Къща на село 1

Част 1: Как въобще ни хрумна?

В началото всичко започна приказно – чрез един сън, упорито явяващ се на мъжа ми. Сън за бабината му селска къща, окъпана в слънце, за големите, отрупани с плод градини, за плитките с лук и коритата със стар боб... За безгрижните му дълги лета, прекарани с още двайсетина деца в околностите на селото, за безкрайните им приключения. За гръмкото му според мен твърдение, че тези лета са го формирали като личност... Е, кой не иска да даде това и на своите деца?!

А сега да се върнем в реалността – ние сме семейство с две деца, винаги живяло в града. Едното ходи на детска градина, другото на училище, бащата на работа и само аз – майката – имам известна свобода. /Колко голяма е тя може да ви каже само майка на две малки деца;)/

Та, този сън продължаваше да се явява на мъжа ми периодично, той ми го споделяше, наред със задълбочаващото се усещане, че една къща на село би била, освен пристан от напрегнатия градски живот, и инвестиция в здравословното ни хранене чрез отглеждане на домашни зеленчуци и плодове. Също така трябваше да е по-далеч и по-високо от нашето нулево надморско равнище във Варна сега (не само заради въздуха, но и за всеки случай, нали:). Но, за да не ни е скучно и да имаме някаква връзка с мястото, щеше да е хубаво да имаме някакви познати в селото. Мое изискване също беше наблизо да има вода. Да е хубаво, голямо и чисто село, доброто излъчване е задължително, а усещането ни там – много важно.

Всичко това ни се избистряше постепенно, в продължение на месеци, къде съзнателно, къде мечтателно, и така...

До момента, в който близки приятели ни поканиха в тяхното село Кюлевча, близо до Шумен, точно под изумителните, енергийни Мадарски скали! Само едно нощуване, само едно изкачване на високото, само един поглед към просторната равнина, осеяна с нивички, пътчета, жп линии и малкия, красив язовир на селото, само едно докосване до интригуващия обичай който се изкачи на скалите да прави пирамидки от камъчета, ни плениха. Само една нощ.

Гледката от скалите над селото. Вляво се вижда язовира, в далечината е Шумен,  а вдясно - Мадарският конник

Вече знаехме, че това е нашето място и че това са нашите хора. Остана ни да чакаме съдбата и синхронността да свършат своята работа:)

Трябва да признаем, че те ни дадоха известно време да узреем съвсем за идеята. Помогнаха ни да сме убедителни пред родителите си, които ни бяха оставили малко апартаментче, че инвестицията в селска къща с голяма градина далеч надминава вземането на малък наем от тухлена кутийка в града. Накараха ни да проверяваме от време на време обявите за имоти в селото, за да попаднем на къщата, която ни остави с най-добро чувство засега. Помогнаха ни да проведем няколко разговора със сина на възрастните собственици и ни осигуриха спокойствието никой да не ни пипа къщата през зимата.

И така, дойде денят на срещата между нас и нея. Между нас и до този момент все още неясната мечта.

Прочети цялата новина

Свързани новини: