Пътищата

През цялото пътуване галих волана на пасата. Хайде, поглези се малко, казвах, че след няколко дена ще те върна в България. Пасатът показваше най-хубавата си возия, взимаше виражите на завоите по Австрийските Алпи, сливаше се понякога със синината на река Салце. Когато я пресичах край Оберндорф или в Залцбург. Солената река вероятно отдавна е заличила всички рани на Австрия, мостовете я обкрачваха, а пасатът искаше да поседи понякога по средата на някой от мостовете, обрамчени с метални греди и перила, с каменни прегради, върху които трябва да се покатериш, решиш ли да скочиш в реката. Вероятно обаче никой не бе скачал от тези мостове, защото липсваха тези характерни за нивото на очите в родината ми некролози, до които предизвикателно подаваха пръстчета нарязаните хартийки с телефонни номера за квартири под наем. В България винаги обявите за квартири под наем се лепят до некролозите. Некрологът обикновено е последният адрес на някого, така че можем спокойно да го приемем като...

Прочети цялата новина

Свързани новини: