Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Здравейте читатели на хубавите неделни новини!

В днешното издание на Неделна поща искам да обърна малко внимание на една тема, която в последно време, може да се каже, неглижирах.

Конкретно става дума за

защитата на личната неприкосновеност

и вдъхновението за това открих в брилятния компендиум на Privacy International (PI), наричащ се Privacy in constitutions: The data.

За какво става дума?

Активистите от PI са събрали сериозни количества

data on the privacy provisions in national constitutions around the world, including which countries have constitutional protections, whether they come from international agreements, what aspects of privacy are actually protected and when those protections were enacted.

и любезно ги споделят с нас

under a Creative Commons license for organizations, researchers, students and the community at large to use to support their work (and hopefully contribute to a greater understanding of privacy rights).

Какво да кажем? Наистина похвално!

Самият аз веднага отворих доклада за България, върху когото се е потрудил най-вече екипът на Програма Достъп до Обществена Информация, и чиято цел очевидно е да предостави на англоезичния читател един добре структуриран преглед на българската правна действителност в сферата на личната неприкосновеност.

На интересуващите се от темата горещо препоръчвам докладите за Китай (особено частта за следенето в интернет), Турция (която в последно време се изживява като защитничка на основните права в Близкия изток) и Индия (която е най-голямата по население демокрация, но същевременно показва сериозни дефицити в закрилата на личностната сфера на гражданите си).

Ако това ви е наситило, ви отвеждам към

неведомите пътища на копирайта

и по-специално към вербалния дуел между Ким Дотком и някакъв холивудски режисьор – събитие, което се явява нещо като един от фронтовете на т. нар. copyright wars.

Като че ли прогнозата ми за симпатягата Ким започва да се реализира и той се превръща в нещо като Георги Димитров на свободния интернет. Това не е особено радващо, тъй като Шмиц е осъждан престъпник с бяла якичка и в това си качество едва ли е най-подходящият трибун на тази иначе заслужаваща адмирации позиция.

Нейсе, според сентенцията „врагът на врага ми е мой приятел“ би следвало да го подкрепям, още повече че холивудският му опонент е точно толкова безидеен, колкото са и грачещите му подгласници у нас.

Говорейки за

холивудската безидейност

не мога да не спомена появилия се (не без съдействието на сайта TorrentFreak) в публичното пространство документ на RIAA, според когото SOPA/PIPA били неефективни инструменти за борба с пиратството и развлекателната индустрия всъщност трябвало да се концентрира върху политиката на шестте удара.

Интересно, но горното далеч не достига долния връх на айсберга на глупостта и почти бледнее пред свързаната с TPP новина, която се отнася към изтеклата наскоро IP част от споразумението. Според последната, TPP напълно загърбва основния характер на интернет и поставя под въпрос дори т. нар. възпроизвеждане с преходен характер (у нас в чл. 24 (1) 1. от ЗАПСП), което навремето получи своята привилегия дори в смразяващите DMCA и директива 2001/29.

Разбира се, за завършек отново имам нещо много хубаво, дори

куриозно

и днес това е новината, че след породения от преходни машинации в бившия СССР дълъг период на капиталистически плен, марките Stolichnaya и Moskovskaya се завръщат в обятията на родината.

Дали дългоочакваният comeback на тези така известни брандове ще промени наскоро приетите в Матушката ограничения за реклама на алкохол?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя
2. Линковете в неделя

за какво е лятото? за да се попръскаш с вода и тичаш на воля по зелената трева за да потанцуваш под дъжда, а после да поджапаш бос из локвите смело да побъбриш в безвремието с любимите хора да прочетеш хубава книга на плажа да се завираш из храстите и намираш малинки или да се протягаш ...

Автоматизираната услуга Bouncer, която е предназначена да държи настрана от виртуалния магазин на Гугъл зловредни приложения, се оказва, че има сериозен проблем. Двама разработчици от компанията за компютърна сигурност Trustwave съобщиха на форума Black Hat, провеждащ се в Лас Вегас, че са прове...

През първата половина на 2012 г. делът на възобновимата енергия в генерираното в Германия електричество нарастна значително и достигна сензационните 25,97%. За същият период на 2011 г. чистото електричество е било 20,56%, а през 2010 г. – 18,3%. Приносът на фотоволтаичните системи е нарастнал с 47%.

Общо възобновимите източници са генерирали 67.9 TWh (милиарда kWh). Въпреки че всички източници са увеличили своя принос, има значителна промяна в съотношението между тях – фотоволтаиците се нареждат вече на трето място, като изпреварват хидромощностите и и изостават от биомасата с 1%.

Следва разбивка на тези 26% между разлините технологии и промяната спрямо първата половина на 2011 г.:

Вятърна енергия – 9.2% (+19.5%)
Енергия от биомаса – 5.7% (+7.5%)
Фотоволтаици – 5.3% (+47%)
Хидро – 4.0% (+25%)
Други ВЕИ източници – 0.9% (+10%)

Разбира се принос имат и благоприятните климатични условия – януари беше по-ветровит в сравнение с предишните години, а повечето дъждове допринесоха за увеличаване на дела на хидроцентралите. Но това не може да скрие ясната тенденция и е повече от очевидно, че ВЕИ ще имат огромно значение за бъдещия енергиен микс на Германия.

Забележителното в тези данни е, че показват категоричното развитие по посока на 100% енергия от чисти източници. И нещо много важно – 22% от чистата енергия за периода е генерирана от енергийни източници, които до неотдавна се наричаха „алтернативни“. Само преди едно десетилетие, в края на 2002 г., техният дял беше едва 3,8%. Повечето технологии по това време бяха крайно неразвити по сегашните стандарти. Освен енергията от вятъра, всички други алтернативни технологии бяха в техните „бебешки“ години.

Съхранението на енергия днес, наричано „липсващото звено“ на чистата енергетика,също е напреднало невероятно. В момента голям брой компании инвестират огромни средства в създаването и производството на решения за съхранение на енергия. Като имаме предвид тенденциите, какъв ли ще е делът на възобновимата енергия в енергийния микс на Германия през 2022 г.? Според някои дори 40% е твърде предпазлива и занижена прогноза.

По материали от: Clean Technica

Разказ от Ибрахим Бялев

Ако има нещо в България, което отбелязва постоянен ръст, то това е броят на потребителите на социалните медии. В края на 2010 г. Фейсбук обяви 2 000 000 български потребители, Туитър отчете 180 000 профила, а в нета имаше над 4000 активни блога. В средата на 2012 г. във Фейсбук ...

В продължение на десетилетия България остана встрани от теоретичното осмисляне на различността в нейните специфични форми – расова, етническа, религиозна, джендър, сексуална и т.н., както и от опитите да се търсят политически и социални решения за постепенното преодоляване на последиците от продължаващото векове наред стигматизиране и социално изключване, свързано с ...

В една феодално-корпоративна среда, възпроизвела своето политическо въображаемо, медиите функционират като инструмент за съзнание. Това е естественото продължение на една неестествена симбиоза – тази между властта и постоянно репродуциращото я обществено съзнание, което е принудено да я халюцинира през каналите на медийната дрога. Общество, което е своеобразен палимпсест от различни ...

Лайфстайл журналистиката обикновено се възприема като насочена към аудитория, която не се интересува от „сериозни” теми и политика и вероятно затова в повечето случаи остава встрани от интереса на медийните анализатори. Лайфстайл медиите обикновено не са обект на критика в докладите на институциите, които дават оценка на свободата на ...

Нека започнем с припомнянето на тезата на Бенедикт Андерсън, според когото национализмът е ефект на срещата между печатарската преса, капиталистическите форми на производство и естественото многообразие на всекидневните езици.(1) Вестниците се оказват именно онзи комуникационен канал, през който „националното” успява да стане практически ефективно, да се превърне в основа ...

Таблоидният порив на българските медии е неизменна част от либерализацията на средата след 1989 г. Този порив възникна като естествена пост-соц възбуда на езика и образа в началото на прехода. От средата на 90-те се вклини трайно в модела на „независимата преса”, за да нокаутира комерсиално партийните издания и успешно ...

Вероятно най-устойчивата интуиция за негативите на прехода у нас е, че капиталите се трупат и движат в нарушение на закони и права. И когато стигнат до медиите, се превръщат в потенциален враг на свободата на словото, попадат сред „обичайните заподозрени” за спадовете й. Доскоро подобни дебати се водиха или в ...

ВИЖ ГРАФИКАТА В ПЪЛЕН РАЗМЕР Проблемни зони: нива на относителна тежест 1 ниво (Зони с най-висока степен на тежест) политически зависимости критики критикуващи организации - наличие на силна зависимост на медиите от властовата конюнктура; - нарастване на политическия натиск върху медиите; - медиен конформизъм и доброволен отказ от ...

През 2011 и 2012 г. медийна среда у нас бе подложена на изключително сериозни критики както от авторитетни международни институции, така и от редица утвърдени български неправителствени организации.(1) Именно фактът, че оценките идват не само от многобройни, но и от различни по характер източници, усилва значението на критицизма и елиминира ...

Докладът е част от проект „Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения” на фондация „Медийна демокрация”. Проектът се осъществява с подкрепата на Институт „Отворено общество” – София. Изказаните становища и мнения са отговорност на авторите и не отразяват непременно мненията и политиката на Институт „Отворено общество”. ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА с ъ ...

Излезе решение по делото Paul Chambers v DPP    (Twitter joke) – това е за младежа, който разбира, че   летището в Нотингам е затворено заради лошото време и  изпраща съобщение в Туитър, че  смята да  вдигне летището във въздуха.

Седмица по-късно длъжностно лице от летището случайно забелязва съобщението и младежът е осъден за заплахи онлайн.

В последна сметка съдът приема, че съобщението  е шега в рамките на допустимото, лоша шега или проява на лош вкус, но без намерение на младежа да заплашва.

Сатиричен или груб коментар, непопулярно или неизискано мнение, неприятни или болезнени за някого твърдения са в рамките на защитеното слово, защото иначе  -  ако Шекспир живееше по времето на Туитър -   какво да кажем  за   The first thing we do, let’s kill all the lawyers.

Артикъл 19 по случая

Интернет е затворено пространство. Откакто е измислен и сътворен, неговото мото е да се свързваме по-лесно. Това звучи много добре, но поглеждайки откъм тъмната страна, нещата стават сложни - нарушаване на личното пространство на потребителите, следене във всеки един момент и т.н. Вероятно винаги ст...

Корпорациите Apple и Google отново се изправиха една срещу друга в наддаването за голямата колекция от патенти, притежавана от фалиралия производител Kodak. Както съобщава The Wall Street Journal, редица големи...

Както съобщава ресурсът YLE.fi, в сряда тази седмица е бил произведен последният апарат в единствения останал във Финландия завод за производство на мобилни телефони, собственост на компанията Nokia. В петък финландският гигант потвърди плановете си за затваряне на завода в Сало във връзка с обявена...

Разработчиците от компанията Netragard създадоха троянска мишка, която с лекота заобикаля антивирусната защита на персоналните компютри. Шпионското устройство е толкова ефективно, че разработчиците съвсем не на шега се опасяват от използването на тяхната идея от хакери. Ако това се случи, потреби...

В България, а и по целия свят, започват да изчезват съвременните Едисонови крушки. Формално това е по нареждане на Европейската комисия, но тези крушки излизат от употреба заради изключително ниския си коефициент на полезно действие - едва 5%. Но тяхната светлина е много по-близка до слънчевата, о...

Едва ли е от срам, но поради свои предизборни съображения властта мъти нещо по и без това мътната (и „кървава“ след атентата) ситуация в многострадалните български медии. Ако отново използвам метафората за японските рибки, които стават неспокойни преди разместването на земните пластове и така предсказват земетресения, то в българския медиен вариант трябва да бъде наблюдаван за подобна цел аквариумът, от който най-демонстративно се лее проправителствената пропаганда: канала ТВ 7.

На пръв поглед той предстои да бъде дублиран с друг канал по начина, по който можем да очакваме по аналогия с него. Защото на другия канал вече е назначен за шеф каналджията Бареков- майстор в окалянето на посочените от властта противници, доказал се като лице на властническата пропаганда. Обявиха, че той става директор на канала ББТ-една кабеларка, която също като ТВ 7 мина през ръцете на кого ли не-чак и студиото си бяха аранжирали в червено докато собственик й беше Манджуков, спонсорът на президента Първанов. Но кабеларките, когато в тях налееш милиони за целите на пропагандата, имат свойството да се превръщат в лъскави на вид аквариуми за лов на телевизионни шарани от другата страна на екрана.

Не е толкова интересно, нито неочаквано, че на най-изявения пропагандатор на властта ще му поверят операцията по дублиране на канализираната правителствена телевизионна пропаганда. Толкова е плоско, че не си заслужава да се изпързаля човек по тази гладка новина.Обаче е далеч по-интересно какво премълчават в съобщението, че Бареков ще бъде едновременно директор на ББТ, но и щял да си остане шеф на новините и актуалните предавания в ТВ 7. Липсва ли ви нещо в картинката? Да, липсва обичайното самохвалство, че най-великият журналист ще продължава да ни радва с личното си присъствие на екрана, както досега. Щяха ли да пропуснат да ни заплашват с това, ако наистина го планират?

Това повишение може да се окаже опит за контролирано понижаване на патоса, с който лицето на властта в българската журналистика така прекали в настървението си да служи вярно на началството, че отблъсна дори и зрителите, които няма нужда бъдат агитирани денонощно в полза на любимия им премиер. Да го свалят отведнъж от екран май не върви…Ще излезе като наказание за старание…

Ето защо, черпейки от богатия опит на учителя на Бойко Борисов от Правец ( не, не е Валентин Златев, той му е нещо друго), първо са решили да „издигнат“ провинилия се с престараване „журналист“ на административен пост, от който евентуалното премахване няма да изглежда като „запушване на уста“ на един внезапно превърнат в страдалец борец за свободното слово. По-малко шумно и скандално е да освободиш ( без обяснение дори) един високо поставен административен слуга, отколкото един журналистически такъв. Бай им Тошо ползваше този номер, пращайки на „отговорна работа“ другари, чието отстраняване искаше да прикрие именно с такова запушване на устата- иди се оплачи, че те махат от възлова позиция, при положение, че те „компенсират“ с нещо престижно и добре платено.

Номерът беше приложен и от един друг правешки герой на нашето време. Собственикът в сянка на Би Ти Ви разигра същия сценарий, когато се оказа, че не ме е сметнал правилно. Моята съпротива срещу опита да бъда нашамарен „пред строя“ със спиране на предаването ми и със заплаха за уволнение превърна в скандал намислената наказателна операция през октомври 2006 г. А скандалът не им влизаше в сметките. Явно по тази причина подставеното лице начело на телевизията Албърт Парсънс не само не се се срещна с моя милост да ме уволнява( изпреварих го с цели три дни, напускайки на мига, когато бях заплашен), но и изчезна от България без да даде нито едно интервю, нито едно изявление, ако не се броят няколкото глупави думи от негово име, публикувани във в. „Труд“, който го цитира да твърди в телефонен разговор от Франция, че Инджев не спазил етичните норми и това нямало да бъде толерирано- след което буквално същия ден Комисията по етиката в електронните медии опроверга с преценката си напълно тази лъжа за нарушената етика…

Дори и да се окаже, че Бареков ще съвместява не само двете си началнически позиции, но и ще продължи да излага властта с подмазвачеството си от екрана, това няма да промени впечатлението, че ГЕРБ се чудят как да си извадят медийния таралеж от гащите. Защото, ако забелязвате, за всичко друго намират оправдание, но за резкия спад на качеството на българските медии, регистриран от международни наблюдатели от година на година като стремително пропадане, просто няма как да се оправдаят с „предишните“.

Ето колко много му личи на Бойко Борисов, че този чепик го стяга, полагайки върховни усилия да създаде впечатление за нещо като обективен прочит на неудобната ситуация. В интервю за в. „Капитал“ той се опитва да тушира плющенето на собствения си камшик в медийния цирк, като съобщава останалата някак скритата досега информация за някакво негово критично отношение към всички виновници за медийния срам на България:

„Аз съм 14 години вече в обществено-политическия живот и горе-долу съм наблюдавал медиите. Много странни метаморфози стават. За съжаление и в тази сфера ние сега берем плодовете на това, което е правено 20 години – трансформацията на медиите, смяната на собственост, създаването на медийни групи, които да защитават ДПС. Защото, когато Ахмед Доган го нападнаха всички вестници, тогава той отговори със създаването на медийна група. Аз се чудя защо никой сега не си спомня как в изданията на Ирена Кръстева пишеше над главата “Да изметем боклука на София”, когато аз бях кмет. И тези демократи сега, като г-жа Кунева, тогава еврокомисар, Даниел Вълчев тогава беше вицепремиер… Как може наши медии, правителствени, на мандатоносителя Ахмед Доган така да бият по кмета на София. Интересно защо тогава това беше изгодно за всички тези хора? Аз стискам зъби и мълча. Между другото миналата седмица 300 милиона извадихме от Корпоративна банка. 300 милиона, защото банковата система не трябва да се клати. Така че ние с Дянков действаме методично и правилно”.

Както виждате, цели 300 милиона били изтеглили от банката, на която са поверили огромни държавни депозити, с отчисленията от които въпросната банка пазарува медии, журналисти и влияние до такава степен, че създаде дефицит на доверие в самата власт поради бруталното й поведение в тази деликатна сфера. Което обаче същевременно не пречи на Борисов, без да му мигне окото явно, да заяви и следното пред „Капитал“:

“Ние нямаме партиен вестник, нямаме телевизия. Всеки главен редактор си пише каквото намери за добро”.

Следва загадъчно подхвърляне на „формулата на успеха“ на медиите, която, както и всичко останало в държавата, Борисов претендира да разбира най-добре:

“И единственият шанс са медийните хора, истинските демократи, тези, които искат да има истинска журналистика. Но няколко журналисти ви иззеха инициативата, представят се най-демократичните хора, а те са най-зависимите”.”

Кои са тези неназовани, мистериозни „истински“ ( по калъпа на Борисов) демократи, способни на истинска журналистика, г-н премиерът скъпернически не казва. Знам само, че бях лично посочен от него като най-достойния в България първи да научи изключително важната новина за спирането на АЕЦ „Белене“, но понеже не се поласках, броени седмици по-късно бях споменат пак от него като най-големия злодей в българската журналистика, който претендирал да бъде „лидер на демократичните журналисти“ ( понеже реториката е същата си позволявам да се припозная и в намеците му пред „Капитал“).

За финал се запознайте с преценката на премиера що е това олигарх и обърнете внимание на важното обстоятелство, че за такъв се признава от него онзи, който НЕ МОЖЕ да вечеря с него:

“-Какво е вашето определение за олигарх?
- Олигарх е човек, който има политическа власт, медия и да има бизнес…
-А не е ли човек, който е приятел на премиера например?
- Не, олигарх е богат човек, който не може да вечеря с премиера. Тези, които ги спрягат за олигарси, са натрупали богатството си много преди нас…”

Ако това е толкова вярно- а знаем, че не е по отношение на един Валентин Златев например, колкото и преценката му за „истинските демократи“ в журналистиката, не бива да се чудим, че Борисов явно припознава като най-представителен в това отношение своя ласкател Бареков. Поне досега. Мътилката в колбата на премиерското мислене обаче показва, че водата в аквариума е за смяна. А дали с нея ще изхвърлят и досегашните рибки ( като ги издигнат толкова нагоре, че да глътнат повечко въздух), изпълнители на всички желания на онзи с въдицата, предстои да видим.

Share on Facebook

Последни проучвания в света на социалните мрежи показва, че Google+ се развива с бесни темпове. В скорошен доклад ComScore твърдят, че уникалните посещения на сайта са достигнали до 110,7 милиона миналия месец. Това е ръст от 66% спрямо ноември, когато месечният брой уникални посетители беше 66,8 ми...

Дори да приемем факта, че карането на велосипед в града може и да не е смъртоносно, винаги остава притеснението, че няма да намерим превозното си средство на мястото, на което сме го оставили, когато се върнем. Е, подобни притеснения не биха били толкова големи ако велосипедите бяха евтини, например...

Любослава Русева

Дано следите поредицата на Би Би Си „Чудният свят на Албер Кан“, защото в противен случай „за народа загуба велика“, както казваше Иванчо Йотата…

Когато Иван Вазов пише своите „Чичовци“ (1884 г.) като „галерия от типове и нрави български в турско време“, странният френски милионер-филантроп Албер Кан тъкмо прохожда в спекулациите с акции на компании в Африка.

До 1898 г. Кан вече е натрупал огромно богатство, но освен да си построи вила – нещо като аналог да се видиш с пари и веднага да ги инвестираш в четири апартамента, богаташът основава стипендиите „Около света“, с които по-късно ще финансира пътешествията на фотографи за създаването на т.нар. Архиви на Планетата.

Резултатът е: 72 000 снимки от над 50 страни и 100 часа в 180 000 метра филмова лента. Най-голямата колекция от появата на цветната фотография насам е събирана в периода 1908-1930 г. – време, в което фотографите на Кан се превръщат в истински мисионери. Те документират глобални политически събития и преломни исторически моменти, но най-вече се интересуват от всекидневието на народите – интимни човешки моменти и най-обикновени ритуали като бръснене, разходка, пазаруване, които смятаме за банални, докато животът ни тихо изтича (без извинение за клишето) в пясъчния часовник на времето.

В продължение на около 20 години идеалистът Кан профуква цялото си състояние за Архивите на Планетата, защото е убеден, че хората не се познават в онзи смисъл на познанието, което би могло да ги излекува от стереотипните представи едни за други. Във Виетнам не знаят нищичко за бразилците, а монголците нямат идея как живеят французите. Всички те обаче обитават едно общо пространство и едно общо време. Защо тогава да не ги запознаем, казал си Албер Кан, вдъхновен от мисълта, че всяка култура, дори най-примитивната, може да даде нещо на останалите.

Днес наричаме това мултикултурализъм. Означава точно обратното на застиналите във времето Вазови чичовци – така го обяснил учителят по литература на моята дъщеря. Казал още, че общество, безсилно да се изяви в истинско действие, се изявява само чрез говорене. Не изговаряне на мисъл и смисъл – продължил, а чрез безспирно бъбрене и загуба на енергия в разпри, дребни спорове и некомпетентни разсъждения. „Затова, като Иванчо Йотата, който си останал горещ привърженик на i-то и с красиви черковни букви изписвал в бакалския си тефтер „Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie – 20 гр.“, това застояло общество заслужавало единствено да бъде пародирано, до степен на окарикатуряване”, заключил учителят, а няколко деца не само поклатили глави в знак на съгласие, но и му изръкопляскали…

Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. Ставало дума за миналото, за Рачко Пръдлето и за Варлаам Копринарката, рекъл си патриархът, и великодушно се отказал да издава сурова присъда над колективното бъдеще.

Прав бил: питомното се проявило. По него време българското общество все по-широко отваряло прозорците си, но освен примеса на спарен въздух и привнесени чужди модели, от който се понесъл евтиният мирис на криворазбраната цивилизация, то успяло да създаде собствена интелигенция.

За да може да взима информирани решения за живота си, както казва и последният глупак днес, тази интелигенция се захванала да го развива и да се грижи за него. Не с лозунги като „Икономиката, глупчо!“, а със споделянето на знание.

„Образованието, чичовци!“ – това бил негласният слоган на просветителската кампания. И тъкмо с усилието на просветителите, подкрепено от чужденци като Иречек и от филантропи като Евлоги Георгиев, който дарил 800 000 лв. за сградата на Софийския университет и още сума ти левове за девическото училище в Солун и средното техническо училище в Карлово, рекрутираната в държавната администрация полуграмотна селско-еснафска среда постепенно била подменена с по-„питомна“. Така в началото на миналия век културната ни изостаналост изглеждала преодоляна до голяма степен, а Симеон Радев вече имал достатъчно материал, за да опише строителството на модерна България.

Да, модерна. А най-сигурната индикация за модернизацията била ръстът на грамотността:

През 1879 г. грамотни са едва 3,5% от населението, докато в навечерието на войните – 34%. Въпреки че социалната структура на обществото останала непроменена почти до средата на века (живеещите в градовете гравитират около 20-те процента), вече може да се говори и за градска култура по европейски маниер, както биха казали едни други „чичовци“, на  Добри Войников.

С какво тази градска култура е успявала да привлече интереса на околния свят, би трябвало да е обект на по-дълъг и сериозен разговор, но е факт, че финансираните от Албер Кан фотографи Стефан Пасе и Леон Бюзи идват в България и правят тук 66 снимки. В момента част от тях могат да се видят в „Морското казино“ в Бургас, но там, разказа ми приятел, който проучва Архивите на Планетата, не присъствала важна за всички ни фотография:

Български студенти позират с широки усмивки. Следването им във френски университети току-що е приключило и те се връщат у дома с радост. Групата, личало се, изпитва нетърпение да се включи в обновяването на тукашната среда…

Не открих тази фотография в дигитализирания архив на Албер Кан, но и да я бях открила, нямаше да я покажа на дъщеря си. Не защото не я обичам, нито защото не обичам мястото, където е родена, а точно защото много обичам своето дете и ми е мъчно заради мястото, където то беше родено.

Малката мечта на моята дъщеря е да учи в чужбина. Голямата й мечта е да остане там. Не просто там обаче, а колкото се може по-далеч от тук. Любопитството какво става там се е хванало под ръка с омерзението от ставащото тук и заедно са решили да си купят еднопосочен билет.

Казах любопитство в смисъла на интелигентност и усет за свобода, в никакъв случай на неосъзнат порив към авантюра. Любопитство към новите хоризонти, новите знания и новите опитности, които големият отворен свят предлага. За разлика от малкия свят, който се разлага като зарязана огризка в собствен сос, това любопитство търси смисъл, жизнеспособност и бъдеще.

Момчетата, които се върнаха с медали от поредната световна олимпиада по математика, онзи ден обясниха същото на президента Плевнелиев. Споделиха го не толкова радикално (не споменаха за омерзението), но не по-малко категорично:

Щели да учат „по света“, а вероятността да се върнат „у нас“ можела да се изчисли и от човек без математически заложби. Е, имало някакъв шанс да си дойдат, понеже положението би трябвало да се подобри, но доколкото изразът „би трябвало“ тук е равнозначен на „ако“ за историята, този шанс, разбирайте, е нулев.

Да виним тези деца е нелепо и нито съм първата, нито последната, която ще се възпротиви на патриотарското лицемерие. Тези деца нямат място тук. Те нямат нито слънцето, нито въздуха, за които приказваше един вожд, който беше наследен от друг, който пък беше наследен от трети, на когото днес се възхищава четвърти…

Далеч съм от мисълта да възкликна като унгарския писател Акош Кертес, наскоро емигрирал на 80-годишна възраст в Канада, че сме генетично непълноценен народ. Но не мога да не се съглася и с това, че дивият ни глог раждаше и продължава да ражда питомно грозде преди всичко по изключение.

По изключение, например, има един учител по литература, който може да обясни на 12-годишно хлапе провинциалната среда, описана от Вазов. Отново по изключение се намират няколко деца в класа, които оценяват усилието на този учител да се изрази без претенция, с простотата на отговорния към думите човек.

Бие обаче звънецът, мобилните телефони звънят с песента на Ивана „Води ме в някоя квартална кръчма“, и… магията мигом приключва. Оттам нататък започват правилата:

Поемане на информация, но не и на знания.

Изкусителни предложения да получиш диплома без каквито и да е напъни, но не и на способности за планиране на живота си.

Скърпване на някакви лъжливи перспективи в някакви „университети“, които закърпват някакви си бюджети. Озоваване на улицата, тъпо гледане в една точка, паника, отчаяние, пускане на телевизора за „По света и у нас” и изцеждащите сутрешни блокове, в които всички говорят.

Строителите на съвременна България безспирно бъбрят, разправят се, водят дребни спорове, важно изказват некомпетентни мнения. Уморително и досадно е. По-скоро трагикомично, не и забавно…

Чичовците се върнаха и това е най-тъжният резултат от българския „преход”. Докато дрънкат ли дрънкат, чуждите компании, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, започнаха да напускат България заради липса на кадри, а само преди броени дни Турция престана да легализира дипломите от наши университети с аргумента, че „фалшифицирането им е придобило размерите на организирана престъпност”.

Според последното изследване на Световната банка, броят на българчетата, които прекъсват завинаги образованието си, е 20 000 на година.

За 48% от първокласниците майчиният език вече не е българският, обяви неотдавна и министърът на образованието на форум в БАН.

Нацията застарява, делът на навлизащите в трудоспособна възраст намалява за сметка на излизащите, и съвсем скоро се очертава перспективата един работещ да издържа поне петима безработни.

В същото време държавата хвърля 170 000 лева, за да върне стотина неграмотни роми от Швеция, вместо да инвестира парите на нас, данъкоплатците, за интегриране (отвратителна дума, признавам) на необразованите…

Колкото и грозно да прозвучи обаче, вече е късно за „интеграция”. Циганите търсят перспектива навън по същата причина, заради която емигрират българите. Искат да се разделят с нас, не ни харесват. С нищо не им даваме пример, за да поискат да ни подражават. С нищо не ги привлича нашият бит, нито нашата душевност, в оптимистичната теория за които престанахме и ние да вярваме. Българите сме цигани, а циганите сме българи – еднакво безперспективни и ошмулени хора.

Ако „шведските” берачи на боровинки, или моята дъщеря и онези математици с олимпийските медали разпознаваха в българската среда очертанията на надежда за смислено съвместно оцеляване, те вероятно щяха да останат тук.

Но сега мечтата на едните е да се върнат в гетото, а на другите – да го напуснат. Първите може би ще гласуват за поменуващите с чужда пита, защото нямат изход. Вторите със сигурност ще си спомнят с носталгия за питата единствено във „Фейсбук”, защото имат изход.

И двата варианта, ако питате мен, са печални, но справедливи. Те са много тежка присъда за обществото, което си построихме, но присъда реалистична и честна. „Чичовци”-те могат да бъдат преборени само с честност и откритост, не им действа друга противоотрова. Апелирам за по-малко политическа коректност, да знаете!

„Аз обичам света” – написал Албер Кан, който документирал света, живеейки във Франция.

„Аз обичам България” – написал Евлоги Георгиев, който се погрижил за България, живеейки в чужбина.

„Az obi4am da se 4uvstvam jiva” – написала моята дъщеря във „Фейсбук”, докато на мен ми ставаше все по-чоглаво и все по-чоглаво, че така и не попитах за името на учителя по литература.

А изчезващите видове трябва да се поддържат, нали? Иначе ще бъдат залiченi като дiнозаврiте.

Може да се случи и по-лошото: да възкръснат и възкръсват като 4i4овци. Заради което децата им ще ги напускат с отвращение.

В. „Преса”

Първият финансов отчет в историята на Facebook до голяма степен оправда очакванията на Уол Стрийт. Въпреки това, акциите на социалната мрежа продължават да спадат и това се е отразило върху състоянието на основателя й Марк Зукърбърг. Според запознати, само за 48 часа, това състояние е намаляло с цел...

"Това е морският бряг. Нито сушата, нито морето. Това е място, което не съществува."

Представете си хора, които имат усещането, че са изгубили нещо. Какво? Никой не знае със сигурност, но си спомнят, че е нещо много, много ценно. Като усещането, че си жив?

Те са учен, който търси точката, в която морето свършва, художник, който се пита, откъде започва, младо момиче, копнеещо да се излекува от непознато усещане, моряк, свещеник и още герои странници, приковани по случайност към брега, с копнеж по морето. И те се срещат като капки дъжд, попаднали в океана живот, за да открият нишката, от която започват или пък свършват съдбите им.

Всичко в "Океан море" на Алесандро Барико звучи като постмодернистична басня, където точките на изречението се появяват едва в мига преди дъхът ти да свърши. Редуват се картини на болката, страстта, мълчанието. Всичко е в очакване на точката, където историите на тези хора се срещат. А това, което ги е свързвало през цялото време, е морето, при което всички пристигат за да забравят или пък да си припомнят нещо забравено. То се оказва заслон до мига, в който се почувстват готови да си тръгнат.

Единственият проблем с книги като тази е, че искаш да си запишеш всяко изречение, да го подчертаеш и да се връщаш към него отново и отново, защото звучи съвършено, кратко и ти напомня на пясъка, поел цялата чувственост на историите, с които героите са пристигнали на морския бряг, за да ги изрекат и после забравят.

Няма шанс да не се приковеш към "Океан море". Ако не се откриеш между думите му, то ще го строриш в миговите, когато мълчи. След бестселъра му "Коприна" за втори път се уверявам, че Алесандро Барико умее да шепне там, където думите не му стигат да обхване цялата сетивност на света. И го прави красиво, като ти открехва вратата към личното ти тълкуване. А защо не и към собственото ти превъплъщение в поредния странник край брега?

Главният изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос и съпругата му МакКензи Безос дариха $2,5 милиона на фондация, защитаваща свободата на избора на брачен партньор на име Washington United for Marriage (WUM). От фондацията коментираха, че това е най-голямото дарение в историята на Съединените щати ...

Сигурно помните Ping - неуспешния опит на Apple да предложат своя собствена социална мрежа. Провалът на услугата изглежда не е отказал компанията от завоюването на този пазар, тъй като, по сведения на Ню Йорк Таймс, от там обмислят тясно сътрудничество с Twitter именно с тази цел. Според изданиет...

Повече от 30 европейски компании се обединиха в European Cycle Logistics Federation (ECLF), целта на която е да се подобрят градските доставки с велосипеди и да лобират за политики, които ги насърчават. „Ние ще убедим всички заинтересовани страни, че товарните велосипеди са практична и приложима опция за доставка на товари, особено в централните части на градовете.“ – казва Rob King, основател на Outspoken Delivery, британска компания, базирана в Cambridge, която беше домакин на стартовата конеференция.

Карго-велосипедите имат прикрепен товарен модул с капацитет до 250 килограма – няколко пъти повече от обикновен велосипед. В момента те се използват за доставки на храни и куриерски пратки в рамките на градовете, разнасяне на поща, обработка на товари на летищата или за вътрешноскладов транспорт. Но от федерацията искат да разчистят пътя за тяхното по-широко използване.

“Повече карго-велосипеди означава доставката на повече стоки и използването на по-малко товарни автомобили в градските центрове – по-безопасни и по-уютни улици за хората“ – добавя още King.

В градове като Амстердам, карго-велосипеди или т.нар. worktrikes често се наемат за преместване на багажа при смяна на жилището, за промоция на различни продукти или за организиране на празненства в парка.

Мебелният гигант IKEA предлага товарни велосипеди под наем в своите магазини в Дания, което дава възможност на клиентите на веригата да се възползват от безплатен транспорт за своите покупки – заплаща се единствено депозит и застраховка.

Нова логистична парадигма

Една от участничките в конференцията – Rachel Aldred, която оглавява изследователска група за устойчива мобилност в University of East London, определя случващото се така: „Общността на знанието придобива форма“ (“knowledge community taking shape”).“Вълнуващо е да бъдеш участник в първите дни на новата логистична парадигма“ – казва тя.

Новата федерация възниква благодареие на финансиран с европейски средства проект, който обединява различни участници за промотиране на логистичните доставки с велосипеди. Изследване по проекта разкрива, че 50% от леките стоки и 25% от всички стоки могат да бъдат доставяни с велосипеди.

“Тази идея има потенциала да намали автомобилите на пътя, да облекчи задръстванията и да намали замърсяването и парниковите емисии“.

По материали от: euractiv

Когато за първи път пуснах Instagram, лесно открих как да си намеря приятели. Това е важно за всяка социална мрежа, която иска да ни задържи за по-дълго време. Благодарение на интеграцията на Instagram с Facebook и Twitter разбрах, че доста от приятелите ми в тези социални мрежи са, освен всичко друго, и талантливи творци. Вярно, немалко доказаха, че телефонът им пречи не само в писането, но и в снимането, но това е друга тема.

Интересното е нещо друго. В Instagram съм намерил много повече приятели чрез Twitter, отколкото чрез Facebook. И когато днес разбрах, че функцията “Invite Twitter Friends” вече не работи, се зачудих защо. Натиснах бутона “Learn more”, но bitly казаха, че линкът е счупен и не могат да ми помогнат.

The Next Web са поискали жокер от Twitter, но са получили единствено очакваното PR-произведение – Twitter разбирали колко важна е възможността да добавим като приятели хората, които следвате при тях, и потвърждат, че тя вече не е достъпна в Instagram. Въпросът е защо…

На фона на новината, че Instagram са привлекли 80 000 000 потребители, това може да е форма на завист, особено предвид струващата $1 милиард любов на Facebook към Instagram. Но това би било глупаво. Все пак социалните мрежи дължат развитието и успехите си именно на симбиозата помежду си. Вижте foursquare например.

Вероятно няма смисъл да търсим причината и в честите проблеми на Twitter напоследък. Последния обясниха с неудобно стечение на обстоятелствата, засягащо инфраструктурата им. Да, ръстът на потребителите на Instagram е голям, но не чак толкова, че да е причина twitter.com понякога да отказва да зареди. Ако пък точно това бе причината, съм сигурен, че можеха да измислят и по-добро решение.

Всъщност снимките, които правим с Instagram, все още можем да споделяме с Twitter. Точно както вече в LinkedIn можем да споделяме неща в Twitter, но не и обратно. Остава да си мислим, че Twitter все повече започват да ценят информацията, която са събрали за своите потребители, и не са склонни да я дават просто така. Остава въпросът доколко тази стратегия ще доведе до добри резултати.

Подобни статии:

1. Instagram вече с над 50 милиона потребители
2. Вече има Instagram и за Android

Монарси, президенти, министър-председатели и… Дейвид Бекъм присъстваха на откриването на Олимпиада 2012 тази нощ в Лондон. Сред 80-те хиляди зрители на олимпийския стадион бешебританската кралица Елизабет Втора. В качеството си на държавен глава тя откри игрите. Там бе и президентът на България Росен Плевнелиев. Той няколко часа по-рано беше и на приема, който даде кралицата. По нейна покана българският държавен глава пристигна за откриването. Президентът ще дойде в Лондон отново на 8 август и ще остане три дни, в които България се надява на подчертано силно участие в редица спортове. Това съобщи самият Плевнелиев тази вечер ...

Приключи 7-годишното дело за БПЦ “Свети Иван Рилски” На 20-ти юли, 2012 след няколко отлагания бе оповестено съдебното решение по делото за БПЦ “Свети Иван Рилски -Чудотворец” в Чикаго.  Според съдебното решение, „Св. Иван Рилски “ е легитимна българска източноправославна църква в САЩ, намираща се под йерархическото пълномощие на Архиепископа на Диоцеза на Толедо към Православната църква в Америка. Настоящият църковен съвет, избран от членовете на енорията по правилата на Конституцията на Диоцеза, е легитимен съвет, който може да управлява църквата под пълномощието на отец Валентин Ноцков, и йерархията на Православната ...

За съжаление, ръстът на Facebook в графа приходи не е толкова обнадеждаващ, тъй като става въпрос за повишаване на приходите за второто тримесечие на 2012 г. спрямо 2011 г. Така през 2011 този показател е възлизал на $895 милиона, докато през настоящата е $1.18 милиарда. Освен това се оказва, че компанията на Марк Зукърбърг GAAP загуби акции на стойност $743 милиона, което е доста голяма и неприятна цифра.

Най-популярната социална мрежа обяви, че активните потребители на услугата са 955 милиона, което е с 29% повече от предходната година. Активните потребители на дневна база са 522 милиона, а мобилните такива са 543 милиона. Показателите, които индексират покачаване на активното потребление с над 30% доказват, че все повече и повече онлайн потребители започват да се възползват от социалната мрежа и платформата за комуникация и свързване с приятели. Отделно мобилните устройства, позволяващи употребата на Facebook, допринасят още повече за това.

Фактите обаче показват, че компанията трябва все по-силно да започне да мисли за цялостно преориентиране към мобилни платформи, тъй като крещящата нужда от това е належаща. За съжаление на много голяма част от мобилните потребители Facebook все още няма адекватна политика по този въпрос и е доста трудна за управление чрез смартфони. Все пак се надяваме Марк и компания да започнат да мислят по-здраво по този въпрос.

Снимка: Private Equity

Подобни статии:

1. Приходите от реклама за Facebook достигнаха $872 милиона
2. Instagram впечатлява – 78% ръст в посещенията на instagr.am