водена пълна документация и липсва подобаващата отчетност относно колко пъти данните са били достъпвани и към решаването на какви точно престъпления са били отнасяни.

Защо отнасям тази тема на вниманието ви ли?

Нека не се заблуждаваме:

дискусията относно задържането на трафичните данни придобива особено неприятни измерения, когато се води в комбинация с прилагането на правата на интелектуална собственост.

В случай, че сте го изпуснали – по време на поредната промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас другите са полагали сериозни усилия да разширят съставномерността на събирането на комуникационни данни най-вече с оглед на авторскоправната закрила.

За повече информация по въпроса ви препоръчвам този пост на Нели Огнянова, където има цитат и към едно мое скромно писание по темата.

С това приключвам със съществената част на рубриката и с оглед на светлия празник си позволявам да ви занимая с

няколко великденски марки

които открих в базата данни на Българското патентно ведомство.

Приканвам решилите да навлязат във фурнаджийския бизнес да обърнат сериозно внимание на комбинираните марки великденски козунак и великденски козунак със стафиди.

Онези, които пък имат аспирации да участват в истински компетитивния пазар на родните пивоварни не бива с лека ръкда подминават третата комбинирана марка за днес – великденско пиво.

Дали съм виждал кой и да е от по-горе изброените брандове в навечерието на тазгодишния Великден?

Не, но си изкарах чудесно и от все сърце ви пожелавам всичко най-хубаво!

Христос возкресе!

Related posts:

1. Линковете в неделя

Напусналите "млади" (какви млади? хора към 40-те) не са проблем за ДСБ. Партията е показала, че не може да бъде разтърсена от личностови драми. Разбирам ги "младите" - омръзна им да се надяват, че чрез позициите си в ДСБ ще могат да постигнат някакви позиции в държавата, в управлението. Разбирам ги, защото по цял свят един от основните мотиви за включването на младите хора в партийно-политическия ортанизиран живот е стремежът към кариера в управлението. Но смятам, че водени от този стремеж, "младите" заложиха на губеща карта. Не само за своите, но и за повечето непристрастни наблюдатели те се показаха като елементарни кариеристи, които търсят успешна "ракета". В нереализираната още (но вече структурирана неявно) партия на Кунева също са наясно със същността на "революционното" им поведение. Присламчването не може да се скрие. Максимумът, който могат да постигнат е някакъв второстепенен пост, но само за ЕДИН от тях. И когато го разберат, ще почнат да се ядат и да интригатстват помежду си. А може и такъв пост да няма.

"Младите" се оказаха кадрова грешка на Костов. Неведнъж съм писала, че една от неговите сериозни слабости е кадровото неумение. Той няма усет за кадрите, инвестира в личности, потенциално дефектни от политическа гледна точка. И отгоре на всичко последен разбира за дефектите им, обикновено когато вече са нанесли политичесската вреда.

Мисля обаче, че има един млад, за когото Костов не бърка - Радан Кънев. Човекът е умен; прагматичен - но не до кариеристичното ламтене на "младите"; принципен, но не до фанатизъм; недогматик, отворен за новото (позицията му за правата на хомосексуалните, когато остана в малцинство в партията); самостоятелен и отговорен. Четете блога му "Записки на реформиста" и ще се уверите сами.

Радан е само едно име на причината да продължавам да съм привърженик на ДСБ. Голямата причина е, че ДСБ остана единствената партия в класическия смисъл на думата - изразява и представлява интересите на ясно дефинирана прослойка от електората: млади, високообразовани, дребни и средни бизнесмени, висококвалифицирани мениджъри, свободни професии; жители на София и на големите градове. Партия с ясен идеологически и политически профил, която не прави конюнктурни компромиси. Всички останали партии или са порочно заченати като изкуствени, конюктурни проекти; или деградираха до всеяден сбириток, с единствена смисъл и цел използването на властта за далавера на елита си.

Без да съм член на партията ДСБ, аз съм от нейния твърд електорат. Защото изповядвам ценностите й и приемам политиката й. Защато смятам, че в голямата политика трябва да има не само прагматика, но и принципи. Знам, че хората като мен са 12-15% и вероятността за самостоятелно управление е твърде малка. Реалистичното ми очакване е при бъдеща управленска конфигурация ДСБ да е малък, но ключов за принципни решения партньор. Обаче и да не стане това при следващото изборно разиграване, аз няма да се изметна от тях. Защото ТРЯБВА да има и принципи.

A Bulgarian tour features for the first time in the National Geographic Traveler magazine's annual "50 Tours of a Lifetime". Culled from thousands of tours worldwide, the proposed trips are an antidote to the average - all offered by outfitters with solid reputations in the industry, the journalists from the magazine said.

Близо половината от най-посещаваните блогове в интернет са изградени с Wordpress – Mashable, TechCrunch, Think Progress, The Next Web и Venture Beat са само част от общо 49-те сайта, които ползват популярната система за управление на съдържание (CMS).

Благородно „завидях“ на колегата Атанас Чобанов за енергията и последователността да защити името си по съдебен път – можете да прочетете по-нататък публикацията по темата в e-vestnik.

Много пъти съм бил на ръба да го направя и винаги съм се отказвал заради недостиг на „капацитет“: време, нерви, средства…Така с годините върху главата ми са се изсипвали тонове лъжи, клевети, обиди, които отгоре на всичко не само се напластяват, наторявайки бурените в биографията ми, но и „заживяват свой“ живот чрез взаимно цитиране на желаещите да добавят нещо в клоаката.

Един единствен път се реших да се обърна към съда, върховния, през юни 1993 г. За рекордно кратък срок осъдих самото правителство на България за нарушаване на конституцията, в която пише черно на бяло, че не кабинетът, а парламентът е този, който назначава и уволнява директора на БТА. В нарушение на основния закон на страната премиерът Любен Беров беше издал указ, гласуван на заседание на Министерския съвет, за моето освобождаване от този пост. В резултат на решението на съда депутати сезираха Конституционния съд и той също бламира незаконния акт на Беров и кукловодите му. Въздържа се само съдията Арабаджиев. Този бивш депутат от БСП ( в чието досие на конституционен съдия фигурира узаконяването на ДПС) е същият символ на червената боя в нашата съдебна система , който миналата седмица беше одобрен от кабинета Борисов за съдия европейски съд. Няма явно по подходящ да ни представя в Европа!

Защо припомням тази истрория? Защото тя е доказателство за яркото безсилие на отделната личност да с бори сама срещу (почти) всички. За прогонването ми от БТА бяха впрегнати всички сили – включително ми изпратиха шефа на Първо районно на полицията да ме сплашва с „извеждане“ от БТА. Показах му обаче конституцията. Човекът схвана, взе си секретарката, която трябваше да протоколира разпита в кабинета ми и напусна изумен, че са го пратили да нарушава основния закон на държавата. Медиите обаче „не схванаха“. И до ден днешен продължават да разпространяват лъжата, че съм се бил „барикадирал“ в кабинета си, а за факта, че осъдих на най-висока инстанция правителството за нарушаване на конституцията ( не ми е известен друг подобен случай в нашата история), това си го знам само аз и желаещите да вникнат в тази „.тънкост“. За масова консумация си остава „истината“, разпространявана от средствата за масова дезинформация.

Това безсилие да се защитя пред публиката, дори и да съм получил защита от съда, ме е отказало (засега) да се занимавам със съдебни дела за клевета. Ето защо казвам, че „благородно завиждам“ на Атанас Чобанов, че намира сили да се бори правилата на стандартната процедура, предвидена за целта в цивилизования свят, която нищо няма да му донесе в нашата джунгла, освен удовлетворението , че не си е замълчал. Както ми се наложи да си замълча преди две седмици, когато от екрана на официозната ТВ 7 се изля рекордно (дори и за препатилата ми в това отношение глава) количество помия без право на отговор: в рамките на една „малка проповед“, за радост на дългогодишните ми преследвачи и от (крайно) дясното, и от лявото пространство, водещата Кулезич ме обвини например в „ секси отношения“ с премиера Борисов. И защо? Ами защото ми се е обадил по телефона да ми съобщи лично и изпреварващо спрямо медиите, че е взел решение да спре проекта АЕЦ „Белене“, за което го призовавам в статиите си от години. Злостната й тирада беше придружена от епитети и обиди, каквито обикновено получавам от анонимни агресори в интернет, но този път имам насреща си лице, вбесено от факта, че споменах парите, които получава за службата си в официозната телевизия. Ама не били точно толкова – опита се да ми каже Кулезич, но всъщност не уточни сумата, която съм сгрешил, а премина веднага към единствената своя „защита“: нападението по тема за досието ми. В резултат на което й затворих телефона с препоръката да си гледа работата. Тя обаче разказва на ляво и на дясно, че съм я бил напсувал на майка – нещо, което през живота си не съм казвал никому…

Омаскаряването, с което Атанас Чобанов е решил да се бори, не почива непременно върху абсолютни лъжи, а ги гради върху някаква достоверно звучаща база. Отново ще дам примери. Поне веднъж ще изброя част от тях, понеже безброй пъти съм бил призоваван да го направя. На базата на данните или слуховете за нечистото ми минало, което сам съм оповестил не да се оправдавам, а за да лиша от козове лъжците и манипулаторите, съм чул и прочел за себе си следните (само няколко) „правдоподобно“ звучащи лъжи:

Офицер, поне полковник от ДС. Един известен бивш политически затворник най-сериозно глаголеше, че това си личало по изправената ми походка, типична за кадровия офицер. А във в. „168 часа“ публикуваха дори цяла статия с мои психопортрет на една вестникарска страница, в която от бледото ми лице, потните ми ръце и т.н. бяха стигнали до същия „научно обоснован“ извод.

Шпионин на много господари:

На британската МИ 6 (бяха пуснали дори слух, че съм си интимно близък с британския посланик Ричард Томас, който ме беше защитил пред президента Желев с искане да не бъда уволняван от БТА).
На МОСАД. Това го пуснаха в обръщение натиканите в ъгъла от мен кадрови шпиони от БТА, чиято мрежа в чужбина закрих с един подпис в началото на 1991 г., лишавайки тайните комунистически служби от цели 26 техни бюра в чужбина – нещо, с което и днес ГЕРБ уж много се бори, но все не може да постигне с посланиците.
На ЩАЗИ- в качеството на връзка между ДС и злокобната източногерманска служба, на която жена ми, че и нейните родители- скромни хорица от дълбока източногремнаска провинция, също били служители. Особено активен в разпространението на тази гадост е кадровият шпионин Венцеслав Тунев, бивш кореспондент на БТА в Атина и бивш партиен секретар на БТА, който и днес си кротува на журналистическа заплата в столичен вестник.
На КГБ. За това се намекваше още по комунистическо време. Мнозина не можеха да повярват, че си позволявам на своя глава да говоря срещу „възродителния процес“, да искам пред стотици свидетели в НДК оставката на Тодор Живков и т.н. Бившият посланик в Бейрут Кавалджиев, отзован в София след бягството на сина му от Ливан във Франция, ми каза веднъж в наши дни, че моят отказ да ходя на разни сбирки в посолството се тълкувал като самочувствие, което се крепи на някаква страховита моя връзка на „най-високо място“.При комунизма да имаш собствено мнение и независимо поведение беше необяснимо явление за хората, свикнали да съдят по себе си, че „такова животно нема“.
На ЦРУ. Вестник „Монитор“ стигна дори дотам да твърди, че съм резидент на ЦРУ и че дърпам конците на американския посланик в София. Написаха го най-сериозно в редакционна статия. Във в. „24 часа“ Андрей Райчев обобщи, че всички българи, работили в „Свободна Европа“, са „ченгета, превербувани от ЦРУ“. Солидарно и с още по-голям размах на оплюването писателят Петър Христозов, награден от Първанов с най-високо държавно отличие (макар да се афишира като генерал от съветското разузнаване, заради което призовах президента няколко пъти от екрана на Би Ти Ви да не го декорира с български орден), публично ме разнасяше в разни интервюта като агент на няколко от посочените по-горе шпионски централи едновременно.
Но и това не е всичко: освен за „обратен“, през годините ме калесват по вестници и телевизии за евреин (което никак не би ме обидило, ако беше истина), за партиен секретар на БТА ( където публично бях отказал да ставам комсомолски секретар) и най-вече за ужасно виновен за това, че се съм се родил в семейство на комунисти, а пък си позволявам да имам собствено мнение срещу комунизма.

Спирам дотук, за да дам думата на Атанас Чобанов, който май за първи път се сблъсква с организирана кампания по омаскаряване. По-млад е, енергичен е и му пожелавам да даде пример, че в България е възможно човек да се защити срещу нея. Аз не успявам вече повече от две десетилетия и искрено се надявам някой друг да даде пример.

Партньорът на „Уикилийкс” за България дава на прокурор вестниците „Стандарт” и „Шоу”
14 Април 2012
e-vestnik

Статията за Чобанов във вестник “Шоу”.
Атанас Чобанов, редактор на сайта „Биволъ”, който живее в Париж и е партньор на „Уикилийкс” за България, дава на прокуратурата вестниците „Стандарт” и „Шоу”, заради престъпления по НК в публикации срещу него, обяви самият той във Фейсбук.
Чобанов е доктор по езикознание от Парижкия университет и работи в тамошна научна лаборатория по лингвистика. Бил е издател, заедно с друг българин, на емигрантския вестник „Парижки вести”. Срещу него в интернет започват да излизат компромати и досиета, когато започва да публикува на български грамите от „Уикилийкс” по споразумение с Джулиан Асанж и да публикува разследвания с документи за различни фирми и банки у нас. Сайтът „Биволъ” се пише съвместно от него и бургаския разследващ журналист Асен Йорданов.
Жалбата на Чобанов в прокуратурата е по повод на това, че „Шоу” и „Стандарт” в рамките на една седмица пуснаха големи статии за него, в които го злепоставят и обвиняват в измами и корупция. Например – купил имот край морето за 2,5 евро на квадрат, пише „Шоу”. Но не уточнява, че имотът не е купен нито от общината, нито от държавата, а от частно лице (тоест – какъв е проблемът, каква далавера има?). И става дума за съборетина в рамките на Царево, както пояснява Чобанов, и цената не е тази.
Вестник „Стандарт” твърди, че Чобанов представя като информация от „Уикилийкс” „препечатка на слухове от България”. Зад Чобанов „копчетата натиска” депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов, твърди „Стандарт” (статията е подписана „Екип на „Стандарт”).
Твърдението е очевидно невярно, защото и в сайта „Биволъ”, и в „Болканлийкс” и „Уикилийкс” са публикувани грамите на американските посланици и на български, и на английски, и всеки може да сравни. Идеята на „Стандарт” е, че Чобанов, който е наречен „Протеже на ДСБ”, шантажира „родния елит”.
Много е спорно, обаче, кое нарича „елит” вестникът. Дали всички онези персони, описани в грамите на „Уикилийкс” могат да се нарекат елит? И дали разкриването на компрометираща информация за тях е шантаж? В „Стандарт” очевидно са забравили функциите на медиите и са влезли в ролята на адвокати на властта и олигархията, коментират читатели във Фейсбук по повод публикациите.
Статията в „Стандарт” представлява събрано досие на Чобанов , написано в стила на ДС и пълно с невярна информация. Във Фейсбук той е пуснал жалбата си до прокуратурата и е изредил биографични факти, с които опровергава публикациите.
„В две статии във вестниците „Шоу” и „Стандарт” са тиражирани по изключително злостен начин, неверни и клеветнически твърдения за моя професионален и граждански път. Текстовете нарушават всички известни критерии за журналистика и носят белезите на класически анонимен донос”, пише Чобанов. И обяснява с подробности, че никога не е бил комсомолски секретар (още преди време в интервю, по повод на друг компромат, той посочи името на своя комсомолски секретар от университета), нито е кандидатствал за член на БКП. От 1990 г. живее във Франция, където първоначално е следвал, а сега работи в Париж. Чобанов по споразумение с Джулиан Асанж публикува българските грами от „Уикиликс” и става негов партньор.
Публикациите и популярността на сайта „Биволъ” дразнят българските власти и олигархията, на което се дължат и двете очевидно съгласувани публикации в „Шоу” и „Стандарт”, коментират в журналистическите среди.

Статията за Чобанов в “Стандарт” – 2 дни след статията в “Шоу”.
Чобанов и досега не е член на никоя политическа партия, въпреки че го свързват с ДСБ. Поканен е в листите на Синята коалиция за евродепутат от гражданска квота, по-скоро за престиж, на неизбираемо място. В сайта му пък са излизали нелицеприятни неща за Иван Костов през последните 2 години.
Чобанов е активен участник или инициатор на кампании на българите в чужбина – за здравните им осигуровки у нас, за защитна на сестрите в Либия и др.
От 2007 г. той съдейства на международната правозащитна организация „Репортери без граници“ с информация, преводи и мониторинг на българската преса за посегателства срещу свободата на словото. За тези дейности той не взима възнаграждения, както подчертава. Поради това, освен жалбата в прокуратурата, той вероятно ще заведе частен иск за клеветите. Той ги изрежда накратко:
“- Неистина и набеждаване е твърдението във в-к Шоу, че съм извършвал незаконно строителство. За това бях набеден от кмета на Царево Петко Арнаудов, когото уличих в злоупотреби с обществени средства и имоти в подробни журналистически разследвания;
- В публикацията във в-к Шоу Петко Арнаудов ме нарича публично с тежка обидна дума, деяние, което е характеризирано в Наказателния кодекс;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм събирал пари от българи в чужбина, които съм използвал за лични цели;
- Неистина и клевета са твърденията, че имам лична изгода от разследвания за обществени злоупотреби;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм получил с измама права върху вестник „Парижки Вести“ и съм го използвал за спонсорство за собствена издръжка;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм приемал да правя поръчкови публикации и разследвания и съм получавал пари за това;
- Неистина и клевета са твърденията, че съм сътрудничил с Държавна сигурност, бил съм комсомолски секретар и съм кандидатствал за членство в БКП;
- Неистина и клевета са твърденията във в-к Шоу, че имам извънбрачна връзка с г-жа Ваня Милчева, с която се познавам от социалната мрежа Facebook.”
Чобанов ще преведе на английски двете статии, които ще разпространи като пример за качеството на българската журналистика, съобщава той във Фейсбук.

Share on Facebook

Вторият велик художник на пейзажа (след Хокусай). В пейзажите му директно липсва човекът, но човешка е гледната точка, гледната точка на съзерцаващия, освободен от суетата на всекидневността и извисен по тоя начин човек. Хирошиге рисува не само пейзажи, ето прекрасна картина от цикъла "Приказки от старото Едо" Едо е средновековното име на Токио.

 

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ На днешният ден, Разпети петък, преди 152 години в Цариград се случи събитие, което остана в историческата памет на България като Българският Великден. Независимо дали някой знае или не знае за него, то и досега носи своето отражение не само в църковния, но и в цялостния обществен живот на българите.

- Пламен, хората знаят израза „Българският Великден” покрай развитието на една светска инициатива, която няма нищо общо с църквата и дълбоко религиозния характер на празника. За какво всъщност става дума?

- Самият израз, Фили, доби популярност от книгата на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български”. Издадена още по комунистическо време, тя беше възкресена през 2000-та година, когато правителството на Иван Костов организира официална инициатива, наречена „Българският Великден”, с цел да привлече помощ за страната от успели българи в чужбина. Инициативата се разпадна,  разбира се, след като премина през стандартните, доста страстни, български разпри. През 2004-та година бе основана фондация с това име, в сянката на която, с повече или по-малко успех, опита да се намести бившият президент Георги Първанов. Но, така или иначе, дейността на тази фондация наистина няма нищо общо с религиозната сфера.

- А всъщност, Пламен, какво е събитието, за което Тончо Жечев намери толкова точно определение?

- Събитието, първоначално известно като Великденска акция, е част от историческата борба на БПЦ за еманципация от гръцката патриаршия. По време на великденската църковна служба през 1860 година в Цариград, тогавашният български митрополит Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия вселенски патриарх – само името на султана като суверен, а в църковен план използва формула, която по принцип се произнася от главите на автокефалните църкви. Тази замислена от дейците на българската църковна и национална независимост акция се посреща с ентусиазъм, коментира се дълго и поставя началото на решителната фаза в борба за самостоятелна българска църква. Така или иначе обаче, през последните години в България има и  гласове, които оспорват доколко разумен и реално полезен е бил този ход.

- Какъв е проблемът според тях?

- Проблемът е, че с Великденската акция Българската православна църква печели в тактически, но не и в стратегически план. Печели, защото в крайна сметка акцията  води до реализация на главната цел – добиването на самостоятелност. Това обаче е самостоятелност, така да се каже, на външно, на национално ниво. В същото време църквата губи, защото не запазва своята независимост вътре в държавата от държавата. С други думи – в основата на новостроящата се българска църковна институция се поставя принципа на цезаропапизма. При него държавното начало има върховенство над църковните дела, независимо от записаното в Конституцията. На същия принцип, впрочем, е изградена и руската православна църква, а всички вредни последствия от това виждаме да се реализират и до момента на живо пред очите ни.

- Пламен, говориш за вредни последствия от намесата на държавата в църковните дела, какви са основните от тях?

- Нека си спомним първо, Фили, как по времето на комунизма държавата не само ограничаваше дейността на църквата в много отношения – като започнем от прякото изповядване и разпространение на вярата и стигнем дори до битовото спазване на църковните празници. Но това явно не беше достатъчно. Тогавашната комунистическа българска държава не просто ограничаваше отвън, а и напълно контролираше Българската православна църква отвътре. За това се ползваха различни механизми. Например висшите църковни служители се назначаваха ако не чрез пряка заповед, то поне чрез косвено внушение от страна на държавата и съответните нейни служби. Със сигурност държавата имаше не просто последната, а единствената дума, при назначаване на всички висши църковни служители в задграничните епархии. А проникването и контрола  чрез агентурата на Държавна сигурност беше на всички нива в църквата. Последните данни например, изнесени от комисията по досиетата, показаха, че от 15-те членове на Светия Синод цели 11 са били агенти на Държавна сигурност. За какво говорим, Фили? Още повече, оказа се, че самият патриарх Максим…..не е бил агент, поне според наличните документи.

- Това наистина се възприе като нещо твърде странно, повярва ли някой в България на тази информация?

- Естествено, че не. Всъщност агентурно минало на патриарха отдавна е публична тайна тук, но има три варианта, според които документите му може да не са налични. Най-логичният според мен е, ако наистина са сред целенасочено прочистените архиви още в началото на 90-те години от генерал Атанас Семерджиев. Вторият – ако съответните документи по принцип се намират или в някакъв момент са преместени в архива на московските тайни служби – нещо, което също изглежда логично, като се има предвид интереса на руснаците към контрола над православието изобщо. Третият вариант, най-малко вероятен, струва ми се, е документите на патриарх Максим да са унищожени през последните години заради твърде напредналата му възраст и неговата практическа безполезност за службите. Казвам, че този вариант е най-малко вероятен, защото едва ли в по-новите времена някой би могъл чак толкова солидно да изчисти всичко от архивите без следа, просто възможностите за това доста се ограничиха.

Но, така или иначе, Фили, когато вече повече от двадесет години се питаме – защо БПЦ дори след промените не може да се превърне в истински духовен лидер на обществото, защо не може пълноценно да въздейства в морален план и още много подобни „защо”, трябва да имаме предвид именно изброените до тук простички факти. Но има и още нещо – основният въпрос е дали и доколко самите църковни дейци са готови на вътрешни промени, които да доведат и до положителни промени за мястото и ролята на православната църква в българския национален живот. Отговорът, ако съдим по случващото се, е ясен – не са готови изобщо. Затова днес отново можем да кажем – и тази година Великден дойде в България, но истинският български Великден очевидно все още не е дошъл в българската православна църква.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Ако и да сте имали някакви, дори и минимални, съмнения, че мнозинството от възпитаниците на българските факултети по журналистика не са част от най-древната професия, материалът „Българският парадокс“ ( http://www.eurochicago.com/2012/04/balgarskiyat-paradoks/ ) трябва вече да го е разсеял. „Илин Станев, Зорница Стоилова, Люба Йорданова, Светломира Гюрова, Калина Горанова, Огнян Георгиев, Алексей Лазаров“ от в-к „Капитал“ са се погрижили за това. „Българският парадокс“, изкаран на светло от тази великолепна седморка, се състои в класически неоснователното мрънкане на българина – отпреди сто години, та и до днес. Те ще ни докажат, „че българите ...

Предупреждение: това е една измислена приказка и всички герои в нея са напълно имагинерни. Всяка прилика с реални стопански субекти и събития, колкото и да е желана от автора, е напълно случайна и плод на вашето разпалено въображение и апетити. Ще ви разкажа една приказка. За една чудно красива мома. Очите й огън, снагата и [...]

Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав… (Из Пасхалния тропар) . Помени, Господи, този град, в който живеем, и всеки град и страна, и онези, които с вяра живеят в тях. Помени, Господи, които плават, пътуват, боледуват, страдат, които са пленени и ги спаси. Помени, Господи, дарителите и добротворците в Твоите свети църкви и онези, които си спомнят за бедните, и на всички нас изпрати Твоите милости… (Из Златоустовата Св. Литургия)        

Преди 100 години на тази дата се случва една трагедия, която и до днес вълнува хората по света. Тогава нещастно стечение на обстоятелствата отвежда Титаник на дъното на океана, а много от пътниците на най-големия по онова време пътнически кораб загиват, преди да достигнат заветното …

Много се е изписало за всичко онова, което помага на брандовете да успеят в социалните мрежи. Като започнем от “Защо да използваме Фейсбук за своя бизнес?” и минем през блога на Иво Илиев, та чак до големите имена в бранша Mashable и Pandemic Labs. Бизнес … Подобни статии:

1. Помогни на феновете и те ще ти помогнат
2. Facebook колата на Volkswagen, създадена от феновете: fanwagen

Само за последните 10 дни най-популярната апликация за филтри и споделяне на снимки, Instagram, бе свалена 10 милиона пъти. Това все още не е официално потвърдено, но по всяка вероятност ще стане факт в близките дни. Шумът, който се вдигна покрай Instagram и закупуването му от … Подобни статии:

1. Instagram с пазарна оценка $500 милиона
2. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram