Група чуждестранни туристи се записва за екскурзия в Скалистите планини. След като платили на фирмата, гидът, който щял да води групата, раздал на всички по един лист със следната инструкция: 1. В Скалистите планини се срещат опасните за човека мечки гризли. Те нападат човека и го изяждат. 2. За да не ви нападнат мечките гризли, трябва да си окачите на шията звънче. Звънът на звънчето плаши мечките гризли. 3. Как да разберете има ли наблизо мечка гризли и трябва ли да звъните със звънчето? Трябва да погледнете земята. Ако видите пресни изпражнения, значи мечката е наблизо и трябва да звъните със звънчето. 4. Как да различите изпражненията на мечката гризли от тези на другите животни? Наведете се и внимателно огледайте изпражнението - там трябва да има неизползвано звънче. Усмихни се, България! За щастие Скалистите планини не са в нашите географски ширини. Това обаче не пречи на епизодичните набези на мечки стръвници, които хвърлят в смут цели села. В такива моменти е добре да...

Концепцията за споделено финансиране на стартиращи проекти (crowd-funding) става все по-популярна най-вече покрай успехите на сайта Kickstarter. За незапознатите, тя позволява на стотици или хиляди потребители на сайта, да отделят малки суми (може и да са под 1 долар), за да финансират проекти, коит...

В Мрежата се появи нов вариант на троянския кон OpFake*. Този път, опасността идва пакетирана с легитимнa версия на мобилният браузър Opera Mini. Зловредният файл се цели в телефоните с ОС Андроид и краде пари от жертвите, като изпраща SMS-съобщения без знанието на потребите...

Още два случая на удавяния допълниха мрачната статистика на подобни нещастни случаи от последните дни. Единият от двамата мъже е загубил живота си във водите на река Арда, а другият в язовир Огоста. Ден по-рано полски турист се удави в неохраняема зона на плаж „Нестинарка” край Царево, а тялото на пастир, също загинал при удавяне, беше открито в язовир в Новозагорско. Свикнахме да четем и да слушаме за фатални инциденти по морето или различни водоизточници всяко лято и сякаш вече наистина се отнасяме към тях като към обичайната трагична статистика, съпътстваща летния сезон. Такива инциденти наистина са трагични, но освен съчувствие към жертвите и техните близки трябва да потърсим и отговор на въпроса какво води до тях. Спасителите не се умориха да предупреждават в началото на всеки летен сезон, че трябва да сме изключително внимателни и да спазваме съответните правила на плажовете и най-вече във водни площи, които не са охраняеми. Факт е, че повечето от фаталните инциденти...

Езиковият анализ на активността в микроблог платформата Twitter биха могли да спомогнат за разпознаването на хората с психопатични наклонности. Или поне в това са убедени изследователи от Атлантическия университет във Флорида, САЩ и Асоциацията Online Privacy Foundation. В рамките на съвместния п...

Тихомир Стойчев е бивш шеф на ЦСБОП. Той е роден в София през 1953 година. Завършил е история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методи”, както и слушателски курс в Академията на МВР . Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР. - Господин Стойчев, неизбежен ли бе атентатът в Сарафово и можеше ли да се предотврати той? - Обикновено целта на всяка система за сигурност е да създаде такава организация за придобиване, анализ и оценка на информацията, да предложи на отговорните за взимане на решения мерки, които да гарантират необходимото, обикновено най-високо ниво на състоянието на сигурността. Дългогодишните реформи силно отслабиха състоянието на собствената ни национална система в тази сфера. С разпадането на водещи федеративни държави се утвърди разбирането, че идва краят на Студената война, разделила света на два остро противостоящи си военно-политически блока. Всъщност единият продължи да съществува легитимно,...

Асоциацията на американските издатели на САЩ публикува проучване за продажбите на електронни книги в страната през 2011 г. Данните показват, че търсенето на такава форма на литература нараства устойчиво и обемът на целия пазар през миналата година е достигнал 2.07 млрд. щ. долара. Като се има пре...

"Срещу партийното парцелиране": Организации предложиха гражданска листа за ВСС

Изследване: Американски евангелисти разпространяват хомофобия в Африка

Германският канцлер Ангела Меркел преди дни даде България за пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза. Страната, която продължава да бъде най-бедна в ЕС, не всеки ден е сочена за пример на по-богатите си партньори. Единственият начин да разберем хвалбите на Меркел по адрес на София е да повярваме в твърденията й, че държавите с извънредни разходи ще трябва да затягат коланите, за да се развиват устойчиво. За българите, ако не за южните им съседи, които Меркел може би имаше предвид, когато говореше за българския пример, хвалбите имат смисъл, коментира "Блумбърг". Гърците и българите имат много допирни точки с изключение на близкото минало. И двете държави бяха под османско владичество, и двете се бориха за независимост и бяха сред най-бедните на континента. Техните пътища се разделиха едва след Втората световна война, когато България бе поставена под крилото на Съветския съюз, а Гърция остана част от Западна Европа. Но след като Атина се включи към ЕС –...

“It’s a man’s world”. Това пее Кръстникът на соула Джеймс Браун. И може би донякъде е прав. Наистина живеем в мъжки свят. Бетонните джунгли, които обитаваме, са жестоко място, което смила и пречупва слабите, а дава шанс само на борбените и силните. И въпреки това тезата в песента малко издиша, тъй като понякога е много по-лесно да сложиш късата пола и да разголиш деколтето, за да успееш да постигнеш целите си. Но тези случаи са изключение. Истинската жена знае, че трябва да разчита на ума и способностите си, за да пробие в мъжкия свят, чийто врати далеч не са широко отворени за нея. Колкото и несправедлива да е съдбата към съвременната жена обаче, има ситуации, в които май е по-добре да си от представителите на нежния пол. Или поне е така, ако работиш в консервативно учреждение като „Български пощи”, а лятото вече е тук и слънцето те кара да се печеш в собствения си сос. Оказва се, че въпреки непосилния пек, дружеството е непреклонно – служителите мъже трябва да носят дълги...

Сърбия се превръща в център за операции за смяна на пола

Често се намира спорадични истории за групови стрелби по време и непосредствено след войната, или задържането на този или онзи, но никъде не съм видял една консолидирана цифра. Потърсих малко в Гугъл и всичко, което досега намерих, е етническият състав в Голи Оток, според който е имало 882 българи от общо 11 650 затворници. Между 1948 и 1963 г. УДБА е арестувала 55 633 души, което означава, пропорционално погледнато, вероятно общо е арестувана между 4 и 5 хиляди българи.

Последното копие от ценната книга "Специални събития" от д-р Джо Голдблат пуснаха на търг в блога си от ROI Communication.

Книгата е сред най-ценените сред специалистите у нас заглавия в областта на връзките с обществеността и управлението на събития, но доста отдавна е с изчерпан тираж. От издателството обаче са намерили още една скъпоценна бройка и тя ще отиде при най-нетърпеливия (и щедър) купувач.

"Знаем колко е голям интересът към книгата на д-р Голдблат, още повече, че тиражът отдавна е изчерпан. И си мислим, че ще е грехота да я продадем просто така. Затова решихме да я пуснем на търг", споделят от ROI Communication.

Наддаването вече започна в блога им на адрес roibooks.com, като началната цена от 25 лв. отдавна е в историята. Срокът за участие в търга е до 17 часа на 27 юли 2012 г., а освен ценното издание победителят ще получи като благодарност и книги на ROI Communication на стойността на покупката му.

"Полицията в сръбския град Ниш задържа Изет Реджович, гражданин на Босна и Херцеговина, който възнамерявал да пренесе две взривни устройства с дистанционно управление в България. Взривните устройства били с изключително силно действие, с половин килограм експлозив и подготвени за активиране от разстояние. Според оперативни информации на сръбските органи устройствата били пренесени в Сърбия от Босна и Херцеговина, а крайна дестинация била България."

Поемете си дъх, това съобщение в медиите е от 2010 г. и е по публикация на в. Свободна Далмация. В него пише още, че операцията по задържането на Реджович е координирана между МВР на Сърбия и Специалната прокуратура за борба с организираната престъпност в Белград и Прокуратурата на Босна и Херцеговина и Държавната агенция за разследване и защита на Босна и Херцеговина (СИПА).

За участие на ДАНС не пише нищо, въпреки крайната дестинация на взривните устройства. Ако не беше Свободна Далмация едва ли някой в България щеше да научи, че в страната е трябвало да бъдат внесени и използвани такива бомби. За кого или за какво са били предназначени остава загадка.

Вчера българите научиха от устата на израелски министър, че българските служби са осуетили терористичен акт. Министърът бил чул за това на правителствено заседание. Тутакси обаче възниква въпросът дали нашите служби са се постарали да разкрият и обезвредят потенциалните извършители и техните съучастници, или само са взривили съмнителен куфар, посочен от израелците. За това се питахме и през януари, когато отново израелски медии писаха за терористична заплаха, а българските органи отрекоха.

Изводът е, че нашите служби или са изключително ефикасни, но скромни, или абсолютно некомпетентни и дезориентирани. Факт е, че ДАНС и МВР не пропускат да се похвалят за много по-маловажни реализации. Ако не беше гръмнала бомбата в Бургас можеше да се допусне, че скромността им не е за украса, а е необходима дискретност в сложна операция за опазване на националната сигурност. Този номер обаче вече не минава.

Седмица след взрива въпросите не намаляват, а се множат. Пиар акциите на израелския министър и американския съветник, довтасали в София да дадат рамо на лутащите се български власти само сипват масло в огъня на фона на тъпчещото на място разследване.

Няколко поредни дни вътрешният министър Цветанов убеждаваше обществеността, че атентатът е дело на "камикадзе". Вчера Биволъ анализира съмнителните моменти в тази версия и предположи, че лицето с багажа от снимките на охранителните камери не е самоубиец, а е наето да остави багаж в автобуса, който е бил взривен дистанционно от истинския изпълнител. Днес тази версия намира потвърждение в свидетелството на една от ранените израелки, Гилат Кулангия:

"Той пристигна до автобуса, изблъска куфарите им навън и си намести своя. Започнаха да се карат и тогава неговият "оператор", който ги е наблюдавал от разстояние, активира експлозива", описва Кулангия събитията пред израелския телевизионен канал Channel 2.

Лов на версии в мътна цензура

Както отбеляза Биволъ, вътрешният министър Цветанов е наложил тотален филтър върху подаваната на медиите информация. Полицията дори настоятелно е "посъветвала" свидетели да не разговарят с журналисти. На определени медии се пускат избирателно "течове", които както видяхме от версията за камикадзето са изсмукани от пръстите.

Изчерпателна официална информация в България липсва. Де факто българите научават за напредъка на разследването от чужди медии: израелски и американски. С този ченгесарски подход МВР си запазва възможността да лавира при издънка и се прикрива пълната дезориентация в разследването, което разчита на обаждания от случайни "свидетели". Но главните свидетели на взрива са в Израел, където Цветанов няма възможност да им запуши устата. 

Ключов е разбира се въпросът за взривното устройство. Дали е изготвено в чужбина и дошло оттам с някой друг Реджович или е сглобено на българска територия? Биволъ имаше неофициална информация, че взривът на оръжейните складове край Петолъчката е бил всъщност за прикриване на кражба на взривни материали и е бил също така своеобразен терористичен акт. Случайно, или не, в тези складове са били складирани оръжия, подготвени за износ към Грузия. Информацията силно е раздразнила руските служби за сигурност, сочи източникът на Биволъ.

Остава открит и въпросът за това КЪДЕ е изготвена толкова непрофесионално шофьорската книжка на лицето сочено от властите като терорист. Ако тя е била дори с объркани географски координати, то пита се как без друг документ за самоличност този човек е влязъл в страната? Дали това не е станало по "зелена граница", извън официалните КПП? Преди година репортер на Биволъ направи експеримент с чужд журналист и мина няколко пъти българо-турската сухопътна граница в двете посоки, без никой да забележи. Случаят е документиран със снимки. По същия начин може да се мине българо-сръбската или българо-македонската граница. За никого не е тайна, че сухопътните граници на кандидатката за Шенген България са широка решетка, през които минават цели отряди с бежанци от Афганистан, Ирак, Сирия и целия Среден Изток. Няма да коментираме и наличието край Бургас на руската морска база на ЛукОЙЛ, която всъщност е със статут на чужд територален анклав в натовска България. През нефтопристанището, което Бойко Борисов хариза безплатно за 35 г. напред на руската държавна петролна компания, на практика може да влезе и излезе напълно неусетно от страната цяла рота с терористи, или спецвойници за всякакви подривни дейности. Стига да има поръчка за това от страна на Путин. По този въпрос Биволъ писа подробно. Писаха и редица известни европейски медии.

Бял човек със сини очи, или мургав с арабски вид? В бермуди, с перуки, русофони, франкофони, пътуващи без визи в страните от Шенген, в Румъния и в България... Хора с такива "специфични" характеристики, изпускани контролирано от МВР до медиите, може да идват от най-различни места. Защо не от Санджак, или от Западна Македония или от Босна и Херцеговина. Знае се, че в тези региони има индоктринирани салафити, които тревожат американците. Не само салафити, но както виждаме и специалисти, които са способни да изготвят бомби с дистанционно взривяване, с намерението да ги внесат и използват в България.

Хизбула или Ал Каида? Балканска или друга логистика? Към момента може само да се каже с увереност, че пробойните в България са твърде много и твърде видими. Геополитическите интереси от гражданските войни в Близкия Изток и Арабския свят са силно противоречиви и България се е превърнала в заложник на тези конфликти не на последно място поради тоталния провал на стратегията си за национална сигурност.

Сингапурски учен изобрети устройство за целуване през интернет, съобщава АФП. Хуман Самани е професор по роботика и е разработил електронни свръхчувствителни устни, които позволяват на физически разделените влюбени да се целуват през Интернет. Устойството прилича на малка глава с големи силик...

Хактивистите от Anonymous хакнаха около 10 от правителствените уебсайтове на Австралия. Групата предупреждава, че ще продължи с атаките си, предава онлайн изданието на Дневник. Гневът на анонимните е провокиран от плановете на австралийското правителство да накара доставчиците на интернет да запа...

Напоследък се говори много за две Европи, като разговорът тръгна от първоначалната тема за периферните PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция, Испания), за да се превърне в дискусия за севера и юга на ЕС, защото стана ясно, че Италия и потенциално Франция също са изправени пред огромни дългове и банкови проблеми. Всичко това често се представя като контраст между усилено работещата, протестантска, дисциплинирана северна Европа (Германия, Холандия и Скандинавия), и мързеливия, разпуснат, католическо-православен юг. Но реалното разделение не е културно; всъщност то е разделение между клиентелистката и неклиентелистка Европа.

В момента водим дело срещу ДКЕВР заради цялата документация, обосноваваща повишаване цената на топлоенергията през 2008 г. Разбирате колко е важно това дело, защото и току-що имаше повишаване на цената на електричеството. В момента ДКЕВР с нокти и зъби брани правата на 22-те топлофикационни дружества, участвали в тази дискусия. Ние спечелихме делото на първа инстанция, но те продължават да се борят. Аз смятам, че е много важно откриването на подобна информация. Потребителите имат много сериозни права навсякъде по света и особено в Европейския съюз. Трета тема е местната власт, която на някои места продължава да е самозабравила се, партнираща си с групировки и нежелаеща да дава достъп до информация.

Представете си колко хубаво би било ако можехме да разбираме какво говорят чужденците с помощта на субтитри под лицето им - така, както биха изглеждали по време на филм. Е, тази идея е на път да бъде осъществена. Програмистът Уил Пауъл създал специални очила, които се опитват да правят точно това. ...

От известно време насам YouTube предлага опцията да използваме истинските си имена при регистрация в сайта. Едната цел на тази инициатива е да се ограничи спама в коментарите, който анонимността на потребителите подстрекава допълнително. Втората цел пък е да се осигури още по-голяма интегрираност ме...

Извадка от стенограмата от заседанието на Правната комисия при българското Народно събрание от 12 юли т.г., на което Стефан Манов представи позицията на Обществените съвети на българите в чужбина, във връзка с готвените промени в Избирателния кодекс.

"Няма да платим!" Тази пиеса разиграват пред перничани управляващите от ГЕРБ за втори път - този път по повод щетите от земетресението.

Точно както стана и с ремонта на театъра – до изборите ще платим всичко, а сега – направени са нарушения – точно така се постъпва от управляващите от ГЕРБ с Перник и за земетресението. Съпроводени от кохорти услужливи журналисти, из града и в пострадалите околни села се разходиха първите хора в държавата. В Дивотино вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов даже се нае лично да организира на хората общоселско събрание, за да може да си разделят справедливо парите, които ГЕРБ даде от партийната си субсидия – 300 хиляди лева, които все пак са от данъците на всички българи. После се оказа, че и тези пари са раздавани според това, дали си от ГЕРБ или дали ще гласуваш за сегашните управляващи, или поне така твърдят злите езици.

Когато трябваше да се доплати на фирмата, натоварена по силата на договор, да завърши с устно даден срок на премиера Борисов, заместникът му Дянков реши, че община Перник е сключила неправомерно анекс по въпросния договор и той отказа обещаното плащане. На кмета на Перник Росица Янакиева беше наложена глоба от 4 000 лева за този „незаконен” анекс. Съдът вече се е произнесъл, че анексът е правомерен, но Дянков няма да плати (Има такава пиеса на Дарио Фо – „Няма да платим”.) Фирмата си е платила ДДС и кщорпоративния данък върху всички издадени фактури, но ще има да чака за 1 милион и 600 хиляди лева.

Сега със обещетенията за последствията за земетресението се случва съвсем същото. Уж били установени плащания на 100% за обекти, по които не е работено нищо, но нито се казва кои са обектите, нито кои са фирмите. Кметът бил виновен, че количествено стойностни сметки за в пъти надписани и се искали пари за възстановяване на читалищни сгради, които били в лошо състояние от преди земетресението. Това и други такива мотиви се използват като причина да не се плати. Да не говорим за хората. След огледани по-малко от 4 000 сгради и жилища на граждани се оказва че повече от 130 от тях трябва да бъдат съборени, защото са потенциално опасни за обитаване. Обезщетението обаче далеч не стига за нова къща, а къде ще живеят тези хора – трябва да си мислят сами. За тях държавата няма грижа. За обследване на 9 панелни блока, окачествени също като потенциално опасни, са нужни стотици хиляди, но тях държавата ги отказва категорично.

На сесия на ОбС в Перник областният управител Иво Петров каза едно към едно, че пари няма, и ще се платят само неотложни възстановителни работи, а догодина – възстановителните. Това означава ли, че наесен децата ще учат в класни стаи само със замазки, но без да са боядисани. Означава ли, че през зимата читалищните сгради ще бъдат оставени с пропукани покриви и срутени коминти, за да се докарат за срутване. Такъв ред от въпроси може да бъде продължен, но отговорът на сега управляващите е ясен – „Няма да платим”! Този отговор трябваше да проумеят хората дошли на сесия, за да разберат как ще им помогне държавата с посредничеството на общината, но съветниците си защитаваха партиите.

Господ наистина е българин. Преди време ни помагаше във футбола. Сега спокойно можем да кажем, че Господ е и български съдия. Не защото е отсъдил правилно, а заради това, че помогна бившата председателка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова да не попадне зад решетките. Българинът Господ направляваше вещо светлия ум на колегата си, който гледаше делото, за да не произнесе той сакралното „решетки” за съдия Цветкова. А делото наистина си го биваше. То беше образувано през 2009 година, след като шефът на Административния съд във Варна Цветкова бе хваната с 10 000 белязани лева в момента, когато ги е получавала в средата на 2008 година. Тогава в апартамента на Цветкова разследващите откриха още злато, както и 150 000 лева във валута от евро и долари. Съдебната сага трая три години и тези дни стана ясно че не е било така, както изглеждало първоначално. За това тежко престъпление Цветкова трябваше да лежи минимум пет години в затвора, както поиска държавното обвинение. Но...

"Последните думи бяха, че ако има по-сериозни случаи на финансови отношения с властта, трябва да отида в Сърбия, защото там Искра Фидосова си прави срещите, не иска в България да се правят, изрично трябва да се правят в Сърбия. То ги има и на СРС-тата тези неща... Искра Фидосова - виден ГЕРБ, срещи в Сърбия за крупни суми. По-крупните суми трябва с друг активист на ГЕРБ.
Техните искания не са малки.
Имам да получавам в момента субсидии за около 3 млн., които по една или друга причина не са дадени. Няма ги сумите за площи в размер на около 130 000 дка, които не са изплатени за стопанската 2010 и 2011 г. Интересното в случая моя е, че нито имам писмо, нито имам някакво обяснение защо ми ги няма парите. Такова чудо като фирма "ГЕРБ" не ми се е случвало, дано се не случва и на други хора. И моля да бъда цитиран".
Това казва пред кореспондента на "Труд" в Монтана арендаторът Светослав Илчовски, изнудван от вече бившия народен представител от ГЕРБ Димитър Аврамов с крупната сума от общо 100 000 лева, за да му разреши проблемите.

Председателят на парламентарната комисия по правни въпроси Искра Фидосова публично е уличена в злоупотреба с влияние. Отзвук обаче няма. Не е известно да е назвачена проверка,липсват и коментари.

Терористичният акт на летище Сарафово, унищожителните критики в доклада от Брюксел за несправяне с организираната престъпност и корупцията и поисканият пореден, пети вот на недоверие от БСП срещу кабинета на ГЕРБ оставиха без коментар и друга доста сериозна новина от лятната политическа обстановка в страната.

Депутатът Лъчезар Иванов се опитал с чужди публикации да стане доцент, но свързаните с него гафове сигурно не минават за новина.

За това последва коментар на бащата на Фидосова - Фидос Искренов, който казва пред медиите, че арестът на депутата Димитър Аврамов не прави чест на МВР.

Другият коментар е единствено на все още нерегистрираната в съда партия на Меглена Кунева „Движения България на гражданите”: „ Настояваме Искра Фидосова да подаде оставката като председател на Комисията по правни въпроси и като депутат в 41-то Народно събрание и призоваваме прокуратурата да предприеме необходимите мерки срещу нея, така както направи в случая с Димитър Аврамов. В противен случай ще считаме, че българските правоохранителни органи действат с двоен аршин и се опитват да прикрият злоупотреби по високите етажи на властта.”

Фотоколаж - "Труд"

Най-голямата в света социална мрежа Фейсбук е отделила за лобирането на своите интереси пред Конгреса на САЩ през втората четвърт на годината 960 хил. долара, свидетелстват документи представени на сайта на Палатата на представителите на Конгреса. Това е най-голямата сума,която харчат ...

"Алфа Рисърч": Корупцията и политическият натиск са съществените проблеми на правораздаването

Партиите вадят кандидатите за ВСС в последния момент

Дойче веле: Недостигa демокрация в София и Букурещ

Отлежалите документални кадри придобиват допълнителна стойност с течение на времето и това се видя тази сутрин при повторението на предаването „Комиците“ по един от каналите с марката на Би Ти Ви. Повторението показа юбилейния брой номер 200 на това телевизионно шоу. Смешките на популярните актьори, посветени формално на годишнината, откроиха всъщност доминиращото присъствие на Бойко Борисов в публиката, превзело на практика екрана не само с непрекъснатото му показване в кадър, но дори и с приглушеното пускане в ефир на репликите му, та чак до рязането на тортата от неговата силна десница, която почти беше целуната за благодарност ( всъщност премиерът се разцелува само с актьора, който уж го имитира за майтап, но на практика не на шега го рекламира като един добродушен главен герой на държавата).

Но и това не беше всичко. Старото предаване показа и една стара „любов“, разтрогната междувременно като злополучен брак по сметка, след който настъпи грозна караница. До Бойко Борисов, на обособена масичка, искрено се забавляваше и бършеше запотените си от сълзи очила „най-голямото разочарование“ на самия Бойко Борисов, както той вече го нарича: уволненият тази пролет от него бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Видяхме потвърждение за предишните твърдения на Борисов за министъра, когото той беше обявил за „отличника“ в кабинета, т.е. за свой любимец.

Какво ли още „крият“ архивите? Какво ли не- само трябва да има съответната воля за тяхното „разсекретяване“ в полза на обществото. Нали искаме да знаем всичко за публичните личности, надарени от нас с власт! Най-логичното упражнение в това отношение би бил един нов прочит на миналото, което се е случило и без това пред очите ни, но кой знае защо не се намират желаещи да ни го припомнят при промяна на конюнктурата.

Архивите са голяма сила. Ако от „Шоуто на Слави“ не бяха отказали да ми предоставят архивен кадър от гостуването на президентската съпруга Зорка Първанова ( под претекст, че не пазели архива от него??!!), щеше да се види, как самият президент Първанов седи в компанията на митничар и бизнесмен от Перник, които описвам в книгата си „Президент на Ръбъ“ като приятели от най-близкото обкръжение на държавния ни глава. Митничарят подарява на Първанови пред свидетели на собствената му вила автомобил фолксваген през лятото на 1996 г. , с който те, преспивайки там, поемат на следващия ден на сбирка на бивши партизани в подкрепа на (злополучния, несъстоял се в това качество) кандидат на БСП за президент Георги Пирински.

Освен въпросния митничар Венци Деянов, оправдан към момента на предаването от съда (оказал се безсилен пред толкова „силен човек“) за големи финансови злоупотреби, финтирайки с болнични и други хватки цели 17 пъти съдебните заседания, от другата страна на президента Първанов в публиката седи още по-интересен субект. Това е собственикът по документи на два мезонета в квартал „Гоце Делчев“ в София Владимир Лазов. Същият беше крит (включително и от „Шоуто на Слави“ след моята заявка) с упоритост, каквато може да проявява само човек, който страхотно се бои да се покаже пред публиката. И защо? Нали в нотариалния акт, който публикувах, пише ясно, че именно той е истинският притежател на двата мезонета, закупени от сина на бизнесмена Петър Манджуков, а не семейство Първанови?

Ако телевизионното шоу имаше волята да покаже милата картинка на близостта между тримата приятели, тогава медиите може би щяха да преодолеят погнусата си да цитират мен като първоизточник и да имат основание да се поинтересуват от истината за корупцията на най-високо място в държавата ни. Обаче архивите така и не проговориха…

Перефразирайки Архимед, който заявил, че би повдигнал земята, ако има лост, мога да кажа същото за архивите: те са лост за преобръщане на много митове, заблуди, отрицания и изкривяване на истината с помощта на забравата- истината, която е погребана като българските архиви в съветските хранилища.

Но понеже става дума конкретно за телевизионни документални кадри, най-големият длъжник в това отношение е все пак „господарката на архивите“ БНТ. Нито едно публицистично предаване в обществената телевизия не си прави труда да бръкне в монополните златни залежи от запечатаното от камерите минало чрез постоянна рубрика за целта. А когато реши да го направи по повод своя годишнина, БНТ го стори по безобразен начин с нескрита носталгия по времето, когато имаше една телевизия, една партия, един ръководител, изтъквайки собствената си „прогресивна“ роля в тази императивна единственост от тоталитарен тип.

Да, вярно е, че с течението на времето старите кадри стават още по-ценни. Но и животът ни е ценен, а минава в очакване нещо да се случи-като проговарянето на архивите в интерес на днешната ни информираност, от която зависи утрешния ни избор на началници, взимащи решения от жизнено значения за същия този наш кратък живот.

Share on Facebook

Скот Томпсън, който по-рано заемаше поста главен изпълнителен директор на концерна Yahoo, оглави интернет компанията ShopRunner, предлагаща услуги за бърза доставка на стоки от онлайн магазини. Ще припомним, че Томпсън напусна поста си в Yahoo през май тази година след избухнал скандал. Тогава някол...

Cisco Systems съобщиха, че ще съкратят 1300 служителя или около два процента от работната си сила. Съкращенията са част от плана за преструктуриране на компанията поет от Главния изпълнителен директор Джон Чамбърс. Целта на преструктурирането е да се въведе опростеност в работата, бързина на взимане...

До началото на Олимпиадата остават броени дни и настроението в столицата на Великобритания се покачва с всеки изминал час. Съвсем спокойно можем да заложим на това, че въпросното настроение ще ескалира в часовете преди и след официалния старт. Всъщност, дори ще има начин да проверим дали хората са т...

От години насам използваме Google Search, за да открием информация за нещо в интернет. Действително, търсачката се е утвърдила като един от най-популярните ако не и най-популярния уеб инструмент в Мрежата. С развитието на социалните мрежи обаче информацията в интернет придоби друга форма - сега тя н...

Основателите на компанията Beats Audio, специализирана в производството на слушалки и говорители с от висок клас, изкупиха от HTC половината от контролния пакет акции, придобити от тайванския производител през август миналата година за 300 милиона долара. За обратно изкупените акции ще бъдат запл...

Продукти за 4 порции:
4 филета Мерлуза
2- 3 глави лук
3 моркова
1/2ч.ч. бяло вино
3- 4с.л. зехтин
1к.ч. дижонска горчица
1/2ч.л. сол
1ч.л. тарос
1 лайм

Приготвяне:
Филетата мерлуза се поръсват със сол. Мажат се с дижонска горчица. Подреждат се в тава. Зеленчуците се почистват и измиват. Луковите глави се режат на пръстени, а морковите – на колелца с къдраво ножче. Лучените пръстени и морковени кръгове се разпределят върху филетата риба. Отгоре се поръсва естрагон /тарос/. Ястието се полива с вино, 1/2ч.ч. вода и 3- 4с.л. зехтин. Пече се на умерена фурна, 30- 40 минути. Поднася се филе риба със зеленчуци. Гарнира се с четвъртинка зелен лимон.

Изселници от България в турския град Ялова търсят учители, които да обучават децата им на книжовен български език, съобщи БНТ. Чрез БНТ председателят на изселническата организация Лютфи Йозгюр отправи искане към българските власти през лятото да бъдат организирани такива курсове. Броят на българските изселници в Ялова е между 8 000 и 10 000. Повечето от тях са пристигнали през 1989 г. по време т.нар. „голяма екскурзия„, когато хиляди български турци напуснаха страната в резултат на т.нар. възродителен процес. Ние, изселниците, в първите години, когато се изселихме в Турция бяхме обидени на режима ...

Водещи анализатори, разработчици и пазарни партньори на Amazon обявиха, че компанията планира да разшири спектъра на предлаганите от тях устройства отвъд електронните четци и таблетът Kindle Fire. Според Демос Парнерос, президент на отдела за продажби за Северна Америка към S...

Слово на Спас Ташев, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков, произнесена на 21 юли т.г., по време на земляческата среща в Бургас, по случай 109-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. В тази реч, чийто текст ни бе изпратен по редакционния мейл, г-н Ташев засяга интересни моменти, свързани българо-еврейското сътрудничество.

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Има един съд в България – Пловдивският, който е сочен за образец на истината и правораздаването от вътрешния министър Цветан Цветанов. В едно свое интервю Атанас Атанасов заяви, че целта на уволнението ви е да се представи пред пловдивския съд решението на ВСС в полза на Цветан Цветанов. Арументът, според  Атанасов : „Това, което някога съм го казал на Тодорова се потвърждава от решението на висшия орган на съдебната власт”. Според Атанасов този начин е подсказан на вътрешния министър от „негови приятели в Пловдив”. Подозирате ли подобен мотив, че с уволнението ви се цели загуба на делто ви срещу Цветанов? Мирослава Тодорова: Не мога да знам какви са мотивите на ВСС и от кого са били инспирирани. Само знам какви съмнения възбуждат, но със сигурност този факт – уволнението ми, не решава делото по моята тъжба срещу Цветанов по посочения начин, но това ще кажем в заседанието по същество. Така че дори да има такава нагласа, смятам, че е юридически несъстоятелна. Полина Паунова: Имаме въпрос от зрител онлайн. Комитата пита: Има ли дела, от които подозирате, че трябва да бъдете отстранена и това е да мотив за уволнението ви? Мирослава Тодорова: Това, което винаги съм казвала още при първото наказание е, че държавните власти много трябва да внимават как се отнасят публично със съдиите, с всички съдии, особено с наказателните,които разглеждат дела по тежки обвинения, по които се твърди, че подсъдимите са извършили всякакви престъпления – и срещу личността и срещу друг вид защитени обществени отношения. Съдията не трябва да бъде унижаван, от една страна, защото трябва да има авторитет пред подсъдимите и да не го е страх от тях. Същевременно всички, когато влизат в съдебна зала, трябва да имат доверие, че пред себе си нямат уплашен човек. Нямам представа дали това би могло да бъде легитимен мотив, но при всички положения, ако обвиненията са верни – подсъдимите са хора, които имат интерес, производството им да бъде забавено, за да избегнат наказание. Полина Паунова: Един въпрос от зрител. Влади Михайлов пита: За годините, в които съдия Тодорова е била съдия и е виждала проблемите в съдебната система – забавени дела, корупция и т.н. какви предложения и конкретни действия е предприела за подобряването й, и има ли експертни разговори между съдии, магистрати, адвокати, в посока ограничаване на външното влияние върху съда? Ако да – какви са резултатите от тях. Мирослава Тодорова: От 1999 година, когато станах съдия в Районния съд – София, оттогава досега, винаги активно и лично, и като представител на колегите винаги съм участвала във всякакви активности за реформиране на съдебната система и на наказателния процес. Включително и като съм обучавала и органи на разследването и прокурори, и за промяна на устройствените правила. Писали сме множество предложения за промяна на Закона за съдебната власт, тъкмо по посока за създаване на гаранции за независимост. А те са ясни – защото са съответни на европейските и международните стандарти: прозрачни правила за влизане в системата, след това прозрачни кариерно израстване, правила за ясни дисциплинарни процедури, равноменрна натовареност. И нещо, което е много важно – в крайна сметка не бива да мислим само за насъщните проблеми – как да бъде разширявано познанието на съдиите. За съжаление, този въпрос сега се явява изключително периферен, защото ако съдията спре да се развива това несъмнено и неминуемо се отразява на делата му. Полина Паунова: Това означава, че освен корупция и страх в българския съд има и некомпетентност, така ли? Мирослава Тодорова: Да. Със сигурност има и некомпетентни колеги, но има и много компетентни. От създаване на Националния институт на правосъдието досега има реални мерки за подобряване на състоянието на системата. Като мисля, че можем да се гордеем с едно несъмнено постижение – има национален конкурс за първоначално влизане в системата. В системата влизат много добре подготвени млади хора с правилна мотивация, които не дължат благодарност никому затова, че са постъпили вътре. И както виждате декларират готовност, въпреки усложненията в професионалната си съдба, да са носители на промяната. Полина Паунова: Отново въпрос от зрител. Цветозар Томов ви пита: Не е ли за предпочитане отделни ВСС и отделен Висш прокурорски съвет? Какво е становището ви по този въпрос? Мирослава Тодорова: По отношение на разделението на ВСС на две камари, защото смятаме, че това е възможно в рамките на този конституционен модел, Съюзът на съдиите от години изразява еднопосочна позиция. Съдът трябва да бъде независим и от двете страни в процеса, поради което със сигурност трябва съдиите да не зависят като кариерно израстване, и като възможност за дисциплинарни санкции от прокурорите. Пак казвам – това, освен, че е стандарт, формулиран в актове на Съвета на Европа и ООН, за съжаление имаме и конкретен случай, по конкретно българско дело, в което проблемът ни беше посочен наново. Известно ви е делото за убийството на ямболската адвокатка, което има сложна процесуална съдба. Бяха направени всички налдежни огледи от българския съд за предаването за съдене на една от подсъдимите по делото, която е българска гражданка и се намира във Великобритания. Съдът на Великобритания каза, че няма да разреши предаването на българската гражданка на българските власти, защото има съмнение, че съдът не е зависим от прокуратурата. А по това дело има съменния, че до голяма степен фактическите възможности на бившия главен прокурор са трасирали съдбата на разследването. Т.е. това е изключително тежко обвинение – английският съд казва, че българският съд може да не осигури справедлив процес на своя българска гражданка. Освен това, дори на рационално – прагматично ниво, прокурорите би следвало да имат управление различно от това на съдиите, защото дейността е напълно различна. Прокуратурата е централизирана институция, докато съдиите нямат началници. Ние имаме административни ръководители, които по закон следва не да упражняват неформални механизми за власт и въздействие, а само да подпомагат организацията в съда, така че съдиите да бъдат поставени при достойни условия на труд. Обаче, при прокуратурата не е така и отговорността за успеха или провала на делата се носи централизирано – също. Тази тема непрекъснато я повтаряме, защото изглежда обидно за нас, които живеем вътре, но и за гражданите – многократно този проблем е поставян и от Венецианската комисия, и от Съвета на Европа, по някои от осъдителните решения на България пред Страсбург. И няма нито един международен документ, който да казва, че това положение е търпимо. Освен това в поскомунистическа държава, с нерешени проблеми, на прокуратурата, в среда, в която не се дава гаранция, че няма образувани дела, които никога няма да имат публичност, но се използват като механизми за изнудване, в интерес на общественото спокойствие и правата на гражданите е съдът да бъде независим от прокуратурата. Полина Паунова: В този смисъл имаме отново въпрос от зрител. Боян Николаев пита: Не смятате ли, че ВСС не трябва да се назначава от президента и след това да се гласува пряко от съдиите, така че ако някой съдия „се издъни“ президентът да носи отговорност? Мирослава Тодорова: Имаше такъв механизъм за промяна на законите по посока на снемане на отговорност от съдебната власт. Давам пример, процесуален: постановленията за прекратяване на наказателното производство подлежат на съдебен контрол, което е нетипична форма на съдебен контрол, защото това е прокурорска дейност и именно обвинителят трябва да носи отговорност, когато прекратява наказателно производство. Тъкмо поради липсата на доверие в институцията, решиха, че ще изнесат тази отговорност върху съда. Смятам, че всеки в рамките на своята компетентност трябва да носи отговорност. И считам, че ВСС ще бъде този орган, който по конституция ще изпълнява задълженията си, ако магистратската общност поеме по-голяма отговорност за управлението. Пак в посткомунистическа държава с неясен преход и с големи проблеми с независимостта на съда, се изисква ВСС да представлява не концентрация на власт, а да има механизми за това магистратската общност да упражнява контрол. Или иначе казано – да се търсят механизми за деконцентрация на власт. В последните ни предложения на ССБ, които бяха подкрепени от всички водещи НПО с отношения към правосъдието, бяхме прокарали тъкмо това предложение – редови магистрати чрез включване на работи по комисии в основните дейности на ВСС, да могат да участват със съвещателен глас в процеса на вземане на решенията. Защото, когато властта не се концентрира в 25, а към решенията имат отношение множество магистрати, това е гаранция срещу създаване на нова номенклатура и административни клики. Полина Паунова: Продължавате да твърдите, че принципът трябва да бъде „един човек – един глас“? Мирослава Тодорова: Да, човек – глас и разширяване на механизмите така, че самата съсловна общност – съдиите да вземат участие. Не да делегираме властта на президента или на някой друг, а самите съдии да поемат по-голяма отговорност. Полина Паунова: Пак Комитата пита: Може ли папка с дело да е дръпната злонамерено от бюрото ви и позволява ли това вътрешната система на съда? Мирослава Тодорова: При това натоварване, особено в големите съдилища, управлението на делата и работата на съдията по делата, се свежда до следното: съдията изготвя актове, оставя делото, което след това се прибира от служители и върви нататък. И се обявява от администрацията. Но, нито архивът на съда, нито деловодството подлежат на контрол от конкретния съдия. Полина Паунова: Т.е. да ви разбирам, че това е възможно? Мирослава Тодорова: Не го казвам, защото не мога да го докажа с факти. Като съдия съм гледала обвинения срещу прокурори, затова, че са загубили дела. Като този прокурор беше оправдан, защото беше установено, че организацията на Софийска районна прокуратура е била такава, че са губени множество дела и че той не ги предава лично, а до тези дела имат достъп множество лица. Ако административното ръководство на съда не е добросъвестно и се опитва затруднения на съдията, средствата да го направи са неизчерпаеми. Полина Паунова: Вие сблъсквали ли сте се с тези средства? Мирослава Тодорова: Аз мисля, че имам достатъчно съпротивителни сили да преодолявам тези опасности.

В състезанието по целуване на задника на управляващите, за да надминеш TV7 трябва големи низини висини да достигнеш. И ето – ер-малък-тиви – няколко минути от централната емисия новини. Разбиват пода в търсене на журналистическото дъно:

Спортистка? Не – АКТИВИСТКА!

Ако искате – и на видео…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Поне в нещо сме първите. Така, вие сте била първа през 2000 година с изчитане на мотиви, заедно с присъда, поне според 24 часа, вие сте първия съдия, който е направил това в един ден. Присъдата е срещу застреляния по-късно бос на ВИС Георги Илиев, който пък, съвсем по нашенски бил едно кроше на настоящия евродепутат Слави Бинев в БИАД. Тогава, вие сте го оправдали по едното обвинение, за хулиганство, а сте го осъдили на плати... Как, обаче, се случва така, че от първия съдия, който пише мотиви в един ден с присъдата вие забавяте мотиви с над 4 години? Мирослава Тодорова: Сега, първо за делото Георги Илев, Слави Бинев, не съм чела мотивите за един ден, но мисля, че за четири дни, не мога да си спомня дали сме били състав или еднолично съм решила делото, в зависимост от наказуемостта се определя броя на съдиите, оттеглих се и приех, че най-добре за възпитателното въздействие на процеса е да прочета присъдата с мотивите, защото съдбата на този процес вече беше твърде сложна, имаше множество публикации и двете страни се опитваха да докажат, че имат възможности за въздействие върху съда. Беше въпрос на чест за правосъдието да се каже, защо съм взела това решение, като мотивите, действително, това е разписано и в закона, че председателя на състава следи за възпитателната функция на процеса, за мотивите следваше да убедят хората и страните, в независимостта на българското правосъдие в това, че нито Слави Бинев, нито Георги Илиев имат каквито и да е възможности за въздействие върху моето вътрешно убеждение. (...) за такъв период от време, който ми позволяваше, тъй като нямах други дела да напиша мотивите по това дело. Делото, от фактическа страна, не беше сложно, общо взето беше стресиращо гледането от гледна точка на ситуацията, в която беше поставено и затова, че беше отменяно и връщано от Върховния съд. Този случай е напълно несравним  с делата, заради които съм дисциплинарно уволнена от период, в който съм била преподавател в националния институт по правосъдието. Факт е, че действително подцених и възможността да се справя с натоварването, но и най-вече да нося отговорност за процеси, който са извън моята фактическа власт. Защото, не отговарям нито за обявявяването на делата, тоест, те всички се оставят на едно място, но след това трябва да бъдат обявени, междувременно работих на друго място и се оказа, че трябва да търся томове с години. Обаче, никой не е потърсил отговорност нито администравния ръководител, който ме е лишил от кабинет, нито е казано, че дейността ми в НИП е била неполезна или пък вредна. Аз дори имам награда през 2006 година от предишния ВСС за дейността си, като постоянен преподавател. Полина Паунова: Добре, един от най-популярните случаи, за които ви обвиняват е делото Маникатов. От това интервю, което вече цитирах на вътрешния министър Цветанов на 5 май пред ТВ7, той казва, че Маникатов е на свобода заради вас, защо забавихте мотивите там, въобще да дадете малко повече подробности за това дело. Мирослава Тодорова: Това дело е част от предмета на второто дисциплинарно производство. За него, обаче, инспектората не е искал уволнението ми, а забележка, като до известна степен са отчели обстоятелствата, при които съм работила 2008 година, това е годината, въпреки, че съм работила в съда, 3 месеца също не съм имала кабинет. Делата, които съм приключила са голямо количество, 250 на мой доклад, около 250 заседания за 220 работни дни, други 200 дела, но така. Написала съм всички останали дела и по-късно съм написала делото на Маникатов с ясното съзнание и с юридическата увереност, че от това няма да настъпят вреди за никого, защото господин Маникатов и втория подсъдим по делото изтърпяват наказания по други присъди за продължителен период от време. Господин Маникатов беше обвинен по моето дело в това, че е извършил престъпление от затвора. Няма по-тежка обстоятелствена част на обвинение, защото това означава, че ако се окаже вярно, дари затвора не спира някого да извърши престъпление. В този смисъл, нито прокуратурата, нито МВР е сигнализирало, че въпреки това тежко обвинение, въпреки това, че Маникатов е бил осъждан на 9 години лишаване от свобода отново за разпространяване на наркотици, неговият режим е бил изменен до такъв, който му е позволявал да работи извън затвора. Нещо повече. Господин Маникатов се оказва, че докато е бил от мен, преди да приключи делото с присъда е бил отвлечен, той е един от пострадалите по така наречения процес Наглите. Той бил отвлечен, не от софийския централен затвор, а от...пред домът му. Полина Паунова: А как е пред дома си, при положение, че изтърпява присъда? Мирослава Тодорова: Този въпрос със сигурност не е от моята компетентност. Действително, също така заслужава обществена тревога и показва до голяма степен лицемерие. Полина Паунова: Чакайте малко, извинявам се. Значи, някой е в затвора и той си ходи вкъщи да пие кафе с жена си примерно или? Мирослава Тодорова: Доколкото ми е известно от официалните документи, които съм събрала по делото от частен характер, господин Маникатов е бил с такъв режим на изтърпяване на наказанието, който му е позволявал да работи на външен обект. Неговата съпруга го е взимала с лек автомобил от затвора, до обекта и обратно.  В деня на отвличането са минали да вземат детето им от училище и са го завели вкъщи. Точно в този момент, господин Маникатов е отвлечен. На съда, който го съди в момента, тоест на мен, тези обстоятелства не са ми известни. Нещо повече. Тъкмо това, че господин Маникатов е бил осъждан вече на 9 години лишаване от свобода и е обвинен за организирана престъпна група, ръководена от затвора е давало сигурност на прокурора по делото ми да смята, че господин Маникатов със сигурност не излиза от затвора и не е поискал да му бъде взета мярка за неотклонение, защото мярка за неотклонение се взима, само когато един гражданин свободно и необезпокоявано право на предвижване. Господин Маникатов е бил в затвора, тоест държавата нищо повече не може да му направи, за да го възпре. Полина Паунова: Аха, аз се обърках още повече. Мирослава Тодорова: Господин Маникатов не е излязал от затвора, заради забавянето на мотивите,  защото се оказва, че междувременно, въпреки липсата на работни места и това, че само около 25 процента от затворниците имат достъп до работа в затвора, е изработил 1406 дни, което се приспада от наказанието му, за което, обаче, също не съм била уведомена. Полина Паунова: А вие трябва да имате тази информация? Мирослава Тодорова: Със сигурност, да. Полина Паунова: А защо я нямате? Питам ви за това, защото тук или може да се търси ваша грешка, тоест, вие не сте я потърсила необходимата информация или може да се търси умишлено скриване, тоест, кое от двете е? Мирослава Тодорова: Не знам кое от двете е, защото нали разбирате, че ако трябва... Съда е арбитър по делото и това, какво се случа със статута на подсъдимия, което не е свързано с обстоятелствата по делото,  трябва да ми бъде (...) от представителя на прокуратурата, а пък евентуално той да бъде уведомен от Главна дирекция по изпълнение на наказанията, ако има промяна. Защото, в момента, в който господин Цветанов каза, че господин Маникатов е излязал от затвора и че това буди обществено притеснение,  прокуратурата в същия момент поиска господин Маникатов да бъде задържан. Полина Паунова: Сега, ясно. Имаме въпроси. Боян Юруков ви пита - Каква степен на отговорност и публичност е възможна във системата и също така, може ли и нужен ли е граждански контрол над отделни дела целия процес. Мирослава Тодорова: Граждански контрол и съга съществува в допустимите от закона форми. Във съда участват граждани като съдебни заседатели. Това е гаранция, че никога правосъдието не може да се еманципира от възгледите на гражданите, те са нашия коректив за житейска справедливост. Също така, медиите, съдебните репортери са гарант за това, че дейността не се извършва на тъмно. Процесите са публични. Вярно, че в тази посока има няколко притеснителни отклонения, да бъдат закривани съдебни заседания без основание, но факта, че и усилията в посака на завишаване гаранциите за публичност пак идват от съдебната система. На общо събрание на съдиите на софийски градски съд, трябва да припомня, че в софийски градски съд се гледат най-тежките наказателни дела, включително срещу подсъдими, които имат имунитет и са част от изпълнителната власт и висшите представители на изпълнителната власт, взехме решение, че изпълзването на СРС  в доседебното производство не е основание заседанията да бъдат закрити и че само изключителни обстоятества, касаещи държавния интерес и неприкосновеността на личния живот, интимните данни, могат да бъдат основание заседанията да бъдат закрити и да не се допускат медиите. Разбира се, че дейността на съда трябва да бъде публична, защото това е основна гаранция, както и че честно ще стигнем до истината, така че никой няма, ничии права няма да бъдат накърнени.  Освен това, смятам, че всичките активности на съюза на съдиите от години са тъкмо в тази посока. Увеличаване на отчетността, борбата за изработване на норма за натовареност не касае само достойнството на съдията, който има право да бъде оставен да работи така, че да не се притеснява, че ще сбърка делото, но това е гаранция най-вече за гражданите. Защото, всички съдии са поставени при едни и същи условия. Така се елиминира един от основните механизми за поддържане на страх и дари на стрес. В крайна сметка, човешката грешка също би могла да нанесе големи вреди. Полина Паунова: Да изясним нещата около вашето уволнение. Другият случай, за който ви обвинява вътрешния министър е делото на семейство Анчови, чиито деца са изнасилени пред тях. Във вестник Телеграф имаше една доста обширна статия, в която бяха цитирани родителите на тези деца. Може ли да кажете, какво точно се случи с това дело и поне от това, което казва Цветанов е, че вие сте оправдала тези хора. Може ли да дадете вашата версия. Мирослава Тодорова: Дори и в началото господин Цветанов да е поддържал тази версия, тя след това беше променена и това дело не е включено в обвинението ми. Истината е, че аз съм била съдия по това дело и бяхме стигнали до присъда. Производството пред органите на разследването и прокуратурата е продължило около 11 години. Когато делого влезе в съда, според обвинителния акт обвиняемите бяха обикновени граждани, които са извършили тези тежки посегатлества. Никакво съмнение нямам, че родителите, до ден днешен, не могат да се съвземат. След като провдедохме цялото съдебно следствие и събрахме всички доказателства на обвинението, дойде реда на доказателствата на защитата. Поначало това е тяхно гарантирано право от закона. Тогава, единия от защитниците на подсъдимите, поиска да бъдат събрани доказателства за това, че неговия подзащитен в момента на извършване на деянието мисля, че бил дежурен в полицията. Това доказателствено искане не беше направено преднамерено, не изглеждаше като да идеята на защитника делото да бъде прекратено, но аз познавам закона, закона беше такъв, че ако някой от подсъдимите към момента на извършване на деянието е бил полицай, делото трябва да бъде гледанано от военен съд. Към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, никой от подсъдимите вече не беше полицай. Попитах МВР, вярно ли е, че този гражданин, подсъдим към настоящия момент, е бил полицай преди 11 години и три месеца не получих отговор, като изпратих две напомнителни писма. Междувременно продължихме събирането на доказателствата, след три месеца получих отговор, че, да, вярно, той бил полицай. Това наложи делото да бъде прекратено и изпратено на военния съд. Военният съд, доколкото разбрах от проверката на ВСС е повдигнал препирня кой да гледа делото и върховния съде е казал, че действително военният съд е компетентен. След което, военния съд, след изказването на господин Цветанов, който беше решил, че аз все още съм съдията, може би, постанови оправдателна присъда. Това дело, действително, също е пример за съсредоточаване на проблеми във съдебната власт. 11 години досъдебно производство не е разумен срок, незамисимо от това, какви обстоятелства се разследват. Но нещо друго, тези подсъдими са оправдани, което означава, че ако тази присъда влезе в сила, ще означава, че имаме бавно и некомпетентно разследване от 11 години, тежко престъпление, което е останало неразкрито и подсъдими, които години наред, може би 15,  ходят пред органи на съдебната власт и имат мярки за неотклонение. Но, прави впечатление друго, че в момента в който ВСС установи, че, официално,  с голямо старание бяха проверили всички мои действия, че нямам вина за забавянето на процеса, всички тутакси загубиха интерес към това дело. Полина Паунова: А може ли, като на човек, който не разбира то вашана материя, да ми обясните следното - тъй като вие непрекъснато правите вметката, за това дело съм наказана, за това не. Доколкото знам, вие сте наказана два пъти. Първият път е с намаляване на заплатата, а втория път с уволнение. Въпроса ми е следния, как така веднъж сте наказана за забавяне на дела, след което отново сте наказана за забавяне на същите дела. Мирослава Тодорова: Те не са същите, но за същия период. Полина Паунова: Добре, колко дела сте забавили в крайна сметка. Мирослава Тодорова: Първото дисциплинарно производство образувано срещу мен е по искане на инспектората за извършената проверка на наказателна колегия, в която са установини всички мои забавяния извън едномесечния срок. Към момента на съдебното производство пред ВАС, установих, че с изключение на два акта, а вече и за тях има произнасяне, всички дела, за които съм наказана са влезли в сила. Тоест, актовете, които съм постановила са приети за правилни и са влезли в сила. След това, започна дейността за претърсване на архива за дела преди проверката, който после не са били търсени, защото вече са били приключили... Полина Паунова: А защо се търсят след това. Мирослава Тодорова: Заявеното намерение е грижа за правосъдието. Сигнали от граждани по тези дела няма. Полина Паунова: Тоест, някой специално е отишъл и е изнамерил тези дела, които колко на брой са. Мирослава Тодорова: Две от стария период от време и Маникатов. Полина Паунова: Тоест, някой специално е търсил тези дела, за да се грижи за правосъдието през това време, правилно ли ви разбирам. Тези три дела, добре. Мирослава Тодорова: Не е било необходимо много да ги търси, защото аз съм ги посочвала като обяснение по номера, така че, просто е трябвало да бъдат извадени. Никога не съм криела забавяния. Полина Паунова: А вие, всъщност, защо не написахте мотивите, като знаехте, че сте уязвима. Човек най-лесно се гони по устава. Мирослава Тодорова: Аз непрекъснато пиша мотиви. Миналата година съм написала 270 дела. От края на май имам 400 тома, междувременно заседавам и пиша други дела. Полина Паунова: Другите съдии не са ли с тази натовареност. Мирослава Тодорова: Значи, за миналата година съм получила 309 дела, други са получили около 100. Аз съм решила 280. Полина Паунова: С тази система за случайно разпределение на делата вие получивате триста и няколко, а други получават сто и няколко. Има ли начин, ние като журналисти, да получим информация, на какъв принцип се разпределят. Мирослава Тодорова: Иска се експертно познаване на системата. Аз съм съдия и е важно да ви разкажа фактите обективно. Това, дали имам 309 дела, а някой има 150  също не дава пълната информация, защото едно дело може да бъде 200 тома, друго може да изисква работа, която се изчерпва с... за два часа. Така че, това, което е важно да се направи изисква капацитет, тоест, професионално познаване на правото и администриране на потока на делата, да се квалифицират делата по сложност и въз основа на това да се изготви норма на допустима натовареност. Колко да се иска от един съдия. Какво количество работа да свърши, така че той да не се увреди, да има време да се усъвършенства, което е гаранция за правосъдието. Мисля, че всички експерти, които проследяват развитието на съдебната система изпитват недоумение, че не сме решили още този въпрос. Това е фундаментален проблем. Полина Паунова: Казахте, грижа за правосъдието, че затова са търсили тези три дела, ако приемеме, че ВСС са принципни, защото, може да имат, така, грижовни намерения, това означава ли, че сега трябва да чакаме масови уволнения на ваши колеги магистрати със забавени дела. Мирослава Тодорова: В никой случай не би трябвало да очакваме, защото ще бъде несправедливо и ненужно. Както ВСС беше казал за магистратите по казусите Приморско, всяка система трябва да мисли за ефективното си управление и да не причини вреди по-големи от ползите, които преследва. При магистратите от Приморско се прие, че наказанията им ще бъдат тези, които ВСС определи, защото системата е инвестирала много усилия в тях и те са много добри професионалсти. Колегите, които са забавили дела, означава че са първо, дългогодишни професионалсти и ако системата не установи, че те са действали немарливо или не са решавали делата тъкмо, за да обслужват престъпността, тоест има някакъв корупционен мотив, то тогава, не може системата да си позволи да ги накаже, без преди това да е заявила, че е направила всичко възможно те да могат да свършат тази работа. Да поясня. ВСС е кадрови орган, неговата работа се изчерпва в две основни направления - да защитава независимостта и да премахва всички пречки пред съдиите и прокурорите, за да могат те да решават делата срочно и качествено. Друга работа нямат. Нашият ВСС, което доведе и до безпрецедентната криза на доверие в него, според нас, тежко не изпълни и двете си основни правомощия. Това означава 5 години, системно неизпълнение на служебни задължения. не можеш да преминеш към дейността наказване на съдиите, преди да си се опитал да им помогнеш,  по какъвто и да било начин. Пак казвам... Полина Паунова: Те нито веднъж не са разговаряли с вас, те не са ви попитали, дали вие издържате на това натоварване, ваши колеги издържат ли. Мирослава Тодорова: Те не са ме питали, но аз съм им казвала. Полина Паунова: Е, те какво са ви казвали тогава. Мирослава Тодорова: Имам предвид, ние им казваме, като неколкократно сме писали, дари сме правили изследване за стреса в съдебната система, защото синдрома на изхабяването на съдията е нещо много опсано.

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Има малко спекулации по тази тема. Всеки, който се изказва в публичното пространство по темата за независимостта на съда, всички се кълнат колко независими искат да бъдат съдиите и изведнъж вие казвате – има манипулации, има натиск. Кажете, имате ли рецепта как да се случи това? Другият ми въпрос е – от 2009 г. до този момент някой опитвал ли се е да натиска вас? Мирослава Тодорова: Аз мисля, че естеството на съдийския труд е такова, че по поведението ни в зала, бързо се ориентират страничните наблюдатели, включително и тези задкулисни кръгове, за които настоящия омбудсман каза, че кадруват зад ВСС, на кой и как може да бъде въздействано. Механизмите за въздействие са различни. Част от тях младите съдии споменаха по ясен начин на пресконференцията, която дадоха. Единият от механизмите за въздействие върху съда е члез поддържане на стрес от голямото количество работа и от несправедливите условия на труд, също и от непрозрачното кариерно израстване. Тези механизми не са измислени от българската държава, нито от нелигитимните кръгове на власт тук – те по начало се използват навсякъде. Има и други механизми, които са винаги по посока на това да се плашат хората. Никога, мислех си го като говорих с журналисти в последните дни, никога директно никой не ми е ходатайствал по дело. Може би си спомням един-единствен случай, в който, по мое дело, след като го приключих, имаше опит да бъда притеснена. Беше наказателно дело, аз винаги съм била наказателен съдия, бях съдия в Районния съд и още не бях несменяема. По това дело бях постановила оправдателна присъда срещу гражданин, който беше се опитал да се свърже със следователя, разследващ самоубийството на прокурора от Върховна прокуратура Николай Джамбов. Няколко пъти по телефона беше казал, че Главния прокурор Никола Филчев е виновен за това самоубийство и трябва да бъде разследван. Това беше обвинението. Този процес по начало явно е бил важен за тогавашното управление на прокуратурата, защото информация за него трудно изтичаше в медиите, нямаше и журналисти. След което дойде прокурор от Върховна касационна прокуратура (ВКП) в кабинета ми и каза, че иска мотивите, защото Никола Фирчев смятал, че са принос в правото и искал да ги разпространи и попита (прокурора от ВКП – бел.ред) кога ставам несменяема. Предполагам, че това са фините механизми, с които се приковава вниманието на магистрата, който в конкретен случай е постановил решение, което не е в полза на властимащите или на силния човек в системата. Това е нещо като негласно предупреждение за по нататък. Но самата аз не съм имала опити да бъда принуждавана да постъпвам против съвестта си. Полина Паунова: На пресконференцията, която дадохте след уволнението си, казахте, че сте най-проверявания съдия. Защо смятате така, някакви примери да дадете в тази посока? Мирослава Тодорова: Всъщност аз цитирах публикация в медиите. След публикуцаия по повод делото „Софийски имоти” на доклад на Владимира Янева, започна проверка от Инспектората в Наказателно отделение на Софийски градски съд (СГС). Всички колеги бяха проверени за периода 2010 г. -средата на 2011 г. Само аз бях проверена за периода от както съм съдия в СГС. Полина Паунова: Това за колко години е? Мирослава Тодорова: От 2004 г. Полина Паунова: Вие не направихте ли някакъв опит да получите обяснение защо се случва така и... Мирослава Тодорова: Това би било лично губене на време, с което аз не разполагах. В този период, аз ви казах, аз дори имах съзнанието, че се опитват да отклонят моето внимание, за да мога да се занимавам с това да се защитавам и да не влагам необходимите усилия за реформа, която, ако не се случи сега, не се забавя с 5 или 7 години, колкото са мандатите на ВСС и на следващия Главен прокурор, а с много повече години напред, защото проблема е манталитетен. Ако колегите се уплашат, че всеки инакомислещ, който се опитва да критикува, няма как да се справи с вътрешнонационални средства за защита, много е жалко и за системата, и за гражданите. Фактът, че ние открихме, като съсловна организация, активности срещу всички възможни нелигитимни центрове на власт. Опитахме се да изобличим масонските зависимости, опитахме се да изобличим феодалните зависимости на административните ръководители по региони върху съдиите и прокурорите. С това забавено изпълнение на задълженията на ВСС, в тяхна власт, във властта на административните ръководители, е кариерната съдба на съдиите. Освен, че могат да бъдат проверявани, могат да бъдат предлагани за наказание, те могат да бъдат и повишавани, казвам го условн, чрез командироване в по-висок съд. От тях зависи дали съдията ще получи празен състав или ще получи състав с 300 дела. От тях зависи дали системата за случайно разпределение ще бъде наистина случайна или може би не. Полина Паунова: Имате ли съмнение, че системата не е случайна? Мирослава Тодорова: Позволяв си да го кажа, защото още през 2009 г. съдиите от Наказателно отделение алармирахме ВСС с притеснението, че има едно смущаващо съсредоточаване на определени дела в един малък кръг съдии, а същевременно, системата позволява огромно натоварване на едни съдии и съвсем малко натоварване на други съдии. Това няма как да бъде обяснено технически. Беше ми отговорено, че проблем със системата няма, но това пък е другия проблем. След като нямам доверие на ВСС, тъй като е дълбоко компрометиран, ви сте видели, че от 2009 г. пиша на ВСС във връзка с всякакви проблеми, никога не сме получавали адекватен отговор. Възниква въпросът – след като държавата не дава тази защита, какъв е следващия изход? Разбира се, че има изход и това е този, който беше показан в последните месеци – висока гражданска активност и съдиите да се опитат капацитетно да обяснят проблема. Ако бъде дефиниран проблемът, ако се види от къде идва, могат да се намерят правилните решения. Все пак не сме нито 1939 година, нито 1946 г. – живеем в 21-ви век и сме в ЕС. Полина Паунова: Няма как да не ви попитам. Вие се се щате много добре, че в тефтерчето на Красьо Черния бяха намерени номера на политици. От това, което казвате до тук става ясно, че зависимостите в съда са принципа подчинен-началник. Къде е намесен политическия натиск? Мирослава Тодорова: Тъкмо усилието ни ЗСВ да бъде променен в посока да се повишат гаранциите за прозрачност в номинирането и избора на всички съдии и юристи на административни длъжности като член на и като председатели на съдилища и административни ръководители в прокуратурата, биха могли да осветлят кога и как политиците имат възможност да въздействат. Това, което наблюдаваме сега съвсем обективни факти и хронология показват, че механизми за въздействие очевидно има. Тъй като не съм един от обектите на политическо въздействие, тук мога да ги разкажа от първо лице, забелязваме, например, че министъра на вътрешните работи сутринта в деня на т.нар. „второ заседание” по дисциплинарното ми уволнение, публично дава интервю. След това ВСС излиза и прави безпрецедентно заседание, в което обяснява, че не разказва факти от дисциплинарното ми производство, а разказва публикации от медии. Самият факт, че взима отношение по интервюто на министъра на вътрешните работи, което също съдържа нападки към съдебната власт, вече е дълбоко тревожно, защото по Конституция и по закон той трябва да защитава магистратите. Делото „Красимир Георгиев”, та.нар. „скандал Красьо Черния”, показа проблем, но само осветли проблема. Ние, като съдебна система, не успяхме да извлечем всички позитиви, които даваше. Всяка криза, затова е позитивна, приковава вниманието, разобличава проблема и би могло да се търси неговото решаване завинаги и радикално. Това производство за търговия с влияние беше прекратено поради липса на доказателства от прокуратурата. Доколкото знам, извадени са част от разговорите на Красимир Георгиев, нямам информация, защото това, което знам, го знам от медиите, дали са проверени всички контакти на Красимир Георгиев с юридически лица и кои са тези политици, които са вътре в това тефтерче. Това, което направихме ние и в този смисъл аз се гордея със съсловната общност, че ние поставихме въпроса пред ВСС и казахме – изисква се жестока равносметка, да се каже кои са магистратите и защо са говорили с Красимир Георгиев, а след това да се даде отговор как това е възможно. Това което ние видяхме, всъщност и хората видяха, че над 30 кандидати за административни ръководители активно са си говорили с Красимир Георгиев, който по обективни данни няма нищо общо със съдебната система. Той е човек на около 20 и няколко години, занимава се със дейност напълно встрани. Тази комуникация е била много активна и е приключвала непосредствено преди избора на ВСС. Аз смятам, че капацитетното разследване можеше да доведе до други резултати, но не съм разследващ орган. Не стана ясно какво общо има и с кого Красимир Георгиев с ВСС. От къде г-н Иван Колев, от коя партийна централа е разбрал за съществуването му и какво като е разбрал? Т.е., научихме само началото, мисля, че дори не бяхме допуснати до средата. Другите системи, обаче, извън съдебната, не показаха и наченки на покаяние. Няма как да има корупция в съдебната система без бездействието или без дори тихото съучастие на другите власти, особено на изпълнителната. Полина Паунова: В този смисъл на 5 май пред TV7 Цветан Цветанов казва в свое интервю: „Всеки ден си комуникирам с много съдии и те ме подкрепят.” За натиска върху съда, това ли според вас имаше предвид ЕК с констатацията си за това, че политици оказват натиск върху независимата съдебна власт? Мирослава Тодорова: Според мен, най-притеснителното в ситуацията е осъзнаването на факта, щом се признава публично, че министъра на вътрешните работи не бива да си общува със съдии. Общуването със съдии не е повод да се изразява радост или гордост. Ние работим професии, които трябва да бъдат в дистанция, не кавам, че трябва да бъдат в конфронтация – в никакъв случай. Тъкмо затова заведох и дело от частен характер срещу г-н Цветанов, за да не си говорим публично по медиите, а всичко да бъде сведено в рамките на процеса. Няма как да бъдат спокойни гражданите, ако знаят, че представители на полицията си говорят със съда, който е арбитър. Понякога гражданите търсят защита тъкмо от действията на полицията. Освен това, всеки подсъдим се опитва да докаже, че тезата на обвинението не е вярна, а разследващите органи са представители на МВР. Би било много жалко, ако е необходимо аз да защитавам един от фундаментите на правовата държава, защото поначало това би следвало да е ясно. Не  едобре министъра на вътрешните работи да хвали съда, не е добре и да го укорява по висящи дела. Ако има голяма власт, която би могла да бъде използвана за реформа на съдебната система, всички корумпирани магистрати могат да бъдат уволнени и да бъдат осъдени, ако МВР представи необходимите доказателства за това. Това беше и едно от основните ми възражения. Не би могло да бъде търпимо положението, в което министъра на вътрешните работи кава за съдия, това го каза, мисля, за г-н Пенгезов и след това за мен, че сме свързани с организираната престъпност. Защото, ако това е вярно, нему е дадена властта и не като обяснява публично, а като тайно и бързо събере доказателства чрез разследващите органи, да ги представи на прокуратурата, за да може своевременно да бъда осъдена за тежката престъпна дейност, която съм извършила. Ако аз толерирам престъпността, това е престъпление. Полина Паунова: Сега трябва да прекъснем за 10 секунди и после да уточним как се толерира престъпността. Следва продължение Полина Паунова: Започваме отново, десетте секунди минаха по-бързо. Преди малко казахте, че освен вас, министъра на вътрешните работи обвини и съдия Пенгезов за връзки с организираната престъпност, той някакси много бързо се изми от организираната престъпност. Как се случа така, че много често в съдебната система, включително министър Диана Ковачева в деня на вашето уволнение и след това показа как мнението може да се смени на 180 градуса за отрицателно време. На какво се дължи това. Мирослава Тодорова:   Аз трудно мога да дам рационално обяснение на това, защото самата аз изпитвам недоумение, иначе се старая да разбирам действията на изпълнителната власт, защото факта, че организацията, чиито председател съм се опитва конструктивно да търси решения. Ние не сме опозиция, която е застанала в отбрана и спъва всякаква полезна инициатива. Опитваме се да разберем, каква е държавната воля и да можем да помогнем, включително като изпълняваме задълженията на други органи на държавна власт. Не знам защо, факт е, имаше такива динамични промени в становището на влестите по отношение на, тост представителите на изпълнителната власт, по отношение на мен. Отстрани изглеждаше, като да се опитват да направят добро впечатление след доклада или минимизират вредите. Никой не може да ни укорява, че благодарение на нашата активна позиция и осветляване на проблемите в съдебната власт в доклада на Европейската комисия са включени критични констатации. Европейската комисия показа че, с докладите които, можеби 11 на брой досега, показа, че внимателно следи процесите, диагностицира правилно неща, които ние от вътре също забелязваме защото тук живеем и предлага решения. Това, че ние се обръщаме към органите на европейския съюз и Съвета на Европа, за да търсим съвместно решение на проблемите, само показва висока степен на правосъзнание. Вие прочетохте част от позицията на Съюза на съдиите, от 2009, може би до началото на 2011 година ние активно търсихме контакт с българските власти. Писали сме неколкократно на министъра на вътрешните работи, освен това на министър-председателя, като предупреждавахме, че подчиняването на съда в момента, осигуряване на благоприятни за изпълнителната власт актове по дела в реално време,  не е постижение на демокрацията, а е опасно, с дългосрочни последици  в бъдещето, защото действително създава (...). Томас Хамемберг, комисаря по човешките права, в това становище, на което българските власти обърнаха много малко внимание, касаещо състоянието на независимост в централна и източна Европа, заявява колко са финни и същевременно опасни механизмите за въздействие върху съда, защото съдиите, по длъжностна харектеристика, не се изисква да бъдат герой, от никого не може да се иска да работи в прекомерно тежки, опасни условия и така създава на себе си и своите близки сериозни затруднения, включително има опасност да загуби работата си. Комисаря по човешките права казва за така нареченото телефонно правосъдие, когато някой се обажда на съдията и казва какъв трябва да бъде резултата, това той прави възоснова на собствено проучване сред съдиите в централна и източна Европа, главно в Източна Европа, но казва, най-опасни са онези механизми на въздействие, които не могат да бъдат доказани. Те са част от създаването на култура на търпимост и на страх, на търпимост към терора, и на страх, когато съдията  се опитва да се ориентира само по външните белези, по изявленията на власт имащите, това решение, което се очаква той да вземе,  за да може да живее лесно и кариерно да израства. Съдии имат много малко възможности, фактически и по закон да се защитават сами, но факта, че се стига до радикални действия, до това, че съдиите излязоха на протест, а след моето уволнение имаше множество реакции на подкрепа от почти всички региони на страната, еднозначно приемама за добра новина, защото се вижда, че професията действително възпитава отношение към справедливостта и нетърпимост към нечестните и авторитарни практики. Полина Паунова: Къде другаде съдии са излизали на протест? Мирослава Тодорова: Веднага се сещам за Франция, има и други държави, но в Източна Европа, мисля че сме първите.

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Здравейте, вие сте с 4-ти епизод на „Гневни Млади Хора”. Започваме с кратка ретроспекция. Всичко започва 2009 година. Тогава Съюза на съдиите в България (ССБ) пише отворено писмо до МС, в което казва: „В последните няколко седмици наблюдаваме поредните опити за недопустимо посегателство върху независимостта на българската съдебна система от страна на различни представители на изпълнителната власт. Наш дълг е всеки път да алармираме за тези вмешателства, защото единствено поддържането на нетърпимост към тях е ефективна гаранция срещу авторитарно управление. Напомняме, че независимостта на съдебната власт е предвидена в Конституцията като необходимо условие за функционирането на правовата държава и е в услуга на обществото.” Тези изречения са провокирани от двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Първият, според ССБ, пак цитирам: „нееднократно в средствата за масово осведомяване заяви, че МВР е събрало “безспорни доказателства”, при които “няма европейски съд в Европа, който да не осъди тези лица на възможно най-високата присъда, която могат да получат”.” Именно по този повод, ССБ в своето обръщение, подписано от съдия Мирослава Тодорова пише: „ Внушението на тези изявления е недвусмислено и представлява натиск върху вътрешното убеждение на съда.” Година по-късно ССБ публикува на сайта си кратък текст „Защо мълчим”. Той вече звучи отчаяно – този път те не виждат смисъл да учат Цветанов на демократичност. Цитирм: „Досега коментирахме многократно подобни изказвания на г-н Цветанов с призив да спре конфронтационното вредно говорене срещу актове на съда по неприключили наказателни дела. Не бяхме чути. Не можем да научим министъра на вътрешните работи на демократична култура. Не разполагаме с възможност и да го убедим в принцип, който от гледна точка на правовата държава, би следвало да е извън всякакво съмнение – за да има правов ред, за да се чувстват сигурни всички граждани, съдът е коректив за законността на действията на полицията и никога не може да е обратното. Защото обратното е полицейска държава, а не правова.” От тук нататък историята вече ви е ясна. Вербалните нападки между вътрешния министър Цветан Цветанов към съдия Тодорова продължават, докато ескалираха до това, че той я обвинява в „слугинаж на мафията”. Тя пък заведе дело срещу него. След това ВСС уволни съдия Тодорова, заради забавяне на мотиви към дела, за които същия този ВСС по-рано я наказа. Президентът допусна, че уволнението е в резултат на заведеното дело, Борисов го определи като „провокация”, ЕК написа, че това е „смущаващо”, а пък Цветанов похвали ВСС за „моралната позиция”. Тук интересн момент е, че цялата власт побърза да се разграничи от ВСС с мотива, че той е избран от Тройната коалиция. Това, обаче не отговаря на истината – ГЕРБ до този момент е назначил четирима свои представители в него. Стигна се и до там, че членът ан ВСС Цони Цонев бе предложен от ГЕРБ да бъде в Инспектората към ВСС и с това въведение казвам здравейте на вас и Добър ден на съдия Мирослава Тодорова. Мирослава Тодорова: Добър ден. Полина Паунова: Предлагам да започнем с един такъв въпрос: Какво остана неразбрано, според вас, от дебата по уволнението ви? Мирослава Тодорова: Може би малко ми е трудно да се отстраня, защото не знам дали си представяте, но това е ежедневна обсада. В продължение на може би две години, правим отчаяни опити за защита независимостта на съда от посегателства както отвътре, така и отвън. Междувременно гледаме дела, опитваме се съсредоточено да ги решим правилно и да не сбъркаме. Аз пиша защити по дисциплинарни производства, становища по законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт и се стигна до тази ескалация в момента. От една страна, фактите са вече публично изнесение, ВСС, независимо от тайната на дисциплинарните производства, каза своята версия по въпроса без да ме покани. От друга страна, обаче, аз съм юрист и смятам, че ще спечеля спора във Върховния административен съд (ВАС) и се преживявам като съдия. Целият си професионален опит съм изкарал в съда така, че много внимавам аз да не прекрача границата, защото всичките ни усилия са, за да постигнем върховенство на закона. Това означава, че трябва да се борим за независимостта на съда, като даваме възможност на съда винаги да отсъжда спокойно без външни въздействия. От друга страна, обаче трябва да се опитваме да правим разграничение кога съда е оставен да работи свободно и постановява актовете си въз основа на вътрешно убеждение и кога това представлява симулация. Върховенството на закона се видя, че е един от големите проблеми на страната. Посочен е като основен проблем в доклада на ЕК. Но, истината е, че от години говорим за този проблем. Всеки път, когато сме реагирали срещу изказванията на министъра на вътрешните работи по висящи дела, включително преди произнасянето на съд по тези висящи дела, сме имали предвид, че ако съдът се подчини на държавната вола и привидно това, което се твърди, че е държавния интерес, в този случай вече никой няма гаранция, че неговото дело ще бъде решено правилно. Защото няма да разполага с информация дали другата страна в процеса няма да разполага с други форми, с които контролира съда. Механизмите за поддържане на зависимост на съдебната власт, са най-разнообразни. От една страна, съдебната власт, по дефиниция, е по-уязвима от другите власти, защото не разполага с ресурса да говори свободно по медиите. Съдът трябва да бъде дистанциран от страните и останалите власти, за да може спокойно да чете делото и да не показва пристрастност. В този смисъл не може да се изразява и граждански активности и затова... Полина Паунова: Но, пък вътрешния министър може. Той се изказва като „гражданин”, както знаем. Мирослава Тодорова: Да, ние затова в тези многократно написани позиции не веднъж сме цитирали и конституционалиста Хамилтън, който казва, че въпрос на зрялост е другите власти да не подчинят съдебната. Защото това е много лесно, но е пирова победа. От 1997 година съм съдия и виждам как със смяната на всяко следващо правителство тези хора, които първоначално като властимащи са смятали, че могат да се опитват да узурпират съда, след това са били в уязвима позиция. Така, че въпрос на зрялост, на чисто, биографично ежедневно ниво е всички да разберат, че независимият съд е лична гаранция за тяхното лично добруване в бъдеще. Защото никоя власт не е вечна. В конкретния случай, с това уволнение, фактите показват притеснителни процеси. Част, от които изискват своето обяснение и то, може би не от нас, а от обективни и независими наблюдатели. Успокояващото е, че ЕК, очевидно добре се ориентира от дистанция какво се случва. Това, което се видя е, че без да бъда изслушана бях уволнена за дела, които съм разгледала преди много години. Трудно бих могла да бъда убедена в добросъвестността на ВСС, че той изхожда от интересите на правосъдието. Защото, ако това беше така, щеше поне да направи актуална преценка на дейността ми сега. Колко дела ще започнат отначало, колко дела са обявени за решаване и, поради това, че не са написани от мен и от колегите в състава, ще почнат отначало. Въпреки всичко, въпреки това, че административния ръководител и ВСС са ме поставили в условия, в които да мога да върша спокойно работата, дали пък не съм успяла да приключа всички стари дела. Защото аз твърдя, че в момента най-старото ми дело, което разглеждам е от юли месец 2011 г. и то е едно от най-тежките дела за организирана престъпност в страната. Полина Паунова: Кое е това дело? Мирослава Тодорова: За наркоразпространение на територията на София за голям период от време срещу част от групата на Златомир Иванов (Златко Баретата – бел.ред.). Полина Паунова: Става дума за Тони Мамата, нали така? Мирослава Тодорова: Да, и други. От юли месец до сега сме провели 27 заседания, което означава най-малкото, че съдът не бездейства. Трудно е хората да разберат, аз знам, че акцента е върху забавянето на делата, трудно е хората да разберат какво усилие коства на съдиите в натоварените съдилища да свършат работата си съвестно и съобразно високото си назначение. Защото всяко дело трябва да бъде решено правилно и никой да не бъде неглижиран. Всеки човек, когато застане в съдебната зала, трябва да има увереността, че неговото дело е най-бавно за съдията. Статистиката е чудовищно голяма. Освен, че съм получила 309 дела, което значи, че съм ги и прочела, 270 от тях миналата година съм решила, а само за 2 месеца съм получила 400 тома и това в ситуация, образно казано, на обсада. Защото, междувременно, въпрос на личен избор е, но ние не се отказахме да пишем конструктивни становища за законопроекта и да изпълняваме това, което ВСС не изпълняваше. Всеки път да реагираме, когато имаше противозаконно и противоконституционно посегателство върху независимостта на съда. Същевременно започнахме и високотехнологична дейност по изготвяне на система за оценка на натовареността на съдиите. Това, на практика, е много работа. Не е вярно, че съм рецидивист, както е казал г-н Цонев. Не съм го слушала, защото тогава бях на работа, а не съм била поканена на заседанието на ВСС. Дисциплинарно съм уволнена за дела, които съм приключила – едното 2009 г. и не са обявени мотивит, т.е., то без сигнал на недоволен гражданин е издирено и открито в архива на съда, а другото... Полина Паунова: Кой го е издирил това? Мирослава Тодорова: Сигналът е от председателят на Апелативния съд (Веселин Пенгезов – бел.ред.), което означава, че той може би с прекия ми административен ръководител. А, другото ми дело е от март 2011 г. Рецидив, и в юридическия смисъл, и в гражданския смисъл, т.е. хората могат да разберат е, когато след като съм наказана, съм продължила все така упорито да не си пиша делата. Но има нещо друго. Тези дела са приключени в период, в който - това не го казвам като оправдание, а като обяснение – съм имала право да не гледам дела, но съм ги изгледала, за да не осуетявам възможността доказателствата да бъдат събрани и тези граждани, които са били разпитани, да не идват пак и да не натоварвам колегите си. Минималният стандарт, казвам минимален, не повече от това, е било да не бъде осуетявана възможността тези дела някъде да ги чета, да ги пиша и да мога да ги предавам. Вместо това, не само физическия достъп до делата ми беше затруднен, защото нямах кабинет и... Полина Паунова: Имате предвид – това  ебило във времето, в което сте била преподавател, защото, вероятно не всички знаят? Мирослава Тодорова: Да, точно така. В този период от време бях на пълна трудова заетост в Националния институт на правосъдието в продължение на две години. В този период от време, обаче аз приключих всички дела, които са ми възложени за разглеждане. Една част от тях бях принудена да ги търся по най-различни места в съда. Много внимавам да не кажа повече, отколкото мога да казвам, за да не злепоставя и други хора, но истината е, че аз съм пример за това, че има дефицит на добро управление на системата. В никакъв случай не подценявам собствените си грешки, но след като съм се наела да приключа делата и да работя две работи и та за една заплата – казвам го, защото има злоупотреби и в тази посока. Полина Паунова: Обвиняват ви, че сте вземала повече от една заплата, така ли? Мирослава Тодорова: Да. Но пак казвам – принзипа на лавината безотказно работи. В годината, в която отново се върнах в съда, освен делата  - около 250, примерно, които са ми се паднали на доклад, съм приключила и други около 230, които не се водят в статистиката. Защото са на доклад на други съдии, включително на младши съдии, но аз съм взела участие в по-голямата част от тях и така се оказа, че това е годинат ана особените мнения, които съм написала. Нали си представяте колко много дела са това и най-малко има по един засегнат, най-малко. Полина Паунова: Връщам се на това, с което започнахте. Казахте: „Смятам, че ще спечеля спора във ВАС.” Мирослава Тодорова: Смятам, защото съм убедена, че праното е на моя страна. Полина Паунова: Добре, но като имате примера със съдия Величка Цанова пред вас, обмисляте ли възможността, ако не спечелите във ВАС, какво ще направите? Мирослава Тодорова: Не обмислям, защото аз съм решила, юрист съм и знам с какво съм се захванала и пътя е ясен. След като приключа с всички националин средства за защита, ако решението не е в моя полза, тъй като смятам, че имам защитим от закона интерес, и тъй като считам, че моя случай не е частен и би могъл да обслужва изграждането на правова държава и независимостта на съда, ще се обърна към Съда по правата на човека в Страсбург. При всички положения е важно целия процес по конструиране на новия ВСС, включително, по развитие на моя процес, защото, времето, в който той се случва, сега не е случаен, да бъдат прозрачни и внимателно наблюдавани – факт е, това е историята на страната. Няма как да бъде лесно. Този преход, който от 1990 г. до сега се осъществява, показва, че политическите сили нямат интерес да осигурят независимост на съдебната власт. Посегателства е имало винаги, но сега просто са изключително вербално агресивни и, може би, преминават всякакви граници. В доклада на ЕК се казва, че не се изисква от България да постигне стандарти по-високи, отколкото държавите членки на ЕС, а поне тази стандарти да бъдат съизмерими. Това означава, че ни казват в прав текст, че още сме далече от това.

Чувството за допир представлява един от големите подаръци на природата към нас. За нас то е даденост на която не обръщаме внимание, но загубим ли го ще загубим не само значителна част от когнитивните си способности за опознаване на околният свят, но също така и голяма част от емоционалните ни въ...

Вили продължава със съветите за пътуване до Неапол. Започнахме с Информация и съвети за Неапол, а предишния път започнахме обиколка из някои важни забележителности. Днес продължаваме обиколката, като авторката е сложила нейните оценки по шестобалната система за показаните места. Предупреждение от редакцията: в разказа има снимки на пишки. Който майка му не дава да ги гледа, да не чете Приятно четене:    

Виж Неапол и… се влюби

трета част

Какво още да видим в Неапол

/първо продължение/   А сега да видим какво да видим ;) От моя колежка знам, че по време на панорамната си обиколка с автобуса, екскурзоводите посочват някои забележителности и, евентуално, казват тук-там по няколко думи, без никакви подробности.. Ами да, то за какви подробности да има време, след като автобусът се движи из улиците и хората не слизат да разглеждат? :) От мен сега малко повечко, но само колкото за да решите, дали да впишете съответното място в плановете си:

** Археологическия музей = 6

Националният археологически музей е една от топ-забележителностите не само на Наполи, а и на цяла Италия. Карло III Испански е човекът, на когото италианците са задължени и благодарни за това. Сградата, която той определил за целта, била бивша казарма на кавалерийския полк. Направеното й тогава частично разширение използвал Университетът на Наполи, а от 1750г. се появил и Неаполският археологически музей. Днешното богатство на музея е разпределено в различни колекции, като колекциите от гръцки и римски антики се смятат за едни от най-важните и престижни в света. Има невероятни скулптури и мозайки, скъпоценности, монети, папируси... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Из Археологическия музей"][/caption] [singlepic id=15937 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - Имам чувството, че ако подухне ветрец, плисетата на поличката на този древен римлянин ще се развеят  :) [singlepic id=15936 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - Венера... от еди-къде си [singlepic id=15938 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - Е, каак му надиплиха тия дипли от мрамора бее... Били са майстори древните скулптори, нали?! [singlepic id=15939 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - Като замръзнали са... Ехоо, търси се вълшебник, който да плесне с ръце и всички в тази група да се събудят от над 2 хиляди годишния си сън. Наградата е брейкинг нюз в CNN  ;) [singlepic id=15940 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - Тези колони с мозайка са от дворец или храм (не помня) от Еркулан. Или Помпей - май ще трябва да си позаписвам, хм.. [singlepic id=15941 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - А това е Александър Македонски. За съжаление не е запазено цялото пано. Мозайката е открита в Помпей. [singlepic id=15942 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - И на тази древно римска дама не съм й запомнила заглавието. [singlepic id=15943 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей - Мозайка "Бой на петли" - наградата е в кесийката на масичката ;) [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Археологическия музей - пано-мозайка "Улични музиканти" изкопано от Помпей"][/caption]   Музеят притежава и египетска колекция, за която казват, че е третата по големина в Италия, след тези във Ватикана и Торино. Само че, когато аз бях там, секцията беше затворена за нещо, та не я видях :( Част от известната колекция Фарнезе също е в музея. [caption id="attachment_33516" align="aligncenter" width="640" caption="Археологическия музей - сребърна чаша от Помпей, 1 в. пр. н.е.  (е, малко счупена под дръжката)"][/caption] [caption id="attachment_33517" align="aligncenter" width="640" caption="Археологическия музей - златна монета от колекция Фарнезе"][/caption] Аз предпочитам да гледам картини и фрески, те са ми слабост. И понякога така се вторачвам в някои... може и да не ви се вярва, но някакси сякаш виртуално "влизам" вътре, особено в някой от ония, огромните ренесансови шедьоври, дето са на цели стени, че не усещам как ми отлита цял час отпреде му. Но, признавам, че скулптурите тук са невероятни... Възхитителни са! И мозайките също. Казвам ви, хора, древните майстори са били абсолютни таланти! А една от разглежданите с най-голям интерес сбирки в Неаполския археологически музей е много специфична и се съхранява в

така наречената "Тайна стая"

Интересен, мисля, е фактът, че тя е и една от първите колекции на музея, и е била официално изложена още от 1800г. Състои се от внимателно събрани от затрупаните от Везувий градове Помпей и Ерколано, еротични фрески, статуетки, гравюри и предмети. ...Стойчо?... ами, не знам, може би тук една червена точка ли?...   [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Археологическия музей - дяволът се опитва да похити и открехне в греховете този тийнейджър"][/caption] [singlepic id=15946 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей, "Тайната стая"  -  Хий... хе-хеее... [singlepic id=15947 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей, "Тайната стая"  -  Маалее... ;) [singlepic id=15948 w=320 h=240 float=none] -  Археологическия музей, "Тайната стая"  -   "Fallo alato" ще рече "крилат фалос"... И това сигурно му е гаражчето ;) ... Ама Анджело рече, че туй нЯщо май било маслена лампа, използвана в публичния дом на Помпей ... Хмм... някой да има друга версия за вероятната му употреба? [singlepic id=15949 w=320 h=240 float=none]  -  Археологическия музей, "Тайната стая"  -  Предавам се, нямам коментар!   И, гледайки тези артефакти и интересът, с който хората тихичко си шушукаха заничайки във витрините, си мислех: Хммм... днешният човек сякаш открива пак топлата вода... Мдаа, сексът изобщо не е от вчера и е явно от основните движещи сили на човечеството, откак свят светува... Хе-хее, дали древните римляни са знаели за Кама Сутра? А древните индийци, съответно, за римските сексуални техники и "оръжия"?... Но защо тогава хората говорят днес под сурдинка и даже срамежливо за него (секса), и твърде често оставят децата си да го "откриват" случайно, вместо да ги учат отрано що е то и защо е, така както ги учат да се хранят, обличат, играят, четат и пишат? ... Някой, ваша милост, иска ли да се изкаже по въпроса? ;) Мдаа... Вход - 6,50 евро Така. Още - за любознателните и особено за любителите на древната история и археологията, които разполагат с малко повечко време и желание, има и комбиниран билет от 8,50 евро, който е валиден три дена за пет места: Националния археологически музей в Наполи, Археологическата зона Кампи Флегрей, Археологическия музей Байа, Амфитеатъра в Поцуоли и Археологическия парк Кума. С изключение на Националния музей, другите четири се намират в Поцуоли и наоколо там - малко градче-предградие в западната част на Неаполския залив. О, между другото, Кампи Флегрей е едно страашно интересно място не само от историческа гледна точка и си струва да се отиде до там. Ако не ме размързи много, по-после може да разкажа и за него в друг пост. Ще видим.

** Кастел дел Ово = 4

Кастел дел Ово или Замъкът на яйцето, или само Яйцето, както му казват напулетане-те, подобно на Кастел Нуово е масивна и внушителна средновековна крепост. Оф, на мен дори ми е и малко като зловещ, особено когато времето е мрачно. Но е факт, че веднага ти влиза в очите - много е забележителен. Според легендата, римският поет Виргилий, който имал славата и на магьосник, положил едно вълшебно яйце в основите на строящата се крепост, със заклинанието, докато то е там, тя да стои стабилна, а цял Наполи да се радва на благоденствие. Първоначалната постройка през вековете изпълнявала функциите на крепост, на масивна римска вила, даже и на манастир по някое време. Но през 9 век местните жители я пожертвували и разрушили, за да не попадне в ръцете на сарацините, които по това време (8-9 век) хвърлили очо на района и почнали системно да правят набези и да плячкосват, каквото си харесат. И, значи, днешният вид на този замък-крепост, не е точно първоначалният. Така е оформен от Карло I Анжуйски през 13 век, малко преди да построи Кастел Нуово. Мястото на Яйцето винаги е било стратегическо за съответния владетел, понеже се намирало, така да се каже "отпред", върху миниатюрно островче, направо "на една плюнка" от брега. Впоследствие изкуствено свързали островчето със сушата, чрез нещо като... ми, не знам как точно се казва... - е, те, дубайските шейхове са наясно как се нарича това, нали са спецове по изкуствените острови и пътеките до тях ;) Та, тази изкуствена "дига", или както там се казва, сега е сто +/- метра дълга, и е толкова широка и стабилна, че по нея спокойно се движат автомобили, а напулетаните й казват "понтиле", което значи "малък кей, мостче". И що така? Ами, защото като свързали островчето с брега, се образувал малък изкуствен залив и в него набързичко се оформило малко рибарско селище - Борго Маринари. Днес, обаче, рибарските лодки за заменени от яхти, т.е. сега е яхтено пристанище. И въобще, около Яйцето сега се е получила една приятна, интересна и, бих казала, атрактивна зона. Няколко от залите на крепостта сега се използват за културни мероприятия, а в заведенията отвън под нея и край яхтите, може да се каже, че е приятно. Хм, доста приятно ;) В някои от рИсторантчетата даже сервират и свежа виагра  ;) ... Аабе, морски дарове бе, Уили! :D Вход свободен. Плаща се вход само, ако има платени културни мероприятия. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел дел Ово - снимка от кафе-терасата на хотел Везувий (зум, естествено)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел дел Ово - поглед към яхтеното пристанище от рампата към входа му"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел дел Ово - вътре из крепостта"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел дел Ово - вътре из крепостта... Да ме прощават разбирачите, ама тия оръдия ми изглеждат доста смешновати малко като нещо малоумни :D  (говоря за външния им вид) Повтарям: извинете."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Кастел дел Ово - така подсветен е сякаш по-убав ;) ... Щото при ниски сиви облаци, вятър, дъжд и вълни, си е не само грозен, ами и страшноват."][/caption]  

** Фонтана Себето в Мергелина = 3-4

Това е един не особено интересен за мен монумент, но казват, че е забележителност. Наречен е на древната и несъществуваща днес река Себето, за която се смята, или по-скоро предполага, вследствие легендата, че се е вливала в морето точно на това място. Фонтанът окончателно бил завършен от сина на архитекта Козимо-някой си, щото той, уви, преждевременно се възнесъл на небето. Амин му. [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Фонтанът Себето"][/caption]  

** Манастирът Санта Киара = 5,5

Мисля, че си заслужава човек да отдели малко време за него. Хем се намира точно в центъра на Чентро сторико - на около 200-300м от пиаца Данте. За него съм споменала в http://patepis.com/?p=28275   та затова да не се повтарям.   [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]  

И сега се качваме на хълма Вомеро, за да видим:

** Кастело Сан Елмо = 3

Ами да, 3. Понеже аз просто не си падам по фортификационни съоръжения и разни странни (за мен) оръдия, железа и т.н. Та, значи няма кой знае какво да се гледа в Сан Елмо, впечатляват само тия високи, дебели и грозни каменни стени, затова му давам тройка... Оп-па, грешка! Има какво да се гледа! Висти! Белли висти на цял Наполи и целия залив! Значи, заради разкошната панорама = 6!  :) вход 5 евро [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Три в едно! - Гледката е от ферибота, пристигащ от Капри: най-отпред долу е грозотията Кастел Нуово. Горе на хълма по-ниското бяло здание е Чертоза ди Сан Мартино, а сивото зад него е Кастел Сан Елмо."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Високите, дебели и страховити стени на Сан Елмо"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Панорама с Везувий от Сан Елмо (зум)"][/caption]    

** Чертоза ди Сан Мартино = 5-6

Тук шестицата се отнася за фреските вътре и за панорамите отвън, а петицата е за всичко останало. вход 9 евро [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Чертоза ди Сан Мартино - дворчето му ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Чертоза ди Сан Мартино"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Чертоза ди Сан Мартино - фрески, заради които също си заслужава да се качиш на хълма"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Чертоза ди Сан Мартино - фрески по тавана  (за подобни красоти не ми се свидят 9-те евро)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="675" caption="Панорама към западната част на Неаполитанския залив"][/caption]  

** Още малко за точно това място на хълма Вомеро.

Най-бързо до тук се стига с фуникульора, който тръгва от станция Монтесанто. Тя се намира на 400м от пиаца Данте и е възлова (метро, крайградски влакове, фуникуляр). След само няколко минутки се слиза на крайната спирка Морген. Има указателни табели към кастелото и чертозата ("чертоза" значи "манастир"). След около 100 м по уличката, стигате до страховитите стени на Сан Елмо и след още 150 м покрай тях, до улицата, на която е входа му - завивате надясно, все покрай стената му, и са 20-30м до входа. А 200м по-надолу от входа на Сан Елмо е и входа на Чертоза ди Сан Мартино. == От лявата ви страна по тази тиха уличка (преди да завиете - ееми, нà, не обърнах внимание как се казва) има жилищни кооперации. Изобщо, освен кастелото и чертозата, всичко наоколо е все жилищен квартал, при това доста симпатичен, бих казала дори "интелигентен", тих и спокоен. А от въпросния ъгъл на крепостната стена, ако се тръгне наляво по улицата, във втората сграда насреща се намира кино Америка Хол, в което, както разбрах, прожектират най-вече класически филми. А пък от терасата му, към която имало кафе-бар, се откривала чудна гледка към целокупен Наполи. Аз минах от там на връщане от терасите, сама и напълно случайно, и ей, Богу, изобщо не бих се сетила, че това е кино! Защото над входа има само един не особено голям надпис "Америка Хол" и няколко малки афиша встрани, на филма, който върви в момента. И ако човек не знае добре езика, изобщо няма да се светне що е то. И аз също - загледах ги, помислих си, че ми приличат на афиши за кино, но отминах. Как да си го помисля, като иначе това си беше обикновена жилищна сграда? Но вечерта попитах Анджело и той, разбира се, ме просвети (предния абзац  ;) Впрочем, знаете ли колко кина има в Наполи днес? Само в "чистия" Наполи, т.е. по административни граници, който е с население близо 1млн., има 8 кина. А в района Наполи (население над 3 млн. души), кината са 13 - т.е. всяко по-голямо градче си има кино. Хм, за Варна знам, че са три - две "Арена" в два от моловете и едно във Фестивалния комплекс, което не работи всеки ден. А как е в София?... Да?  А, софиянци? Е, както и да е. Сега говорим за Наполи. == И следващото - и то е my experience ;) Пак там на хълма, точно срещу входа на Кастел Сан Елмо е

Galleria Vincent или Casa d'Arte,

която излага картини и скулптури на съвременното изкуство. Споменавам го за в случай, че някой се интересува - може да си направи "3 в 1", т.е. да съчетае панорамни гледки със стара история и съвременно изкуство, с едно качване на хълма над Наполи. На пръв поглед нищо забележително - проста бяла едноетажна постройка със сива метална ограда, вътре в двора - китки и кафе-тераса. Но на стената отвън, ако се загледа човек, има неголяма табела и работно време. Инфо (по-после) от Анджело: това е не просто арт-галерия, а и аукционна къща, чийто собственик е (цитирам: един откачалник, дърт гей и т.н. изрази на твърд хетеро мъж) - та, чийто собственик е Луиджи еди-кой си (не запомних, но ако някой се заинтересува, ще попитам и ще кажа). Галерията, както споменах, е за съвременно и модерно изкуство, също предлага и експонати за продан. В нея често се правят временни изложби и срещи на млади художници, и изобщо тя е доста притегателно място и за съвременния културен елит на Наполи, а не само за артистични "меки китки" (сорри, друго ориентираните, извинете). И това е въпреки невзрачния външен вид на "казата" откъм улицата. Е, откъде Анджи знае разни такива неща? Ами нали е италианец! А всички италианци, какво? - Си имат гени, задължителни и по много, за изкуство или интерес към него ;) [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Via Tito Angelini - ниската невзрачна сградичка с табелата най-вляво, която бая съм я орязала като съм снимала (щот' още не знаех какво е),  е въпросната Casa d’Arte. Малко по-надолу се вижда едно палацо..."][/caption]   == От входа на Сан Елмо на 50м надолу по улицата в посока Чертоза ди Сан Мартино, отсреща на улицата се намира ето

тази красива къща-палацо:

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Палацо Елена и Мария"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Villino Elena e Maria - малко по-детайлирано"][/caption]   Всъщност, в един каталог за архитектурата на Наполи прочетох после, че официално тази красива къща се нарича Villino Elena e Maria. Но, за съжаление, аз не намерих повече инфо за нея, освен това, че е построена в началото на миналия век, специално разположена навръх хълма така, че обитателите й да се наслаждават на прекрасната панорама. Дело е на Еторе Берник и Микеле Капо и е типичен за Наполи пример на еклектика (смесване) на архитектурни стилове. Анджело обаче допълни (после, вечерта), че се сещал и още нещо - че май е била построена и собственост на някой си търговец на едро по онова време, който бил доста богат и дори притежавал няколко търговски кораби, които пътували надалеч. Затова и на фасадата на къщата има надпис: "Col vento in poppa per ogni rotta." Това ще рече "С вятър в платната при всяко пътуване (морско)". Къщата била наречена на имената на дъщерите на търговеца, Елена и Мария.

== Безплатните тераси

Входовете за Кастел Сан Елмо и Чертоза ди Сан Мартино са на тази една и съща улица (казва се Via Tito Angelini) и са на около 200-250м един от друг. Насреща им, от другата страна на улицата, има две-три тераси, които предлагат безплатни гледки, но най-вече към половината от Наполи (без или съвсем мъничко от морето) - малката е кафе-терасата на Casa d'Arte, точно срещу входа на Сан Елмо. Втората е малко по-надолу, може би на 50м от нея - има някакво кафене с тераса, и накрая - най-обществената, най-голямата, на самата улица. Тя е 50м вдясно от предната тераса и е почти точно срещу Чертоза ди Сан Мартино. При нея има и автобусна спирка, стоянка на таксита, също точно от там тръгват стълбите за надолу към Корсо Виторио Емануеле и Спаньоли под хълма.   [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Кафе-терасата пред Чертоза ди Сан Мартино - ако си мислите, че тия девойки дето снимат до мен са японки - познахте :) Малко странно, защото японците обикновено ходят на по-големи групи, а тези бяха само тринки и по начина, по който се оглеждаха и, коментирайки оживено, постоянно надничаха в картата, определено бяха в ъдвенчър ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Ето я и последната гледка за днес пак от същото място, а следващия път ще отидем в задното дясно кьоше на тази снимка - голямата бяла църква със зеления купол е Basilica dell'Incoronata Madre del Buon Consiglio (айдее...), а голямата кафеникава сграда на по-заден план и вдясно на нея е дворецът-галерия-музей Каподимонте"][/caption]   Е, време е за малко почивка. Както казах, следващия път ще ви водя отсреща на хълма Каподимонте. Там е една от топ-забележителностите на Наполи и наистина е страшно интересна. Ами, чао. А престо! /До скоро!/ Следва продължение. Автор и снимки Вили. Някои от снимките са щракнати с любезното съдействие на Анджело ;)   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

България е на гражданите. Даже можем да изброим гражданите, ако искаме да перифразираме един добър стар виц.

Да започнем отдалеч. Както знаем, в България медиите пишат каквито са интересите на собственика. Държат се като застраховка в случай на неприятности по основната бизнес линия. Е, както вече виждаме по Любо и Огнян (едни определено тъмни личности), след прекомерната такава употреба, вече с ниското доверие в тях и тази функция даже не могат да изпълняват. И едните олигарси подгониха другите да им вземат бизнеса… Но да не се отплесваме. Та медиите са отлични ветропоказатели, за да се разбере накъде духа вятъра (но не и за информираност).

Групата Василев-Кръстева-Пеевски вече си напазарува (с държавни пари) вестници, има си телевизия и скоро (чрез БТК) ще държи разпространението на телевизиите, точно както държи вестникарското. Я се отклонете от партийната правилната линия, и ще ви спретнем “технически проблеми с разпространението” и ще останете без рекламодатели (то не е и като държавата да не е основен рекламодател). Та всеки ще знае да слушка и при телевизиите. Същите лица държат и куп “информационни” сайтове, ползвани за пропаганда сред “модерната” публика.

Близката дружка на горните, управлява ьТВ и така здраво държи същата права линия, че надминава и горните по усърдност.

24 часа/Труд и Сега на Сашо Дончев са в опозиция, но поотделно. Засега не са и обвързани видимо с някоя партия (засега). Докарахме го дотам, че да ми липсва Петьо Блъсков..

Та остана Капитал (и dnevnik.bg) – на Прокопиев и Захов. Те са също в моментна опозиция като горните, но за разлика от часовия тандем и Сега, са си яко политически обвързани – с партията (вече официално такава) на Меглена Кунева.

Та на основната тема.

(...)
прочетете останалата част от Бъ на Гъ за БГ… (521 думи)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Компанията, която планира да обяви печалбата си за третото тримесечие се очаква да съобщи, че са били продадени по-малко на брой iPhone-и за периода, в сравнение с второто тримесечие.

Новият руски пиолотиран космически кораб, ще използва различна от първоначално планираната ракета носител . Напомняме , че първоначалните планове бяха , космическият апарат да полети през 2018г на ракета носител 'Русь-М'.

В опит да виртуализира всички области от информационния си център, VMware ще придобие Nicira - компанията специализирала се в доставянето на мрежова виртуализация - за сумата от 1.26 млрд. долара. Приключването на сделката бе обявено официално вчера от страна на двете компании. ...

Астрофизици са анализирали снимки получени от апарата 'Касини' и са показали , че метановите реки на Титан са необичайно млади, което говори за възможноста от скорошни мощни преобразования на ламдшафта на спътника на Сатурн. Изследването на учените е публикувано в списание Journal of Geophysical Research-Planets.

Така наречената 'аномалия на Пионер' е била открита през 1998г , когато апаратите се отдалечиха от Слънцето на разстояние около 13млрд км. Група от учени от НАСА е забелязала , че сондите са започнали да се забавят с ускорение 0.9 нанометра в секунда на квадрат.

В интервю за Reuters, Президентът на щатската верига за офис оборудване Staples съобщи, че Интернет гигантът ще пусне още няколко нови устройства на пазара.

През ноща на понеделник 23 юли 2012 товарният кораб 'Прогресс М-15М' се разкачи от МКС и премина в автономен полет - по информация от руския ЦУП.

Twitter ще си партнира с NBC

Японското космическо агентство Jaxa на 21 юли 2012 в 5:-6 реализра успешен старт на ракета носител H-2B с новият японски товарен космически апарат HTV-3.

Audi винаги са впечатлявали с невероятния си подход към новите технологии. Неслучайно мотото им гласи “Vorsprung durch Technik” – демонстрират го не само със своите произведения на изкуството, поставени върху четири колела, но и с изразните си средства. А когато си говорим за маркетинг, те са наистина важни.

Преди време Audi направиха “Календар с коли без коли”, както го описа Васи. Днес разширената реалност е почти просто реалност, с която започнахме да свикваме благодарение на много й приложения в мобилните технологии. Време беше Audi да надскочат отново себе си. Пак чрез технологиите. Новата им авантюра в дигиталните дебри се нарича “Audi City” и е деликатна смес от нови технологии, дизайнерска страст, внимание към детайлите и години традиции в автомобилостроенето. Всъщност не е само начин да впечатлиш, дори озадачиш, но и да впрегнеш на работа всички онези дадености, които те заобикалят – сензори за движение, таблети, сензорни екрани, мощни компютри, способни да вдъхнат живот дори на дигиталните модели…

http://www.youtube.com/watch?v=GDdPN6mVLPM

“Audi City” е шоурумът на бъдещето, но вече отворен за посетители. Разгледайте го отвътре, а аз с удоволствие бих „сглобил“ следващата си кола на точно такова място.

Снимка: Audi

Подобни статии:

1. Добре дошли в Androidland
2. Добре дошли в SocialEvo.net

На 22 юли 2012 , в 9:41 наше време , от стартов комплекс на площадка 31 на космодрума Байконур , бе реализиран старт на РН 'Съюз-ФГ' с ускорителен блок 'Фрегат' и 5 спътника на борда.

Тази сметка на анонимен консуматор, която циркулира във Facebook, се споделя "за късмет". Тя е от бар Nikki Beach в Сен Тропе и е в евро, не във франкове.

Именно в този бар обслужващото властта медийно момче на повикване Николай Бареков беше сниман да се полива с шампанско в компанията на съмнителни олигарси.

{gallery}burekov{/gallery}

След публикацията Бареков отговори, че шампанското било евтино. Съдете сами. В Nikki Beach дори поливането с кола не е по джоба на редовия журналист. Но за облайващите псета, хранени с тлъсти пържоли от парите на данъкоплатците, депозирани в Корпоративна търговска банка, изглежда наистина е евтино.

Тук трябва да се добави, че КТБ на Цветан Василев е засечена от американските служби в незаконни дейности като пране на пари и раздаване на необезпечени кредити на свързани лица. Българските контролни органи обаче си затварят очите за нейните злоупотреби, както и за останалите "гнили ябълки" в банковата система, посочени от американците през 2006 г.: ПИБ, СИБАНК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ДЗИ, ЦКБ, Софийска общинска банка.

Nikki Beach е едно от модните заведения край Сен Тропе, посещавано от милиардери, готови да похарчат стотици хиляди евро на ден за шампанско и астрономически хонорари на известни DJ звезди. "Запазена марка" на Nikki Beach е поливането с шампанско по 300 евро бутилката, а някои по-изтънчени богаташи си поръчват за целта 6 литров "матусалем" за скромната сума от 25000 евро. Барът е посещаван и от много звезди, тъй като винаги се намира някой милиардер, който да плати сметката, за да има удоволствието да се снима с известна личност на масата. Освен скандинавски, арабски и по-далекоизточни галеници на Фортуна, в Nikki Beach се отбиват все по-често новобогаташи от средна и източна Европа - пишат светските френски журнали. Снимките на веселата българска компания са от 29 юли 2011 г.

Agrandir le plan

На заседание на МС премиерът обяснил как ще се тури край на тарикатлъка с неплатените здравни осигуровки – не плащаш, нямаш право да си купиш кола. От което съдим, че съвсем не е наясно със законопроекта. Защото в него се визира продавачът, а не купувачът. И то е логично. Човек, като си продаде колата, има пари да си плати вноските. Купувачът, ако му останат пари да почерпи, е с Бога вечерял… Ще цитирам Костов и дори нещо повече – ще съглася с него. Моля заинтересованите да си отбележат. Вика за премиера: „Той е чудовищно неграмотен.”